Кои са ваните от скандинавските саги ?

[tervel]

Снорри Стурлусон дава бегли и митологизирани данни за ваните и сложните им взаимоотношения със съседните аси. Страната на ваните Vanaheimr е в Северното Черноморие по устието на Танаис. Както е известно столицата на Асите е Асгард, където царува Один, Между ваните и асите избухва война, следвя рязмяна на заложници и т.н.

http://ulfdalir.ru/sources/42/377/379

 

Но кои са ваните ? Не се ли крият зад тях уногундурите ''в.н.н.т.р'' и възможно ли е Ynglinga saga да отразява един по-древен пласт на взаимоотношенията между асите алани и българите уногундури ?

[Last roman]

то в сагите фигурира и Атила, така че всичко е възможно

 

[Thorn]

Ваните са просто втората група индоевропейски божества. В Иран почитат Асури, а Девите са демони. В Индия точно обратното. Гърците и латините са фенове на девите, оттам Деус, дивус и Дяес (Зевс). Очевидно германците предпочитет Асите (асурите), а девите са ваните.

[tervel]

Ако приемем, че ''Инглинга сага'' отразява все пак митологизирани исторически събития (в което аз лично вярвам) то основните заподозрени за етническа идентификация с ваните са венетите и венентерите (уногундури). И тук следва един много интересен пасаж на който май не е обръщано особено внимание :

''Один сделал Ньёрда и Фрейра жрецами, и они были диями у Асов. Фрейя была дочерью Ньёрда. Она была жрица. Она первая научила Асов колдовать, как было принято у Ванов. Когда Ньёрд был у Ванов, он был женат на своей сестре, ибо такой был там обычай. Их детьми были Фрейр и Фрейя. А у Асов был запрещен брак с такими близкими родичами.''

Явно е че сред управленския елит на ваните е разпространен обичая за брачен съюз между близки родственици, което пък е твърде нехарктерно за славяните, но пък веднага се се сещам, че Аspandiat споменаваше ревностното почитане на тази традиция при партите, ако не се лъжа. Няма да се учудя подобна практика да е съществувала и сред уногундурите.

Редактирано Март 19, 2017 от tervel

[Exhemus]

Интересно е да се види ДНКто на шведите. Например  тяхното R1a от какъв тип е?

Сагите навеждат на мисълта, че някакво племе е дошло от югоизток и е цивилизовало дивите германци. В техните очи технологичните умения на пришълците са изглеждали като божествена магия. Защо тези пришълци да не са алани -аси и ванндр - българи? 

Имаше навремето един исландски българин, които говореше за съвпадение между исландски и български митове от Воложка България.

Не е ли общ драконът /барадж/ от викингските кораби и знамето на воложките българи? От друга страна драконът ни насочва към пътя от изток?

Спомням си този исландец доста говори по Нощен хоризонт преди около двадесетина години. Много интересни неща. Директно споменаване на българи от исландскта му баба. Като се има предвид, че в Исландия са се консервирали доста повече легенди във вид на устни предания, не е лошо да се разнищи? Този човек беше тогава поканен преподавател в СУ. Моля, ако някой има възможност, да го издири.

Редактирано Март 19, 2017 от Exhemus
допълване

[tervel]

Преди 32 минути, Exhemus said:

Защо тези пришълци да не са алани -аси и ванндр - българи? 

В Инглинга Один е представен като велик войн и жрец. Тук вече е редно да се спомене и връзката на скадинавските/германските руни с донско-кубанското писмо.

''Рассказывают как правду, что когда Один и с ним дии пришли в Северные Страны, то они стали обучать людей тем искусствам, которыми люди с тех пор владеют. Один был самым прославленным из всех, и от него люди научились всем искусствам, ибо он владел всеми, хотя и не всем учил.''

''Всем этим искусствам он учил рунами и песнями, которые называются заклинаниями.''

