Ужас! Учени от БАН ще правят друг български език! Ето някои от потресаващите промени...

[самотния вълк]

Като чета колко неграмотно написани статии има, определено нямат коректори. Но в случая и най-добрият коректор ще е безсилен, защото се предава цитат от изказване на известен политик. Така го е казал, така са го записали.

Та промяната няма да е излишна. Няма да личи колко са ни неграмотни "лидерите".

[Galahad]

Ами езикът се променя с времето. Тъй че не виждам нищо лошо да се направят някои отдавна дискутирани промени, като напр. отпадането на пълния член. Общо взето от него няма особен смисъл. Членува се подлога, а се членува, за да се разбере кое е подлога. Това би имало смисъл ако подлога в изречението може да се определя съвсем свободно от пишещия. Ако обаче не е така и трябва да е точно определена дума, то тогава няма смисъл от членуването. 

Учтивата форма Вие също не е много удачна, защото при изписване е ясно заради главната буква, но когато се говори с няколко събеседници няма как да се сложи главна буква и така се получават недоразумения, защото понякога се оказва трудно да схванат дали говорещия се обръща към един от тях или към всички. Понякога ситуациите са комични. То беше използвано в един съветски детски филм: - появи се чудовище и царят се шмугна под масата; появява се героят, царят описва станалото и казва "Ние се скрихме под масата" (т.е. използва царското местоимение). И героят го пита: и колко души се скрихте под масата. 

Ако ще се борим с някои нововъведения, не е ли по-добре да е за премахване на някои чуждици, които си имат точен български аналог и служат единствено някой не особено умен да се опитва да се прави на умен?!?

[sir]

Вижте сега, и на мен ми звучат недодялано разни работи като "обадих се на приятеля ми" или "главният прокурор ходи на срещи извън неговия офис", но фактите са, че: 1) подобни конструкции се използват вече изключително масово; 2) смисълът не се губи. Още по-ясна е ситуацията с кой/кого, където нещата според мен са необратими.

За пълния член към момента нямам изградена твърда позиция. Има аргументи и в двете посоки.

[insighting]

Членните морфеми 'ЪТ' и 'ЯТ' за имената от мъжки род са изкуствено създадени. Те зависят от синтактичната служба на предметите или явленията в изречението. Членуваме с пълната форма подлога, сказуемното определение и приложението при подлога. Кратка форма изискват допълненията, несъгласуваните определения или обстоятелствените пояснения.

[dora]

В последните години и без изследване на нагласите от БАН излизат изключително спорни от гледна точка на установената българска граматика мнения по езикови въпроси. Напр. относно "си" и "ви". Или поставянето на запетайки. Това означава, че неграмотното поколение, произвеждано от училищата, е преминало през университета и започва да навлиза и в БАН.

Всичко е въпрос на време. Вкл. отстраняването на правописните норми като ненужни.

 

Редактирано Април 26, 2017 от dora

[insighting]

Което е съществено при съчинителни отношения между различни синтактични единици, а всичко друго отива на... курорт.

[ISTORIK]

Да, речта трябва да е удобна за всяка ситуация, в която се използва, и понеже има много ситуации, в които се използва реч, затова има разговорна реч, жаргони (сленгове, арго), има диалекти. Те са достатъчно удобни и вършат добра работа. 

Книжовният език обаче е нещо друго. Всеки официален език на национална държава, наричан обикновено "книжовен", е повече или по-малко изкуствен, както изкуствени са и нациите. Младите нации са се нуждаели спешно от собствени официални езици със свои правила и са ги ковали с "камъни и дървье". 

