"Пешеходецът не носи отговорност при катастрофа на пътека, реши парламентът"

[nik1]

Много добра идея, перфектно.

Колкото пъти се замисля за обучението и за изпитите в България (и за това как се взимат изпити) оставам с лошото впечатлние, че държавата (най-общо казано) не гледа да отсява по-слабите водачи,  а само най-неспособните, т.е. напълно неспособните.

Замислям се защо е така, и обяснението не ми изглежда добре - може би  управляващите искат да има повече водачи, съответно и повече автомобили, с  за да влизат повече данъци в бюджета (акцизите върху горивата са много голямо перо).

Не зная дали е така , но оставам с лоши впечатления и не знам какво да мисля, и как да си го обясня..

 

 

[nik1]

Рамус, когато в близост до пътя има деца, водачът трябва да кара внимателно и с готовност да спре (независимо къде) ,

Не може да се изисква от децата да имат съзнание и способности като на пълнолетни - това е лема, и трябва да се има предвид от всички водачи (и както виждаме жертвите са деца и млади хора).Това, че не го правим като водачи е въпрос на култура/народопсихология: липса на загриженост, или ниска степен на загриженост към чуждия и непознатия човек.

/Разбира се - отношението на некоректните пешеходци към другите участници в движението е продукт на същата особеност на "софтуера на ума" ни/

За да го илюстирам и обясня по пълно (и ясно), когато намеря време ще направя някакъв обзор за това какво е положението в западните култури.

Забележка: Пловдив е по-близо до западните култури, дори и от София. Пловдив има собствена култура, която е различна от тази на "Голямото Село" , и е много по-близо до западните култури отколкото е да кажем Солун, /Солун, където пешеходците трябва за да тичат,  за да не бъдат сгазени, също - да  внимават на местата за пресичане, за да им мине кола през пръстите на краката/

 

Редактирано Януари 27, 2017 от nik1

[ramus]

съгласен съм напълно.

Въпроса е - че културата не е само за водачите. Това е тезата ми която повтарям. Адаптацията към това че има движение, е за всеки човек. Това е обществена семейна, културна, национална, държавна... и лична отговорност. В Пловдив имам познат, работеше в КАТ, но се премести, и който в едно полицейско управление води обществена дейност сред децата в училище.

Иначе си напълно прав. Нося отговорност - като водач... но според мен - само аз да я нося на пътя, не е достатъчно. Извън закона всъщност всички носим отговорност. Вярно че при мен нещата са засилени в тази посока, но мисля, че по принцип всеки носи отговорности. Закона не определя кои отговорности, кога и защо да ги носим. Живота не се определя само от законите и правилата. Поне за мен.

Дора е права във вметката за начините на обучения за шофьори. Тия неща обаче са нужни за всеки човек - и водач и другите участници в движението.

От друга страна - какво да направят водачите, когато дори и да са взели изпита с отличен, да са решили всички тестове, да са правоспособни с голям опит, при недостатъчно психично владеене, изпускане на емоциите да се реагира импулсивно или при условия на рязко намаляване до изключване на висши функции - като съобразяване, разсъждения, взимане на решения. Това се отнася до всеки човек, не само като водач и на пътя. И друг проблем за всички хора е постепенното "успиване" и оставяне на житейския поток на автоматизми и навици. Водачите са хора и са като всички други. На пътя огромен брой от тях карат напълно автоматично - и като техника на управление на самия автомобил, и като поведение на пътя сред всички останали участници.

Природата ни е дала автоматизмите за целесъобразност - за да не се разхищава висшия ментален потенциал... и енергията която отива в него. Обаче - всъщност на пътя няма повторение - на нищо. От многото автоматизми, всъщност много хора зад волана са "някъде". Сменят скорости и натискат педали напълно автоматично, без никакво внимание в детайла и подробностите. Да не говорим за телефони, таблети, разговори. Има хора - както са се научили да шофират на шофьорските си курсове, така остават за цял живот и това че дори в общите условия на движение има промени, че автомобилите са различни - с карат още на "жигули" и "москвич"...