Редактирано Март 19, 2017 от tervel

[nik1]

Преди 14 часа, tervel said:

Снорри Стурлусон дава бегли и митологизирани данни за ваните и сложните им взаимоотношения със съседните аси. Страната на ваните Vanaheimr е в Северното Черноморие по устието на Танаис. Както е известно столицата на Асите е Асгард, където царува Один, Между ваните и асите избухва война, следвя рязмяна на заложници и т.н.

http://ulfdalir.ru/sources/42/377/379

 

Но кои са ваните ? Не се ли крият зад тях уногундурите ''в.н.н.т.р'' и възможно ли е Ynglinga saga да отразява един по-древен пласт на взаимоотношенията между асите алани и българите уногундури ?

https://en.wiktionary.org/wiki/Æsir

[tervel]

Преди 37 минути, nik1 said:

https://en.wiktionary.org/wiki/Æsir

Ако асите и ваните са просто някакви божества то защо по дяволите са позиционирани точно в географския район на Северното Черноморие, Дон, Азовско море ? Все райони свързани със сармати и алани.

Редактирано Март 20, 2017 от tervel

[resavsky]

Асите не са божества съвсем реален народ са си.Иначе защо названието "оногундури" изчезва мистериозно на юг от Дунав си е огромна загадка.Понякога това си мисля че това наименование е свързано с някакъв географски обект на север от Черно море и затова отпада.Друго логично обяснение не намирам.

Редактирано Март 20, 2017 от resavsky

[nik1]

Преди 19 минути, resavsky said:

Асите не са божества съвсем реален народ са си.Иначе защо названието "оногундури" изчезва мистериозно на юг от Дунав си е огромна загадка.Понякога това си мисля че това наименование е свързано с някакъв географски обект на север от Черно море и затова отпада.Друго логично обяснение не намирам.

https://en.wiktionary.org/wiki/Reconstruction:Proto-Germanic/ansuz

[nik1]

1 hour ago, tervel said:

Ако асите и ваните са просто някакви божества то защо по дяволите са позиционирани точно в географския район на Северното Черноморие, Дон, Азовско море ? Все райони свързани със сармати и алани.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Сага_об_Инглингах

Този е сага написана въз основа на географията на страните  и народите през 13 век (1225 година) 

В тази сага Vanaheimr и Ásaheimr са страните на "ваните" (това са русите, "руси" = "вани")  и асите (аланите). 

Цитирай

Финское — «Venäläinen» (русский), «Veneman», «Venäjä» (Русь, Россия); эстонское — «Venelane» (русский), «Venemaa» (Россия), «Vene» (Русь); карельское — «Veneä» (Русь)

 

 

Редактирано Март 20, 2017 от nik1

[tervel]

Преди 55 минути, resavsky said:

Асите не са божества съвсем реален народ са си.Иначе защо названието "оногундури" изчезва мистериозно на юг от Дунав си е огромна загадка.Понякога това си мисля че това наименование е свързано с някакъв географски обект на север от Черно море и затова отпада.Друго логично обяснение не намирам.

Не е съвсем така, маджарите все пак наричат именно дунавските българи нандор.

[tervel]

Преди 42 минути, nik1 said:

 В тази сага Vanaheimr и Ásaheimr са страните на "ваните" (това са русите, "руси" = "вани")  и асите (аланите). 

Добре, да се върнем пак на следната информация :

Когда Ньёрд был у Ванов, он был женат на своей сестре, ибо такой был там обычай. Их детьми были Фрейр и Фрейя. А у Асов был запрещен брак с такими близкими родичами.''

Има ли сведения сред русите да е имало такава практика на брак между близки роднини (предимно в династичния елит)? Доколкото ми е известно това не е засвидетелствано в нито един исторически извор. 

 

Плюс това географията на страните и народите през 13 век изобщо не говори в полза на славянската (руска) идентификация на ваните. 

 

Явно е че става дума за много по-ранни събития развили се в района на Северното Черноморие и намерили отглас в скандинавските саги.

