На живо от Слънцето

[КГ125]

Това истинско ли е? Защото ако да, лекичко настръхват косите като го гледа човек .... 

 

[vorfax]

Яко е. Докъде е стигнала техниката, а едно време картинка в учебника беше прозорец към други светове.

Леко встрани, все съм се питал защо темповете, с които Слънцето се свива са толкова ниски? Изобщо свива ли се при ядрения синтез? Какво се разбира под изчерпване на горивото му?

[Du6ko]

Приблизително така. 4 атома Н се превръщат в 1 атом Не с 4 протона. Масата на Не е малко по - малка от тази на 4 рите  Н . Дефицита в масата се превръща в енергия. 

Процеса става главно в ядрото където налягането и t са максимални. На фотоните са нужни много години мисля хиляди докато достигнат повьрхността на слънцето. И няколко минути докато достигнат Земята за да ни сгреят и светят.

[Малоум 2]

В атом хелий има само 2 протона

И там ... в Слънцето, дето има реакция - май няма атоми - има плазма - ядра на водород, хелий и др., електрони, гама фотони, фонони, неутрино. Трудно ще е "направа" на цял атом. Не е много ясно.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Слънце

...

[Doris]

Преди 13 часа, vorfax said:

Яко е. Докъде е стигнала техниката, а едно време картинка в учебника беше прозорец към други светове.

Леко встрани, все съм се питал защо темповете, с които Слънцето се свива са толкова ниски? Изобщо свива ли се при ядрения синтез? Какво се разбира под изчерпване на горивото му?

Слънцето сега се разширява. Слава Богу, не много бързо за времевите мащаби на човечеството.

[Du6ko]

Да в Не обикновенно има 4 нуклона - 2 протона и 2 неутрона . Има и Не 3 с един неутрон но това е друга история. Грешно съм написал. 

[Du6ko]

Слънцето се разширява а Луната се отдаличава от Земята. Мисля с цели 4 см на година това е 4 м на столетиеи!

[vorfax]

Това He хелий ли е? Отбележи го някак, че е объркващо

[Joro-01]

Химическия знак на елемента хелий, да. Лек инертен (не реагира химически) газ. От менделеевата таблица. А "H" е водород.

Един протон е водородно ядро - на стабилния и най-разпространен изотоп - протий. Протон и неутрон е ядро на по-тежък изотоп -  деутерий. Протон и два неутрона са тритий - третият и най-тежък изотоп на водорода. Две деутериеви ядра или пък едно протиево и едно  тритиево дава ако се приближат достаъчно дават табилен хелий и се отделя енергия. Много енергия. На физиката е известен само един процес, който може да отдаде повече енергия на единица маса - аниилацията. Това е синтезна реакция, това става в звездите и хората опитват да го направят а земята. Без особен успех, като изключим водородната (термоядрената) бомба.

Душко, Душкооо...

Нищо де, показваш интерес, не  е малко.

[Du6ko]

Елементарно фасулско обяснение , без да задълбавам по дебелите книги и енциклопедии. При създаването на Вселената при постепенното изстиване енергията се превръща в материя например - p , n , e - протони , неутрони, електрони и от познатите ни хим . елементи се образуват практически само  Водород Н и Хелий Не - двата най леки и прости хим елементи. Водорода бива с  с атомно тегло (1, 2, 3 ), Не с 3 и 4 . Всички хим елементи от Литий нагоре в космологията и астрономията се наричат тежки или метали. Метали наричат даже С , О , S  - въглерод, кислород, сяра и т . д. 

При образуването на материят съотношението в маса  е около 75 % Н и 25 % Не и всички останали нищожно малко. Цитирам по памет приблизително. Ясно е съотрношение по количеството на атомите Н превъзхожда още повече Не понеже Н е средно почти 4 пъти по - лек.  За изминалите 12 - 15 или 18 милиарда години в недрата на звезди и галактики непрекъснато се образуват тежки елементи - метали. Но като маса те са все още около 1 % от масата във Вселената. 

Слънцето както средно статистическа звезда - жълто джудже също се състои приблизително от 3/4 Н и 1/4 Не и нищожна част други елементи. Ясно е че с всяка измината секунда количеството на Не се увеличава може би с някой друг тон но това за масата на слънцето си е дреблоия. Поне 1 до 5 милиарда години няма да имаме проблеми. После ще настъпят интересни времена за добрата стара Слънчева Система. 

[Малоум 2]

Близо до Слънцето също имало интересно.

http://megavselena.bg/zashto-merkuriy-se-sviva/

Защо Меркурий се свива?

Марс, Юпитер, Сатурн и дори Уран предизвикват голямо внимание през последно време, като към тях са изпращани сонди, космически кораби и  роувъри. Ако погледнем в обратна посока обаче, по-близо към слънцето, там е Меркурий, една не по-малко интересна планета и дори по-мистериозна от останалите.

Общ проект между Европейската космическа агенция и Японската космическа програма Jaxa скоро ще изпрати сонда към Меркурий  с надежда да реши една голяма мистерия.

Сондата е наречена БепиКоломбо (BepiColombo), и ще има за цел да проучи вулканите на Меркурий и да хвърли известна светлина на съществуването на вода във формата на лед на планетата. С повърхност която има температура варираща от +430 до -180 градуса по Целзий, Меркурий е изключително интересно, но и изключително трудно място за изследване.

