Ахелой – митове и легенди

[Last roman]

 

Битката при Ахелой накратко:

Кога: 20,08,917 г.
Къде: р. Ахелой, Ахелойско поле между Поморие и Несебър, дн. България
Кои участват:
1) България
Пълководец: Симеон I, (предполага се че и Теодор Сигрица и Мармаис вземат участие в битката)
Армия: Според погрешното четене на изворите – 60 000 души, реално – неизвестно, новероятно около 15,000 души
Загуби: неизв.

2) Византийска империя 
Пълководец: Лъв Фока, Константин Липс, Йоан Грапсон, Олвиан Марул, Роман Аргир, Лъв Аргир, Варда Фока, Мелиас
Армия: Според погрешното четене на изворите – 62 000, реално – неизвестно, но вероятно около 20,000 души
Загуби: По-голямата част от армията

Резултат: Решителна българска победа

Класическата представа за битката при Ахелой, представена нагледно:

Проблемът с числеността:

1) Според класическата българска историография, българската армия наброявала 60,000 души а ромейската – 62,000 души. Къде е проблемът. Проблемът всъщност е, че изворът, цитиран за тази битка – текстът „Поля от злато и мини за скъпоценни камъни“ на арабския историк ал Масуди, всъщност не се отнася до битката при Ахелой (шокирани погледи и драматична музика на заден фон). Текстът на ал Масуди се отнася до битката при Влндр (ولندر – представяна във френския превод като Валандер) и се касае за сражение, водено през 932 или 934 г. между силите на четирите племена (печенези, маджари, хазари и авари) и византийско-българската армия, пратена да ги пресрещне, вероятно някъде в Сърбия (основното подозрение пада върху Белград). Във всеки случай, всеки елементарно грамотен човек, използващ френски, може да влезе ето тук и да прочете сам описанието на тази битка, в която Масуди обяснява за участието на местния гарнизон в сражението и т.н. Самата битка е изключително прецизно разгледана тук. С други думи, всичко което сте чели за числеността на двете сили при Ахелой, са пълни глупости.

2) Вторият проблем с числеността на армиите е размера на бойното поле. Равнината, където се води битка е приблизително 6 на 4 км или 24 кв. км. Ако в нея бяха събрани 122,000 души, то тогава на всеки кв. метър от равнината трябваше да има по 5 души, което подозрително напомня на пого на метъл концерт, с тази разлика,че място за мърдане няма, какво остава за сложните маневри, изпълнени от двете армии в хода на битката. С оглед на ограничената площ на бойното поле, двете армии, които се срещат при Ахелой вероятно наброяват не повече от 30-35,000 души общо.

Защо армиите са били толкова „малки“?

