Криза в руския космически отрасъл.

[SAlexandrov]

Руската организация ToSky изпрати до ръба на космоса манекен на Рогозин, каращ Жигули

17 юни 2019 г. 08:00 ч. Преди една година американската фирма СпейсЕкс изстреля за пръв път своята свръхтежка ракета "Фолкън Хеви". В околослънчевото пространство, далеч отвъд орбитата на Марс, беше изпратен автомобил "Тесла" с манекен зад волана на име "Старман". 

Този месец сибирският стартъп ToSky, чието седалище е в Томск, Русия, отговори достойно на предизвикателството на Илон Мъск. С помощта на стратосферен балон до ръба на космоса бе изпратен усмихнатият лик на шефа на Роскомос Дмитрий Рогозин зад волана на съветската гордост "Жигули". 

Само преди около три месеца, на 22-ри март, РИА Новости оповести, че Рогозин е сравнил руските ракети "Союз 2" с автомобилите "Жигули", а тези от следващото поколение "Ангара" - с "Камаз". 

Като изключим очевидната закачка, полетът на ToSky бе напълно успешен. Организаторите съобщават, че са събрани ценни данни, които ще позволят създаването на летателни апарати за дългосрочни стратосферни мисии. 

Източник: Страницата на ToSky във Вконтакте

Самият Рогозин зад волана на "Жигули" в близкокосмическото пространство. Image credit : ToSky

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2819-2019-rogozin-near-space

[SAlexandrov]

Честито! Рогозин засекрети информацията за състоянието на руските спътници!

18 юни 2019 г. 17:40 ч. По информация от РИА Новости, публикувана вчера, ръководителят на Роскосмос Дмитрий Рогозин е издал разпореждане, според което цялата информация за състоянието на руските орбитални спътници попада под категория "ДСП". Сиреч, "для служебного пользования", или на български - "за служебно ползване".

Това означава, че вече данните за техническия характер на спътниците, в това число каква им е работоспособността, вече са със статус на служебна информация за ограничено разпространение.

Анонимни източници от ракетно-космическия отрасъл споделят пред медиите, че разпореждането е еквивалентно на забрана за разпространяване на състоянието на спътниците чрез wi-fi, стационарни и мобилни телефони, факс или социални мрежи в интернет. Оттук нататък пресслужбите на предприятията-производители на сателити трябва да получат писмено разрешение от Роскосмос, за да имат правото да споделят дали даден спътник работи или е претърпял авария.

Според Арс Тексника не е ясно какво може да е довело до тази крайна мярка, но може да има нещо общо с проблемите около руската навигационна система ГЛОНАСС, аналога на GPS. Говори се, че два спътника са се повредили през 2018-та година и така мрежата е сериозно застрашена от това да не може да доставя услуги на цялата територия на Русия. 

Лик на Рогозин зад волана на "Жигули" бе изпратен в близкокосмическото пространство в началото на юни от руския стартъп ToSky. Image credit : ToSky

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2821-2019-rogozin-satellites-dsp

[Du6ko]

Преди 6 часа, SAlexandrov said:

Честито! Рогозин засекрети информацията за състоянието на руските спътници!

18 юни 2019 г. 17:40 ч. По информация от РИА Новости, публикувана вчера, ръководителят на Роскосмос Дмитрий Рогозин е издал разпореждане, според което цялата информация за състоянието на руските орбитални спътници попада под категория "ДСП". Сиреч, "для служебного пользования", или на български - "за служебно ползване".

Това означава, че вече данните за техническия характер на спътниците, в това число каква им е работоспособността, вече са със статус на служебна информация за ограничено разпространение.

Анонимни източници от ракетно-космическия отрасъл споделят пред медиите, че разпореждането е еквивалентно на забрана за разпространяване на състоянието на спътниците чрез wi-fi, стационарни и мобилни телефони, факс или социални мрежи в интернет. Оттук нататък пресслужбите на предприятията-производители на сателити трябва да получат писмено разрешение от Роскосмос, за да имат правото да споделят дали даден спътник работи или е претърпял авария.

Според Арс Тексника не е ясно какво може да е довело до тази крайна мярка, но може да има нещо общо с проблемите около руската навигационна система ГЛОНАСС, аналога на GPS. Говори се, че два спътника са се повредили през 2018-та година и така мрежата е сериозно застрашена от това да не може да доставя услуги на цялата територия на Русия. 

Лик на Рогозин зад волана на "Жигули" бе изпратен в близкокосмическото пространство в началото на юни от руския стартъп ToSky. Image credit : ToSky

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2821-2019-rogozin-satellites-dsp

Нещо като американците в Афганистан. Явно всеки си пази тайните, включително и издънките . Дано не се появят нови Сноудънци. Ако са в такава криза струва ли си да се работи с Роскосмос ? Да работят с нашите космически агенции. При нас всичко е честно , коректно , пазарна икономика и най вече открито ! Всеки има достьп и вайтфай и G 5 и Роскосмос и Хуавей . Аз отдавна искам да мина на ГАЛИЛЕО , ама не се получава.

[SAlexandrov]

Успех: руската ракета Протон-М изведе в космоса военен спътник

6 август 2019 г. 15:15 ч. Роскосмос оповести, че късно тази нощ в 00:56 ч. българско време от космодрума Байконур излетя космическата ракета "Протон-М" с ускорителния блок "Бриз-М" и военен спътник на борда. Ракетата и блокът свършиха задачите си по план и изведоха спътника в правилната му орбита.

Журналистът Анатолий Зак спомена, че с днешното изстрелване Русия изпревари Китай по брой космически изстрелвания за тази година (общо 14). При това руснаците все още нямат нито един провал през 2019-та година. Лидер към настоящия момент е САЩ, с общо 15 изстрелвания. Американците също нямат провал. Европа има 3 успешни полета и един провал, а от 13-те китайски полета са отбелязани две аварии. 

От архива: изстрелването на спътника "Ямал" през май. Фото: КЦ "Южный"/ЦЭНКИ 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2922-2019-russia-launches-blagovest

[SAlexandrov]

Новият руски пилотиран кораб Федерация получи името Орел, ще лети с хора чак през 2025-та година

7 септември 2019 г. 08:35 ч. Новият пилотиран космически кораб на Русия, който ще замени застаряващите "Союз"-и, най-накрая получи дългоочакваното си мъжко име - и то е "Орел". 

Освен това Русия се отказва да изстрелва кораба на борда на ракета "Союз 5", вместо това се връщат старите планове за изстрелването му с ракета "Ангара А5П". 

Поради поредната преформулировка, налице са най-новите отлагания. Корабът няма да дебютира в безпилотен режим преди 2023-та година, а първият пилотиран старт ще е факт чак през 2025-та година.

Другите новини покрай срещата на Владимир Путин с ръководството на Роскосмос, състояла се на територията на космодрума Восточний на 6-ти септември, са следните: следващият полет на ракета от серията "Ангара" от Плесецк трябва да се състои "до или след новогодишните празници", а първият полет на ракета "Ангара-А5" от Восточний се планира за август 2023-та година. Освен това Русия започва да строи ракета "Союз 6", която ще използва двигателите "РД-180". Това са същите двигатели, които НПО "Енергомаш" строи за нуждите на американската космонавтика от години, но Русия никога не ги е използвала за собствените си цели. 

