Висока младежка безработица или високи нива на младежки мързел?

[Joro-01]

Преди 1 минута, nik1 said:

В частния сектор не е така.

Брутните заплати освен т.н "основна" обикновено включват и допълнителни възнаграждения за "постигнати резултати".
Чрез тези допълнителни възнаграждения може се влияе в една или друга посока: за стимули или дори за наказания и "глоби"
/За глобите: Глобите са незаконни според КТ, и тези допълнителни възнаграждения за постигнати резултати са вратичката, чрез която работодателите могат да заобикалят закона, Не ти намяляват т.н основна заплата, но ти режат от допълнителните; Морков и тояга в едно, както се казва/

Ник, само да кажа, че се прави и в държавни учреждения. Ама не искам да давам пример. Болница

[Skubi]

Преди 2 часа, bulgaroid said:

http://www.karieri.bg/karieren_klub/novini/2913113_rabotodateli_iznosut_na_kadri_triabva_da_spre_a_vnosut/

Работодатели: Износът на кадри трябва да спре, а вносът им - да се облекчи

Ето хората ни четат и вече взеха мерки. Е, всичко ще бъде по-новому но ще стане по-старому. Или, за пари не се говори

 

Breking news.

Brüsszel – A bevándorlók görögországi befogadási feltételeinek javítására 3,9 millió eurót, Bulgária migrációval kapcsolatos kiadásaira 6,1 millió eurós sürgősségi segélyt biztosít az Európai Bizottság.

Брюксел дава спешна помощ  3,9 милиона на Гърция и  6,1 милиона на България за подобряване на приемните обстоятелства на мигрантите....Иде пролет....ще цъфнат ей сега на границите.

[Frujin Assen]

Честито на работодателите! Евтина работна ръка, ако въобще успеят да ги накарат да работят каквото и да е.

[bulgaroid]

On 6.02.2017 г. at 23:54, Frujin Assen said:

Честито на работодателите! Евтина работна ръка, ако въобще успеят да ги накарат да работят каквото и да е.

Откъде ? Няма луди за без пари тия мечти за китайци,виетнамци или някви други вече ги пробваха. Нищо не излезе, няма луди да дойдат да бъхтят за без пари. Работодателите май не са от тоя свят. 20 стратегий да напишат се тая само ревът.

[Galahad]

След леката артилерийска подготовка атакува тежката конница - лично Домусчиев заклейми мързеливите млади, че не искали да ходят да му робуват без пари, като разбира се взимат пари от родителите си за пътни, защото няма той да им плаща транспорта до работното място. 

Ето тук може да се потопите в тази наслада за зрението и слуха:

https://nova.bg/news/view/2017/02/07/173163/домусчиев-в-българия-безработица-няма-има-огромен-проблем-с-кадрите/

[bulgaroid]

Преди 6 минути, Galahad said:

След леката артилерийска подготовка атакува тежката конница - лично Домусчиев заклейми мързеливите млади, че не искали да ходят да му робуват без пари, като разбира се взимат пари от родителите си за пътни, защото няма той да им плаща транспорта до работното място. 

Ето тук може да се потопите в тази наслада за зрението и слуха:

https://nova.bg/news/view/2017/02/07/173163/домусчиев-в-българия-безработица-няма-има-огромен-проблем-с-кадрите/

Ми то, ко да направят, пари не им се дават, значи ако може някой друг да дадема като гледам няма кой! Ще реват по телевизията и по вестниците и така ще си остане. Важно е някой друг да е виновен. Нищо няма да се промени, народа се изнася бизнеса реве държавата няма мнение.Ще се затрием тихо и кротко.

[Galahad]

Може ситуацията да не е толкова апокалиптична. Първо трябва да се направи едната крачка, за да се направи следващата. Българското общество не беше подготвено за настъпилите промени. То очакваше, че е достатъчно Тодор Живков да подаде оставка, след което автоматично заплатите ще се вдигнат, магазините ще се напълнят, ще изчезне режима на тока, претъпканите влакове и градски автобуси и т.н., а после народонаселението ще се радва на благата и ще марширува под трибуната на новия любим вожд. За хората преди политиката беше просто мач между Левски и ЦСКА, сиреч нещо, за което да си почешат езиците, но напълно независещо от тях и някак далече от живота им. Сега нещата се променят, но трябва опит, а за опита трябва време. Всички искаме да имаме опита без да губим времето за придобиването му, но уви, в живота не става така. Нещата ще се променят. Може да не е в близките 1-2г. и пътят хич да не е лек, но ще се променят.

