10 факта за Римската империя

[Last roman]

1 Гладиаторски игри

Един от най-популярните и трудноизкореними митове, натрапени от филмовата индустрия е, че вдигнатият нагоре палец ознавачал живот за гладиатора, а спуснатият надолу - смърт. Всъщност и двата жеста означавали убийсто на победения. За да бъде помилван достойно представилият се боец, публиката махала с кърпички и молела за милост, а императорът или организаторът на игрите прибирал палеца в дланта си, като по този начин сигнализирал на победителя да не убива противника си.

Двадесет двойки гладиатори, собственост на Аул Суетий Антенион и неговия освободен роб Нигер ще се бият в Путеоли на 17, 18, 19 и 20 март. Ще има още лов на диви животни и атлетически състезания.

/надпис от гр. Помпей/

2 Пътешествията

Основните пътешественици по пътищата на римската империя били търговци, военни, хора на изкуството, медици, обикновени граждани, че дори и императори /например Адриан/. Пътуванията били улеснени от добре развитата пътна инфраструктура с множество ханове и странноприемници. Имало и подробни карти или пътеводители /Vade me сum - букв. 'върви с мен'/ и итинерарии със списъците на станциите за почивка, посоките и разстоянията до градовете. През 1852 г. в Италия, по време на разкопките на римските терми във Викарело до езерото Бричиано, били намерени три сребърни цилиндъра на които бил изографисан маршрутът от Гадес /дн. Кадикс/ до Рим с изброени всички междинни станции и разстоянията между тях:

Както писал Плиний Млади през 1 век: „Такава ни е природата, че ние не се интересуваме от това, което ни е пред очите, а гоним това, което се намира далеч. Дали ще е в Ахея, в Египет, в Азия или някоя друга страна, богата на известни чудеса, ние ще прочетем, ще слушаме за тях и ще ги разгледаме задължително...”

За да избягат от стреса на градския живот повечето състоятелни граждани пътешествали до извънградските си имения или посещавали градчетата по морското крайбрежие. Предпочитани били и местности изобилстващи от минерални бани, където се изграждали терми и римляните идвали тук на лечение и разтуха. Такива известни ‘курорти’ в Италия, където отсядал столичния елит, били Поцуоли и Баи /разположени между Остия и Неапол/, където се намирали вилите на Цезар и Нерон.

3 Минно дело

Римски златни мини в Лас Медулас /Испания/ или поне каквото е останало от тях. Римляните първи използвали т. нар. метод ruina montium - 'разрушаване на планината' /определение, дадено от Плиний Стари/. Технологията била гениална - първо миньорите пробивали система от тунели и галерии в планината под определен наклон. След това в набелязаният участък за разрушаване се вкарвала събраната от огромен акведукт вода. Силата на водния напор действала като динамит. Нахлувайки стремително в галериите тя помита всичко на пътя си и избутвала въздуха, останал в тунелите, който разкъсвал хълма. "Начупената на парчета планина се свлича с тътен и с движение на въздуха, което човешката мисъл не може да проумее" /пише Плиний Стари/. Водата размивала скалите и отмитите кал и руда се отвеждали по изкуствени канали в големи вани, където впоследствие златото се отделяло от седиментите чрез сита.

4 Римски бетон

Римския цимент от който са строени или тухлите и каменните блокове с който са били споени повечето паметници и сгради от Римско време, с времето продължава да "зрее" и постепенно се превръща в скала с твърдоста на гранит. Тайната съставка е известна като – поцолан - вид вулканична пепел, е наистина широко откривана около гр. Поцуоли близо до Везувий. Поцоланът е смес от силициев оксид и алуминиев оксид, която влиза в реакция с калциевия хидроксид при наличие на вода. Тази смес придобива циментови свойства при стайна температура и има свойството да се втвърдява под вода. Поради това и качество е била перфектния материал за изграждането на пристанищни съоръжения, като тези в Цезарея и особено в Остия, запазени и до днес.

