Отношенията между българи и славяни

[T.Jonchev]

1 hour ago, Frujin Assen said:

За да се превежда толкова сложна богословска материя се изисква виртуозно познаване на съответния език. Тогава в Солун не е имало факултет по изучаване на славянски. 

И за разлика от славянския, говорен из солунските пазарища, матерният славянски в средата на девети век е със стотина пъти по-богат лексикален фонд, пълен с богословска терминология? Фружине, попадаш под сянката на Божо. А недей!

[Du6ko]

Преди 9 часа, Евристей said:

Точно така ! Но не какви и да е "болярски родове", а потомци на извънбрачна връзка на самият Аспарух. Ето и доказателство за лингвистичните способности на Константин- Кирил. Майка му е славянка - иначе е невъзможно да научи славянски. Няма къде в Солун или около него да чуе или види словенин.  Изпратен е в Хазария  да убеждава кагана в правотата на християнската вяра. Знаел е хазарски. Значи баща му е имал наложница хазарка - щото инак няма как да научи хазарски. Константин е владеел и арабски - учител му е ...втората наложница на баща му, която се е вредила да му преподава арабски след каките си - славянката и хазарката.

Той е бил като руски дворянин или помещик. Гувернантка англичанка , беби систер французойка , слугиня германка , готвачка италианка се грижат за дечицата им. Руските дворяни са знаели езика на слугините на баща си по добре от майчиния руски език. Така е когато разни чуждестранни слугинчета те обслужват от пелени. Сега пак е почти така . 

[Doris]

Преди 20 часа, decapitator said:

Древна руско-българска дружба и ръководител при Бурмов няма. Някога мисля, че бях качил въпросната статия във форума, разрови се, може и да излезе.

Ето страници от История на България, 1961, писани от Бурмов:

- не е точно дружба, а единство:

- славяните правят държава, към която по стечение на обстоятелствата се присъединяват българите:

-разбира се, "в съгласие с ръководителите на славянския племенен съюз"

Всеки може да прецени колко е обективен.

 

Редактирано 23, 2017 от Doris

[Thorn]

On 2/22/2017 at 10:22, isav said:

стр.88÷98 и 114÷121...

Кофти. Хартиеното издание не ми е под ръка. Какво пише?

[decapitator]

Преди 2 часа, Doris said:

Ето страници от История на България, 1961, писани от Бурмов:

- не е точно дружба, а единство:

- славяните правят държава, към която по стечение на обстоятелствата се присъединяват българите:

-разбира се, "в съгласие с ръководителите на славянския племенен съюз"

Всеки може да прецени колко е обективен.

 

Напълно в унисон с достиженията на тогавашната марксистка историография. Бурмов дава отговор на въпроса как безпроблемно българите са стигнали от Онгъла до Стара планина, преминавайки през една чужда територия - Славиния, нищо повече. Разрешение от славянските "ръководители" не пише да е търсено, а съгласие за съвместни действие срещу настъпващите към славяните- според Бурмов - византийци. 

[Doncho Peev]

Продължаваме със студията на г-н Г. Г. Литаврин за отношенията прабългари - славяни.

Ето какво пише той малко по-нататък в своето есе:

"Вполне вероятно, союз верхов обоих этносов не исключал трений между ними: историческая память обоих народов не могла не сохранить воспоминаний о былых (в VI - первой половине VII в.) жестоких столкновениях булгар со славянами. Например, авары, уже находясь в Паннонии, долго питали ненависть к славянскому в своей основе союзу антов [6]."

Да видим откъде г-н Литаврин черпи сведения за "жестоките стълкновения между българи и славяни в периода 6, първата половина на 7 век"? Прави се препратка към Менандър (вече цитиран тук от Дорис) и историята с неизвестния "кутрагир".

Така от постъпката на един единствен неизвестен човек, при това на чужда, аварска служба, големият руски византолог прави извод за наличието на "жестоки стълкновения между българи и славяни" и то в продължение на векове?!