[dora]

Преди 10 часа, Galahad said:

Сега нещата се променят, но трябва опит, а за опита трябва време.

Бих сложила на постинга ви десет плюса.

Относно цитираното, въпросът е, че опитът, който се трупа, не е в градивната посока.  Хората заменят едни порочни модели от миналото с други - от настоящето, по ред причини. Основно защото адаптират настоящето към собствените си слабости, вместо да се опитат да ги коригират. Положителният опит не само не идва от само себе си (няма какво да го породи), но и когато е наличен под  формата на външно ноу-хау, светкавично се "побългарява", за да се адаптира към порочните модели. Или ако приемете шегата, ако в японската култура е заложен принципът на заимстване с адаптация и постоянно подобрение (копиран от западните компании днес), то в нашата култура се заимства само това, което може да бъде влошено и корумпирано.

Докато шанс за ревизия на миналото беше даден с падането на комунизма, не виждам кога друга подобна наложителна от историческите обстоятелства трансформация ще се случи, за да бъдат коригирани порочните модели, възприемани с такава готовност и постоянство днес.

При застаряващо население, нисък прираст и намерение за напускане на държавата у младите това ми се вижда все по-малко вероятно.

Иначе, тази променя, вярвам, се иска на всички ни. Липсва обаче волята тя да бъде осъществена, защото липсва всякакво обществено чувство.

Редактирано 11, 2017 от dora

[bulgaroid]

On 10.02.2017 г. at 23:06, Galahad said:

Може ситуацията да не е толкова апокалиптична. Първо трябва да се направи едната крачка, за да се направи следващата. Българското общество не беше подготвено за настъпилите промени. То очакваше, че е достатъчно Тодор Живков да подаде оставка, след което автоматично заплатите ще се вдигнат, магазините ще се напълнят, ще изчезне режима на тока, претъпканите влакове и градски автобуси и т.н., а после народонаселението ще се радва на благата и ще марширува под трибуната на новия любим вожд. За хората преди политиката беше просто мач между Левски и ЦСКА, сиреч нещо, за което да си почешат езиците, но напълно независещо от тях и някак далече от живота им. Сега нещата се променят, но трябва опит, а за опита трябва време. Всички искаме да имаме опита без да губим времето за придобиването му, но уви, в живота не става така. Нещата ще се променят. Може да не е в близките 1-2г. и пътят хич да не е лек, но ще се променят.

Радва ме оптимизма но имаме опита на доста места където порочния модел не се променя и нещата си вървят постарому. Само тотален катаклизъм може да промени реда установен до момента. Управляващите са си създали икономически и политически комфорт и няма да допуснат промяна на статуквото каквото и да стане. Всяка проява на неподчинение се овладява и канализира в изгодно на властимащите насока, като промяната е изключена.Събития от ранга на френската революция са немислими в момента. На виждам какво може да промени нещата, а ние нямаме време да възпитаваме ново поколение управляващ елит.

[nik1]

On 2/11/2017 at 9:26, dora said:

Бих сложила на постинга ви десет плюса.

Относно цитираното, въпросът е, че опитът, който се трупа, не е в градивната посока.  Хората заменят едни порочни модели от миналото с други - от настоящето, по ред причини. Основно защото адаптират настоящето към собствените си слабости, вместо да се опитат да ги коригират. Положителният опит не само не идва от само себе си (няма какво да го породи), но и когато е наличен под  формата на външно ноу-хау, светкавично се "побългарява", за да се адаптира към порочните модели. Или ако приемете шегата, ако в японската култура е заложен принципът на заимстване с адаптация и постоянно подобрение (копиран от западните компании днес), то в нашата култура се заимства само това, което може да бъде влошено и корумпирано.

