Криза в руския космически отрасъл.

[SAlexandrov]

Рогозин: не водим преговори със САЩ. За какво? Имаме си наши кораби.

Снимка от срещата през август 2019-та между Владимир Путин и Дмитрий Рогозин. Фото: Роскосмос

25 април 2021 г. 10:00 ч.

Светослав Александров. Ръководителят на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин отново буни духове в социалната мрежа Туитър. Тази сутрин той се сдърпа с журналистите от Газета.Ру, които са написали заглавие, че Роскосмос води преговори за доставка на руски космонавти на борда на американските кораби "Крю Драгън". "Не, не водим", отвърна Рогозин. "За какво? Имаме си наши кораби". 

Съвсем естествено статусът му предизвика бурни дискусии на неговата стена. Когато един читател написа: "Не лъжи, ти разори всичко. В една нормална държава отдавна щеше да лежиш в затвора", Рогозин му отговори: "Готов ли си да поемеш отговорност за клевета?"

Един американски читател се включи: "Той е просто луд заради това, че вече си имаме нов и хубав батут". Отговорът на Рогозин бе: "Радвам се, че най-накрая знаеш как да скачаш на батут. Радвай се!".

"И откъде ти идват парите?", пита друг. "Изнасяш грандиозни речи и обещания, но почти нищо не показваш. Наука (т.е. модулът, който се готви за МКС) е национален позор". На това Рогозин каза: "Успокой се".

Следете епичния спор на Туитър акаунта на Дмитрий Рогозин

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3944-2021-rogozin-own-spacecraft

[SAlexandrov]

Санкциите не позволяват на Русия да използва ракетите Союз за комерсиални мисии

13 май 2021 г. 08:05 ч. На 23-ти април Дмитрий Рогозин, шеф на руската космическа агенция, оповести, че Русия е трябвало да откаже на чуждестранен клиент превоз на борда руска ракета "Союз". Според Рогозин това се дължи на голямата популярност на "Союз"-ите и че производственият капацитет е запълнен. 

Но истината се оказва по-различна. Съгласно материал, представен на уебсайта на Анатолий Зак Russian Space Web на базата на информатор в ракетно-космическия отрасъл, реалната причина за отказа се корени в американски санкции, които ще влязат в сила на 1-ви септември 2021 година. Тъй като отнема много месеци да се подготви космически апарат за полет, вероятно не е имало нужното време да се нагоди някоя от вече произведените ракети за мисията, а какво остава за поръчката на нова ракета преди настъпването на септември. 

Новите санкции забраняват на всеки космически апарат, който използва американски технологии или американски компоненти, да лети с руски ракети. Това ще рече, че те покриват широк кръг производители, които не са ограничени само до Щатите. Нещо повече - забраната категорично споменава предприятия като Хруничев (производителя на "Протон") и Прогрес (производителя на "Союз"). Тъй като ракетата "Протон" отдавна не се използва за комерсиални мисии, истинската жертва в случая са "Союз"-ите.

Според анонимни източници в ракетно-космическия отрасъл, вероятно има някакви творчески начини забраната да бъде заобиколена, но засега съществува сериозен риск ракетите "Союз" да могат да се използват да изстрелват само апарати, произведени в Близкия или Далечния изток, или кораби с туристи. 

Снимка от скорошното изстрелване на ракета "Союз" от Восточний. Фото: Роскосмос

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3974-2021-sanctions-russia

[SAlexandrov]

Уволниха космонавта Сергей Крикальов от поста изпълнителен директор на пилотираната космическа програма на Русия

Легендарният космонавт Сергей Крикальов. Фото: Роскосмос

12 юни 2021 г. 22:15 ч.

Светослав Александров. Легендарният космонавт Сергей Крикальов беше уволнен от поста изпълнителен директор на държавната корпорация Роскосмос по направлението "пилотирана програма". 

Новината бе съобщена от авторитетното списание Новости-космонавтики, позоваващо се на РИА Новости. Засега Крикальов ще изпълнява единствено длъжността "съветник" на шефа на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин.

"Както се казва, без коментар", съобщават журналистите на Новости-космонавтики.

Новият шеф на пилотираната програма се казва Александър Блошенко. Това е човек, за който се знае, че подкрепя редица амбициозни проекти - в това число възвръщаема експедиция до Венера с цел взимане на проби от нейната повърхност.

Премахването на Крикальов от ръководния пост безспорно ще се отрази на руската космонавтика. Като казах, че той е легенда, това е вярно в пълния смисъл на думата. Крикальов е този космонавт, който е известен като "последния гражданин на СССР". Той изпълнява космическа мисия на борда на орбиталната станция "Мир" на 26 декември 1991 година, когато СССР рухва. Понеже държавата, която го е изпратила в космоса, вече не съществува, Крикальов е принуден да стои в орбита в продължение на 311 дни, два пъти по-дълго от очакваното.

През годините на преход и с разгръщането на международното сътрудничество между САЩ и Русия, Сергей Крикальов се превръща в първия руснак, който лети в космоса на борда на американски космически кораб. Това се случва през 1994 година, когато е назначен за част от екипажа на мисията "STS-60" на совалката "Дискавъри". 

Защо Крикальов е премахнат от поста? През последната година той разкритикува стратегията на Дмитрий Рогозин руснаците да напуснат МКС и да създадат собствена станция в полярна орбита. Изглежда, че чашата е преляла окончателно, когато космонавтът се е обявил срещу намерението на Роскосмос да изпрати професионална актриса до МКС и да бъде заснет филм в космоса с пари от държавния бюджет. Именно затова свидетелства статия, публикувана по-рано през деня в списанието "Московски комсомолец". 

Броени часове след публикуването на статията, цензурата в Русия се е задействала и тя вече не може да се намери на официалния сайт на списанието. Въпреки това космически ентусиасти са успели да я скрийншотнат преди да бъде свалена - линк тук. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4025-2021-krikalev-removed

[SAlexandrov]

Рогозин: десетки руски спътници не могат да излетят заради американските санкции

Снимка от срещата през август 2019-та между Владимир Путин и Дмитрий Рогозин. Фото: Роскосмос

16 юни 2021 г. 19:27 ч.

Светослав Александров. Десетки космически апарати на Русия са засегнати от американските санкции, сподели днес шефът на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин за телевизионния канал "Россия-24". 

Обзор на интервюто можете да прочетете на страниците на Интерфакс. 

Рогозин изкоментира и въпроса за евентуалното продължаване на сътрудничеството между САЩ и Русия на Международната космическа станция. Това може да стане само ако бъдат отменени санкциите срещу предприятията, влизащи в държавната корпорация Роскосмос.

"Ако санкциите по отношение на "Прогрес" и ЦНИИМАШ се съхранят и не бъдат отменени в близко бъдеще, въпросът за излизането на Русия от МКС ще бъде отговорност на американските партньори. Или ще работим заедно и санкциите ще бъдат вдигнати незабавно, или ние няма да работим заедно и ще изстреляме наша собствена станция", твърди Рогозин.

Шефът на Роскосмос съобщава, че са налице достатъчно ракети, но санкциите пречат на спътниците да излетят. "Има спътници и ракети, които са практически сглобени. В един, друг и в трети апарат липсва само една конкретна микросхема, която, благодарение на санкциите, не може да бъде закупена по никакъв начин", казва той.

Рогозин също така заявява, че заради санкциите Русия може да загуби важен договор с британската компания УанУеб за изстрелването на нейните интернет спътници от най-ново поколение. 

Обект на санкциите на САЩ са РКЦ "Прогрес" и Централният научно-изследователски институт по машиностроене (ЦНИИМАШ). Това означава, че американските компании имат нужда от специални лицензи за експорт, реекспорт и трансфер на продукти с тези лица, които фигурират в "черния списък".

Според Дмитрий Рогозин санкциите са незаконни. 

Шефът на Роскосмос даде коментар и по въпроса със Сергей Крикальов. По думите му уволнението на космонавта от поста ръководител на пилотираната космонавтика е журналистическа измишльотина.

Обмисля се назначаването на Крикальов като шеф на организация, която ще управлява дейността на МКС. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4032-2021-rogozin-sanctions

[SAlexandrov]

Пак отложиха старта на модула Наука - техниците забравили да сложат термоизолацията!

На снимката: местата, където е трябвало да бъде сложена термоизолацията. Просто пред очите им! Credit : RKK Energia / Anik Space

1 юли 2021 г. 17:40 ч.

Светослав Александров. Изстрелването на руския модул "Наука", което беше планирано за 15-ти юли, се отлага отново! Причината е абсурдна - техниците забравили да сложат термоизолационното покритие върху звездните датчици. 

Новината беше оповестена от журналиста и космически експерт Анатолий Зак, който публикува в Туитър снимки на оголените датчици.

Ето например една от снимките - натиснете на този линк, за да я разгледате (ще се отвори нов прозорец): https://twitter.com/RussianSpaceWeb/status/1410597499945984003 

На изображението ясно се забелязват оголените датчици, а пред тях са експертите - които изобщо не са видели нередността пред очите им!!!

За нередността ръководството на мисията разбрало, когато модулът "Наука" вече бил опакован в обтекателя на ракетата "Протон". Предполага се, че той е минал през технически преглед и никой не открил нищо извън нормата. По-късно някакъв инженер от РКК "Енергия" разгледал снимките - едва тогава установил, че датчиците нямат термоизолация.

Сами можете да се сетите какво означава всичко това - челният отсек на ракетата с модула трябва да бъде върнат в хангара, след което да се разопакова, изолацията да бъде сложена, накрая комплексът - повторно опакован. 

Със сигурност това ще добави още дълги дни забавяния. 

Вероятно за пръв път виждате онагледено със снимки колко е лош контролът на качеството в космическия отрасъл на Русия. Именно това е първопричината за кризата в руската космонавтика. 

