Висока младежка безработица или високи нива на младежки мързел?

[nik1]

Преди 57 минути, ISTORIK said:

Един език, колкото и добре да е овладян, ако не се ползва активно, постепенно се забравя. И се налага да се изучава наново почти отначало. 

Ще внеса едно долълнение:
Според една теория, която е в научна употреба, съществува определна възраст, до която хората (децата) могатда научат като матерни няколко езика. Спори се в науката дали тази граница е 4, 7 или 11-12 години (началото на пубертета). Обяснява с виждането, че докато мозъкът на детето все още не е изградил твърди невронни връзки - то се учи, а след като се мине тази граница, запомненото и наученото остава за цял живот (по същия механизъм се "запечатва" и майчиния език)

 

 

Редактирано 5, 2017 от nik1

[ISTORIK]

Да, така е. Колкото по-рано започне изучаването на роден или чужд език, произношението се усвоява най-добре и езикът се научава като матерен. И може да се мисли на него.

[Doris]

По мои наблюдения в първите 7 години е загуба на време и пари да се мъчи дето с чужди езици с обикновения метод на обучение - курсове , часове в детската градина и в училище. Евентуално при билингвите, където средата е чуждоезкова се постигат резултати и то при системно прилагане на усилия.

От друга страна и майчиният език може да се забрави в голяма степен, ако не се използва. Не е за вярвяне ,но само няколко години са достатъчни и се чувства обедяването на речника, несиурност, изразена с интонацията и директни въпроси - как беше тази дума.

Езиците са голямо предимство при намиране на работа, също и при кариерното израстване. Може да се намери удовлетворение и радост от самия процес на изучаване на чужд език и опознаване на чуждата култура чрез него, но такава мотивация е рядкост, обикновено се мисли за практическата полза. За съжаление в нашите общообразователни училища часовете по чужд език често са загуба на време, така че трябва да се инвестира допълнително, за да бъде човек  достатъчно конкурентоспособен на пазара на труда.

[bulgaroid]

Преди 12 часа, laplandetza said:

Възможно , но след вътрешна „завера„ вероятно провокирана от екстремни събития.

Демек, социална революция другия начин е война.

[Skubi]

Преди 8 часа, ISTORIK said:

Да, така е. Колкото по-рано започне изучаването на роден или чужд език, произношението се усвоява най-добре и езикът се научава като матерен. И може да се мисли на него.

Незнам имаш ли опит с чужденци но китайците принас правят следващото. След раждане и кърмене се връщат да работят. Вземат под наем обикновенно пенсионирани педагози за бейбиситер. Тези жени практичиски живеят с китайчетата като баба им. Много пъти при тях живее детето и родителинте му само в Събота, Неделя си го прибират. Иначе ходят в унгарски детски ясли и градини. На около 6-7 годишна възраст ги изпращат в Китай при роднините си. Там за 2 години научават езикът и основните знаци и се връщат тук за да почнат основното училище под надзора на педагог пенсионерката. Така се получават двуезични китайчета които без акцент говорят на унгарски, китайският незнам, и обикновенно на английски. С добри резултати се записват в гимназиите и вишите училища.

 При нас беше подобно с разликата, че на мнозина от нас вече нямаше роднини близки в България. Дядо баба също работят, така оставаше училището. Освен това 2 седмици българия на почивка лагер или при дълечни роднини. Късметът ни беше, че през тези времена елитът на педагозите в българия се газеше да получи статут в училищата в Будапеща или Братислава. Четири години командировка означаваше да си купи апартамент. Имахме например учител по физкултура а в същото време жена му по пеене. Като им изтече 4 години /имаше и такиви които получиха 2х4 години/, прибирайки се в софия си купиха апартамент, кола и виличка. Другаде май, редовно осмокласно нямаше. Такива учители сме имали......И бяхме по 10 максимум 15 деца на клас. Пръстите си да оближеш като учител. С всяко дете индивидуално можеше да работиш ако искаш и да извадиш максимума професионално....Еееее да, на децата от дипломатическият и търговското автоматично се пишеше 6 и ние местните трябваше малко повече да покажем от тях за да заслужим същото. Поне рано схванахме, че всички сме равни но има между нас още по-равни....

Така всичко това което Ти писах и както го писах е благодарение на тези 8 години работа с най-добрите учители от цяла България, на първо място госпожа Вълкова която за една година ме научи да пиша, чета така, че през същото време да уча и матириалът на втори клас. /Първи почнах в унгарско, но баба-дядо застанаха за българското училище/. От тогава само забравям вече. От смесените браци на моята генерация 99% в унгарско ги записаха, записват и другото се знае вече....