Не знам. Лично на мен ми звучи не просто пресилено, а направо глупаво. Да не говорим, че научната стойност на подобен извод е .... кръгла нула.

Тук дори не коментирам нелепицата с "историческата памет" на двата народа, каквото и да значи това.

Редактирано 23, 2017 от Doncho Peev

[Евристей]

Преди 20 часа, Frujin Assen said:

Евристей, малко по сериозно. За да се превежда толкова сложна богословска материя се изисква виртуозно познаване на съответния език. Тогава в Солун не е имало факултет по изучаване на славянски. Препоръчвам ти да направиш експеримент. Иди в маалата и започни да учиш ромски от разговорите с най неграмотните цигани. После с тия знания се пробвай да превеждаш богословски текстове.

Така... И ?  За да се превежда сложната богословска материя, при липса на Славянски факултет в Солун, единствената възможност да се научи виртуозното познаване  на славянски е.....поне единият родител да е славянин. И той да шпреха "грамотен" славянски, а не махленски. (неграмотен, просташки славянски)  И кажи откъде младия Константин е научил хазарски и арабски, след като и такива факултети липсват по това време в пребогатият Солун.  Фружине, Фружине....

 

[isav]

Преди 9 часа, Thorn said:

Кофти. Хартиеното издание не ми е под ръка. Какво пише?

Много неща, не ми се цитира... Накратко - кости от едър рогат добитък, свине, птици и керамика, керамика, керамика, досущ като на останалите номади.... ;-) :-))

Проблемът с прабългарите в северното причерноморие е, че всички искат да ги изкарат или хазари, или алани, или "славяни", а разликите са очевадни....

[Thorn]

Обаче за кои години? За 7 век ли?

[Galahad]

Не ми е ясно какъв е проблемът относно понятията "договор" и "покорил". Договорът не е задължително да е писмен. Дори и днес може да има договор с мълчаливо съгласие по международното публично право, което най-често се ползва, ако оформянето на писмен договор би предизвикало популистки прояви.

Аз лично не намирам противоречие между договаряне и покоряване. По времето на Аспарух, че и доста след това не само към България, а и примерно към Византия и франкската империя имаме такива покорявания чрез договор. Сиреч владетеля е върховен бос, но с договор се урежда (условно да го наречем с едно близко понятие от днешно време, макар и не особено точно) автономията на разните вождове - князе, дукове, херцози и т.н. Сещате се, че той и Методий преди да се замонаши е "работел" като княз на славянско племе. Въобще в изворите доста е писано за славянските племена в солунско и техните князе. Та с договора славяните са приели Аспарух за свой върховен шеф и какви задължения имат към него, като е уговорено и в кое той няма да се бърка. От по-късните периоди вече имаме сведения, когато някой от князете започне да създава проблеми, че бил натирван и заменян с български управител. Какъвто е случаят например със споменатия Чеслав и предците му за които се спомена по-рано.

Що се отнася до чичовци, това може да са Кубер и Мавър. Мавър определено е по-видна фигура и не е изключено да е бил роднина на Кубер и Аспарух и в някакъв широк смисъл чичо на Тервел.

[Doncho Peev]

Продължаваме с дивотиите на академик Г. Г. Литаврин - почетен член на БАН. В във въпросния текст (Славяне и протоболгары: от хана Аспаруха до князя Бориса-Михаила) почти на всяка крачка се натъкваме на епитети, оценки и конотации, характерни за художествената литература. Нещо твърде нехарактерно за научния език. Разбира се, един утвърден учен би могъл да си позволи в някаква степен и своя, собствена емоционална реакция или определение. Но при академик Литаврин тези оценки доминират „научния” текст и дразнят със своята клиширана глуповатост.

Да вземем следващото изречение:    

Цитирай

„Отношения протоболгар со славянами и в правобережье не были, по всей вероятности, идиллическими.”