5 Многоетажни къщи

За разлика от кичозните частни домове на богатите патриции, най-разпространени жилищни постройки във Вечния град били инсулите /insula букв. oстров/. Те били 3-6 етажни. Липсата на място в Рим /според преброяването на жилищните сгради по времето на Траян във Вечния град имало около 46 000 инсули и 1 700 частни домове/, дължащо се на обществените сгради, храмове и дворци, карало предприемчивите стопани на инсулите да ги строят все по-високи. На приземния етаж, който бил тухлен, се разполагали таберните /магазините/, на втория живеели заможни граждани /чиновници, лекари, юристи, и пр./, а на по-горните етажи обитавали обикновените римски граждани /най-бедните заемали най-високите нива/. Вода и канализация имало само на първия и втория етаж и там било разрешено да се готви. Етажите били разделени вертикални секции с отделна стълба.

Инсулата на Арий Полий, собственост на Гней Алей Нигидий Май можете да наемете от първи юли. На първия етаж има магазини, по-нагоре – складове, висококачествени стаи и къща. Този, който иска да наеме тази собственост, нека се обади на Прим, робът на Гней Алей Нигидий Май.

/надпис на частен дом в Помпей/

6 Римлянин

Римлянин не е eтническа принадлежност, а по-скоро социален статус и модел на поведение. Тъй като Рим бил основан от латински, етруски и сабински преселници от околните градове, ставайки гражданин на града, новозаселилият се получавал всички привилегии и задължения, свързани с това гражданство. Произходът и религиозната принадлежност били без значение. Важното е било да защитаваш интересите на Рим и да живееш по римски. Не случайно римляните измислили поговорката: ‚Си вивис Роме, Романо вивито море‘- „Ако живееш в Рим, прави като римляните“. За да си римлянин е трябвало или да се родиш такъв или да придобиеш права, ако някой гражданин се съгласи да те приеме във фамилията си. По-късно, разрастването на империята римско гражданство било давано от Сената и императорите на лоялните съюзни градове и племена. Също така отличилите се провинциали, дарили суми на родните си градове за изграждането на значими обществени постройки също получавали гражданство. Не бил рядкост и подкупът – даряването на солидна сума на магистратите, за да бъдеш вписан в регистрите и да се ползваш с всичките предимства да си римлянин /данъчни облегчения и търговски привилегии/. А през 212 г. император Каракала издал едикт, даряващ на всички жители на империята римско гражданство. Така за пръв път в Античната история на Европа възникнала космополитна държава, в която независимо от етноса и религиозното изповедание всички народи имали едно гражданство, а също равни права и задължения.

7 Най-голямата известна концентрация на механична енергия в древния свят

Комплексът от римски воденици датиращ от 4 век се намира на територията на община Барбегал, в района на град Арл, в южната част на Франция. Друг подобен комплекс от мелници е съществувал и върху хълма Янукул в Рим.

По същество това било огромна мелница с 8 чифта водни колела, стъпаловидно подредени едно под друго в две успоредни редици върху полегат склон. Задвижвали се с помощта на водата от римския акведукт, захранващ древноримският град Арелат /дн. Арл/. Водата преминавала през шлюз в два улея, по който били разположени воденичните колела и се спускала от едно към друго, задвижвайки мелничните камъни. Капацитетът на мелниците се оценява на 4.5 тона брашно на ден, достатъчно за да осигури хляб за около 10 000 човека (1/3 от населението на Арелат в древността/.

Вертикалните мелници, захранвани с вода са били описани в трудовете на и Плиний Стари. Има и по-късните препратки към задвижвани със силата на водата дъскорезници на река Мозел, описани от поета Децим Магн Авзоний.

8  Графити

О, СТЕНИ, НОСИТЕ ТОЛКОВА ДОСАДНИ НАДПИСИ, ЧЕ СЕ ЧУДЯ КАК ВСЕ ОЩЕ НЕ СТЕ РУХНАЛИ В РУИНИ!”

/надпис от базиликата в Помпей/

По времето, за което говорим, хартията и вестниците не били изобретени. Нямало, естествено, радио, телевизия и интернет. За тези, които искали да споделят нещо с останалите, така че то да бъде научено от възможно най-много хора, най-лесно било просто да използват стените на частните или обществените сгради. Някои драскали от скука, други пишели преидзборни надписи и обяви. В хановете и кръчмите, където отсядали хора всякакви, обикновено срещаме ценоразписи на предлаганото, както и не особено прилични надписи на подпийнали и недоволни или доволни клиенти. Тъй като древните римляни се увличали от политика, много от надписите представляват политическа агитация в полза на някой кандидат – политик. По улиците пишели обяви за предстоящи гладиаторски игри, разпродажби или имоти, давани под наем. Нещастни влюбени изливали душата си, съседи се обиждали взаимно, жени проклинали любовниците си. Четейки надписите на древните римляни, човек изведнъж разбира, че те не са били по-различни от нас; че са се вълнували от същите неща, от които се вълнуваме и днес; че са изпитвали всички онези чувства, на които сме способни и ние. Почти всички от надписите, известни до днес, са графити, запазили се в града, погребан от вулкана Везувий – Помпей. Вероятно не само помпеанци са били любители на графитите, но поради злощастната съдба на града, сега четем именно техните графити и се опитваме чрез написаното някога от най-различни ръце да да дорисуваме образа обикновения римлянин:

