Иисус Христос - Бог, богочовек или човек? Неговата личност

[*abi*]

Преди 6 часа, ramus said:

От друга страна, има налице в друг форум, аналог на Ребека, с чудесно отношение и отвореност за всякакви гледни точки, включително и религиозни.

Не е аналог, а е Ребека.

[T.Jonchev]

Преди 2 часа, insighting said:

Не знам кой лаишки е копирал и е представял мнения за свои.

 

Съпоставено с претенциите на лицето това е доста забавно....

[*abi*]

Преди 6 часа, ramus said:

за мен изразеното е интерпретация, а не факт. Нека не се спекулира за понятието ФАКТ. Ако нещо зависи от условието на интерпретирането му, значи не е факт.

 

Е факт, че около 1/3 от населението на света са християни - резултат постигнат чрез учението на Исус под една или друга форма, било то и чисто традиционна/културна. Разбира се ти можеш да придаваш на фактите каквито измерения прецениш, че са ти удобни. Свикнали сме

 

[Incorrectus]

Преди 48 минути, *abi* said:

...няма образ, и е неосезаемо, невидимо...

За това ставаше въпрос. Откъде тогава знаете, че такова нещо съществува?! Нещата се познават непосредствено чрез контакт - сетивен и/или ментален. Сетивно възприет предмет после може да се познава несетивно, а чисто ментално, посредством паметта, която дава спомен за познатия преди предмет. Но не може да има никакво знание, информация и представа дори за предмет на познанието, който е неосезаем. Абсурд.

Освен това, нещата се познават опосредствано (косвено), чрез критика на историческите извори, когато става въпрос за минали епохи. Субектът на познанието трябва да може да прави разлика как древният човек е възприемал битието, човека, познанието, бог... и какво е съвременното знание  по тези въпроси. Целта на познанието е истината,  колкото и болезнена да е тя, а не личното ни щастие. 

[*abi*]

Преди 14 минути, Incorrectus said:

За това ставаше въпрос. Откъде тогава знаете, че такова нещо съществува?! Нещата се познават непосредствено чрез контакт - сетивен и/или ментален. Сетивно възприет предмет после може да се мисли несетивно, а чисто ментално, посредством паметта, която дава спомен за познатия преди предмет. Но не може да има никакво знание, информация и представа дори за предмет на познанието, който е неосезаем. Абсурд.

Освен това, нещата се познават опосредствано (косвено), чрез критика на историческите извори, когато става въпрос за минали епохи. Субектът на познанието трябва да може да прави разлика как древният човек е възприемал битието, човека, познанието, бог... и какво е съвременното знание  по тези въпроси. Целта на познанието е истината,  колкото и болезнена да е тя, а не личното ни щастие. 

Вярваме. А за да изберем Вярата, някои от нас сме практикували и да не вярваме и да вярваме. Резултатите (личните) във втория случай са били в пъти по-добри. Или казано така - тествала съм и двата варианта - вторият води до това, което наричаме "благодат". А с благодат се живее по-добре на този свят

Знам, че е странно за невярващите. 

На мен ще ми трябват около три дни писане, лични изповеди и обяснения от различно естество за аргументирането ми "защо когато вярваме - Бог се разкрива". Не мисля, че е приоритет нито за мен, нито за другите.

************

Разбирам какво питаш - прим. всяка емоция свързана с предмет на емоцията (любов - обекта на любовта, страх-обект  на страха). С Бог обаче нещата не стоят точно така. Чувството за "познаването" на Бог е уникално, неописуемо е за непозналите го.

Не се ли отклонихме прекалено много от темата? Или да си оставим да си се развива по неведомите пътища Божии?

 

[insighting]

Преди 1 час, *abi* said:

Никъде не съм представяла цитираният текст за свой. Що за инсинуации?

Текстът е в италик, контекстът показва, че е от линк, линкът е коректно даден! Включително пиша, че давам официално становище на ПЦ.

Не са приятни и инсинуациите, насочени към мен. Вашият пост служи за сравнение, а постът на Звезделина блести с дословно копирана мисъл от няколко източника. За изгубените израилеви колена да се сърди на Дора Янева, а за останалото - на собствената си недосетливост: неведнъж посочвах източник за символите, ама кой да вдене. 

[Incorrectus]

Преди 16 минути, *abi* said:

Не се ли отклонихме прекалено много от темата? Или да си оставим да си се развива по неведомите пътища Божии?

