Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Модератор Космически науки
Публикува
Преди 4 минути, scaner said:

Моето скромно мнение е същото. За съжаление, ако вярващите не се опитваха (средно статистически, не всички) да въдворят неверниците във вярата си, атеистите нямаше да обръщат внимание  изобщо на вярата им. Не би имало проблем ако всеки който иска тихо да си вярва. Проблемът става когато вярата се институционализира в религия и се почувства с власт да нагази да въдворява ред в обществото.

 

Вярващите се опитват да въдворят неверниците във вярата си, защото за вярващия вярата не е нещо частно, което не трябва да излиза от двора, а нещо общовалидно и касае всеки.

Друг е въпросът, че много от вярващите го правят по агресивен и отблъскващ начин в стил - "приеми вярата ми или ще вриш в ада".

Институционализирането е много сложна тема... Аз не смятам, че вярващите трябва да странят от политиката.

  • Мнения 422
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Публикува
Преди 22 минути, SAlexandrov said:

 

Атеизмът някак си го виждам като синдром на тесните специалисти - хора, които са задълбали в една област - молекулярна биология, физика, история на религиите ако щете... и гледат само от собствената си камбанария.

 

Точно тесните специалисти са склонни към това да вярват в богове, тъй като познанията им са ограничени, а това е предпоставка останалите неща които не познават да ги делегират на Бог.

Трябва да си широк специалист и да разбиращ и от далечния космос и от биология и от философия и от психология и от механика и от ядрена енергия и от медицина и от много други неща за да видиш че наистина никъде там няма богове. 

  • Потребител
Публикува
On 19.04.2017 г. at 22:15, laplandetza said:

При хипотезата, Бог е не Всичко, а е някакъв грандиозен материален феномен, или мегафункционална , което не означава непременно огромна , космическа, материална хипер интелигентна система, то тогава вероятността за Бог е налична.

Защото?

On 20.04.2017 г. at 0:07, Galahad said:

Та кое е лошото такива желания да не се сбъдват?

Не разбрах за какво говориш.

On 20.04.2017 г. at 8:34, *abi* said:

... утвърждаване на верски убеждения. Обикновено трябва да се случат три-четири неща (при християнството те обикновено са "резултат" на молитва)

Ако изборът да се вярва е следствие на отчаяние (изпадналото състояние изискващо молитва), какво това говори за религията?

On 20.04.2017 г. at 8:34, *abi* said:

Дора мн. спомена по-горе, но остана подминато, че човек трябва да мине през дълбоко вътрешно преживяване извън логиката на тривиалните събития, за да присъедини към екзистенциалните си виждания "външната намеса".

Аналог на кокалопоклонничеството в християнството (мощите) са всички талисмани и амулети. Те също ли доказват наличието на бог и на кой бог?

On 20.04.2017 г. at 8:40, *abi* said:

Какво точно те "отчайва" прим. в 10-те Божии заповеди? Че не е редно да прелюбодействаш ли :ag: ?

Отчайваща е наивността, която Библията изисква от своите овце, за да бъде консумирана. Вече зачекнахме темата за Библията като детска книжка, за което бай Айнщайн ме подкрепя.

On 20.04.2017 г. at 8:49, *abi* said:

законите са се породили случайно благодарение на взрива (приемаме теорията за вярна) или законите са предвидим резултат от точно такъв взрив (контролиран е).

Тоест, какво изключва зад цялата патаклама предварително да стои "нещо, някой" с доста по-яки сили и знания от нашите, един вид ръководител на екшъна?

Логиката пречи очевидно. Твоята мисъл е, че както има закон за движението по пътищата, така и законът за всемирното привличане пак трябва да е пръкнат непременно от нещо разумно. Жалко, че неудобните ми въпроси се подминават, защото те са отговорите на такъв род разсъждения. Приеми, че материята трябва да има все някакви свойства. Че може да е крайна или безкрайна. Че може да имаме сетивата да я познаваме или не. Защо това да бъде проект на архитект? Ако нямаше гравитация сега щеше да пишеш в темата, че няма гравитация, защото висш архитект така е направил. И в крайна сметка става ясно, че наличното статукво какъв е света се ползва за аргументиране, а в същото време не се изхожда от това какъв точно е той (света).