Отговорът на това се крие в историческия контекст, потвърден от всички водещи византийски източници, като се почне от Продължителят на Теофан и се стигне до Йоан Скилица. Освен армията, която ромеите организират бързо през лятото на 917 г. (тъй като преди това е трябвало да подпишат мир с арабите в Азия), Византия разчита и на печенежки отряди, които да пресекат Дунав с помощта на флота, воден от Роман Лакапин. Т.е. ромеите не разчитат единствено на силите си в Тракия, но и на нашествие от север. От своя страна, Симеон, който следи внимателно ромейските ходове няма как да оголи северната си граница срещу печенезите и да хвърли всичко на юг против Византия. Българският владетел трябва да раздели силите си, а и да реагира в последния момент. Писмата на патриарх Николай Мистик подсказват, че офанзивата срещу България не е обявена от по-рано  и представлява изненадващ удар, който е трябва да приклещи българите в Мизия между чука и наковалнята. Това означава, че Симеон има не повече от месец два за да организира своите сили, да остави силни гарнизони в Преславец и другите крепости в Делтата на Дунав и същевременно да поведе армията си срещу ромеите (макар изворите да не споменават изрично неговото име като водач на българската армия). От походите на Никифор в България и операциите на Тервел в Тракия знаем, че ядрото на българската армия представлявала „елитна част“ с размер 12-15,000 души. Вероятно именно с този контингент борави и Симеон, тъй като само това „редовно“ звено на армията е можело да бъде мобилизирано и задействано в подобни кратки срокове. От своя страна, ромеите също разполагат с ограничени редовни сили, които биха могли да ползват без да „вдигнат шум“ с масова мобилизация на войските от темите. Това, което знаем с относителна сигурност е, че между 840 и 1025г., Византия разполага с около 30,000 войници от редовните подразделения – тагмата. Тези подразделения били разположени в ключови сектори на империята и служели за гръбнака, около който се формирали армиите, подсилвани със стратиоти от темите, свиквани в случай на големи походи или открита война. Ако приемем, че ромеите са били сигурни в мира с арабите, то най-вероятно, Лъв Фока е поставен начело на цялата тази редовна армия, част от която са и елитните дворцови контингенти на екскувитите и иканатите, чиято обща численост е не повече от 1,500 души. Фактът, че Лъв Фока все още разполага с достатъчно армия, че да се опита да спре Симеон при Катасирти (близо до Константинопол) навежда на мисълта, че не цялата ромейска армия участва в битката при Ахелой, в този смисъл, можем да предположим, че византийците използват около 2/3 или към 20,000 от цялата си армия, докато българите разполагат с около 15,000, командвани от Симеон. Фактът, че българите избират да ударят Фока при Катасирти през нощта, вместо да дават открито сражение подсказва, че армията им едва ли е била по-голяма от ромейската в тази втора битка. Нека не забравяме, че в началото на битката при Ахелой, българите понасят немалки загуби от успешната начална атака на ромеите, за която говори Скилица.

Ходът на битката:

За разлика от хиперболизираната численост на армиите, ходът на битката може да бъде възстановен относително безпроблемно по наличните извори. Двете армии се среща северно от град Поморие, западно от р. Ахелой. Ромеите се строяват успоредно на морето, като град Поморие остава зад гърба им, както и лагерът им. Българите заемат височините западно от р. Ахелой, като Симеон оставя някаква част от кавалерията си в резерв на своя десен фланг. Двете армии започват битката, като ромеите постигат значителен превес в началото. Според византийските източници първоначално силите на Лъв Фока буквално разбиват българите, но такова заключение би било прибързано, особено с оглед на бележката, направена от Йоан Скилица, който отбелязва, че българите, макар и надвити се изтеглили организирано. В този ключов момент, византийските сили настъпват на североизток, преследвайки българите. Според легендата, представена от Скилица, Лъв Фока изпуска коня си докато пие вода от малък поток по средата на бойното поле, конят побягва и предизвиква паника сред ромеите. Идеята, че обучен боен кон ще избяга от господаря си и ще обикаля бойното поле хаотично няма никаква връзка с действителността. Нещо повече, ромейската армия е съставена от професионални войници, които няма да се хвърлят в бягство при вида на кон без ездач, пък бил той и конят на военоначалника, най-малкото, защото всяка турма от армията си има свой командир, който да я контролира в бой. Далеч по вероятно е Симеон да се възползва от разтеглянето на вражеската линия за да нанесе концентриран удар полевия ромейски фланг, който все още се бори да отхвърли българското дясно. Българската конница в резерв обхожда фланга на ромеите, разбива го и започва да нагъва центъра и десния фланг в класическа асиметрична маневра. Същевременно, лявото българско крило прекъсва организираното си отстъпление и преминава в контраатака. Самият факт че подобна маневра е възможна показва, че българските отреди са съставени от редовни, професионални войници, навикнали на маршове и контрамаршове.  Обходът на българската конница по левия ромейски фланг отрязва пътя за бягство на византийците към Поморие и ги принуждава да се опитат да форсират р. Ахелой и да се доберат до Месемврия (Несебър). Именно в опита си да избягат към морето и да прекосят тинестата река, ромеите губят голяма част от армията си, която се дави или бива премазана от своите. Лъв Фока достига Месемврия (явно с коня си, след като надбягва българите) и се завръща с кораб до Константинопол, което му дава време да организира останалата част от бойците от тагмата и да се опита да пресрещне Симеон, който напредва към Константинопол. След победата, в български плен попадат мнозина ромеи, повечето от които са продадени по робските тържища в Черноморието.

