Суборбитални полети - извозване на товар срещу заплащане и космически туризъм

[SAlexandrov]

Сбогом, лунен туризъм! Жалко за хората, които се надяваха ... и платиха за него...

Илон Мъск, противно на обещаното миналата година, оповести, че новата тежкотоварна ракета "Фолкън Хеви" няма да се ползва за туристически полети до Луната. Photo credit : SpaceX

28 февруари 2018 г. 17:21 ч.

Светослав Александров. През този месец бяхме свидетели на важно събитие - за пръв път, след цели три десетилетия прекъсване, свръхтежка ракета отново изпрати полезен товар в космоса. "Фолкън Хеви" е с капацитет до 64 тона и с товароподемността си би могла да съперничи на някогашната съветска "Н1". В миналото, освен "Н1", са били създадени още само две свръхтежки ракети - "Сатурн 5", извела корабите "Аполо" до Луната, както и "Енергия", извеждала совалката "Буран" в орбита. 

Не е чудно, че мнозина възлагат големи надежди на "Фолкън Хеви". Тази ракета, макар и да е забележителна, все още не може да закара човек до Марс. За пилотирани експедиции до Марс има нужда от по-големи и по-тежки ракети. Затова СпейсЕкс разработва "Биг Фолкън". Но пък "Фолкън Хеви" би могла, поне на теория, да закара хора до орбитата на Луната. Тя може да е следващата лунна ракета на САЩ.

За съжаление Илон Мъск няма такива планове. Независимо от съобщението миналата година, че СпейсЕкс възнамерява да прати двама туристи до Луната с кораб "Драгън", изстрелян от "Фолкън Хеви", малко преди дебютния полет на ракетата Мъск се отметна от обещанието си. Сега той казва, че компанията ще почака до създаването на "Биг Фолкън", преди да прати хора отвъд околоземна орбита. Не е чудно защо мнозина бяха разочаровани да чуят това. Ние чакахме близо десетилетие, за да полети "Фолкън Хеви". Сега пак трябва да чакаме още дълго време, преди да полети "Биг Фолкън", за да се надяваме на раздвижване в пилотираната космонавтика. 

Но прекратените планове за лунен туризъм на СпейсЕкс не са единствените, заминали в коша. Лунният туризъм беше една многообещаваща концепция, но още преди СпейсЕкс, на преден план бяха Спейс Адвенчърс. 

През първото десетилетие на 21-ви век космическият туризъм беше голямата тема във всички специализирани издания и форуми за космос. Основаната през 1998 г. компания Спейс Адвенчърс успя да организира с помощта на Русия платени полети за седмина космически туристи. Пръв полетя Денис Тито през април 2001 година. Полетът му бе последван от този на Марк Шатълуърт през 2002 година, след това през 2005 година бе изстрелян Грегъри Олсън. През 2006 година Анушен Ансари се превърна в първата жена-космически турист. Чарлз Симони летя два пъти - през 2007 и 2009 година. Последните туристи летяха в космоса през 2008 и 2009 година - това бяха разработчикът на игри Ричард Гeриот и цирковият магнат Ги Лалиберте. Историята е запомнила и двама човека, които бяха на ръба да полетят, но не успяха. И двамата са музикални изпълнители - Ланс Бас от N'Sync и Сара Брайтман. Ланс Бас не можа да си плати билета, докато Брайтман се отказа в последния момент поради лични причини. 

Така че Спейс Адвенчърс беше сериозна компания със солидно и уважавано име. Но фирмата искаше да стигне по-далеч. Докато седмината космически туристи броиха между $20 и $40 милиона за полет до ниска околоземна орбита, Спейс Адвенчърс обещаваше нещо повече - който може да даде $150 милиона от джоба си, той може да бъде изпратен до Луната. 

Мисията изглеждаше изключително обещаваща за мнозина космически ентусиасти. Бяха изминали четири десетилетия от последния полет на човек до Луната, а следващият изобщо не се задаваше. Космическата совалка на НАСА застаряваше, беше пред пенсиониране, а агенцията със своя ограничен бюджет работеше бавно и не се очертаваше да прати човек отвъд околоземна орбита в скоро време. Русия също нямаше пари за лунна експедиция. През 60-те години СССР не успяха да стигнат до Луната, но въпреки това корабът "Союз" е летял в безпилотен режим дотам като част от мисиите "Зонд". Корабът е почти готов, казваха привържениците на концепцията. Само трябва да се направи транслунна ракетна степен, която да ускори кораба отвъд орбита, и да се създаде нов топлинен щит. Но затова трябват пари. Защо пък тези пари да не дойдат от частни инвеститори и туристи, които да пожелаят да летят?

През 2011 година Спейс Адвенчърс съобщи, че е намерен човек, който е готов да си плати за полет до Луната. През 2014 година беше оповестено, че е намерен втори клиент. На нас оставаше да чакаме. Годините си минаваха ... и нищо не се случи. Чакахме, чакахме, чакахме... докато в края на миналата година се случи нещо интересно. На страниците на Окръжния съд във Вирджиния, САЩ, беше публикуван документ за съдебно дело ^{(източник)}. Ищецът по делото е Харалд МакПайк, а ответната страна е Зиро-гравити Холдингс, което е новото име на Спейс Адвенчърс. 

Харалд МакПайк се оказа един от клиентите на Спейс Адвенчърс за мисия до Луната. Името изненада мнозина. МакПайк не е един от седмината туристи, летяли до "Международната космическа станция". Той не е инвестирал в космически стартъпи. Очаквахме да чуем други имена на потенциални клиенти - например основателят на Google Сергей Брин. Може би Джеймс Камерън, режисьор и известен космически ентусиаст. Но МакПайк? Не... името му е напълно неизвестно за повечето космически ентусиасти. Документът разкрива, че е частен приключенец, който е пътувал до Северния и Южния полюс и е катерил множество планински върхове, в това число Килиманджаро. МакПайк сам си е финансирал тези експедиции. Очевидно иска следващото му пътуване да е в космоса. 

Какво още научаваме? МакПайк е сключил договор със Спейс Адвенчърс през 2013 година за заплащането на първоначалния депозит от $30 милиона долара, разделен на няколко части, след което е трябвало да плати накуп оставащите $120 милиона долара. На 28-ми март 2013 година ищецът направил първата си вноска, след което през лятото на 2014 година договорът му е бил предсрочно прекратен заради невнасяне на втората вноска. 

Оказва се, че през юли същата година МакПайк попаднал на статия в Moscow Times, според която Спейс Адвенчърс не се е консултирала с Роскосмос за провеждането на окололунната мисия, нито има договор за провеждането й. Ищецът, сериозно притеснен от тази публикация, се обърнал към управата на Спейс Адвенчърс. Шефът на фирмата Андерсън отговорил, че информацията, предоставена от Роскосмос е неточна, че агенцията има ново ръководство, което не е наясно със съществуващите договорни отношения със Спейс Адвенчърс. Въпреки всичко МакПайк останал недоволен и престанал да плаща вноската за билета. През 2015-та година Спейс Адвенчърс прекратила договора поради неплащане.

През 2016 година МакПайк се свързал директно с Роскосмос за пътуване до Луната и поискал агенцията да преразгледа отношенията си със Спейс Адвенчърс. Агенцията отговорила, че няма договорни задължения към Спейс Адвенчърс. В отговор на допълнителната кореспонденция представителството на Роскосмос отвърнало, че "нито настоящата, нито предходната федерална програма на Руската федерация планира имплементация на проекти, свързани с пилотирани полети до Луната". 

На базата на тази информация МакПайк завел своето съдебно срещу Спейс Адвенчърс. Спейс Адвенчърс според ищеца не е имала договорни отношения с Роскосмос и така кандидат-туристът бил измамен и подведен да даде пари за несъществуваща програма. Съответно той си иска обратно първата вноска от $7 милиона долара, а Спейс Адвенчърс отказва да му я даде. 

Накратко казано, горната история може да се обобщи ето така - ищецът сключил договор за полет до Луната и почнал да плаща вноските. Започнал да се усъмнява в способността на фирмата да го изпрати до Луната чрез руски кораб. Престанал да плаща вноските, след като открил, че Спейс Адвенчърс няма договор с Роскосмос, нито Роскосмос има намерение да праща човек до Луната в бъдеще. Сега той си иска обратно парите. 

Кой е прав и кой е крив? Разбира се, съдът ще реши. Мнозина космически експерти обаче смятат, че е възможно компания Спейс Адвенчърс да се е опитала да вдигне по-голям камък, отколкото може. Да се модифицира кораб "Союз" за полет до Луната изглежда проста задача, но всъщност е доста сложна. Трудностите могат да идват от технологично отношение - модификациите на "Союз" са много скъпи и след като те приключат, трябва да се проведат тестови полети, преди корабите да се одобрят като годни и безопасни. Възможно е да има трудности и от организационно отношение - примерно, за "Союз" отговаря РКК "Енергия". Но за да се направи транслунна степен за полети до Луната може да се наложи помощта на ГКНПЦ "Хруничев", които правят тежките ракети "Протон". При всички положения за да се подготви кораб за лунен полет е необходима доста сериозна сума начален капитал. Руското правителство няма намерение да даде тази сума. А един частник надали би инвестирал в Роскосмос. Той просто ще иска билет за полет и известна сигурност. 