България нямаше интерес след избухване на демокрацията да засили училището и неговият доста пропаднал чин...Макар, че имаше такъв статут, какъвто много рядко дават държавите на територията си. До посолството и консулата и училището беше 100% българско. Тоест имахме едно българско училище на територията на Унгария с такъв + че унгарската държава осребряваше 1/2 от финансирането, му без да иска каквато и да е намеса..... Нооооо изредиха се редица бурократи от България, съкратиха учителският персионал и както и в България кончиха го.

И практичиски сега е нещо като килийно за интересоващи се да тренират 1-2 пъти в седмицата....или нещо подобно....

КРАЙ

 

 

Редактирано 5, 2017 от Skubi

[ISTORIK]

Много интересно... Не ги знаех тия неща... 

Както казвахме тук навремето: "номерът на китайката"... Хитроумни са китайците, да...

[dora]

On 05/02/2017 at 9:21, Б. Киров said:

Защо са в България, според мен заради евтината работна ръка най-вече - 300-400 долара месечна заплата къде ще намерят другаде в Европа?

Абсолютно точно.

Когато една компания се опитва да снижи себестойността на продукта си, за да остане конкурентна, най-очевидният начин да го стори е да изнесе трудоемките задачи в държава, където цената на труда е по-ниска.

За това естествено се прави  SWOT анализ (strengths, weaknesses, opportunities, threats, или силни страни, слаби страни, възможности и рискове) и се избира място, където силните страни и възможностите могат поне частично да неутрализират слабостите и рисковете.

Като този анализ се прави по отношение на всички необходими за бизнеса условия, като в това се включва политическият риск, примерно каква е вероятността от размирици и бунтове, дали държавата има стабилно управление, какво е нивото на корупция, каква в вероятността да речем изведнъж формата на управление напълно да се смени и новото правителство да реши да национализира всичко, или нещо такова, както и много други фактори, напр. транспорт, данъци и такси, етц. Членството на България в ЕС донякъде гарантира някаква политическа стабилност, минимизиране на политическите рискове, примерно, както и много по-предвидима данъчна политика, отколкото да речем в Индия, където всичките двадесет и девет щата и седем територии имат различни данъчни ставки, и т.н.

Анализът обикновено се прави на основа на официалната държавна статистика, в което се включва нивото на минималната заплата. Това го пиша специално защото непрекъснато попадам на хора, които питат: "добре, де, като работим за западна компания, защо получаваме български заплати?"

Защото SWOT анализът им е направен за България, където минималната работна заплата е примерно 380 лева, ако анализът им е правен през 2014 година, което значи, че една и половина или най-много две минимални заплати бруто за не чак толкова отговорен и висококвалифициран труд (те отговорния и висококвалифицирания си го вършат у дома си и няма да го изложат на рискове, като го пренасочат другаде) са повече от отлично възнаграждение.

Особено като се има предвид, че и в техните държави има сектори, където и хора с висше образование дори не получават две минимални заплати месечно, а нещо като  минимална заплата и половина, напр. учителската професия, хуманитарните професии, социалните грижи, държавните служители и т.н.

Напр. при минимална заплата от около 1500 евро, един щатен преводач, интернет редактор или един учител получава бруто между 2400 и 2800 евро (това дори не са две минимални заплати), дори да е с магистърска степен. А понякога и с докторска.

Ако заплащането се повиши, разчетите на компанията за себестойността вече няма да са в рамките на стратегията й и тогава тя ще се премести в държава, където цената на труда е още по-ниска и рисковете не са неразумни.

Затова ми се струва, че като цяло очакванията към чуждестранните инвеститори са твърде високи. Тяхната цел не е да повишат стандарта на живот в България. Нито това им е работата - ефективната икономическа политика следва да се води от правителството.  Нито дори да отворят еди колко си работни места - това също е работа на правителството - да създаде условия за икономически растеж, едното от последствията на което е създаване на нови работни места.

Тяхната цел е да останат конкурентноспособни, да реализират печалби, които им позволяват да инвестират в допълнителни мощности, пазари и развойна дейност и да минимизират рисковете си. Като това, че ще плащат данъци в държавната хазна, вече е достатъчен принос. Щото може да изберат да плащат данъци в Малайзия. Както вече беше споменато по постингите по-горе.

---

Въпросът дали човек да е безработен или да работи според мен никога не би трябвало да стои. Защото отговорът му е очевиден: човек трябва да работи. Изгодно, неизгодно, удобно, неудобно - трябва.

Редактирано 6, 2017 от dora

[nik1]

Преди 17 часа, Skubi said:

Незнам имаш ли опит с чужденци но китайците принас правят следващото. След раждане и кърмене се връщат да работят. Вземат под наем обикновенно пенсионирани педагози за бейбиситер. Тези жени практичиски живеят с китайчетата като баба им. Много пъти при тях живее детето и родителинте му само в Събота, Неделя си го прибират. Иначе ходят в унгарски детски ясли и градини. На около 6-7 годишна възраст ги изпращат в Китай при роднините си. Там за 2 години научават езикът и основните знаци и се връщат тук за да почнат основното училище под надзора на педагог пенсионерката. Така се получават двуезични китайчета които без акцент говорят на унгарски, китайският незнам, и обикновенно на английски. С добри резултати се записват в гимназиите и вишите училища.