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 10 минути, SAlexandrov said:

Нашата (съвременната, модерната) онтология е материално ориентирана. Т.е. ние описваме съществуването на дадено нещо като дефинирано от неговите физически характеристики. Виждам го, пипам го, или го доказвам с някакъв прибор. Отговаря ли на тия качества, то съществува.

Г-н Александров, това което се опитваме да доказваме, трябва някак да е обективен феномен. Вие с разсъждения може да се опитвате да доказвате много неща, но дали те съществуват на практика? За да го докажете обективно, то трябва някак да взаимодейства с материалният свят. Още от философията идва определението, че основната характеристика на материята е, че съществува в движение, взаимодействайки. Тук е наложена една икономия в мисленето, че материя може да взаимодейства само с материя, тоест че всичко което предизвиква промяна в материалният свят, е движенето на самата материя. Тоест наложено е ясно ограничение че нематериалното не може да взаимодействува с материалното. А нематериалното се проявява по много начини, като качества на самата материя. Нещата са до известна степен дефиниционни, налагащи разграничителни линии, без да променят някаква същност. В този ред на мисли ако Бог (стига да съществува) може да промени нещо в нашият свят, той е материален. Може да е някаква неизвестна нова форма на материята (появяват се понякога такива), но задължително Той е материален. Няма мърдане в съвременната наука от това положение. И като материален, той подлежи на изучаване с известните (или още неразработените) методи чрез взаимодействията с които управлява материята. Опитвам се да обясня, защо онтологията е станала материално ориентирана.

 А ако по някаква причина това което се опитваме да докажем не е обективен, а само психичен феномен, тогава възникват различни варианти. Възможно е да е проява на някакаъв психиатричен проблем, но всичко в крайна сметка опира до баланса в организма, например на хормони или невротрансмитери, до химията. Науката засега не е открила изключения в тази посока. Грубо казано, дори Бог да ни говори (ако го има), то Той извършва това чрез въздействие на материята, и това в крайна сметка може да бъде изучено. Но доколкото разбирам според Библията Бог задължително трябва да има и обективна проява - светлина и прочие.

Засега обаче, няма доказателства, че такива "извънредни" въздействия има. А думата е за такива доказателства. За такова съществуване.

 

  • Потребител
Публикува
On 20.04.2017 г. at 8:49, *abi* said:

Само те питам защо възможността е невъзможна според теб.

*abi* вярваш ли, че свети Никола обикаля всички къщи по Коледа и оставя на слушащите родителите си деца подаръци? И ако не, то защо според теб не е възможно?

On 20.04.2017 г. at 8:54, *abi* said:

всичко изредено като тривиално научно обяснение кой знае защо се увеличава числено при молитвени практики

Ее, не че нещо, обаче, ако това е вярно влизам в лоното на християните без колебанияcrazy-monkey-emoticon-039.gif.32c9d7aa8c00b652666918a7702a1d38.gif. Това би струвало милион повече от всяко давано досега доказателство за наличието на бог. Надявам се само тази магия да е изолирана от психологически настройки от типа "искам само каквото е възможно", визуализация на успеха и плацебо ефект.

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 30 минути, SAlexandrov said:

 

Вярващите се опитват да въдворят неверниците във вярата си, защото за вярващия вярата не е нещо частно, което не трябва да излиза от двора, а нещо общовалидно и касае всеки.

Друг е въпросът, че много от вярващите го правят по агресивен и отблъскващ начин в стил - "приеми вярата ми или ще вриш в ада".

Институционализирането е много сложна тема... Аз не смятам, че вярващите трябва да странят от политиката.

