Пътеписи в снимки

[Rebecca]

Здравейте. Днес светът не е толкова далечен и непостижим.

 Нека всеки един ,който пожелае да сподели в тази тема свои спомени и впечатления от места ,които е посетил

 Швейцария.

В нета се въртеше един виц за хубавите жени и кравите на швейцарците. Този ,който не е минавал на собствен ход из Швейцария , а я познава само чрез рекламата за лилавата крава  , е нормално да мисли,че из тая страна кравите са най-забележителното нещо. Съвсем не е така ,но така става винаги ,когато гледаш света през " очите" телевизора.

Иначе интересното е,че народ в чиято държава не се отглежда какао му е хрумнало да прави милиарди от производство на шоколад.

Дори швейцарските авиолинии,които единствени между другото отсрамват европейските такива откъм бордно меню ,ни посрещат с една усмихната стюардеса ,която раздава швейцарски шоколад. Добре дошли в шоколадовия рай!!

][

 

 

няма да коментирам цените. Само ще ви споделя ,че удоволствието да хапнеш истински ръчно правен швейцарски шоколад струва  много скъпо,но вярвайте заслужава си.

 

 

Неслучайно е казано ,че това ,какъв стопанин на държавата си е един народ ,можеш да разбереш най-добре, като видиш тая държава отгоре.

Вижте я. Няма грам неподредено, неизпипано ,неподдържано парченце земя в тая държава.

Още преди да си докоснал с крак земята ,вече наполовина знаеш какво те очаква там. Ред. Чистота. Закони.

 

 

Принципно ,когато отивам в някоя държава по какъвто и да е повод ,ползвам услугите на  рент-а кар.

Така съм абсолютно независима в избора си в това ,кога,къде и колко време да отделя на местата ,които ме интересуват. Да шофираш в Швейцария е удоволствие. Перфектно поддържани пътища, табели,няма изнервени  и псуващи щофьори,хората са любезни ,усмихнати -както се казва всичко е като швейцарски часовник. Клише, ама работи.

Първа  спирка- Цюрих. Асоциацията е една- бизнес.

 

Така си е. Една до друга двете най-големи финансови институции не само в Швейцария. Няма да спомена ,колко служители бяха с кипа ,когато ги видях в ресторанта срещу банката

 

следва продължение

 

Редактирано Януари 25, 2017 от Rebecca

[Last roman]

http://wptest.nauka.bg/wp-content/uploads/BG-Nauka-puteshestva-Saturnalii-na-sever-2015.pdf

[Rebecca]

 

Както се видя от последните две снимки,докато народите  по различно време се пробват да се самоизтребят  ,швейцарците пазят парите на воюващите страни.Това  ,което прави Швейцария особено атрактивна е офшорното банкиране и банковата тайна.

Говори се за несметни  богатства ,които стоят на съхранение в трезорите на банките в страната.   Горите на Швейцария не са пълни с партизани. Кравата " Милка" носи печалби за милиони. В края на краищата ,някои не  намират за срамно да имат за символ крава , вместо лъв.  Швейцарците правят часовници.Едни от най-добрите в света.  Сделките между диамантените босове на Исраел и местните  бутикови  производители са за милиони долари.Има часовници ,които не са просто аксесоар, а истински произведения на изкуството. Продават ги винаги в магазини тип" бутици". Въобще бутиците са доста из Цюрих и интересното е ,че има хляб за всички. Цюрих е град ,в който живеят  и правят бизнес   много богати хора.Интересното е това ,че тук никой не се стреми да ти навира в очи благосъстоянието си. От една страна е предпазливост , а от друга се смята за проява на лош вкус. Не знам дали са хитри или скромни ,но това е еталон на поведение.

Всеки  човек  си има слабости. Аз също съм човек.