Битката при Катасирти и проваленото нашествие на печенезите:

Как да си обясним факта, че ромеите не успяват да докарат армията си изцяло за кампанията срещу България? Всъщност е много просто, векове по-късно, държавите в Европа изпитват сериозни трудности да доведат уречените войски на уреченото място в уречения момент. С други думи, тагмата просто не успява да се събере на време за похода. Защо тогава човек с опит като Лъв Фока (който е доместик на схолите – сиреч командир на дворцовите отряди) рискува с избързване и събрана на две на три армия? Отговорът се крие в голямата византийска стратегия за кампанията. Лъв и правителството на регентката Зоя знаят,ч е ако ромеите не се появят навреме за похода срещу България, печенежките вождове, нахлуващи през Бесарабия могат да се откажат да нападат владенията на Симеон въпреки сключената между тях и управителя на Херсон (Йоан Вогас). Фока знае, че действията на сухопътните сили трябва да бъдат калибрирани и с движенията на флота на Лакапин. Т.е. Лъв Фока е сериозно притиснат от времето. В началото на август, той разполага само с около 2/3 от предвидените сили, но въпреки това решава да действа и залага на елемента на изненадата, както и на професионализма на своите сили. Вероятно, по-голямата част от тях са войски от балканските територии и западна Мала Азия, които и преди са се срещали с българите на бойното поле.
След като е разбит при Ахелой, Лъв се завръща в Константинопол, събира останалите части на тагмата (Йоан Скилица я нарича „многобройна войска“) и поема на север срещу възможно навлизане на българите. Към армията му, вероятно, се присъединяват и остатъците от силите, разбити при Ахелой. В крайна сметка, Симеон не рискува да изпрати цялата си сила на юг, а провожда един или два по-малки отряда, а  сам бърза да се върне към Преслав, за да посрещне евентуалния втори елемент от византийската инвазия – печенегите. Във всеки случай, византийските извори, с изключение Продължителят на Теофан подчертават, че Лъв Фока успява да надделее над малките български отреди, но не рискува да се ги преследва а избира да запази основните си сили и да прекрати действията срещу българите.

Нерешителните действия в Тракия и споровете, разгорели с емежду друнгарият Роман лакапин и херсонския първенец Йоан Вогас довеждат до провал на печенежката експедиция. Каква е причината Вогас и Лакапин да влязат в остър спор помежду си е въпрос, по който можем само да гадаем, но е факт, че Лакапин е заплашен с военен съд заради поведението си по време на кампанията. Спасяват го само значителните му връзки в двора.Във всеки случай, печенезите научават, че ромейска армия няма да напредне от юг, а същевременно, византийските велможи, с които трябва да си съдействат се изпокарват помежду си. Това кара вождовете на печенежките отреди да се оттеглят на север и да се завърнат в украинските си земи, без да навредят на българите.

Заключение

Битката при Ахелой без всякакво съмнение е един от най-сериозните български успехи, постиган срещу Византия. Ограничените ресурси на Симеон, както и заплахата от печенежка инвазия, обаче, ликвидират всички позитиви, натрупани от българска страна и дават шанс на Лъв Фока да гарантира неприкосновеността на ромейската столица и да отрази недостатъчно силния натиск на българите в Тракия. В този смисъл, битката е тактически шедьовър, доказващ майсторството на Симеон като пълководец, но от стратегическа гледна точка, кампанията се явява по-скоро реми, с оглед на факта, че не носи никакви позитиви на двете страни. Бунтът на сърбите, провокиран от Византия подсказва, че Империята разполага и с други средства за да отвлчече вниманието на Симеон от Константинопол. Въпреки това, победата при Ахелой, комбинирана с успеха при Пиги (922г.) накланят везните в полза на българското оръжие на Балканите и дават възможност на Симеон да води своята агресивна политика срещу империята.
Най-важният извод от настоящият текст касае въпроса с числеността на армиите. В продължение на десетилетия, българската историография използва изфабрикувани цифри, базирани на, не мога да не се усъмня, нарочно недочитане на информацията, предоставена от ал Масуди и пресъздаване на един исторически фарс, съшит с бели конци. Без да има нужда от грандоманско преовеличаване на българската армия, битката при Ахелой с право заема величава страница във военната история на народа ни.