Макет на "Федерация". Photo credit : Roscosmos

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2967-2019-federatsiya-orel

[новорегистриран2]

 

Цитирай

 

Любовь к космосу. В РКК «Энергия» украли три мешка электронных плат стоимостью десятки миллионов рублей

Из приборного цеха ракетно-космической корпорации «Энергия» украли три мешка плат и швейцарское оборудование. Ворованные электронные схемы уже сдали в пункт приема цветных металлов

 

https://www.rline.tv/news/2019-06-05-lyubov-k-kosmosu-v-rkk-energiya-ukrali-tri-meshka-elektronnykh-plat-stoimostyu-desyatki-millionov-ru/

Цитирай

В Сергиево-Посадском районе Подмосковья задержаны 14 человек, планировавших проникновение на территорию находящегося там Научно-испытательного центра ракетно-космической промышленности (НИЦ РКП). Задержание произведено службой безопасности предприятия, входящего в госкорпорацию "Роскосмос".
По сообщению "Роскосмоса", накануне, 7 сентября, была задержана группа из трех человек, прибывших, как выяснилось в ходе предварительного разбирательства, чтобы сделать фотографии на крыше и внутри режимного объекта и разместить снимки в Интернете.
Задержанных передали сотрудникам полиции поселка Власиха Московской области. Следствие установило: ночью с 7 на 8 сентября планировалось проникновение на территорию НИЦ РКП группы до 50 человек "с целью проведения вандальных действий по отношению к оборудованию и других противоправных действий".
После этого утром 8 сентября на КПП и по периметру предприятия сотрудники службы безопасности и охраны "Роскосмоса" задержали сначала двух человек, а позднее — еще 12. Все задержанные отправлены в отдел полиции. О произошедшем поставлены в известность руководство "Роскосмоса" и правоохранительные органы.
НИЦ РКП — головной испытательный центр "Роскосмоса" по стендовой отработке жидкостных ракетных двигателей, двигательных установок на различных компонентах топлива, испытаниям космических аппаратов в термобарокамере в условиях имитации космоса, исследованиям проблем старта ракет-носителей и стартовых сооружений.

https://colonelcassad.livejournal.com/5264023.html

 

[Exhemus]

"Криза в руския космически отрасъл"  - темата от космическите науки ли е? 

- По-скоро е от политическите! или да, от науката "идеологическа борба" - измислена в Китай още преди 2300 г.

Нищо ново - създавай смут и несигурност сред гражданите на противниковата държава, невяра в ръководството,

чувството, че живеят по-лошо от другите, даже и да нямат основания за това, че не могат да дишат от кражби и корупция, въпреки че

корупцията е същата, както при другите..и тези граждани сами ще ти отворят портите на държавата си без един изстрел.

 

Ето някакъв новорегистриран  пуска фейкове, които даже не са  от домена *.ру .

Аз бих искал да науча нещо ново за руската техника - факти - какво точно се е случило, по какви технически причини се е случило и т.н.

.. а трябва да ровичкам спам. Извинявайте модераторите, ама почистете най-накрая!

 

[SAlexandrov]

Роскосмос се похвали с ареста на блогъри, дошли да правят снимки на съоръжения

8 септември 2019 г. 19:45 ч. Днес Роскосмос оповести, че охранителите на Научно-изпитателния център по ракетно-космическата промишленост (НИИ-РКП) са задържали трима души. Инцидентът се е случил вчера, а нарушителите се оказали блогъри, които дошли да снимат съоръженията на НИИ и да разпространяват фотографиите в интернет.

Задържаните били предадени на полицията в с. Власиха, Московска област. Следователите установили, че бил задействан план група от "до 50 души" да нахлуе на територията на центъра с цел "вандалски действия по отношение на оборудването и други противоправни действия".

Тази сутрин, на 8-ми септември, били задържани първо двама, а по-късно още 12 души. Всички задържани били предадени на полицията.

От архива: Среща между Владимир Путин и Дмитрий Рогозин. Фото: Роскосмос

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2970-2019-roscosmos-arrest-three-people

[Skubi]

 

 

[SAlexandrov]

Руските космонавти все по-малко време се занимават с наука на МКС

11 септември 2019 г. 17:15 ч. Центърът по подготовка за космонавти (ЦПК) установи, че е налице съществен спад в научната дейност, която изпълняват руските космонавти на борда на Международната космическа станция. Спадът е свързан с намаляването на броя постоянно пребиваващи руснаци на МКС от трима на двама.

Напомням на читателите, че причината, поради която руският екипаж бе съкратен, се корени в неспособността на Русия да построи своя сегмент на МКС. Докато американските совалки летяха до 2011-та година, с тяхна помощ бяха изведени всички компоненти на САЩ, Европа и Япония. Но руснаците не смогнаха - техният модул МЛМ "Наука" трябваше да лети още през 2007-ма година, но датата на изстрелването бе постоянно отлагана. През 2013-та година бе констатирано замърсяване на горивните системи на "Наука" с железни стърготини. До ден днешен решение на проблема няма.

Така преди две години Роскосмос оповести, че не е необходимо на руския сегмент на МКС да има постоянно присъствие от трима души и горе останаха само двама руски космонавти. Това сериозно се отрази на качеството на свършената научна работа - космонавтите се занимават основно с поддръжката на недостроения си сегмент. 

Статистиката показва, че в периода между 2010-та и 2014-та година космонавтите са прекарвали около 32% от времето си за научни експерименти, а в периода между 2014-та и 2017-та числото стигнало до 37%. За сравнение космонавтът Сергей Прокопиев, който летя в космоса през 2018-та година, е посветил само 30% от времето си за наука.  

Източник: НК

На кадъра: руският космонавт Олег Кононенко по време на извънбордова дейност. Photo credits : NASA/Roscosmos

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2974-2019-russian-cosmonauts-less-science

[SAlexandrov]

Руският модул Наука продължава да лежи в хангара на ГКНПЦ Хруничев

Руският модул "Наука", който трябва да бъде прикачен към Международната космическа станция. Снимка: ГКНПЦ Хруничев

12 септември 2019 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. През месец март 2019-та година шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин оповести: "Мултифункционалният лабораторен модул "Наука" ще напусне хангара на центъра Хруничев през август т.г. и ще бъде преместен в РКК "Енергия" за предполетните си изпитания. Решението бе взето днес след съвещание в Корольов с участието на главните конструктори. Работата по МЛМ се подобрява".

Август отмина, а модулът "Наука" си остава в хангара на ГКНПЦ "Хруничев", където той фактически просто си лежи. Това бе съобщено от руския информационен сайт "Космолента". И в това няма нищо неочаквано: модулът кисне там от края на 2013-та година, а работата по него върви спорадично, като обикновено тръгва, когато поредният шеф на Роскосмос се опитва да премести това нещо от мъртвата точка. Скоро след това дейностите бързо затихват поради факта, че ръководството на РКК "Енергия" и Хруничев не са в състояние да разработят осъществим план за ремонта на модула и неговото изстрелване. Всеки път, когато графикът не бъде спазен, целевите дати за изпълнение на работата се изместват. Това очакваме да се случи и сега след срива на изпълнението на поредния етап.