Ставал съм свидетел на уникални слабоумия и липса на каквото и да е отношение на отговорност... Например видях човек на над 80 години зад волана на голф, млада жена стоеше до него, излезнаха от колата на бензиностанция. Стори ми се нещо странно в поведението им - дори извън колата. Загледах се и се потресох - водача всъщност носеше очила с много дебели стъкла и като се движеше на краката си ставаше ясно че той не вижда и жената го насочва. И се шокирах че като застанаха на касата да плащат, се оказа че същия и не чува, защото тя му превежда какво се случва около него "на ушенце"... И двамата се качиха отново, човека - почти сляп и глух, си застана пред кормилото и разбира се още с потеглянето той закачи куп пластмасови каси, оставени до едната стена...

А какво да се каже за млада жена, блондинка, направена и нагласена... когато в следобедната пловдивска лятна жега пресече едно от най-големите кръстовища на Пловдив по диагонал пеша, загледана в таблета си. Свиркаха й дори не погледна, дори не вдигна глава от екрана, който държеше... Коли спряха, цялото движение се обърка... тя беше "твърде далеч" за да забележи въобще какво се случва с нея.

Същото се случва в при самите водачи - вечер след работа, в колата става нещо като "разговорилник" по мобилния - какво да взема, къде да се видим, на един, на друг. Виждал съм "водачка" на огромен СУВ, с два телефона на двете уши. Карам след нея в задръстване, тя не ги махна над 20 мин. И я загледах, защото поведението й беше "на отсъстващ"... А в думите ти става въпрос за "деца", болни или възрастни хора. 

Редактирано Януари 27, 2017 от ramus

[nik1]

Разбрах тезата ти Рамус още в в пърия ти пост, но не съм съгласен с теб.

Пак ще ообясня защо, В слу4аите които дискитураме, културата на пешеходците няма  връзка с произшествията..Защо?Произшествията за станали върху пешеходната пътека /условно в средите им/, но  не поради несъобразване на пешеходците /забележка/, или поради внезапното им стъпване на пешеходната пътека.

Пешеходецът би могъл да се съобрази с разрешената скорост на движение, и с това което вижда, и да внимава с това да не навлиза внезапно в платното за движение, останалото е в "ръцете" на уменията и културата на вода4ите.

 

 

 

 

[dora]

Преди 3 часа, nik1 said:

Колкото пъти се замисля за обучението и за изпитите в България (и за това как се взимат изпити) оставам с лошото впечатлние, че държавата (най-общо казано) не гледа да отсява по-слабите водачи,  а само най-неспособните, т.е. напълно неспособните.

Замислям се защо е така, и обяснението не ми изглежда добре - може би  управляващите искат да има повече водачи, съответно и повече автомобили, с  за да влизат повече данъци в бюджета (акцизите върху горивата са много голямо перо).

Не зная дали е така , но оставам с лоши впечатления и не знам какво да мисля, и как да си го обясня..

 

Имам чувството, че това не е няква нарочна стратегия, а по-скоро управленско нехайство, незнание, липса на интерес, инерция, нежелание за свършване на работата. Защото това ноу-хау, за който говорим, всъщност е налично и достъпно.  Не е нужно да изобретяваме колелото отново - нужно е само да се заимстват изпитите за шофьори от западноевропейските страни. Или само да се преведат. Защото правилата за движение като цяло са същите. Най-вероятно покрай членството в ЕС са налични и механизмите, по които това заимстване да се случи.

Обаче ей на.

Редактирано Януари 27, 2017 от dora

[nik1]

Цитирам 4асти от стаитията http://www.bdp-bg.net/Statia6_AM.pdf

 

В Германия различните изисквания, на които водачите трябва да отговарят са описани в закона за пътно движение, наредба за шофьорските свидетелства и шофьорско-инструкторска наредба. Относно физически, психически и социални изисквания, съществуват ред други условия, с които шофьорите трябва да се срещнат по време на тяхното обучение. Те са:

1. Управление и контрол на автомобила.