 

]

 Противно на очакванията ,по това време  Цюрих беше приятно прохладен. Реката Лимат  и езерото овлажняват въздуха над полиса.. Жителите и гостите  на града обичат да прекарват свободното си време край водата.Въобще  Цюрих има доста атракции ,които да предложи на постоянните си жители и гостите.

Статуята на красивия Ганимед и бог Зевс приел образа на орел. 

Лебедите и други пернати живеят необезпокоявани от никой. Толкова са охранени /за тях се грижат специални служби  и туристите/,че предпочитат  да се изтягат мързеливо/ Лебедите са забележителни ,когато започват дневния си тоалет. С часове се пощят .После се потапят във водата и правят няколко  обиколки , грациозно извивайки  шиите си. Казаното за "лебедовата шия" може и да е клише ,но си има своите основания.

 

]

]

Тук също е модерно да се поставят катинари на любовта. 

 

следва продължение....

Редактирано 2, 2017 от Rebecca

[Р. Теодосиев]

И аз да споделя едно пътуване преди доста време:

 

 Автор: Недялка Иванова

Запознахме се във форум за пътуване на стоп. Явно на всички ни се искаше да попътуваме извън България това лято, вместо класическото море. Или освен него. Всеки можеше да отдели горе долу един месец за това начинание и оригиналната идея беше да се стигне до Ирландия, но поради ред причини се отказахме и решихме последна дестинация да ни бъде Амстердам. Видяхме се няколко пъти в София за да уточним маршрута и след един месец се изясни датата на тръгване и всичко останало. Искахме да останем по няколко дена във Виена, Прага, Кьолн и Амстердам. По план трябваше да си уредим безплатно спане с т.н. каучсърфинг (http://www.couchsurfing.org/), тъй като разполагахме с ограничено количество пари. А и не само – друго е да поговориш с местните и да прекараш с тях в тяхната къща няколко дена. Взехме си всеки по един спален чувал, шалте, две палатки и и бяхме готови 

 Пътувахме четири човека, разделени по двойки.

 Палец. Шапка. Хавлия…класика  Карта на Европа (остава хубав спомен, ако не я забравиш в някой камион или кола, както направих с моята  …Видя се, че здрави и удобни обувки са също важни, защото много километри бяха минати и пеша. Тук много ми се иска да допълня и лека раница, но тъй като това на нас не ни се случи, няма да отговаря на истината. Като сложиш храна за първите няколко дни, няколко резервни тениски и дрехи за студено, спален чувал.. споменах ли консерви,  русенско варено, бутилка домашна ракия. Трудна работа. Е, ние тръгнахме на 8 август, понеделник, 7:00ч. (с половин час закъснение от уречения час  срещата беше на метростанция „Сливница”, а от там с автобус 42 до изхода за Драгоман. О, да не забравяме картонените табели в комплект с маркер. Тук те влизат в действие.

 И така паркирали сме се в страни от пътя. Аз и Петър и малко зад нас – Росен и Боян.

 Започваме да чакаме.

 Какво ли ще стане сега?

 Хм.

 Скоро се питаме – кога ли ще стане…

 Незнам защо зациклихме толкова там преди тоя Драгоман. С триста мъки с Петър се добираме на 12км. от границата със Сърбия – т.н. “кпп Калотина”. Другите остават някъде назад след нас и знаем, че няма да ги видим в следващите няколко дни. Какво ли ще стане с тях, как ли ще ги отвее стопаджийския вятър до Виена, където е уговорката да се срещнем след няколко дена. Незнаем, но нас ни отвя най-напред един тир до Любляна, Словения, с който прекарахме незабравими цели два дена и една нощ. Имам предвид спането в тира – клюмането на предната седалка, а аз отзад на леглото сред нашите две раници, шалтета и одеялата на шофьора. Това беше също и първата ни нощ на палатка, разпъната в градинката на мотел, част от целия комплекс на бензиностанцията, която нашия шофьор избра за почивка през нощта.

[Last roman]

само пътепис, че тогава ме мързеше да пускам снимки;