Кои са езиците на бъдещето?

[Р. Теодосиев]

Мисля, че някъде имахме подобна тема, но не мога да я намеря та реших да отворя нова.

В Дарик ни обясняват, че езиците на бъдещето ще бъдат френския, немския и китайския мандарин, като английския дори не присиства в класацията, като лично аз не разбирам защо френския е един от езиците на бъдещето?

Цитирай

Учени разкриха кои са трите езика, които ще осигурят на детето ви най-доброто бъдеще и най-добрата възможност за професионална реализация.

Английският дори не е сред тях. Според проведеното проучване става въпрос за френския, немския и китайския мандарин.
 
Междувременно обаче, запитването е доказало, че във Великобритания близо половината от анкетираните деца не знаят нито един чужд език, а близо 20% от малчуганите дори нямат желание да научат такъв независимо от желанието на родителите си.
 
Проучването е проведено от Центъра за икономически и бизнес изследвания в Хийтроу, Англия.

 

[Atom]

Според авторите (от Центъра за икономически и бизнес изследвания в Хийтроу) това са езиците, които ще са полезни за бъдещето на британските деца. За тях английският си е роден и би трябвало да го знаят по подразбиране. 

Цитирай

 French, German and Mandarin identified by economic experts as the languages Britain’s children should learn for optimum success in ten years’ time

 Heathrow identifies the languages children should learn for future success

За американците най-вероятно комбинацията е друга  - там единият от препоръчваните езици е испански.

За нашите деца английският е задължителен. Добре е да се знае допълнително руски или някой балкански език и на трето място (ако има средства и детето има възможности) някой от останалите световни езици.

[vorfax]

Мексиканците и китайците учат английски. При това положение ми изглежда излишно и отсрещната страна (англоговорящите) да им учат езика. Английският е международен език, дори програмните езици са на английски. На английски са и най-добрите ресурси за учене - текстови и видео (заедно с руските). Глобално доминиращата киноиндустрията също е англоговоряща - Холивуд. Културата също е внос от САЩ, даже в Русия ходят с тениски, шапки и гащи с надписи на английски. При това положение няма какво да се прогнозира нищо, то си е очебийно в настоящето кой е езика на бъдещето.

 

[nik1]

1 hour ago, Atom said:

Според авторите (от Центъра за икономически и бизнес изследвания в Хийтроу) това са езиците, които ще са полезни за бъдещето на британските деца. За тях английският си е роден и би трябвало да го знаят по подразбиране. 

За американците най-вероятно комбинацията е друга  - там единият от препоръчваните езици е испански.

За нашите деца английският е задължителен. Добре е да се знае допълнително руски или някой балкански език и на трето място (ако има средства и детето има възможности) някой от останалите световни езици.

Оставам малко скептичен че руският или пък турският език ще имат значение за в бъдеще у нас и на второ място поставям немския, с оглед на това че смятам Германия е и ще е в центъра и дижещата сила на сегашните и бъдещи европейските проекти.

В тази връзка: Не ми е ясен статута на английския в ЕС, с оглед излизането на Великобритания от ЕС. Ще остане ли англйският един от официалните езици на ЕС?
Уауу, изглежда не: http://www.dnes.bg/eu/2016/06/28/es-ostava-i-bez-angliiskiia-ezik-sled-brexit-a.307121

Редактирано Април 8, 2017 от nik1

[Atom]

Преди 47 минути, nik1 said:

Оставам малко скептичен че руският или пък турският език ще имат значение за в бъдеще у нас и на второ място поставям немския, с оглед на това че смятам Германия е и ще е в центъра и дижещата сила на сегашните и бъдещи европейските проекти.

Не става въпрос за това, че турският или руският ще имат някакво значение за цялото общество. Идеята ми е, че е добре да се знаят като втори чужд език и дават на младежите някакво предимство. Има една камара фирми, на които локалните центрове отговарят за няколко страни в югоизточна Европа. Покрай много добър английски (поне C1), още един локален език - сръбски, румънски, гръцки и т.н. дава известно предимство, пък било то и ако знанията са на ниво B1 или дори A2.  Идеята не е, че ще им помогне в комуникацията, а чисто психологическа - четка на другите, че си се постарал малко от малко да им научиш езика. Освен това се предполага, че чуждата култура се разбира много по добре ако човек има известни познания на съответния език.

Лично познавам хора, които направиха кариера заради някакви познания на сръбски, украински и гръцки. Естествено и тримата имат перфектен английски. Вторият език просто ги отличи от другите.

