Г. С. Раковски, В. Левски и Хр. Ботев след 1878 г.

[resavsky]

Предлагам следната хипотетична възможност :тримата най видни революционери Раковски, Левски и Ботев - доживяват Освобождението. Как би им се развил живота и биха ли влезли в политиката?

 1. Г. С. Раковски Амбициите му са ни повече ни по малко от това да стане български княз. Това - с оглед реалностите на 1878 г. няма как да стане но свръх амбициозна личност като него никога не би се примирала с някаква маргинална роля. Например по време на българската криза от 1886/7 г. със сигурност би имал претенции за българския княжески престол. Между другото, Раковски го виждам по-скоро клонящ към Консервативната партия.

2. В. Левски. Със сигурност би влязъл в политиката и то - сред крайните радикали. Ако беше доживял 1886 г., би се превърнал в най страшния русофоб .Дали би бил успешен политик? Трудно е да се каже. Той почти няма образование, но е крайно интелигентен. Аналогията със Стамболов е повече от очевадна, но трябва да се има предвид, че Стамболов цели 7 години се подготвя за влизане в наистина голямата политика. Също крайна амбициозна и властна натура.

3. Хр. Ботев Наистина ми е трудно да преценя дали би влязъл в политиката. Със сигурност би бил изключително талантлив публицист, поне - на първо време. Но едва ли на по късен етап би издържал на изкушението да влезе в политиката. Би бил обаче естествен водач с неговата огромна харизма.

Поне двама от изброените трима колоси със сигурност биха могли да станат министър-председатели. Нямам съмнение в това.

Редактирано 2, 2017 от ISTORIK

[Б. Киров]

Преди 17 часа, resavsky said:

Предлагам следната хипотетична възможност :тримата най видни революционери Раковски, Левски и Ботев - доживяват Освобождението. Как би им се развил живота и биха ли влезли в политиката?

 1. Г. С. Раковски Амбициите му са ни повече ни по малко от това да стане български княз. Това - с оглед реалностите на 1878 г. няма как да стане но свръх амбициозна личност като него никога не би се примирала с някаква маргинална роля. Например по време на българската криза от 1886/7 г. със сигурност би имал претенции за българския княжески престол. Между другото, Раковски го виждам по-скоро клонящ към Консервативната партия.

2. В. Левски. Със сигурност би влязъл в политиката и то - сред крайните радикали. Ако беше доживял 1886 г., би се превърнал в най страшния русофоб .Дали би бил успешен политик? Трудно е да се каже. Той почти няма образование, но е крайно интелигентен. Аналогията със Стамболов е повече от очевадна, но трябва да се има предвид, че Стамболов цели 7 години се подготвя за влизане в наистина голямата политика. Също крайна амбициозна и властна натура.

3. Хр. Ботев Наистина ми е трудно да преценя дали би влязъл в политиката. Със сигурност би бил изключително талантлив публицист, поне - на първо време. Но едва ли на по късен етап би издържал на изкушението да влезе в политиката. Би бил обаче естествен водач с неговата огромна харизма.

Поне двама от изброените трима колоси със сигурност биха могли да станат министър-председатели. Нямам съмнение в това.

Левски и Раковски са професионални политици, за тях не виждам друго поприще за кариера след Освобождението. Раковски идеално се вписва в титлата „български княз” – на практика такива самопровъзгласили се аристократи са сръбските крале и от двете династии, Караджорджевичи и Обреновичи – и едните и другите се издигат по време на въстанията срещу Османската власт, но нямат нищо общо със старата родова аристокрация в Сърбия; Раковски е много повече аристократ по дух от тях.

Левски е краен републиканец по политически убеждения и това автоматично би го противопоставило на руската имперска политика, но същевременно е и прагматик, негови са думите „помощ приемаме и от дявола”, така че не е сигурно, според мен, че би се изявил като екстремен русофоб. През 1868 г., преди да го наемат прозападните масони от ТБЦК на Иван Касабов, Левски отива да иска оръжие и финансова подкрепа от руския консул Найден Геров, последният обаче не го приема на сериозно, което по мое мнение е груба негова грешка.

Ботев – лично аз не го виждам в политиката, той е стихиен  и импулсивен дух, поет по душа и бунтар, не би се вместил в никакви политически схеми и „раздаване на дробчета”, както са наричали политическото службогонство в онези времена, което си работи и днес.

[resavsky]

ТБЦК никога не е била действаща структура така че да наеме Левски Иван Касабов създава тази структура в противовес на бившия си благодетел Раковски но никога не заработва като действащ комитет.Левски може  и да е републиканец но е практичен политик и би приел България да е монархия но да е свободна.Иначе за Раковски и княжеските му амбиции - не виждам как Цар Освободител би се съгласил с неговата кандидатура.Прекалено независим и амбициозен е Раковски и съответно труден за контролиране.