Гай Куспий Панза – едил! Всички златари го препоръчват!

/надпис от Помпей/

Мъжът, с когото обядвах, е варварин!

/в базиликата в Помпей/

Сара, не си свястна, щом ме заряза!

/в базиликата в Помпей/

Гай Куспий Панза – едил! Всички златари го препоръчват!

/надпис от Помпей/

Колко номера използваш, за да мамиш, ханджийо?! Продаваш вода, а сам си пиеш виното!

/дърводелска работилница в Помпей/

Ако някой седи тук, нека най-напред прочете това: Ако на някой иска секс, да потърси Атис, тя струва 4 сестерции.

/в базиликата в Помпей/

Целадий, гладиаторът тракиец, който е наслада за всички момичета!

/барака на гладиаторите в Помпей/

9 Доносници и тайна полиция

В републиканските времена най-често съобщение за всякакъв вид опасност се правело под формата на донос. Да доносничи имал право всеки римски гражданин. Към края на 2 век пр. н. е., се появили професионалните доносници /делатори/, които възползвайки се от "Закона за оскърбление на Величието на Римския народ", изпратили доста хора в проскрипционните списъци на Сула, а по-късно и в тези на триумвирите. По времето на Тиберий, законът бил адаптиран за оскърбление на величието на императора. Така доста доносници развили доходоносна дейност /доносникът получавал 1/4 от имуществото на нещастния обвинен в държавна измяна/. Към тях най-често прибягвали императорите /Тиберий, Калигула, Нерон/, когато желаели да придобият богатствата на някой от заможните аристократи. Траян сложил край на произвола на доносниците като ги натоварил на повредени копаби и ги пуснал да плават накъдето си искат.

По времето на Юлиево-Клавдиевата династия се създали и специални подразделения при преторианската гвардия /speculatores/, за изпълнение на 'мокри поръчки', доставка на тайна поща и пр. Дейността им се ограничавала основно с дворцови интриги и елиминиране на неудобни политически противници.

По-организирана служба с тайни агенти, които се казвали frumentarii, била създадена от император Адриан през 2 век. Те следели за антидържавни действия на територията на империята и в прилежащите й страни. В провинцията те се вербували от изкупвачите на зърно, които следяли за подозрителни лица. Тъй като в Рим с тази дейност се занимавали преторианците /и за службата отговарял преторианският префект/, то естествено, след като Константин разпуснал преторианската гвардия през 312 г., то и тази длъжност била закрита.

На мястото им била създадено поделение от agentes in rebus - организирана императорска куриерска служба за донасяне на информация за състоянието на провинциите, под командването на magister officiorum. Във всяка провинция действали агенти, които участвали в разкриването на тайни завери и заговори срещу властта. Те се занимавали не само със следенето и проверката на писмената кореспонденция, но съвместно с упълномощени от императора чиновници /доместици/ извършвали обиски, разпити, изземвания и пр.

10 'Римската Коледа'

Сатурналии (лат. Saturnalia) — при древните римляни бил празникът в чест на Сатурн. Той бил отъждествяван с гръцкия Кронос и считан за баща на Юпитер, Юнона и Нептун. По времето на Сатурналиите /17 – 21 дек./ обществените работи били отменени, учениците не учили, забранено било да се наказват престъпниците. Робите през това време получавали допълнителни привилегии - те се освобождавали от повседневните си занимания, могли да се хранят от трапезата на господарите си и да носят техните дрехи и дори да ги командват. В обикновеното римско семейство празникът започвал с жертвоприношение - заколвали прасе в чест на бога. Следвала гощавка, като роднините и приятелите си подарявали подаръци. Сред даровете имало восъчни свещи - символ на зимното слънцестоене  и тестени или теракотени фигурки - посветени на бог Сатурн.