Но поне сега са хванали проблема... 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4059-2021-nauka-delayed-again

[SAlexandrov]

Копирам и тук, защото положението е трагично...

Горивната система на новоизстреляния модул Наука не работи

Европейската роботизирана ръка към МЛМ "Наука". Фото: РКК Енергия

22 юли 2021 г. 12:30 ч.

Светослав Александров. Руският модул "Наука", който вчера беше изстрелян от космодрума Байконур в Казахстан посредством ракета-носител "Протон-М", е претърпял сериозна техническа повреда. Според информация, публикувана на авторитетното руско научно-популярно списание "N+1", горивната система е отказала. "Наука" трябва да запали двигателите си четири пъти, за да се скачи с Международната космическа станция, но междувременно е станало ясно, че заради повредата може да няма достатъчно гориво.

Според авторитетния космически журналист Анатолий Зак (източник) специалистите се опитват спешно да намерят разрешение на проблема. Модулът може да остане около Земята за не повече от 30 обиколки, преди да изгори в атмосферата. 

Напомням на читателите, че именно горивната система на "Наука" създаде толкова главоболия и беше причина за основните отлагания на полета. Преди няколко години в общественото пространство изтече информация, че заради производствен дефект в резервоарите на модула има метални стружки. Почистването на стружките се оказа истинско предизвикателство - даже се обсъждаше възможност оригиналните резервоари (които са технология от 80-те години на миналия век и вече не са в производство) да бъдат премахнати и да бъдат монтирани нови резервоари от системата "Фрегат" (но това щеше да наложи сериозни промени по корпуса на модула). В крайна сметка беше решено "Наука" да се изстреля със стандартните резервоари и да бъдат почистени доколкото е възможно.

Според източник в ракетно-космическия отрасъл, който е дал коментар за "Н+1", телеметричната информация от "Наука" показва, че в горивната система е било отчетено повишено налягане и меховете в резервоарите (които са с формата на хармоника) са се скъсали, поради което горивото е излязло извън тях. Това означава, че част от горивото може да не достигне до двигателите, съответно "Наука" изобщо да не успее се скачи с МКС.

Пак по информация от Зак, екипът на мисията ще се опита да запали двигателите до няколко часа, за да повдигне орбитата на модула и да го спаси от изгаряне в земната атмосфера. 

Засега Роскосмос отказва да излезе с официално становище, но е видно, че повече не може да се крие за проблемите с "Наука". Разкачването на стария модул "Пирс" (наложителна процедура, за да се освободи място за "Наука"), което беше планирано за утре, се отлага с около 24 часа, съобщава РИА Новости. 

Същевременно специалният банер, рекламиращ мисията на "Наука", беше заличен от сайта на Роскосмос. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4088-2021-fuel-system-nauka-doesnt-work

[SAlexandrov]

Инцидентът с руския модул Наука е бил по-сериозен, отколкото първоначално ни бе съобщено

На снимката: "Наука" е в състава на Международната космическа станция. Photo credit : NASA TV

3 август 2021 г. 13:40 ч.

Светослав Александров. Инцидентът с новопристигналия на МКС руски модул "Наука", при който двигателите на модула се запалиха спонтанно и неуправляваемо, се оказа по-сериозен, отколкото първоначално ни бе съобщено. 

Това стана ясно след репортаж на The New York Times. Космическият журналист Дъг Месер допълнително разясни какво се е случило. 

Скоро след инцидента НАСА оповести, че след запалването на двигателите на "Наука" наклонът на станцията се е променил с 45 градуса. Но тази първоначална оценка бе погрешна. Сега се смята, че МКС е направила едно завъртане и половина, преди положението да бъде овладяно. Руският модул е избутал надолу задницата на станцията, а предницата е изскочила нагоре. "Това е почти като акробатично салто", съобщава Зебулон Сковил, полетен директор към НАСА. 

Но това не е всичко. Още по-сериозно е, че модулът "Наука" е могъл да се управлява единствено от контролния център в Русия. Астронавтите на МКС не са разполагали с никаква възможност да му спрат двигателите. 

Всичко това показва, че обстановката е била изключително критична. Очевидно станцията е била спасена поради факта, че за 15 минути модулът "Наука" изразходил всичките си запаси от гориво и така астронавтите на МКС са успели да коригират нейната ориентация. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4101-2021-nauka-incident-more-serious

[SAlexandrov]

Митове и заблуди за модула Наука. Често задавани въпроси.

На снимката: "Наука" е в състава на Международната космическа станция. Photo credit : NASA TV

4 август 2021 г. 00:20 ч.

Светослав Александров. През последните няколко дни, покрай изстрелването и скачването на модула "Наука", интернет се напълни с дезинформация. По подобие на останалата ширеща се в мрежата псевдонаука, тази също не е подплатена с факти, но понеже винаги ще се намират хора, които ще вярват на тези глупости, просто защото емоционално им импонират, не бива да допускаме останалите да бъдат подведени. И тъй като всеки трезвомислещ може да се подведе, ето списъкът ми с най-често задавани въпроси и отговори. 

1. Изстрелването и скачването на "Наука" с МКС не е ли доказателство, че Русия все още е съхранила способността си да строи орбитални станции? 

Отговор: Не. Модулът "Наука" един от двата модула, финансирани по поръчка на САЩ (съобразно договор с Боинг). Единият, "ФГБ-1", известен като "Заря", се превръща в първия модул на МКС, изстрелян в космоса. Другият, "ФГБ-2", е оставен като резерва.

Русия решава впоследствие да използва "ФГБ-2" като научна лаборатория поради една проста причина - страната не разполага с ресурсите да построи нова такава, както на финансово, така и на отраслово ниво. Второто се доказва от факта, че дългите забавяния на старта на "Наука" са обусловени от замърсяването на горивните резервоари и невъзможността да се произведат нови от същия тип. 

Руснаците ще докажат способността си да строят космически станции едва когато изстрелят базисен (централен) модул, проектиран и построен от тях, със собствени средства. Очертава се това да е "НЕМ", но дали и кога ще стане, дали ще сработи, не знаем. 

2. Защо пишете за руските проблеми на базата на информация, публикувана в американските сайтове? 

Най-общо казано, защото това е единственият начин да се информираме подробно за проблемите с "Наука". Че такива проблеми имаше, това стана ясно на обществото, след като разкачването на "Пирс" бе отложено с три дни без никакво обяснение. А за дефектите на двигателната система видяха всички партньори на МКС след скачването на "Наука".  Забележителното по времето на аномалията бе, че космонавтите на МКС нямаха възможност да изключат спонтанно включилите си двигатели и това, което можеха да направят, бе да им противодействат с двигателите на "Звезда" и "Прогрес". Единственият начин, по който "Наука" можеше да изключи двигателите си, бе посредством команда от руския център за управление. Потресаваща слабост. И така индиректно беше потвърдено едно от основните твърдения, публикувани в западните сайтове, макар и под условие за анонимност - че бяха налице комуникационни трудности между "Наука" и наземното ръководство, че изключителният начин, по който модулът можеше да комуникира със Земята, бе когато той прелиташе над малкото останали наземни станции на Русия. Реално погледнато двигтателите на "Наука" бяха оставени да работят до изчерпването на горивото, нищо друго не можеше да се направи.

3. Руснаците пишат, че всичко е било наред, защо да вярваме на останалите, които твърдят иначе? 

Нормално е космическите събития да бъдат удостоверими от повече от една държава. Откъде знаем, че НАСА е пращала човек на Луната през 60-те и 70-те години? Защото това е потвърдено от съветски експерти, от космически мисии на други държави (напр. Китай), от независими наблюдатели. Откъде сме сигурни, че американският марсоход "Пърсъвиърънс" наистина кацна на Червената планета през февруари? Беше потвърдено от руско-европейска космическа мисия. Ами китайският марсоход "Чжурон" през май? Той бе заснет от американската мисия "Марс Риконисънс Орбитър". И това са само елементарни примери. Нищо няма скрито-покрито. Русия е заинтересована страна - тя иска да се покаже в най-добрата светлина. Но ако това не се потвърди от останалите, кому е нужно да вярваме на една гола дума от заинтересованата страна?  

4. Космонавтите успяха да скачат "Наука" с МКС въпреки софтуерните проблеми, значи всичко е наред? 

Не, не е наред. Случващото се е много показателно за космическата програма на Русия. Софтуерните проблеми са характеристика на руския космически отрасъл. Защо е загубена съветската мисия "Фобос 1" през 1988 г.? Заради софтуерен бъг. Защо руската мисия "Фобос-Грунт" изгаря в атмосферата през 2011 г.? Софтуерните проблеми и невъзможността компютърът да бъде препрограмиран от земята изиграват своята роля. Модулите за орбиталната станция "Мир" също страдат от редица недостатъци, като при "Квант 2" има ясно изразен компютърен дефект. Е, в случая с "Мир" нещата са могли да се оправят след намесата на космонавтите. Не такова е положението с руските/съветските роботизирани междупланетни мисии. 

Разликата между Русия и останалите космически държави и организации (САЩ, Япония, Европейската космическа агенция) е, че при последните компютърната технология и софтуерът са напреднали до степен, че космическите апарати могат да работят в продължение на години. Дори и да възникнат някакви проблеми, те се решават ефективно чрез софтуерна кръпка или в краен случай чрез смяната на основния компютър с резервния (помните ли аномалията с "Хъбъл" миналия месец?). Не е нужна намесата на астронавт. И ако по времето на "Аполо 11" Армстронг е поел ръчното управление над модула "Орел" при кацането на Луната, съвременната западна астронавтика се е насочила в посока, в която ролята на хората на борда на корабите (ако изобщо ги има) е минимална. Ако днес всеки проблем на руски космически апарат може да се реши основно чрез намесата на космонавт, това не говори добре. 

5. Какво следва оттук насетне? 