[Б. Киров]

Преди 8 минути, resavsky said:

ТБЦК никога не е била действаща структура така че да наеме Левски Иван Касабов създава тази структура в противовес на бившия си благодетел Раковски но никога не заработва като действащ комитет.Левски може  и да е републиканец но е практичен политик и би приел България да е монархия но да е свободна.Иначе за Раковски и княжеските му амбиции - не виждам как Цар Освободител би се съгласил с неговата кандидатура.Прекалено независим и амбициозен е Раковски и съответно труден за контролиране.

Затова сме в алтернативния раздел, което е забавно и интересно - защото Освобождението би могло да не изглежда такова, каквото го знаем от известната ни история; и Левски и Раковски работят за една друга свобода, извоювана със силата на българското оръжие, каквато я постигат сърбите и гърците за техните си национални държави. Така че, според мен, при едно друго Освобождение, и Левски и Раковски, хипотетично биха се вписали в политическата действителност на една друга България - единият като първият български княз, Раковски; другият - като първият български Президент на република, Левски; между другото, България би била тогава единствената Република в Европа, заедно с Третата Френска Република, вероятно би могла да разчита на някаква подкрепа само оттам; не бива да изпускаме предвид и възможността такава Република да бъде подкрепена по онова време и от Австро-Унгария, работеща по прокарване на Барон-Хиршовата железница през територията на Сърбия и България до Истанбул, проектът е бил грандиозен за времето си и е имал силна подкрепа и сред турската управляваща върхушка, Митхад паша в Русе, младотурците, които са републиканско настроени и прозападно ориентирани с много силни позиции по онова време.

Касабов пише за Левски, че е бил най-способният и деен техен "агент" в България, разбира се, преувеличава ролята си, защото Левски твърде рано се еманципира политически с изгражданата от него ВРО и започва да работи самостоятелно в България.

[resavsky]

Касабов се блазни от мисълта да бъде определян нещо като учител на Левски но истината е далеч по различна.Левски взима едно пълномощно от него нищо повече.Това пълномощно не му носи нищо друго освен някаква съвсем минимална легитимност.Както вече казах комитетът на Касабов си съществува само на хартия и реална полза от него Левски няма как да има.Впрочем когато малко по късно се създава истински революционен комитет - БРЦК прочутия революционер Касабов там го няма.

,

[Б. Киров]

Преди 18 минути, resavsky said:

Касабов се блазни от мисълта да бъде определян нещо като учител на Левски но истината е далеч по различна.Левски взима едно пълномощно от него нищо повече.Това пълномощно не му носи нищо друго освен някаква съвсем минимална легитимност.Както вече казах комитетът на Касабов си съществува само на хартия и реална полза от него Левски няма как да има.Впрочем когато малко по късно се създава истински революционен комитет - БРЦК прочутия революционер Касабов там го няма.

,

Левски взема пълномощно и прокламации, но взема и някакви пари за първата си обиколка. Но което е по-важно, влиза в мрежата от връзки, изградена вече в България, това е системата на читалищата, които на практика са масонски ядки; Захари Стоянов, също масон, е описал функциите на такова читалище в Русе, около ядрото на което кристализира и революционния комитет. Изобщо ролята на българското масонство в българското национално-революционно движение е силно неглижирана по конюктурни политически съображения не само по времето на комунизма, но и при царския режим, по обясними причини - конкурентни. Реално и Българската Академия на науките е формирана от масонско дружество, Левски между другото е един от учредителите. Масонството през 19 век е републиканско движение, насочено срущу свалянето на монархичните режими в Европа и има огромна роля още от времето на Великата Френска Революция, якобинците са масони. Младотурците също са групирани около масонски ядки, а Раковски поддържа контакти с тях, както и с румънските масони; специално в случая с Касабов имаме едно типично българско надскачане в стил "ученикът надмина учителя" - Касабов се възползва от временното отсъствие на Раковски и зад гърба му сключва сделка с румънски политици, нещо, което вбесява Раковски и води до конфликт между двамата. Левски просто се възползва от ситуацията, но той винаги се е движил по свой път.

Редактирано 3, 2017 от Б. Киров

[resavsky]

Прекалено ги надценяваш тези масони.

[Б. Киров]

Преди 1 минута, resavsky said:

Прекалено ги надценяваш тези масони.

Може и да си прав, не съм се задълбочавал в детайли за тях, а и те самите се обвиват в мъгла. А и авторите, които пишат компетентно по тази тема в България са на пръстите на едната ръка и то наполовината на техния брой.