Разликата между 2019-та и 2017-та година е само една: тогава шеф на Роскосмос бе Игор Комаров и той, за разлика от Дмитрий Рогозин, внимаваше в своите обещания и не правеше гръмки изказвания.

Източник: Космолента

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2977-2019-mlm-nauka-still-lying-nauka

[SAlexandrov]

Завърналият се на Земята робот Фьодор не ще да се включи

17 септември 2019 г. 12:30 ч. Човекоподобният робот Фьодор, който преди няколко дни се завърна на Земята след кратък полет до Международната космическа станция, не иска да се включи. Новината бе съобщена от официалната Туитър страница на Фьодор, а тя се позовава на публикация в Mk.Ru. 

Ръководството на проекта се е опитало да включи робота след неговото приземяване, но не е успяло. Понастоящем по Фьодор работят специалисти. Космонавтът Алексей Овчинин дори се е пошегувал, че роботът, "навярно, просто е изморен".

Но проблеми с активирането на робота е имало още докато е бил на борда на МКС. Там Овчинин все пак е успял да включи електрозахранването му, но с голямо усилие. 

Credit : Roscosmos/FEDOR

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2983-2019-fedor-ne-moje-da-sevkluchi

[SAlexandrov]

Най-накрая успяха да поправят горивните резервоари на МЛМ Наука

20 септември 2019 г. 08:00 ч. Руската информационна агенция ТАСС ни информира, че специалистите на ГКНПЦ "Хруничев" най-сетне са успели да ремонтират замърсените с метални стърготини горивни резервоари на модула МЛМ "Наука". Следователно те ще бъдат използвани за изстрелването на модула и няма да се налага изготвяне на нови резервоари по образец на "Фрегат".

"Ще бъдат използвани стандартните резервоари, те успешно са преминали през изпитанията, всички проблеми с тях са решени. Сега завършва оформянето на съответстващите документи", съобщава един от анонимните източници в ракетно-космическия отрасъл за ТАСС.

Друг източник споделя, че макар и резервоарите на "Наука" да са проектирани за многократно използване, сега те ще се използват само веднъж - за скачването на модула с МКС.

Полетът на модула по последна информация е планиран за края на 2020-та година. Ако датата бъде изобщо спазена, това ще стане 13 години след първоначално зададения срок. През изминалото десетилетие модулът премина през множество проблеми, а за куриозното му замърсяване със стърготини и до днес нямаме понятие какво точно се е случило. Легендите, които се носят в ГКНПЦ "Хруничев", разказват, че по време на преобразуването на модула от бекъп на "Заря" в нова лаборатория "Наука", работниците не са получили точни инструкции какво да правят и някои от тях са си помислили, че е трябвало да го нарежат за скрап. 

Руският модул "Наука", който трябва да бъде прикачен към Международната космическа станция. Снимка: ГКНПЦ Хруничев

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2989-2019-mlm-nauka-tanks-repaired

[SAlexandrov]

Русия е на път да отбележи цели 12 месеца без провал на космическа ракета

3 октомври 2019 г. 12:30 ч. Уебсайтът Parabolic Arc напомня, че ако до 11-ти октомври не настъпи авария на руска ракета, това означава, че на тази дата Русия ще отбележи цели 12 месеца без да претърпи цялостен или частичен провал при изстрелване - за пръв път от 2010-та година насам.

Последната авария на Русия бе на 10-ти октомври 2018-та, когато "Союз-ФГ" не успя да изстреля в космоса кораба "Союз МС-10". За щастие тогава аварийната система сработи и членовете на екипажа Ник Хейг и Алексей Овчинин се спасиха. 

При добро стечение на обстоятелствата руснаците биха могли да изкарат и една календарна година без авария. Последната календарна година, когато не е имало нито един провал на руска ракета, бе 2003-та. 

Изстрелването през ноември 2017-та от новия руски космодрум Восточний завърши с провал. Снимка: Роскосмос

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3009-2019-russia-12-months-without-failure

[SAlexandrov]

Ракетата Протон-М излита на своята последна (засега) комерсиална мисия

9 октомври 2019 г. 08:05 ч. Днес, на 9-ти октомври в 13:17 ч. българско време, от космодрума Байконур в Казахстан ще излети руската тежкотоварна ракета "Протон-М". Ракетата ще изведе в космоса спътниците Eutelsat 5 West B и Mission Extension Vehicle - 1. Първият от тях е конструиран съвместно от американската компания Нортроп Груман и европейския аерокосмически гигант Еърбъс, а вторият - изцяло от Нортроп Груман. MEV-1 е особено интересна мисия, защото целта ѝ е да обслужва геостационарни спътници и да им удължава експлоатационния период с пет години. 

Изстрелването на "Протон-М" ще включва горна степен "Бриз-М" и ще продължи над 15 часа.

В продължение на над две десетилетия руските ракети "Протон" извозваха западни спътници и бяха основен генератор на пари за руската космическа индустрия. Това рязко се промени през последните години поради появата на частни американски компании като СпейсЕкс и Рокет Лаб, които имат собствени и по-евтини ракети от "Протон", както и поради честите аварии на руските ракети и съпътстващите ги повишения на цените за застраховки. 

Днешният полет е първият комерсиален за ракетата след две години прекъсване и понеже други договори не са сключени, се очертава и да е последният такъв. 

Ракетата "Протон-М" в очакване на днешния старт. Снимка: Роскосмос

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3019-2019-proton-m-last-commercial-mission

[Skubi]

Преди 3 часа, SAlexandrov said:

Ракетата Протон-М излита на своята последна (засега) комерсиална мисия

9 октомври 2019 г. 08:05 ч. Днес, на 9-ти октомври в 13:17 ч. българско време, от космодрума Байконур в Казахстан ще излети руската тежкотоварна ракета "Протон-М". Ракетата ще изведе в космоса спътниците Eutelsat 5 West B и Mission Extension Vehicle - 1. Първият от тях е конструиран съвместно от американската компания Нортроп Груман и европейския аерокосмически гигант Еърбъс, а вторият - изцяло от Нортроп Груман. MEV-1 е особено интересна мисия, защото целта ѝ е да обслужва геостационарни спътници и да им удължава експлоатационния период с пет години. 

Изстрелването на "Протон-М" ще включва горна степен "Бриз-М" и ще продължи над 15 часа.

В продължение на над две десетилетия руските ракети "Протон" извозваха западни спътници и бяха основен генератор на пари за руската космическа индустрия. Това рязко се промени през последните години поради появата на частни американски компании като СпейсЕкс и Рокет Лаб, които имат собствени и по-евтини ракети от "Протон", както и поради честите аварии на руските ракети и съпътстващите ги повишения на цените за застраховки. 

Днешният полет е първият комерсиален за ракетата след две години прекъсване и понеже други договори не са сключени, се очертава и да е последният такъв. 

Ракетата "Протон-М" в очакване на днешния старт. Снимка: Роскосмос

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3019-2019-proton-m-last-commercial-mission

Един въпрос само. И колоко тайни, военни щучки се изнесе в космосу, за подобряване на готовнодта и точноста на руските и други дрончета, с оглед на това, че точно днес започва инвазията на турчулята срещу курдите??????