Използван Литература:

Haldon, J. – Warfare state and society in the Byzantine world, 505-1204
Macoudi – Les Prairies d’Or
Treadgold, W – Byzantium and its army, 284-1081
ГИБИ, том V
ГИБИ, том VI

https://historyofwars.net/2017/03/27/battleofacheloi/

[resavsky]

Кой е автора на този шедьовър?

[Dobri_I]

Слаб 2 по математика. 24 кв. км = 24 000 000 кв.м

При 122 000 души се получава 1 човек на почти 200 кв. м. Грешката на автора е само 1000 пъти.

Иначе и аз се съмнявам в численостите.

Редактирано Март 27, 2017 от Dobri_I

[Last roman]

1 hour ago, resavsky said:

Кой е автора на този шедьовър?

Виж линка, де.

[isav]

Кой е г-н Стоянов? Щото френският му не е чак толкова добър, щом не е обърнал внимание, че гарнизонът на В.л.н.д.р е гръцки на следващата страница! 

[Aspandiat]

Тая работа с отъждествяването на битката при Валендар у Масуди с битката при Ахелой е афиф работа.

Битката при Валендар е всъщност битката при Булгарофигон, разкрасена и изопачена от какви ли не достигнали 60 години по-късно до Масуди добавки. Най-ясните податки, че става дума за Булгарофигон, са:

1. Приписването в нея на участия на маджари (неукерде), печенеги (беджнак), башкорти (беджгард) и яджни (?). В българо-византийската война от 894-896 г. участват и са въвлечени маджарите и печенегите. В редиците им може да е имало и башкорти.

2. Споменаването, че императорът бил подсилил ромейската войска с "12 хиляди конника, които били приели християнството и били въоръжени с копия по примера на арабите". Това е отражение на сведението на съвременника на събитията ат-Табари, който споменава за арабски пленници, пратени против Симеон.

3. Може би ключът към идентификацията на мястото е името Валендар или Валандар. То вероятно е изопачена форма (поради графичната близост на арабските букви "л" и "н") на Ванандар/Ванендар, традиционното название на кавказките и Аспаруховите българи, тоест на уногундурите. Валендар очевидно е в Тракия, както се разбира не само от това, че бил между планини и морето, но и от сведението на Масуди, че били нужни 8 дена за прехвърляне на подкрепленията. Единственото място в Тракия, което по онова време съдържа в името си името на българите, макар и като венендри/внндр и др.под. е Булгарофигон.

Та Масуди е взел отнякъде разказ за битката при Булгарофигон и е добавил други откъслечни и изопачени сведения, като например споменаването на "Арманус", тоест Роман Лакапин, който участва при Ахелой. Където впрочем участват като наемници на българска страна и маджари (неукерде) и печенеги (беджнак).

Че при Масуди е пълен тюрлюгювеч от различни сражения се разбира и от това, че той постоянно говори за "ромеи" и за "християни". Е, тези "християни", дето се сражавали като съюзници на ромеите, могат да са само българите. Сиреч при Масуди е станала една мешана скара от битката при Булгарофигон (896 г.), при Ахелой (917 г.) и някоя битка през 932 г. (320 по Хиджра) между българи и маджари из Банат или Панония по времето на Роман Лакапин, в която участвали и печенеги и византийски войски в помощ на Петър.

Цифрите от 60 000 и от 50 000 + 12 000 очевидно не могат да бъдат приети с доверие.

Редактирано Март 27, 2017 от Aspandiat

[Last roman]

Преди 58 минути, isav said:

Кой е г-н Стоянов? Щото френският му не е чак толкова добър, щом не е обърнал внимание, че гарнизонът на В.л.н.д.р е гръцки на следващата страница! 