 При нас беше подобно с разликата, че на мнозина от нас вече нямаше роднини близки в България. Дядо баба също работят, така оставаше училището. Освен това 2 седмици българия на почивка лагер или при дълечни роднини. Късметът ни беше, че през тези времена елитът на педагозите в българия се газеше да получи статут в училищата в Будапеща или Братислава. Четири години командировка означаваше да си купи апартамент. Имахме например учител по физкултура а в същото време жена му по пеене. Като им изтече 4 години /имаше и такиви които получиха 2х4 години/, прибирайки се в софия си купиха апартамент, кола и виличка. Другаде май, редовно осмокласно нямаше. Такива учители сме имали......И бяхме по 10 максимум 15 деца на клас. Пръстите си да оближеш като учител. С всяко дете индивидуално можеше да работиш ако искаш и да извадиш максимума професионално....Еееее да, на децата от дипломатическият и търговското автоматично се пишеше 6 и ние местните трябваше малко повече да покажем от тях за да заслужим същото. Поне рано схванахме, че всички сме равни но има между нас още по-равни....

Така всичко това което Ти писах и както го писах е благодарение на тези 8 години работа с най-добрите учители от цяла България, на първо място госпожа Вълкова която за една година ме научи да пиша, чета така, че през същото време да уча и матириалът на втори клас. /Първи почнах в унгарско, но баба-дядо застанаха за българското училище/. От тогава само забравям вече. От смесените браци на моята генерация 99% в унгарско ги записаха, записват и другото се знае вече....

България нямаше интерес след избухване на демокрацията да засили училището и неговият доста пропаднал чин...Макар, че имаше такъв статут, какъвто много рядко дават държавите на територията си. До посолството и консулата и училището беше 100% българско. Тоест имахме едно българско училище на територията на Унгария с такъв + че унгарската държава осребряваше 1/2 от финансирането, му без да иска каквато и да е намеса..... Нооооо изредиха се редица бурократи от България, съкратиха учителският персионал и както и в България кончиха го.

И практичиски сега е нещо като килийно за интересоващи се да тренират 1-2 пъти в седмицата....или нещо подобно....

КРАЙ

 

 

И аз познвам двуезично китайче, но не знаех че това е често срещано при китайците.
Гледа го българско семейство и то само като бейбиситъри, а като леля и чичо, или като втора мама, защото мама Лин и тати на китайчето работят по 10-12 часа, без почивен ден..

Редактирано 6, 2017 от nik1

[Б. Киров]

Преди 44 минути, dora said:

Абсолютно точно.

Когато една компания се опитва да сниши себестойността на продукта си, за да остане конкурентна, най-очевидния начин да го стори е да изнесе трудоемките задачи в държава, където цената на труда е по-ниска. За това естествено се прави  SWOT анализ (strengths, weaknesses, opportunities, threats, или силни страни, слаби страни, възможности и рискове) и се избира място, където силните страни и възможностите могат поне частично да неутрализират слабостите и рисковете. Като този анализ се прави по отношение на всички необходими за бизнеса условия, като в това се включва политическият риск, примерно каква е вероятността от размирици и бунтове, дали държавата има стабилно управление, какво е нивото на корупция, каква в вероятността да речем изведнъж формата на управление напълно да се смени и новото правителство да реши да национализира всичко, или нещо такова, както и много други фактори, напр. транспорт, данъци и такси, етц. Членството на България в ЕС донякъде гарантира някаква политическа стабилност, минимизиране на политическите рискове, примерно, както и много по-предвидима данъчна политика, отколкото да речем в Индия, където всичките двадесет и девет щата и седем територии имат различни данъчни ставки, и т.н.

Анализът обикновено се прави на основа на официалната държавна статистика, в което се включва нивото на минималната заплата. Това го пиша специално защото непрекъснато попадам на хора, които питат: "добре, де, като работим за западна компания, защо получаваме български заплати?"

Защото SWOT анализът им е направен за България, където минималната работна заплата е примерно 380 лева, ако анализът им е правен през 2014 година, което значи, че две минимални заплати бруто за не толкова висококвалифициран труд (те висококвалифицирания си го вършат у дома си) са повече от отлично възнаграждение.

Особено като се има предвид, че и в техните държави има сектори, където и хора с висше образование дори не получават две минимални заплати месечно, а нещо като  минимална заплата и половина, напр. учителската професия, хуманитарните професии, социалните грижи, държавните служители и т.н.