По отношение на Международната космическа станция - вероятно няма да има съществени последствия за руско-американското партньорство през близките няколко години. Руснаците ще се опитат да завършат сегмента си, като добавят още един порт за скачване - "Причал". В дългосрочен план обаче това партньорство може да се промени. Индицентът с "Наука" е третият сериозен гаф на пилотираната космонавтика на руснаците през последните три години - напомням, че през 2018-та на един от корабите "Союз" бе установена пробойна, а малко по-късно друг трябваше да извърши спешно кацане след авария на ракетата-носител. Ако Русия се затвърди като ненадежден партньор, аз не виждам как руско-американското партньорство ще се запази след епохата на МКС. 

Истинско последствие може да има по отношение на заявеното партньорство между Русия и Китай за строеж на съвместна лунна станция. Наивно е да смятаме, че китайците не са си направили вече съответните избори и да си въобразяваме, че не са взели решение дали ще поверят на руснаците каквато и да е сериозна и отговорна задача. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4106-2021-nauka-faq

[Exhemus]

Трудно ми се връзва?? При положение, че крилатите ракети от Каспийско море, сърфираха през цял Иран и накрая удариха точно в Сирия?? .. и май всичките?

Да не би само космоса да са го оставили за упражнения на студенти?

[Amazonski]

Преди 1 час, Exhemus said:

Трудно ми се връзва?? При положение, че крилатите ракети от Каспийско море, сърфираха през цял Иран и накрая удариха точно в Сирия?? .. и май всичките?

Да не би само космоса да са го оставили за упражнения на студенти?

Едното се движи с 800 км.ч. другото с 28 000 км.ч. А за крилатите ракети практически нищо не се знае. Имаше и паднали в Иран и изобщо не е ясно какво са уцелили - само твърденията на Москва. Докато тук имаме прозрачност.

[SAlexandrov]

Дмитрий Рогозин призна: модулът Наука е изстрелян с производствен брак

На снимката: "Наука" е в състава на Международната космическа станция. Photo credit : NASA TV

9 август 2021 г. 13:30 ч.

Светослав Александров. За пръв път от началото на изстрелването и след приключването на драмата с руския модул "Наука", шефът на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин проговори за възникналите аномалии. 

Новината бе съобщена от руската информационна агенция РИА Новости.

"Бяха открити определени проблеми, т.е. брак, свързан с т.нар. мехове. Това е уникална технология - такъв е горивният резервоар, наподобява акордеон. И именно при тези мехове производството вече отсъства. Преди то е било в Украйна и съответно всичко се е сринало там. Беше вече невъзможно да възстановим това производство, за да заменим повредените мехове, които са в модула", съобщи Рогозин за ютюб-канала Соловьев LIVE.

По думите на шефа на Роскосмос заради използването на тези горивни резервоари, както и на други компоненти, чието производство е вече прекратено, се е стигнало до "предсказуеми сложности при полета" на модула "Наука" до МКС. "Ние знаехме, че ще трябва да прекараме осем дни в ръчно управление както при полета, така и при стиковката. И действително имаше проблеми", каза Рогозин.

Напомням на читателите, че Русия започна да строи модула "Наука" през 1995 г. като резерва на първия модул на МКС "Заря". През 2004 година, за да се пестят пари и да не се налага руснаците да правят нов научен модул, беше взето решение резервата да бъде преобразувана за изследоватески цели. Първоначално стартът на "Наука" бе насрочен за 2007-ма година, но в крайна сметка излетя след 14-годишни отлагания. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4112-2021-nauka-known-problems

[SAlexandrov]

Реакцията спрямо аномалията на модула Наука изважда на показ проблемите в НАСА

На снимката: "Наука" е в състава на Международната космическа станция. Photo credit : NASA TV

9 август 2021 г. 14:54 ч.

Светослав Александров. Докато космическата общност е най-вече фокусирана върху техническия аспект на аномалиите, свързани с руския модул "Наука", част от историята като че ли остава на заден план. Според експерта Джеймс Оберг, който е работил 20 години в центъра за управление на полетите на НАСА, индицентът разкрива неприятна картина за културната обстановка в агенцията. Оберг смята, че поведението на американската космическа агенция е рисково и това може да доведе до нова тежка катастрофа по подобие на "Чалънджър" или  "Колумбия." 

Коментарът на Оберг е публикуван на страниците на IEEE Spectrum.

Ето каква е историята на случилото се в края на месец юли, преразказана от експерта: поради все още неизяснени процеси в кибер-логиката на автопилота на "Наука", модулът решава, че трябва да се отдалечи от станцията, докато тя прелита над Индонезия. Въпреки че "Наука" е твърдо прикрепен към МКС, "Наука" запалва един от двигателите си за контрол на ориентацията - и като резултат орбиталният комплекс се накланя. Тъй като по това време станцията е отвъд обхвата на руските наземни станции, а релейните съветски кораби и спътниците от групировката "Луч" са отдавна бракувани (без да се е появила още технология, която да ги замени), никой първоначално не забелязва, че двигателят на "Наука" работи. Бавната промяна в ориентацията на МКС е констатирана на по-късен етап от НАСА. 

Скоро след това Директорът на полета в Хюстън обявява "екстрена тревога", нещо, което се случва за пръв път в историята на МКС. Прави се спешна преценка доколко станцията е застрашена - слънчевите панели, радиаторите, роботите са презназначени да работят в безтегловност, но притежават известен толеранс към тласъците, породени от двигателите за корекция на траекторията. Пределите не са надминати, но никога не е възникнала подобна ситуация. Междувременно системата за управление на полета на МКС засича отклоненията и задейства останалите двигатели, които да ги компенсират. Тези двигатели също са част от руския сегмент на станцията. Единствената възможност за ориентация откъм американския сегмент на МКС се осигурява от жироскопи, които обаче не биха контрирали безмислостния тласък от двигателя на "Наука". Драмата се разгръща, докато станцията преминава над Тихия океан, Южна Америка и после над Атлантическия океан. Там вече МКС навлиза в обхвата на руските наземни станции, но това се случва час след началото на кризата. През това време двигателят на "Наука" прекратява своята работа, тъй като изразходва горивото си.

Какво се случва впоследствие? Оберг е силно притеснен от реакцията на НАСА. Официален говорител на агенцията се опитва да успокои обществеността като предоставя числови данни, които към момента не са потвърдени (и не е подчертано, че тепърва предстоят да се потвърдят). Впоследствие става ясно, че реалните стойности са много по-сериозни. Но далеч по-смущаващо е, че САЩ и Русия се опитват да потулят историята и постигат консенсус, че колкото по-бързо бъде забравен този инцидент, толкова по-добре.

Експертът намира сходства между случилото се днес и събития от отминали времена, като напомня, че именно гнилата култура на НАСА е довела до катастрофите на "Чалънджър" и "Колумбия". Подобен бюрократичен инстинкт да се омаловажават проблемите е естествен, тъй като човешкият мозък по подразбиране се надява на най-доброто. Дори и когато възникнат сериозни отклонения, доколкото в края на деня всичко завършва добре, те се отписват като дребни смущения. В годините преди катастрофата на "Чалънджър" през 1986 г. НАСА приема, че всичко в програмата "космическа совалка" е наред, но някои техници забелязват безгрижието и неуместната хумористична реакция към случайните "глупави" грешки. Резултатът е, че седем астронавти умират. 

Същата тенденция се наблюдава в началото на 90-те години, когато САЩ и Русия си стискат ръцете в името на съвместна програма между совалките и станцията "Мир", която впоследствие прелива в проекта Международна космическа станция. Тогава политиката по времето на Бил Клинтън, когато администратор на НАСА е Дан Голдин, извежда дипломацията и подобряването на отношенията между САЩ и Русия като върховен приоритет. Множество висши ръководители напускат, тъй като не са доволни от климата, която им се налага, че безопасността трябва да отиде на втори план за сметка на дипломатическите връзки. Един от тези напуснали е Джийн Кранц, който е възмутен, че за пръв път в космическата си история САЩ делегира отговорности на Русия без да бъде измислен резервен вариант в случай че руснаците не се справят. "Днешните проблеми с космическата станция са следствие от програма, задвижвана от преобладаващо политическа цел и разработена от ад-хок комитет, който е заобиколил утвърденото ръководство на НАСА и инженерните екипи", категоричен е Кранц.

След инцидента с модула "Наука" администраторът на агенцията Бил Нелсън заявява следното: "Космическото сътрудничество продължава да е отличителен белег на руско-американските отношения и аз нямам съмнение, че нашата съвместна работа засилва връзките, които са споили нашите колабораторски усилия в хода на множество години". Нелсън изобщо не споменава за аномалията и не изразява недоволство от руския принос към нея.

Какво предлага Оберг, за да може НАСА да се противопостави на тази културна развала? Експертът призовава да се определят всички причинно-следственни връзки за инцидента. Трябва да се изясни защо НАСА е одобрила скачването на модул с мощни двигатели, който не притежава способност да бъде обезвреден на място в случай на повреда. Очевидно е, че липсата на контрол от страна на агенцията по отношение на пристигащите на МКС чуждестранни космически апарати е директно свързана с политическата цел да се поддържат добри отношения с Москва на всяка цена. И именно тук трябва да действа коригиращият тласък, за да могат проблемите да бъдат разрешени трайно.

Оберг напомня, че това не е първият случай в историята на МКС, касаещ аномалия на руски компонент. Когато първият модул на МКС "Заря" бива изстрелян в края на 90-те години, оказва се, че той не отговаря на команди и е на път да изгори в атмосферата. Докато ръководителите на НАСА празнуват с руски колеги раждането на Международната космическа станция, никой не счита за нужно да ги информира за разгръщата се криза. В последния момент някои руски техници решават да изпробват различен формат от команди и компютърът на "Заря" най-после отговаря, променяйки  орбитата на модула. Така МКС е спасена, но никой не е сметнал нужно да каже на НАСА, че бъдещето на станцията е висяло на косъм. Едва години по-късно историята изтича в руските медии. 