Възможно е ръководството на СпейсЕкс също да си е пресметнало рисковете и да се е отказало. Възможно е Мъск да се е запознал със случая МакПайк и да е решил, че не си струва. Може самият МакПайк да се е свързал със СпейсЕкс след неуспеха със Спейс Адвенчърс. Не знаем. При всички положения отказът вече и на СпейсЕкс да праща туристи до Луната е много разочароващ за ентусиастите, но най-вече за потенциалните кандидат-туристи.

От друга страна космическият туризъм не потръгна както го очаквахме. През това десетилетие суборбитални и орбитални кораби трябваше редовно да летят до космоса и обратно със стотици туристи. Нищо подобно не се случи. Върджин Галактик продължават да се бавят. Същото е валидно и за Блу Ориджин, за СпейсЕкс и Боинг. Очаквахме (даже все още очакваме) през 2018-та най-накрая човек да полети до космоса на частен кораб, но дните си минават, а все още такъв полет не се очертава.

Предприемачи като Илон Мъск и Джеф Безос много обичат да говорят за Луната и Марс и евентуални пилотирани полети до там. Лично аз обаче бих предпочел по-малко приказки и повече работа. Защо по-добре не се фокусират до суборбиталното пространство и околоземна орбита и не си поставят за цел да пратят човек до тези места преди това десетилетие да си е отишло? Тези местоположения са много по-близко разположени до Луната и Марс, а Америка не е провела пилотиран полет от 2011 година до днес. 

Но ще видим какво ще ни донесе бъдещето. 

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2106-2018-end-of-moon-tourism

[SAlexandrov]

Копенхаген суборбиталс: датската организация, която иска да изпрати човек в космоса

Кадър от изстрелването на ракетата "Сапфир" през 2013 година. Photo credit : Copenhagen Suborbitals 

20 март 2018 г. 17:05 ч.

Светослав Александров. Няма спор, че живеем в епохата на частното космическо предприемачество. Но докато сме твърде фокусирани върху космическите организации и фирми в САЩ, където кипи основната дейност, някои хора ме попитаха - а какво става с Европа? Има ли европейски организации, които не просто създават ракети и спътници, а разработват и пилотирани космически кораби? 

Отговорът е: да, има. Днес ще ви запозная с Копенхаген Суборбиталс, или накратко КопСуб - любителската организация в Дания, която иска да изпрати човек в космоса в близкото бъдеще. 

Вероятно бихте останали изненадани, защото досега не сме обръщали внимание на КопСуб, но това не е съвсем млада организация. Тя е основана още през 2008 година, две години преди СпейсЕкс да изстреля първата ракета "Фолкън 9" в космоса. От 2011 насам КопСуб вече изстрелва собствени ракети. През тази пролет организацията ще трябва да проведе полета на "Нексьо-2", след което може да се фокусира върху пилотираната ракета "Спика". 

Любопитното за КопСуб е, че е основана като "неправителствена организация с идеална цел". За нея работят между 50-60 човека и всичките са доброволци, без да получават заплата. Финансирането на КопСуб идва или чрез групово финансиране (краудфъндинг), или чрез общо седем спонсора в лицето на различни фирми, които подпомагат инициативата. 

Изстрелванията се провеждат от плаваща платформа с име "Спутник", която се позиционира в Балтийско море. 

Първото изстрелване на КопСуб е на 3-ти юни 2011 година с ракетата "Хийт-1Х". Тя е дълга 9.38 метра и тежи 1 630 килограма - най-дългата ракета, създадена от аматьорска организация. Целта на мисията е да се провери дали е възможно да се изстреля космическа капсула с максимален диаметър от 65 сантиметра и дали е възможно една голяма ракета да лети стабилно в пасивен режим. Резултатът от полета категорично показва, че е напълно възможно да се създаде и изстреля миниатюрен космически кораб за един астронавт, но за съжаление не е желателно полетът да е пасивен, без да е управляван.

През 2012 година е проведено изстрелване на експериментална ракета "Смарагд" с две степени. За съжаление поради механичен дефект носовата част на ракетата се откъсва от нея и е загубена цялата апаратура, която е в състояние да изпраща данни. Въпреки това ракетата лети успешно до разделянето на степените и дори е задействан двигателят на втората степен.

Отново през 2012 година КопСуб създава "Тайко Дийп Спейс" - прототип на капсула, която наподобява командния модул на корабите "Аполо". Проведен е полет на капсулата посредством ракетна кула за аварийно спасяване. В рамките на теста капсулата излита право нагоре, но започва да се клатушка неочаквано. Тя разгръща само частично парашутите си, поради което се забива във водата с твърде висока скорост.

2013-та е знакова година за КопСуб с много интересния полет на ракетата "Сапфир". Това е най-малката ракета, създадена от организацията, но важното при нея не е размерът - а че има навигационна система за управление на полета. В рамките на мисията ракетата преминава скоростта на звука и достига височина от 8.2 километра. Екипът на мисията е повече от доволен. 

През 2014-та година КопСуб преживява първия си цялостен провал. Тогава трябва да лети ракетата "Хийт-2Х", но по време на статично запалване охладителните системи на двигателя се разпадат. Горивото се разлива, самозапалва се и цялата тестова площадка е обгърната от пламъци. Пожарът уврежда ракетата до степен в която ремонт не е възможен и тя заедно с дефектния си двигател са подарени на музей.

През 2016 година е изстреляна ракетата "Нексьо-1", дълга 5.6 метра и захранвана от мощен двигател BPM5 с тласък от 5000 N. Ракетата излита и се отдалечава от плаващата платформа, но настъпва повреда с един от клапаните на двигателя. Така "Нексьо-1" достига само 1.5 километра височина. Въпреки дефекта, навигационната система се държи перфектно и поддържа ракетата във вертикално положение. Екипът е силно обнадежден от резултатите от полета.

Следващият полет първоначално бе планиран за 2017-та, но поради технически проблеми бе отложен за настоящата 2018-та година. Очакваме изстрелването на "Нексьо-2" - ракета, която трябва да премине звуковата бариера и да достигне до височина от почти 15 километра. В рамките на предстоящия полет очакваме тест на иновативната система от надуваеми парашути "Балут", с които астронавтите на КопСуб ще се завръщат на Земята.

"Нексьо-2" е демонстрационна ракета и от нея не се очаква да поставя рекорди за височина или скорост. Но с помощта на "Нексьо-2" ще бъдат тествани системите, нужни за създаването на по-голямата ракета "Спика". "Спика" вече ще е пилотирана - ще притежава 100 kN двигател, работещ с течен кислород и етанол. Дължината на ракетата ще е 13 метра, а теглото при излитане ще е 4 600 килограма, от които 2 600 ще са на горивото. Ако всичко мине успешно, ракетата ще изведе на височина от 100 километра (т.е. в космическото пространство) все още неименувана пилотирана капсула. Капсулата ще е малка, в нея ще може да се побере само един астронавт заедно с някаква скромна екипировка.

Ако проектът бъде доведен до успешен финал, Дания може да се превърне едва в четвъртата държава след СССР, САЩ и Китай, изпратила човек в космоса. 

Разбира се, имаме всички основания да се съмняваме, че крайната цел на проекта ще бъде изпълнена, но КопСуб е прекрасно начинание, което за своето 10-годишно съществуване е постигнало забележителни успехи.

За повече информация: Копенхаген Суборбиталс

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2131-2018-copenhagen-suborbitals

[SAlexandrov]

Ексос Аероспейс подготвя първото изстрелване на ракетата Сардж от космодрума Спейспорт Америка през април

25 март 2018 г. 19:20 ч. На своя уебсайт ^[1] частната космическа компания Ексос аероспейс обяви, че остават броени дни до дебютното изстрелване на ракетата "Сардж". 

"Сардж" премина през "висящ" тест на 17-ти март, в рамките на който тя беше вдигната с помощта на кран, а двигателят й беше запален. Целта на изпитанието беше да се провери дали всички системи на борда работят нормално, включително задвижващите и навигационните системи.

Ако всичко мине по план, дебютното изстрелване ще е на 7-ми април от космодрума Спейспорт Америка в Ню Мексико. Няколко думи за космодрума: това е гигантско съоръжение, което беше построено през 2011 г. и се считаше, че от него ще излитат ракетите и космическите кораби на редица частни компании. За съжаление това все още не се е случило - само компанията Ъп Аероспейс е провела няколко изстрелвания и освен нея са организирани няколко десетки полета на студентски ракети в рамките на специален шампионат по ракетостроене през 2017 година. Но дебютните полети на туристическите кораби "СпейсШипТу" на Върджин Галактик се забавиха твърде много. Така космодрумът престоя дълги години като призрачна сграда. Но се надяваме, че раздвижване най-сетне ще има и че след старта на Ексос през април грандиозното комерсиално бъдеще най-после ще започне. 

Ексос Аероспейс е наследник на старата компания Армадило, създадена от разработчика на видеоигри Джон Кармак. За съжаление Армадило фалира и  през 2013 година Кармак замрази дейността на компанията. Но пък за радост през 2015 година новооснованата фирма Ексос изкупи голяма част от активите и много от бившите работници на Армадило се присъединиха към нея. Работата върху ракетата "Сардж", по която Армадило работеше през месеците преди фалита, беше възобновена.

Какво представлява "Сардж"? Това е възвръщаема суборбитална ракета, която ще може да достига височина поне 80 километра (американската дефиниция за това откъде започва космическото пространство). Възвръщаемостта е важна цел, към която се стремят редица космически компании и ако полетът на "Сардж" е успешен и бъде повторен, Ексос Аероспейс ще се присъедини към предприемачи като Илон Мъск (СпейсЕкс) и Джеф Безос (Блу Ориджин), провели такива възвръщаеми полети. 