А с благодат се живее по-добре на този свят

Не бяхте ли по едно време модератор? Трийте, когато и каквото прецените.

Това казвам и аз. Целта на вярващия е щастието, а не познанието. По определението на Павел (Евреи 11-1) вярата е представа на онова, за което се надяваме. С други думи фантазия за това, което ни се иска, а не това, което е.

[*abi*]

Преди 44 минути, insighting said:

Не са приятни и инсинуациите, насочени към мен. Вашият пост служи за сравнение, а постът на Звезделина блести с дословно копирана мисъл от няколко източника. За изгубените израилеви колена да се сърди на Дора Янева, а за останалото - на собствената си недосетливост: неведнъж посочвах източник за символите, ама кой да вдене. 

Ок. Разбрах. (Малко трудно, но загря печката)

Нека не служа за сравнения друг път, сърдечно моля Идва ми в повече...

 

[*abi*]

Преди 17 минути, Incorrectus said:

Не бяхте ли по едно време модератор? Трийте, когато и каквото прецените.

Това казвам и аз. Целта на вярващия е щастието, а не познанието. По определението на Павел (Евреи 11-1) вярата е представа на онова, за което се надяваме. С други думи фантазия за това, което ни се иска, а не това, което е.

Не виждам какво има да се трие, нито водя спор.

Разбира се, че е щастието! А "познанието" за религиозния човек е себепознание през призмата на Абсолюта. Този път на себепознание води до щастието. Човекът в който 7-те добродетели са превес над 7-те разрушителни емоции е по-щастлив. Ако искате го наречете чиста психология - в това няма проблем. Ако необходимостта от Абсолют обаче е техниката за постигане на това вътрешно щастие (а такова без стремеж за познание на Абсолюта, няма как да се постигне), то религията е напълно уместна, стига човек да намери това блаженство, наричано благодат.

 

[ramus]

Преди 8 часа, *abi* said:

Знам, че е странно за невярващите. 

На мен ще ми трябват около три дни писане, лични изповеди и обяснения от различно естество за аргументирането ми "защо когато вярваме - Бог се разкрива".

никак не е странно - за Познаващите. Нито ще е нужно да го аргументираш. Крайния ефект - "блаженство" и поддържане на емоционален и когнитивен баланс чрез вече конструираното. Както и - че с това било чудесно да се "живее"... - е съвсем показателен и сред твоето описание. И не е нужно въобще да го играеш на контра, защото аз съм последния човек, който има проблем с вярващите в каквото и да е. Критичния ми анализ нито е личен, нито атакуващ, нито са ми нужни едното или другото.

Няма нищо мистериозно нито във вярата, нито в невярването. Разбира се несъзнателно всеки човек от детството си приема множество различни положения, по линията на вродености, дадености и инстинктивизми. В този смисъл почти всички - сред пишещите тук, сред форума, сред виртуала на интернет, а и отвъд него - са "вярващи". Несъзнателността определя същите хора да смятат че понеже не вярват в бог сред една или друга идеологическа доктрина, или пък по друг въведен назначен от тях критерий, значи че "не вярват". Вярването е характеристика и обобщение, и то е етап в психичната вселена. Основава се на основни, базови и инстинктивни процеси и взаимодействия, в най-голямата си степен несъзнателни. Всичко това е напълно естествено и съвсем човешко. И не виждам защо хората толкова силно "скачат" когато тия обикновености се извеждат, само защото влизат в противоречие с техните собствени идентификационни образи и обяснения за света. РАЦИУМА не е за всеки, много хора го постигат частично в себе си, като отделят интелекта "като в свой свят" и го правят подчинен на други несъзнателни механизми...

От друга страна са налице хиляди начини това да се провери - ако наистина някой е поел курс към "откъсване" от повярваното и преосмислянето му. Но възникващите при процеса на "откъсване от вяра по принцип" подава пренареждане, преначертаване на огромна част от вътрешните психични механизми на идентификация и идентичност. И ... се отварят твърде много вътрешни... "празнини" които неподготвения психично човек, усеща като проблем. Ето това е съвсем условно и опростено защитните механизми, които пазят несъзнателно невидимата психична конструкция на всеки човек.