Редактирано Август 4, 2017 от Last roman

[Р. Теодосиев]

Еее супер се е получило!! :))

[Last roman]

айде, действайте

 

[Frujin Assen]

Преди време бях чел, че по време на Римската империя е достигнато такова ниво, което Европа успява да повтори едва през 17 век. Разбира се възникват и други въпроси. Защо тази тъй развита държава рухва, а нейното наследство е пропиляно, и защо Византия също деградира.

[КГ125]

Какво да действам, от теманета по повод на материала ти не ми остана мозък !!! )))))))))) 

 

[КГ125]

Защото културите отслабват, изчезва пасионарността ... 

 

[КГ125]

.... и идва нова жизнена култура, която възприема старата, но никога не е същата.

[Last roman]

не бих нарекъл ИРИ деградирала, а иначе идеята на темата е да се използва във фейса за проект читател. Помолиха ме хората да събера някои факти за историята на Рим, та писах за първите щукнали ми в главата. Нито се изчрерпва с това, нито може би са най-интересните, но кот - такоа

Редактирано Април 2, 2017 от Last roman

[КГ125]

ОТ - бе деградира си накрая ... 

[Last roman]

накрая всички деградират. Това е очевадно.

[Aspandiat]

On 2.04.2017 г. at 16:56, Last roman said:

Основните пътешественици по пътищата на римската империя били търговци, военни, хора на изкуството, медици, обикновени граждани, че дори и императори /например Адриан/.

Романе, колко от тия пичове (не броим императори, военни и висши чиновници) са били римляни? По-точно говоря за пътешествията извън границите на империята и то по частни дела. Защото ми се струва, че най-великите пътешественици в империята са били всъщност гърци. Неслучайно и големите географи на Римската империя са все гърци.

[Last roman]

гърци, римски търговци, всякакви с приключенчески дух.

[Евристей]

On 4/2/2017 at 16:26, Last roman said:

айде, действайте

10 факта са твърде малко, Римлянин. И строго Империята ли визираш или може да погледнем и към Републиката ?  Защото там се крият отговорите.  

"Та кой човек е толкова прост и мързелив, че да не поиска да узнае как и чрез какъв род политическо устройство за по-малко от петдесет и три години бе завладян и поставен единствено под властта на римляните почти целият обитаем свят – нещо небивало досега?"  53 години !!!  

Това е Рим точно преди втората пуническа война.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    Описаните данни са за италийските владения на римляните без да са включени Сардиния и Корсика.  Сега вижте за какви цифри иде дума  "   ..ще трябва да разкажа за силите на Рим и за количеството на тогавашната му армия ....Цялата армия от римляни и кампани наброяваше двеста и петдесет хиляди пехотинци и двадесет и три хиляди конници. Броят на оставените в Рим сили възлизаше на сто и петдесет хиляди пехотинци и шест хиляди конници, а цялото количество мъже, годни да носят оръжие, възлизаше на седемстотин хиляди пехотинци и седемдесет хиляди конника. Срещу тях Ханибал нахлу в Италия с по-малко от двадесет хиляди. Но за това ще разкажа подробно по-нататък."  Източникът е железен - Полибий. Да вметна, че от древните автори, той е последният който може да бъде упрекнат в залитане към хиперболи. Точен, че чак и педантичен. 770 хиляди мъже годни да носят оръжие !!!  Територията без трите острова и северна Италия е горе-долу като на България през войните в началото на XX век, а боеспособното население дори малко повече. Възможно ли е това ? Да ! Защото : " Не е лесно да се опише нейната плодородност. По тия места се ражда такова изобилие от житни култури...броят на свинете, клани в Италия за лични нужди и за изхранване на войската е много голям...Ниската цена и изобилието на всякакви хранителни продукти ще се разбере най-лесно от следния пример. Когато пътници минават през тази страна и ползват услугите на ханове, не се пазарят за всяка услуга поотделно, а питат за цената през целия ден. Като правило, ханджиите осигуряват клиентите си със всичко необходимо, срещу половин цена, т.е. срещу четвърт обол. Много рядко цената бива по-висока."  Сиреч - изобилие от храна- жито, свинско и винско ( много вино, съкратил съм)  И сега акцентът : " Многобройното население, неговият висок ръст и физическа красота, а също тъй и неговата смелост във време на война..."   Това е Римска Италия преди Ханибал !  /източник Полибий/ 
 

.