Така де, но това противоречи на мнението на Дора, с което аз се съгласих. И от това действие на вярващите идват всичките проблеми. Никой не пречи да си седиш мирно и тихо и да си вярваш в каквото ти е нужно. Ама йок...

Под "институционализиране" имах пред вид организираната религия, с всичко което я съпровожда.

  • Потребител
Публикува (edited)
On 20.04.2017 г. at 9:18, sirius said:

Ворфи, има една приказка .... може да закараш коня до реката, но не можеш да го накараш да пие.

Не харесвам конете, но на село сме гледали магарета. С последното от тях бях изградил връзка на доверие, с която можех да го накарам да пие и когато не е жадно, ако му "обясня", че ще е последната му възможност за дълго време. Та, може, може, само желание да има.

До стр. 5 съм, не мога да ви смогна да ви изчета и сигурно звуча като ехо :D

Редактирано от vorfax
  • Модератор Космически науки
Публикува

И аз нещо загубих нишката на разговора.

А и много хора пишат на доста висок, дори академичен стил тук, така че не съм сигурен дали всички статуси са ми напълно ясни :)

  • Потребител
Публикува

Относно "облога на *abi*", помня като бях още малък как един медиум или нещо такова (след комунизма такива се развъдиха и бяха много модерни) обясняваше, че човек може да контролира с мисълта си много неща. Та той убеждаваше по телевизията, че ако наистина много го искаш, може да спреш градския часовник. Е, познайте с какво се занимавах известно време :D Резултата, или по-скоро липсата на резултат, постла дебело на безбожието ми.

  • Потребител
Публикува (edited)
1 hour ago, scaner said:

Така де, но това противоречи на мнението на Дора, с което аз се съгласих. И от това действие на вярващите идват всичките проблеми. Никой не пречи да си седиш мирно и тихо и да си вярваш в каквото ти е нужно. Ама йок...

E, не чак всичките проблеми идват от това :)

Всъщност необходимостта на вярващите да приобщават и други към собствената си религия не е някаква си тяхна прищявка, защото е нормативно заложена като задължение в самите свети книги. И не касае само християнството.

Вижте за повече подробности тук:

https://en.wikipedia.org/wiki/Proselytism

Редактирано от dora
  • Потребители
Публикува
Преди 1 час, SAlexandrov said:

Вярващите се опитват да въдворят неверниците във вярата си, защото за вярващия вярата не е нещо частно, което не трябва да излиза от двора, а нещо общовалидно и касае всеки.

Вярата в бог е напълно частно явление, защото не касае обективни феномени, а касае само субективни такива. Дали с блага дума или с насилие, фундаментализмът има много лица и е еднакво противен.

Ако това твърдение е генерализирано мнение на всички вярващи, то има прозрачна обяснителна сила. Защото означава проецирана малоценност, предизвикана от несъзнавана неувереност в собствените убеждения: неспокоен съм, ако виждам, че другите не споделят моите вярвания. Това е типичен случай на нелигитимна загриженост за другия. Другият, с неговите различни от моите убеждения, застрашава явно устоите на моята душевност и затова трябва да стане като мен. Това казвате буквално. 

 

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 3 часа, scaner said:

Да, вярата е проява на отношение, но дали проявата на отношение е само вяра?

Не го смятам, не съм го и написал. Въобще - аз никъде не абсолютизирам толкова еднозначно-дуално. Тия логически дуалистики, особено с "оставащото след отрицание на другото" са малко не като за учени хора - поне според мен.

За мен е възможно въобще да нямам мнение, и да го заемам относително и условно спрямо конкретиката и контекста на общуване или практика, отколкото "да ми е скромно". Аз лично - не виждам как мнение може да е скромно. А и защо да е? За мен, например скромността не е нищо ценно.

 

Преди 2 часа, SAlexandrov said:

Исус няма предвид глупост в този вид сигурно, но аз така съм го разбирал - ако нямаш много познания, ако си лековерен - ми лесно ти е да си вярващ.