От всичко това искам да кажа, че положенията за вяра и невяра са сложни, а не схематични, макар принципите да са ясни. И последното което искам да кажа - че е напълно възможно и също да е естествено, преобръщането от вяра, през откъсване от приетото неосмислено през ранните години и поемане на курс към  НЕВЯРВАНЕ, в тотален смисъл. Това не се прави чрез ползване на инстинктивното и несъзнателното в човека. Както и мотиви като "искам да усещам блаженство, да ми е спокойно, да ми е добре, да ми е приятно или да го искам или желая..." са от света на "вярваното" и не стават за ползване...

Животът сред "НЕВЯРА в тотален смисъл" е основна характеристика на чистия РАЦИУМ. Това е качествено различно отношение на субекта към себе си и света. Същото пренарежда отвътре цялата вселена на психичното и дори не си заслужава да се описва или говори за това.

Много добре разбирам мотивите на хората които дори смятат че са невярващи, когато дори бледите и частични опити ги довеждат до проблеми с които не могат да се справят. И се разделят вътрешно - на "интелектуален свят" и на "несъзнателен емоционален дял". Като последния се крие от защитните психични механизми, защото носи основите на идентичността по простата причина че тя е формирана още в дълбоко несъзнателните етапи на растежа.

Не критикувам това, нито го осъждам, не го смятам нито за грешно или неправилно, или каквото и да е отношение, най-малкото негативно.

Редактирано Януари 25, 2017 от ramus

[*abi*]

Може и така да се обясни.

Въпросът е, че темата е за човек или Бог, а интересното е, че всеки човек сам по себе си е "бог". Някои благородни в същността си хора просто са по-специални в това отношение. Родени са за духовни водачи, учители и заемат такива необходими ни роли. Петър Дънов е отличен пример за това.

[ramus]

темата е само озаглавена и тя е относно точна конкретика, имаща се в предвид на автора й.

Но въпроса за БОГа и човека е само ЧОВЕШКИ КАЗУС. И не касае само Йешуа някой си. Касае много други преди него... и след него, защото за нуждите на човешкото битие е изведена консенсусно най-общата човешка идеална проекция, наречена БОГ. Единствено образа на БУДА не е обявяван за "крайния и абсолютен бог", но е без значение, защото върши същата работа за религиозните последователи на същото.

От условна гледна точка на РАЦИУМА - всъщност човека е създаделя на Бог и чрез описанието и вярването "как Бог създава самия него и познатия му свят" решава опростено голяма част от вътрешните си нужди и потребности - в най-голямата си степен несъзнателни. И че това е нужно на всеки човек през етапите му на израстване...

Но в същия смисъл - самите социални фигури на водачи и "учители" се издигат и превръщат от самия "народ", защото в дадени моменти възниква необходимост от това - понякога остра и крайно нужна. Доста точно това се отнася и до въпросния Дънов. Няма да извеждам въобще колко много мистерии е обкичен и описван същия... но от кого - от нуждаещите се от това...

Не е толкова до самите "учители" дали мирови, дали народни, дали национални, или други... Въпроса е до нуждаещите се и до сигнала и резонанса от него, който става "народен" и масов... И се появява някой да откликне на същото.

Социума в общност, има елементи на поведение, като на "живо същество". Нещо като "видов общочовешки организъм". В неговата памет остава само онова, което е значимо, нужно, важно или потребно на същия. ЦЕННОстите и историята... се определят само от колективните значими събития. Личностите идват и си отиват. Но е важно да се предпостави че "имена" на отделни от тях, ще останат ако допринесат за "колективния организъм" който предлага на "малките си клетки" да живеят, но и да допринесат задължително за същия...

Редактирано Януари 25, 2017 от ramus

[*abi*]

