“Метро 2035″ най-сетне разкрива истината

[Last roman]

 

Жанр: Антиутопия, Фантастика
Издателство: Сиела
Автор: Дмитрий Глуховски

 

Оригинално заглавие: Метро 2035, 2015.

Преводач:

 Васил Велчев

Корица:

 Живко Петров, мека.

 

Година: април 2016 г.
Страници: 536

А ако Артьом решеше да не прави нищо, Омир щяха да го обесят. И на Театрална вместо фашистите щяха да дойдат червените, и вместо днешния ден – утре. Като че ли един човек наистина може да промени света, но само съвсем мъничко; светът е тежък като влаковете на метрото, не можеш да го отместиш много.

  Едно време за малко да се разминем с тази трилогия – идиотското решение да прочета първо “Метро 2034″ ме накара да се разочаровам силно от автора. Но много приятели ми казаха да не се втелявам и да взема “Метро 2033″… и бяха прави. Първата част е абсолютен постапокалиптичен шедьовър не само с прямата критика на крайностите в устройствата на човешките общества, зловещата, мистична атмосфера и философските дилеми, но и изобщо с цялата болка като от оголена рана, която струеше от книгата от отчайващото начало до смазващия ѝ край. А когато миналата година прочетох и пълната противоположност като сюжетна основа – “Бъдеще”, в която населението се бе размножило до абсурдност, вече знаех, че Глуховски е сред любимите ми съвременни фантасти, редом със Симънс, Лукяненко и (потенциално) Бачигалупи.

    Новината, че идва “Метро 2035″, витаеше отдавна, но не смеех да се зарадвам, преди да дойде текст. Е, не беше лъжа. После пък почна нетърпеливото чакане Васил Велчев да направи своята магия и да я претвори на български, което той свърши с обичайните си професионализъм и отдаденост. (Нямате идея какво щастие е да се работи с хора като него, които влагат себе си в текстовете, с които работят, а не преджапват набързо през тях, колкото да отчетат свършена дейност.) И дойде моментът – изрично се пазех да чета отзиви за книгата, страхувах се от ново 2034, мечтаех за ново 2033… в крайна сметка не получих ни едното, ни другото.

    За щастие.

   ”Метро 2035″ е продължение на първата част… и не мога да ви кажа почти нищичко за сюжета, поне не много повече от това, което написах на задната корица. Артьом е пак тук, но след драмата в края на “2033″ просто не е същият. Пречупен е, обезверен, а и бракът му отдавна вече е гротеска. Единственото, което го движи, е надеждата все пак да открие други оцелели – и упорито той излиза на повърхността и претърсва радиочестотите… нищо. Някогашният герой сега е мразен от всички, които го винят, че нарушава херметичността на метрото, че внася радиация… а по гъбите има някаква странна болест, която вещае глад и смърт. Виновник е нужен.

   Артьом е сам, загубил е всичко. Тук някъде Глуховски милостиво му подава надеждичката – странен старец на име Омир му казва, че знае за един човек, радист, който бил чул радиопредаване отвън. И че при комунистите от Червената линия се били появили едни хора, които май не били от московското метро… но и те, и всеки, който имал досег с тях, изчезнали. Колко му е нужно на Артьом, за да се втурне към тая крехка светлинка в мрака? И се започва нова одисея, която преобръща изцяло първите две книги… само това ще ви кажа, преобръща всичко, и колкото и много да знаехме, истината е поместена точно в тази трета част. Има война, има битки между комунисти и нацисти, има излизания на повърхността, има открития, немислими досега. Има радост, има отчаяние. Артьом е и роб, и господар, той се въздига до небесата и се срива в калта като герой от старогръцки мит – но в сърцето му не умира тая отчаяна надежда, че метрото не е целият останал свят.

Това е вашето безпаметство – което, разбира се, е наша благословия. Никой нищо не помни. Народ еднодневка. Вчерашния ден сякаш изобщо го е нямало. И за утрешния никой не иска да мисли. Всичко е днес.

– За какъв утрешен ден?! Как може да се правят планове за утре, когато храната едва стига за днес? И то на онези, на които им е провървяло?!

– А това вече е нашето изкуство. Храна трябва да има винаги само за днес и винаги да не достига. На гладен стомах се мечтае за разбираеми неща. Трябва да се балансира. Ако им дадеш да се оядат – увеличават се проблемите с храносмилането и нараства самомнението им. Ако не им дадеш достатъчно – тръгват да свалят властта. Е, или онова, което приемат като власт. Ще пийнеш ли с мен за нашето изкуство?

– Не!

– Жалко. Трябва да се пие повече. Спасението на народа е във водката. Тя, между другото, и срещу радиацията помага.