         

Редактирано Август 5, 2017 от Евристей

[Last roman]

подбрал съм 10 малкоизвестни факта, отнасящи се за имперския период.

[Евристей]

Ами още малко факти :  Рим е първият град в историята на човечеството, чието население надхвърля 1 милион жители. Последни данни на един от най-големите специалисти в областта Йън Морис.  https://en.wikipedia.org/wiki/Ian_Morris_(historian)

1 CE

1,000,000

Rome

Italy

Morris (2010

 

[Евристей]

Приглася му и друг специалист - Джордж Моделски , който дава населението на Рим в началото на III век от. Хр. на смайващите един милион и двеста хиляди души ! Такава цифра ще бъде достигната от европейски град чак през...1820 г. от Лондон ! 

[Евристей]

Всяка древна велика цивилизация наред с величието си и наследството което оставя, крие и нещо загадачно , мистично, което разпалва страстите и води до безброй догадки и предположения. Египет с пирамидите си, загадъчното появяване на шумерите с техните знания, Мегалитния Стоунхендж, олмеки, толтеки и т. н. Древните римляни въпреки, че са добре познати/изучени/ благодарение както и на многобройни писмени сведения, така и на археологията (пишат и строят много) оставят и някои мистериозни загадки за да са в унисон с великите цивилизации преди и след тях.  Ето една загадка оставена от тях :                                                       

Додекахедроните, датирани от между 2-ри и 3-ти век, са направени от бронз или от камък. Големината им варира между 4 и 11 cm и въпреки различията си в дизайна и размерите са винаги съставени от 12 еднакви правилни петоъгълника (пентагони), всеки от които с по една дупка в средата, която обикновено е с различен диаметър. Днес в различни части от някогашната римска империя са открити над сто от тях.

За възможното им предназначение е изписано много и версиите са почти буквално всякакви – от земемерен уред до поставка за цветя и свещи (по някои от тях е намерен восък), пръстова мярка при изработката на пръстени, приспособление за калибриране на тръби и дори играчка, която се хвърля и улавя с пръчка. Според други това е измервателен астрономически уред за определяне оптималния момент за сеитба на житото. В последно време се лансира и теорията, че додекахедронът е свещен друидски символ.

Разновидност на додекахедрона е римският икосахедрон – изящен на вид, също бронзов, кух отвътре и с точно толкова неясни функции.      

Редактирано Август 19, 2017 от Евристей

[КГ125]

Нищихме ги тука преди много години, имаше тема, но не знам може ли да се намери сега... 

Едва ли е за свещи - щяха да са много нацапани с восък а и е близо до ума за свещник да се направи нещо като чашка, каквито ги знаем, за да се събира обратно стопеният восък. 

Има две неща в това - крачета - да стои винаги както го сложат и различни отвори. Различните отвори са очевидно за да влизат в тях неща с различен диаметър. Моята версия е нещо като стойка, походна, най-вероятно, за борина - парче дърво, с което си светиш в походни условия. 

Другото е нещо като играчка, имитираща първото?

[makebulgar]

Калибрири за стрели, копия, пръстени, тежести или други подобни са додекаедрите.

[vvarbanov]

Според мен тия додекаедри са разпределителни токи.Има римски с такива бутони за закопчаване на ремъци.Такъв тип катарама с  със същите пъпки се използва и днес при медицинските колани за херния."Закопчаването става като на ремъка се направи малка дупка или цепка.През нея се прекарва бронзовото топченце, то се застопорява там понеже има по тясна шийка." Закопчалките с топченца се използват от древността до днес.Восъка пък се  употребява за смазка и боядисване на ремъци  и колани.Някои римски разпределителни токи имат и декоративни функции.Намирал съм с протономе на кон, или някакви други украси.Тия символи "птиче око" имат защитен ефект, изглежда са  ефикасни защото не само римляните  но и византийците много ги използват.Та това може би е римска разпределителна тока която има декоративни и защитни функции.Предполагам, че тия додекаедри може би са разпределителни токи, където са се закопчавали 6 бр. ремъци.Такава концентрация в една точка има на гърдите на коня.Традиционно там се намират фалери, но и този додекаедър би свършил добра работа там.