Водачите-учители са образите, които най-много се доближават до представите за Абсолюта, в някои отношения го "олицетворяват". На Абсолюта трябва да се придава и материален израз, примерно чрез "въплъщението". Но и те по-скоро са ползвани като "доказателство", защото вярата в Абсолюта има нужда и от други тълкувателни прояви (наричат се "чудеса") спрямо оценката за реалността. Такива прояви се наблюдават от вярващите. Независимо, че се оценяват по друг начин от рационалистите, често е само въпрос на време и обстоятелства и крайни атеисти да прибегнат до ирационалното. Тоест, това че тук можем да изгребем 5 кладенеца обяснения, не променя резултатите (ако беше обратното, религията отдавна да е деволюирала от нас). От такава гледна точка смятам ровенето още по-"навътре" за загуба на време. При всеки, определен комплект обстотелства, ще доведат неминуемо до взимането на ирационална верска позиция. Това, че на дадени личности не случва "да повярват в нещо повече от нас" или обратното - обстоятелствата са разколебали вярата му е въпрос на индивидуалното стечение на нагласи и събития (изразът е гняв, породен от чувство за несправедливост). Разколебаването се дължи предимно на предходно схващане за ролята на Абсолюта и пак обратното - събуждането на вярата се дължи на преосмисляне на ролята на Абсолюта. За това е и толкова лично - положенията са общовалидни, но изразът е строго индивидуален.

Най-новите изследвания относно психосоматичните прояви показват, че вярващите (в прояви на дори на абсурден за някои странични наблюдатели позитивизъм) имат по-голям шанс за лечение вкл. и на "нелечими" болести като рак. Вярата е самосъхранителна и мотивираща за голям % от човечеството, а дали ще я ползва и как (под какви форми) - всеки да решава сам за себе си.

Отказът от вяра при травми не решава проблема с травмата, а по-скоро подсъзнателно се набеждава и още един "виновен" за несправедливостта, който бива отхвърлен. И какво от това? Отхвърлян от едни, приеман от други, Абсолютът според всякаквите му характеристики присъства в позната ни човешка история, гъвкаво заема форми и ниши, винаги е крачка напред, защото е "цел", "модел", "стремеж" и опит за доближване до съвършенството, което всеки "нормален" човек приема и желае да е Добро, по-добро от познатото, по-висше от постигнатото. По какви механизми е необходимост, интересува само любопитните на тема "механизми". За редовите вярващи, тези неща нямат никакво значение, даже са излишен информационен поток (а понякога направо вреден).

Лек ден.

[ISTORIK]

1 hour ago, *abi* said:

Темата е за човек или Бог, а интересното е, че всеки човек сам по себе си е "бог". Някои благородни в същността си хора просто са по-специални в това отношение. Родени са за духовни водачи, учители и заемат такива необходими ни роли. Петър Дънов е отличен пример за това.

Ваклуш Толев, отговаряйки на въпрос как вижда бъдещия човек, казва следното:

" Всеки носи в себе си Диханието на Бога. Първото нещо, което аз виждам в бъдещия човек, това е идеята за свобода от себе си. Това е формула, която малко е смутителна, когато се чуе за първи път. Но ако не надмогнем себе си, не можем да направим нищо ново. Човекът не е даденост, той е едно предшествие, той е едно саморазвитие, той е едно достижение. За мен човекът е една бъднина, той е Бог в развитие."

Редактирано Януари 25, 2017 от ISTORIK

[*abi*]

ПС. Съвсем се отклонихме от темата, но само искам да спомена, че в момента се занимавам с изучаване на техниките предлагани от школи, работещи и с"верска мотивация". Дефакто дори на съвременната психология и се наложи да признае, че "щом това помага" започваме да работим и с него. До скоро (това съвсем общо) се смяташе, че след като се каже "истината", терапията би трябвало да бъде резултатна поради смислено осъзнаване на "самата реалност". Всичко е в кавички, защото е относително. 

Оказва се, че този тип терапия не е подходящ за всеки. Напротив - оказва се, че при определен тип хора, терапията в посока на създаването на нови верски опорни точки (не само вяра в себе си) е много по-резултатна! До там, че дори техниките, с които се работи са буквално... ирационални

[*abi*]

Преди 3 минути, ISTORIK said:

Ваклуш Толев, отговаряйки на въпрос как вижда бъдещия човек, казва следното:

" Всеки носи в себе си Диханието на Бога. Първото нещо, което аз виждам в бъдещия човек, това е идеята за свобода от себе си. Това е формула, която малко е смутителна, когато се чуе за първи път. Но ако не надмогнем себе си, не можем да направим нищо ново. Човекът не е даденост, той е едно предшествие, той е едно саморазвитие, той е едно достижение. За мен човекът е една бъднина, той е Бог в развитие."

Споделям.

Това се опитвах да обясня за Абсолюта, но с други думи В определена форма, по определени параметри, моделът Бог е отлична база за развитие. Стига да не го натоварим с прекалени отговорности спрямо нас самите - ясно е, че се налага да отделим осмислянето на нашите, от Неговите. 