един от администраторите на популярната ФБ Група: Клуб Военна история:
https://www.facebook.com/hystoryofwars/?fref=ts

 

[Aspandiat]

П.П. Иначе интересно (уви авторът Александър Стоянов надали ще коментира тук) как може да се съгласува рязкото преоценяване на броя на участвалите при Ахелой войски, особено на ромейската, с твърдението на "Продължителя на Теофан", че в битката "настанало кръвопролитие, каквото от векове не било ставало". Тази битка фактически е съпоставена с клането във Върбишкия проход или катастрофата при Ярмук. Или при Адрианопол 378 г.

Спомням си (но не ми се търси точния цитат), че Скилица се оплаква, че и 50 години след битката при Ахелой още личали купищата бели кости, където "позорно била посечена бягащата ромейска войска".

Колко трябва да са посечени от тази 20-хилядна армия (ако е била толкова), че да държи влага на гърците 50 години по-късно и в следващите 10 години след Ахелой те да оставят Симеон да си разиграва коня из Европа почти безпрепятствено?

[resavsky]

Огромна,мащабна битка си е Ахелой и това просто няма как да бъде отричано.Не виждам защо трябва да бъде маригнализирана.Дълбоко съм убеден че напук на внушенията в статията и България и Византгия мобилизират ;целия си военен потенциал в битката.

[resavsky]

Преди 1 час, Aspandiat said:

П.П. Иначе интересно (уви авторът Александър Стоянов надали ще коментира тук) как може да се съгласува рязкото преоценяване на броя на участвалите при Ахелой войски, особено на ромейската, с твърдението на "Продължителя на Теофан", че в битката "настанало кръвопролитие, каквото от векове не било ставало". Тази битка фактически е съпоставена с клането във Върбишкия проход или катастрофата при Ярмук. Или при Адрианопол 378 г.

Спомням си (но не ми се търси точния цитат), че Скилица се оплаква, че и 50 години след битката при Ахелой още личали купищата бели кости, където "позорно била посечена бягащата ромейска войска".

Колко трябва да са посечени от тази 20-хилядна армия (ако е била толкова), че да държи влага на гърците 50 години по-късно и в следващите 10 години след Ахелой те да оставят Симеон да си разиграва коня из Европа почти безпрепятствено?

Авторът доста наивно търси хазари и авари в 20 век.Това е най мекото което мога да кажа.И някаква невиждана и нечувана от никой мащабна битка при Белград.

[isav]

Красимир Кръстев се е опитал да анализира Ал Масуди, не изглеждат зле аргументие му, макар да смята, че битката е  при Адрианопол, а аз все си мисля, че Масуди си коментира някаква битка северно от Кавказ... Иначе бърканиците  при Масуди са доста - "Роман, който управлява днес, през 332", тоест в  954 управлявал "Роман"! Кой Роман -  Роман  II ли? И той, на 4 години, ли води битката???

Накратко - сведението на Масуди няма никакво отношение към битката  при Ахелой, спред мен...

Редактирано Март 27, 2017 от isav

[Ishamael]

Първо да благодаря на resavsky, който нарече статията щедьовър - за мен е удоволствие като автор да получа висока оценка от начетен човек, покорно благодаря.

Сега по темата:

За площта на бойното поле - пропуснал съм една 0 в сметките, вярно, усетих се не навреме, но съм коригирал текста, вижте пак тук - https://historyofwars.net/2017/03/27/battleofacheloi/

За годините, посочени от "isav" - 320 по Хиджра е 932г., когато съимператор на Константин VII е именно Роман Лакапин. Масуди добре знае това, тъй като е съвременник на събитията и е обиколил лично земите, за които пише (Текстът му е писан през 946/7г.). Съответно, няма как текста на Масуди да се отнася нито към Ахелой (917г.), нито към Булгарофигон (896г.)Нещо повече, Булгарофигон не се намира между "морето и планините", както пише Масуди. Същото, впрочем важи и за Белград, но той също е носил "българското" име в неговата унгарска форма, която Масуди може да ползва на базата на сведения от арабски търговци, съдействащи си с маджарите в изкупуването на пленници и плячка. Самият Масуди цитира по именно един такъв търговец в своя текст. Все пак, Дунав е доста по-близко до "море" (ако това е точния вариант на арабската дума в текста) отколкото речицата, която тече през Бабаески, който е далеч от морето и не отговаря на 8-те дни (май толкова бяха), които печенези и маджари пътуват след битката, за да атакуват Тракия. Колкото до "гръцкия гарнизон", съвсем спокойно това "гръцки" може да е отъждествяване с "християнски", а не да означава непременно византийски (все пак Масуди нарича Византия Рум, а не Гърция в своя текст, докато "гръцко" е названието за православно в не  един текст от онова време.)

