Когато държавата започне да плаща за белите си

[nik1]

Когато държавата започне да плаща за белите си

Тълкувателно решение на ВАС дава възможност на фирми и граждани да търсят обезщетение за незаконно наложени административни санкции

 

 

 

 

 

Темата накратко • Тълкувателно решение на ВАС дава възможност на фирми и граждани да търсят обезщетение за незаконно наложени административни санкции. • До момента съдът не признаваше категорично разходите за адвокатска защита като причинена вреда. • В закона и в съдебната практика все още има големи празноти, които пречат за възстановяване на вредите, причинени от държавата.

 

1 юни 2015

 

През миналата година прокуратурата е изплатила над 7 млн. лв. обезщетения за незаконно водени разследвания срещу граждани. Сумата надхвърля 10% от бюджета на съдебната власт. Точно 397 души са успели да осъдят държавното обвинение през 2016 г. заради това, че срещу тях е било водено наказателно производство, били са задържани под стража, а после разследването е било прекратено от прокуратурата или съдът ги е оправдал. Това е някаква индикация, че пътеката до обезщетението, което държавата дължи на всеки, когото незаконно е подложила на наказателна репресия, е утъпкана. В същото време обаче далеч не толкова ясен е пътят за възстановяване на вредите, които един гражданин или една фирма са понесли от административна репресия.

Или поне до тази седмица. В сряда Върховният административен съд (ВАС) публикува решението си по дългоочаквано тълкувателно дело. То изясни един на пръв поглед пределно ясен въпрос – дали адвокатският хонорар, който един гражданин плаща, за да обжалва наказателно постановление, представлява вреда за него по смисъла на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Мнозинството от съдиите във ВАС дава положителен отговор на този въпрос. Така се слага край на противоречивата практика на съдилищата до момента и се дава възможност на всеки гражданин или фирма, срещу които са били издадени наказателни постановления, впоследствие отменени от съда, да поиска от държавата да му възстанови направените разходи по съдебния процес.

Решението на ВАС попълва една празнота в закона, която поставяше фирмите и гражданите в неравностойно положение спрямо държавата и даваше възможност на държавните органи, било от недобронамереност или просто от некомпетентност, безнаказано да нанасят вреди, които няма как да бъдат възстановени.

Имали сте – дали сте

Простичко казано досега част от съдиите възприемаха абсурдната теза, че след като по закон адвокатската защита не е задължителна при обжалването на едно наказателно постановление, то жалбоподателят единствено на свой риск е решил да потърси юрист и да сключи договор с него, така че не може да търси обезщетение за това.

Това е "все едно да се приеме абсурдната теза, че заплатеният хонорар за преглед и лечение при лекар или зъболекар е луксозен разход и не е имуществена вреда за лицето, на което е причинена телесна повреда от непозволено увреждане, тъй като лекарската помощ не е по закон задължителна и лекарският хонорар също е на свободно договаряне и за увредения е нормално да се самолекува, като тук могат да се посочат и много други подобни абсурдни примери", коментира ВАС в тълкувателното решение.

Какъв е пътят

След като някой държавен орган ви наложи санкция с наказателно постановление (най-често глоба, но по Закона за движение по пътищата това може да е отнемане на точки или книжката), първо трябва да го обжалвате пред районния съд, чието решение подлежи на обжалване пред административния. Ако гражданинът спечели делото, той може да се заведе дело по ЗОДОВ, с което да иска възстановяване на направените разходи при обжалването, защото вината да се стигне до съдебно дело не е негова. Такъв иск обаче може да се предяви чак когато вече има влязло в сила решение, с което наказателното постановление е отменено.
 

Адвокат Михаил Екимджиев   Фотограф: Георги Кожухаров

Кои вреди могат да се претендират?
Според адвоката правозащитник Михаил Екимджиев "теоретично всички" – от прекия адвокатски хонорар, през техническите разходи за систематизиране на доказателства до вредите и пропуснатите ползи, които например една компания понася в случай на разгласяване на наложените санкции. До момента трайната съдебна практика е възприела, че едно юридическо лице може да търпи само имуществени вреди (т.е. пропуснати ползи). "Все още българските съдии са доста консервативни при възмездяване на морални вреди на юридически лица от влошена търговска репутация и при загуба на клиентела в резултат на компрометиращи изявления на представители на държавата. Все пак, базирайки се на решения в тази насока на Съда по правата на човека в Страсбург и на Съда на ЕС в Люксембург, понякога успяваме", коментира адвокат Екимджиев.