[ramus]

Преди 1 минута, *abi* said:

И какво от това?

Нищо... Съвсем нищо. Мотивите и описанието им в думите ти са си съвсем естествени и за теб са си аргументи и обяснения едновременно. И това е напълно естествено и така се реализира "съответствие". Чудесно е, че поне си изяснила някои казуси относно твоят начин на възприятие и отражение спрямо битието. Това че ги допълваш с "доказателства" е само заради нуждата от такива. Разбира се, че "аргументите" са си в твоя личен свят и план и те там са "си на мястото", като съдържат и проявяват сборни положения от ценности и особености от твоето минало и настояще, проекции за бъдеще, за света, смисъла, стойностите на всяко нещо...

Както вече написах - не смятам нищо от това нито за неправилно, нито грешно. То си отговаря на личните ти особености и ги отразява. Но е съвсем друг въпроса когато същите "аргументи" излезнат от твоя свят, където им е тяхното естествено поле и подаднат сред аналитични и други подобни инструменти. Сред други гледни точки, или  системи от възгледи или лични потребности. И не е нужно да се реагира защитно когато това се случи.

Може би твърде много хора разчитат на задължителното сред социума резониране и взаимно отразяване, през съгласяване, одобрение, съпричастност. Както и търсенето на "обективност" на иначе чисто лични и вътрешни явления и процеси. Но някъде, дълбоко в себе си, сред многобройните си проявления, всеки човек носи ехото на своето детство и заедно с него - следите на неизминатото, на неотработеното, на раните в емоционален или чувствен план, типични за този психичен етап.

[ISTORIK]

Преди 7 минути, *abi* said:

В определена форма, по определени параметри, моделът Бог е отлична база за развитие. Стига да не го натоварим с прекалени отговорности спрямо нас самите - ясно е, че се налага да отделим осмислянето на нашите, от Неговите. 

"Бъдете съвършени, тъй както е съвършен и небесният ваш Отец!"

Библия, Нов завет, Евангелие от Матей, гл. 5, ст. 48

[ramus]

Преди 22 минути, *abi* said:

До там, че дори техниките, с които се работи са буквално... ирационални

След като се "работи с тия техники" и е по преценка и са спрямо съответствия - значи че работата с тях - е рационална. Не се заяждам, само допълвам. В чисто принципно отношение - РАЦИУМА няма никакъв проблем да използва и управлява Не-рационалното в човека. Обратното, обаче... е невъзможно.

А и нещо друго - не е точно така описанието на "психотерапията", но това няма значение, след като това е погледнатото през твоя поглед. Основния принцип на психотерапията е наследство от Фройд и кръга около и след него. До ден днешен много е изменено и променено, както и много други "кръгове" около подобни имена, са се появили и всеки оставил своя опит, възгледи... Но така или иначе - проблемите в несъзнателното поле, пораждат конфлитности в същото. Невъзможността да се решат с програмираните несъзнателни и адаптивни инстинкти са основния двигател, пораждащ по-голямата част от психичните проблемни проявления. И според същия възглед - единствения начин, още от фройд, е да се намеси рационалното от съзнателното поле, в несъзнатите области и чрез своята естествена подреденост, структурираност (свойствена за рациума въобще) да внесе преподреждане и осъвместяване. Всъщност общия принцип е съвсем ясен и логичен. Друг е въпроса, както ти вече посочи, че прилагането му носи известни ограничения - както и сред самия "лечител", така и в "пациента". Но и които отново са решими сред рационалната територия, ако се поставят честно, открито и задълбочено в нея. 

Редактирано Януари 25, 2017 от ramus

[nik1]

1 hour ago, *abi* said:

Тоест, това че тук можем да изгребем 5 кладенеца обяснения, не променя резултатите (ако беше обратното, религията отдавна да е деволюирала от нас).