Напр. при минимална заплата от около 1500 евро, един преводач или един учител получава бруто между 2400 и 2800 евро (това дори не са две минимални заплати), дори да е с магистърска степен.

Ако заплащането се повиши, разчетите на компанията за себестойността вече няма да са в рамките на стратегията й и тогава тя ще се премести в държава, където цената на труда е още по-ниска и рисковете не са неразумни.

В тази тема първият постинг някак си персонализира дебата около конкретна фирма и така стесни границите. Ник цитира мненията на хора, работили във фирмата. Ако прочетете и други мнения по форумите за други фирми, ще видите, че над 90 процента от отзивите на работилите в различни фирми са негативни, не знам защо е така, работещите в повечето случаи изказват недоволство от заплати, кариерно развитие, взаимоотношения и т.н. Може би са обективни, но фактът си е налице, голямата част от отзивите по принцип са негативни.

За конкретния случай, вероятно заплати от по 600 лв. бруто получават не много квалифицирани работници, нагоре в йерархията сигурно заплатите растат. Погледнах сайта им, имат над 20-на позиции на длъжности, в това число и висококвалифицирани, но никъде не обявяват конкретни възнаграждения, това явно става в разговори с кандидатите. В клиповете си показват млади и интелигентни служители, които изглеждат мотивирани и доволни от работата си. За работник от провинцията, Ботевград е на 90 км от София, който живее в региона, 600 лева и сега не е толкова зле, все пак в региона има традиции в електронната индустрия, на времето в Правец имаше завод за полупроводници, така че може би не случайно този завод за сензори е стъпил там. Освен това, 2500 работни места с перспектива да ги увеличат с още 1500 никак не е малко, всъщност разклонението им в България е най-голямото в Европа.

И пак конкретно, не могат да се надяват да привлекат квалифицирани, мотивирани и качествени работници с тези заплати при наличието на много работни места в София с по-високо заплащане. Не знам как е в Пловдив, където е другият им клон, имам позната, която работи в полиграфията там за 500 лева, жената е с висше икономическо образование, но работи съвсем друга работа на машина за тези пари, и не смее да си напусне работата, защото й остава малко време до пенсия, но е друга тема.

Статистиката отчита минимална заплата от 430 лева сега и средна от 800, като средната я изчисляват на базата на минималната, тя е 60 процента от нея. Цялата тази работа изглежда добре на пръв поглед, а приказките, че ще вдигат минималната на 650 и средната на 1500 сигурно звучат като музика в ушите на държавните служители, които не са свързани с производство и реализация на продукт, но за дребния бизнес, за най-малките еднолични търговци, това е дране на живо, защото не знам дали хората във форума са наясно с българското законодателство, но т.н. еднолични търговци, плащат осигуровки върху най-малко две минимални заплати за собствениците, за разлика от ООД-тата например, където може да се плаща и върху половин минимална заплата - това е дискриминация за най-дребния бизнес, защото обикновено едноличните търговци, микрофирмите, а такива са на книга няколко стотин хиляди в България, обикновено са семейни - съпруг, съпруга и дете/ца - те са от по 2-3 души, и изкарват с дребен бизнес, колкото да живеят, понякога не изкарват и толкова. И когато със закон му кажеш на такъв човек - изкарал-неизкарал този месец някакъв приход, трябва да се осигуряваш върху две минимални заплати, все едно му казваш - закривай фирмата и се реди на социални помощи или ставай наемен работник. Всичко това и още много други неща в бизнес-климата в България съсипаха дребното предприемачество и лумпенизираха голяма част от населението, в това число младите.

 

Редактирано 6, 2017 от Б. Киров

[dora]

Преди 52 минути, Б. Киров said:

И пак конкретно, не могат да се надяват да привлекат квалифицирани, мотивирани и качествени работници с тези заплати при наличието на много работни места в София с по-високо заплащане.

Затова не са отворили завод в София, а в Ботевград

Това с мотивираните, квалифицираните работници всъщност изобщо не е отсега. Поради заниманията ми преди години, малко след като беше приет Законът за чуждестранните инвестиции (1997), правителството разработи програма за чуждестранни инвеститори, като един от основните елементи, на който се основаваше тази програма, беше висококвалифицираната, подготвена работна ръка.

На всички срещи и форуми за чуждестранни инвеститори тогава, на които съм присъствала, от всички от тогава стъпилите в България инвеститори към министрите се задаваше един и същи въпрос: "Вашият премиер посочи, че основно предимство на България за висококвалифицираните и подготвени хора. Можете ли да ми кажете къде са тези висококвалифицирани хора, като в момента, в който ги назначим, ние трябва да ги обучаваме като първолаци на абсолютно всичко, от конкретиката на дейността им (защото имат университетско образование, но то е непрактично и морално остаряло), през технологията на работа, до това, че ако работният ден започва в  осем, на работа не се идва в осем и половина първата седмица, в девет втората и в единадесет на третия месец? Че не се пуши през петнадесет минути и не се водят лични разговори със Занзибар/ХХХХ със служебния телефон? Че в почивките не се пие бира? Че ако обедната почивка е половин час за всички, това значи половин час, а не два? В които работникът дори не може да бъде намерен, защото е излязъл да си свърши някаква лична работа?"  И така нататък.