 

[SAlexandrov]

Успех: тежкотоварната ракета Протон-М изведе в космоса два комерсиални спътника

10 октомври 2019 г. 08:05 ч. Вчера, на 9-ти октомври, в 13:17 ч. българско време бе проведено изстрелване на тежкотоварната ракета "Протон-М" с ускорителен блок "Бриз-М" и космически спътници Eutelsat 5 West B и Mission Extension Vehicle-1.

Полетът продължи над 15 часа, с пет запалвания на "Бриз-М". И двата спътника бяха въведени успешно в техните целеви орбити. Особено интересен е спътникът Mission Extension Vehicle-1, построен от американската компания Нортроп Груман. Счита се, че той ще може да се скачва с остарели сателити, да ги обслужва и презарежда с гориво и така да им удължава живота. 

В продължение на над две десетилетия руските ракети "Протон" извозваха западни спътници и бяха основен генератор на пари за руската космическа индустрия. Това рязко се промени през последните години поради появата на частни американски компании като СпейсЕкс и Рокет Лаб, които имат собствени и по-евтини ракети от "Протон", както и поради честите аварии на руските ракети и съпътстващите ги повишения на цените за застраховки. 

Вчерашният полет бе първият комерсиален за ракетата след две години прекъсване и понеже други договори не са сключени, се очертава и да е последният такъв. 

Снимка от вчерашното изстрелване. Photo credit : Roscosmos

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3022-2019-10-oct-proton-launch-success

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Русия изстреля последната ракета с украински компютър Рокот!

Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Roscosmos

27 декември 2019 г. 09:45 ч.

Светослав Александров. В края на 2019-та за пръв път Русия ще посрещне Нова година в добро настроение - 2019-та е първата календарна година след 2003-та, в която страната няма провал на орбитална космическа ракета. 

Тук е важно да се подчертае - тази класация отчита единствено орбиталните изстрелвания и включва само стартовете на ракетите, без да се взема предвид работоспособността на космическите апарати след отделянето от горните степени на носителите. Не отчитаме и военните тестове, при които също може да има аварии - напр. "Буревестник".

Изстрелването на ракетата "Рокот" тази нощ бе проведено в 01:11 ч. българско време. Роскосмос потвърждава, че ракетата и ускорителният блок "Бриз-КМ" са сработили нормално и че спътниците "Гонец-М" са се отделили благополучно от горната степен.

Макар и успешно, изстрелването носи горчив привкус - това е последният полет на ракета "Рокот" поне в обозримо бъдеще. "Рокот" е оборудвана с украински компютър. След анексацията на Крим от Русия стана все по-трудно руските специалисти да си сътрудничат с украинските. Космическият експерт и собственик на сайта Russianspaceweb.com Анатолий Зак съобщава, че благодарение на европейците, които имаха нужда от "Рокот" за собствени спътници (напр. "Сентинел") бяха получени ограничени бройки компютри и резервни части, но руснаците нямаха как да разчитат на същото за чисто руските мисии.

Роскосмос съобщава, че понастоящем предприятието ГКНПЦ "Хруничев" създава модернизирана версия на "Рокот", при която чуждестранните компоненти трябва да бъдат заменени с чисто руски. Дали това ще се случи, предстои да видим. Новите разработки на руснаците вечно са съпъствани от големи трудности и отлагания. Не е нужно да напомням, че след два тестови полета на новите ракети "Ангара" през 2014-та все още не сме станали свидетели на третия полет. "Ангара" има тежкотоварен вариант "Ангара А-5", който трябва да замени "Протон", както и лекотоварен "Ангара А-1.2", способен да поема полети от типа на тези на "Рокот". 

И докато Русия днес се радва на безаварийна космическа 2019-та година, предстои да видим дали следващите години също няма да са безаварийни по много проста причина - липсата на нови ракети, които да летят... 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3115-2019-last-rokot-successfully-launches

[SAlexandrov]

Лента.Ру за 2019-та: САЩ покоряват Марс, Китай - Луната, а Русия гори съветското си наследство

30 декември 2019 г. 20:20 ч. Руският медиен сайт Лента.Ру публикува обзорна статия за космическите събития през 2019-та година, в която остро разкритикува състоянието на руския космически отрасъл.

Анализът акцентира върху успешното кацане на китайската лунна мисия "Чанг'e 4" върху обратната страна на Луната, както и на безупречното спускане на американската мисия "ИнСайт" върху повърхността на Марс. А що се касае до голямото руско междупланетно постижение през 2019-та - изстрелването на космическата обсерватория "Спектр-РГ", благодарение на която за пръв път в историята руски апарат достигна до точка на Лагранж, коментаторите на Лента.Ру не са особено впечатлени. 

Да, анализът отчита, че "Спектр-РГ" е първата голяма руска космическа мисия след дългогодишно прекъсване - предходната бе изстреляна преди повече от осем години, тази на стария телескоп "Спектр-Р". "Но не можем да не забележим, че повече от половината от ключовите системи на обсерваторията не са руски - конструктивно "Спектр-РГ" представлява многоцелева платформа "Навигатор" с разположени на нея немски космически телескоп eROSITA и руски телескоп ART-XC. На последния са монтирани огледални модули, произведени от НАСА в космическия център Маршал, САЩ. Това е така, защото руските огледала за ART-XC се оказаха неправилно полирани и съответно годни единствено за ресурсни изпитания". 

Източник: Лента.ру

Тази снимка бе заснета от немския прибор eROSITA на руския космически телескоп "Спектр-РГ" и тя изобразява Големия магеланов облак. Credit: F.Haberl, M. Freyberg and C. Maitra, MPE/IKI

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3120-2019-lenta-komentar-godinata

[SAlexandrov]

Дмитрий Рогозин: пречат ни санкциите и липсата на частни космически компании

Снимка от срещата през август 2019-та между Владимир Путин и Дмитрий Рогозин. Фото: Роскосмос

1 януари 2020 г. 15:15 ч.

Светослав Александров. Ръководителят на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин призна кои са най-големите проблеми на космическия отрасъл - санкциите и липсата на частни космически компании. Това стана ясно по време на негово интервю за телевизионния канал Россия 24.

"Ще сме щастливи, ако частните компании се появят в Русия. Но това е особеност за нашата държава - у нас няма такъв голям свободен капитал като например в САЩ", категоричен е Рогозин. 

Все пак в Русия има няколко частни фирми. По думите на Рогозин Роскосмос не им се бърка от бюрократична гледна точка. 

Голяма спирачка за развитието на руската космонавтика се оказват и западните санкции. "Това е изкуствено ограничение, което ни принуждава да се нагаждаме. Разбира се, заради санкциите у нас не може да стане по-добре. Те ни ограничават много силно. И най-важното ограничение е в областта на микроелектрониката. Това е най-сложният проблем, който изпитваме", смята Рогозин.

Междувременно по думите на шефа Русия води преговори с Турция, Индонезия и Унгария. "Тези страни желаят да изпратят свой собствен космонавт, те искат да си сътрудничат с Роскосмос", казва той. 

Източник: НК 1, 2 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3122-2020-roscosmos-sankcii

[SAlexandrov]

Нова година - ново отлагане за руския модул Наука

1 януари 2020 г. 19:00 ч. Многострадалният руски модул "Наука" трябваше да напусне производствения цех на ГКНПЦ "Хруничев" и да бъде отправен към космодрума Байконур през този месец, за да се подготви за полет през есента или зимата на 2020-та година. 