 

На снимката: ракетата "Сардж" по време на "висящ" тест на 17-ти март. Photo 

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2138-2018-exos-aerospace-prepares-first-flight

[SAlexandrov]

Призрачният космодрум Спейспорт Америка: тъжният паметник на едно бъдеще, което още не е дошло

Тук днес трябваше да кипи живот и да има ежедневни полети към звездите, но вместо това футуристичният космодрум Спейспорт Америка пустее.  Photo credit : Land Rover MENA

26 март 2018 г. 17:35 ч.

Светослав Александров. Много хора се смеят на руския космодрум Восточний, на неизпълнените обещания, на все още непостроените площадки за "Ангара" и на сериозната корупция. Но докато руснаците едва смогват да направят един нов космодрум на собствената си територия, американците имат коренно противоположен проблем - в САЩ има твърде много построени космодруми, но няма достатъчно ракети и кораби, които да летят от тях и да запълнят цялостния им капацитет. 

Може би най-яркият пример затова е Спейспорт Америка в Ню Мексико. Макар че космодрумът е официално "открит" през 2011 година, дейностите на него днес са сведени до минимум. Това, което е най-лошото - космодрумът е построен до голяма степен с публични финанси - щатът Ню Мексико е дал над $220 милиона долара, част от които са били осигурени чрез увеличаване на данъците на жителите. Като резултат Спейспорт Америка е успешно построен, но неговата роля е сведена най-вече до туристическа атракция. Скъпо струваща и пустееща туристическа атракция. Както се изрази писателят Джак Мърфи по време на неговото посещение на Спейспорт Америка през 2017 година ^[1]: "Чувствам се като че ли съм посетил Джурасик Парк в деня преди динозаврите да бъдат показани и тълпите да дойдат". 

Името Спейспорт Америка винаги е било свързано с Върджин Галактик - космическата компания, основана от Ричард Брансън. Когато строежът на космодрума започва през 2006 година, очакванията са, че до 2009 година корабите "СпейсШипТу" ще са отдавна в експлоатация, а за откриването на космодрума през 2011 година вече трябва да са напълно готови за туристическия поток от хилядите желаещи да полетят в космоса. Това бе потвърдено и през 2014 година от думите на Кристин Андерсън, изпълнителен директор на Ню Мексико Спейспорт. "Мисля, че винаги се предвиждаше те да летят преди ние да сме готови", оповести тя по време на интервю с медиите. "Строежът на космодрум от нулата отнема време, но и строежът на космически кораб - също". Никой обаче не можеше да предвиди дългите забавяния в тестовите полети на "СпейсШипТу" и катастрофата на първия кораб "Ентърпрайз" от тази серия през 2014 година, при която загина един пилот, а друг беше ранен... 

Днес все още чакаме "СпейсШипТу" да полети в космоса. В началото на януари 2018 г. бе проведен, надяваме се, последният планиращ полет на втория кораб "Юнити". До броени седмици трябва да започнат и ракетните полети. Отново нещата се случват след твърде големи забавяния. Миналата година Върджин Галактик се надяваше до края на 2017-та да има космически полети, а през първата половина на 2018-та самият Брансън да лети. Мисля че няма нужда да подчертавам докъде са стигнали нещата. Продължаваме да чакаме. Тук е коректно да бъде отбелязано, че Върджин Галактик понастоящем тества "Юнити" не на територията на Спейспорт Америка, а на космодрума Мохаве в Калифорния. 

За такава мащабна сграда като космодрума Спейспорт Америка само един наемател не е достатъчен. Освен Върджин Галактик, през годините от това място трябваше да провеждат полети и Ъп Аероспейс и Армадило Аероспейс. Армадило обаче фалира. Последният полет на ракетата "СпейсЛофт" на Ъп Аероспейс беше през 2015 година. Оттогава насам не са много значимите събития, които са се случвали на територията на Спейспорт Америка. Може би най-същественото е, че през 2017 година беше проведен шампионатът за купата на Спейспорт Америка, в рамките на който 110 екипа изстрелваха ракети на височина до 9 километра. Ракетомоделизмът е чудесно хоби, но само то не може да издържа мащабен космодрум. 

На 7-ми април обаче очакваме известно възраждане - компанията Ексос ще проведе своето дебютно изстрелване на възвръщаемата суборбитална ракета "Сардж" с комерсиални полезни товари. Но дали това би било достатъчно? Хубаво ще е ако Спейспорт Америка привлече устойчиви космически фирми, които имат вече разработен бизнес и реални постижения зад гърба си. 

През изминалите няколко години прогресът в космонавтиката беше олицетворяван най-вече от две частни космически компании: това са Блу Ориджин на Джеф Безос и СпейсЕкс на Илон Мъск. Блу Ориджин вече провежда редовни суборбитални полети с кораба "Ню Шепърд", като на кораба пътуват комерсиални полезни товари. Засега полетите са безпилотни, но до края на годината или в началото на 2019-та компанията очаква да изпрати за пръв път човек в космоса. Блу Ориджин си има собствен космодрум в Западен Тексас. На сайта на Блу Ориджин пише изрично ^[2], че туристическите полети ще бъдат провеждани от Западен Тексас, а не от Ню Мексико.

Случаят със СпейсЕкс е по-интересен. През 2013 година компанията оповести, че е подписан тригодишен срок за лизинг на Спейспорт Америка. Трябваше да бъдат провеждани тестови полети на ракетата "Грасхопър" за изпробване на възвръщаеми технологии. Но до днес, 2018-та година, никакви тестове не са извършени на територията на космодрума. Понастоящем СпейсЕкс използва държавния космодрум Кенеди под лизинг. Оттам преди няколко седмици беше проведен и дебютният полет на тежкотоварната ракета "Фолкън Хеви". Що се касае до бъдещите полети на новите ракети BFR ("Биг Фолкън Рокет") и междупланетните кораби за мисии до Марс, тестовете ще бъдат провеждани от космодрум, който сега се строи в близост до населеното място Бока Чика в покрайнините на гр. Браунсвил в Южен Тексас. Това е поредният признак, че компанията не проявява интерес за сериозен ангажимент да изстрелва от Спейспорт Америка. 

И така, какво ще се случва оттук насетне със Спейспорт Америка? Забележително, макар и дейността на космодрума да не успя да потръгне така, както се предвиждаше, преди няколко дни бе съобщено, че Ню Мексико ще налее още $17 милиона публични средства в проекта ^[3]. Ще бъдат извършени ремонти на критичните съоръжения, както и ще бъде построен нов хангар за тестване на спътници и горивна станция. Всички, които са въвлечени в инициативата, се надяват, че това ще е достатъчно, за да се привлекат още космически фирми, които с готовност биха плащали наем. 

Е, какъв е изводът? Умни хора отдавна са установили, че ако дадено нещо не може да се издържа с частни средства, то може да се издържа с държавни Но да се надяваме, че работите ще потръгнат и че Спейспорт Америка няма да влезе в историята като най-недалновидното разхищение на средства за космически проект. Засега обачe положението е такова - космически кораби от това място все още не летят. Хангарът, който трябва да помества самолети-носители "УайтНайтТу" и кораби "СпейсШипТу", днес стои празен - с изключение на един-единствен макет на кораб. Гаражът, в който се поместват пожарните автомобили, продължава да бездейства - няма аварийни ситуации. Как може да има аварийни, като няма и регулярни... 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2139-2018-spaceport-america

[SAlexandrov]

Почва се: пилотираният кораб Юнити може да проведе ракетен полет още днес

5 април 2018 г. 15:30 ч. След дълго очакване моментът на истината за Върджин Галактик дойде. Уебсайтът ParabolicArc.com съобщава, че първият истински ракетен полет на кораба "Юнити" от серията "СпейсШипТу" може да бъде проведен още днес. Разбира се, всичко зависи от това дали метеорологичните условия ще са благоприятни. 

Според предварителна информация ракетият двигател на "Юнити" ще работи около 30 секунди - два пъти по-дълго от работата му по време на полетите, проведени от кораба "Ентърпрайз" през 2013 и 2014 година. Така очакваме корабът "Юнити" с двамата пилоти да достигне до височина около 30 километра - т.е. региона на близкокосмическото пространство. 

Снимка на космическия кораб "Юнити" след изпитателния полет през януари. Photo credit : Virgin Galactic

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2159-2018-5-april-upcoming-powered-flight

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Пилотираният кораб Юнити с двама души на борда проведе първия си ракетен полет!

 

На снимката: космическият кораб "Юнити" се завърна днес след успешния пилотиран полет до близкокосмическия регион от земната атмосфера. Photo credit : Virgin Galactic

5 април 2018 г. 21:15 ч.

Светослав Александров. Днес беше изключителен ден за частната компания Върджин Галактик, както и за американската и по-конкретно комерсиалната пилотирана космонавтика! Пилотираният космически кораб "Юнити" от серия "СпейсШипТу" проведе своя първи ракетен полет!

На борда на кораба пътуваха двама души - изпитателните летци Марк "Форджър" Стъки и Дейв Макей. Самолетът-носител "Ийв" беше управляван от Никола Песил и Майк Масучи. 

В рамките на днешния полет самолетът-носител изведе успешно "Юнити" на височина 14 километра. Скоро след това корабът се отдели и запали ракетния си двигател. Двигателят работеше в продължение на 30 секунди, след което беше изключен безопасно. "Юнити" продължи да пътува пасивно, достигайки до височина от 25 километра. Това все още не беше космосът, но корабът навлезе в близкокосмическото пространство - регион от земната атмосфера, простиращ се на височина по-голяма от 18 километра. Там условно казано се намира т.нар. линия на Армстронг, при която атмосферното налягане е толкова ниско, че водата завира при телесна температура. 