Някои от тези инвеститори всъшност и впоследствие напуснаха. Но това съм го чувала от устата и на най-големите от тях, които примерно са били неколкократно номинирани за инвеститор на годината...

Затова и до ден днешен имам значителни резерви. Вярно е, че хората се понаучиха за тези вече двадесетина години. Но и толкова много от квалифицираните напуснаха държавата, че не мисля, че положението драматично се е променило. С множеството допълнителни фактори, като срив на образователната система и демотивацията на младите си мисля, че има причини да продължавам да съм скептична...

------

п.с. С оглед на обсъжданото в темата, този тип информация, макар със давност,  със сигурност също влиза в SWOT анализите днес, като предистория - и като набелязване на очакванията относно работната ръка. Затова си мисля, че всъшност няма защо да се чудим на политиките, за които ставаше дума по-горе. Както и да си мислим, че са чак толкова неоснователни.

Тогава, 1997 година, за западния инвеститор България беше терра инкогнита - не се знаеше нищо, поради пълното информационно затъмнение 45 години, и инвеститорите идваха понякога с неоправдани надежди. Днес обаче се знае повече.

Редактирано 6, 2017 от dora

[nik1]

Прочетох че персоналът на заетите в производствения отдел, в пловдивския клон на Сенсата е непълен..

В случая като цяло работниците са привличани с обещания за премии и бонуси . Често срещана практика (не само за Сенсата, но за Сенсата тя е характерна и за ботевградския и клон), когато се обявява сравнително невисока заплата, да се направи обещание/оферта за допълнителни бонуси и/или премии.  

Тук идва ключовия проблем - премиалните на-често са  малко, дават се нередовно, и както се вижда от разказаното по форумите, най-честите обяснения за това са рекламациите, или невъзможността да се намерят подходящи и нови ниши, така че продажбите да се увеличат.

Виждането че премиалните са малки, и разбирането че менаджерите от една страна и контролът (системата за контрол, която също е менаджирана недобре) не могат да решат проблемите с качеството и пазарите (маркетинга) са основния демотиватор,  и при липса на достатъчно стимули , много хора напускат..

/това са двата основни  проблема на българската индустрия- недобър или липсващ маркетиг, и проблеми с качеството/

Забележка: качеството по принцип е проблем при нискотехнологични (по-точно с нискотехнологичен производствен цикъл, хай-тек фирмите по правило използват много ръчен труд, автоматизрат се предимно процеси за продукти и изделия, които не са хай-тек ) и евтини продукти, но може да се подобри достатъчно чрез добро менждиране на системата, която го контролира и управлява; Например, китайските компании (които в мнозиството си са нискотехнологични и произвеждат компоненти или нескъпи крайни продукти) се справят с този проблем.  

 

Текучеството в Сенсата винаги е било много голямо, имам разбирането че те са  един от най-слабите "играчи", при тях крайностите са най-големи.
Най-добрите "играчи" в Пловдив (и в България доколкото знам), сравнено с останалите български , са баварските компании, при които няма текучество.. /Слушал съм от първо лице, че се е стигало до подаръци и подкупи за назначаване на хора в една от баварските компании/

 

 

Редактирано 6, 2017 от nik1

[dora]

Преди 25 минути, nik1 said:

В случая като цяло работниците са привличани с обещания за премии и бонуси . Често срещана практика (не само за Сенсата, но за Сенсата тя е характерна и за ботевградския и клон), когато се обявява сравнително невисока заплата, да се направи обещание/оферта за допълнителни бонуси и/или премии.  

Това е много характерно за американската (меритократична и индивидуалистична) корпоративна култура  - и е стандартна практика в американските компании. Счита се, че по този начин се дава възможност на работещия да контролира собствения си performance, като през цялото време се стреми да работи още по-добре.

Същевременно пък обвързването на бонусите с успеха на компанията цели да повиши чувството за обща цел, лоялността.

Не е невъзможно тези принципи обаче да се "губят в превода", когато американската корпоративна култура се прехвърля другаде. Затова е нужно обучение.

 

Редактирано 6, 2017 от dora

[Б. Киров]

Преди 29 минути, nik1 said:

Тук идва ключовия проблем - премиалните на-често са  малко, дават се нередовно, и както се вижда от разказаното по форумите, най-честите обяснения за това са рекламациите, или невъзможността да се намерят подходящи и нови ниши, така че продажбите да се увеличат.