За размера на армиите: Не знам кой е решил, че битка, в която участва около 35-40,000 души е "немащабна". Съгласен съм, че социсториите са се утаили сериозно в мозъците ни, но сравнете Ахелой с други паметни битки от Средновековието и ще видите че дори на базата на ревизираните цифри, сражението неминуемо остава сред най-мащабните битки на епохата. При Аженкур 500 години по-късно се бият около 2-30,000 общо, а битката се помни и до днес. При Креси, което е събитието на Века в Западна Европа през 14-ти век участват около 42 000 души общо и това при положение че Франция е на върха на своята централизация в онази епоха и буквално изважда всичко което може на бойното поле. Във великата битка между маджари и германци при Лехфелд (955г.), унгарците събират 15 000 за своя мащабен поход, докато Ото Велики има със себе си 8,000 души, нищо че империята му е два пъти по-голяма от България на Симеон. Дори епохалните Ярмук (636г.) и Поатие (732г.) не надхвърлят Ахелой по мащаби (около 40-50,000 души участват общо и при двете битки). Така че не знам какво точно ви притеснява относно числеността на армиите и липсата на мащаби...

[resavsky]

Е Поатие е епохална като значение но не и като мащаби.Две армии от по 7-8 00 души.

[Aspandiat]

Преди 8 часа, Ishamael said:

Все пак, Дунав е доста по-близко до "море" (ако това е точния вариант на арабската дума в текста) отколкото речицата, която тече през Бабаески, който е далеч от морето и не отговаря на 8-те дни (май толкова бяха), които печенези и маджари пътуват след битката, за да атакуват Тракия. 

Не, 8-те дни са необходими на ромейските подкрепления да стигнат до Валендар, а не на маджарите и печенегите след битката, за да атакуват Тракия.

ЦИТИРАМ:

Цитирай

Арманус, който царува днес над гърците, в 332 година, като научил какво се случва, изпратил на помощ 12 хиляди конника, които били приели християнството и били въоръжени с копия по примера на арабите, към които добавил 50 хиляди мъже от страната Рум. Те стигнали за 8 дни до Валендар, разположили стана си зад града и се приготвили за бой срещу врага. Обсадените били устояли до пристигането на подкреплението благодарение на здравината на крепостните стени, въпреки че били загубили много хора. Четиримата тюркски царе щом научили за пристигането на християните и на гърците, отправили призив към всички мюсюлмански търговци, които били дошли в тяхната земя от хазарите, от града Баб-ел-Абваб, от аланите и от други места, свикали също така и собствените си поданици, които изповядвали исляма и не се били присъединили към своите съотечественици във войната срещу неверниците.

Ако се приеме Константинопол за база на ромейските операции, остава да се пресметне, макар и с голяма условност, колко път изминава една войска за 8 дни. И така да се очертае възможният радиус.

[Galahad]

Цитирай

 

Според погрешното четене на изворите – 60 000 души, реално – неизвестно, новероятно около 15,000 души

..... 

 погрешното четене на изворите – 62 000, реално – неизвестно, но вероятно около 20,000 души

... 

Равнината, където се води битка е приблизително 6 на 4 км или 24 кв. км.

... 

При Аженкур 500 години по-късно се бият около 2-30,000 общо, а битката се помни и до днес. При Креси, което е събитието на Века в Западна Европа през 14-ти век участват около 42 000 души общо и това при положение че Франция е на върха на своята централизация в онази епоха и буквално изважда всичко което може на бойното поле.

 

Предполагам цялата статия е някаква шегичка, на която трябва да се посмеем?!?