Днешният полет беше първият ракетен полет на Върджин Галактик след фаталния 31-ви октомври 2014 година, когато първият кораб "Ентърпрайз" от серията "СпейсШипТу" се разпадна малко след запалването на двигателя. При инцидента загина пилотът Майкъл Олсбъри, а неговият колега Питър Сийболд беше ранен. Катастрофата нанесе сериозен удар върху репутацията на компанията. Мнозина предрекоха, че Върджин Галактик няма как да се съвземе след този смъртен случай. Но въпреки това Ричард Брансън продължи напред. В началото на 2016-та година бе представен новият кораб "Юнити" пред журналисти. На 8-ми септември същата година "Юнити" летя за пръв път в прикачено състояние към самолета-носител. На 3-ти декември 2016-та корабът проведе първия си самостоятелен планиращ полет.

През по-голямата част от 2017-та година "Юнити" продължи да лети в пасивен режим, подобно на глайдер. Най-накрая днес, след дълги години чакане, чудото се случи. Върджин Галактик отново провежда ракетни полети! Но при днешното излитане го имаше и психологическия момент. Мнозина следяха с трепетно очакване как ще протече ракетното запалване. Толкова силни са били емоциите, че един от работещите в компанията призна в социалните медии, че се е разплакал. 

Нормално е! Очаквахме този момент с огромно нетърпение. Много дълги години минаха, години на безплодно и мъчително чакане. 

Не може да не поздравим Върджин Галактик за смелостта по време на днешния полет. Мнозина очаквахме първото ракетно излитане да е кратко, подобно на това на ранните полети на "Ентърпрайз". Нищо подобно - днес имаше надграждане, така че компанията е една стъпка по-напред от състоянието, в което беше през 2014 година. При предишни полети скоростта на "СпейсШипТу" достигаше между 1.2 - 1.5 Маха и височина максимум 22 километра.

Днес обаче "Юнити" се ускори до скорост от 1.87 Маха, а височината от 25 километра безспорно е рекорд за компанията. 

Затова нека да се насладим до момента и да празнуваме, но и да не забравяме, че предстоят още няколко важни стъпки пред компанията, преди "Юнити" официално да бъде въведен в експлоатация за научни и туристически полети. Очаква се през близките седмици и месеци корабът да лети отново на изпитателни полети, при които да се достига все по-голяма и по-голяма височина. В един момент "Юнити" ще трябва да мине 80-километровата бариера: границата, която в САЩ се използва за начало на космическото пространство.

Така до края на 2018 година Върджин Галактик може да се превърне в първата съвременна частна компания, провела пилотиран космически полет. 

За повече информация: Virgin Galactic

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2160-2018-5-april-spaceshiptwo-success

[SAlexandrov]

Първо видео от вчерашния полет:

 

 

[SAlexandrov]

Блу Ориджин планира да прати човек в космоса до края на годината

16 април 2018 г. 19:00 ч. В свое интервю за Seattle Business ^[1], Ариана Корнел, изпълнителен директор на Блу Ориджин, потвърди, че сред целите на компанията е да проведе пилотиран космически полет до края на годината. Това, разбира се, ще стане само ако тестовата програма бъде изпълнена по план. 

В рамките на една-две години се очаква да започнат и туристическите полети. Все още обаче не е оповестено кои са изявили желание да летят в космоса, нито каква ще е цената на туристическия билет. 

Очакваме с нетърпение да видим как ще се развият обстоятелствата с Блу Ориджин. През 2017-та година частната компания осъществи само един безпилотен полет на кораба "Ню Шепърд", при това през декември. Оттогава насам - нищо. Но пък се заформя интересна надпревара. На фона на липсата на активност от страна на Блу Ориджин, конкурентната компания Върджин Галактик много напредна. Корабът "СпейсШипТу"-"Юнити" вече проведе два тестови пилотирани полета през 2018-та, от които вторият (през април) беше ракетен. Двама пилоти достигнаха до височина 25 километра. 

И така, ще има ли пилотиран космически полет до края на 2018-та? Въпросът продължава да е актуален. Коя от двете суборбитални компании (Върджин Галактик или Блу Ориджин) ще бъде първа? Чакаме и ще видим! 

На снимката: завръщането на "Ню Шепърд" с манекена Скайуокър през декември 2017 г. Photo credit : Blue Origin

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2171-2018-blue-origin-manned-flights-end-of-year

[SAlexandrov]

Космическият кораб Ню Шепърд на Блу Ориджин ще лети на тестов полет в неделя и ще има излъчване на живо

27 април 2018 г. 16:15 ч. Днес частната компания Блу Ориджин оповести ^{(източник)}, че космическият кораб "Ню Шепърд" бива подготвян за своя осми тестов полет. Очаква се корабът да лети най-рано в неделя, на 29-ти април, след 16:30 ч. българско време.

Блу Ориджин ще осигури излъчване на живо. 

Напомням на читателите, че плановете на частната компания са да проведе още няколко безпилотни полета, след което да изпрати човек в космоса до края на 2018-та.

На снимката: завръщането на "Ню Шепърд" с манекена Скайуокър през декември 2017 г. Photo credit : Blue Origin

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2191-2018-new-shepard-to-fly-29-sunday

[SAlexandrov]

Богатство от научни експерименти ще лети по време на предстоящата мисия на кораба Ню Шепърд

На снимката: завръщането на "Ню Шепърд" с манекена Скайуокър през декември 2017 г. Photo credit : Blue Origin

28 април 2018 г. 19:15 ч.

Светослав Александров. Ако всичко мине наред, най-рано утре в 16:30 ч. българско време частната компания Блу Ориджин ще изстреля по суборбитална траектория кораба "Ню Шепърд". В случай че има забавяния, резервни стартови прозорци има до сряда. От това, което знаем според официално оповестената информация, полетът на кораба ще е безпилотен - т.е. компанията все още не се осмелява да качи човек на борда. Докато ние, космическите ентусиасти, продължаваме да чакаме нетърпеливо частната пилотирана космонавтика най-накрая да започне, нека не забравяме, че това ще е кораб за туризъм и трябва да има пълна увереност, че ще е безопасен. Сред целите на компанията са изпращането на човек в космоса до края на 2018-та година, но това би станало само ако тестовата програма е благополучна. Заформя се интересна надпревара между суборбиталните компании Върджин Галактик и Блу Ориджин, като Върджин Галактик вече изпраща хора почти до ръба на космоса (т.нар. близкокосмически регион от атмосферата).

Но покрай големия фокус върху пилотираните планове на частниците, ние като че ли пренебрегваме факта, че не космическият туризъм е най-важното, не е той този, който тласка развитието на космонавтиката напред. Науката е тази, която го прави и тя е по-важна. На борда на "Ню Шепърд" ще пътува голямо разнообразие от научни експерименти, както финансирани от държавни космически агенции и университети, така и частни.

Сред научните експерименти присъства опитът "SFEM-2" на НАСА. Той представлява набор от сензори, които ще събират информация от вътрешността на космическия кораб по време на мисията - CO₂, налягане, ускорение, акустични характеристики. Изпращат се и системи, които някой ден ще се използват при бъдещите полети на междупланетния космическия кораб на НАСА "Орион".

Космическият комуникатор "Шмит" е експеримент, финансиран с частни средства. Опитът е кръстен на Джак Шмит, астронавт от "Аполо 17" и човек, стъпил на Луната. Това е технологичен демонстратор за изпробването на концепцията за осигуряване на Wi-Fi достъп в космоса.

Университетът на Байройт, Германия, съвместно с Центъра по приложни космически технологии към Бременския университет и посредством финансиране от Германската космическа агенция, ще изпрати в космоса биологични организми: водни бълхи като част от експеримента "Дафния". Ще бъдат проучени ефектите на микрогравитацията върху генната експресия и цитоскелета. Водните бълхи се използват като моделен организъм при създаването на биорегенеративни животоподдържащи системи, които ще са незаменими при по-нататъшното усвояване на Слънчевата система от човека.

Експериментът "EQUIPAGE" се ръководи от университета "Ото фон Герике" и също е финансиран от Германската космическа агенция. Ще бъде изучено движението на макроскопични пръчковидни зърна, за да се валидират физичните модели на тези системи при условия на микрогравитация. Друг експеримент "EUPHORIE", пак с финансиране от Германската космическа агенция, но ръководен от университета Дуйсбург-Есен, ще изучава фотофорезата, взаимодействието на светлината върху твърди частици, суспендирани в газ. Експериментът ще хвърли светлина върху разбирането ни за еволюцията на Слънчевата система и образуването на метеоритите.

Да пожелаем безопасно пътешествие на кораба "Ню Шепърд" и благополучно завръщане на научните опити! 

За повече информация: Блу Ориджин

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2193-2018-wealth-science-experiments-new-shepard

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Частната компания Блу Ориджин изстреля в космоса кораба Ню Шепърд с научни експерименти на борда!

Кадър от днешното излитане на "Ню Шепърд". Photo credit: Blue Origin

29 април 2018 г. 21:00 ч.

Светослав Александров. Тази вечер в 20:06 ч. българско време от космодрума на Блу Ориджин в Западен Тексас излетя космическа ракета със суборбитален кораб "Ню Шепърд". Полетът беше проведен след няколко часа закъснение поради метеорологични и технически причини. 