Това някакъв научен термин ли е, „идилични”? Кои отношения в историята са „идилични”? Израз на някаква ирония ли е това? Какво изобщо прави това субективно прилагателно в един строго научен текст?  

 По-нататък става ясно, че военната наука или може би научната фантастика е загубила в лицето на Литаврин един обещаващ талант. Става дума за преселението на славяните от Аспарух:

Цитирай

„Поэтому я усматриваю в действиях Аспаруха еще один мотив - разобщить славинии территориально, во всяком случае отколоть северов от объединения "Семь родов" и развести эти славинии на большое расстояние друг от друга.”

 

1. Нямаме никакви сигурни данни, че северите са част от седемте славянски племена, че да се наложи някой да ги „откъсва”! Въобще не знаем какви са отношенията на северите с останалите славянски племена.
2. Нямаме никаква идея за точното териториално разпределение на славяните и северите след преселението – не знаем дали е имало териториална връзка между тях, дали някой им е пречил да общуват и да си ходят на гости, колко на запад се намират останалите славяни – нищо, ама нищичко.

Но големият учен, академик, вече е нарисувал въображаемата картина на мащабния стратегически замисъл в главата на Аспарух: „да откъсне северите”, „да раздели славяните териториално”, „да ги отдели един от друг”?! Страшно!

Подтекстът в това писание на Литаврин е, че Аспарух не вярва на славяните, те са подозрителниии....... Затова ги разделя. И не само, че разделя тези подозрителни типове, на които им няма доверие, но, отгоре на всичкото, им доверява да пазят най-важните граници на държавата му. Поне да ги беше изселил към Днепър, а още по-добре в Сибир! Въобще, тоя Аспарух би трябвало да е бил много странна птица.

Аспарух не вярва на северите, затова иска да ги „откъсне” от останалите славяни, но пък им поверява ключът от дома си – близката граница с Византия. Ако Вие не вярвате на някого, ще му поверите ли ключа от апартамента си?

Вие и аз не, но пък академик Литаврин – може би!

Редактирано 24, 2017 от Doncho Peev

[К.ГЕРБОВ]

Думата „пактон” не е гръцка. Тя се възприема като гръцката дума, означаваща „данък”, но Константин Багренородни твърди, че „пактон” е българска дума. С нея българите са нарекли конкретно един акт на споразумение за доброжелателни, мирни отношения между българи и сърби. И посочва историята за пленения Владимир, когато след връщането му те си разменили подаръци. „Това българите наричат пактон”, пише Багренородни.

Трябва обаче да се вземе пред вид писаното пак от него малко преди това, че „Михаил сключил мир със сърбите”. Размяната на подаръци е била потвърждение на този мирен акт.

[К.ГЕРБОВ]

Цитирай

Що се отнася до чичовци, това може да са Кубер и Мавър. 

 

В руския превод на съчинението е направена тази бележка:

„Строго говоря, Кувер (булгаром он назван в заглавии к этому рассказу), переселившийся из Аварского хаганата в Македонию, неизвестен из других источников. Однако исследователи неоднократно пытались отождествить его с тем или иным историческим лицом (Баришиh. Чуда Димитриjа Солунског 130-133). Его принимали за отца Аспаруха Кубрата (или Куврата), о котором рассказали Феофан и Никифор, или за Хорвата, упомянутого Константином Багрянородным в главе 30 «Об управлении империей», или за обоих сразу. Если согласиться с такими отождествлениями, то события, описанные в ЧСД, должны бы датироваться не позднее 640 г., а это противоречит той внутренней хронологии, которую можно извлечь из самого памятника. Не имеет хронологических противоречий другое мнение (его поддержали Бешевлиев, Броунинг, Лемерль), по которому Кувер был четвертым сыном Куврата, братом Аспаруха. Феофан и Никифор, не называя его имени, говорят, что он ушел к аварам на Дунай вместе со своим войском (Browning. Byzantium and Bulgaria, 46; Бешевлиев. Първо6ьлгарски надписи, 98-100; Lemerle. Commentaire, 143-145). Однако и у этой гипотезы нет серьезной аргументации, поэтому вопрос о происхождении Кувера остается открытым (подробности дискуссии см.: Testimonia, 232-233).”