Редактирано Март 20, 2017 от tervel

[nik1]

1 hour ago, tervel said:

Добре, да се върнем пак на следната информация :

Когда Ньёрд был у Ванов, он был женат на своей сестре, ибо такой был там обычай. Их детьми были Фрейр и Фрейя. А у Асов был запрещен брак с такими близкими родичами.''

Има ли сведения сред русите да е имало такава практика на брак между близки роднини (предимно в династичния елит)? Доколкото ми е известно това не е засвидетелствано в нито един исторически извор. 

 

Плюс това географията на страните и народите през 13 век изобщо не говори в полза на славянската (руска) идентификация на ваните. 

 

Явно е че става дума за много по-ранни събития развили се в района на Северното Черноморие и намерили отглас в скандинавските саги.

Западно от Дон е земята на русите, не знам защо и как търсите там и/или локализирате оногондури, които никога не са били там?

------------------------

Написаното в сагата  отразява познатия по онова време свят и страни, достатъчно е да се хвърли един поглед върху сагата  (на картата която сте копирали, част от земята западно от Дон, е населена с половци, но това е земята на русите)

[tervel]

Преди 4 часа, nik1 said:

Написаното в сагата  отразява познатия по онова време свят и страни, достатъчно е да се хвърли един поглед върху сагата  (на картата която сте копирали, част от земята западно от Дон, е населена с половци, но това е земята на русите)

Не съм съгласен. Сагата отразява по-древни събития и ме блазни идеята за евентулна връзка на споменатата вражда между аси и вани със сведенията на M.Хоренаци за ''големи смутове в земята на българите в клисурите на Кавказ''. 

В погоне за Одином

Тур Хейрдал, Пер Лиллиестрëм

Большой горный хребет тянется с северо-востока на юго-запад. Он отделяет Великую Швецию от других стран. Недалеко к югу от него расположена страна турок. Там были у Одина большие владения. В те времена правители римлян ходили походами по всему миру и покоряли себе все народы, и многие правители бежали тогда из своих владений»

Снорри дает четкое географическое описание, уводя нас из знакомого ему мира Западной Европы
через Гибралтар и Средиземное море к Черному морю. Там он помещает Одина в капище асов на
восточном берегу реки Танаис, у ее устья, там, где сейчас находится Азов. Снорри дает четкие
временные рамки событий, вплоть до вторжения римлян на Кавказ. Затем он излагает маршрут побегаОдина, который также не нуждается ни в каком толковании. Совершенно ясно, что речь идет не о богах, хотя и не совсем обычные люди отправились в северную часть света после вторжения римлян через
Турцию. Один отобрал свою гридь из лучших асов и полученных в качестве заложников мудрых ванов.
Преследуемые победоносно наступающими римлянами, эти люди положили начало эмиграции из
ставших опасными районов Кавказа. Маршрут пролегал от Черного моря к Балтийскому по водным
путям и через непроходимые российские леса. Как поясняет Снорри, путь лежал сначала на запад через
Гардарику (а ведь именно так викинги называли Русь), а затем либо вдоль южнороссийского
черноморского побережья и вверх по Днепру, либо сразу вверх по Дону, а потом волоком, как это
впоследствии делали викинги, следуя на юг по русским рекам или на запад по латвийским и эстонским
рекам, а оттуда в Балтийское море.

По-моему, сираки — это тот народ, который Снорри называл ванами. Асы и ваны постоянно воевали друг с другом, пока не заключили мир и не обменялись заложниками. Произошло это незадолго до прихода римлян.

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksRu/T_Heirdal_P_Lillestrem_V_pogone_za_Odinom.pdf

Редактирано Март 20, 2017 от tervel

[resavsky]

Преди 19 часа, tervel said:

Не е съвсем така, маджарите все пак наричат именно дунавските българи нандор.

Винаги съм имал съмнение във връзката "нандор" - "оногондур".Маджарите се появяват в Северното черономорие някъде в 9 век когато никой не използва "оногундур".

[Last roman]

още малко и ще изкараме асите - язиги /яси, абе алани/.  