Религиите са напълно изкуствени концепти, и могат да "деволюират" (човекаката история го илюстира) 

/За вярванията: В темата за наркотиците например видях че се "вярва" в следното: "цигарите и алкохола не са наркотици", "марихуаната предизвиква пристраствяне", а и сега се сещам за предразсъдъците срещу хомосексуаланите бракове, тук във форума съм срещал вярвания че "хомосексуалността ще нарастне ако браковете се разрешат" (все едно е заразна болест) , или "обществата ще загинат" (чака се 25 години Канада да се падне, ама тя не пада)/

Що се отнася за религиозността:

В много теми сме дискутитрали причините за религиозността (намаляването или нарастването), включително и ти Аби си участвала в тях , те са:

(1) социалните патологии в обществата (степента и количеството в която ги има)

Религиозността а и самите религиите са отговор на някакви социални патологии. В тази връзка вижте монографията "Религиозност и социални патологии", преведена за форума от Алвасарейро, може да се види и в блога му)

(2) културното измерение "монументализъм" vs "гъвкавост".

 Монументалистичните култури са по-религиозни (като процентно съотношеие на обявяващите че вярват в Бог), при едкави други условия от гъвкавите.Нещо повече абрамистичните религии с произлизат от монументалистичните близкоизточни култури (не познавам иудейството мога да говоря за арабската култура и исляма, и малко за христиоянството, което само донякъде е абрамистично - то се доразвива в елино-римската среда) Това свързано е с нагласите в тези култури за стабилност и непроменливост на личността  на хората - (при "гъвкавите" култури са характерни нетеистичните вярвания и философски доктрини - будизъм, конфуицианство).Нещо повече - в типично гъвкавите култури, авторитетът не се смята за хубаво нещо - измерват се крайно високи стойнстти на скептичност към авторитетите (Абрамистичния Бог е абсолютен авторитет, поне в Исляма е така). В тази връзка има интресни изследвания на древноскандинавската култура - Фрея е наричана курва в някои техни наративи, а достатъчно е да видим и древногръцката митология как са наказвани възгордялите се юнаци и полубогове.. (сещам се за Одисей, за Херкулес)

(3) развитието на науката и образованието и свеждането им до хората (наука и научния подход се изучават/прилагат още в първите години на обучението на децата- биология, ботаника химия, физика, етствознание - това са науки, за математиката има спор дали е наука) е причина за намаляването на религиозността, Науката и образованието допринясят и за намаляване на патологиите (ако в Африка имаше по-добро образование, и Църквата нямаше такова голямо влияние там, същата тази Църква която забраняваше презервативите , и все още гласно не ги позволиа, едва ли емидемията от Спин щеще да се разбвие в тазкива мащаби епиодемия) .

Т.е религииите и религиозността се "изместват" от науката (някъде след времето на Нютон)

 

 

 

Редактирано Януари 25, 2017 от nik1

[ramus]

Ник, всичко това е съвсем аддекватно като обобщение.

И все пак - ние хората сме сложни същества. Може да се налагат обобщения спрямо едно "общество" или друго такова. но отделната човешка личност е също фактор, като всъщност - в "обществото" в цялост се проявяват осреднените характеристики на сбора на всички негови членове.

Ще ползвам изложението ти и края му - религиите и религиозността ще се изместят в дълъг период от време. И не точно от "науката", а именно от нарастването на значението на РАЦИУМА сред хората. В колкото повече хора той започва да подава водещо начало, толкова повече рациума ще измества религиозността - говоря за самия човек, но всъщност това е и общосоциална тенденция. Обаче тази тенденция ще среща сериозен "отпор". Вижда се огромната инерция в наследеното - като всички човешки социални конфликти на всички нива, са защото се пораждат от различен адаптивен потенциал при различните култури. И в днешния етап, тия различия да се предприеме път към глобално осъвместяване, наречено "глобализъм". Рвърде малко се вижда за психичните и вътрешните аспекти на това "осъвместяване" сред всеки човек. А се вижда за  колко много хора това им изглежда като "смърт" , защото се инициират чрез всичко досегашно... И всяка промяна, всяко изменение се бори, сякаш с него идва края на света...

Да - научното познание заради това ще измести религиозния мироглед и психичните му особености - защото науката е сравнително млада проявителка на РАЦИУМА в човешкия вътрешен свят. Двата аспекта - религиозния и рационалния (съвсем условно) са сред всяко човешко същество. Сред битието на всеки те биват проявени или не, но в чисто йерархична или времева линия, рациума може да се прояви едва след известни натрупвания и дадености. Докато религиозния аспект е вроден, той е наследство, основава се на несъзнателното и на инстинкти...