Но сега времената са други... Днес въпросът пред книжовните норми трябва да бъде дали всяко модерно движение на разговорната реч моментално трябва да се кодифицира, или да се поддържа един висок, официален, книжовен, консервативен език, който да дава насоки и да показва ниво. Нещо като висшата мода и конфекцията - малцина носят haute couture, и то - рядко, но без висшата мода, която чертае посоките и налага трендовете, конфекцията става съвсем долнопробна. Както висшата мода влияе на конфекцията, така високият книжовен стил влияе на разговорната и професионалната реч. Писмената реч трябва да тегли устната нагоре, а не - устната да дърпа писмената надолу. Ако някой човек владее високата реч, то може да говори и като каруцар, но това ще си личи. За човек, който владее книжовната реч, приемаме, че е културен, интелигентен, способен да свързва понятия и да оформя мисли. За такъв човек казваме, че е "грамотен". 

Грамотността трябва да бъде основание за упражняване на избирателни права,  получаване на социални помощи и пропуск за кариера. Не може да има неграмотни депутати и министри. Не може да има неграмотни журналисти. Не може да има неграмотни лекари, инженери, полицаи, прокурори и съдии. Не може да има неграмотни библиотекари, учители, университетски преподаватели и нaучни работници, включително - и в БАН.

Не смятам,че трябва да "опростяаваме" правописа, защото на някои им е трудно, или се справят незадоволително, или - за да считаме, че нацията е грамотна.

"Границите на моя език са и граници на моя свят." Да не можеш да формулираш прости съждения, значи да не можеш да мислиш. Българските правопис и граматика са достатъчно прости и рационални, особено - спрямо "големи" езици като английския, немския и френския.  А българският език е един от езиците, най-недвусмислено предаващи човешката мисъл.

Опростяването на правописа и снизходителността при определянето на езиковите норми са хранителна среда за неграмотността. Днес ще освободим администрацията от правилото на пълния и краткия член, утре ще ни дожалее още повече и ще премахнем родовете на съществителните и на прилагателните имена, а после, кой знае, най-накрая може да отпаднат и глаголните времена. Принципът е неграмотният да изглежда грамотен. Ами ако някой идиот започне да пише главни букви в средата на думата, и това ли да стане правило?! То вече се наблюдава като тенденция - пишат главни букви, където им падне. Някак си по-стилно става, като има по-едрички букви. Или да започнем да мекаме, защото Бойко Борисов говори така? Ами тогава какви задачи  ще се дават на матурата по български език, след като всички грешки ще са „правилни“?

Когато не виждаме и не познаваме човека отсреща, можем да съдим за него единствено по начина му на писане и на изразяване. Така той проявява своята обща и лична култура. Казват, че мълчанието е злато. Не могат да те разберат какъв си, що си. Като си знаеш, ако си знаеш, че не знаеш да пишеш, не пиши! Кой ще разбере тогава, че след предлог слагаш пълен член?! Може би съм твърде краен, но не мога да уважавам човек с неграмотен правопис и с липса на стил в изразяването. Ако променят правилата, ще откажа да ги спазвам и ще се превърна в неграмотен илитерат в собствените си очи!

Ама гледайте, молА вА, да не ги опростите чак дотолкоз правилата, че да не почнИм да пишИм "ВлаТко МурдарУв"! Не мислетИ за репОтацията на негрАмотните!

Освен това, мислимЕ, че Каратаген требе да бъде разрОшен!

http://www.segabg.com/

Редактирано Април 30, 2017 от ISTORIK

[Gravity]

Историк, много драматизираш нещата.

[Gravity]

В знак на добра воля, аз ще се опитам да повиша грамотността си. Какво е правилото за пълен и кратък член?  Аз лично, когато говоря, май използвам само пълния. Когато пиша (което е изключително рядко, и май е само по форумите, което е една от причините да го посещавам, да не забравя как се пише), го слагам така както ми звучи най-правилно и най-вероятно правя доста грешки. Което пък до сега не е било пречка.

Май имаше нещо свързано с това дали е подлог или не, или нещо подобно. Ако на някой му се занимава да ми каже какво е правилото и може би няколко примера. Например, защо е използван  пъния (тук пълен или кратък трябва да използвам?) член в това изречение? 