Но по информация от Туитър акаунта на робота Фьодор (директно контролиран от руската космическа агенция), това няма да стане. В хода на изпитанията е възникнала нова нужда от допълнителни проверки и вместо това целевата дата за отправянето на модула се измества за месец март.

Така изстрелването на "Наука" за 2020-ва година отново виси на косъм. Нееднократно източници в руския ракетно-космически отрасъл са споделяли, че след пристигането на модула на Байконур са нужни още около 9 месеца за финални предстартови изпитания. Така че ако "Наука" наистина довтаса да се отправи към космодрума през март, бройте още минимум девет месеца до старта. Това означава изстрелване в края на декември или ... да, през 2021-ва година. 

Първоначално Русия планираше да изпрати модула в космоса през 2007-ма година. Това е скандално дълго отлагане. Изглежда, че руският сегмент на Международната космическа станция ще си остане още дълго време недостроен. 

Руският модул "Наука", който трябва да бъде прикачен към Международната космическа станция. Снимка: ГКНПЦ Хруничев

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3124-2020-nauka-new-delays

[SAlexandrov]

Русия не е успяла да изпълни почти половината от обещаните космически полети през 2019-та

2 януари 2020 г. 13:50 ч. В края на 2019-та година Русия за пръв път след 2003-та отбеляза цяла една календарна година без провали. И въпреки всичко постижението се оказва половинчато - изпълнени са само около половината от обещаните от Дмитрий Рогозин 45 изстрелвания.

За обещанието вече писах на страниците на КОСМОС БГ през февруари. Руската медия РИА Новости ни напомни, че през 2019-та са изпълнени само 25 орбитални изстрелвания. "Стартовата програма е изпълнена на малко повече от 50%. Причините са различни, в това число недостатъци на работната организация", съобщава вицепремиерът Юрий Борисов.

Особено сериозно е положението с планираното обновяване на руските военни спътници, което не се случи. В тази връзка президентът Владимир Путин е назначил специална комисия, която ще разследва причините за забавянията. 

Снимка от изстрелването на ракета "Рокот" на 27-ми декември. Photo credit : Roscosmos

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3125-2020-half-promised-launches-never-happen

[SAlexandrov]

Най-опитният руски космонавт Генадий Падалка: екипът на СпейсЕкс напомня на този на Корольов

Космонавтът Генадий Падалка по време на негова космическа разходка през 2012-та година. Photo credit : NASA

3 януари 2020 г. 17:50 ч.

Светослав Александров. Генадий Падалка, най-опитният руски космонавт с прекарани рекордни 879 дни в космоса, сравни екипа на Илон Мъск с този на легендарния съветски конструктор Сергей Корольов. Падалка отправи и сериозна критика относно състоянието на руската космонавтика. 

Космонавтът подчерта, че Илон Мъск е събрал екип от млади специалисти: "Аз помня през 2012-та година, когато посрещахме първия космически кораб "Драгън" на борда на МКС, в реално време излъчваха неговия център за управление. Там се намираше екип от млади специалисти на възраст между 25 и 45 години с фанастични идеи и проекти. Напомни ми на времената на Сергей Павлович Корольов, под неговото ръководство е имало точно такъв екип от инженери, които не са се бояли да творят, да поемат рискове и отговорности".

Конкретно за Мъск, Падалка смята, че "той мечтае и поставя цели, които не винаги са достижими, но човек трябва да се стреми към тях. И сред останалите неща той създава конкуренция за мнозина. Дори и в рамките на неговата компания, например, при проекта "Старшип", има два екипа - единият е в Тексас, а другият - във Флорида. За основата на проекта "Старшип" ще служат най-напредничавият кораб и най-мощната тежкотоварна ракета. Работи се както е било някога в СССР, когато е имало няколко екипа, когато е имало конкуренция. Дали е била здрава или не, е друг въпрос - но е имало такава". 

Относно упадъка на руската космонавтика, космонавтът смята, че стагнацията е започнала още в началото на века. "Има няколко причини. Първо, това е технологичното изоставане. Руският сегмент на МКС е построен съобразно технологиите на 80-те години. Перспективните от наша гледна точка модули МЛМ "Наука" и Научно-енергетическия модул все още се намират на Земята, а те трябваше да бъдат в състава на нашия сегмент още през 2008-2009 година. Добре направеният и надежден, но отдавна остарял кораб "Союз", преминава през безкрайни модернизации".

Втората причина по думите на Падалка е "неефективното и нецелевото усвояване на бюджета и комерсиалните средства в отрасъла". "Третата причина е липсата на квалифицирани специалисти. Топ ръководството в чуждестранните космически агенции и компании като правило се състои от специалисти с отлично инженерно-техническо образование, представители на научната общност, специалисти по приложна физика. Някога така е било и в нашите конструкторски бюра през 60-те и 70-те години, когато са се ръководили от великолепни конструктори като Корольов, Глушко, Челомей", категоричен е космонавтът. 

Цялостната оценка на Падалка за Русия е тежка: "Ние все още летим на това, което е наследено от СССР. Не сме създали нищо ново, говоря само за пилотираната космонавтика. Не можем да се хвалим със "Союз", той е постижение на поколението на космическите първопроходци. Но нашето поколение не успя да създаде нищо подобно. Останали са ни само идеите и мечтите. Ние сме в режима на очакване на някакво чудо, но чудесата няма да дойдат". 

Източници: РИА Новости 1, 2

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3128-2020-padalka-comments-russian-space

[новорегистриран2]

Цитирай

«Ангара» проблем

Почему новая ракета-носитель до сих пор не летает

6 января исполнилось 25 лет указу президента России «О разработке космического ракетного комплекса (КРК) "Ангара"». Однако за четверть века российской космонавтике так и не удалось наладить серийное производство этих носителей, хотя предполагалось, что к настоящему времени они станут основными средствами доставки в космос грузов и экипажей. Почему не случилось?

Светлана Сухова

КРК «Ангара» был призван заменить большинство из использовавшихся в 1990-е ракет: «Ангара А5» — вместо экологически вредного «Протона-М», «А3» — взамен украинского «Зенита», «Ангара-1.2» должна была занять нишу «Циклона-2/3» и «Космоса-3М». Реализация этой цели позволила бы российским властям заново собрать разрушенную после исчезновения СССР космическую отрасль, локализовав производства и запуски внутри страны.

 

 

Ситуация в стране на старте проекта была отчаянной, но уже через 9 месяцев после Беловежских соглашений был объявлен конкурс на проектирование и создание нового КРК. Соревновались три ведущих предприятия, победил ГКНПЦ им. М.В. Хруничева. Проект и финансирование утвердили довольно споро, но работа застопорилась, не начавшись: пару лет совершенствовали конструкцию будущей «Ангары» на бумаге. Эта задержка, однако, оказалась самой незначительной в череде всех последующих. О чем речь?

На этот вопрос дает ответ двухтомник «Космический ракетный комплекс "Ангара": история создания», написанный бывшим генеральным конструктором ГКНПЦ им. М.В. Хруничева Владимиром Нестеровым. Никогда еще за более чем 60 лет существования отрасли «космическая кухня» России не открывалась настолько стороннему наблюдателю: в книге собраны сотни документов не только по проекту «Ангара», но и по смежным отраслям за почти два десятилетия. Их изучение позволяет понять, в каком состоянии сегодня находится не только сам проект, но и вся некогда ведущая отрасль страны.