Корабът успешно достигна до височина 105 километра, отвъд международно разпозната линия на Карман, която условно разделя земната атмосфера от космическото пространство. След приключването на полета ракетата се завърна успешно и е готова за ново изстрелване. Блу Ориджин е една от двете американски компании (другата е СпейсЕкс), която притежава космически ракети за многократна употреба. Самият космически кораб се завърна благополучно на Земята с парашути. 

Напомням на читателите, че "Ню Шепърд" е специално предназначен да превозва комерсиален полезен товар и туристи до космическото пространство по суборбитална траектория. В рамките на днешния полет Блу Ориджин все още не се осмели да изпрати астронавт, така че на борда се возеше вече познатият ни манекен Скайуокър. Но пък на кораба пътуваха множество научни експерименти, които са следните: 

Опитът "SFEM-2" на НАСА. Той представлява набор от сензори, които събраха информация от вътрешността на космическия кораб по време на мисията - CO₂, налягане, ускорение, акустични характеристики. Бяха изпратени и системи, които някой ден ще се използват при бъдещите полети на междупланетния космическия кораб на НАСА "Орион".

Космическият комуникатор "Шмит" бе експеримент, финансиран с частни средства. Опитът е кръстен на Джак Шмит, астронавт от "Аполо 17" и човек, стъпил на Луната. Това е технологичен демонстратор за изпробването на концепцията за осигуряване на Wi-Fi достъп в космоса.

Университетът на Байройт, Германия, съвместно с Центъра по приложни космически технологии към Бременския университет и посредством финансиране от Германската космическа агенция, успя да изпрати в космоса биологични организми: водни бълхи като част от експеримента "Дафния". Надяваме се, че сега след полета ще бъдат проучени ефектите на микрогравитацията върху генната експресия и цитоскелета. Водните бълхи се използват като моделен организъм при създаването на биорегенеративни животоподдържащи системи, които ще са незаменими при по-нататъшното усвояване на Слънчевата система от човека.

Експериментът "EQUIPAGE" се ръководеше от университета "Ото фон Герике" и също е финансиран от Германската космическа агенция. Той включва изучаването на движението на макроскопични пръчковидни зърна, за да се валидират физичните модели на тези системи при условия на микрогравитация. Друг експеримент "EUPHORIE", пак с финансиране от Германската космическа агенция, но ръководен от университета Дуйсбург-Есен, беше проведен с цел изучаването на фотофорезата, взаимодействието на светлината върху твърди частици, суспендирани в газ. Надяваме се, че събраните данни ще хвърлят светлина върху разбирането ни за еволюцията на Слънчевата система и образуването на метеоритите. 

Браво на Блу Ориджин. Днешният полет бе поредната стъпка към масовизацията и комерсиализацията на космическото пространство. Очакваме с нетърпение следващите полети и хайде вече, нека да видим излитания и на астронавти! 

Запис от днешния полет: тук (Youtube връзка)

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2194-2018-29-april-new-shepard-launches

[SAlexandrov]

Наземните екипи подготвят космическия кораб СпейсШипТу за пилотиран ракетен полет днес!

29 май 2018 г. 16:51 ч. Частната космическа компания Върджин Галактик оповести ^[1], че космическият кораб "СпейсШипТу-Юнити" бива подготвян за пилотиран ракетен полет днес. 

Според предварителна информация от ParabolicArc ^[2] днешният полет ще е идентичен на този от 5-ти април, когато корабът летя за пръв път в пилотиран ракетен режим. Тогава ракетният двигател работеше в продължение на 30 секунди, а "Юнити" достигна височина от 25 километра - 1/4 от тази до космическото пространство, ако използваме 80-километровата граница в САЩ ^[3].

Стискаме палци полетът да приключи с успех и пилотите да се завърнат на Земята живи и здрави! 

На тази снимка от днес Върджин Галактик показа подготовката на кораба "Юнити" за полета. Photo credit : Virgin Galactic

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2230-2018-29-may-ss2-prep

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Космическият кораб СпейсШипТу с двама души на борда летя на тестов ракетен полет и достигна височина от 35 километра!

На снимката: завръщането на космическия кораб "СпейсШипТу-Юнити" след успешния си полет днес. Photo credit : Virgin Galactic

29 май 2018 г. 22:10 ч.

Светослав Александров. Днес частната компания Върджин Галактик измина още една стъпка по пътя на комерсиализацията на космонавтиката, след като космическият кораб "Юнити" от серията "СпейсШипТу" проведе успешно втория си тестов ракетен полет! Двигателят на кораба работеше в продължение на 31 секунди, а достигнатата височина според официалното прессъобщение на компанията бе 35 километра. Имайки предвид, че Върджин Галактик използва 80-километровата граница, която в САЩ обозначава прехода между земната атмосфера и космическото пространство, можем да кажем, че днес "Юнити" измина близо половината път до космоса! Едва първата половина на 2018-та сме, а с тези два ракетни полета зад гърба си частната компания наистина може да се превърне в първата, осъществила до края на годината пилотиран космически полет. 

Също както при полета на 5-ти април, така и днес "Юнити" бе пилотиран от Марк "Форджър" Стъки и Дейв Макей. Самолетът-носител "Ийв" беше управляван от Никола Песил и СиДжей Стъкроу. 

Смисълът на днешния полет бе да се съберат данни по време на свръхзвуковата фаза (достигнатата скорост бе 1.9 Маха), като бяха използвани сходни параметри с тези, които ще се ползват и при комерсиалните полети. Полетът беше наблюдаван от самия Ричард Брансън, създател на компанията. 

"Днес ние станахме свидетели на "Юнити" в неговата естествена среда, летейки бързо със своята ракетна мощ, с нос, насочен твърдо нагоре към черното космическо небе", коментира Брансън след завръщането на кораба. "Пътеката, която "Юнити" проправя, е една от многото, по която хиляди от нас ще поемат след време, и тя ще помогне да споделим перспектива, която е съдбоносна за решаването на някои от най-големите предизвикателства за човечеството на Земята". 

Екипът от инженери вече анализира събраните данни от днешния полет и ще подготви "Юнити" за ново изстрелване.

Междувременно Ричард Брансън посети съоръжението на фирмата СпейсШип Кампъни, която произвежда два нови космически кораба за нуждите на Върджин Галактик. 

Напомням на читателите, че Върджин Галактик иска да предлага туристически полети за всеки един желаещ да посети космоса. За съжаление в миналото плановете на компанията се сблъскаха с неочаквани трудности. Най-тежкият момент бе на 31-ви октомври 2014 година, когато първият кораб "Ентърпрайз" се разпадна над пустинята Мохаве малко след запалването на двигателя. При инцидена загина пилотът Майкъл Олсбъри, а неговият колега Питър Сийболд бе тежко ранен. Мнозина прогнозираха, че краят на компанията е близо, че няма как тя да продължи напред след такава публична трагедия. Но Върджин Галактик се съвзе, като на 8-ми септември 2016 г. новият кораб "Юнити" летя за пръв път в прикачено състояние. На 3-ти декември 2016-та корабът за пръв път летя самостоятелно на планиращ полет, а на 5-ти април 2018-та бе проведен първият реален ракетен полет.

С достигнатата днес височина от 35 километра Върджин Галактик почти изравни съветските постижения от 70-те години. Пилотът Александър Федотов е достигнал височина от близо 38 километра със своя силно модифициран самолет "МиГ-25" през 1977-ма - това е досегашният рекорд за реактивен самолет. Ракетоплани като "Юнити" обаче ще трябва да са в състояние да достигнат и по-голяма височина, чак до космоса. 

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2231-2018-29-may-spaceshiptwo-success

[SAlexandrov]

Ракета на японска фирма рухна на стартовата площадка в страховита експлозия

Кадър от снощната експлозия. Photo : Interstellar Technologies

30 юни 2018 г. 10:10 ч.

Светослав Александров. Снощи в 23:30 ч. българско време частната японска компания Интерстелар Текнолоджис се опита да изстреля ракетата "Момо 2". Това бе вторият опит за изстрелване на ракета от този тип. За последен път "Момо" летя на 30-ти юли 2017-та година. Тогава тя достигна едва 20 от планираните 100 километра, тъй като 80 секунди след излитането полетът бе прекратен поради технически проблем.

Снощи надеждите бяха големи за пълен успех, но ракетата се справи много по-зле в сравнение с миналогодишния опит. Двигателят успя да работи само няколко секунди, ракетата се издигна едва на няколко метра над Земята, след което рухна в страшна експлозия. 

Екипът е изненадан от развитието на ситуацията. Двигателят е тестван многократно на Земята, в продължение на дълги минути и никога не е експлодирал. Няма яснота защо точно сега се случи това. 

Няколко думи за Интерстелар Текнолоджис: компанията разработва ракетите "Момо", които трябва да способни да извеждат 20 килограма полезен товар на височина 100 километра по суборбитална траектория. Полетът осигурява 4 минути безтегловност, достатъчно за провеждане на научни експерименти. На базата на добития от "Момо" опит Интерстелар Текнолоджис иска да разработи и по-голяма ракета за извеждането на малки спътници в околоземна орбита. За разлика от много други стартъпи за суборбитални полети, които разчитат на твърдогоривни двигателни системи, едностепенните ракети "Момо" са течногоривни и работят с етанол и кислород.

Снощната авария нанася тежък удар върху Интестелар Текнолоджис и дано двата поредни провала не откажат компанията. Хубаво е да напомним, че СпейсЕкс, компанията на Илон Мъск, имаше цели три аварии на ракети "Фолкън 1", преди да отчете успешен полет на четвъртия път. 