Неизвестно, ама едните са 15 000, а другите 20 000. И как са се получили тези цифри, а не примерно 15 000 : 15 000? Да не би Нешка да е сънувала пак Ванга и тя да й е казала? Вероятно от нея ща да са данните и за площта на равнината, в която се е провела битката.

Битката при Русокастро, която е кажи речи по същото време и тя се помни до днес, а и тя е станала кажи-речи по същото време като онази между Аженкур и Поатие. Е, и?

След като битката при Креси е събитието на века, а не примерно битката при Никопол, в колко летописа на изток от Адриатика и западната полска граница е описано това най-велико събитие? Защото за битката при Никопол пише и в ГФХ, и в БАХ, Нешри, сръбските летописи и житието на Стефан Лазаревич, Бусико, Брокиер, Бонфини, Длугош, Халкокондил и пр. и пр. Та къде из изтока са отбелязали "събитието на Века"?

И какво общо имат Аженкур и Креси с Ахелой. Преди 50г. българската армия беше наборна, като тази при Ахелой и беше 200 000, сега е наемна като тази при Креси и Поатие и е 20 000.

 

Цитирай

Лъв Фока достига Месемврия (явно с коня си, след като надбягва българите)

А защо примерно да не се е крил в храстите до вечерта и дискретно да се е изшмулил към Несебър. Нали тя битката беше между Ахелой и Поморие. Пък той пътя върви Преслав - Несебър - Ахелой, а пък насреща е Цариград - Дебелт - Поморие - Ахелой. Излиза, че не само е надбягал българите, ами си е пробил път направо през техните редици и се е добрал до Несебър по пътя, по който те са дошли до Ахелой. Пък то явно българите не са имали никакви коне, защото ако са имали 2-3 е нямало да може да ги надбяга. Да не говорим, че нали византийците побягнали, защото коня на Лъв Фока бил избягал. Ама то и това не се оказа вярно. Всъщност май вярно се оказва само това, за които няма никакви данни, а са си най-чиста проба съвсем безпочвена измислица.

[Ishamael]

On 28.03.2017 г. at 23:50, Galahad said:

Цитирай

Предполагам цялата статия е някаква шегичка, на която трябва да се посмеем?!?

Щом имаш нужда, смей се  Смехът подмладява и маха бръчките и помага, когато начинът ти на комуникация е замръзнал на ниво "Бойна Слава 2001" да продължиш напред  

Цитирай

Неизвестно, ама едните са 15 000, а другите 20 000. И как са се получили тези цифри, а не примерно 15 000 : 15 000? Да не би Нешка да е сънувала пак Ванга и тя да й е казала? Вероятно от нея ща да са данните и за площта на равнината, в която се е провела битката.

Може да са били и 14 999 на 19 999 или дори 15001 на 20011, кой знае. Статията дава приблизителни цифри, както се случва във всички изследвания на Средновековната военна история, но ти си умно момче, знаеш ги тези неща  И впрочем, аз ползвам Ванга, а не Нешка  

Цитирай

Битката при Русокастро, която е кажи речи по същото време и тя се помни до днес, а и тя е станала кажи-речи по същото време като онази между Аженкур и Поатие. Е, и?

Битката при Русокасртро е кажи речи 400 години по-късно 

Цитирай

След като битката при Креси е събитието на века, а не примерно битката при Никопол, в колко летописа на изток от Адриатика и западната полска граница е описано това най-велико събитие? Защото за битката при Никопол пише и в ГФХ, и в БАХ, Нешри, сръбските летописи и житието на Стефан Лазаревич, Бусико, Брокиер, Бонфини, Длугош, Халкокондил и пр. и пр. Та къде из изтока са отбелязали "събитието на Века"?

Май някой не е запознат с изворовата база за Войната на Розите, нищо, то не може от всичко да разбираш и едновременно с това да си сатирик  

Цитирай

И какво общо имат Аженкур и Креси с Ахелой. Преди 50г. българската армия беше наборна, като тази при Ахелой и беше 200 000, сега е наемна като тази при Креси и Поатие и е 20 000.