В текста на „Чудесата на свети Димитър Солунски” не е отбелязано какви са по народност Кувер и Мавър. Думата „българи” се споменава само веднъж в началото, когато става дума за Сирмиум - там живеели освен преселените ромеи, още и българи.

Конкретно, че Кубер и Мавър са българи, се отбелязва само в заглавието. Което е обяснимо, тъй като преселеното население са били ромеи и явно логиката на поставилият заглавието е била, че предателите не може да са били ромеи. И логично е решил, че са българи. Ние вместо да се дистанцираме от тази история, в която българите са представени в неблагоприятна светлина, продължаваме да настояваме, че злосторниците Кубер и Мавър били българи. И то не какви да е, ами наследници на Кубрат!

[isav]

Преди 13 часа, Thorn said:

Обаче за кои години? За 7 век ли?

В различните глави е за различни периоди - за 6 и началото на 7, после за СВБ, после има и сравнения между находките в Дунавска или Воложка България и обекти от СМК от 8-ми век... Идеята ми беше, че той не се опитва, като хазарофилите (които са умишлено недобросъвестни в анализите, по понятни причини) да скрие прабългарите и да отрича връзката им с находките, които са типични за полу- или напълно уседнали бивши номади. 

Естествено спазвайки историческите канони на соц-епохата за кривокраките тюкри-скотовъдци, прави внимателно вмъкване на нецензурирани данни от изследванията на съветските хазарофили, предавайки нужните детайли, за който може да чете между редовете... Номади сме, ама имаме свине и кокошки. Номади сме, ама имаме достатъчно керамика, която въпреки оскъдността на погребалния ритуал, си намира мястото в находките от некрополите... 

Все типични за номадите черти!!! :-))

Редактирано 24, 2017 от isav

[Doris]

Преди 2 часа, К.ГЕРБОВ said:

Думата „пактон” не е гръцка. Тя се възприема като гръцката дума, означаваща „данък”, но Константин Багренородни твърди, че „пактон” е българска дума. С нея българите са нарекли конкретно един акт на споразумение за доброжелателни, мирни отношения между българи и сърби. И посочва историята за пленения Владимир, когато след връщането му те си разменили подаръци. „Това българите наричат пактон”, пише Багренородни.

 

Трябва обаче да се вземе пред вид писаното пак от него малко преди това, че „Михаил сключил мир със сърбите”. Размяната на подаръци е била потвърждение на този мирен акт.

Панктон си е дума, заета от латински, както е написано под линия. От целия текст се вижда, че „Това българите наричат пактон” означава "по този начин българите сключват споразумение".

1 hour ago, К.ГЕРБОВ said:

 

В руския превод на съчинението е направена тази бележка:

„Строго говоря, Кувер (булгаром он назван в заглавии к этому рассказу), переселившийся из Аварского хаганата в Македонию, неизвестен из других источников. Однако исследователи неоднократно пытались отождествить его с тем или иным историческим лицом (Баришиh. Чуда Димитриjа Солунског 130-133). Его принимали за отца Аспаруха Кубрата (или Куврата), о котором рассказали Феофан и Никифор, или за Хорвата, упомянутого Константином Багрянородным в главе 30 «Об управлении империей», или за обоих сразу. Если согласиться с такими отождествлениями, то события, описанные в ЧСД, должны бы датироваться не позднее 640 г., а это противоречит той внутренней хронологии, которую можно извлечь из самого памятника. Не имеет хронологических противоречий другое мнение (его поддержали Бешевлиев, Броунинг, Лемерль), по которому Кувер был четвертым сыном Куврата, братом Аспаруха. Феофан и Никифор, не называя его имени, говорят, что он ушел к аварам на Дунай вместе со своим войском (Browning. Byzantium and Bulgaria, 46; Бешевлиев. Първо6ьлгарски надписи, 98-100; Lemerle. Commentaire, 143-145). Однако и у этой гипотезы нет серьезной аргументации, поэтому вопрос о происхождении Кувера остается открытым (подробности дискуссии см.: Testimonia, 232-233).”