само да посоча отново че е чудесен пример за двоен стандарт и толкова очевидно разминаване - и отново заради пристрастие.

Нуждата да нещо опорно да се огради с псевдологически и веднага се различават двата слоя - нужната стъкмистика - за да се завърти около вече предпоставеното. Какво имам предвид? -

Там е работата, че ти нямаш как да имаш познание за ИСУС. Както и че - откъм фактология и чиста информация - ти няма как да разбираш Исус някой си. Ти никога няма да го срещнеш, няма да имаш ясна и точна идея кой какво е имал предвид, дори и всичко, което си приел за истинско , да се е случило според описанието. А то няма как да е. Имаш информация, но тя е предположителна, но и знание да е - то също няма как да е ПОЗНАНИЕ.

И в цитата става доста явно разминаването - всъщност ти сякаш описваш себе си - защото накрая - "лесно е да си вярващ". Точно в това е работата, но някак ти се разминава да го съотнесеш към себе си.

Освен това - някак си "съм го разбирал" - е в минало време. Да не би сега да го разбираш по друг начин.

Освен това - писанията са написани спрямо друг исторически и културен контекст, за други времена, хора, нрави, бит и... контекста от микса на всичко това. Да допълним и че - исус не е написал нищо от това, което се вярва за него. Разваления телефон, кой на кого, как и защо го бил написал, дали го е написал той, кога и как, според кого, кое и какво - като цели и смисли, подбуди и мотиви...

Нищо от това няма значение всъщност за вярващия - точно - защото е лесния начин.

Редактирано от ramus
  • Потребители
Публикува
Преди 2 часа, scaner said:

А ако по някаква причина това което се опитваме да докажем не е обективен, а само психичен феномен, тогава възникват различни варианти.

Като допълнение:

Психичните феномени са също обективни феномени, защото те се явяват като обекти в нашето съзерцаващо съзнание. Човекът възприема обекти, които са от различно естество. Това, което заблуждава изначално вярващите е, че те не правят разлика между обективен феномен и субективен феномен. Обективен феномен е дървото в парка, което всеки може да види, да опише вида му, цвета и т.н. Затова е обективен, защото е общовалиден. Субективният феномен е също обект, но от лично естество. Субективен феномен е сънят, в който сънувам, че летя на крилат кон, защото ако аз сънувам такъв сън и си въобразявам, че наистина съм летял, това не означава, че и другите могат реално да полетят. Вярващите опитват да легитимират своите индивидуални субективни убеждения за общовалидни обективно съществуващи. Което е, меко казано, нахално. В миналото, както знаем, това е постигано с насилие, днес се опитва и с други йезуитски средства.

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 7 минути, Incorrectus said:

Обективен феномен е дървото в парка, което всеки може да види, да опише вида му, цвета и т.н. Субективен феномен е сънят, в който сънувам, че летя на крилат кон, защото ако аз сънувам такъв сън и си въобразявам, че наистина съм летял, това не означава, че и другите могат реално да полетят.

:) разбираем е смисълът в описаното. Без да изглежда като заяждане - аргументите за "всички могат да го видят (дървото) са малко как да кажа - несъстоятелни и търпят по всички линии сериозен критичен анализ. Въобще - досега никой никога не е направил ясно и еднозначно разграничение, просто защото - такова няма. Само относителни разлики, най-често дуални едно спрямо друго и едното чрез другото...

Иначе - за определено ниво на четящи - е съвсем адекватно по смисъл и изказ. Въпроса е - като се задълбае и почват да се губят иначе толкова добре подчертаните контури, които са... всъщност доста условни. Това не е проблем, стига да се осмислят заедно с относителността си и по този начин смисъла и значението им са познавателен инструмент. Докато - ако се приемат крайно и абсолютно, тук вече започва вярата...