Виждането че премиалните са малки, и разбирането че менаджерите от една страна и контролът (системата за контрол, която също е менаджирана недобре) не могат да решат проблемите с качествто и пазарите (маркетинга) са основния демотиватор,  и при липса на достатъчно стимули , много хора напускат..
/това са двата основни  проблема на българската индустрия, недобър или лисващ маркетиг, и проблеми с качеството, /

Пак свърших +

То и няма начин, от гледна точка на собственика, да се дават премиални, когато продажбите ти не се увеличават - просто не можеш да даваш нещо от нищо, когато не печелиш, ако продажбите ти се свиват няма откъде. Гледам по дискавъритата филмчета за американски работници в златодобивната промишленост и в риболовната - прави ми впечатление, че собствениците винаги обвързват заплатите на работниците си с крайната печалба, казват им някакъв процент, който ще получат и това е прозрачно пред очите на всички. Хората се мотивират по този начин, защото работят за себе си, съответно понякога може да не получат нищо и да изгорят. В големите компании едва ли е така, но сигурно пак има много развита ситема за лична мотивация. При соца беше точно обратно - колкото повече бачка един работник, може само да му вдигнат нормата, но не и заплатата, това си беше принцип и се вкорени в психиката на хората в производството, виждал съм го много пъти с очите си. И си продължи и след голямата приватизация с РМД-тата след 1997, защото тогава повечето соц-предприятия бяха делаверски изтъргувани под тезгяха на "наши хора". Бедата бе, че тези "наши хора" имаха манталитет на номенклатури, а не на капиталисти, те схващаха придобитото за жълти стотинки държавно предприятие като обект за бързо лично забогатяване чрез разпродажба и делавера, а не като средство за производство и печалба. И рухнаха така иначе много прилични за времето си предприятия със сравнително квалифицирана работна ръка и добро за времето си оборудване. Видях го как стана в полиграфията. И като се отворихме на спомени за 1997, точно тогава имах поръчка в голяма държавна печатница, която й предстоеше приватизация по схемата "роботническо-мениджърска" - печатарите приличаха на пияни казаци, нощната смяна едва се държеше на краката си, но въпреки това, по някакво чудо успя да свърши работата. После тези хора ги прецакаха тотално и повечето от тях отидоха да си търсят късмет из многото частни печатници, но бяха добри в занаята си като технология, иначе за дисциплина и мотивация въобще не можеше да става дума.

Редактирано 6, 2017 от Б. Киров

[dora]

Преди 8 минути, Б. Киров said:

. В големите компании едва ли е така, но сигурно пак има много развита ситема за лична мотивация.

И в големите, мултинационални компании с американски собственик е така.

[Б. Киров]

Преди 4 минути, dora said:

И в големите, мултинационални компании с американски собственик е така.

Ами значи като дойдат на българска почва става някакво "побългаряване", защото в конкретния случай с моята позната в Пловдив, тя работи във фирма на българин, който живее от десетилетия в Америка и е богат човек с няколко филиала в Европа и САЩ в този бранш. Тукашният мениджмънт обаче е поверил на племенника си, момче без образование и особен интелект, който действа на принципа "изтисквай без да се церемониш" - премиални и бонуси, никакви, шуро-баджанашкия принцип на издигане с пълна сила и на който не му харесва - ей на къде е изхода, има много безработни, които ще работят и за тези пари. Плюс синекурни длъжности за местни партийни величия, за да върви делаверата с европейските европари и др. подобни неща, да има "гръб". Разказ от първо лице от гледна точка на "малкия човек", работник в тази фирма.

[nik1]

Да добавя нещо: Качеството на крайния продут е само един от елементите на качеството. Системите за управление на качеството обхващат всички процеси и дейности в команиите, Когато качеството на крайния продукт страда (е проблемно), това е показателно че цялата система за управление на качетвото не работи добре и ефективно (Sensata имат такава внедрена система за управление на качеството).

Защо в България често тези системи не работят добре и ефективно в корпорациите в България?

Забележка: въпреки че одитите на тези системи може да не откриват несъответствия; Друг е въпросът че одитът отразява повече моментното състояние, и това как са документирани "нещата", и не отразява кога са документирани,  и как точно са били извършвани,  т.е. елементите на "замазване", и "хитреене"/"прикриване" от страна на одитираните, не могат да се докажат от одиторите; Често и самите одитори не искат да създават проблеми с прекалено "взиране" или "ровене", Или пък - материята и спецификата им много малко позната(Как един одитор с икономическо образование, който не познава нито съответните специфични страндарти и директиви/наредби, нито специфичните за тези процеси дейности  може да одитира системата в процесите Проектиране, Метрологично осигуряване, Работна Среда, Контрол на крайния продукт, и други?  Одитът му ще е доста повърхностен, разбира се.