Винаги - рациума, сред всеки човек, идва "след" религиозното в него. Всеки това може да го проследи у себе си, чрез наблюдения и прости обобщения... Проявяваме го всички, в етапите на своите възрасти. Разбира се - само принципно, защото всяка човешка вселена отвътре проявява сборния си резултат от неизброими променливи и особености, които резултират в различия.

Редактирано Януари 25, 2017 от ramus

[Малоум 2]

Струва ми се, че сте се отплеснали...

 

Религията е Търговия! - няма да изчезне, въпреки притчата, че търговците с шутове са изгонени от храма...

Духовното богатство е важно ... почти за всеки човек, макар и "всеки" да не го осъзнава, докато си играе на търговия...

...

[Incorrectus]

Преди 14 часа, *abi* said:

Разбира се, че е щастието! А "познанието" за религиозния човек е себепознание през призмата на Абсолюта. 

Следователно е нелепо да споменавате думи като бог, дух, абсолют, извън контекста на история на религиите. Щом твърдите, че целта на вашето занимание с религия е щастието, а не познанието за истината за религиозните същности. Трябва да демонстрирате с какви средства узнахте за вашия абсолют, преди да обяснявате за неговата роля в света. Все пак казахте, че е неосезаем.

[nik1]

Преди 2 часа, Rebecca said:

 

Аз твърдя,че иудаизма е помогнал на евреите да оцелеят като народ.

Твърдя,че християнството в голяма степен е съхранило българите в един тежък момент от историята им.

Искам да ме опровергаете в това ми твърдение ,в контекста на вашия пост.

И как фактите че юдаизмът е помогнал  на евреите или християнството - на българите, опровергават факта че религиите деволюират?

Какъв е  според вас днес процентът на българите  които вярват в Бог (аврамистичния) и/или за които религията е много важна в живота им. А какъв е бил според вас преди 150 години, или преди 600 години? Какъв е бил преди 600 години според вас процентът на българите които са вярвали в прераждането (факт е че днес около 30 процента деклариращи се българи като вярващи в бог , вярват в прераждането)

/Ма разбира се религиите са консервирали и запазвали много народи, визирах друго, и не разбирам защо не се разбира това в целия ясен контекст/

---

PS

Християнството и то елино-православното е помогнало да българите да оцелеят поради една причина: хората са ходили на църква, за да се наядят и напият (това, което исляма не им го предлагал и позволявал им го е давала църквата)

Брутално или звучващо като черен хумор, но е факт, останалото са митологии..

Ракийката и яденето са спасили народа ни, (бих добавил - простията и дивотия му), не точно религията (религията, както е при вас - вие сте учен народ, ние българите сме прост и див народ)., и това че е можел да псува бога (аллах) и падишаха (султана) като православен..

Доказателства?

Ами ето, прочете в първата история на българите, за това кое ни консервивало и запазило:

 

Цитирай

Ако ги запитате (моя забележда: схизматиците, демек нашите, на българите, прадеди), не могат да отговорят разумно, а с известна надменност и високомерие и се основават на онова, което е писано и казват: “Така казва Писанието”, и всичко приписват на светите отци, па даже и да бъде писано от някакъв евреин. Вярвам, че в цяла България не се намира Светото Писание, освен онова, което четат в църква, но даже и него (не четат) с разбиране. На стоте не ще намерите един, който да разбира онова, което чете, защото не се учат, нямат училища. (Някой) като знае само малко да чете, плаща известна сума на владиката и се оженва, и веднага става свещеник. Видях у един техен монах една Библия, печатана в Московия, и го питах дали (я) чете, а той каза: “За нас не е позволено да четем еврейския закон.” От това се познава, че са много слепи, бедните. Аз имам една печатана в Московия славянска Библия, която купих за 16 1/2 реала от един калугер, който идваше от Московия. Те не посещават църквите и ако отиват понякога в църква, не разбират нищо. Нямат проповеди. Само когато носят в църква да ядат и пият, тогава отиват всички и се напиват като животни. В това се състои цялата тяхна набожност. Монасите и свещениците са дори най-големи пияници от всички. 

 

http://www.promacedonia.org/bd/pbb_3.html

 

 

Редактирано Януари 25, 2017 от nik1

[ISTORIK]

Преди 1 час, Rebecca said:

Явно този  човек  е чел Библията.

" Богове сте вие и богове ще бъдете" - при това, става въпрос точно за това - духът е този, който съединява бог и човека.