Експертът е оптимист, че руско-американското сътрудничество би могло да устои в бъдеще. Но това ще стане само ако НАСА се придържа към традиционната си култура, която приоритизира безопасността, за да може животът и здравето на астронавтите да бъдат съхранени. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4113-2021-nauka-safety-nasa

[SAlexandrov]

Русия обвини американска астронавтка в саботаж относно пробойната на кораба Союз през 2018 година

На снимката: американската астронавтка Серина Ауньон-Чанслър е на Земята след успешното си завръщане от космическа мисия през 2018 година. Photo credit : NASA

15 август 2021 г. 19:40 ч.

Светослав Александров. През 2018 година, по време на рутинна дългосрочна мисия, екипажът на Международната космическа станция установи рязък спад в налягането на въздуха в орбиталния комплекс. Последващият анализ показа, че в корпуса на кораба "Союз МС-09" има пробойна с неясен произход. 

Руските космонавти набързо запушиха пробойната с епоксидна смола, с което положението бе овладяно. Впоследствие беше организирано и разследване, но резултатите от него никога не бяха оповестени публично. През следващите месеци и години бяха лансирани редица теории как се е появила пробойната на кораба, като не бе пропусната версията и за саботаж от страна на американски астронавт. Но тази версия се появяваше на страниците на жълтите медии.

На 12-ти август т.г. обаче се случи нещо различно. На страниците на сериозната новинарска агенция ТАСС, която де факто говори с авторитета на руското правителство, се появи обширен материал - линк тук. И това, че историята е публикувана в официоз, не я прави по-малко мерзка. ТАСС разкрива медицински проблем с астронавтката Серина Ауньон-Чанслър. Това е сериозно нарушение на журналистическата етика - за разлика от снимките, които се заснемат в космоса и които би следвало да са обществено достояние заради финансирането на космонавтиката от средствата на данъкоплатците, медицинският статус на астронавтите се предполага, че трябва да е лична информация, която не бива да се разкрива без тяхно съгласие. И след това разкритие докладът на ТАСС спекулира, че медицинският проблем е довел Ауньон-Чанслър до нервен срив и тя е пробила кораба, за да се прибере по-бързо на Земята.

Хипотезата, разбира се, е напълно необоснована. Както съобщава медията Арс Текника, НАСА разполага с точни записи на местоположението на американските астронавти и когато инцидентът се е случил, нито един от тях не е бил в руския сегмент на МКС. Нещо повече - записите са споделени с руснаците. Но очевидно те не им вярват. 

Пасквилът за Ауньон-Чанслър разкрива два сериозни проблема, касаещи културата както на НАСА, така и тази на Русия. Проблемът с Русия е ясен - космонавтиката е от въпрос за национален престиж за държавата и тя прави всичко възможно, за да не признава провалите си и да хвърля вината върху външни фактори. Примерите са много. Още когато бе загубена първата мисия до Марс през 60-те години, като основна причина за аварията бе посочен метеор. Когато за последен път Русия изстреля самостоятелна мисия до Червената планета през 2011 г. ( "Фобос-Грунт") и тя се провали, беше нарочен американски радар. За множеството проблеми с горивната система на модула "Наука" през изминалия месец вината бе хвърлена върху липсата на производство на определен тип резервоари, като не бе пропуснато да се спомене, че производството е в  Украйна. Поведението да се обвинява друг е типично руско. И не е случайно, че пасквилът се появява на бял свят точно сега, след като "Наука" застраши съществуването на МКС. 

Но американските длъжностни лица също не са без вина. Официалната реакция спрямо пасквила дойде твърде късно. Отне повече от 24 часа, преди да бъдат написани опровержения от името на НАСА - първа изказа становище ръководителката на пилотираната астронавтика Кейти Лийдърс и чак след това самият администратор на агенцията Бил Нелсън изрази съгласие с нея. Стремежът за опазването на дипломатическите отношения с Русия неведнъж играе лоша шега на НАСА, но когато залогът е репутацията на добър професионалист и астронавт, мълчанието е неморално. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4118-2021-russia-blames-serena-hole-soyuz

[Реконструктор]

Да се подложи на полиграф, както предложиха руснаците.

[Amazonski]

Преди 1 час, Реконструктор said:

Да се подложи на полиграф, както предложиха руснаците.

Откъде, накъде!!! Да не е престъпник жената? Само защото безскрупулните творци на пропаганда и лъжи от руските СМИ са я нарочили? Ами ако полиграфа сгреши? Той не е 100% акуратен и много зависи от човека. 

Освен това срещу професионални лъжци, нямаш шанс в тяхната си игра. Ако полиграфа покаже, че е невинна от ТАСС ще заявят, че всичко е нагласено, ще напишат там някакви глупости за полиграфа и че са видели “манипулирани стойности в графиката”, или друга простотия, която да пасва на семплата им аудитория и само ще хвърлят още повече сянка на съмнение върху астронавката. 

[Реконструктор]

В момента, в който са го предложили, американците вече са в режим на "damage control". От пропагандна гледна точка, отказът им "хвърля сянка на съмнение върху астронавката". Единственият им правилен ход беше да я натъпчат с наркотици и разнообразна химия, (от която имат добри формули, ако се съди по спортистите им) и да я пратят да издържи полиграфа. И от там нататък пропагандата им да го разтръби по подобаващ начин.

[SAlexandrov]

Дмитрий Рогозин: Не е нужно ракетите да са за многократно ползване, също както презервативите и клечките за зъби

17 август 2021 г. 11:20 ч. Шефът на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин написа обяснение защо Русия не се труди усилено върху ракетни системи за многократна употреба. За тази цел той сравни ракетите с презервативите и клечките за зъби. 

Умотворението на Рогозин можете да прочетете в оригинал на този линк в Туитър

"Не е нужно всички неща да бъдат повторно използвани. Например, клечките за зъби, кибритите и спринцовките. И още нещо трябва да бъде за еднократно ползване, иначе човечеството ще загуби контрола върху раждаемостта. Ние разполагаме с тази технология, но засега не виждаме никакъв икономически смисъл", смята ръководителят на Роскосмос.

Както се казва - без коментар. 

Снимка от срещата през август 2019-та между Владимир Путин и Дмитрий Рогозин. Фото: Роскосмос

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4122-2021-rogozin-condoms

[Exhemus]

On 15.08.2021 г. at 19:58, SAlexandrov said:

Пасквилът за Ауньон-Чанслър разкрива два сериозни проблема, касаещи културата както на НАСА, така и тази на Русия. Проблемът с Русия е ясен - космонавтиката е от въпрос за национален престиж за държавата и тя прави всичко възможно, за да не признава провалите си и да хвърля вината върху външни фактори.

Ето малко подробности от пасквила:

Цитирай

Отверстие в корабле «Союз МС-09» в 2018 году было просверлено в условиях невесомости человеком, незнакомым с устройством корабля. Об этом сообщил ТАСС в четверг, 12 августа, высокопоставленный источник в российской ракетно-космической отрасли.

 

«Из восьми отверстий только одно было сквозное, остальные насверлены словно с отскоками сверла, что скорее говорит о сверлении именно в условиях невесомости без необходимого упора», — сказал он.

Источник также отметил, что российские космонавты из-за данной ситуации прошли проверку на полиграфе, тогда как астронавты NASA от нее отказались.

«Американцы отказались пройти полиграф в отличие от российских космонавтов», — уточнил источник.

30 августа 2018 года на МКС произошла утечка воздуха. В пилотируемом отсеке пристыкованного корабля «Союз МС-09» обнаружили пробоину длиной примерно 3 см. Эксперты уверены, что отверстие сделано сверлом, напоминает «Газета.ру».

Рассматривались версии повреждения корабля как на Земле, так и в космосе.

25 марта 2019 года глава государственной корпорации «Роскосмос» Дмитрий Рогозин сообщил, что следы металлической пыли от сверления отверстия в корпусе «Союз МС-09» обнаружены в бытовом отсеке космического корабля. По его словам, пока нет ответа на вопрос, почему пыль нашли в определенных местах бытового отсека.

Разнасянето на стружките може да стане само в безтегловност. Некултурно е, но ми се ще да се огледа нощното шкафче на Серина  

[Филофоб]

On 16.08.2021 г. at 16:11, Реконструктор said:

В момента, в който са го предложили, американците вече са в режим на "damage control". От пропагандна гледна точка, отказът им "хвърля сянка на съмнение върху астронавката". Единственият им правилен ход беше да я натъпчат с наркотици и разнообразна химия, (от която имат добри формули, ако се съди по спортистите им) и да я пратят да издържи полиграфа. И от там нататък пропагандата им да го разтръби по подобаващ начин.

Какъв "damage control", на американците не им дреме. Това, че руснаците си измислят глупости за вътрешна  употреба и евентуално за някои русофили в странство по никакъв начин не им вреди или влияе. Ясно е, че хората по света, които реално се интересуват и имат рационално мислене няма да обърнат внимание. Пък и отдавна за САЩ тази дейност не е толкова пропагандна, че да ги засегне какъв е имиджът на космонавтиката им сред хора, които и иначе са предубедени.  Всъщност дори не вреди на реалната съвместна дейност с Роскомос. Защото самите руснаци имат нужда от сътрудничество с американците. Така, че съвместната работа си продължава сякаш нищо не е станало.

[Реконструктор]

Преди 2 часа, Exhemus said:

Ето малко подробности от пасквила:

Разнасянето на стружките може да стане само в безтегловност. Некултурно е, но ми се ще да се огледа нощното шкафче на Серина  

Нда, освен категоричния отказ от полиграф, в Роскосмос са получили и категоричен отказ за предоставяне на наличните на станцията американски инструменти за изследване (на остатъчен материал).