2. Знание, разбиране и приложение на пътните правила.

3. Долавяне и избягване на опасности.

4. Съзнателно и социално шофиране.

5. Реалистична оценка на способностите.

6. Усет за намеса на емоциите по време на шофиране.

7. Отговорност за живота и здравето, околната среда и имуществото.

Този идеален профил на водача не се прилага само при учащи се водачи. Важно е тези умения и поведение да се развиват дори и след шофьорския изпит. Тези допълнителни курсове за водачи отразяват по-горните цели по конкретно-целеви начин:

Тези допълнителни курсове за водачи отразяват по-горните цели по конкретно-целеви начин:

1. Управление и контрол на автомобила. Целите, свързани с тази тема, са от по-малка важност за подобрителните курсове за водачи, защото повечето участници в курса имат доста шофьорски опит и могат адекватно да контролират автомобила при ежедневни ситуации. Сравнението с „перфектно“ контролиране на автомобила би могло да доведе до обратен резултат, защото може да се стигне до рискован шофьорски стил. Поради тази причина, практическите упражнения в DVR шофьорските програми в област „безопасност“ са проектирани само да демонстрират на участниците физическите сили на шофирането, за да се мотивират участниците да усвоят по-спокоен, защитен стил на шофиране.

2. Знание, разбиране и приложение на пътните правила. Участниците в подобрителните курсове за водачи имат проблем с приемането на определени правила относно движението, но те нямат липса на знания спрямо основните правила – в частност, тези отнасящи се до скоростта.

3. Долавяне и избягване на опасности. Много участници в ASP подобрителните курсове за водачи (опитни шофьори) демонстрират на пътя, че в резултат на техния значителен шофьорски опит, те могат да определят рисковете своевременно. Докато, участниците в ASF подобрителните курсове (за начинаещи водачи) често показват слабост в тази област. Затова схващането и избягването на подобни опасности трябва да е на фокус в ASF курсовете за млади водачи.

4. Съзнателно и социално шофиране По-нататъшното развитие на предпазлив шофьорски стил е важна цел и за двата подобрителни курса за водачи (ASF и ASP). За да се постигне тази цел, трябва да се отразява опитът на участниците с други потребители на пътя. Участниците трябва да се окуражават да осъзнаят, че е в техен личен интерес да съсредоточат своите силни страни в полза на цялата пътна система (за начинаещи шофьори това например е бързата реакция, за по-възрастните шофьори тава е опитът).

Докато целите на обучение от 1 до 4 главно рефлектират върху компоненти от пътната система, целите от 5 до 7 трябва да демонстрират на участниците в курса, че самокритичността е основна предпоставка за безопасно шофиране.

5. Реалистична оценка на способностите. Основно изискване към участниците и в двата подобрителни курса е те да не надценяват възможностите си. Докато критикуват останалите участници в движението, повечето от шофьорите се смятат за умели и безопасни. Ако негативни преживявания, като „на косъм“ от произшествие, катастрофи или пътни глоби, са се случвали много рядко и водачът ги смята за „случайност“ или „лош късмет“, те няма да доведат водача до мисълта да се усъмни в своя стил на шофиране. Това практически се отнася за всички участници в ASP и дори за тези от ASF, въпреки относително малкия пробег на начинаещите водачи. Участниците в курса трябва да приемат своя недостатъчен опит (ASF шофьори) и повтарящи се нарушения (ASP шофьори) като отделен риск, и трябва да осъзнаят нуждата от отговорност и промяна. И двата подобрителни курса следва да бъдат фокусирани върху критично самонаблюдение и на примери за сравняване на нечий начин на шофиране с друг по време на груповото шофиране – окуражаване на по-реалистична самопреценка.