Редактирано Март 21, 2017 от Last roman

[Aspandiat]

On 19.03.2017 г. at 22:44, tervel said:

Снорри Стурлусон дава бегли и митологизирани данни за ваните и сложните им взаимоотношения със съседните аси. Страната на ваните Vanaheimr е в Северното Черноморие по устието на Танаис. Както е известно столицата на Асите е Асгард, където царува Один, Между ваните и асите избухва война, следвя рязмяна на заложници и т.н.

http://ulfdalir.ru/sources/42/377/379

 

Но кои са ваните ? Не се ли крият зад тях уногундурите ''в.н.н.т.р'' и възможно ли е Ynglinga saga да отразява един по-древен пласт на взаимоотношенията между асите алани и българите уногундури ?

 

По тия въпроси си е блъскал главата още преди 35 години Омелян Прицак в: Pritsak, Omeljan. The Origin of Rus’. Vol 1. Old Scandinavian Sources Other Than the Sagas. Harvard University Press, 1981

Книгата я няма в интернет, има я в народната библиотека.

Инак ето малко резюме на част от писаното от Прицак:

Цитирай

Прицак установява, че класическите средновековни автори освен Боспор Тракийски (Босфора) са знаели и за още един – Кимерийски Боспор (Керченския провлак), свързващ Черно и Азовско море. Средновековният франкски автор Саксон Граматик (Saxo) знаел подробно за тези два Боспора и впоследствие развил теорията за два града Византион и за два Хелеспонта. Саксон споменава на три пъти в съчинението си Gesta кимерийския Хелеспонт, който винаги е бил свързван със скандинавския бог Один. Същевременно в историческата част на Саксон Византиум се появява с обикновеното му значение на имперската столица Константинопол, центърът на източното християнство. Омелян Прицак продължава своите разсъждения в следната посока: викингската епоха е била един вид повторение на англо-саксонското завоевание на Британия. Логично е новите авантюристи, претендиращи за същия успех, да са взаимствали англо-саксонския култ към Водан/Один, но те скоро били въвлечени в мащабни морски авантюри и търговия, които ги довели до контакт с Хазарската империя. Там иранските аристократични родове (на алани и аси) и хазари поддържали силна търговска империя и древната индоевропейска религия на войнското братство. Като резултат от тези контакти сред норманската аристокрация се появил нов, по-усложнен и по-аристократичен  вариант на култа към Один. Популярният бог на англо-саксонците бил заменен от Один Тиркяконунгр/Oðin Tyrkjakonungr (Один, кралят на тюрките), който в Пролога към Еда на Снорри Стурлусон извършил своето пътешествие на север към Швеция.

По това време в Западна Европа започва да си пробива път един генеалогичен мит, свързан с произхода на франките от древната Троя. В хрониката на Псевдо Фредегарий “Liber Historiae Francorum”, съставена в 727 г., се описва как троянските бежанци, като пресекли Танаис (Дон), победили аланите, съюзници на Рим и им било дадено името Франки от император Валентиан в 364–367 г. Но тъй като не искали да плащат данък, франките се преселили на Горен Рейн. Омелян Прицак обяснява тези представи с факта, че след като в 629 г. император Ираклий, приятел и пастрок на мощния тюркски хакан Тонг Ябгу, признал франкския крал Дагоберт І като свой съюзник, новородената национална гордост на франките счела това за доказателство за техния благороден произход. Откакто Византия била станала Източен Рим и откакто Рим при Август обявил произхода на народа си от Троя, естествено било за франките да следват същия пример. За по-убедително по същото време от Троя са били изведени и предците на тюрките. След тях вече не било проблем всеки нов европейски народ да изведе произхода си също от Троя – възможностите избягали троянски герои да станат родоначалници станали неограничени.