Цитирай

Тъй като то се бърка масово от българските жители, има предложение пълният член да бъде заличен от езика и да остане само краткият.

 

[Skubi]

Преди 23 часа, ISTORIK said:

Да, речта трябва да е удобна за всяка ситуация, в която се използва, и понеже има много ситуации, в които се използва реч, затова има разговорна реч, жаргони (сленгове, арго), има диалекти. Те са достатъчно удобни и вършат добра работа. 

Книжовният език обаче е нещо друго. Всеки официален език на национална държава, наричан обикновено "книжовен", е повече или по-малко изкуствен, както изкуствени са и нациите. Младите нации са се нуждаели спешно от собствени официални езици със свои правила и са ги ковали с "камъни и дървье". 

Но сега времената са други... Днес въпросът пред книжовните норми трябва да бъде дали всяко модерно движение на разговорната реч моментално трябва да се кодифицира, или да се поддържа един висок, официален, книжовен, консервативен език, който да дава насоки и да показва ниво. Нещо като висшата мода и конфекцията - малцина носят haute couture, и то - рядко, но без висшата мода, която чертае посоките и налага трендовете, конфекцията става съвсем долнопробна. Както висшата мода влияе на конфекцията, така високият книжовен стил влияе на разговорната и професионалната реч. Писмената реч трябва да тегли устната нагоре, а не - устната да дърпа писмената надолу. Ако някой човек владее високата реч, то може да говори и като каруцар, но това ще си личи. За човек, който владее книжовната реч, приемаме, че е културен, интелигентен, способен да свързва понятия и да оформя мисли. За такъв човек казваме, че е "грамотен". 

Грамотността трябва да бъде основание за упражняване на избирателни права,  получаване на социални помощи и пропуск за кариера. Не може да има неграмотни депутати и министри. Не може да има неграмотни журналисти. Не може да има неграмотни лекари, инженери, полицаи, прокурори и съдии. Не може да има неграмотни библиотекари, учители, университетски преподаватели и нaучни работници, включително - и в БАН.

Не смятам,че трябва да "опростяаваме" правописа, защото на някои им е трудно, или се справят незадоволително, или - за да считаме, че нацията е грамотна.

"Границите на моя език са и граници на моя свят." Да не можеш да формулираш прости съждения, значи да не можеш да мислиш. Българските правопис и граматика са достатъчно прости и рационални, особено - спрямо "големи" езици като английския, немския и френския.  А българският език е един от езиците, най-недвусмислено предаващи човешката мисъл.

Опростяването на правописа и снизходителността при определянето на езиковите норми са хранителна среда за неграмотността. Днес ще освободим администрацията от правилото на пълния и краткия член, утре ще ни дожалее още повече и ще премахнем родовете на съществителните и на прилагателните имена, а после, кой знае, най-накрая може да отпаднат и глаголните времена. Принципът е неграмотният да изглежда грамотен. Ами ако някой идиот започне да пише главни букви в средата на думата, и това ли да стане правило?! То вече се наблюдава като тенденция - пишат главни букви, където им падне. Някак си по-стилно става, като има по-едрички букви. Или да започнем да мекаме, защото Бойко Борисов говори така? Ами тогава какви задачи  ще се дават на матурата по български език, след като всички грешки ще са „правилни“?

Когато не виждаме и не познаваме човека отсреща, можем да съдим за него единствено по начина му на писане и на изразяване. Така той проявява своята обща и лична култура. Казват, че мълчанието е злато. Не могат да те разберат какъв си, що си. Като си знаеш, ако си знаеш, че не знаеш да пишеш, не пиши! Кой ще разбере тогава, че след предлог слагаш пълен член?! Може би съм твърде краен, но не мога да уважавам човек с неграмотен правопис и с липса на стил в изразяването. Ако променят правилата, ще откажа да ги спазвам и ще се превърна в неграмотен илитерат в собствените си очи!

Ама гледайте, молА вА, да не ги опростите чак дотолкоз правилата, че да не почнИм да пишИм "ВлаТко МурдарУв"! Не мислетИ за репОтацията на негрАмотните!