Редактирано от ramus
  • Потребители
Публикува
Преди 6 минути, ramus said:

:) разбираем е смисълът в описаното. Без да изглежда като заяждане - аргументите за "всички могат да го видят (дървото) са малко как да кажа - несъстоятелни и търпят по всички линии сериозен критичен анализ.

Иначе - за определено ниво на четящи - е съвсем адекватно по смисъл и изказ. Въпроса е - като се задълбае и почват да се губят иначе толкова добре подчертаните контури, които са... всъщност доста условни. Това не е проблем, стига да се осмислят заедно с относителността си и по този начин смисъла и значението им са познавателен инструмент. Докато - ако се приемат крайно и абсолютно, тук вече започва вярата...

Така е, но все пак. Наистина, професорът по биология вижда дървото не така, както го вижда един невежа, например. Но въпросът тук е не толкова в знанието за един обект, а в неговото обективно или субективно съществуване. Никой не може да спори, че дървото съществува като обект. Но никой не би трябвало да спори, също така, че професорът и невежата имат еднакви знания за същността на това дърво.

  • Потребител
Публикува
Just now, Incorrectus said:

Никой не може да спори, че дървото съществува като обект.

Всъщност - може. Но това е тема на други дебати и раздели.

  • Потребители
Публикува
Преди 2 минути, ramus said:

Всъщност - може. Но това е тема на други дебати и раздели.

Не знам, струва ми се, че може да се спори върху същността на обекта, върху неговата история, структура и т.н. Но не може да се отрече, че това, което се съзерцава отпред е обект в моето съзнание. Защото ако не е обект, тогава какво е?! Субект не може да бъде, а трето няма.

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 2 минути, Incorrectus said:

Не знам, струва ми се, че може да се спори върху същността на обекта, върху неговата история, структура и т.н. Но не може да се отрече, че това, което се съзерцава отпред е обект в моето съзнание. Защото ако не е обект, тогава какво е?! Субект не може да бъде, а трето няма.

Може. Солипсизма това прави. Но това пък е друг тип религия :)

  • Потребители
Публикува
Преди 10 минути, scaner said:

Може. Солипсизма това прави. Но това пък е друг тип религия :)

Дори и той не отрича обектите, а ги счита за субективно съществуващи, т.е творческо творение на собственото съзнание, а не съществуващи независимо от съзнанието. Солипсизмът е възможното бъдеще на един идеален свят, населен само с вярващи.:)

  • Глобален Модератор
Публикува

Именно, при солипсизма "субективно съществуващите обекти" имат същото ниво на съществуване, както Бог, когото обсъждаме. Там те са изцяло творение на мисълта на субекта. Така както мисловно творение е и изпитият алкохол, и махмурлука на следващата сутрин :) В солипсизма няма обективно съществуващ свят, съответно "обект" трябва да се дефинира по друг начин. И тази дефиниция не подхожда за обективността, която обсъждаме и изискваме.

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 5 часа, dora said:

Чели ли сте есето на Бертранд Ръсел за Чайника? Мисля, че ще ви хареса, защото е сходимо с това, което сте написали :)

Не го бях срещал, сега го прочетох. И ми хареса, наистина. Явно сме сродни души с него :) Или сме направо преродени, зависи от коя религия го тълкуваме. Това им е хубавото на религиите :ag:

  • Потребител
Публикува
Преди 4 часа, Incorrectus said:

...

Обективен феномен е дървото в парка, което всеки може да види, да опише вида му, цвета и т.н.

...

Има един стар виц: Баща решил да покаже морето на сина си, завел го, нагазили до кръста и бащага казва: "Ето сине, море!". А сина: "Къде бе тате?"

Е те точно за това пише рамус след този пост.