Редактирано Август 20, 2017 от vvarbanov

[Евристей]

В продължение на половин хилядолетие - от 100г. пр.Хр до 400г. сл.Хр. Рим е най-големия град в света, когато е застигнат и надминат от собственото си отроче Константинопол.  Доста впечатляващ рекорд за който не е трудно да отгатнем, че ще остане до.......

[Last roman]

Древните римляни били блестящи инженери. Трябва само да погледнете Колизеума в Рим или да карате по един от запазените древни пътища, много от които все още се използват днес, за да го осъзнаете. Но знаете ли, че те са построили и най-високия човешки водопад отпреди 2280 години?

 

Невероятната Cascata delle Marmore или Водопадите Марморе в Умбрия е с височина 165 м или 541 фута, като водата преминава през три живописни прага, което я прави един най-големият сътворен от човек водопад в Италия. Той е по-висок от Великата пирамида в Гиза.

 

Но първоначалният замисъл на това хидроинженерно съоръжение не бил за да служи за възхищение и съзерцание. То е било предназначено да реши конкретен проблем.

 

В древността река Велини се изливала от езерото Пиедилуко през планинските върхове близо до град Риети, създавайки застояло блато в равнината Реатина. Смятало се, че блатото е източник на болести, вероятно малария, така че римският консул Маний Курий Дентат /Manius Curius Dentatus/ наредил то да бъде пресушено през 271 г.пр.Хр.

 

Известните с изобретателността си римски инженери решили проблема с прокопаването на канал, който да източи водата от блатата. По канала водата била насочена към естествената варовикова скала Марморе, от която се спуснала в река Нера, един от най-големите притоци на Тибър. И така се родила Cascata delle Marmore - очарователно красиво хидроинженерно творение, създадено за да пресуши болестотворното блато.

 

За съжаление каналът постепенно се разрушил след падането на Римска империя и от 1422 г. блатото започнало да се формира отново. Папите Грегорий XII, Павел III и Клемент VIII се опитвали да отстранят проблема, но едва през 1787 г. водопадите започнали да радват отново човешкото око, когато архитектът Андреа Вичи ги възстановил леко променени, решавайки отново проблема с отвеждането на водата от блатото.

 

Този водопад се смята за едно от най-красивите и чаровни места в Италия и все още оставя безмълвни посетилите го повече от две хилядолетия, след създаването му.

 

Първият човек, който пише за каскадата, е римският поет Вергилий. Неговото епично произведение Енеида, написано около 19 г. пр.н.е., разказва историята на Еней, троянски воин, избягал в Италия след троянската война, и прародител на Ромул и Рем, които по-късно основават Рим.

 

В седмата книга Вергилий описва Cascata delle Marmore, като "долина от тъмни гори и между дърветата река, която реве и пада върху големите скали".

Редактирано Ноември 10, 2017 от Last roman

[Skubi]

Незнам по какъв повод, но неотдавна по телевизията имаше предаване за античното здравеопазване....Водещият специалист каза ево интересно нещо. Проучавайки и пробвайки на практика тези лекарски инсрументи/някъде бяха намерили комплет от медицински инструменти на легионарски хирург/, каза че съдейки по това и други писани документи, освен това проучване на кости, нивото на римското здравеопазване е било толкова високо ниво което европа успява да догоне едва в навечерието на 18. век. 

Интересно, това толкова конкретно не го бях чувал. Фактически ако бяха открили методите за дезинфектация един тогавашен лекар и сега би могъл да практикува. 

[Last roman]

римските инструменти доста наподобяват днешните.

[Евристей]

От 496г. пр. Хр. - първата регистрирана битка до падането си през 476 г. сл. Хр. Рим води ...209 сражения !  В това число 44 граждански и 5 срещу въстаналите роби на Спартак.  От 160 битки римляните имат 108 победи, 3 паритета и 49 поражения !  Етруските нямат победа над римляните - от пет сражения помежду им, губят и петте ! Антиох III е най-удобният противник на Рим. 4 сражения - (2 морски, едното с участие и на Ханбал) 4 поражения ! Галите и самнитите са най трудните противници на ранните римляни. 390 г. и 321 г. пр.н.е  пораженията, които нанасят на Ромуловите потомци са толкова тежки, че подлагат на риск самото съществуване на Вечния град. Друго интересно - хуните на Атила...нямат победа над римляните. И  двете сражения помежду им - при Утус и  Каталаунските полета завършват с поражение за страшния хун.

Редактирано Ноември 26, 2017 от Евристей