Според Прицак Один Тиркяконунгр няма нищо общо с Троя от франкската книжнина, а по-скоро отразява реалното минало на тесните връзки между норманите и тюркските хазари от VІІІ–ІХ век, когато тюркският крал/император все още съществувал. Омелян Прицак смята, че локализирането на Троя не в Мала Азия, а около река Дон е чисто норманска представа. Той посочва като аргумент Картата на света на арабския географ ал-Идриси, живял при двора на норманския крал на Сицилия Рожер ІІ (1105–1154), в която Троя е локализирана източно от Дон, където скандинавските саги поместват Тana-kvisl (Тана-квисл – “сливането на Тана/Танаис”). Според Прицак Идриси е въвел данни от собствено норманския морски опит в Източна Европа. Той заключава, че името Тана-квисл имало стара традиция. Какво обаче може да се каже за Вана квисл?

Съгласно “Инглинга-сага” земята около Вана-квисл била наречена Ваналанд/Ванахайм “Страната на ваните”, а Вана-квисл била друго име за Тана-квисл (Дон) и обхващала двете страни на реката по нейното долно течение. След това Прицак директно свързва Ваналанд и ваните с българите. Той твърди, че ван е хуно-българското съотвествие на алтайското он (десет), което се среща в името на оногурите, които според Прицак (и според много други) са чиста проба българи.

За мен връзката на Прицак между някаква хипотетична форма *ван на алтайското "он" (десет), от които произлизало името Ваналанд, е изсмукана от пръстите. Най-вероятно срещу по-късното Ваналанд/Ванахаймр е стояло по-ранното германско *Ванандаланд/Ванандахаймр.

П.П. Наличието на друга Скандинавия, не тази от съвременните географски карти, а намираща се между Азов и Волга, вече може да обясни твърдението в "Зографска българска история" (а оттам и у Паисий), че земите, от които дошли наричаните по-рано с името "кимерийци" българи била Велика Скандинавия.

 

[Aspandiat]

On 19.03.2017 г. at 23:19, tervel said:

Когда Ньёрд был у Ванов, он был женат на своей сестре, ибо такой был там обычай. Их детьми были Фрейр и Фрейя. А у Асов был запрещен брак с такими близкими родичами.''

Явно е че сред управленския елит на ваните е разпространен обичая за брачен съюз между близки родственици, което пък е твърде нехарктерно за славяните, но пък веднага се се сещам, че Аspandiat споменаваше ревностното почитане на тази традиция при партите, ако не се лъжа. Няма да се учудя подобна практика да е съществувала и сред уногундурите.

Обичаят е бил характерен за висшите светски и духовни класи не само на партите, но и на Сасанидите и арменците. Но първите примери са още от времето на Ахеменидите.

Проблемът е дали тези инцестни практики са били разпространение северно от линията Кавказ - Копет даг, тоест в неперсийските ирански територии.

От отговорите на папа Николай не може да се заключи, че сред дунавските българи се е практикувал инцестът. Както и пък, че не се е практикувал. От глава 29 се подразбира, че и в езическа България кръвосмешението е било смятано за престъпление, подлежащо на сериозно наказание. Обаче от глава 39 с нейното подробно изброяване в какви случаи не може да има близкокръвни бракове, четящият остава с впечатление, че точно такива са се практикували.

Инак наблюдението ти за инцеста при ваните е много интересно.

 

Редактирано Март 21, 2017 от Aspandiat

[Aspandiat]

On 20.03.2017 г. at 15:06, tervel said:

Плюс това географията на страните и народите през 13 век изобщо не говори в полза на славянската (руска) идентификация на ваните. 

 

Явно е че става дума за много по-ранни събития развили се в района на Северното Черноморие и намерили отглас в скандинавските саги.

 

Към английския текст на Инглинга сага има някои уточнения по географията, които за мен са безсмислени.

Сигурно е едно - Танаквисл ("Сливането на Тана", тоест сливането на Дон) е долното течение на Дон и устието й в Азовско море. Там са земите на ваните. Земите на асите са източно от Танаквисл, тоест между Дон и (вероятно) Волга.

Само че в разположението на страните, каквото име носи първата глава от Инглингата, има още някои интересни неща.