За немския съм съгласен. Проблемът е, че ползите от някакво средно или ниско ниво са минимални. За да има ефект трябва да се учи на високо ниво - като първи чужд език.

Редактирано Април 8, 2017 от Atom

[dora]

Ето подробен доклад на Британския съвет:

https://www.britishcouncil.org/sites/default/files/languages-for-the-future-report.pdf

Той касае чуждоезиковите нужди на Великобритания.

В тази публикация се посочва кои са най-говорените езици:

http://fairlanguages.com/what-are-the-top-5-world-languages-in-2050/

Въпросът кои ще са най-важните езици в бъдеще е обвързан с разпределението на силата в глобалната система, като в това влизат икомическата, политическа, финансова и търговска мощ, както и степента на развитие.

Ще се говорят езиците на държавите, които са световен фактор, с оглед на това и колко лесни са за научаване.

Много по-лесно е да се научи, отколкото китайски.

[nik1]

В отговор на постинга на Атом:

При тези уточнения съм съгласен с теб, но донякъде. Не споря, само изказвам мнение или допълвам: Добра кариера може да се направи със знаенето на кои да е два западни езика.

Не ме разбирай погрешно - нямам против хората да знаят гръцки, турски, руски или румънски (в кръга на шегата - ние с македонците се "раждаме" двуезични- те знаят български, ние знаем македонски), Ще се радвам ако българите говорят и езиците на съседите си.  Въпросът е, че това все пак са чужди за нас езици, и за научването им са нужни усилия, време, и ресурси. Освен това -  езиците трябва да се упражняват и практикуват, което изисква наличието на някакви условия.

Интересен е въпросът с познаването на културите: Мисля, че на Балканите взимното разбиране на културите и манталитета ни е "зададено" поради близостта на балканските (и а украинската култура), и езикът на отсрещните не е толкова много необходим за комуникация или пък "изчеткване", (руснаците и молдовците според вижданията ми и опита ми са малко по-далечни от нашия манталитет). Смятам не говоря от единствено лице-всеки който е контактувал с турци,  гърци, сърби, македонци, украинци разбира че няма културни бариери и липсва културния шок при общуването, и общуването може да е на всеки един език (включително развален някакъв, или дори махане с ръце)

За немския съм съгласен  с теб: немският трябва да се учи на високо ниво, ползите му от някакво средно или ниско ниво са минимални.

 

Редактирано Април 8, 2017 от nik1

[nik1]

1 hour ago, dora said:

Ето подробен доклад на Британския съвет:

https://www.britishcouncil.org/sites/default/files/languages-for-the-future-report.pdf

Той касае чуждоезиковите нужди на Великобритания.

В тази публикация се посочва кои са най-говорените езици:

http://fairlanguages.com/what-are-the-top-5-world-languages-in-2050/

Въпросът кои ще са най-важните езици в бъдеще е обвързан с разпределението на силата в глобалната система, като в това влизат икомическата, политическа, финансова и търговска мощ, както и степента на развитие.

Ще се говорят езиците на държавите, които са световен фактор, с оглед на това и колко лесни са за научаване.

Много по-лесно е да се научи, отколкото китайски.

Ще допълня нещо: Английският е езикът на иновациите, технологиите (особено информационните) и науката през последните 100-150 години (един вид изместил е немския и френкия,от това им място и роля), в този смисъл смятам той има свое особено значение и, извън всички допълнителни фактори.
Причините това да се случи, не са само от икономически характер (85 процента от иновациите, пробивите в науката, и новите технологии  идват от англосаксонските култури, 5 процента- от скандинавските култури; От друга страна корпорациите, като типични американски организационни структури имат много висок иновационен потенциал), а и от културен характер: Англосаксонските култури са иновативни. Съществува много силна корелация между иновативност и откривателство, и ниската степен на измерението "избягване на несигурността". Англосансонските култури, както и скандинавските имат много ниска степен на "избягване на несигурността".

В този смисъл са очакванията ми това място и роля на английският език да се запази, въпреки прогнозите, според които САЩ ще отстъпят място си на първа икономическа сила на Китай, (След 40-50 години се очаква и Индия да надмине САЩ по размера на общия БНП)

 

Не съм напълно убеден, че китайският език е труден за научаване.
(визирам себе си все пак: аз самият доказано имам музикален слух, и предполагам ще ми е по-лесно да науча китайския тонален език, отколкото немския)

 

Редактирано Април 8, 2017 от nik1

[nik1]

Нека да видим сегашното състояние на значението и разпространението на езиците.