Освен това, мислимЕ, че Каратаген требе да бъде разрОшен!

http://www.segabg.com/

Преди години имах учител той казваше, че този който няма ред в главата, няма ред и в правописа си. Винаги казваше първо да си помислим какво искаме да кажем и после да пишем. Но сега в онлине фейсбук няма за това време, веднага лайк чакат/с това печелят пари някои/.....И човеците не дискуции водят, ами всеки си бае своето....И когато имаш нещо официално да решиш, поне 15 минути отиват с това да слушаш АУДИКСЪТ на фирмата и ако още имаш търпениеи време стигаш на жив администратор, който явно чете от мониторът въпросите с които трябва да засече проблемът ти.....Даже при лекарят е същото. От един визит около 15 минути те поглежда при поздравляването/има когато и тогава мониторът гледа/ или когато стетоскопът слага върху гърдите или гърбът ти......Стигнахме до там, че повече от 15 минути не можем да се съсредоточим. Един 45 мин. учебен час трябва поне две паузи да се правят. И не само на малките....Но това го почнахме оттавна. Почнахме го когато телевизорът го сложихме в средата на домашната трапеза и почнахме да живеем около оста му. Пред него се храним, пред него спортуваме, веселим, готвим, възпитаваме децата, спим. Децата го продължиха с мониторите на компютерите, а сега благодарение на айфончетата 24 часа блееем някой от трите екрана....Няма какво да се чудим.....Ако случайно се изпуснеш някъде и полувисоко цитираш: 

"Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, –

Балканът пее хайдушка песен!"

ще те гледат неразбрани.....Тогава ги питай, кой го е писал?

Ще почнат да чукът в гуглито, за да се ограмотят.

Редактирано Май 1, 2017 от Skubi

[ISTORIK]

Кога се употребява пълен член?

Пълен член (-ът или -ят) се употребява в следните случаи:

1. Членуваната дума изпълнява служба на съгласувано определение или приложение на подлога. За проверка се използва замяната с местоимението той на цялото словосъчетание, в което е включена думата. Ако това е възможно, значи тя е съгласувано определение/приложение и получава пълен член.
 
- В дългата си история прекрасният замък е бил крепост, кралска резиденция, държавен затвор и артилерийско училище. (В дългата си история той е бил крепост, кралска резиденция, държавен затвор и артилерийско училище).
- Управителят Петър Колев се надява в близките дни проблемът с електричеството в хотела да бъде решен. (Той се надява в близките дни проблемът с електричеството да бъде решен.)
- Еверест – най-високият връх в света, е част от Хималаите. (Той е част от Хималаите.)
- Ученикът обича трудностите. (Той обича трудностите.)
- Любознателният човек обича предизвикателствата. (Той обича предизвикателствата.)
- Бай Иван, градинарят, често се отбиваше в къщата. (Той често се отбиваше в къщата.)
- Хлебарят меси тестото. (Кой? - Той.)
- Вятърът шуми в клоните на дърветата.
- Сперматозоидът съдържа 38 мегабайта ДНК информация. 
- Това са вариантите, които предлага животът.
- Езикът е основният градивен елемент на нацията.
- Това не е първият опит за регламентиране на въпроса с българския език на законодателно ниво. 

2. Членуваната дума или словосъчетанието, в което тя е включена, се свързва с някой от следните глаголи: съм (бъда – бъд. време), оказвам се, изглеждам, казвам се, наричам се, стана/ставам (със значение ’съм’), остана/оставам (със значение ’съм’), представлявам (със значение ’съм’).
 
- Андрис Берзинш е новият президент на Латвия.
- Как преценяваш факта, че в един момент ти се оказа най-важният служител във фирмата?
- Отборът на Парагвай просто изглеждаше най-силният в квалификациите.
- Ford S-Max стана автомобилът на годината в Европа.
- Подходът трябва да си остане същият.
- Покритието представлява процентът от заявките за реклами, в резултат на които е получена поне една реклама.