В текста на „Чудесата на свети Димитър Солунски” не е отбелязано какви са по народност Кувер и Мавър. Думата „българи” се споменава само веднъж в началото, когато става дума за Сирмиум - там живеели освен преселените ромеи, още и българи.

Конкретно, че Кубер и Мавър са българи, се отбелязва само в заглавието. Което е обяснимо, тъй като преселеното население са били ромеи и явно логиката на поставилият заглавието е била, че предателите не може да са били ромеи. И логично е решил, че са българи. Ние вместо да се дистанцираме от тази история, в която българите са представени в неблагоприятна светлина, продължаваме да настояваме, че злосторниците Кубер и Мавър били българи. И то не какви да е, ами наследници на Кубрат!

Добре де, ако Кубер и Мавър не са българи, какви са тогава? Можем ли да докажем , че са гепиди или авари например? Може ли да се пренебрегне заглавието на текста, само защото не ни изнася? Това че някоя историческа личност или факт ни изглеждат лоши или добри е нещо много субективно и относително, за да бъде критерий за отхвърлянето им като част от н историята.

[Doncho Peev]

Тъй като захванахме академик Литаврин и преселенията, нека малко да задълбаем в неговото есе.  Става дума за прословутото преселение на 208 000 славяни по времето на Телец. Според Теофан Изповедник, преселението не е по времето на Телец, а преди той да се възцари, но това е бял кахър. Приемаме, че годината е 763 г. (или 761 г.), както ни казва патриарх Никифор, а след него и Литаврин. Все тая.

По-любопитното е друго. Литаврин акцентира на нещо бомбастично и невероятно, а именно: Според него всичките тези 208 000 души са преминали на лодки от българския Черноморски бряг до брега на Мала Азия! (Да не забравяме, че това се случва в същата година, когато температурите през зимата падат до непознати стойности и дори морето в крайбрежните зони на Босфора започва да замръзва и се образуват айсберги. Но  да предположим, че славяните преминават не през зимата, а да кажем през пролетта.)

Цитирай

Так, согласно "Бревиарию" Никифора, в 761-763 гг. из Болгарии ушло до 208 тыс. славян. Они самостоятельно морским путем переправились из своих мест в Болгарии на побережье византийской провинции Вифинии на южном берегу Черного моря, в район устья реки Артана........

Опитах се да си го представя - 208 000 души в лодки, през морето............... с жените, децата, старците, имуществото, храна, вероятно и домашни животни................. Това на примитивни лодки през 8 век, в ледената вода на бурното море............. Е, не можах да си го представя!!!

Мащабите на подобна операция са напълно сравними и дори надминават предизвикателствата пред съюзниците при Десанта в Нормандия през XX век.

Не мисля, че това е възможно дори днес, имайки предвид опита на сирийските бежанци и другите мигранти от  Близкия изток, които в съвременни лодки трудно преодоляват разстоянието от 5 - 7 километра в топлото Егейско море.

Това е истинска лудост!

Но за академик Литаврин, подобно преминаване на 208 000 души на лодки е напълно постижимо и дори нормално. Човекът не се смущава, не се замисля. Така са академиците.........

Да видим, поне, дали бълнуванията на Литаврин имат изворова база. Ето какво пише Теофан - ГИБИ, стр. 303: "След като се изминало не много време, славянски племена се изселили от своите земи и преминали като бежанци Евксинския понт. Техният брой бил около 208 000."