Дорогое удовольствие

Как и в любом другом секторе экономики, в космической отрасли существует прямая зависимость между инвестициями и отдачей. Разница только в порядке цифр — тут счет идет на миллиарды. При этом сбой финансирования чреват не только срывом графиков, но и потерей места на рынке, а то и исчезновением целых технологических линий или научных бюро.

Лидерство СССР в космической гонке во многом объяснялось щедростью советского руководства, отводившего на реализацию космических программ изрядную долю имевшихся тогда государственных средств. Даже в уже непростом с финансовой точки зрения 1989 году «на космос» выделили 6,9 млрд рублей (свыше 10 млрд долларов). Россия такие расходы не потянула сразу и в начале — середине 1990-х финансирование упало почти до нуля. Выправить крен в финансировании отрасли удалось только к 2010-м годам.

Бюджетный максимум Роскосмоса был зафиксирован в 2013–2014 годах. По мнению специалистов, если бы такой уровень удалось сохранить лет пять, а лучше — десять, Россия обзавелась бы полноценной орбитальной группировкой, достроенным космодромом Восточный и активно летающей в космос «Ангарой».

Но вышло иначе: Федеральная космическая программа была урезана. Вместо планировавшихся на 10 лет 2,7 трлн рублей осталось только 1,4 трлн рублей. Еще хуже поступили с Федеральной программой развития космодромов. Первоначально на нее планировалось выделить 750 млрд рублей (50 — на Байконур, 180 — на Плесецк и 530 — на Восточный). Позднее они превратились в 550 млрд, а потом и вовсе в 340 млрд рублей. Это был тяжелейший удар по космической отрасли. Одновременно усилилась конкуренция на рынке коммерческих запусков из-за появления новых игроков, и, как следствие, обмелел приток валютных поступлений.

Как работал и менялся за четверть века арсенал российских ракет-носителей

Но вернемся к созданию «Ангары». В книге Нестерова приведены цифры: в 1995–1996 годах деньги дало только Минобороны, в 1997 году — МО и Российское космическое агентство (РКА — предшественник Роскосмоса). С 1998 года перебои с финансированием пошли уже с двух сторон: военные вместо 99 млн выделили 6,5 млн рублей, РКА — ни копейки. Год спустя ситуация повторилась: МО дало 1 млн вместо 115 млн рублей, РКА — опять ноль. В 2000 году военные оказались щедрее (48,3 млн вместо 115 млн), РКА — снова ноль… Всего до 2005 года, когда началось нормальное финансирование, было выделено 4 процента от всех необходимых бюджетных средств. Но чистая арифметика тут не работает: в кризис 2008 года потребовались дополнительные ассигнования на проект — из-за роста цен на энергоносители, материалы и зарплаты, а также из-за уточнения цифр смет после проведенных испытаний и в результате уточнения конструкторской документации. По книге Нестерова можно проследить, как менялось финансирование проекта «Ангара» с годами и как от этого сдвигались графики и планы подготовки узлов, агрегатов.

Например, президентский указ от 30 ноября 2008 года (№ 1656) устанавливал график проведения летных испытаний «Ангары» в 2010–2011 годах и последующее использование этих ракет, в том числе и для коммерческих запусков, начиная с 2013 года. Однако испытания удалось провести только в 2014-м. Казалось бы, вот она, заветная черта — с конца 2014 года «легкая» и «тяжелая» «Ангара» у России формально есть. Почему же эти носители не используют? Тому две основные причины. Первая — перебои в работе ГКНПЦ им. М.В. Хруничева из-за перевода производств из Москвы в Омск, вторая — неготовность космодрома Восточный для старта «Ангары».

Куда уехал цирк

Русская пословица гласит, что один переезд равен двум пожарам. То есть на такие риски и затраты, когда речь идет о переводе в другое место налаженного производства, рекомендуется идти в крайнем случае и очень продуманно. Острой же необходимости в быстрой переброске производства «Ангары» из Москвы в Омск специалисты не видят до сих пор.

Официальная версия переезда, озвученная несколько лет назад, гласила, что проблема в сварке: на омском «Полете» используется фрикционная сварка, необходимая при создании «Ангары», тогда как на московском заводе, где долгие годы делают «Протон», аргонно-дуговая. Не проще, а главное, не дешевле ли в такой ситуации поменять метод сварки? Такой вопрос, похоже, отраслевое руководство сильно не заботил. Еще одна причина переезда, озвученная официально,— выгодность расположения: Омск ближе к космодромам Плесецк и Восточный. Аргумент так себе: за годы существования отечественной космонавтики изделия успешно возили и в Плесецк, и на Байконур, так что ссылка на расстояние лукава.

Впрочем, в итоге сделали как хотели. А последствия решения о переброске производства за Урал известны, и конструктор Нестеров в своей книге об этом подробно пишет: налаженный производственный цикл на самом мощном в России профильном холдинге был нарушен, из его состава практически выведено три крупных предприятия численностью около 16 тысяч человек («Протон-ПМ» в Перми, КБХА и ВМЗ в Воронеже), проведены массовые сокращения персонала под эгидой оптимизации производства (самая существенная потеря — ветераны производства), подорваны, а то и разрушены производственные связи. Опытно-конструкторские работы также пострадали от переезда. Сказались эти перемены и на налаженном за десятилетия цикле по изготовлению и запускам «Протона» (в 2007–2013 годах ГКНПЦ им. М.В. Хруничева запускал в среднем в год по 10–12 «Протонов», обеспечивая треть мирового космического грузопотока, а в 2016 году было запущено всего три, в 2017 году — два, в 2018-м — четыре).

А на омском «Полете» вместо постепенного и поэтапного освоения серийного производства «Ангары» был включен сверхзатратный авральный режим: первый этап модернизации мощностей «Полета» обошелся казне в 7 млрд рублей (один только гальванический цех — 250 млн рублей), второй этап — 10 млрд рублей, но процесс так и не завершен. А решение о резком переводе производства на неготовые площади с неподготовленным персоналом не просто обошлось в копеечку, но и ожидаемого эффекта не дали: сроки изготовления новых ракет «Ангара» постоянно откладываются, равно как и запуск ее серийного производства (новая дата теперь — 2023 год). Так зачем было идти на риск? Убедительного официального ответа специалисты не видят, зато прагматичное неофициальное толкование давно гуляет по Сети: филевские территории ГКНПЦ им. М.В. Хруничева — настоящий Клондайк с точки зрения их будущей коммерческой застройки…

Пару месяцев назад случилась занятная коллизия: скоропостижно был расторгнут контракт между Роскосмосом и ГКНПЦ им. Хруничева (на 2 млрд рублей) на производство «Ангары-1.2». Официальная позиция руководства отрасли: смена носителя — стандартная практика, более мощный «Союз» лучше справится с задачей по выводу на орбиту спутников «Гонец», под который изначально «подписывали» филевско-омскую ракету. Эксперты на такое заявление только пожимают плечами: традиционно все ракеты-носители (РН) рассчитаны под конкретную нагрузку и при заключении контракта все нюансы учитываются, да и сам контракт с ГКНПЦ им. Хруничева был подписан всего-то в конце июня. Выходит, за 4 месяца до отказа от него было неизвестно, аппарат какого веса намерены были отправить на орбиту? К тому же «Гонец» для «Союза» — слишком легкая ноша (6 тонн полезной нагрузки окажутся не задействованы). Как говорят эксперты, это все равно что вместо «Газели» арендовать «КамАЗ» для транспортировки холодильника. И как все это понимать? А вот как: для людей сведущих предложенное публике обоснование значит только одно — неготовность не только носителей, но и космодрома.