Докато шанс за ревизия на миналото беше даден с падането на комунизма, не виждам кога друга подобна наложителна от историческите обстоятелства трансформация ще се случи, за да бъдат коригирани порочните модели, възприемани с такава готовност и постоянство днес.

При застаряващо население, нисък прираст и намерение за напускане на държавата у младите това ми се вижда все по-малко вероятно.

Иначе, тази променя, вярвам, се иска на всички ни. Липсва обаче волята тя да бъде осъществена, защото липсва всякакво обществено чувство.

Класическият либерален капитализъм съществува и функционира почти цял век, и в тази връзка аз не смятам, че проблемът се корени в липсата на опит или познания, а по-скоро в сбъркания ни" чип" (култура, народопсихология, ценности, нагласи). За тяхната промяна са необходими поне три поколения (като време), но характерното за нас, е че промените може и да не завършат (или да не дастътчни) в този времеви хоризонт. Защо?

Голямата част от носителите (хипотетични или реални) на тези други ценности и култура емигрират, или не се завръщат в България. Моделът "промяна в трите поколения", /както повечето икономически и социални модели и теории от края на 20 век/ неглижира степента на свободата на придвижване и заселване на хората, и  на глобализацията - тази каквито са днес.

[dora]

1 hour ago, nik1 said:

On 2/11/2017 at 8:26, dora said:

 

Класическият либерален капитализъм съществува и функционира почти цял век, и в тази връзка аз не смятам, че проблемът се корени в липсата на опит или познания, а по-скоро в сбъркания ни" чип" (култура, народопсихология, ценности, нагласи). За тяхната промяна са необходими поне три поколения (като време), но характерното за нас, е че промените може и да не завършат (или да не дастътчни) в този времеви хоризонт. Защо?

Голямата част от носителите (хипотетични или реални) на тези други ценности и култура емигрират, или не се завръщат в България. Моделът "промяна в трите поколения", /както повечето икономически и социални модели и теории от края на 20 век/ неглижира степента на свободата на придвижване и заселване на хората, и  на глобализацията - тази каквито са днес.

И аз смятам точно така. Не е ясно обаче за три-четири поколения как ще се променя и демографската картина, както и доколко макрополитическата ситуация в следващите едно сто години ще е благотворна за осъществяването на подобна прмяна (напр. каква ще бъде европейската структура в следвашия век). С други думи, колкото повече размишлявам, толкова повече шансовете ми се виждат пренебрежимо малки.

[Galahad]

Всяка промяна е свързана с период на адаптиране и преоценка. В началото например много често се даваше на вересия и се отпускаха банкови кредити като само се гледаше в търговския регистър какъв е вписания капитал на едно търговско дружество. Оказа се обаче, че вписания капитал съвсем не означава наличен капитал, от който кредитора да си вземе парите. Също не беше ясно, че това че имате договор с някой, съвсем не означава, че като изпълните вашата част и другата страна ще изпълни своята, да не говорим, че може да няма нищо, тъй че да няма начин да си върнете това, което сте дали. Но в началото такива сметки не се правеха и доста хора изгоряха. Това стана не само с фирмите (фирма всъщност означава наименованието на едно търговско дружество, но в Указ 56 така наричаха търговците), а и с работниците. Оказа се, че може да има договор, но това не значи, че ще си получат парите. Това разбира се в една голяма степен вече е преодоляна наивност. Но някои неща, които вече са ясни, в миналото са закривали други. Когато обществото направи крачката напред и преодоля част от своята наивност, пред него се откри, че има още наивност, за която дори не е подозирало, че я проявява.

Навлизането в сегашния период на упадъчен комунизъм българското общество се оказа в положение близко до това, когато започвате на играете нова непозната компютърна игра. Колкото повече се играе, толкова по-малко грешки се допускат и по-бързо става движението напред. Но преди това е ставало много по-бавно и по-трудно. Та същото е и с прехода. Има още неща, които трябва да се усвоят. Напр. че по-скъпото не винаги е по-хубавото и критерии като маркова стока, надежден продавач и страна на произход имат много по-голямо значение.

И разбира се доста по-трудното - българинът да разбере, че не е грях да си търси по-добра работа и по-висока заплата, така както работодателя може да си търси по-добри и по-евтини работници.