 

Which are the world's most influential languages?

https://www.weforum.org/agenda/2016/01/which-are-the-world-s-most-influential-languages/

 

Поглед от друга гледна точка

https://img.washingtonpost.com/wp-apps/imrs.php?src=https://img.washingtonpost.com/blogs/worldviews/files/2015/04/languages-by-country1.jpg&w=1484

https://www.washingtonpost.com/news/worldviews/wp/2015/09/24/the-future-of-language/?utm_term=.f7cc73a5045c

 

Редактирано Април 8, 2017 от nik1

[sirius]

В момента в който англосаксите загубят доминиращата си роля, и иновациите им ще секнат и езика им ще си се върне на мястото.

Между другото, причината 85% от иновациите да се водят англосаксонски е просто, че те в момента имат доминираща роля. Техните патенти са най-тежки и най-доходни. И принуждават иноваторите от по-слабите икономически държави да ходят да работят и патентоват в америка.

В момента в който те загубят доминиращата си роля и иновациите им ще секнат и .... със всички произтичащи от това последствия.

То вече се случва. 

 

[vorfax]

Преди 4 часа, sirius said:

В момента в който англосаксите загубят доминиращата си роля, и иновациите им ще секнат и езика им ще си се върне на мястото.

Не съм съгласен. Арабите да не са някакви доминанти, че още им ползваме арабските числа? 12-ичната бройна да не би да не е по-удобна, че сме още с 10-ичната? Подмяната на програмния език (макар всъщност да изглежда лесна, още повече, че служебните думи са малко, за разлика от естествените езици) няма да се изпълни, заради силата на навика и инерцията.

ПП: Пък баш САЩ да си изгуби доминиращата роля в ИТ сектора, дето чак прости програмистчета от Индия си мъкне...

[nik1]

Преди 5 часа, sirius said:

В момента в който англосаксите загубят доминиращата си роля, и иновациите им ще секнат и езика им ще си се върне на мястото.

Между другото, причината 85% от иновациите да се водят англосаксонски е просто, че те в момента имат доминираща роля. Техните патенти са най-тежки и най-доходни. И принуждават иноваторите от по-слабите икономически държави да ходят да работят и патентоват в америка.

В момента в който те загубят доминиращата си роля и иновациите им ще секнат и .... със всички произтичащи от това последствия.

То вече се случва. 

 

Исторически и географски много страни имат хипотетичния шанс да станат "доминиращи", но само англосаксонците успяват в това за последните 150-200 години...В голяма степен "доминиращата" роля на англосаксионците се корени в определени културни особености (ниската степен на избягване на несигурността)  и съответно - на иновативността на културата им, и на иновациите, които създават и прилагат.

Не става дума само за технологични такива, но и те са важни в случая с империите. Прости примери: Северът, макар и икономически по развит,  едва ли щеше да победи Юга без иновативната жп линия и мрежа ( разширена заради войната), иновативните комуникации (телеграфа) и иновативните пушки и оръжие; Без иноватовните кораби и свободната, нерегулирана от държавата търговия (ключова дума е липса на регулации върху търговията, регулациите са по-характерни за културите с висока степен на тревожност, висока степен на избягване на несигурсността), Британската империя нямаше да стане толкова голяма, че слънцето никога да не залязва под флага и.

ПС

Китай, чиийто БНП скоро, в близките 20 години, ще  надвиши този на САЩ и Китай ще стане най-могъщата икономика , продължава да копира и усъвършенства, вместо да иновира. Големите китайските компании, които в момента осигуряват растежа на китайската икономика не са третокласни или второкласни, нито пък страдат от липса на финансиране

Още един пример в тази негативна връзка: Свръхбогатите петролни страни също не страдат от липса на финанси, (както и Китай , те имат излишъци от финаси и капитали), но някой да е чувал за арабски иновация и иноватори?
Май няма такива,  най-вече заради факта, че арабската култура е с висока степен на избягване на несигурността, тя е с висока степен на тревожност (вижте и Корана - създава правила и регулации за всичко, всичко се дели на разрешено и забранено) Т.е. тя е антииновативна.

ППС

Ще се върна към англосансонците: От едната страна са корпорациите, които създават иновациите (купувайки мозъци и осигурявайки им условия), а от друга са англосаксонските гаражни и "случайни" изобретатели и откриватели (и гаражно и "случайно" изобретателство и откривателство), някои от който създават тези корпорации. (от Братя Райт и Александър Флеминг, до Бил Гейтс). Това са двете страни на една и съща монета - определена културна (народопсихологична) особеност.