Затова в писанията  е написано "Да го направим по наш образи подобие" и "ще бъде един от нас".

Ваклуш Толев (лека му пръст!, почина на 90 г. възраст през 2013 г.)  е богослов по образование, обществен деятел, лектор по история на религиите (в Софийския университет и в Пловдивския университет) и автор на множество трудове с религиозно-философска и културно-историческа тематика, сред които:
- „История и теория на религиите“ (1992), 
-  "Езотерични школи и мистични учения" в два тома (1995 и 2001), 
- „Духовните дарове на България“ в два тома (2010 и 2012), 
- „Седемте лъча на еволюцията“ (2002), 
- „Беззаветен завет“ (2012)
- "Събори на Мъдростта" (1998),
- "Алманах с посланията на Планетния Логос" (2001),
- изцяло авторското списание „Нур“ (1993 - 2013).

Списанието продължава да излиза и след смъртта му.

http://nurmagazine.vaklush.org/bg/pages/read/

Оригиналните му възгледи, исторически прочити и тълкувания се оформят в самостоятелно учение, което той нарича "Път на Мъдростта". По идея на Ваклуш Толев е създадено сдружение "Общество "Път на Мъдростта"", което работи за разгръщане на духовния потенциал на нацията и на водещите принципи в духовно-културната еволюция на човечеството.

Човекът в доктрината на Мъдростта е разглеждан като „бог в развитие“. „Човекът – еволюиращ бог - вече няма да се развива със съпоставките добро и зло, а ще се освобождава от полярностите“, твърди той. В тази връзка В. Толев дава и новото понятие „събожник“ – израз на признанието, че „не може да отречеш самия Сътворител, вложил Себе Си в другия чрез Диханието“. Духовното родство е по-важно от кръвното, затова човекът в Учението на Мъдростта вече не е „брат“ или „сестра“, a именно - събожник, но още по-важно е, че в сублимацията на новия термин отпада и понятието „враг“. А злото е "нееволюирало добро". 

В общочовешки план Ваклуш Толев сезира Комисията за правата на човека към ООН за включване на допълнителна клауза в Хартата за правата на човека, която да защити правата и на човешката душа. „Свещен е човекът, а не - институцията!“, казва богословът, с което извежда правото и основанието да се променят законите на Институцията. Искането за нова клауза включва премахването на анатемата от всички религии и отстраняването на понятието враг от социалните взаимоотношения на хората. „В Третото хилядолетие човечеството влиза с нова нравствена таблица – няма зло, има нееволюирало добро; няма враг, има събожник“ – твърди Ваклуш Толев и предвижда, че „в Третото хилядолетие враждуването ще бъде само вътрешно – в теб самия, и ще продължава до пълна победа на съвестта“.

Учението на Ваклуш Толев е определяно от някои като синкретизъм (смесица) от източноправославно християнство, редица източни религии, окултизъм, езотеризъм и дори прабългарска символика. Самият той извежда досегашното и бъдещо битие на човечеството в една нова „Доктрина за йерархия на Духовните вълни“, според която настоящата Духовната вълна е тази на Мъдростта, прокламирана с неговото Учение. Предходните Вълни са на Сътворението, Митологията, Правдата и Любовта, а бъдещите са на Истината и на Свободата. Той не определя Учението на Мъдростта като нова религия, а - като култура на знанието. Основна концепция е да не се търси повече Бог вън от човека, а вътре в него. „Битката за човека свърши“, казва Ваклуш Толев, „започна битката за извеждане на Бога от човека“. 

Въпреки че е възпитаник на Българската православна Църква и богослов по образование, Ваклуш Толев изповядва и учението за прераждането, което отсъства понастоящем от догматиката на Християнството. Той обаче посочва, че в Учението на Христос и в ранното Християнство прераждането има своето несъмнено място. От догматиката то е изключено едва в Петия Вселенски събор (Цариград, 553 г.), а в Евангелието – който има уши да слуша, ще открие не една податка към него (виж Матей 11:12-15, Матей 17:10-13).

Символният знак на Учението на Мъдростта е Триъгълник с вписана в него Змията-Огън-Кундалини, символизираща Мъдростта. Триъгълникът изобразява горната част на християнския Кръст в идеята за осъществената от Кръста победа на Духа над материята. В целостта си знакът изразява „Полярността на Времето и Единството“ и е символ на „Знание, Творчество, Безпределност“.