Запис от изстрелването: тук (Youtube връзка)

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2274-2018-interstellar-explosion

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Копенхаген Суборбиталс изстреля своята ракета Нексьо 2!

Снимка от днешния полет. Photo credit : Copenhagen Suborbitals

4 август 2018 г. 19:30 ч.

Светослав Александров. Днес датската неправителствена организация Копенхаген Суборбиталс направи малка, но съществена крачка напред към пилотираната космонавтика, след като вторият полет на ракета от типа "Нексьо" приключи с успех. Изстрелването беше проведено от плаваща платформа в Балтийско море на 35 километра от остров Борнхолм, а ракетата с дължина 6.7 метра се издигна на височина около 12 километра. 

Да, това бе едва 15% от пътя, който трябва да се измине до най-ниската граница, която обозначава началото на космическото пространство - 80-километровата американска граница. И въпреки това полетът бе много съществен, тъй като чрез "Нексьо 2" бяха тествани критични системи за бъдещия пилотиран полет и освен това при изстрелването на "Нексьо 1" през 2016-та година не всичко завърши успешно - поради повреда на един от клапаните на двигателя бе постигната само 1.5-километра височина. 

Копенхаген Суборбиталс не е частна фирма, а неправителствената организация с идеална цел. За нея работят 50-60 човека, всичките доброволци, без да получават заплата. Годишният бюджет на Копенхаген Суборбиталс, който се набира чрез групово финансиране или някои спонсори, грубо казано е равносилен на 1/10-та от парите, които НАСА дава за кафе на работниците си. 

Няма спор - идеята да се прати човек в космоса е доста амбициозна задача пред датската организация, затова си струва да си зададем въпроса: с какво толкова бе значим полетът на "Нексьо 2"? Няма ли други любителски организации с по-съществени успехи от тях?

Да, любителски ракети се правят от десетилетия, а ракетомоделизмът не е хоби от вчера или днес. При това любителските ракети понякога летят доста далеч - през 2017-та година ракетата "Фатом 2", разработена от студенти, достигна височина от 44 километра - т.е. прелетя половината път към космоса! Защо изобщо да обръщаме внимание на Копенхаген Суборбиталс? Ето защо: традиционно любителите - ракетомоделисти използват твърдогоривни двигатели. Истински трудното нещо, което обаче е задължително, за да бъде пратен човек в космоса, е да се създаде ракета с двигател, използващ течно гориво и течен кислород. При това ракетата трябва да притежава способност не просто да лети в пасивен режим, а да бъде активно управлявана. 

Днес "Нексьо 2" постигна всичките си цели. Двигателят BPM5 с гориво от етанол, течен кислород и с тласък от 5000 N работеше прекрасно, точно толкова време, колкото се очакваше от него. И това е забележително - много, много е трудно да се направи стабилен течногоривен ракетен двигател. Чудесно е, че за разлика от 2016-та година, този път нямаше неприятни изненади с клапаните. Нито се повтори случката от 2014-та година, когато при стендово изпитание на ракетата "Хийт 2Х" охладителните системи аварираха, горивото се разля и цялата тестова площадка бе опожарена. Днес ракетата излетя успешно. Тя достигна правилната височина. Управляваше се точно от Земята, след което разгърна парашутите си по план. 

Копенхаген Суборбиталс има защо да се радват, но трудното тепърва започва. Предстои създаването на пилотираната ракета "Спика". Нейният двигател ще е по-мощен - с тласък от 100 kN и това ще позволи извеждането на височина от 100 километра на малка капсула с един астронавт на борда. Дано организацията успее - това ще е важно за Европа, тъй като досега на континента никога не е създаван пилотиран космически кораб. Но няма спор, че евентуален успех ще даде изключителен стимул и на други компании и организации, за които ще стане видно, че пилотираната космонавтика, колкото и да е трудна, не е непостижима. 

Запис от полета: тук (Youtube връзка)

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2323-2018-4-august-cs-launch-success

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Ексос Аероспейс изстреля успешно възвръщаемата суборбитална ракета Сардж!

Кадър от снощното изстрелване. Photo credit : Exos Aerospace

26 август 2018 г. 00:50 ч.

Светослав Александров. Снощи, на 25-ти август, в 21:15 ч. българско време от космодрума Спейспорт Америка в Ню Мексико излетя суборбиталната космическа ракета "Сардж" на частната компания Ексос Аероспейс. Независимо от клатушкането на ракетата в началото на полета, тя успя да коригира курса си и да излети вертикално. След приключването на работа на течногоривния двигател, ракетата успя да се завърне на Земята с помощта на парашут. Обтекателят на ракетата също кацна благополучно посредством специална система, наречена "балут". Това е много важна стъпка напред към възвръщаемите космически технологии. Тук е уместно да напомня, че СпейсЕкс също цели да връща обтекателите на ракетите си, но при Илон Мъск задачата е много по-сложна, тъй като те се прибират от орбита. Ексос Аероспейс засега са разработили единствено суборбитална ракета. 

"Това беше много успешен тест за нас", оповести Джон Куин, главен директор на Ексос по време на живото излъчване. "Ние сме изключително развълнувани, че всичките ни възвръщаеми системи сработиха".

Напомням на читателите, че Ексос Аероспейс е наследник на старата компания Армадило, създадена от разработчика на видеоигри Джон Кармак. За съжаление Армадило фалира и през 2013 година Кармак замрази дейността на компанията. Но пък за радост през 2015 година новооснованата фирма Ексос изкупи голяма част от активите и много от бившите работници на Армадило се присъединиха към нея. Работата върху ракетата "Сардж", по която Армадило работеше през месеците преди фалита, беше възобновена. Днешният успешен полет на "Сардж" безспорно ще повдигне самочувствието на участниците в проекта.

Възвръщаемата ракета "Сардж" ще позволи на всеки човек да може да изпрати полезен товар с тегло от 50 килограма на височина 80 километра, границата, която се използва в САЩ за обозначаване на началото на космическото пространство. Но ръководството на Ексос Аероспейс не смята да спре дотук. Съгласно по-нататъшните планове на компанията предстои разработката на ракета "Ягуар", която ще е орбитална и ще позволява извеждането на 100-200 килограмови спътници на височина между 200 и 400 километра. Тя също ще е възвръщаема. 

Запис от изстрелването: тук (Youtube връзка)

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2340-2018-25-aug-exos-successful-flight

[SAlexandrov]

42-годишният милиардер Юсаку Маедзава ще е първият турист, посетил Луната

Илон Мъск и Юсаку Маедзава. Photo credit : SpaceX

18 септември 2018 г. 08:10 ч.

Светослав Александров. Частната космическа компания СпейсЕкс разкри името на първия човек, който ще полети към Луната на борда на новата ракета "Биг Фолкън". Това е модният иноватор Юсаку Маедзава. При това Маедзава няма да лети сам - той ще вземе със себе си общо осем смели художници и културни личности, с които да сподели пътешествието си. 

Мисията на Маедзава и компания ще продължи близо шест дни и засега е предвидена да стане факт не по-рано от 2023 година. Тя ще се реализира едва след като "Биг Фолкън" приключи всички безпилотни тестове. Илон Мъск потвърди, че първите полети в роботизиран режим все още са насрочени за догодина. Освен това космическият предприемач е категоричен, че няма да прати туристи до Луната преди цялата система да бъде изпратена безпилотно до там и обратно.

Напомням на читателите, че СпейсЕкс за пръв път заяви намерение да реализира туристически полет до Луната в началото на 2017-та година, когато Мъск оповести, че до края на 2018-та година пилотиран космически кораб ще се отправи до естествения ни спътник с помощта на ракетата "Фолкън Хеви". Планът на Мъск не бе приет еднозначно от общественици и журналисти, които го разкритикуваха - стига сме говорили за полети до Луната и Марс, след като американски космически кораби все още не летят в пилотиран режим до околоземна орбита. Самата НАСА коментира лунната мисия на СпейсЕкс и публикува лаконично съобщение на уебсайта си - "ние ще работим заедно със СпейсЕкс, за да осигурим, че ще изпълнят безопасно договорните си задължения да възстановят изстрелването на американски астронавти от американска земя...". Грубо преведено, това беше напомняне, че от агенцията са осигурили $3 милиарда на компанията, за да изпрати човек в космоса - нещо, което все още не се е случило. 

Този път Илон Мъск внимателно опипа почвата. Вчера, няколко часа преди оповестяването на името на първия лунен турист, предприемачът написа в Туитър, че "върховният приоритет на СпейсЕкс остава подкрепата за  пилотираните космически полети на НАСА и мисиите за националната сигурност". Реакцията от НАСА сега бе съвсем различна. Администраторът Джим Брайденстайн написа, че "нашето партньорство със СпейсЕкс е съдбовно за връщането на изстрелванията на американски астронавти от американска почва на американски ракети. Очаквам първите комерсиални изстрелвания следващата година".

Все пак, за да можем наистина да повярваме на СпейсЕкс, че ще изпратят туристи до Луната, те трябва да докажат, че могат първо да изпратят хора в близкия космос, нали така? 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2368-2018-yusaku-maedzawa  

[SAlexandrov]

Пилотираният космически кораб СпейсШипТу-Юнити ще лети в космоса до няколко седмици

10 октомври 2018 г. 08:05 ч. В интервю за CNBC, публикувано вчера, предприемачът Ричард Брансън оповести, че първият пилотиран полет на космическия кораб "Юнити" до космоса ще е факт до няколко седмици, а не до месеци, както беше преди.