К носителю вернемся чуть позже, сначала о космодроме. Восточный и правда еще не скоро станет стартовой площадкой для «Ангары». Хотя бы потому, что возведение ее пускового комплекса в прошлом году только начали. В 2014 году испытания «Ангары-1.2» и «Ангары-А5» проводились с космодрома Плесецк, хотя, согласно первоначальному плану, «Ангара» должна была стартовать с Байконура в составе космического ракетного комплекса «Байтерек». Однако совместный российско-казахский проект по строительству нового стартового комплекса на Байконуре, начатый еще в 2004 году, тогда же примерно и остановился, и площадку для «Ангары» решено было готовить на Восточном, а «Байтерек» использовать для пусков украинской РН «Зенит». В 2014 году, однако, переиграли и эту схему, так что сегодня на «Байтереке» позиционируется «Союз-5», да и на Восточном первым стали делать комплекс… для «Союза».

Эксперты объясняют это тем, что строителям требовалось отчитаться о сдаче первой очереди космодрома, а возведение стартового стола для «Ангары» такого не позволяло (старт для «Союза» выходил более дешевым и быстрым для установки). Резон понятен, но, как говорится, не очевиден: при том что в России сегодня изготавливается от 12 до 18 РН «Союз» в год, а действующих стартовых комплексов под него аж шесть, идея реализовалась не лучшая: ради двух-трех пусков в год тратятся миллиарды на обслуживание инфраструктуры, содержание обслуживающего персонала и боевого расчета (последний, к слову, до сих пор привозят с Байконура).

Между тем в 2012 году, когда решался вопрос о переводе стартов из Казахстана в Россию, тогдашний глава Роскосмоса Владимир Поповкин ратовал за обязательность осуществления пилотируемых программ именно с космодрома Восточный. Это, по мнению экспертов, позволило бы вдохнуть в космодром жизнь, гарантируя его персоналу по 5–6 запусков в год. План хороший, но когда еще сбудется?

Стартовый стол для «Ангары» обещают построить на Дальнем Востоке к 2022 году, но сроки вызывают сомнения даже у оптимистов. В книге Нестерова подробно описано, каких сил, времени и средств потребовало создание комплекса под «Ангару» в Плесецке — на обжитом и исправно функционирующем космодроме. Если кратко, то восемь лет и 24,8 млрд рублей. И даже при том что процессом руководили военные, не обошлось без ЧП и срывов. Что же ждать на Восточном, где процент недостроя первой очереди (инфраструктура и жилые дома) крайне высок, а на подрядчиков уже заведены 163 уголовных дела (109 из которых переданы в суд), а сумма затрат на возведение «ангарского» комплекса в 10 раз больше, чем было в Плесецке,— 300 млрд рублей.

С запусками «Ангары», короче, придется повременить до полной готовности объекта. Если к тому времени будет что запускать: по словам вице-премьера Юрия Борисова, «ракета не соответствует требованиям, которые к ней предъявляет основной заказчик». Вице-премьер говорил о второй по счету «Ангаре-А5», которая была изготовлена на полтора года позже графика, да еще с таким количеством огрехов, что Минобороны отказалось ее принимать. Оно и понятно: на качестве и скорости сборки не могло не сказаться состояние «на чемоданах», в каком уже пребывает ГКНПЦ им. М.В. Хруничева. Сейчас идет изготовление третьей по счету «Ангары» и тоже с проблемами: обещанный срок — 2018 год — пройден, 2019 год — пройден, и будет ли пуск в 2020 году — тоже большой вопрос, летные испытания «Ангары» безнадежно сорваны.

Между тем, согласно госпрограмме вооружения, до 2020 года должны были произвести 18 пусков «Ангары» легкого, среднего и тяжелого классов (на что из бюджета были выделены 47,6 млрд рублей). Но от средней ракеты отказались вовсе (весной прошлого года), с тяжелой наблюдаются «производственные трудности», а легкая до сих пор «в процессе»: при том что в госпрограмме средства на опытно-конструкторские работы по «Ангаре-1.2» были запланированы в полном объеме, к сроку — 2017 году — работы не были закончены, летные испытания даже не начаты, а сроки отодвинуты на 2020–2021 годы. Сомнения, впрочем, и в них: в генеральном графике, подписанном Минобороны и Роскосмосом, в 2015–2018 годах должны были быть внедрены новые технологии, технические решения и новые материалы, позволяющие поднять грузоподъемность РН «Ангара» и уменьшить ее стоимость, что позволило бы компенсировать увеличение веса российских космических аппаратов и обеспечить их успешное выведение на орбиту; с деньгами проблем не было — дали сколько просили (7,96 млрд рублей), но работы почему-то не были сделаны.

Кроме того, в 2017–2018 годах должны были начаться летные испытания кислородно-водородного разгонного блока (КВРБ) для «Ангары-А5», что позволило бы на 25 процентов увеличить грузоподъемность этой ракеты на высокие орбиты и полностью догнать зарубежных конкурентов по этому параметру, несмотря на невыгодное географическое расположение отечественных космодромов. Но работы не вышли из стадии выпуска рабочей документации. Еще в госпрограмме были предусмотрены средства для строительства на космодроме Плесецк второй пусковой установки со всеми системами и инфраструктурой для осуществления запусков «Ангара-А5» с КВРБ (17,256 млрд рублей). Строительство так и не начато…

«Ангара» vs «Союз»

Роскосмос отказался от создания средней ракеты — «Ангара-А3» — в апреле прошлого года ради развития проекта «Союз-5». В официальных заявлениях «Ангара» по-прежнему именуется основным носителем в легком и тяжелом классе, а отказ от средней ракеты объяснен тем, что «Союз-5» имеет ту же грузоподъемность и было бы неразумно дублировать мощности.

Эксперты соглашаются, что подход «не держать все яйца в одной корзине» логичен. Но в конкретном сюжете есть существенные нюансы. Работы по «Союзу-5» только начаты, тогда как по «Ангаре-А3» оставалось отработать программное обеспечение для системы управления на уже готовом стенде. При этом за содержание наземной инфраструктуры и производственной базы КРК «Ангара-А3» платить не требовалось. В руководстве отрасли заявили, что проект «Союза» более перспективный хотя бы уже тем, что Россия получит модернизированную украинскую ракету «Зенит» (она, как известно, была основой проекта «Морской старт»). Вопрос, однако, в том, зачем это России?