[SAlexandrov]

Русия отложи изстрелването на мисията Луна 25 за 2022 година

22 август 2021 г. 19:30 ч. Изстрелването на мисията до естествения ни спътник "Луна 25", което бе планирано за октомври, няма да се състои. Това е седмото поредно отлагане за роботизираната експедиция.

Според информация, публикувана на сайта на Газета.Ру, не всички системи на космическия апарат са преминали през необходимите изпитания.

"През тази година "Луна 25" няма да полети. Твърде малко време, за да завършим подготовката на апарата", съобщава вицепрезидентът на Руската академия на науките (РАН) Юрий Балега. Сега специалистите очакват стартът да е през пролетта на 2022 година. 

Напомням на читателите, че Русия не е осъществявала мисия до Луната през последните 45 години. Руските учени възлагат сериозни надежди върху "Луна 25", като тази роботизирана експедиция трябва да е първата от цяла нова поредица до естествения ни спътник. За съжаление крахът на СССР слага край и на самостоятелното руско изследване на Марс - последната съветска мисия "Фобос 1" посещава Червената планета през 1988 година, а след това има два провала - на "Марс 96" през 1996 г. и на "Фобос-Грунт" през 2011 година. 

Русия просто вече не е сред държавите, провеждащи полети до Луната и други планети. 

Снимка : НПО Лавочкин

https://www.space-bg.org/portal/2014-10-24-21-14-43/4131-2021-luna-25-delayed-again

[SAlexandrov]

Дмитрий Рогозин: Разводът с американците не е възможен!

Снимка от срещата през август 2019-та между Владимир Путин и Дмитрий Рогозин. Фото: Роскосмос

3 септември 2021 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. На фона на заплахите по-рано през годината, че Русия ще се отдръпне от Международната космическа станция преждевременно, вчера шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин обяви, че това няма как да се случи. 

"Това е семейство, където разводът в рамките на една космическа станция не е възможен", каза той в интервю за CNN вчера. Това е първото интервю на Рогозин за западна медия след като пое ръководството на космическата агенция на Русия.

През юни Рогозин обяви следното пред ТАСС: "Или ще работим заедно и тогава санкциите ще бъдат отменени - или просто няма да работим заедно". След това той отсече, че ще бъде създадена нова руска космическа станция. 

Днес шефът на Роскосмос твърди, че никога не е изказвал подобна заплаха. "Мисля, че има проблем с интерпретацията. Най-вероятно не съм казвал подобно нещо", съобщи Рогозин за CNN. "Просто говорим как може да продължим другарството, нашите приятелски отношения с американските партньори, когато американското правителство въвежда санкции срещу същите предприятия, които снабдяват Международната космическа станция".

Прави ми впечатление, че изказванията на висши длъжностни лица като Дмитрий Рогозин се различават драстично, когато те дават интервюта за западни медии (както е в случая) и когато дават за руски такива. Пред западните руските шефове са дипломатични, максимално деликатни и отворени към сътрудничество. Пред местните са остри и съответно се копират в цяла Русия, както и в страните на някогашния Източен блок, където се разпространяват допълнително от мрежата тролове. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4142-2021-rogozin-divorce-impossible

[SAlexandrov]

Собственикът на Буран оповести защо няма да върне совалката на Русия

Надрасканата с графити совалка "Буран". Снимка: Телеграм канал "Прости нас, Юра". 

9 септември 2021 г. 12:30 ч.

Светослав Александров. Даурен Муса, собственикът на "Буран", изказа остри думи по адрес на Роскосмос в своята обосновка защо няма намерение да върне космическата совалка на Русия. 

Напомням на читателите, че СССР създава "Буран" през 80-те години на миналия век в отговор на американската програма "Космическа совалка". На 15-ти ноември 1988 г. е проведен първият и единствен полет на съветската совалка. Последващата съдба на "Буран" е незавидна - космическият кораб е разрушен през 2002 година след като покривът на хангара, в която е съхраняван, рухва. 

Но съветските специалисти са конструирали още един полетен модел на "Буран". Предвиждало се е той да лети до орбиталната станция "Мир" през 1992 година. Този полет така и не бил осъществен поради недоимък на средства. Корабът вече много години се намира в неохраняем хангар на космодрума Байконур. А по-рано през годината бе оповестено, че е надраскан с графити. 

Защо Роскосмос не взима мерки по съхраняването на совалката? Защото след разпадането на СССР "Буран" остава собственост на друго предприятие - казахстанското РКК "Байконур". Изпълнителният директор на фирмата е Даурен Муса. През 2020 г. шефът на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин оповести, че са водени преговори за закупуването на совалката обратно от РКК "Байконур", но до покупка така и не се е стигнало. Преди това през 2019 г. комитетът по държавно имущество и приватизация към правителството на Казахстан се е опитал да осъди РКК "Байконур" и да превърне  "Буран" в държавна собственост, но съдът е отхвърлил иска. 

И така "Буран" остава собственост на РКК "Байконур". Без добрата воля на Даурен Муса корабът няма да бъде връчен никъде другаде, а директорът няма намерение да преотстъпва совалката. Ето каква е неговата обосновка:

"Разбирате, годината, в която празнуваме 60-тия юбилей от полета на Юрий Гагарин, вече приключва. Руската индустрия, която е колосално финансирана с народни пари, няма никакви достижения, с които да се похвали. Всичко, което ѝ остава, е да придобие обратно незавършените макети, които бяха набързо зарязани преди 30 години и които принадлежат на РКК Байконур", категоричен е директорът на компанията. 

Муса е ядосан, че правителството на Казахстан го съди безуспешно за трета поредна година без да пести пари затова, а междувременно Русия се готви за експорт на совалката. Такава ревност, смята директорът, е похвална - но даже това бледнее пред скандала с милиардите рубли на висшите длъжностни лица на Роскосмос, които се намират в банките на Сингапур и Хонг Конг.

"От кого и за кого искат да я откупят - и на чия сметка постъпва този откуп? Дали искат да я вземат не за музея, а за лабораторията на НГО "Молния" за по-нататъшна работа в рамките на програмата "Енергия-Буран"? Те искат да я вземат, но кой ще им я даде? Получава се така, че нашата независимост на Казахстан и решенията на казахстанския съд нямат никакво значение?", възмущава се Муса. 

"Бях готов да им подаря "Буран" в замяна на главата на хан Кенесари", твърди предприемачът, "но миролюбието и добросъседството започват да се възприемат за слабост и те престават да съблюдават елементарно приличие. Искам официално да заявя, че никой не е отменил решенията на международните съдилища и всеки, който участва в подобно беззаконие, ще си получи заслуженото наказание". 

Източник: Информ Бюро

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4149-2021-buran-owner-wont-return-it-to-russia

[SAlexandrov]

Союз vs Фалкън 9. Илон Мъск изказа своето становище по въпроса.

13 септември 2021 г. 01:30 ч. Илон Мъск написа интересен коментар в Туитър под снимка на подмащабни модели на ракетите "Фалкън 9" и "Союз", на която ясно се вижда колко малка е руската ракета в сравнение с американската.

"Фалкън 9 технически представлява тежкотоварна ракета", каза Мъск. "Ако лети в невъзвръщаем вариант, товарният ѝ капацитет е сравним с този на "Делта 4 Хеви" (около 25 тона до околоземна орбита). И "Старшип" ще е 10 пъти по-голяма".

За сравнение пилотираната руска ракета "Союз-2.1а" може да извежда само 7 тона полезен товар в околоземна орбита. 

Сравнение между "Союз" и "Фалкън 9". Photo credit : Oli Twitter

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4153-2021-soyuz-vs-crew-dragon

[SAlexandrov]

Радио Свобода: Стружка в резервоара - или как Русия изостава от космическата надпревара

На снимката: актрисата Юлия Пересилд, която ще лети в космоса на 5-ти октомври с кораба "Союз МС-19". Фото: Роскосмос

28 септември 2021 г. 22:05 ч.

Светослав Александров. Руската космическа програма преживява странни времена. Роскосмос се занимава със снимане на художествен филм в орбита, заплашва да напусне МКС и да създаде отделна орбитална станция. При това руските ракети и модули често пъти търпят редица технически повреди и това поражда съмнения в способността руската космонавтика да се справи с подобна задача, както и в смисъла на самата задача.

По случай последните тегоби около скачването на руския модул "Наука", продължаващата тригодишна сага с пробойната на руския кораб "Союз" и неофициалното обвинение към американците за тази пробойна, предстоящото снимане на филма "Предизвикателството", довело до уволнението на опитния руски космонавт Сергей Крикальов от неговия пост като директор на пилотираната космонавтика, Радио Свобода проведе интервю с известния журналист и експерт по руската космическа програма Анатолий Зак.

Eто какво казва Зак относно коментара, че той бе първият журналист, който е съобщил за възникналите проблеми след изстрелването на "Наука": 

-Във връзка със спецификите относно журналистическата дейност, която съществува в Русия, ми беше лесно да съм първият, тъй като там даже не се позволява да се задават въпроси от този тип. Трябва да кажа, че аз следя за тези двигатели в продължение на последните 20 години. Беше ясно, че горивната система е една от критичните системи на модула и че животът и смъртта на този проект зависеше как тези двигатели щяха да сработят. Когато работата по Международната космическа станция започна през 1993 година, НАСА поръча строежа на модула "Заря", който бе изстрелян през ноември 1988 г. и се превърна в първия елемент на МКС. По същото време центърът Хруничев започна да строи резервен модул на "Заря" в случай на неуспешно изстрелване. Когато модулът бе изстрелян успешно, остана да виси въпросът какво да се прави с тази резерва, която бе завършена на 70%. Имаше дълъг дебат и в началото на 2000 г. бе решено резервата да се превърне в многоцелеви лабораторен модул, който по-късно стана "Наука". През следващите 20 години конструкцията не напредваше бързо, нито криволичещо, имаше множество технически проблеми. Беше констатиран проблем с двигателите, който задължа изстрелването със 7 години. Но все пак строежът не бе прекъснат и въпреки неравното финансиране и промените в графика, модулът все пак полетя през 2021 година.