Тези системи за направени за типичната западна  култура, в която култура се смята че всеки служител е е отговорен за просперитета на компанията (може би тази нагласа съответства или поне корелира на високата стойност на т.н институционален колективизъм), и са базирани върху тази опорна парадигма, - т.е  всеки член на колектива отговорно и съвестно ще си изпълнява задълженията по системата

Всичко хубаво но нашата култура е в дугия "край", по-скоро всеки се стреми да бъде неотговорен за нищо, и същевременно всеки е "индивидуалист" (мисли предимно за себе си, а не за другите , или за компанията, която също е от "другите").

В една малка, семейна с патерналистичен начин на управление патерналистична компания собсвеникът се явява този които носи цялата отговорност(т.е, има човек, който е наистина е отговорен), и в тези фирми е много по-лесно системата да бъде  накарана да работи сравнително добре, чрез пример или мотивация от страна на собственика, или дори чрез стимули..

Какво се случва с корпорациите в България, където я няма тази фигура? Един от цитаците отразяваше положението: в компанията цари колективна безотговорност (на всяко ниво разбира се, защото менаджерите са българи), т.е всеки бяха от отговорност. Системата не може да заработи ефективно, страда цялото качество, страда и качеството на крайния продукт..

Редактирано 6, 2017 от nik1

[Joro-01]

Преди 2 часа, nik1 said:

Прочетох че персоналът на заетите в производствения отдел, в пловдивския клон на Сенсата е непълен..

В случая като цяло работниците са привличани с обещания за премии и бонуси . Често срещана практика (не само за Сенсата, но за Сенсата тя е характерна и за ботевградския и клон), когато се обявява сравнително невисока заплата, да се направи обещание/оферта за допълнителни бонуси и/или премии.  

Тук идва ключовия проблем - премиалните на-често са  малко, дават се нередовно, и както се вижда от разказаното по форумите, най-честите обяснения за това са рекламациите, или невъзможността да се намерят подходящи и нови ниши, така че продажбите да се увеличат.

Виждането че премиалните са малки, и разбирането че менаджерите от една страна и контролът (системата за контрол, която също е менаджирана недобре) не могат да решат проблемите с качеството и пазарите (маркетинга) са основния демотиватор,  и при липса на достатъчно стимули , много хора напускат..

/това са двата основни  проблема на българската индустрия- недобър или липсващ маркетиг, и проблеми с качеството/

Забележка: качеството по принцип е проблем при нискотехнологични (по-точно с нискотехнологичен производствен цикъл, хай-тек фирмите по правило използват много ръчен труд, автоматизрат се предимно процеси за продукти и изделия, които не са хай-тек ) и евтини продукти, но може да се подобри достатъчно чрез добро менждиране на системата, която го контролира и управлява; Например, китайските компании (които в мнозиството си са нискотехнологични и произвеждат компоненти или нескъпи крайни продукти) се справят с този проблем.  

 

Текучеството в Сенсата винаги е било много голямо, имам разбирането че те са  един от най-слабите "играчи", при тях крайностите са най-големи.
Най-добрите "играчи" в Пловдив (и в България доколкото знам), сравнено с останалите български , са баварските компании, при които няма текучество.. /Слушал съм от първо лице, че се е стигало до подаръци и подкупи за назначаване на хора в една от баварските компании/

 

 

Много правилно и точно!

Освен е съм чувал, имам и приятели, дето се опариха така.

Съветвам всички да внимават и да си казват исканията, ако не са притиснати и имат тази възможност! Когао човек е притиснат от обстоятелствата по една или друга причина, не може да става дума за преговори.

Много често у нас уловката е такава. Харесват те на интервюто, до последно не знаеш за какво се явяваш / бориш, на второто интервю (дано да няма случаи чак при постъпване) ти казват заплатата. Като направиш неволно ужасена /  паническа физиономия (все пак не сме биороботи и камикадзета), и казват: "Спокойно, това е основната, ама ние вземамае още толо, екипът е млад..."

Идиотията в цялата истоирия е, че премията еднолично може да се прекрати от раз. Предприятието няма печалба (изведнъл е взело да печели по-малко, кризата в НОва зеландия или Венецуела, стоковата, фондовата борса... Шефът така е решил за да стабилизира компанията...

Черно на бяло трябва да има за какво работиш. Или трябва да не могат без тебе.

Това е.

 

Отиваш на инервюв чуждата вирма, с

[Frujin Assen]

Ники, помня един приятел ми разказа следната история. Карам по памет. "И започна шефа да ми обяснява какви перспективи има пред фирмата, как щяла да се развива, разшири... Това мен какво ме интересува? Той няма да ми увеличи заплатата ако фирмата се развива."