6. Усет за намеса на емоциите по време на шофиране. Тази значимост на емоциите по време на шофиране се появи на бяла светлина през последните няколко години и се прилага и в двата подобрителни курса. Позитивни чувства, в резултат на професионален успех или лично щастие, например, може особено да повлияе на концентрацията. Негативни чувства, като разочарование или раздразнение могат да доведат до агресивно поведение спрямо другите пътни потребители. И двата подобрителни курса трябва да се стремят да повишат вниманието към тези фактори и да поощряват развитието на стратегии за намаляване на риска от шофиране в емоционално състояние.

7. Отговорност за живота и здравето, околната среда и имуществото. Тази тема показва колко дълбоко свързана е пътната система и пътното поведение с обществото и неговите ценности. Отговорността за живот не се отнася само за самия себе си, но, разбира се, и за здравето и имуществото на другите. За ASF шофьорите, които имат склонност да шофират в групи по време на свободното си време, отговорността за пътниците е една от важните теми.

Участниците в шофьорските подобрителни курсове трябва да обърнат внимание на това колко съвместим е техният личен стил на шофиране с основните чувства и ценности на обществото, които се отнасят за всички граждани.

[nik1]

САЩ:

В закона за движение по пътищата в САЩ в "§ 636.26 Pedestrian's rights and duties" липсва неясното и спорно задължение от нашия закон/правилник за пешеходците (липсва "задължение за съобразяване" изобщо) "преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение;
https://www.law.cornell.edu/cfr/text/32/636.26

Канада:

В техният Highway Safety Code, "задължението за съобразяване" е формулирано по ясен и ефективен по предпазно действие начин:
Cross at intersections and pedestrian crosswalks. Pedestrians should check traffic before crossing by first looking left, then right, then left again and behind themselves
https://saaq.gouv.qc.ca/en/road-safety/modes-transportation/as-a-pedestrian/what-the-law-says/

UK:

Изключително интересно решение на въпроса (Rule 19), но решението/правилото се базира на това, че водачите ще спрат след като видят че пешеходецът е застанал пред пешеходната пътека. При нас то е неприложимо - водачите имат задължението да спират само при стъпил върху пешеходната пътека пешеходец, и нямат задължението да спират ако го видят пред пешеходната пътека (и мисля тази култура не би могла да се промени коренно, дори и да се въведе задължението водачите да спрат ако видят че пешеходецът е застанал пред пешеходната пътека).

Rule 19 Zebra crossings. Give traffic plenty of time to see you and to stop before you start to cross. Vehicles will need more time when the road is slippery. Wait until traffic has stopped from both directions or the road is clear before crossing. Remember that traffic does not have to stop until someone has moved onto the crossing. Keep looking both ways, and listening, in case a driver or rider has not seen you and attempts to overtake a vehicle that has stopped.
https://www.gov.uk/guidance/the-highway-code/rules-for-pedestrians-1-to-35#crossings-rules-18-to-30

 

Останаха за чекване Скандинавските страни, Германия и Австрия, и Франция...

[nik1]

За задълженията на водачите в САЩ:

Цитирай

Stopping

You must always stop your vehicle:
-at all stop signs, red traffic lights and flashing red signals
-when entering a street or crossing over a sidewalk from
a driveway, alley, building or parking lot
-at railroad crossings with flashing signals
-when signaled by flaggers directing traffic
- for pedestrians attempting to cross the street at a
crosswalk  (за пешеходци, които се опитват да пресекат улицатта на пешеходна пътека)
-at the direction of a police officer. If you don’t obey a

law enforcement officer’s signal to stop and the officer

pursues you and is killed as a direct result of the pursuit,

you will be guilty of a Class 4 felony.

at the scene of a crash in which you are involved

 

 

Цитирай

 

NRS 484B.280  Duties of driver of motor vehicle to pedestrian; additional penalty if driver is proximate cause of collision with pedestrian or if violation committed in pedestrian safety zone.