Редактирано Април 9, 2017 от nik1

[Skubi]

Навремето, когато на работното място можеше в работно време да се учи интензивно езици, имаще 3 курса. Немски, английски, руски. Двуомях се кой да уча. Имах един колега който отлично говореше немски и английски. Той ми каза, че в механиката и въобще традиционалното инжинерство немският /терминологията/ е на немски. Мерим във цол, монтираме цокли симеринги, слагаме шайби.....Но в електониката, компютерите, новите иннновации е английският. Той лично ми каза, че в нашата професия компютерна техника, телекомуникация и немците говорят на английски...

Така, че се записах на английски курсове.

Вижте двете най - големи държави. Китай танто диалекта, може да се мъчат с мандарински, но основното е, писменоста. Един от северна манджурия никоги няма да разговаря с един от Нон Конг защото сякаш финландец да говори с македонец, но ако напише какво иска веднага ще се разберат....Писменноста е единна за всички.

Индия пък са обратно. Танто езици, писмености /и всичките официални/, тук пък хиндито са писали за официален, но ако искат да общуват говорят на английски. 

Същото е и с редица африкански държави. Там вече фигурира и френският.

СМСМ

[nik1]

Just now, Skubi said:

Навремето, когато на работното място можеше в работно време да се учи интензивно езици, имаще 3 курса. Немски, английски, руски. Двуомях се кой да уча. Имах един колега който отлично говореше немски и английски. Той ми каза, че в механиката и въобще традиционалното инжинерство немският /терминологията/ е на немски. Мерим във цол, монтираме цокли симеринги, слагаме шайби.....Но в електониката, компютерите, новите иннновации е английският. Той лично ми каза, че в нашата професия компютерна техника, телекомуникация и немците говорят на английски...

Така, че се записах на английски курсове.

Вижте двете най - големи държави. Китай танто диалекта, може да се мъчат с мандарински, но основното е, писменоста. Един от северна манджурия никоги няма да разговаря с един от Нон Конг защото сякаш финландец да говори с македонец, но ако напише какво иска веднага ще се разберат....Писменноста е единна за всички.

Индия пък са обратно. Танто езици, писмености /и всичките официални/, тук пък хиндито са писали за официален, но ако искат да общуват говорят на английски. 

Същото е и с редица африкански държави. Там вече фигурира и френският.

СМСМ

Хубаво си се ориентирал. Аз се ориентирах към езика на любовта (не че стана любовник от мен) и не спечелих..

[nik1]

Преди 2 часа, vorfax said:

Не съм съгласен. Арабите да не са някакви доминанти, че още им ползваме арабските числа? 12-ичната бройна да не би да не е по-удобна, че сме още с 10-ичната? Подмяната на програмния език (макар всъщност да изглежда лесна, още повече, че служебните думи са малко, за разлика от естествените езици) няма да се изпълни, заради силата на навика и инерцията.

ПП: Пък баш САЩ да си изгуби доминиращата роля в ИТ сектора, дето чак прости програмистчета от Индия си мъкне...

Т.н "арабски цифри" и позиционния принцип на записване и смятане са древно-индийски "иновации"/изобретения.
Индийските "деванагари" и позиционния принцип се наричат "арабски", защото са познати в Европа от трудовете на арабите;

(Арабите използват малко по-различни цифри от нашите "арабски" цифри , Те си ги наричат "индийски", всъщност те са арабската версия на деванагари и нагари; Куриозното е нашите "арабски" цифри, еволюирайки във времето са станали са сходни до древно-индискиия оригинал и с древно-тамилското писмо )

Характерното е за средновековната арабска цивилизия е че тя развива математиката и другите науки, но в случаите  става дума за заемстване, развитие и надграждане на гръцката и индийска наука и теории.

По подобен начин стоят нещата с ракията ʿaraq ﻋﺮﻕ и дестилацията на алкохол. Ракията е китайски продукт, който се прави и пие в Китай масово по време на Танската епоха, арабите изполват алкохола главно за цяр.
Чрез арабите ракията и дестилацията стават познати в Европа - във Франция започват да дестилират коняк, във Византия и на Балканите, всички знаем какво (наздраве  )

http://pgds.org/books/programirane/History.html

 

 

 

 

 

Редактирано Април 9, 2017 от nik1

[vorfax]

Учил съм история на математиката. Лекцията за ракията също беше излишна. Силициевата долина е причина програмните езици да се пишат с английски думи - просто и кратко.