3. Членуваната форма е обръщение.
 
- Хей, ти, новият, какво правиш там?
- Свидетелят, елате по-близо!
- Малкият, заповядай едно бонбонче!

4. Членуваната форма е употребена самостоятелно в заглавие на книга, филм и др. под. и НЕ се намира след предлог:
 
- „Прекрасният нов свят“
- „Козият рог“
- „Сексът и градът“
-  "Самотният ездач"

5. След предлог НЕ се пише пълен член. Никога не се пише пълен член, ако пред съществителното от мр. р. ед. ч. има предлог – с, в, на,по, от, до, зад, пред, над, под, върху и т.н. Замяната с той във всички подобни случаи е неуспешна.

-  „По пътя“ 
- "Сага за войната на разлома"
- Днес се запознах с новия колега.
- В ръцете на клиента е силата да направи Вашия бизнес успешен. 

6. С пълен член членуваме именната част на съставното именно сказуемо и неговите съгласувани определения.

- Най-големият приятел на брат ми (той) е компютърът.

7. Прякорите и прозвищата от м.р. ед.ч. се пишат с кратък член, независимо от службата си в изречението.

- Васил Левски е Апостола на свободата. 
- Мишо Шамара неочаквано решил да пише книга.

8. При пасивни изреченски конструкции се използва пълен член.

- Обектът се охранява. (Охранява ли се обектът?)
- Магазинът е затворен. (Затворен ли е магазинът?)
- Хотелът е в ремонт. (В ремонт ли е хотелът? Ремонтира ли се хотелът?)
- Тестото бе замесено от хлебаря.
- Писмото бе издухано от вятъра.

Ако можем да заменим думата с местоимението той, пишем пълен член; ако можем да я заменим с местоимението него или с местоимението го, тогава пишем кратък член:
 
- Учителят хареса романа → Той го хареса;
- Романът е харесан от учителя → Той е харесан от него.
- Към човека гледаше само мъжът със странната шапка → Към него гледаше само той. Само той гледаше към него. Само той го гледаше.

По материали от:

https://kaksepishe.com/

https://gramatika-bg.com/pravopis/

https://bg.wikipedia.org/

http://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/

https://pavlinav.wordpress.com/

[dora]

В сравнение с повечето езици, за които се сещам, правописните правила в българския са значително - с порядъци - по-малко.

Това не означава, че биват усвоявани и основната вина за това по мое мнение в значителна степен се пада на началното училище. Ако един човек до трети-четвърти клас не се е научил да пише правилно на майчиния си език, той няма да се научи никога. Защото е пропуснал времето, в което този тип знания се автоматизират. Друг е въпросът как е възможно някой, който не е усвоил училищния материал за трети клас, да е минал в четвърти, пети, единадесети, че и изобщо да е стигнал до университета. Тук вината е на образованието като цяло - пропускливостта, безкрайната разтегливост на образователните стандарти.

Отчитам, че на всеки от нас - поради това, че непрекъснато сме излагани на неграмотно написани текстове - може да се случи да направи някоя грешка. Но за мен лично ако човек не е положил усилието да усвои нещо, което е толкова елементарно, че е заложено в учебната програма на децата между седем и десетгодишна възраст, това той въобще да има претенции за образованост е немислимо. Каквото и да е завършил впоследствие.

Защото за мен лично това означава, че е стигнал до която и да било последваща образователна степен без да е покрил абсолютния минимум на предишната. И цялата му образователна пирамида на надграждане е съшита с бели конци.

Възможно е да съм крайна, но като се замисля, това е единственото, на което държа абсолютно безпрекословно - грамотността.

Не може един човек с претенции да е образован да не може да пише правилно на майчиния си език. Абсолютно не може. Защото това означва, че не е положил елементарно усилие. А образованост без целенасочен труд няма. На която и да било възраст. И ако навикът да се полага подобен труд не му е създаден от първите дни на образованието му, пропуските му оттук нататък - в която и област да се развива - са гарантирани. Според мен.