      1.  A driver of a motor vehicle shall:

      (a) Exercise due care to avoid a collision with a pedestrian;

      (b) Give an audible warning with the horn of the vehicle if appropriate and when necessary to avoid such a collision; and

      (c) Exercise proper caution upon observing a pedestrian:

             (1) On or near a highway, street or road;

             (2) At or near a bus stop or bench, shelter or transit stop for passengers of public mass transportation or in the act of boarding a bus or other public transportation vehicle; or

             (3) In or near a school zone or a school crossing zone marked in accordance with NRS 484B.363 or a marked or unmarked crosswalk.

      2.  If, while violating any provision of this section, the driver of a motor vehicle is the proximate cause of a collision with a pedestrian, the driver is subject to the additional penalty set forth in subsection 4 of NRS 484B.653.

      3.  A person who violates any provision of subsection 1 may be subject to the additional penalty set forth in NRS 484B.135.

      (Added to NRS by 1997, 739; A 2011, 1634; 2015, 1566) — (Substituted in revision for NRS 484.3245)

 

 

[nik1]

В Канада водачите трябва да спрат, когато пешеходецът има намерение да пресече (това също значи че те трябва да спрат преди пешеходецът да е стъпил на пешеходната пътека)

Поведение на водачите съобразено с децата (копирано от Канадския правилник):
 

Цитирай

Children can be unpredictable. In residential areas, watch for children around parked vehicles, riding bikes or playing on the street. Glance under
parked vehicles ahead on both sides of the road to check for children’s feet, toys, and bicycle wheels. These provide warning that you may need to stop.

 

[dora]

Преди 13 часа, nik1 said:

трябва да спрат, когато пешеходецът има намерение да пресече (това също значи че те трябва да спрат преди пешеходецът да е стъпил на пешеходната пътека)

Това всъщност е съвсем логично. Първо заради изчислението на средната реакция на водачите*, второ заради спирачния път, и трето, защото за отнемане на предимство се счита не когато водачът накара друг да спре, а дори когато го накара да намали скоростта си.

Същото важи за пешеходците. Ако пешеходецът, имащ намерение да пресече на пешеходна пътека бива принуден да се колебае дали ще бъде допуснат, да намали скоростта си или да спре, това се води отнемане на предимство,

Мога да предположа какви въпроси биха възнинкали: "откъде да знае водачът какво намерение има пешеходецът"? Ами, знае. защото е обучен да следи поведението на останлите участници в движението, вкл. пешеходците.

Аз например гледам не само как се държат водачите на пътя, но и с едно око следя винаги какво става на тротоара, треакториите на пешеходците и доколко поведението им е предвидимо. Особено внимателно следя на места, където може изведнъж да изнинке пешеходец, напр. при паркирали от двете страни на улицата коли, на пешеходни пътеки и на места, където има много хора. Напр. група туристи или каквато и да било друга група хора - дори по двойки и по тройки, защото когато са в група, хората не внимават, фокусирани са върху социалния контакт, а не върху заобикалящото ги.

Тренирана съм да следя отдалеч и треакториите на другите участници в движението, Най-често много преди те да направят грешка от невнимание, по треакторията им човек може да прецени, че са разсеяни с нещо, примерно говорят по телефона. Задължително следя и  пешеходци, които се разхождат разговаряйки. Могат да решат да пресекат, като обикновено само единият поглежда, другият разчита на преценката на първия. Така работи човешкото внимание просто.

Автоматизирането на гореизброеното става първо с обучение, след това с достатъчно повтаряне - отнякъде нататък човек го прави, без да се замисли. С усет и практика в това безпроблемно се компенсират дори разликите в женския и мъжкия мозък по отношение на справянето с пространствени задачи. Автоматичното изчисление на треактория и скорост на множество обекти е такава задача -  но пък за множество обекти жените донакъде имат преимуществото на способността да разпределят вниманието си между повече неща.  (Наскоро някъде ми попадна статистика, че по много показатели жените всъщност са по-добрите шофьори, но не мога да я намеря в момента. По-долу пускам само статистика относно пътните произшествия по пол.)

Може би е важно да отбележа. Не позволявам разсейване, докато шофирам. Примерно не слушам радио, а само сидита или емпетройки.

Също, не шофирам, когато не ми е ден - тревоги, тежки мисли, недоспиване или дори грип.