Цитирай

It is said that the earth's circle which the human race inhabits
is torn across into many bights, so that great seas run into the
land from the out-ocean. Thus it is known that a great sea goes
in at Narvesund (1), and up to the land of Jerusalem.  From the
same sea a long sea-bight stretches towards the north-east, and
is called the Black Sea, and divides the three parts of the
earth; of which the eastern part is called Asia, and the western
is called by some Europa, by some Enea.  Northward of the Black
Sea lies Swithiod the Great, or the Cold.  The Great Swithiod is
reckoned by some as not less than the Great Serkland (2); others
compare it to the Great Blueland (3).  The northern part of
Swithiod lies uninhabited on account of frost and cold, as
likewise the southern parts of Blueland are waste from the
burning of the sun.  In Swithiod are many great domains, and many
races of men, and many kinds of languages.  There are giants, and
there are dwarfs, and there are also blue men, and there are any
kinds of stranger creatures.  There are huge wild beasts, and
dreadful dragons.  On the south side of the mountains which lie
outside of all inhabited lands runs a river through Swithiod,
which is properly called by the name of Tanais, but was formerly
called Tanaquisl, or Vanaquisl, and which falls into the Black
Sea.  The country of the people on the Vanaquisl was called
Vanaland, or Vanaheim; and the river separates the three parts of
the world, of which the eastermost part is called Asia, and the
westermost Europe.

http://www.sacred-texts.com/neu/heim/02ynglga.htm

В бележките към английския текст е обяснено, че Нарвезунд бил Гиралтар. Може, не споря. Кашата обаче настъпва при обяснението на следващите 2 имена: Great Serkland и Great Blueland. 

За Serkland е обяснено, че отговаря на Северна Африка, явно по звукова прилика с името "саракини", тоест араби. За Blueland е посочено, че отговаря на Сахарска и Субсахарска Африка.

Много ми е интересно откъде пък скандинавците могат да знаят нещо за Сахарска и Субсахарска Африка. Но не е това единственият проблем.

Ако се чете текстът внимателно, се оказва, че Велика Swithiod или Студената Swithiod, тоест Швеция, е според едни част от Великата Serkland, тоест част от Северна Африка, а според други - че Швеция отговаряла на Blueland, тоест на сахарска Африка. И двете твърдения на Снорри са нонсенс... ако се приема, че Swithiod наистина е Швеция.  Нещата обаче се променят коренно, ако се вземе под внимание едно твърдение от 1780 г. (затова уважавам много старите автори с тяхното още не клиширано и папагалско мислене). В тази книжка, давам долу линк, се обяснява, че за старите готи Great Swithiod в противовес на обикновената Swithiod, не е Швеция, а Велика Скития.

https://books.google.bg/books?id=LJ9eAAAAcAAJ&pg=PA299&lpg=PA299&dq=Great+Swithiod&source=bl&ots=ke9pBy7DzS&sig=1pcakNl3K49LF4EXPvkSDYzxW08&hl=en&sa=X&redir_esc=y#v=onepage&q=Great Swithiod&f=false

Оттук вече географията на Снорри става съвсем различна и логична. Защото ако Great Swithiod е Велика Скития, то Серкланд няма да е населяваната със саракини/мюсюлманите Северна Африка, а най-вероятно съответства на мюсюлманските територии южно от Дербенд и по южното и източното крайбрежие на Каспийско море. Това са територии, които норманите/русите са познавали много добре, защото неведнъж са ги плячкосвали.

Blueland, което в превод значи "Черната Земя", няма да е неизвестната на скандинавците Сахарска и Субсахарска Африка, а нещо добре познато ни - Черна България. При такава идентификация географията на Снорри добива смисъл - Серкланд (Дербенд и Южно-Югоизточното Прикаспие) спокойно може да е част от Велика Скития. А Черна България спокойно може да отговаря на Великата Swithiod, тоест на Велика Скития.