Досега именно поради изключително тежкия климат там, планетата практически не е изследвана отблизо. Всеки космически кораб, който ще се приближи до планетата, за да я проучи, трябва да е изключително добре екипиран, за да издържи на интензивното слънчево греене и адската топлина. Трябва да се преодолее и блясъкът на слънчевите лъчи, които ще заслепяват всички камери приближили се до планетата.

Това обаче, което е най-интересно за Меркурий и което учените искат най-много да разберат чрез сондата, която ще изпратят към планетата, е отговорът на един въпрос, който ги мъчи от известно време – Защо Меркурий се свива?

Една от широко известните хипотези е, че това се дължи на охлаждането на кората на планетата, предизвикващо напукването й, водещо до свиване на планетата.  Сондата трябва да достави много подробни снимки и карти на повърхността на Меркурий и нейните пукнатини и да определи колко бързо планетата се свива и как този процес протича.

...

 

Е, най-простото обяснение би било "изпарение във вакуум". Всички вещества се изпаряват във вакуум - с различна скорост на изпарение (има и процес сублимация).

Кантар требе - падащо в-во върху Меркурий <-->  изпаряване. Ако е повече изпарението - ясно. Макар че, падащото вещество е неравномерно разпределено в посока откъм страна на падане върху планетата.

Също - Нагряване "в дълбочина" на скалите води до изпаряване на газова съставка която е била във физико-химическа връзка с "камънака". При следващо "потъване" на скалната маса - може и да стане забележимо свиване на планетата.

...

пп За весело:

http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9542&Level=2

В плен на машините

 

— Олеле, яйцата прегоряха! — плесна с ръце Жулиета и започна да навлича скафандъра си. Ромео надигна неволно глава от изчисленията, измърмори едно:

— Ами така е то, като се заблейваш с разни скучни схеми по витаминно готварство — а след това отново задряма върху формулата на Грахам.

Жулиета изтича навън. Беше точно пладне и слънцето приличаше с 460° върху каменната пустиня. В тигана, поставен направо върху една излъскана алуминиева скала, вместо яйца се виждаше някаква димяща подметка. Жулиета плесна отново с ръце и въпреки че никой не можеше да я чуе през изолацията, извика:

— Ами сега! Това бяха последните пресни яйца!

След това тъжно се прибра в ракетата и започна да бърника в сандъка с неприкосновените хапчета. Ромео се събуди още по-мрачен. И как да не е мрачен? Ето вече три дни се мотаят по тая щура планета. А и то поне да беше планета като планета. Меркурий! Жега, студ, студ, жега. Единствената полза от нея е, че Жулиета може да готви направо на слънце, без да хаби гориво. Но дори и за готвене слънцето не става: много е силно. А той — обикаля, изчислява, търси следи от минала цивилизация. Бе, каква цивилизация на такъв пек?

Със сърдито ръмжене Ромео изгълта трите хапчета, които Жулиета му поднесе на бяла табличка, и се изправи:

— Хайде!

— Ох, пак ли ще скитаме?

— Пак! Хората командировки ни плащат. Очакват велики да станем.

Облечени в скафандрите, те отново се движеха по металическата пустиня и оглеждаха опротивелия им вече пейзаж. Едно поточе от разтопено олово тихо клокочеше наблизо. Няколко хълма от брилянти и изумруди неприятно блестяха в очите им. Ромео включи външните микрофони и се обърна към Жулиета:

— Скука! Хората на Марс живот живеят. На Венера все едно, на курорт са отишли, а ние тук...

Зад гърба му се чу тих металически смях.

— Какво се смееш така прегракнало? Не си ли съгласна...

— Ромео — обади се разтреперано Жулиета. — Аз...аз... не се смея... Някой...

Ромео се обърна рязко. Наоколо беше пусто.

— Глупости! Така ми се е сторило!

Смехът се повтори — пак зад гърба му, тоест от противната страна.

— Ромео, страх ме е! — Жулиета така се притисна до него, че скафандърът й изскърца меланхолично.

— От какво ще те е страх? Хлапашки работи! Та планетата е мъртва, не виждаш ли?

— Бог да я прости! — каза някой дрезгаво пак зад гърба му.

— Ромео... Ромео... Ако си решил... да ме плашиш...заради яйцата... не е честно...

Но и на самия Ромео не му беше до смях. Огледа се отново предпазливо, напрегна слух... Нищо! Пое си дълбоко дъх, приближи до една от скалите и почука по нея. Тя отекна с металически звук.

— Ето, виждаш ли — това е само ехо. Вероятно от скалите. Та те са от чисто желязо.

— 25% алуминий и 75% молибденова стомана с примеси на европий и цинк — изскърца някой зад него.

Ромео се обърна бързо — пак нищо.

— Ехо, ехо... ама чак отговори в проценти да дава... —той почувствува как му се повишава кръвното налягане.Жулиета разбра, че мъжът й е в безизходица, и с присъщия й майчински инстинкт пристъпи напред и го закри с тялото си.

— К... който и да си ти... — прошепна тя — излез веднага, защото... защото аз ей сега ще... ще припадна!

...(продължава)