Всичко това означава, че вероятно през следващите дни или седмици ще има ново излитане на "Юнити". По време на последното, на 26-ти юли, корабът с двама души на борда достигна до височина 50 километра, а ракетният двигател работеше 42 секунди. Очакванията са, че по време на следващото изпитание ракетният двигател ще бъде пуснат в действие за една минута, смята Дъг Месиър от Параболик Арк. 

Ако това стане според плановете, "Юнити" ще достигне до космоса - поне според американското определение откъде започва той. Понастоящем според международната дефиниция за космическо пространство (т.нар. линия на Карман) космосът започва от височина 100 километра, но тази дефиниция все повече подлежи на оспорване (вижте публикацията на КОСМОС БГ от 24-ти юли по темата). Американските военновъздушни сили връчват астронавтски значки на пилоти, които достигат височина 50 мили, което се равнява на 80 километра. Договорът, прикачен към билетите, за които плащат клиентите на компания Върджин Галактик, гарантира същото - полет на 80-километрова височина. 

И така, в случай че всичко мине наред, до края на 2018-та година все пак можем да видим първия полет на американски пилоти на борда на американски летателен апарат до космическото пространство. Това ще е суборбитален космически полет (за разлика от усилията, които влагат Боинг и СпейсЕкс за достъп до орбита). В някои отношения суборбиталните туристически полети са дори по-вълнуващи от орбиталните. Ако достъпът до космоса по суборбитална траектория стане масов, да се надяваме, че популацията на конспиралниците и плоскоземците силно ще намалее. 

На снимката: завръщането на кораба "Юнити" след успешния полет през юли. Photo credit : Virgin Galactic

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2401-2018-ss2-will-fly-to-space-soon

[SAlexandrov]

Ужилени от космическата фирма Екскор си искат парите обратно

3 януари 2019 г. 13:30 ч. Двете големи фирми в суборбиталната надпревара Върджин Галактик и Блу Ориджин обират овациите в днешно време. На 13-ти декември Върджин Галактик проведе своя първи пилотиран космически полет, а Блу Ориджин вече превозва товари в космоса срещу заплащане. Но преди няколко години за Блу Ориджин почти нищо не се чуваше, а основният конкурент на Върджин Галактик бе Екскор (Xcor). 

Историята на Екскор е тъжна. Фирмата строеше космическия самолет "Линкс", който, подобно на "СпейсШипТу" на Върджин Галактик, трябваше да превозва туристи на кратки суборбитални екскурзии. "Линкс" щеше да достига до височина 60 километра - по-малко от признатата в САЩ 80-километрова граница за начало на космическото пространство, така че това нямаше да е съвсем космически полет. За сметка на това цената бе значително по-ниска от тази на Върджин - ако Брансън иска минимум $250 000, за да ви превози до космоса, Екскор обещаваше суборбиталният полет да е за $100 000. И дори и да се предвиждаше полетът да е под американската граница за начало на космическото пространство, на клиентите бяха обещани 90 секунди безтегловност. 

Първият полет на "Линкс" бе насрочен за 2011 г., а след това отлаганията последваха едно след друго. Това продължи до 2017-та година, когато Екскор подадоха документи за фалит. Разбира се, частната космонавтика е млада сфера, не всеки в бизнеса би оцелял, особено ако няма здрав финансов гръб като този на Ричард Брансън, Джеф Безос или Илон Мъск. Така и Екскор потъна в историята.

Проблемът е, че 282 души са дали заветните $100 000 долара. В края на декември Ел Ей Таймс оповести, че сега клиентите си искат парите обратно. 

Не всички, които са дали парите, са богаташи. Например пилотът Джоунс от Тълса, Оклахома, сподели: "Живея в апартамент. Не карам последен модел кола. Това са много пари - все едно да пратиш детето си в колеж или да купиш къща".

Оказало се, че от Екскор подценили технологичната трудност за създаването на космически кораб. Това бе споделено и от Дейл Емън, бивш инженер към Екскор. "Мисля си, че имахме доста добър кораб. Но нещата винаги отнемат по-дълго време и струват повече, така че трябва да продължиш да търсиш пари до края". Екскор свършили парите, започнали да съкращават персонала, а последната спасителна сделка за договор с Обединения алианс по изстрелванията (ULA) пропаднала. 

Статията на Ел Ей Таймс е интересна и си струва да я прочетете цялата - тя разказва за много излъгани хора и съсипани надежди - надеждите на клиенти, които са си мечтаели да летят в космоса. Но историята на Екскор е и поучителна - сега всеки човек би имал едно наум към космическите компании, които предлагат предварителна продажба на билети за кораб, който все още не е готов или (по-лошо) съществува само на хартия. Разбира се, предварителната продажба, още известна като "преордер", е нормална практика в съвременния свят, особено в софтуерната индустрия - примерно човек поръчва компютърна игра дълги месеци, даже години, преди да е готова.

Но космически полети? Това е друга бира. 

Космическият самолет "Линкс", който никога няма да полети. Credit : XCor

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2533-2018-xcor-clients-want-their-money-back

[SAlexandrov]

Има ли бъдеще Стратолонч след смъртта на Пол Алън?

На илюстрацията : гигантският самолет на Стратолонч с прикачени към него три ракети "Пегас" - подход, който вероятно е несъвместим с настоящото пазарно и технологично ниво. Image credit : Stratolaunch

5 февруари 2019 г. 19:00 ч.

Светослав Александров. Тъмни облаци са надвиснали над гигантския самолет на Стратолонч. В началото на годината тръгнаха слухове, че компанията съкращава три четвърти от персонала си. Това няма нищо общо с козметичните съкращения на СпейсЕкс и Върджин Галактик, при които наскоро 5-10% от персонала останаха без работните си места. След масовата чистка в Стратолонч на щат са останали едва около 20-тина души. 

Основната причина за трудните времена пред частната фирма e ясна: смъртта на предприемача Пол Алън през октомври миналата година. Стратолонч си беше личен и любим проект на Алън и той не се посвеняваше да налива в него милиони долари. Предприемачът обаче нямаше съпруга и деца, съответно голяма част от пасивите и активите му преминаха в неговата сестра Джоди Алън. А Джоди, за съжаление, не е космически ентусиаст. 

"Стратолонч е компания, основана на страст", съобщава Грег Оутри, директор на Южнокалифорнийската комерсиална космическа инициатива. "Изглежда, че неговите (т.е. на Алън) наследници не споделят същата страст". 

Ако Стратолонч може да ни даде някакъв урок, то е, че в една все още млада област като частната космическа индустрия смъртта на предприемач може да нанесе сериозен удар на съответната компания. Хубаво е влиятелни предприемачи като Илон Мъск, Джеф Безос и Ричард Брансън да уредят наследството си, докато е време, за да може то да попадне във възможно най-правилните хора. И дори и да смятаме, че Мъск и Безос са млади (съответно на 47 и 55 години), мъдро би било да вземат мерки още от сега. Животът е непредсказуем, често пъти несправедлив - Стив Джобс не беше много по-възрастен (на 56 г.), когато напусна този свят. 

Но дори и да изключим въпросите за собствеността и финансирането, Стратолонч е една проблематична компания от много дълго време. Ние я наричаме "космическа компания", но реално тя не се занимава с космическа дейност. Не космически кораб, не ракета, не совалка бе в нейния фокус след нейното създаване през 2011. А самолет. Според Пол Алън най-икономично би било, ако се провеждат изстрелвания от борда на самолети - една среднотоварна ракета ще може да извежда в орбита много по-голямо количество провизии в сравнение с това, което би извела, ако лети директно от земята. Могат да се пускат и множество малки ракети. Алън виждаше в Стратолонч завръщане към оригиналната визия на космическите совалки. Според оригиналните планове совалките трябваше да бъдат изстрелвани не посредством твърдогоривни ускорители, а чрез самолети-носители.

В края на краищата Стратолонч създаде един самолет-чудовище. Той дори е по-голям от ракетата "Сатурн 5", извеждала хора към Луната. От края на едното до края на другото крило дължината му възлиза на 117 метра - три пъти по-голяма от цялото разстояние, изминато от първия самолет на братя Райт. Никога досега не е имало такъв огромен самолет, затова очакваме с голямо търпение неговия пръв полет през 2019-та година. И когато полети, ще прави ... какво? 

Поне в обозримо бъдеще единственият смислен полет, който се очертава, е с една ракета "Пегас" - като опцията за добавяне по-нататък на три ракети едновременно не е все още изхвърлена. Тук има няколко проблема: "Пегас" е малка ракета - тя просто няма нужда от такъв огромен самолет. Подобно на всички останали ракети, така и "Пегас" е склонна към възникващи проблеми и отлагания. Достатъчно е трудно да се подготви единствена ракета за полет, а какво остава за няколко едновременно. Освен това "Пегас" е доста скъпа ракета - изстрелването й струва $40 милиона, но ракетата извежда само 443 килограма в ниска околоземна орбита. За сравнение една ракета "Фолкън 9" струва към $50 милиона и извежда около 23 тона в орбита. Поради тези пазарни причини "Пегас" лети все по-рядко и по-рядко. 

Със среднотоварните ракети Стратолонч също не се позиционира добре. През 2011 година беше оповестено, че СпейсЕкс работи по вариант на "Фолкън 9", който може да излита от въздуха. Партньорството не продължи дори една година и приключи безславно през 2012-та. След пропадането на сделката Стратолонч се обърна към Орбитал за разработката на голяма ракета "Пегас 2". През 2014 година и този план рухна. През 2018 г. компанията започна да набира работници за създаването на собствени двигатели и ракети. Със съкращенията през 2019 г. и това начинание бе прекратено. Остава единствено изстрелването на прекалено малката ракета "Пегас" от борда на прекалено големия самолет на Стратолонч. 