През последните 25 години настъпи компютърна революция, а по-ранните системи за управление тежаха несъразмерно повече. Човек би казал, че би било невъзможно да се създаде нещо в рамките на 25 години, особено на фона на новите и бързите космически стартъпи. 

-Вие напипахте болното място на руската космонавтика. Естествено, през това време на "Наука" бяха инсталирани множество компоненти. Те напълно отслужиха своя срок на експлоатация още докато модулът стоеше на Земята и се изискваше сериозна воля да се вземе решение срокът да бъде удължен или компонентите да бъдат подменени. Това се случи неколкократно, докато "Наука" престояваше на Земята - да се удължи срокът на службата на подсистемите, да бъдат ремонтирани или да бъдат подменени. Имаше подобрения. Но имаше и някои стари компоненти, например, елементите на системата за сближение, които бяха оставени на борда и излетяха. 

На снимката: "Наука" е в състава на Международната космическа станция. Photo credit : NASA TV

Нека да поговорим за проблемите с двигателите.

-На модула има сложна двигателна установка, както е случаят с всеки космически апарат, който разчита на маневриране в космоса и сближение с други апарати. Съществуват основни двигатели: след като ракетата-носител изведе модула на начална, т.нар. "паркираща" орбита, те са отговорни за нейната корекция. Освен това на модула има цял клъстър от двигатели за ориентацията, които са отговорни космическият апарат да е в правилната позиция. Горивната система е разработена през 60-те и 70-те години на миналия век за корабите "ТКС", които представляват архитектурната основа на този модул. Двигателите на "Наука" са сходни с тези, строени през 70-те и 80-те години за подобни апарати. Горивната система конкретно на този модул бе създадена през 90-те години и, напълно естествено, тя трябваше да бъде реконструирана при адаптацията на модула, трябваше да бъдат прерязани множество тръбопроводи. Това е комплексен лабиринт от тръбопроводи. И неизвестно кога по времето на тази адаптация тръбопроводите бяха замърсени с метални стружки. Това бе открито по същество при подготовката за изпращането на модула към космодрума Байконур през 2013-та година. Вместо това модулът трябваше да бъде върнат обратно в завода и всичко трябваше да бъде напълно оправено. 

Малко звучи анекдотично, като че ли врагът се е промъкнал и е изсипал железните стружки в резервоарите. Откъде се появиха тези стружки? 

-Всъщност вицът може да бъде продължен. Няма документално доказателство за това, но съобразно слуховете от надеждни източници, инженерите и майсторите, които са били отговорни за срязването на тръбопроводите, са си помислили, че модулът е трябвало да бъде рециклиран, че са го бракували. И когато са рязали тръбопроводите, представете си - когато металът бъде срязван, се появяват стружки - не е имало никакви предпазни средства, за да се предотврати попадането на стружките в тръбопроводите. По принцип когато една стружка влезе вътре, тя пътува из лабиринта на тръбите и попада в клапаните. Това е легендата, друг е въпросът дали е вярна или не. Ние разполагаме с много примери от близкото минало на руската космонавтика, при които сплави са били обърквани, датчици са били монтирани наопаки - спомняте ли си за салтото на ракета "Протон" през 2013 година? Предприятието "Хруничев" беше хващано нееднократно, че има проблеми с контрола на качеството. По-късно се оказа, че става въпрос не само за горивната система, но и за горивните резервоари. Те имат комплексно устройство и също се оказаха замърсени. Вътре в тези резервоари има мембрани подобни на акордеон и в хода на много години бяха правени опити да бъдат изчистени - всичките тези опити се провалиха. Модулът беше изстрелян в космоса с този проблем и това беше риск, тъй като системата работи под високо налягане и можете да си представите какво се случва, когато чуждо тяло влезе в горивната камера. Винаги съществува риск в космонавтиката, но тук може да кажем, че рискът с модула бе завишен заради горивната система. За да може рискът да бъде редуциран, бяха добавени допълнителни клапани, за да могат да бъдат изолирани районите с течове или други проблеми. Съответно софтуерът, който управляваше всичко това, трябваше да бъде пренаписан. По време на полета, заради проблемите със софтуера, бяха отворени погрешните клапани. Имаше смесване между системата, която работи при ниско налягане и тази, която работи при високо налягане. Това бе изключително опасно за главните двигатели на модула и заплашваше, най-общо казано, да доведе до разрушаването на горивната система, което от своя страна щеше да доведе до загуба на ориентацията или неспособността за коригиране на орбитата (именно това видяхме в началото на полета). Специалистите решиха проблема в ход, успяха да проведат всички корекции и стиковката бе проведена успешно. Главните двигатели, които се използват за корекцията на орбитата, не можеха да бъдат включени, защото налягането в системата надвишаваше лимита, зададен конструктивно (те трябва да работят при ниско налягане, имат си собствена турбопомпа, тя генерира налягане на входа на горивната камера). Трябва да отдадем чест на специалистите, които незабавно адаптираха програмата към новите условия, за да могат да се използват най-напред малките двигателчета. Системата работи по такъв начин, че когато тези двигателчета се задействат, те редуцират налягането в системата. Така налягането бе смъкнато до такова ниво, че можеха да се включат и основните двигатели. Но тази възможност доведе до по-голям разход по отношение на горивото и така беше достигнат момент, при който "Наука" получи само един шанс за скачване със станцията (първоначално бяха предвидени две възможности). Ако скачването не бе възможно, щяхме да станем свидетели как "Наука" постепенно губи височина и навлиза в атмосферата.

Снимка от катастрофата на "Протон" през 2013 година. Вижда се разпадането на ракетата и отделянето на носната част. Снимка: ЦЭНКИ

След скачването възникна друг софтуерен бъг. Когато всички се успокоиха, около три часа след стиковката, модулът включи двигателите си. Както сега се твърди, модулът е запалил двигателите си на отвод, макар че експертите тепърва изясняват какво точно се е случило. Очевидно някъде в програмата не е постъпил сигнал, че скачването е завършено и че модулът трябва да изключи двигателната си система. Възможно е системата да си е помислила, че модулът трябва да се преориентира или да се разкачи поради някакъв проблем, след което двигателите са се запалили. Да се надяваме, че специалистите ще предоставят подробен отчет. Тъй като модулът бе правилно свързан към станцията, цялата станция започна да се извърта, съответно екипажът и центърът за управление на полета се нуждаеха от време, за да разберат какво точно се случва и да включат двигателите на служебния блок, за да противостоят на завъртането. Беше такава борба между два летателни апарата, но в крайна сметка се оказа възможно да се изключат двигателите на новия модул и да се възстанови ориентацията на станцията.

За компенсирането на въртенето, причинено от "Наука", е направен опит за противостоене посредством другите модули?

-Да, това са модулът "Звезда", както и товарният кораб "Прогрес", който бе стикован към станцията - неговите двигатели също бяха използвани, за да се възстанови ориентацията на станцията.

Луда картина - два руски модула са се борили помежду си.

-Но точно това се е случило.

Разбирам ли правилно, че "Наука" е изразходил цялото си гориво и няма да бъде презареждан?

-Има някои нюанси. Резервоарите, използвани от двигателите по времето на инцидента, са празни съобразно телеметричната информация, с която разполагаме. Тази система е напълно деактивирана, но има една друга група от двигатели на модула, отговорна за ориентацията на станцията. Има т.нар. транзитни горивни проводи, които позволяват прехвърлянето на гориво от товарните кораби. Но тези двигатели не са довели до проблема.

Съществува ли притеснение, че по времето на противоборството между двата модула, е възникнало напрежение в стиковъчните възли? Може ли да се опасяваме, че ще се появят пукнатини? 

-Това е естествен въпрос. Но още в самото начало бе предвидено модулът "Наука" да бъде разположен далеч от центъра на масата на станцията, надолу от главната ос, за да може да бъде маневриран по-лесно, той притежава и дълга ръка. Стиковъчният възел е проектиран да търпи всякакви натоварвания, асоциирани с промяната на ориентацията на станцията. Разбира се, имаше аномална ситуация, модулът включи двигателите си без никакво програмиране, тягата бе насочена в неизвестна посока. Системата за контрола на височината се опита да противодейства на това, тя го възприе като нарушение на ориентацията, като безпорядъчно завъртане, опита се да обърне станцията в противоположното направление. Това може да доведе до динамично натоварване, макар не и на стиковъчния възел, а на по-слабите елементи, например радиаторите и слънчевите батерии. Вие виждате на илюстрациите, че те са съединени с много малки прътове, също така деликатни подвижни части задвижват всичките тези елементи. За тях това бе достатъчно значителен стрес. НАСА призна, че е съществувала опасност за повреди на радиаторите и слънчевите батерии. Астронавтите бяха помолени да погледнат през прозорците и да се убедят, че няма повреди след инцидента. Да, имало е опасност от повреди, но като цяло модулът, стиковъчните възли и основната конструкция са проектирани за подобни неща. 

Снимка на злополучното изстрелване на "Союз" от Восточний през 2017 година, което завърши с провал. Фото: Роскосмос

Вие разказахте какво се е случило със софтуера на модула "Наука". А през 2017 година имаше история с падането на "Фрегат". Първоначално имаше доклади, че програмата си е помислила, че излитането е от Байконур, докато в реалността то бе от космодрума Восточний. Тези доклади бяха опровергани, но въпреки това официалното заключение бе, че имаше "несъвършенство на алгоритмите на програмното обезпечение" и беше признато, че ако полетът бе осъществен от Байконур, всичко щеше да е наред. Така че бих искал да попитам - какво се случва със софтуера, това систематични грешки ли са?