Това между другото също влиза в обучението по безопасност: че шофьорът трябва отлично да разбира ограниченията си и да избягва да шофира, ако не е в разположение.

Дано споделеният опит да е бил полезен.

-----

Относно скоростта на реакция на водачите:

http://www.visualexpert.com/Resources/reactiontime.html

Относно статистиката по пол::

http://www.iihs.org/iihs/topics/t/general-statistics/fatalityfacts/gender

Редактирано Януари 28, 2017 от dora

[kramer]

Простотията на шофьорите, особено младите е толкова голяма, че пешеходецът винаги трябва да има право.

[Galahad]

Не знам защо все се забравя, че все в някакъв момент шофьора слиза от колата, но простотията уви не остава в колата, а в него. Тъй че както е карал като шофьор, така се движи и като пешеходец.

Иначе парадоксалното е, че у нас явно всичко е наопаки и често може да се види младо момче да спира на пешеходната пътека, докато в същото време доста възрастен шофьор дава газ до дупка и ЗАЗ-ката така почва да дрънчи, та е направо чудо, че успява да премине с тази скорост през пешеходната пътека без да се разпадне. Не че няма обяснение - младите хора често са учили или работили в чужбина и тамошното влияние си е казало думата, докато по-възрастните, които са се развили в местна среда са по-склонни да покажат какво би направил бай Ганя в банята, ако тогава е имало коли.

Принципът е в предимството - кой след кой трябва да мине. Ако се окаже, че двама са с еднакво предимство, то тогава имат голям шанс да се блъснат. А дефекта в ЗДвП дойде точно от това, че се допусна да не е ясно кой е с предимство на пешеходната пътека. Защото този, който е с предимство дори да види, че има друга кола може да премине, а другата кола трябва да спре.

Във Виена примерно има пътно платно, велоалея и тротоар и всеки си се движи по неговия си път. У нас обикновено колите са паркирани на тротоара, а пешеходците вървят по пътното платно. Или пък пешеходците вървят по велоалеята, а колелата се движат по пешеходната пътека. Тук вече нещата опират до овчата мисъл - някой вижда някой друг да прави нещо, което не трябва и той веднага му става последовател. Вижда, че друг пешеходец върви по велоалеята и той тръгва, вижда друг весипедист да кара по тротоара - и той тръгва. Туй си е последица от овчата психология.

Има два много съществен момент при превенцията:

1. Ако водачите на МПС не внимават винаги могат да сгазят някого - докато пресича неправилно, докато пресича правилно, докато върви по тротоара, на който са решили да паркират, като се движи с много висока скорост, загуби контрол върху колата и се натресе в заведение, където да сгази няколко души ... Ако пешеходците не внимават, но водачите внимават може да избегнат произшествие. Ако водачите на МПС не трябва да внимават, то тогава нямат шанс да избегнат катастрофа с друго по-здраво МПС и да се претрепят - примерно да се забият във валяк.

2. За да караш кола ти трябва кола и бензин, а за това трябват пари. Значи този, който кара има пари и ако бъде глобен има с какво да плати. Втори е въпросът, че у нас не се събират парите от наложените глоби. Пешеходеца може да няма пари и дори да бъде глобен, няма как да му се събере глобата. Или както се казва - не можеш да вземеш на босия цървулите. 

В крайна сметка нещата не опират да се опазва само живота на водачите, а живота на всички, които се намират на пътя.

и един виц:

Семейство отива на лекар и той казва на жената, че е бременна. Съпругът започва:

- Ама как така, аз толкова да внимавах, ама толкова да внимавах?!?

Лекарят:

- Ами то е като с шофирането, ти внимаваш, ама другите като не внимават!

Между другото колко са се замисляли, че при по-ясни правила трафикът ще е доста по облекчен. Какво значи пешеходеца като пресича да се оглежда на всяко от четирите платна, плюс дали нещо не е изкочило отзад и отстрани? Ами значи да мине доста бавно като на всеки две крачки се върти във всички възможни посоки. Така пресича 3-4 пъти по-бавно, а колите чакат и се трупат.