Литаврин се хваща за споменатото преминаване на Черно море. Никъде, обаче, не става дума за лодки или десантиране на малоазийския бряг, забележете, "в устието на река Артана", както благоволява да се изрази видния академик.

Възможно е ли е Теофан да говори за просто преминаване през Босфора при прехвърлянето на славяните от византийците в Мала Азия? Много вероятно. И именно за това индикира сведението на Патриарх Никифор ГИБИ (271 стр): "А мнозина славяни като избягали преминали при императора и той ги настанил при Артана".

Опа! Значи избягали при императора и той ги настанил! Той, лично по негово нареждане, при Артана!

Не в устието на реката, а "при Артана"! И никакви лодки, и никакви десанти на 208 000 души!!! 

 Как Ви се струват "постиженията" на видния византолог? Можем да продължим нататък.

[Aspandiat]

Преди 26 минути, Doncho Peev said:

Литаврин се хваща за споменатото преминаване на Черно море. Никъде, обаче, не става дума за лодки или десантиране на малоазийския бряг, забележете, "в устието на река Артана", както благоволява да се изрази видния академик.

Възможно е ли е Теофан да говори за просто преминаване през Босфора при прехвърлянето на славяните от византийците в Мала Азия? Много вероятно. И именно за това индикира сведението на Патриарх Никифор ГИБИ (271 стр): "А мнозина славяни като избягали преминали при императора и той ги настанил при Артана".

Опа! Значи избягали при императора и той ги настанил! Той, лично по негово нареждане, при Артана!

Не в устието на реката, а "при Артана"! И никакви лодки, и никакви десанти на 208 000 души!!! 

Аз вече не помня в коя от сходните теми, в които се пише напоследък, май дали и кога е станала славянизацията, посочих, че според мен основната маса от тези 208 000 славяни е била разселена из Епир и Тесалия. Въпросната Артана (ако наистина не е била река), вероятно е Арта в Епир.

[Doncho Peev]

Продължаваме и приключваме с волния полет на въображението на академик Г.Г. Литаврин по "прабългарските въпроси", въпреки че тук може да се пише много, но, също така, е и много тъжно:

Цитирай

Был ликвидирован наконец последний фактор раскола общества – культурно-идеолоrический дуализм. Часть высшей протоболгарской аристократии, еще стремившейся в 860-890-x годах сохранить свою этническую идентичность (о чем свидетельствуют "Ответы папы Николая на вопросы болгар"), восприняла крещение как смертельную для себя опасность и дважды на протяжении четверти века предприняла отчаянную попытку повернуть вспять ход событий.

Отново имаме някакво нелепо противопоставяне на прабългари и славяни, без източници, без цитати. Без нищичко.

Споменати са "Отговорите на папа Николай", но по никакъв начин не става ясно как от тях съдим за съпротивата на прабългарите "да запазят своята етническа идентичност", според Литаврин, очевидно в противовес на славяните. Отново "академически" измишльотини, но не и факти.

Въобще не е ясно, дали към 60-те години на IX век изобщо може да се говори за някаква обособена "прабългарска аристокрация"! Няма никакъв намек за противопоставяне по линията прабългари - славяни нито по време на Бунта на боилите, нито по време на управлението на Владимир.

Интересно дали Литаврин изобщо си е задал въпроса как владетел с името "Владимир" се бори срещу славяните за запазване на своята прабългарска "етническа идентичност"?!

Това са потресаващи неща..............

Нямам друг коментар за тази липса на знание, на научен и морален такт.

 

[Du6ko]

При приемането на Християнството от Славяно Българската държава и особенно след неуспешният опит за контрапреварат на старите прабългарски родове, завършил трагично за тях, прабългарите окончателно се интегрират в славянското общество и се християнизират и европеизират. 