  Под екшъна и обратите, отвъд разкритията какво точно се е случило, “Метро 2035″ е роман за властта. И то точно тая абсолютна, тоталитарна власт, която така добре покълва в Русия, но и Европа не е имунизирана от нея. Дмитрий Глуховски е създал мащабна алегория на съвремието и близкото минало – не е случайно, че в тази последна част Червената линия е озверяла от глад и само войната може да предотврати избухването. Техните антагонисти са и техните близнаци, както всеки, попрочел съвременна история, знае – в Четвъртия райх са започнали реформи, отворили са се към различните, към не-руснаците… и просперират. Артьом се завръща там, където почти умря, и вижда различна реалност… а съвсем наблизо спирки са превърнати в обширни публични домове или потъват бавно и непреклонно. Метрото е голямо и в него място за правилни и грешни решения има много. Да, в центъра на битката е Театрална, единствената, която стои между червените и нацитата, но и утопичните станции на учените, както и Ордена, който сдържа трупащата се агресия в неразумните политици, са замесени в много по-голяма игра. Глуховски е жесток в пародирането на извращенията на властта, а руската история има доволно количество такива… и напомня, че един режим с несменяем лидер, който не се страхува да бъде агресивен на международната сцена, може да донесе нови беди на народа си. (Глуховски има един сатиричен сборник, издаден през 2010 г., “Рассказы о Родине”, който описва живота в съвременна Русия, така че е повече от очаквано в “Метро 2035″ да вгради своите виждания и страхове за родината си.)

   Наясно съм, че да се пише за трета част на поредица е коварно – “Метро 2035″ бе толкова мечтана, че очакванията са огромни, макар “2034″ да ги кротва малко не само за мен, но и за много други. Но тя е тук и е страхотна. Давам ѝ по-ниска от пълна оценка, защото нямам право да я кача до висините на “2033″, онази история е съвършена в идеята си, докато тук, при все че може да се чете като отделен роман, има все пак нормалната за продължение известна несамостойност. Нека и не забравяме, че Глуховски е само на 36, предстои му да пише много, живот и здраве, а тази дава възможност и за “2036″, а защо не и “2050″ и нагоре, мисля, че в главата му има идеи как може да продължи и разшири още повече метро-вселената отвъд романите на други автори, позиционирани в нея.

   Финално, нещо важно – искам да благодаря на Ганка Филиповска за щателната редакция и особено на Живко Петров за купищата варианти на корица, които направи, за растението, което порасна в ръцете му, за търпението и отношението към тази конкретна книга. Важно беше, братле 

http://knigolandia.info/book-review/metro-2035/

[Р. Теодосиев]

Аз започнах първата от поредицата и съм страшно впечатлен от завладяващата история

[Last roman]

Ти не си чел 'Вселената на Метро 2033' /разкази и романи от цяла Европа как народа оцелява след глобален катаклизъм/. Помня октомври-ноември 2013, когато и без това не ми се работеше поради климатичните условия, как си четях тази мащабна антиутопия ден след ден.

Иначе ако оценявам официалната поредица - като цяло 2033 беше шогбонбаи пр. 

2034 - постнотия

2035 - все забравям да я купя и да видя дали няма да има голямо завръщане.

 

[Р. Теодосиев]

Първата е много голяма работа, като я прочета ще хвана следващите и ще ги видя и тях, а автора е написал и още една антиутопия, която после смятам да разгледам

Добре дошли в бъдещето. Безсмъртието е реалност, а само в Европа живеят 120 милиарда души. Целият континент е покрит с огромни кули, извисяващи се на километър-два над повърхността, солидни и вечни. Деца официално почти няма, всички са млади, красиви и здрави. Законът е безмилостен - ако двама души искат дете, то единият от тях трябва доброволно да се откаже от безсмъртието си. Това буди очаквана съпротива – мнозина се опитват да измамят системата и да отгледат децата си скришом. Но в бъдещето тайни няма – всички те попадат на мушката на военизираните Безсмъртни:скрити зад маски щурмоваци, които силом инжектират серума, причиняващ ускорена старост и смърт.

Ян е Безсмъртен. Убеден е, че той и другарите му са последната преграда пред хаоса, който безотговорните хора, отдаващи се на животинските си инстинкти, внасят в подредения и суров, но справедлив свят. Отгледан е в интернат, преживял е ада в него. Сега има за задача да залови опасен терорист. Ако успее, ще се доближи до върховете на кулите, където живеят богатите и щастливите… но го очаква огромна изненада. От Безсмъртен Ян ще трябва да стане отново човек.

От автора на „Метро 2033” и „Метро 2034” идва мащабна антиутопия с нов поглед към класически дилеми от гръцките митове, "1984" на Джордж Оруел и "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли. 

 

[Р. Теодосиев]

Прочетох "Метро 2033" - много добра книга, препоръчвам я на всички! Абсолютен постапокалиптичен шедьовър не само с прямата критика на крайностите в устройствата на човешките общества, зловещата, мистична атмосфера и философските дилеми, но и изобщо с цялата болка като от оголена рана, която струеше от книгата от отчайващото начало до смазващия ѝ край. 

Втората част е малко странна, самия автор я кращава "Моят поклон към средновековните митове и легенди". За мен беше интересна, но не толкова грабваща колкото първата част. 

Благодрение на нашите приятели от Сиела се сдобивам с трета част и ще видим как се развива историята нататък. Като я прочета ще пиша впечатления

За мен беше доста интересно да разбера, че в Русия има създаден цял "Свят - Метро 2033", където се издават романи одобрени от Глуховски, а много неодобрени се разпространяват свободно в интернет.

[Р. Теодосиев]

Последната Метро 2035 е може би най-добрата от трите. Толкова бързо я прочетох, че не можах да повярвам, че свърши  

Завлядява те и не те пуска до самия край, ако втората книга няма нищо общо с първата, то е изключително обвързана с третата и някак не може да се пропусне. Въобще целият свят на Метро е абсолютен постапокалиптичен шедьовър!