[dora]

Преди 12 часа, nik1 said:

Не съм напълно убеден, че китайският език е труден за научаване.
(визирам себе си все пак: аз самият доказано имам музикален слух, и предполагам ще ми е по-лесно да науча китайския тонален език, отколкото немския

Съгласна съм за английския, включих иновациите някак си към развитостта (икономика, ориентирана към услугите, с висока степен на иновативност).

Относно китайския - доколкото мога да преценя по себе си (учила съм японски), неевропейските езици много бързо се забравят, ако не се използват непрекъснато, защото нямат обща понятийна, мофгологична, историческа система с познатите ни европейски изобшо - и човек трябва да запомини всичко наизуст, като нищо в средата му когато и да било не му напомня за него по аналогия (напр. общ латински корен). Сформирането на смисъла също става по начин, който няма нищо общо с европейските езици (напр."compounding": две канджи, всяка от която имат собствено значение като отделни думи, се добавят една към друга и придбиват трето значение, понякога свързано, а понякога не особено свързано със сумарното им значение. Оставям настана всичките имплицитни социални аспекти, защото в зависимост на това на кого от кого се говори, се говори по различен начин). В реултат (е, и в резултат на мързела си да го поддържам), японски забравих много по-бързо, отколкото други изучавани, но неизползвани езици - като романските, вкл. латински, а и той не е суперизползваем, но го помня повече от японския :)) (използвам редовно няколко от германската група).

Редактирано Април 9, 2017 от dora

[nik1]

Преди 5 минути, dora said:

Съгласна съм за английския, включих иновациите някак си към развитостта (икономика, ориентирана към услугите, с висока степен на иновативност).

Относно китайския - доколкото мога да преценя по себе си (учила съм японски), неевропейските езици много бързо се забравят, ако не се използват непрекъснато, защото нямат обща понятийна, мофгологична, историческа система с познатите ни европейски изобшо - и трябва да запоминиш всичко, като нищо в средата ти когато и да било не ти напомня за него по аналогия (напр. общ латински корен). Сформирането на смисъла също става по начин, който няма нищо общо с европейските езици. В реултат (е, и в резултат на мързела си да го поддържам)н японски забравих много по-бързо, отколкото други изучавани, но неизползвани езици - като романските (използвам редовно няколко от германската група).

Разбирам. За научаването на класическите езици има възрастови ограничения - децата ^[1] много по-лесно научават езиците от възрастните, но при музиката не е така, Китайският се учи като песен - значението на думата зависи от тона.

^[1] Нямам USB кабел в мен , иначе щях да  пейстна снимка на едно момиченче турско циганче което е  билинвист, защото живее в смесено турскоезично-българоезично семейство.  В това семейство никой не е научил (изобщо, или прилично) езика на другия.
Турския е също неевропейски език , сходен е с японския (фонетична хармония на гласните, и другите четири характерни особености са общи особености за алтайските, уралските и японския и корейския език), без да са от едно езиково семейство.

[dora]

Преди 41 минути, dora said:

Сформирането на смисъла също става по начин, който няма нищо общо с европейските езици (напр."compounding

Хм, не го формулирах достатъчно прецизно май.... compounding има и в германските езици:

https://en.wikipedia.org/wiki/Compound_(linguistics)

Но се подчинява на логични правила.

 

[dora]

1 hour ago, nik1 said:

Разбирам. За научаването на класическите езици има възрастови ограничения - децата ^[1] много по-лесно научават езиците от възрастните, но при музиката не е така, Китайският се учи като песен - значението на думата зависи от тона.

^[1] Нямам USB кабел в мен , иначе щях да  пейстна снимка на едно момиченче турско циганче което е  билинвист, защото живее в смесено турскоезично-българоезично семейство.  В това семейство никой не е научил (изобщо, или прилично) езика на другия.
Турския е също неевропейски език , сходен е с японския (фонетична хармония на гласните, и другите четири характерни особености са общи особености за алтайските, уралските и японския и корейския език), без да са от едно езиково семейство.

Ето ви нещо симпатично.

Джан - в турски от персийски, "душа", но и душичка, нещо любимо -> джанъм

Чан - японски - добавя се накрая на имена, за нещо много любимо, напр. към имената на деца, на баби и дядовци, на любими приятели, за домашни любимци, за всичко, схващано като миличко и сладичко, както и между любовници.