-Аз не съм специалист по софтуера, но по отношение на "Наука" сега тече разследване. Както вече разказах, по време на строежа на модула в последния момент бяха добавени клапани към горивната система - поради риска от течове. Трябваше да се промени и програмното обезпечаване, то трябваше да предузнава всяка ситуация и комбинация от отделни ситуации, всевъзможни комбинации на положението на клапаните, системи, команди и сигнали, как те се преплитат. Това бе титаническа задача. Вие знаете, дори домашните ни компютри понякога вършат неща, които са против нашето командване или не правят това, което сме им казали. В случая с "Фрегат" даже не бе до софтуер. Той работеше в съвкупност с навигационните системи и датчици. Тук говорим за инсталацията на жироскопичната система, която позволяваше на модула да се ориентира. Системата бе установена съобразно спецификацията на географското положение, откъдето ракетата излита. В случая жироскопите бяха монтирани съобразно документация, която бе написана за Байконур, докато излитането бе от Восточний. 

Русия е наследница на най-мощната космическа програма на СССР. Разбираемо е, че 90-те години нанесоха удар, но доколкото правилно разбирам, имаше успешно международно сътрудничество на МКС и то бе източник на финанси. Може да чуем критика, че съвременната руска космонавтика доизживява съветското наследство и сама по себе си е способна на малко неща. От друга страна е налице гигантска работеща индустрия, която решава сложни задачи, но регулярно виждаме проблеми като тези, които обсъдихме вече. Например вие във вашия анализ за изследователската организация CNA твърдите, че руската програма страда от контрол на качествотото. Как е от ваша гледна точка - през последните 20-30 години западнало ли е нивото на отрасъла или става въпрос за единични проблеми, докато основите са все още силни? 

-Това е философски въпрос и моето мнение може да се окаже субективно. Руският ракетно-космически отрасъл през постсъветския период се развиваше крайно нееднородно. Когато Русия наследи огромния военно-промишлен комплекс, който остана от СССР, се оказа, че за разлика от Съветския съюз тя не може да си го позволи финансово, нито да го използва в пълнота. Огромни сегменти в сектора бяха загубени и с тях бяха изгубени и компетенциите и опита в някои области. Космическата техника е многостранна област, имаме двигатели, имаме електроника, имаме конструктивни материали, имаме ракети. За всичко това са нужни собствени институти, собствени конструктори. Бе невъзможно да се поддържат в постсъветския период, беше необходимо да бъдат взети крайно жестоки решения кое да се зареже и кое да се продължи да се финансира. Бяха предприети радикални стъпки, за да може индустрията да бъде прехвърлена на комерсиалния пазар и да бъде интегрирана в световната икономика. Това бе благополучно направено и благодарение на него се съхрани ядрото на отрасъла през 90-те години, като даже бяха развити определени сектори. Например блокът "Фрегат", за който вече споменахме, беше разработен през постсъветския период и той позволи на Русия да удържи позиции на комерсиалния пазар на изстрелванията. Ракетата "Протон" бе създадена в средата на 60-те години, но премина през ред модернизации, в това число и в следсъветско време, което позволи да бъде използвана като товарен кон на комерсиалната космонавтика до определен период. Но през същото време имаше изтичане на мозъци, намаляване на заплатите в отрасъла, корупция и лошо управление. Резултатът бе спад в контрола на качеството. Сложно е да се измери до каква степен е този спад, но имаме един показател - броят на успешните стартове. Когато се учестяват авариите, това е маркер, че системата не работи в областта на контрола на качеството. Голямата политика също се намеси, тъй като интеграцията със световната икономика е изключително важна за космонавтиката и комуникацията между специалисти и учени е необходима, нужни са комерсиални инвестиции, в това число от чуждестрани източници.

Руската степен "Фрегат" - най-сериозната иновация в ракетостроенето на постсъветска Русия. Фото: Wikibob ru wikipedia user

Позицията на Русия на комерсиалния космически пазар доведе до сериозни печалби и позволи на индустрията да оцелее, но всичко това бе унищожено до голяма степен след 2010 година поради спада в качеството и в същото време политическата изолация от световния пазар. И имаме това, което сега виждаме: "Протон" престана да бъде играч на пазара. Русия е останала само с една ракета - "Союз", която активно се използва в руската космическа програма. Съществува един гигантски комерсиален проект УанУеб, който играе огромна роля в задържането на Русия на световния пазар. Но как ситуацията ще се развие в бъдеще, остава неясно. Комбинацията от множество аварии и политическата изолация практически са изключили Русия от съревнованията за частни клиенти. Първо, осигуровките за руските ракети са скочили заради високата аварийност. Дори когато руската индустрия предлага стартове на по-ниски цени в сравнение със западните доставчици, осигуровките компенсират за тази разлика. И въпросът днес дори е безсмислен, тъй като комерсиалните клиенти не стъпват в Русия. Има санкции, Русия е изолирана на международната арена, за какво говорим? Ако чудодейно се появи нова руска ракета, която е по-евтина от европейските или от американските, тогава вероятно ще е различно. Но всяка иновация изисква инвестиции, високо ниво на научно и технологично развитие, ентусиазъм и мотивация на хората, които разработват такава апаратура. Бих казал, че в Русия това е твърде трудно. 

Трудно ли е с иновациите? Имахме космически стартъпи в Сколково, все пак някои от тях след 2010 г. се преместиха в Америка.

-Вие може да сте видели нещо интересно в Сколково, но аз не съм видял никакъв конкретен резултат. Даже напротив, станах свидетел на тъжната история с руската космическа фирма Даурия. Виждал съм и други частни проекти, които предприемачи са се опитали да стартират в Русия и честно казано трудно ми е да кажа кои са достигнали до стартовата площадка. Имам впечатление, че това не работи фундаментално без обмен на гледища, гаранции за инвестициите, възможността да получиш инвестиции, включително и от чужбина. Иначе всичко е обречено. Не виждам също така революционни иновации, които могат да преобърнат индустрията. Разбира се, трябва да отдадем почит на руските създатели на ракетни двигатели, които в много отношения бяха изпреварили своето време с години. Но сами по себе си двигателите не летят без инфраструктура, без цялостен набор от елементи, които са необходими за създаването на комплексна система като космическа ракета и космически кораб. Дори и да имаш конкретни сегменти с талантливи хора, но нямаш обща икономика в комплекса, която е отворена към иновации и съответно е интегрирана в световната икономика, трудно е да си представим как това ще заработи като отделна дейност.

През последните години Русия инвестираше средства в развитието на новите видове въоръжаване, вие в доклада за CNA писахте, че Москва е способна да инвестира в технологии с двойно приложение. По същото време цитирате стар съветски виц: Японците идват и питат колко далече СССР изостава от Япония в електрониката, а отговорът е "завинаги". Но нека да предположим, че Русия вложи множество средства в космическата индустрия, ще съхрани ли позицията си и в космоса?

-Това отново е политически и макроикономически въпрос, по който аз не съм експерт. Вероятно би било трудно да сравним инвестициите на Русия във военно-индустриалния комплекс с тези, които СССР можеше да си позволи, до голяма степен поради обедняването на съветското население и унищожаването на съветската икономика. Ние си спомняме, че имахме система, която не можеше да изхранва народа си, да осигури на всички чорапи, тениски, базисни неща като тоалетна хартия, тъй като основните средства отиваха в разгръщането на балистични ракети и конструкцията на оръжия. Русия може да се пробва по този сценарий, но как ще реагира населението е друг въпрос. Безусловно е, че през последните 20 години по времето на Путин ние виждаме значителни инвестиции във военния отрасъл, но смятам, че те са несравними с тези по времето на СССР. Особено несравними са резултатите. Възможно е, отново в рамките на анекдота, че съобразно моето впечатление военно-промишленият комплекс по времето на СССР е бил по-малко корумпиран и повече ефективен в сравнение с това, което виждаме в Русия. Също така аз съм скептичен относно вероятността Русия да се впусне в технологична надпревара със САЩ. Виждаме добър пример с идеята да изпратим руски космонавт на Луната. Веднага осъзнаваме, че космическата надпревара е загубена даже спрямо Китай. През последните 10-15 години Китай изпрати няколко мисии до лунната повърхност, Русия изпрати нула. Китай създаде космическа станция изцяло самостоятелно, започна да я сглобява в орбита и да развива независима пилотирана космонавтика. В същото време ние слушаме големи речи колко чудесно изглежда пилотираната космическа програма на Русия, но в реалността тя е напълно зависима от Международната космическа станция и от САЩ. Китай въвежда в експлоатация множество ракети, които могат да се сравнят с тези, които някога имаше в СССР и в Русия, като в някои отношения даже надминават руските. Справедливо е да кажем, че китайците догониха и задминаха руската космическа програма.

Руският модул "НЕМ", който може да стане основа на новата космическа станция на страната. Фото: Роскосмос

Дайте да поговорим за националната орбитална космическа станция, която Русия възнамерява да построи сама. Москва оповести намерението си да напусне МКС през 2024 година, макар че НАСА заяви желанието си да удължи съществуването на проекта.

-Има един библейски израз относно писмената на стената, в случая тези писмена са вече написани. Международната космическа станция наближава етапа, при който просто няма да може да бъде използвана, дори и да няма никакви политически или технически проблеми. Тя просто доближава до своя естествен край. В Русия от самото начало, преди 20 години, съществуваше идея, че международната станция трябва да бъде заменена от национална, която не зависи от партньори и на която Русия ще играе ключова роля. Тази станция следва да бъде главният пункт, където ще бъдат изпращани руските космонавти. Единственият въпрос е дали Русия ще може да поддържа финансово такъв проект. Русия имаше водеща техническа роля на Международната космическа станция, като 90% от парите идваха от други партньори. Русия получи идеалната възможност през 90-те години: тя предостави технологии и благодарение на тези технологии стана водеща държава в проект, платен от други. Ако разгледаме сходен проект, платен от само една държава, нека да погледнем примерно към Китай, където целият бюджет пада върху тази държава. Това е огромна дилема за Русия, тъй като става въпрос за финансиране на инфраструктура, която е изключително комплексна и скъпа и се намира както в космоса, така и на Земята. Ще има много повече финансова, техническа и политическа тежест върху всички руски участници в сравнение с това, което поемат на МКС.