При такава идентификация тезата на Прицак, че Инглинга сага и прочее текстове, свързани с Один, отразяват ситуацията в Северното Черноморие и северното Предкавказие през VIII-IX век бива аргументирана по още един начин, не само по линията на "краля на тюрките/хазарите".

 

[Last roman]

Преди 59 минути, Aspandiat said:

 

По тия въпроси си е блъскал главата още преди 35 години Омелян Прицак в: Pritsak, Omeljan. The Origin of Rus’. Vol 1. Old Scandinavian Sources Other Than the Sagas. Harvard University Press, 1981

Книгата я няма в интернет, има я в народната библиотека.

Инак ето малко резюме на част от писаното от Прицак:

По това време в Западна Европа започва да си пробива път един генеалогичен мит, свързан с произхода на франките от древната Троя. В хрониката на Псевдо Фредегарий “Liber Historiae Francorum”, съставена в 727 г., се описва как троянските бежанци, като пресекли Танаис (Дон), победили аланите, съюзници на Рим и им било дадено името Франки от император Валентиан в 364–367 г. Но тъй като не искали да плащат данък, франките се преселили на Горен Рейн. Омелян Прицак обяснява тези представи с факта, че след като в 629 г. император Ираклий, приятел и пастрок на мощния тюркски хакан Тонг Ябгу, признал франкския крал Дагоберт І като свой съюзник, новородената национална гордост на франките счела това за доказателство за техния благороден произход. Откакто Византия била станала Източен Рим и откакто Рим при Август обявил произхода на народа си от Троя, естествено било за франките да следват същия пример. За по-убедително по същото време от Троя са били изведени и предците на тюрките. След тях вече не било проблем всеки нов европейски народ да изведе произхода си също от Троя – възможностите избягали троянски герои да станат родоначалници станали неограничени

 

To и Галфилд започва историята на бритите /с родоначалник Брут/ от Троя. Въобще през Средновековието е било модерно да се извежда произхода от гръко-римската митология:

Едно много интересно писание по въпроса от наш Глишев:

Класическата римска литература и англо-нормандските историци от XII в.

http://mglishev.blog.bg/history/2017/02/25/klasicheskata-rimska-literatura-i-anglo-normandskite-istoric.1512138

Редактирано Март 21, 2017 от Last roman

[decapitator]

Алани и вурогунди.

[tervel]

Преди 10 часа, resavsky said:

Винаги съм имал съмнение във връзката "нандор" - "оногондур".Маджарите се появяват в Северното черономорие някъде в 9 век когато никой не използва "оногундур".

Маджарите са част от Хазараския каганат и много добре са познавали българите, няма как да грешат при предаването на това название. Каганът Йосиф нарича именно дунавските българи вннтр.

Като цяло има един проблем пред аланската идентификация на асите от сагите - тези аси (или поне техният елит) явно са практикували трупоизгаряне, което пък не кореспондира с аланските катакомби.

[Aspandiat]

Преди 23 минути, tervel said:

Като цяло има един проблем пред аланската идентификация на асите от сагите - тези аси (или поне техният елит) явно са практикували трупоизгаряне, което пък не кореспондира с аланските катакомби.

Интересно е обаче дали алани и аси са непременно идентични. Не си спомням в кой извор, но си спомням успоредно споменаване на алани и оси.

Редактирано Март 21, 2017 от Aspandiat

[_magotin_]

Преди 5 часа, tervel said:

Маджарите са част от Хазараския каганат и много добре са познавали българите, няма как да грешат при предаването на това название. Каганът Йосиф нарича именно дунавските българи вннтр.

Като цяло има един проблем пред аланската идентификация на асите от сагите - тези аси (или поне техният елит) явно са практикували трупоизгаряне, което пък не кореспондира с аланските катакомби.

Ритуалът е възможно да се променя. Малко от пишещите тук например знаят, че аланите пристигат 1 ви век на Кавказ практикуващи класическа инхумация от "сарматски тип", а едва по-късно преминават на катакомбния обряд. За тюрките знаем, че се практикува биритуализъм може би по социален признак, биритуализъм има и при българите и аварите.