Друг е въпросът, че хората с гарантирани пропуски започват да стават мнозинство. Когато на тяхна отговорност бъдат оставяни решенията, свързани с образованието и грамотността, резултатите са предначертани.

И вина за това няма развитието на езика - каквото се случва на всички езици изобщо, но всички от тях биват кодифицирани в официални правила, по които пък определя нивото на грамотност.  А съвсем различни фактори.

Редактирано Май 1, 2017 от dora

[Galahad]

Да се счита за неграмотност това, че не се спазват стриктно всички граматически правила определено е пресилено. То е все едно някой филолог да бъде изкаран пълен невежа само защото не познава из основи всичко, което е било преподавано в училище по другите предмети.

Отделен е въпросът, че родните медии диво се втеляват в граматическите правила, само дето дори статиите на тази тематика се оказват пълни с правописни грешки. Да не говорим, че изнагляват дотолкова, че коментират как някой е щракал из чата, а те са набъкали с грешки статия, която е била основната им задача за цял трудов ден и това е основният им източник на доходи.

Та правилата не са лошо, но е добре когато примерно с употребата на пълен или непълен член може да се промени смисълът на текста. Напр. ако с членуването се показва, че се има предвид съвсем конкретен обект, а при липса на членуване - когато се има предвид неопределен обект от същия вид. Напр. "Човекът" когато се има предвид конкретен човек и "човек" когато става дума примерно потенциално за всеки. Така с членуването се променя смисълът.

[dora]

1 hour ago, Galahad said:

Да се счита за неграмотност това, че не се спазват стриктно всички граматически правила определено е пресилено. То е все едно някой филолог да бъде изкаран пълен невежа само защото не познава из основи всичко, което е било преподавано в училище по другите предмети.

Отделен е въпросът, че родните медии диво се втеляват в граматическите правила, само дето дори статиите на тази тематика се оказват пълни с правописни грешки. Да не говорим, че изнагляват дотолкова, че коментират как някой е щракал из чата, а те са набъкали с грешки статия, която е била основната им задача за цял трудов ден и това е основният им източник на доходи.

Та правилата не са лошо, но е добре когато примерно с употребата на пълен или непълен член може да се промени смисълът на текста. Напр. ако с членуването се показва, че се има предвид съвсем конкретен обект, а при липса на членуване - когато се има предвид неопределен обект от същия вид. Напр. "Човекът" когато се има предвид конкретен човек и "човек" когато става дума примерно потенциално за всеки. Така с членуването се променя смисълът.

Между правописа и филологията има значителна разлика Едното е въпрос на елементарно усилие - същото, каквото един бъдещ филолог би вложил да научи таблицата за умножение. От третокласниците не се изисква да могат да правят семиотичен анализ също толкова, колкото не се изисква да решат теоремата на Ферма, примерно. Но от тях се изисква да могат да кажат колко е 7х8, както и да знаят къде се слага пълен член. И не е въпрос в конкретните интереси към определена специалност - те стават ясни много по-късно, когато човек се ориентира какво му харесва и какво не му е особено интересно. А в базисните познания на началното образование - еднакво задължителни и за тези, които след десет години ще учат филология, и за тези, които ще учат нещо друго.

Редактирано Май 1, 2017 от dora

[Skubi]

Казваме, майчин или роден език и се учи усновно в къщи. От майка, татко, баба, дядо. После в школото се ограмотява човек за правилата. Имам много познати усвоили почти 100% правилата за граматика, но произношението, разбирането на думите все още имат затруднения....СМСМ

[dora]

Преди 15 часа, Skubi said:

Казваме, майчин или роден език и се учи усновно в къщи. От майка, татко, баба, дядо. После в школото се ограмотява човек за правилата. Имам много познати усвоили почти 100% правилата за граматика, но произношението, разбирането на думите все още имат затруднения....СМСМ

Хм, от езикова гледна точка това е интересно да се изследва - граматична компетентност без владеене на езика, не ми беше хрумвало, че е възможно с майчин език. За майчиния език ли става дума всъщност? Да не би средата да е двуезична: в семейството - един език, а в обществото - друг? Можете ли да дадете някакви примери?