Тук е пряката връзка между знание, познание и обективност. Затова идва малко когнитивно дисонансно субект да казва кое е обективно и кое не.
Първо знаем - по/казали са ни го - "там пари!". После го правим на познание като ... се опарим. Чак след тези субективни процеси (това е един вид взаимодействие, контакт но широкия смисъл (на това, че обективното взаимодейства със съзнаваното). Обективно "влиза" в съзнаваното. 
Т.е. ако тези процеси се прескочат, няма да има дори обективното нещо като "дърво". Ако дете е отгледано от животни, за него не само няма да има обективни неща, то дори няма да е субект защото няма да има съзнаване и съответно самосъзнаване.

  • Потребител
Публикува
Преди 11 часа, vorfax said:

*abi* вярваш ли, че свети Никола обикаля всички къщи по Коледа и оставя на слушащите родителите си деца подаръци? И ако не, то защо според теб не е възможно?

Ее, не че нещо, обаче, ако това е вярно влизам в лоното на християните без колебанияcrazy-monkey-emoticon-039.gif.32c9d7aa8c00b652666918a7702a1d38.gif. Това би струвало милион повече от всяко давано досега доказателство за наличието на бог. Надявам се само тази магия да е изолирана от психологически настройки от типа "искам само каквото е възможно", визуализация на успеха и плацебо ефект.

 

Имаш някаква необходимост да повярваш в нещо, или ей така, говорим си заради самия спор? Разнообразието е голямо и стига да ти върши работа някоя от предлаганите системи имаш избор от какви ли не практики. Намираш най-подходящата и се въдворяваш в нея. Когато хората имат нужда от надежда, искат да постигнат някаква цел (най-често духовна), да изпитат вътрешен катарзис и промяна (дори ново начало) обикновено се ориентират към практиките. Резултатите  са позитивни стига да има умереност и добри намерения. Страничен ефект е, че някои "прескачат границите" и се вживяват в тях прекалено много - "спират часовници" (нещо практически безмислено). Медиумът спря ли часовник?

  • Потребител
Публикува
Преди 11 часа, vorfax said:

Ако изборът да се вярва е следствие на отчаяние (изпадналото състояние изискващо молитва), какво това говори за религията?

Аналог на кокалопоклонничеството в християнството (мощите) са всички талисмани и амулети. Те също ли доказват наличието на бог и на кой бог?

Отчайваща е наивността, която Библията изисква от своите овце, за да бъде консумирана. Вече зачекнахме темата за Библията като детска книжка, за което бай Айнщайн ме подкрепя.

Логиката пречи очевидно. Твоята мисъл е, че както има закон за движението по пътищата, така и законът за всемирното привличане пак трябва да е пръкнат непременно от нещо разумно. Жалко, че неудобните ми въпроси се подминават, защото те са отговорите на такъв род разсъждения. Приеми, че материята трябва да има все някакви свойства. Че може да е крайна или безкрайна. Че може да имаме сетивата да я познаваме или не. Защо това да бъде проект на архитект? Ако нямаше гравитация сега щеше да пишеш в темата, че няма гравитация, защото висш архитект така е направил. И в крайна сметка става ясно, че наличното статукво какъв е света се ползва за аргументиране, а в същото време не се изхожда от това какъв точно е той (света).

Не се подминават въпросите, а няма време да се отговоря на всичко.

Освен това въпросите ти са за конкретни практики - например икони, талисмани, амулети. Веднага трябва да обърнеш взор на страни и да се сетиш, че реформираните християнски общности отричат подобни практики (иконоборчество). Кой е прав? Юдеите не приемат вложеното в Исус, кой е прав? Източните системи дори не са се срещали с Исус, кой е прав? Племената живеят със своите духове, добри и зли сили, кой е прав?

Последният въпрос отговаря на същността на многообразието от рел.схващания. Когато ги "изчистим" от страничните елементи, в края на краищата остава есенцията, а тя е - врява се във сила, изразяваща се предимно чрез природните феномени, която е в състояние да променя обективните обстоятелства. Това е религиозността в основата си. От там насетне няма "неудобни" въпроси.