[ДеДо Либен]

Преди 17 минути, Du6ko said:

При приемането на Християнството от Славяно Българската държава и особенно след неуспешният опит за контрапреварат на старите прабългарски родове, завършил трагично за тях, прабългарите окончателно се интегрират в славянското общество и се християнизират и европеизират. 

Интересно , е че вашият идеологически другар Д. Пеев се чуди почему малко след туй славяноевропеизиране държавата се била скапала.Стиковайте си вижданията , тъй като е ноторно ясно , че едно славяноевропеизиране може да носи само хубави неща.

Иначе - спосое болшибо за епохалното откритие.

[Doncho Peev]

Преди 11 часа, Du6ko said:

При приемането на Християнството от Славяно Българската държава и особенно след неуспешният опит за контрапреварат на старите прабългарски родове, завършил трагично за тях, прабългарите окончателно се интегрират в славянското общество и се християнизират и европеизират. 

Някакви аргументи, цитати, доказателства?

Например за наличието на прабългарски, а не на български, родове в края на IX век?

Как разбираме за "интеграцията"? Има ли някакво сведение за това?

[Doncho Peev]

Преди 11 часа, ДеДо Либен said:

Интересно , е че вашият идеологически другар Д. Пеев се чуди почему малко след туй славяноевропеизиране държавата се била скапала.Стиковайте си вижданията , тъй като е ноторно ясно , че едно славяноевропеизиране може да носи само хубави неща.

Иначе - спосое болшибо за епохалното откритие.

Да пази Господ, дедо Либене! (Дедо Либен не беше ли русофил?) Нормално, но не очаквах толкова радикален евроскептицизъм, че и подкрепен от трима души в този чудесен форум.

По-преди имах предвид християнизацията - явление, добре документирано в историческите извори - български, византийски и запдноевропейски извори. В нито един извор (освен ако не смятате Литаврин за такъв), не се говори за славянизация или, как беше, "еврославянизация".

[Doris]

 В понеделник имаше предаване от поредицата История.бг на БНТ , в което се дискутира същия период от българската история и отчасти се засяга въпросът за отношението към славяните:

http://imedia.bnt.bg/predavanyia/istoriya-bg/istoriya-bg-1240-godini-ot-vazkachvaneto-na-prestola-na-han-kardam-27-02-2017

On 28.02.2017 г. at 17:17, Doncho Peev said:

Интересно дали Литаврин изобщо си е задал въпроса как владетел с името "Владимир" се бори срещу славяните за запазване на своята прабългарска "етническа идентичност"?!

То Литаврин не пише, че Владимир е имал нещо срещу славяните, ама какво му е на името, ако намекваш , че е славянско, това е много спорно.

[КГ125]

За главата се хванах, като чух в това предаване от водещ историци, че политическата криза в Първата българска държава била защото в Добруджа и Мизия българските родове спорели за пасища !!!

То бива, бива, ама таквоз вече не бива. 

[Doncho Peev]

Преди 13 часа, Doris said:

 То Литаврин не пише, че Владимир е имал нещо срещу славяните, ама какво му е на името, ако намекваш , че е славянско, това е много спорно.

Баш си го пише Литаврин, при това в прав текст. Освен ако Вие имате някакво друго тълкувание за последния приведен от мене цитат на великия академик, където той споменава за "два отчаяни опита" на прабългарската аристокрация "да обърне хода на събитията" в периода от 60-те до 90-те години на IX век.

Очевидно е, че единият "отчаян" "антиславянски" опит, според нелепия текст на Литаврин, е Бунтът на болярите, а другият - действията на Владимир. Или Вие, Дорис, знаете за някакви различни други два "отчаяни опита на прабългарската аристокрация" (по Литаврин)?

Ако знаете, споделете с нас, та и ние да разберем.

Разкажете ни и за Вашата "неспорна" версия за неславянския произход на името "Владимир"? Това би шокирало повечето филолози, но ние някак ще го преживеем.

Редактирано Март 2, 2017 от Doncho Peev