Може ли Русия сама по себе си да построи такава станция и да я управлява, има ли ги тези ресурси? 

-Това също е добър въпрос. Парите и техническите възможности са взаимосвързани. Русия понастоящем управлява крайно сложен комплекс на орбита, руският сегмент от инженерна и техническа гледна точка играе ключова роля в проекта МКС. Съответно всички тези компетенции и технологии могат да бъдат пренесени с успех към новата станция. По същество всичко, което Русия има на МКС, може да бъде използвано и на новата станция. Голямото "но" е, че ако отделим руския сегмент от американския и поискаме той да съществува като отделна станция, това няма да е възможно поради липсата на ред компоненти. Освен това няма да е възможно и заради възрастта на модулите, включително и на новоизстреляния "Наука". Системите са замислени преди 30 години и са построени преди 10-15 години. Те вече са на ръба на своя оперативен живот, гаранции и прочие. Ще трябва да се направи тази нова станция без партньори, осигуряващи гориво, мощност, животоподдържащи системи - и всичко това ще бъде поето от руската страна. Сега на Международната космическа станция руският сегмент получава ток от американския сегмент. Понастоящем в Русия се строи научно-енергетически модул, който може да осигури на станцията тези качества. Но от него, например, няма да има възможността да се излиза в открития космос, а на този етап това е абсолютно задължително - нивото на технологично развитие е такова, че станциите не могат да съществуват без космонавтите да излизат на "космически разходки". Така че имаме нужда от шлюзов модул. Имаме нужда и от жироскопи за поддържане на ориентацията, ако не искаме да превозваме гориво през цялото време. Или трябва да преобразуваме този научно-енергетически модул, или да добавим нов жироскопичен модул. Освен това ние видяхме скоростта на сглобяване на руския сегмент на МКС - то започна през 1998 година и все още не е завършило. Сега нямаме на разположение 20 години, трябва да построим, изстреляме и сглобим всичките модули на новата станция за срок от 5 години. 

От друга страна СССР изпълни всичко това през 80-те години. Въпросът е в следното - технологически космонавтиката придвижила ли се е напред? Грубо казвам, може ли да повторим това, което преди 40 години Съветският съюз правеше, т.е. автономно да поддържа своя станция на орбита? Или това вече е невъзможно, какви нови технологии са нужни?

-Архитектурно станцията, която се планира след МКС, изключаем някои разлики, наподобява на станцията "Мир". "Мир" започна да бъде строена в СССР, но междувременно СССР не успя да я дострои. Последните два модула на "Мир" бяха финансирани от американците през 90-те. Дори за СССР бе много трудно да сглобява подобен тип станция. В Русия модулите на новата станция ще бъдат сглобени по същата схема, но естествено те ще имат модерна електроника и системи, които са разработени в съвремието. Това ще е еволюционен подход. Много от принципите, приложени на "Мир" и МКС, ще бъдат директно използвани при строежа на новата станция. Това лесно може да се докаже, тъй като модулът, който сега е на Земята, бе първоначално предназначен за МКС. Сега се предлага той да е централният модул на новата станция, защото няма да има време да лети до МКС. Разбира се, съществуват алтернативни опции, но това е нерешен въпрос.

А какво ще правят американците и европейците, когато МКС престане да съществува?

-При американците съществува паралелна програма за усвояване на окололунното пространство и повърхността на Луната. Те вече много години строят кораба "Орион", който вече е на финалната права. За него се строи огромна ракета, след множество проблеми и нея ще я доведат до края. Тази програма не е предназначена за околоземна орбита, тя цели усвояването на дълбокия космос, преди всичко на окололунното пространство. Същевременно има частни инвеститори в САЩ, които обещават да направят нова околоземна станция на базата на МКС. Компанията Axiom, например, разработва нови модули, които първоначално ще бъдат стиковани към МКС, а когато МКС завърши своята работа, ще бъдат отстиковани и ще станат нова станция. Тоест имаме подобие на руската стратегия, само че в САЩ се осъществява на ниво частен сектор. Дали тази компания ще може да направи всичко това е естествен въпрос, това зависи от инвестициите, но подобна програма съществува и се разработва в паралел на тази за усвояването на окололунния космос. С други думи американците и европейците имат план А и план Б, има опции къде да закарат астронавтите си и тези мисии са по-интересни от мисиите до Международната космическа станция. 

Станцията "Мир", заснета от борда на совалката "Дискавъри" на 12-ти юни 1998 година. Photo credit : NASA

Нека да си поговорим за сътрудничеството на Русия със Запада в космоса. Има я и тази странна история с пробойната на МКС, когато бе открито изтичане на въздух през 2018 година. Тя очевидно е издълбана - Русия отрича, че може да е станало на Земята. Имаше продължително разследване и междувременно неясни намеци се появиха в руските медии относно американските астронавти. Накрая през август ТАСС публикува статия на журналиста Михаил Котов, в която, позовавайки се на някакъв източник, се съобщаваше за възможно заболяване на астронавтката Серина Ауньон-Чанслър. Бе поспорено, че може би това се е използвало за нейното преждевременно завръщане на Земята. В защита на Ауньон-Чанслър се изказаха ръководителите на пилотираните програми Кейти Лийдърс и Бил Нелсън, те излязоха с декларации, че обвиненията са безпочвени. След това ръководителят на Роскосмос Дмитрий Рогозин написа в Туитър: "Никога и никого не съм обвинявал. Прочетох интервюто с блогъра Котов. В света има много блогъри, но тук изценираха истерия от един. Роскосмос не обвинява никого, ние не искаме проблеми с нашето сътрудничество". Имате ли идея какво се случи и защо тази астронавтка бе избрана за цел на анонимното обвинение? 

-Не съм виждал никакви източници на информация относно как тази история се е развила, какво е доказало разследването. Не знам кой е издълбал пробойната, но подозирам, че е издълбана на Земята. Вероятно пробойната е издълбана при сглабянето на кораба. Тя е била запушена с примитивен метод, корабът е бил изстрелян и докато запушалката е задържала налягането, всичко е било обвито в мистерия. След като запушалката паднала, започнал теч и пробойната била открита от екипажа. Защо избраха тази астронавтка? Защото тя е жена. Те извадиха цяла серия от полуфакти, полуслухове и съшиха история на нивото на Човекоядката Елочка, която почна да циркулира в руските медии. Тя бе много популярна сред националистите и женомразците, а такива има много в Русия. Респективно скандалът бе отречен от ръководството на НАСА.

В "Дума" Рогозин връзва участието на Русия на МКС с отмяната на санкциите, а след това в интервю за CNN заявява, че има проблем с превода и никога не е говорил такова нещо. Той се задява с Илон Мъск, това е знаменита история относно предложението на Рогозин САЩ да използват батут и накрая след като СпейсЕкс построиха "Крю Драгън", Мъск заяви: "Батутът работи". Има нещо трогателно във всичко това - Мъск хвали руските двигатели, кореспонденцията в Туитър съдржа по-скоро комплимент към Рогозин. Рогозин е специфична фигура, лесно е да се каже принципно, че е некомпетентен лидер, че всичкото зло идва от него. Може би представлява олицетворение, по-скоро е симптом, отколкото първопричина? 

-Въпросът е философски. Стилът на поведение на Мъск и Рогозин е донякъде еднакъв, имаме атаки в интернет, твърдения, които не са ясни, неприятни ругатни с читателите - това касае както Мъск, така и Рогозин. Аз мисля, че това е симптом на нашето време, в голямата политика безспорно е налице подобна тенденция. Космическият отрасъл не е изключение. Съответно, когато атмосферата е циркова, някой би могъл да каже относно космоса, особено в среда, в която всичко е политизирано, че допреди това бе война между две идеологии, а сега вече не е война - че  просто съществува национализъм. Космосът е една от областите, в които националистите се сблъскват едни с други, използват всяка ситуация да си докажат невинността и превъзходството си. Ние живеем в циркова атмосфера. Космонавтиката от първия ден, от изстрелването на първия спътник, бе съревнование и се използваше за политическа пропаганда. Същото се случва в Русия и днес, само че на по-неформално ниво. Необразованата и озлобена публика е вманиачена да доказва нещо на американците. 

Може ли да кажем, че тази националистическа обвивка е вредна за каузата, че е просто пиар и няма нищо общо с каузата, че хората, които се занимават истински с космонавтика, спокойно си сътрудничат с техните западни колеги? 

-По-скоро тази недружелюбност е симптом, който отразява положението на руското общество: увеличава се политическата изолация и намаляват количеството области, в които руските учени, специалисти и бизнесмени могат да си сътрудничат със Запада. Това създава нездрав климат вътре в Русия, вреди и на международното сътрудничество, което залязва. Сега възможностите за международно сътрудничество са практически затворени, а програмите, които бяха започнати през постсъветския период, са от облекчените взаимоотношения през 90-те години. Действията на ръководителите в Русия и на руската космическа индустрия много способстват за разрушаването на струдничеството. По мое мнение наближава период на охлаждане и разруха на цялото сътрудничество, ние това ще го видим до няколко години. Схемите, които бяха задействани от настоящите капитани на космическия отрасъл и от политическите лидери на Русия, вече започват да се усещат. Ще започнат да се усещат и в пилотираната космонавтика през идните години, освен ако няма рязък обрат към по-добро. 

Източник: Радио Свобода

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4172-2021-svoboda-ruska-kosmonavtika