Редактирано Май 2, 2017 от dora

[Skubi]

Преди 14 часа, dora said:

Хм, от езикова гледна точка това е интересно да се изследва - граматична компетентност без владеене на езика, не ми беше хрумвало, че е възможно с майчин език. За майчиния език ли става дума всъщност? Да не би средата да е двуезична: в семейството - един език, а в обществото - друг? Можете ли да дадете някакви примери?

Да обърним нещата. Владеене на езика без граматична компететнтност. Това са децата, в средата в която живеят 100% владеят езикът без да знаят нито едно правило.

Владеене на граматиката без владеене на езикът. Това са учителите на чужди езици. Например. Много учители по английски немски след войната станаха учители по руски. И обратно след падане на комунизмът ала минут станаха даскали по английски. Назубриш правилата и давай....Това ми беше винаги смешно, че унгарците които близо 8 години биваха обучвани по-русски знаеха максимум "товариш учителница Я докладиваю Вам.....". Но ако им дадеш една дума да степенува или други задачи базирани на граматични решения отлично се справяха. От езикът на Пушкин, Лермонтов, Горки нито думица. 

Семеен пример. Жена ми на 16 годишна възраст почва да учи унгарски. после го учи до више завършване. 100% владее граматиката но с думите още има зор. 

Друго, имах колега от Ливан, за правохис него го питаха колегите, но с акцент говори.

Или така казаните умрели езици. Латинският например. Това което сега говорят лекарите или поповете е нещо развален латински. Истинското произношени е никой не знае вече. СМСМ

[dora]

Преди 4 часа, Skubi said:

Да обърним нещата. Владеене на езика без граматична компететнтност. Това са децата, в средата в която живеят 100% владеят езикът без да знаят нито едно правило.

Владеене на граматиката без владеене на езикът. Това са учителите на чужди езици. Например. Много учители по английски немски след войната станаха учители по руски. И обратно след падане на комунизмът ала минут станаха даскали по английски. Назубриш правилата и давай....Това ми беше винаги смешно, че унгарците които близо 8 години биваха обучвани по-русски знаеха максимум "товариш учителница Я докладиваю Вам.....". Но ако им дадеш една дума да степенува или други задачи базирани на граматични решения отлично се справяха. От езикът на Пушкин, Лермонтов, Горки нито думица. 

Семеен пример. Жена ми на 16 годишна възраст почва да учи унгарски. после го учи до више завършване. 100% владее граматиката но с думите още има зор. 

Друго, имах колега от Ливан, за правохис него го питаха колегите, но с акцент говори.

Или така казаните умрели езици. Латинският например. Това което сега говорят лекарите или поповете е нещо развален латински. Истинското произношени е никой не знае вече. СМСМ

OK, грешно съм предположила, че говорите за майчин език, чиято граматика се познава, но той се говори лошо.

За чуждите езици е много ясно, че е най-лесно да се научи граматиката, но да не се знаят изключенията, нито пък да може да се импровизира с езика.

Като се замисля за примери с майчин език, се сещам за филолог - и то публична личност -  който редовно "мекаше":  "ще отидеме да видиме", макар да вярвам, че правилата са й били известни. Това ми се струва, че е влиянието на околната среда, което образованието не е успяло да компенсира. Но тогава граматичната норма просто не се владее добре, след като приложението й не е автоматизирано.

При това оттогава примерите на езикова неграмотност сред политиците експонентно се увеличават:

http://e-vestnik.bg/?p=7713&cp=1

http://www.varna.utre.bg/2012/05/24/73755-golyamo_mekane_i_ukane_v_politikata

Тези публикации не са скорошни, но показват процеса.