С други думи инициативата на Пол Алън изглежда като поставянето на каруцата преди коня. Журналистът Дъг Месиър от Параболик арк пише, че от Стратолонч са потърсили сътрудничество с практически всяка компания, притежаваща ракета. Липсата на интерес е показателен. 

Изглежда, че поне разработката на самолета е на финалната права - очаква се първият му самостоятелен полет да е през 2019 година, а първото изстрелване на "Пегас" от борда му - през 2020. Да се надяваме, че тези дебюти ще са успешни. Но и с тях по-добре е Стратолонч да намери някакъв по-доходоносен бизнес за самолета си, иначе с наследниците на Алън, нежелаещи да инвестират в космически инициативи, бъдещето не е никак обнадеждаващо. Лъч надежда може да дойде ако компания Нортроп Груман, която е изкупила активите на Орбитал и ръководи сегашните полети на "Пегас", вземе под крилото си Стратолонч. Донякъде надежда вдъхва и фактът, че самолетът-носител е проектиран от компания Скейлд Композитс, която днес също е собственост на Нортроп Груман.

Но дали това ще се случи, предстои да видим. При всички положения ще е жалко, ако най-големият самолет в историята на човечеството, по-голям даже от лунната ракета на НАСА, потъне безславно в историята. 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2585-2019-does-stratolaunch-have-a-future

[SAlexandrov]

Частната компания Ексос планира да изстреля суборбиталната си ракета Сардж днес

2 март 2019 г. 15:45 ч. Тази вечер в 18:30 ч. българско време от космодрума Спейспорт Америка в Ню Мексико ще излети суборбиталната ракета "Сардж" на частната компания Ексос Аероспейс. Ако всичко мине наред, ракетата ще достави в космоса експерименти за целите на НАСА, университета Централна Флорида, университета Пърдю и някои частни компании.

Излъчването на живо започва в 18:15 ч. българско време. 

Ако дрешният полет е успешен, това ще затвърди плановете на Ексос да бъдат използвани технологиите от "Сардж" за създаването на орбитална ракета "Ягуар", която ще може да извежда полезен товар от 100 килограма до околоземна орбита. 

Напомням на читателите, че Ексос Аероспейс е наследник на старата компания Армадило, създадена от разработчика на видеоигри Джон Кармак. За съжаление Армадило фалира и през 2013 година Кармак замрази дейността на компанията. Но пък за радост през 2015 година новооснованата фирма Ексос изкупи голяма част от активите и много от бившите работници на Армадило се присъединиха към нея. Така работата върху ракетата "Сардж", по която Армадило работеше през месеците преди фалита, беше възобновена.

Следете излъчването на живо в Youtube, като натиснете на този линк (ще се отвори нов прозорец)

 

Кадър от изстрелването на ракета "Сардж" през лятото на 2018-та година. Photo credit : Exos Aerospace

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2630-2019-2-march-sarge-test-flight-preview

[SAlexandrov]

Успех: частната компания Ексос изстреля възвръщаема суборбитална ракета Сардж и тя се прибра с парашут!

2 март 2019 г. 20:30 ч. Тази вечер в около 19:30 ч. българско време от космодрума Спейспорт Америка в Ню Мексико излетя частната космическа ракета на Ексос Аероспейс "Сардж". На борда на ракетата пътуваха експерименти за нуждите на НАСА, университета Централна Флорида, университета Пърдю и някои частни фирми. Целевата височина, която ракетата трябваше да достигне, бе около 80 километра - началото на космическото пространство според американската дефиниция. 

Все още не е ясно дали целта е постигната (възможно е това да не е така), но полетът на ракетата протече гладко, двигателят се изключи по план, след което "Сардж" се завърна на Земята посредством парашути. Екипът на частната фирма ще я рециклира и изстреля наново.

Днешният полет бе втори за "Сардж". Предният бе проведен на 25-ти август 2018 г. Тогава ракетата успя да достигне само 28 километра височина, но голяма част от технологиите на Ексос бяха валидирани, следователно фирмата счита теста за успешен. 

Освен това и двата полета бяха проведени от Спейспорт Америка - рядко използван космодрум в САЩ. Построен до голяма степен със средствата на данъкоплатците в Ню Мексико, космодрумът очаква своя звезден миг. Това е основното място, откъдето Върджин Галактик ще изстрелва туристите в космоса. Компанията на Ричард Брансън проведе два пилотирани космически полета - през декември 2018-та и през февруари 2019 година, като тези полети бяха осъществени от космодрума в Мохаве, Калифорния. След още около два теста, Върджин Галактик ще се премести в Ню Мексико. 

Напомням на читателите, че Ексос Аероспейс е наследник на старата компания Армадило, създадена от разработчика на видеоигри Джон Кармак. За съжаление Армадило фалира и през 2013 година Кармак замрази дейността на компанията. Но пък за радост през 2015 година новооснованата фирма Ексос изкупи голяма част от активите и много от бившите работници на Армадило се присъединиха към нея. Така работата върху ракетата "Сардж", по която Армадило работеше през месеците преди фалита, беше възобновена.

Видео от полета: тук (youtube връзка)

Кадър от днешното излитане. Photo credit : Exos Aerospace

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2632-2019-exos-sarge-rocket-launches

[SAlexandrov]

Космокурс, руският аналог на Върджин Галактик, почва да строи космодрум в Нижеградска област. Първи огневи изпитания - догодина, първи полети - през 2025-та

7 март 2019 г. 08:00 ч. Частната фирма Космокурс, която се явява руски аналог на американската компания за туристически космически полети Върджин Галактик, оповести, че огневите изпитания на нейните ракетни двигатели ще започнат догодина. Това бе съобщено на страниците на ТАСС. Очакванията на Космокурс са до 2025 г. да бъде проведен първият полет. Суборбиталният космически кораб ще може да лети на височина от 200 километра, а на борда му ще пътуват шестима души плюс един инструктор.

Пак по данни от друга публикация на ТАСС, ракетата-носител ще използва за окислител течен кислород, а горивото ще е спирт.

Схема на туристическия полет на Космокурс

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2644-2019-kosmokurs-plans

[Last roman]

има си хас горивото да е нещо различно от спирт

 

 

[SAlexandrov]

Важен опит с растения е бил проведен в космоса по време на пилотираната мисия на Върджин Галактик през февруари

На снимката: самолетът-носител "Ийв" изведе на 22-ри февруари пилотирания кораб "Юнити" към отправната височина за запалването на ракетния му двигател. Впоследствие "Юнити" с тримата души на борда (Дейв Маккей, Майкъл Масучи и Бет Моузес) успешно достигна до космоса. Photo credit : Virgin Galactic

19 март 2019 г. 16:57 ч.

Светослав Александров. Много хора, включително и космически ентусиасти, са склонни да подценяват възможностите на суборбиталните космически кораби. Тези критици смятат, че кораби като "Юнити" на Върджин Галактик и "Ню Шепърд" на Блу Ориджин са просто увеселителни влакчета за богаташи и нямат никаква стойност за научно-технологичния прогрес. Нищо не е по-далеч от истината. Оказва се, че суборбиталните летателни апарати притежават огромен потенциал и на борда им могат да бъдат провеждани уникални научни експерименти. 

Такъв опит е бил проведен на 22-ри февруари тази година, когато по време на пилотираната мисия на "Юнити" в космоса били изведени растения от вида Arabidopsis thaliana - важен моделен организъм за растителната биология. 

Изпращането на растения в космоса има десетилетна история - това се практикува още през 40-те години, когато американците започват да изстрелват ракетите с германски произход "Фау 2". Смята се, че първите организми, достигнали до космическото пространство, са семена от царевица, изстреляни през 1946 година. По-късно със създаването на първите орбитални космически кораби, с развитието на орбиталните станции като "Салют", "Скайлаб", "Мир" и сега Международната космическа станция, растителните проучвания процъфтяват. България има сериозни традиции в областта - наша оранжерия е летяла на борда на "Мир". 

Въпреки това орбиталните полети си имат своите ограничения. Накратко казано, учените имат контрол и възможност да получат снимки и данни само по времето на два етапа: когато експериментът е още на Земята и когато експериментът вече е достигнал в орбита и може да бъде ръководен от астронавт. Но какво се случва точно в момента на преход - когато корабът напуска земната атмосфера, влиза в космоса и настъпват условия на безтегловност? Това е област от познанието, което е все още недостъпно за хората ^{(източник)}.

Именно затова бе проведен този опит на борда на "Юнити" - за да се проучи как растенията се адаптират по време на преходния пероид. За тази цел е създадена специална система, наречена "Флекс", която позволява организмите да се наблюдават и изследват в рамките на кратка суборбитална мисия. Чрез методи като флуоресцентно маркиране на протеини изследователите могат да разберат какво точно се случва в самите клетки на Arabidopsis thaliana. 

Учените няма да се ограничат само до услугите на Върджин Галактик и космическия кораб "Юнити". На борда на "Юнити" ще бъдат проведени общо два експеримента, но ще бъдат пратени растения и на борда на кораба на Блу Ориджин "Ню Шепърд". Така изследователите ще получат не само повторяемост, но и огромно количество данни, които ще могат да се допълват. 

За повече информация и снимки: Върджин Галактик 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2666-2019-virgin-galactic-plant-science