Сканер по-надолу много добре обяснява:

Преди 11 часа, scaner said:

Г-н Александров, това което се опитваме да доказваме, трябва някак да е обективен феномен. Вие с разсъждения може да се опитвате да доказвате много неща, но дали те съществуват на практика? За да го докажете обективно, то трябва някак да взаимодейства с материалният свят. Още от философията идва определението, че основната характеристика на материята е, че съществува в движение, взаимодействайки. Тук е наложена една икономия в мисленето, че материя може да взаимодейства само с материя, тоест че всичко което предизвиква промяна в материалният свят, е движенето на самата материя. Тоест наложено е ясно ограничение че нематериалното не може да взаимодействува с материалното. А нематериалното се проявява по много начини, като качества на самата материя. Нещата са до известна степен дефиниционни, налагащи разграничителни линии, без да променят някаква същност. В този ред на мисли ако Бог (стига да съществува) може да промени нещо в нашият свят, той е материален. Може да е някаква неизвестна нова форма на материята (появяват се понякога такива), но задължително Той е материален. Няма мърдане в съвременната наука от това положение. И като материален, той подлежи на изучаване с известните (или още неразработените) методи чрез взаимодействията с които управлява материята. Опитвам се да обясня, защо онтологията е станала материално ориентирана.

 А ако по някаква причина това което се опитваме да докажем не е обективен, а само психичен феномен, тогава възникват различни варианти. Възможно е да е проява на някакаъв психиатричен проблем, но всичко в крайна сметка опира до баланса в организма, например на хормони или невротрансмитери, до химията. Науката засега не е открила изключения в тази посока. Грубо казано, дори Бог да ни говори (ако го има), то Той извършва това чрез въздействие на материята, и това в крайна сметка може да бъде изучено. Но доколкото разбирам според Библията Бог задължително трябва да има и обективна проява - светлина и прочие.

Засега обаче, няма доказателства, че такива "извънредни" въздействия има. А думата е за такива доказателства. За такова съществуване.

 

Самата аз съм го писала тук поне 10 пъти, в сбит вид - щом вазимодейства е материален. Това е според съвременната наука. От там насетне следват хипотезите за естеството на тази материалност. Писала съм и за проблема с "извънредните" въздействия - те не нарушават видимо природните закони. Със същия ефект ние в ролята на "богове" не се месим в творбите си по начини, които биха ги "повредили" напълно. Върви, че доказвай съществуване...Това "съществуване" се интерпретира и отчита от нас вярващите чрез резултатността от духовните ни практики. Атеистите я наричат случайност, ние точно обратното.

И понеже темата загуби "смисъл" за мен, не ми казва нещо ново нито би могла да промени духовните ми устои, пожелавам приятен разговор на всички.

 

  • Потребители
Публикува
Преди 5 часа, sirius said:

Тук е пряката връзка между знание, познание и обективност. Затова идва малко когнитивно дисонансно субект да казва кое е обективно и кое не.

Ако дете е отгледано от животни, за него не само няма да има обективни неща, то дори няма да е субект защото няма да има съзнаване и съответно самосъзнаване.

Щом не даваш субектите да се произнасят, следователно смяташ, че обектите трябва да се произнасят. Та те са безсловесни предмети, бре sirius, те са пънове. Освен обект и субект, трето няма. А ако има, назови го та да го знаем и ние. Друг въпрос е, че субективното мнение по даден въпрос, съвсем не е задължително да бъде обективно мнение. Познанието е истинно знание за обекта на изследване, а невежеството е неистинно знание за същия обект.

Разбира се, че ще съзнава обективно. Щом детето може да ходи, пълзи и т.н., без да се блъска в околните предмети, значи съзнава обективно. Такова обективно съзнание имат дори нисшите червеи чрез тактилно усещане на околните предмети или как там се нарича в биологията, не съм наясно. А относно самосъзнание - може да има, а може и да няма.

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!