В много случаи, когато държавата реши да "удари" някого, тя не се ограничава с едно или две наказателни постановления. Срещу една фирма (и свързани срещу нея дружества) и отделно срещу нейните представители в рамките на една година могат да бъдат издадени над 200 наказателни постановления, което означава 200 дела по тяхното обжалване (и още 200, ако делото отиде на втора инстанция). Когато те приключат, ще трябва да се заведат още 200 дела (пак на две инстанции) за обезщетението. Няма ли шанс те да се обединят в едно?

Според адвокат Екимджиев "делата трябва да са отделни, защото съдът ще преценява моралните и материални вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с всяко отменено наказателно постановление. Големият проблем е в доказването на някои специфични за всеки казус вреди. Доминира скудоумна съдебна практика, според която увреденият трябва да докаже с абсолютна (100%) сигурност, че вредата не би настъпила, ако не е имало например такива публични изявления. Разбираемо е, че стопроцентово доказване на този отрицателен факт е практически невъзможно", коментира този факт юристът. Той дава пример от практиката си: При водене на множество дела в подобна хипотеза сме катастрофирали в абсурдния мотив, че не можем да докажем от кое наказателно постановление точно сме страдали."

На фона на съществуващата несигурност, че може въобще да не получите обезщетение, решението на ВАС е повече от добра новина – първо, защото ще може да се възстановите разходите и, второ, защото ще действа дисциплиниращо за администрацията, която може би най-накрая ще разбере, че безплатна беля няма.

Ние сме данъчни, ревизия Решението на ВАС попълва някои празноти, но не дава решение за всички случаи, при които някой е станал обект на неправомерна репресия от страна на държавата. Преди няколко седмици бившият служебен министър на здравеопазването Мирослав Ненков заяви, че ще заведе дело за вреди срещу Националната агенция на приходите, заради проверка срещу него, приключила без издаване на ревизионен акт. "НАП ме вкара в разходи. Аз ползвах три свободни дни, ходих до банките да искам разпечатки. Това, което искам от НАП, е да ми възстановят парите, които съм похарчил по банки", каза д-р Ненков пред "Нова телевизия". "Моят адвокат твърди, че такова дело досега не е водено. Има риск то да бъде загубено, има риск аз да вляза в още разходи, но си заслужава, защото това е правилният път", каза още той. И е абсолютно прав. Проблемът, коментира адвокат Екимджиев, е, че в случая няма отменен като незаконосъобразен акт на данъчните. Т.е. има увреждане, но от законно проведена проверка. "Теоретично е възможно да се предяви иск по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД за непозволено увреждане, във връзка с чл. 7 от конституцията, който визира "универсална" отговорност на държавата за всички вреди и от всички държавни органи. Проблемът е, че в този казус безусловно има увреждане, но то не е "непозволено", тъй като проверката е правомерна, а няма отменен, респективно незаконосъобразен административен акт. Самият факт, че проверката не установява нарушения, не я прави незаконна. Затова шансът за спечелване на такова дело в България е само теоретичен", допълва юристът. "Скептичен съм за генерално задължение за покриване на разходи от данъчни проверки. Няма как данъчната система да функционира, без да проверява, а такива проверки винаги ще са свързани с някакви разходи и време за проверявания", коментира пред "Капитал" юрист, пожелал анонимност. По съвсем друг начин седи въпросът, ако става дума за злоупотреба. В немалко системи на административно право има заложена забрана за превратно използване на административни правомощия, т.е. когато целта на проверката е различна от обявената законова цел, например с нея се цели изнудване, съсипване на бизнес, лично отмъщение и др. Но това е въпрос на доказване, като пострадалият трябва да докаже тази друга цел, включително и с косвени доказателства – брой на проверките, честота, повод, публични изявления. Юристи коментираха, че при някои хипотези е възможна защита и през Комисията за защита от дискриминация, ако се приеме, че проверяваният е избран заради някакъв дискриминационен белег (професия, политическа принадлежност и т.н.). Тъй като по тези дела доказателствената тежест е обърната, данъчните ще трябва да докажат, че не прилагат двойни стандарти.

 

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/03/18/2937123_kogato_durjavata_zapochne_da_plashta_za_belite_si/?