Прочее Ники, доколкото аз знам (може и да греша) заплатите в една област (примерно банков служител или чистачка) са приблизително еднакви без никакво значение дали фирмата е малка голяма, пред фалит, успешна...

[Joro-01]

ЗА Сензата как една хубава дума не чух.. Освен когато в Техническия си презентираха "Кариерите"

[Joro-01]

Фружине, така е по принцип ама не съвсем. ДО над два пъти може да достигне разликата в заплатата за идентични длъжности на различни места.

Отелно за директрските глупости си прав.

Идиоитте още искат да ни внушат, че е война криза или не знам какво си. В обяви съм виждал да пишат като екстра, че изплащат редовно заплати?!?!

Трябва ли в резултат на това да разбирам, че аз мога да си ходя на работа , когато си искам и смена за добре?

[bulgaroid]

http://www.karieri.bg/karieren_klub/novini/2913113_rabotodateli_iznosut_na_kadri_triabva_da_spre_a_vnosut/

Работодатели: Износът на кадри трябва да спре, а вносът им - да се облекчи

Ето хората ни четат и вече взеха мерки. Е, всичко ще бъде по-новому но ще стане по-старому. Или, за пари не се говори

 

Редактирано 6, 2017 от bulgaroid

[nik1]

 

Преди 4 часа, dora said:

Тяхната цел е да останат конкурентноспособни, да реализират печалби, които им позволяват да инвестират в допълнителни мощности, пазари и развойна дейност и да минимизират рисковете си. Като това, че ще плащат данъци в държавната хазна, вече е достатъчен принос

В същото време се плащат се данъци и мита (ако работят с компоненти произвдение извън ЕС). Откриват се работни места: в съответната корпорация;   в логистичните фирми, свързани с това производтво; и във фирмите, свързани с подобряване или изграждане на инфраструктурите (парите за инфраструктирите са обществени, по точно общински, и те влизат в оборот) .

Какво е значението на всичко това върху местната иконимика и живот може, образно да се разбере, ако се сравнят Пловдив (който в момента е индустриалната столица на България,  има се предвид че абсолютният брой на заети в индустрията в Пловдив е надвишил този на заетите в индустрията в София) и Видин (или северозападна България), където липсват инвестиции и инвеститори.

Кметът Иван Тотев беше обяснил това всичко с мултипликационния фактор, с прости думи горе долу така: в Пловдив сега се харачат повече пари,  харчат се заплатите на работещите в  индустриалните зони, и това развива улугите в града;

(Което, така погледаното, позволява да се допусне, че се повишава стандарта на хората заети в услугите)

[Joro-01]

Преди 18 минути, bulgaroid said:

http://www.karieri.bg/karieren_klub/novini/2913113_rabotodateli_iznosut_na_kadri_triabva_da_spre_a_vnosut/

Работодатели: Износът на кадри трябва да спре, а вносът им - да се облекчи

Ето хората ни четат и вече взеха мерки. Е, всичко ще бъде по-новому но ще стане по-старому. Или, за пари не се говори

 

Това са глупости, бре хора. Да, ще натискат да се облекчи вносът, ама вносните освен строителни работници, какво ще бачкат?

А как сстава спиранетонна кадрите? Някои хора живет в социализма още. Далеч съм от мисълта, че предлагат пари, по-скоро ще лобира / очакват закон - вишистите да работят 10 г в БГ след като завършат. Кпето също е невъзможно, но е по-вероятно отколкото да вземат да плащат.

[nik1]

Преди 23 минути, Frujin Assen said:

Прочее Ники, доколкото аз знам (може и да греша) заплатите в една област (примерно банков служител или чистачка) са приблизително еднакви без никакво значение дали фирмата е малка голяма, пред фалит, успешна...

В частния сектор не е така.

Брутните заплати освен т.н "основна" обикновено включват и допълнителни възнаграждения за "постигнати резултати".
Чрез тези допълнителни възнаграждения може се влияе в една или друга посока: за стимули или дори за наказания и "глоби"
/За глобите: Глобите са незаконни според КТ, и тези допълнителни възнаграждения за постигнати резултати са вратичката, чрез която работодателите могат да заобикалят закона, Не ти намяляват т.н основна заплата, но ти режат от допълнителните; Морков и тояга в едно, както се казва/

[dora]

Преди 23 минути, nik1 said:

Кметът Иван Тотев беше обяснил това всичко с мултипликационния фактор, с прости думи горе долу така: в Пловдив сега се харачат повече пари,  харчат се заплатите на работещите в  индустриалните зони, и това развива улугите в града;

(Което, така погледаното, позволява да се допусне, че се повишава стандарта на хората заети в услугите)

Напълно съм съгласна с това; моята идея беше, че всичко изброено не е бизнес цел на корпорациите, а положителен ефект от чуждестранните инвестиции.