Предполагам сте забелязали, че в чужбина в доста по-големи градове от нашите, а в някои случаи като население и от цяла България трафикът е доста по-облекчен от нашия. А там хората имат повече пари, респ. повече коли и бензин за тях.

[nik1]

On 28.01.2017 г. at 20:58, dora said:

Това всъщност е съвсем логично. Първо заради изчислението на средната реакция на водачите*, второ заради спирачния път, и трето, защото за отнемане на предимство се счита не когато водачът накара друг да спре, а дори когато го накара да намали скоростта си.

Същото важи за пешеходците. Ако пешеходецът, имащ намерение да пресече на пешеходна пътека бива принуден да се колебае дали ще бъде допуснат, да намали скоростта си или да спре, това се води отнемане на предимство,

Мога да предположа какви въпроси биха възнинкали: "откъде да знае водачът какво намерение има пешеходецът"? Ами, знае. защото е обучен да следи поведението на останлите участници в движението, вкл. пешеходците.

Аз например гледам не само как се държат водачите на пътя, но и с едно око следя винаги какво става на тротоара, треакториите на пешеходците и доколко поведението им е предвидимо. Особено внимателно следя на места, където може изведнъж да изнинке пешеходец, напр. при паркирали от двете страни на улицата коли, на пешеходни пътеки и на места, където има много хора. Напр. група туристи или каквато и да било друга група хора - дори по двойки и по тройки, защото когато са в група, хората не внимават, фокусирани са върху социалния контакт, а не върху заобикалящото ги.

Тренирана съм да следя отдалеч и треакториите на другите участници в движението, Най-често много преди те да направят грешка от невнимание, по треакторията им човек може да прецени, че са разсеяни с нещо, примерно говорят по телефона. Задължително следя и  пешеходци, които се разхождат разговаряйки. Могат да решат да пресекат, като обикновено само единият поглежда, другият разчита на преценката на първия. Така работи човешкото внимание просто.

Автоматизирането на гореизброеното става първо с обучение, след това с достатъчно повтаряне - отнякъде нататък човек го прави, без да се замисли. С усет и практика в това безпроблемно се компенсират дори разликите в женския и мъжкия мозък по отношение на справянето с пространствени задачи. Автоматичното изчисление на треактория и скорост на множество обекти е такава задача -  но пък за множество обекти жените донакъде имат преимуществото на способността да разпределят вниманието си между повече неща.  (Наскоро някъде ми попадна статистика, че по много показатели жените всъщност са по-добрите шофьори, но не мога да я намеря в момента. По-долу пускам само статистика относно пътните произшествия по пол.)

Може би е важно да отбележа. Не позволявам разсейване, докато шофирам. Примерно не слушам радио, а само сидита или емпетройки.

Също, не шофирам, когато не ми е ден - тревоги, тежки мисли, недоспиване или дори грип.

Това между другото също влиза в обучението по безопасност: че шофьорът трябва отлично да разбира ограниченията си и да избягва да шофира, ако не е в разположение.

Дано споделеният опит да е бил полезен.

-----

Относно скоростта на реакция на водачите:

http://www.visualexpert.com/Resources/reactiontime.html

Относно статистиката по пол::

http://www.iihs.org/iihs/topics/t/general-statistics/fatalityfacts/gender

За мен лично, споделянето на опита и вижданията е много полезно , не само за мен а и за дикусията. (ако може да се обръщаме на "ти"?)

Същото важи за пешеходците. Ако пешеходецът, имащ намерение да пресече на пешеходна пътека бива принуден да се колебае дали ще бъде допуснат, да намали скоростта си или да спре, това се води отнемане на предимство.

По принцип е така, но дали всеки водач се води от общите "правила" за спиране? Струва ми се че някъде "нишката" се къса, и крайният резултат от това е че немалка част (не всички, някаква част от тях) не признават правото на пешеходците да преминат през пешеходната пътека преди тях..