Способността на Средновековните държави да мобилизират армиите си е процес, който извървява дълъг и трънлив път> Явно в твоята глава, България на Симеон е нещо като Франция на Луи XIV по отношение средства за мобилизиране на населението и упражняване на директен контрол върху въоръжените сили.

Цитирай

А защо примерно да не се е крил в храстите до вечерта и дискретно да се е изшмулил към Несебър. Нали тя битката беше между Ахелой и Поморие. Пък той пътя върви Преслав - Несебър - Ахелой, а пък насреща е Цариград - Дебелт - Поморие - Ахелой.

 

Пътищата не са това, което бяха. А и Лъв Фока едва ли се е крил по време на битката, особено с оглед на факта, че половината му командири измират в хода на сражението, той надали кротко се е посирал от страх, чакайки да види Симеон какво ще направи...

Цитирай

Излиза, че не само е надбягал българите, ами си е пробил път направо през техните редици и се е добрал до Несебър по пътя, по който те са дошли до Ахелой. Пък то явно българите не са имали никакви коне, защото ако са имали 2-3 е нямало да може да ги надбяга. Да не говорим, че нали византийците побягнали, защото коня на Лъв Фока бил избягал. Ама то и това не се оказа вярно. Всъщност май вярно се оказва само това, за които няма никакви данни, а са си най-чиста проба съвсем безпочвена измислица.

За хора със странна форма на ориентиране като тебе, в статията има приложена карта, която ясно показва как българите отрязват възможността за изтегляне na ромеите в посока запад-югозапад-юг. Това е потвърдено от самите извори за битката.

Принципно бих се извинил за тона, но в крайна сметка, получаваш това, което сам си потърсил. Следващият път пробвай с нещо градивно като публикацията на Aspandiat  

Редактирано Март 30, 2017 от Ishamael

[Galahad]

 

Цитирай

 

"Битката при Русокастро, която е кажи речи по същото време и тя се помни до днес, а и тя е станала кажи-речи по същото време като онази между Аженкур и Поатие. Е, и?"

Битката при Русокасртро е кажи речи 400 години по-късно 

 

Русокастро - 1332г.

Поатие 1356

Креси 1337

Май няма 400г., ама то се видя колко добре се оправяш с цифрите.

Цитирай

Май някой не е запознат с изворовата база за Войната на Розите, нищо, то не може от всичко да разбираш и едновременно с това да си сатирик 

Ами надявах се да ме просветлиш по въпроса. Шегувам се, разбира се.  Не съм очаквал нищо повече от тебе. Просто не можеш повече. 

Цитирай

Способността на Средновековните държави да мобилизират армиите си е процес, който извървява дълъг и трънлив път> Явно в твоята глава, България на Симеон е нещо като Франция на Луи XIV по отношение средства за мобилизиране на населението и упражняване на директен контрол върху въоръжените сили.

Може би при Луи ХІV са имали мобилни телефони? Или византийския светлинен телеграф, или пътищата на на Римската империя ... ?!? Не очаквам смислен и разумен отговор.

Цитирай

Пътищата не са това, което бяха. А и Лъв Фока едва ли се е крил по време на битката, особено с оглед на факта, че половината му командири измират в хода на сражението, той надали кротко се е посирал от страх, чакайки да види Симеон какво ще направи...

За кой Лъв Фока говориш - някой загинал на бойното поле и оня дето ударил на бягство? 

Цитирай

За хора със странна форма на ориентиране като тебе, в статията има приложена карта, която ясно показва как българите отрязват възможността за изтегляне na ромеите в посока запад-югозапад-юг. Това е потвърдено от самите извори за битката.

Това картата на Симеон или Фока ли е, та да е някакъв аргумент? И в кои извори е потвърдено "изтегляне na ромеите в посока запад-югозапад-юг" - тези от сънищата на Нешка ли? Няма такова нещо. Има предположения, но няма категорични данни поне засега. Това, че не правиш разлика между аргумент и твърдение не значи че няма такава.

Аз също гледам, че и при теб няма разлика от БС 2001. Макар че промяна има - благодарение на това, че там взеха връх незнанието и арогантността, сиреч простотията сега бере душа тогавашния процъфтяващ форум.