Во-первых, «Зенит» — одна из самых аварийных ракет (показатель безаварийности «Зенита» самый низкий в отечественной космонавтике и один из самых низких в мире — 0,857). Во-вторых, «Зенит» — морально устаревший комплекс. Так что если «Союз-5» призван стать модернизированным «Зенитом», то к моменту выхода на летные испытания (не ранее чем через 7–8 лет) его основным техническим решениям, на базе которых он создается сейчас, будет более 40 лет. Кроме того, «Союз-5» проигрывает еще и по грузоподъемности тому же «Протону-М»: последний при запуске с Байконура выводит на геостационарную орбиту грузы массой 3,5 тонны, а «Союз-5» — не более 2 тонн.

Наконец, главный вопрос: кто будет разрабатывать эту ракету? «Зенит» в далекие 1970-е проектировало КБ «Южное», а изготавливал Южмашзавод, которые в те годы были на пике формы, достигнутой при создании ракетного комплекса «Сатана». При этом интеграцией матчасти первой ступени «Зенита» в состав сверхтяжелой ракеты-носителя «Энергия» осуществляли конструкторские комплексы «16-й службы» РКК «Энергия». За последние 40 лет она практически растеряла кадры и квалификацию (свидетельством деградации ее уровня стал проект ракеты-носителя «Русь-М», получившейся крайне неудачной с точки зрения баллистики и вдобавок не конкурентоспособной с зарубежными аналогами по цене. Проект в итоге закрыли). К проектированию «Союза-5» планируется подключить РКЦ «Прогресс», но у него нет опыта создания КРК с нуля.

А еще потребуются деньги. Так как после всех сокращений бюджет сверстан предельно жестко, ради реализации проекта «Союз-5» приходится урезать финансирование других программ. Так, например, сокращены объемы средств, отпускаемых на разработки перспективных двигателей, которые должны были бы использоваться при разработке ракеты-носителя нового поколения, отнесены за 2025 год работы по созданию ракеты-носителя сверхлегкого класса, предназначенного для запуска малых аппаратов, которыми сегодня активно занимаются во всем мире, и, наконец, «пощипали» программу разработки отечественного кислородно-водородного блока КВРБ. Хотя такой двигатель — самая перспективная разработка, позволяющая реализовать межпланетные экспедиции.

КВРБ — основа основ всех «проектов века», в том числе лунных и марсианских. В книге Нестерова представлены материалы для сравнения характеристик «Ангары-А5» с КВРБ и ее основных соперниц на мировом рынке — европейской Arian 5ЕСА, американских Atlas V551 и Delta IV Heavy. Вывод, который можно сделать после прочтения: «Ангара-А5» с таким двигателем опережает их всех по целому ряду параметров. Более того, никто в мире не прошел в направлении создания такого двигателя настолько далеко. И ведь требуется совсем немного средств, чтобы закончить давно начатое. Однако финансирование проекта сокращено в пользу разрабатываемого с нуля «Союза-5».

Точно такая же история, к слову, произошла и с метановым двигателем, который тоже напоролся на… «Союз». В книге Нестерова приводится копия письма от 2013 года за подписями гендиректоров и генконструкторов крупнейших предприятий отрасли на имя тогдашних руководителей российской космонавтики Олега Остапенко и Игоря Комарова, из которого следует, что ракета-носитель сверхтяжелого класса должна быть оснащена метановым двигателем. Уже проводились его огневые испытания в КБ «Химавтоматика», но эта разработка не была поддержана. Если бы решение было принято 6 лет назад, сегодня Россия обладала бы таким двигателем. Стоил он тогда 4,5 млрд рублей. Сегодня цена выросла в разы, да и время упущено.

Официально было объявлено о трех целях, ради которых создается «Союз-5». Первая — запуск автоматических аппаратов на околоземные орбиты и отлетные траектории (но таких аппаратов нет и их создание не планируется даже в перспективе). Вторая — обеспечение летных испытаний пилотируемого корабля нового поколения «Орел» (это можно было сделать в 20 раз дешевле на «Протоне-М» или «Ангаре-А5»). И третья — отработка ракетного блока для первой и второй ступеней сверхтяжелой ракеты (СТК) (отработка не является необходимой, так как в конструкции первой ступени «Союза-5» практически нет ничего нового, что требовало бы создание летного демонстратора).

Выходит, такие цели не слишком объясняют рвение руководства отрасли по перемещению средств и финансов на проект «Союз-5». И все же одно логичное объяснение происходящему есть. Интерес к созданию «Союза-5» проявляют новые владельцы «Морского старта» (авиакомпания «Сибирь») и руководство Роскосмоса, желающее этот проект реанимировать. Дело благое, вот только получается, что усилия и госсредства идут на коммерческий проект…

России всегда было важно удержать, а лучше — усилить позиции на мировом рынке космических пусков. И КРК «Ангара» должна была в этом помочь. Увы, в отсутствие новой ракеты Россия стала терять рынки, а российская программа космических пусков стремительно «худеть».

В 2014 году Россия осуществила 32 пуска, в 2015 году пусков стало уже 26, в 2018 году — только 17 (столько же СССР делал лишь в 1961 году, когда отрасль была в стадии становления). Минувший год поворотным не стал (в 2019 году вместо обещанных 45 пусков состоялось 22). Каким окажется нынешний, узнаем.

Что решают кадры

«Единственный, кто может быть без профильного образования в ракетно-космической отрасли,— это генеральный директор Роскосмоса»,— заявил глава корпорации Дмитрий Рогозин в ходе осеннего заседания Российской академии космонавтики им. Циолковского. Остальные, по его словам, просто обязаны быть специалистами. Это сильное программное заявление, хотя и достаточно забавное: согласитесь, совсем непросто оценить профессионализм других, не обладая собственной достаточной компетенцией.

Но все же сказанное стоит взять за основу: в такой специфической отрасли, как космическое ракетостроение, кадровый аспект — ключевой. А с ним, увы, беда. И об этом — публикация в следующем номере.

https://www.kommersant.ru/doc/4214792

[SAlexandrov]

Първото руско изстрелване за 2020-та се отлага най-рано за 9-ти февруари

26 януари 2020 г. 11:00 ч. Според информация, публикувана на страниците на РИА Новости, проблемът с руската ракета "Союз-2.1а" е доста по-сериозен, отколкото се смяташе първоначално. В случай че дефектът бъде отстранен бързо, изстрелването ще може да стане факт на 9-ти февруари.

"Проблемът е възникнал с кабелната мрежа на третата степен на ракетата-носител. Във връзка с невъзможността да бъде диагностицирана и отстранена неизправността на стартовата площадка, ракетата е демонтирана от площадката и изпратена обратно в монтажно-изпитателния корпус", съобщава събеседник от руската космическа индустрия и добавя: "Но ако не се удаде отстраняването на проблема с кабелите, в Плесецк ще трябва да доставят нова трета степен".

По информация от РИА Новости, в периода между 2006-та и 2014-та година в космоса са изведени седем спътника от серията "Меридиан". От тях първият се поврежда заради пробив на херметическия контейнер от космически боклук, вторият е вмъкнат в неправилна орбита, а петият изобщо не достига до орбита. През 2019-та година е изстрелян първият модернизиран спътник "Меридиан-М". Ако предстоящият старт от Плесецк бъде успешен, в космоса ще се озове вторият спътник "Меридиан-М".

От архива: снимка на ракета-носител "Союз-2.1а". Фото: РКК Енергия

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3161-2020-russian-rocket-lengthy-delat