Преди три дни ми се случи следното нещо, когато преминавах през пешеходна пътека в ненатоварен градски участък и в непиков час :
Преминах през едната лента , и преминавайки през другата,  автомобил движещ се с 15-20 километра в час, премина на 50-60 сантиметра зад гърба ми - автомобилът просто не спря. Това се случи през деня, нямаше други автомобили наблизо, имаше отлична видимост, автомобилът се движеше с около 20 километра в час (поради което реших че ще има възможност да спре, когато тръгнах да пресичам), така че е изключено да не ме е видял; Оценявам го един вид като "гаменско" държане и шофиране.. Какво би станало ако се бях подхлъзнал или забавил ход?

 

Мога да споделя моят опит като пешеходец при пресичане (дано е полезен)

Първо и най-важно "правило" - старая се  да поддържам зрителен контакт с водачите. При голямата част от инцидентите, на които съм бил свидетел или при които аз съм участвал в тях, е липсвал зрителния контакт (поради физическа невъзможност, поради вечерен час, или поради разсеяност на пешеходеца и на водача)

Разбирам че тази  мярка не би ме защитила от престъпниците и гамените по пътя, но когато се отнася до добронамерени водачи, които просто са разсеяни, стресирани, нямат достатъчно опит, или не са в кондиция, това взаимодействие има голям предпазващ ефект
 

Второ: Често сигнализирам с ръка, че искам да пресичам. В повечето случаи (над 50 процента от случаите) това има ефект върху водачите и все пак ще направя забележката че пиша за град с условно европейска култура на шофиране. Не ме притеснява ,това че сигнализирам и не смятам че нещо се "минавам".

Трето: Вечер се стремя да пресичам на осветени места.

Трето: Когато пресичам вечерно време, се съобразявам с какъв цвят на дрехите съм.

[dora]

Преди 28 минути, nik1 said:

По принцип е така, но дали всеки водач се води от общите "правила" за спиране? Струва ми се че някъде "нишката" се къса, и крайният резултат от това е че немалка част (не всички, някаква част от тях) не признават правото на пешеходците да преминат през пешеходната пътека преди тях..

Всъщност и за това има много лесно решение: камери.

Информацията от камерите се събира по електронен път и водачите получават на адресната си регистрация глоби, прогресивни - за едно нарушение малка, за следващото - двойна и така нататък.

Изисква се инвестиция, но приходите по мое мнение ще я надхвърлят значително.

На десетата глоба все се усеща човек, мисля.

Редактирано 3, 2017 от dora

[Galahad]

Ами както казах - за шофьор трябва книжка, а за пешеходец - не. Ако шофьора не иска да се съобразява с правилата може да му се прибере книжката и да стане пешеходец. Ако реши, че може да кара без книжка, то затворът е едно чудесно място, на което може да разбере, че е по-добре да е пешеходец, отколкото да е затворник и да не може да ходи изобщо по улиците.

Що се отнася до дрехите, махането с ръка ... Нали се сещате, че говорим за България - държавата, в която колите се движат по тротоарите, по алеите в парковете, паркират и маневрират на детските площадки? Живеем в държава, в която ако гражданин мине на червен светофар го глобяват, но ако миналия на червен светофар е племенника на президента наказват катаджиите, които са го хванали. Живеем в държава, в която отговора на зададен от катаджия въпрос: "И ся кво шъ праим?" е подаване на 50лв.

После се чудим, защо в бели градове с население по-голямо от това на България задръстванията са много по-малко и пътуването е много по-бързо от това в държава с оредяващи и застаряващо население, скъп бензин и оскъдни доходи за купуване на гориво и коли.

[dora]

Току-що попаднах на историята на Любчо, роден в осмия месец, след като майка му и баща му са блъснати на пешеходна пътека, вследствие на което загиват и двамата:

http://www.dnes.bg/obshtestvo/2016/12/16/liubcho-malkiiat-goliam-boec-siracheto-za-koeto-baba-mu-e-vsichko.325800