 

Редактирано Май 3, 2017 от dora

[ISTORIK]

Ето още малко публикации за езика на нашите политици:

http://inews.bg/-Красиви-ли-са-езиковите-портрети-на-българските-политици-_l.a_i.183857.html

https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/predstavyane_na_knigata_ezikovi_portreti_na_b_lgarski_politici_i_zhurnalisti_chast_vtora

http://www.mediapool.bg/rechta-na-polititsi-i-zhurnalisti-se-razminava-s-knizhovniya-ezik-news193269.html

http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=25071

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4809506

http://www.manager.bg/българия/езикът-на-bg-политиците-–-пълен-с-клишета-празен-откъм-съдържание

Редактирано Май 3, 2017 от ISTORIK

[ISTORIK]

 

[Skubi]

Незнам защо трябва да се мерим с политиците.....Не са цвете за мирисане от никоя гледна точка.....Точка. 

Бих предложил медиите да разгледаме. Вестници, радио, телевизия....С какъв речник разполагат дамите и господата.....После пък тези които възпитават учат всички тези, учителите....

[ISTORIK]

Не, ние не се мерим с политиците. Но много хора им подражават поради погрешното схващане, че щом са публични личности, те говорят правилен български език. И е престижно да говорят като тях, копирайки и техните езикови грешки.

Примерът с политиците е даден с идеята "Не говорете като тях, за да не ставате за смях!".. 

 

Редактирано Май 4, 2017 от ISTORIK

[Thorn]

Добре, всъщност каква ви е аргументацията за съществуването на правилот за пълен и кратък член? По мое мнение то е абсурдно и идиотско.

 

А аз бих махнал и буквите Щ, Ю, Я

[dora]

Преди 51 минути, Thorn said:

Добре, всъщност каква ви е аргументацията за съществуването на правилот за пълен и кратък член? По мое мнение то е абсурдно и идиотско.

 

А аз бих махнал и буквите Щ, Ю, Я

Целта на налагането на правило идва с кодифицирането на различните диалекти в един официален език.

Този процес стартира с Неофит Рилски и е окончателно мкодифициран в Иванчевския правопис, ето малко история:

http://www.promacedonia.org/la/la4_3.html

Ако искаме официален език - а не хиляда диалекта и още толкова социолекта, вследствие на което всеки да си говори и пише както му дойде наум, е нужно този официален език да се подчинява на правила - и тези правила да се изучават от всички. Официалният език е езикът на книгопечатането и на официалните институции. В личната сфера човек може да говори на който си иска диалект, но когато пише официално писмо или общува  с официалните държавни институции, това става на официалния за държавата език - и според правилата му. Ако не знае правилата, проблемът е негов, не на правописната норма. Това между другото важи за всички национални държави, които имат официален, национален език - не е някаква нашенска приумица за затормозяване на народонаселението

Между другото Иванчевскят правопис е далеч по-опростен от предложеното от Неофит Рилски - защото няма падежи при членуването. За изработването на официалния език също е изполван и най-лесният за усвояване говор. Представате си, ако бяхме хванали за езикова норма някой от родопските диалекти - там не само че си има падежи, там има значение и колко близо или далеч се намира даден обект от говорещия. А сега за едно просто като фасул правило за пълния член се спори, сякаш е висша математика

Така че всъщност каквото е било остаряло в езика, вече е премахнато и правописът е максимално опростен.

Това, че не се владее от значителна част от населението, не е причина правописната норма да се променя - тя се променя, когато има достатъчно фонетични и морфологични промени в взика, който да правят правописа такъв, какъвто е, неизползваем.

Неграмотността не е основание грамотността да се отмени.

Редактирано Май 4, 2017 от dora

[Black Wolf]

Т. нар. "книжовен език" е изкуствен, неестествен и измислен. Най-точното определение може би е кастриран. Мъртъв език. Истинският език е жив и постоянно променящ се.