Не съм се интересувала дали нямат общ азиатски корен.

p.s.:

Тук виждам, че подобен въпрос е хрумнал не само на мен:

https://forum.wordreference.com/threads/persian-dari-honorifics.2625702/

Въпреки че човек никога не знае:

http://www.independent.co.uk/news/world/asia/persian-maths-discovery-japan-carved-wood-artefact-archaeologists-1000-years-a7347726.html

Редактирано Април 9, 2017 от dora

[Skubi]

Преди 3 часа, vorfax said:

Учил съм история на математиката. Лекцията за ракията също беше излишна. Силициевата долина е причина програмните езици да се пишат с английски думи - просто и кратко.

Екскюз. Само да добавя. Дестилацията първоначално са я използвали за произвеждане на разни концентрати от билки и други растения /напр.роза/ олио за лечебна и балсамираща цел, кремове. И за да потискът вонящата миризма на тогаващните люде...Аристотел чиста вода е правил от морска....Ракийката, конячето по късно иде.....

 

[Skubi]

Преди 2 часа, dora said:

Ето ви нещо симпатично.

Джан - в турски от персийски, "душа", но и душичка, нещо любимо -> джанъм

Чан - японски - добавя се накрая на имена, за нещо много любимо, напр. към имената на деца, на баби и дядовци, на любими приятели, за домашни любимци, за всичко, схващано като миличко и сладичко, както и между любовници.

Не съм се интересувала дали нямат общ азиатски корен.

p.s.:

Тук виждам, че подобен въпрос е хрумнал не само на мен:

https://forum.wordreference.com/threads/persian-dari-honorifics.2625702/

Въпреки че човек никога не знае:

http://www.independent.co.uk/news/world/asia/persian-maths-discovery-japan-carved-wood-artefact-archaeologists-1000-years-a7347726.html

Колко думи или корена и-или тяхното значение трябва да съвпадат, за да можем да кажем, че два езика са сродни?

Ето и малко унгарски

ara 'üres'	árva
usi 'marha'	üsző
kuro(i) 'fekete'	korom
tabi 'enni'	táplál
szui 'savanyú'	sav, savó
furi 'forgat'	forog
voka 'domb'	bokа

 

Макар и много да оспорват, например при японците фамилното ими е отпред както при унгарците....

И малко литература

http://www.magtudin.org/Kazar Lajos. 1 resz.pdf

 

[nik1]

Преди 5 часа, dora said:

Хм, не го формулирах достатъчно прецизно май.... compounding има и в германските езици:

https://en.wikipedia.org/wiki/Compound_(linguistics)

Но се подчинява на логични правила.

 

https://bg.wikipedia.org/wiki/Аглутинативен_език

 

Цитирай

 

Тук виждам, че подобен въпрос е хрумнал не само на мен:

https://forum.wordreference.com/threads/persian-dari-honorifics.2625702/

Въпреки че човек никога не знае:

http://www.independent.co.uk/news/world/asia/persian-maths-discovery-japan-carved-wood-artefact-archaeologists-1000-years-a7347726.html

 

 

В японския има ИЕ заимствания, очевидно в персийския - "алтайски" (азиатски)

http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Mladenov.html

Смесеният алтайско-индоевропейски характер на японския език и неоспоримото наличие на алтайски и индоевропейски елементи в японски. – В: Сб. в чест на акад. А. Теодоров-Балан. С., 1956, 323-327.

Езикът не е индоевропейски, разбира се - не притежава набора от особености, характерен за ИЕ езици; Особеностите, които японския има го поставят между алтайските и ескимо езиците, т.е. може да се каже че е азиатски език

http://www.philology.ru/linguistics1/trubetskoy-87d.htm

(ИЕ елементи в японския са взаимствания, има данни за контакти от древни времена, до съвремието)

Що се отнася до броя на съвпаденията, в науката няма общо виждане за това колко трябва да бъдат съвпаденията,за да се каже дали езиците са родствени. (По скоро е важно да се докаже, че тези съвпадения не са заимствания). Трубецкой и не само той, например допускат възможността два езика да са родствени,  без да има материални съвпадения между тях (да вярно е че в ИЕ езици материалните съвпадения са много, но и тук има изключения), Според неговите разбирания - важни са наборът от особености които всяка родствена група езици притежава.

[sirius]

Някой спомена склонноста към рискуване. Че тя е различна при арабите и англосаксите напр. 

Защото арабите рискуват с лекота живота си напр. При бой арабите не се боят да рискуват живота си. И това далеч не е така при англосаксите.

Въпроса, който следва е: за какво рискуват англосаксите и за какво арабите.