Какви мерки биха намалили родноезиковата неграмотност?

[Skubi]

Не само това, ами и това, че сега когато цунамито от информация и детайлите за събиране на всякакъв вид информации е в невиждани количества, няма никой който да научи децата как да я възприемат, оценяват, селектират и прочие. Фактически са оставени на сами защото родителите или не разбират или нямат време да се задълбочат а учителите пък също така са с това.

Едно време в школото заниманието на децата беше фактически от 8 до 17-18 часа. Часове, след тях кръжоци, подготовка за следващият ден, писане на домашно. И всичко това с помоща на учители, възпитатели.

Защото се знаеше, че родителите са на работа цял ден. 

Виж в това ретро филмче, показват последният голям проект на соцрежимът нещо като Овча Купел. Близо 100 000 жителен панелни згради. тук в училищата например беше задължително на всеки да учи музика/училището даваше инструментите за пълен оркестър/ и да кара някакъв спорт. 

Сега това училище/казваха му червено защото беше боядисано на червено/ го направиха китайско основно и прогимназиално училище.....

 

[Самодива]

Преди 13 минути, dora said:

Защо е така?

Идва само за часовете по своя предмет и за консултациите по график, остава по-дълго време в училище само ако участва в някоя комисия или проект. Често има само два или три учебни часа дневно, а понякога нито един.

[dora]

Преди 26 минути, Самодива said:

Често има само два или три учебни часа дневно, а понякога нито един.

Koй позволява това?

Според норматива от 720* часа, разделени на 170** учебни дни, учителят трябва да има 4,2 часа на ден.

Ако класният ръководител работи два-три часа дневно, следва да получава заплата, отговаряща на заетостта си.

2 х 45 мин = 1,5 часа дневно х 5 дни = 7,5 часа седмично

3 х 45 = 2,25 часа дневно х 5 дни = 11,25 часа седмично

Заплатата за пълно работно време се определя на основата на заетост 40 часа седмично.

Дори да се вземат предвид часовете, необходими за подготовка на учителя, заетостта продължава да ми изглежда неправомерно малка...

---

*http://www.dnes.bg/obrazovanie/2017/02/15/namaliavat-normativa-po-predmeti-zaplatite-na-uchitelite-syshtite.332049

** http://www.segabg.com/article.php?id=24134

 

 

Редактирано Май 28, 2017 от dora

[dora]

Преди 9 часа, T.Jonchev said:

катастрофалните резултати, произтичащи от принципа "парите следват ученика"

Можете ли да напишете в малко по-големи подробности защо този механизъм не работи? Сам по себе си той не е порочен - порочна би могла да бъде реализацията му.

[Самодива]

Преди 33 минути, dora said:

Koй позволява това?

Според норматива от 720* часа, разделени на 170** учебни дни, учителят трябва да има 4,2 часа на ден.

Ако класният ръководител работи два-три часа дневно, следва да получава заплата, отговаряща на заетостта си.

2 х 45 мин = 1,5 часа дневно х 5 дни = 7,5 часа седмично

3 х 45 = 2,25 часа дневно х 5 дни = 11,25 часа седмично

Заплатата за пълно работно време се определя на основата на заетост 40 часа седмично.

Дори да се вземат предвид часовете, необходими за подготовка на учителя, заетостта продължава да ми изглежда неправомерно малка...

Има колеги /по т. нар. технически предмети/, които поради невъзможност да имат пълен норматив, преподават и в други училища, но са предпочетени за класни ръководители. Освен това часовете по география, химия, физика не са равномерно разпределени през цялата година, тъй като са 1,5; затова през първия срок например колегата по география има 2 часа в даден клас, а втория - един. 

Подготовката може да се осъществява и вкъщи, не е задължително да бъде в училище. 

П.П. Преди малко повече от година беше намалена преподавателската заетост по предмети като история и цивилизация, география и икономика, философия, религия и гражданско образование. От 720 часа нормата по тези дисциплини стана 684 часа.

Редактирано Май 28, 2017 от Самодива

[nik1]

Преди 13 часа, Б. Киров said:

Спомням си, че системата на делегираните бюджети беше приета след една голяма учителска стачка с митинг пред Народното събрание, на който с гордост заявявам, че и аз присъствах в тяхна подкрепа. Тогава беше изречена и онази прословута фраза "да разтуряме седянката". Това като отклонение, няма повече да разводнявам темата.

Тъй като много години се занимавам с независим контрол на качеството, мога да кажа нещо по този въпрос

В тези области на производството и услугите, в които качеството се поставя като задължение на производителя (свързаните със здравеопазване, безопасност и т.н.) е важно заплащането на работещите/проверяващите да не зависи от броя на  на произведените изделия или извършените дейности, и от резултатите от техните тестове/оценяване, в случаите когато когато работещите оценяват качестватата им..В тази връзка има възприети както международни стандарти, така и нормативи - ЕС директиви и български норми,

Делегираните бюджети в този си вид, и сами по себе си противоречат на двата принципа - независимост на заплащането на учителите от броя на учениците,  и донякъде и косвено - независимост от оценъчни резултати, давани от учителите (училищата).

/Само за миг си представете хипотезата, че на съдиите беше доплащано/плащано за брой гледани дела, и за осъдителните присъди .. За мен няма нищо смущаващо в това което се случва, по-скоро щях да съм шокиран, ако функционалната грамотност на нашите деца беше нарастнала , което би значело че ISO, IEC И ЕС грешат, а опитът ми не истински, ами съм сънувал през тези години :). /

Това не е нещо непременно лошо или непредолимо. В много индустрии заплатите на работещите са свързани с резултатите,
Как работи "индустриалната и пазарна система" в тези случаи - Ами прагматично, просто и логично:  В тези индустрии има напълно независим втори контрол (които се подчинява на всички стандарти за независимост и безпристрастност!), който оценява работата и качеството "излезнало" от производствените отдели. 

Е, българската образователна  система, явно не е готова все още с втората част от домашното си..

ПС

За мен буди и недоумение фактът, че учителите изпитват учениците, на които еднолично преподават. Това май е слабост за всяка държавна образователна система и не знам дали и кога ще бъде преодоляна някъде. В "частното" стандартите са ясни: "одиторите не одитират своята работа" (Аз съм също така и одитор)

 

 

Редактирано Май 28, 2017 от nik1

[T.Jonchev]

1 hour ago, dora said:

Koй позволява това?

Според норматива от 720* часа, разделени на 170** учебни дни, учителят трябва да има 4,2 часа на ден.

Ако класният ръководител работи два-три часа дневно, следва да получава заплата, отговаряща на заетостта си.

2 х 45 мин = 1,5 часа дневно х 5 дни = 7,5 часа седмично

3 х 45 = 2,25 часа дневно х 5 дни = 11,25 часа седмично

Заплатата за пълно работно време се определя на основата на заетост 40 часа седмично.

Дори да се вземат предвид часовете, необходими за подготовка на учителя, заетостта продължава да ми изглежда неправомерно малка...

Ей Богу, Dora, след този постинг започвам да се чудя какъв контакт въобще сте имали с образователната система. Според вашите сметки учителите буквално си клатят краката, не си гледат работата и в малкото часове, които имат, а на това отгоре ползват огромни отпуски (последното прибавям за пълнота на критичната картина). Абсолютен лайф! Ами това е точно гледната точка на масата странични наблюдатели, обсъждащи учителските кусури и "капризи" между две кафета, без да имат никаква представа нито от фактическата ангажираност на учителите, нито от атмосферата, в която работят.

 

1 hour ago, dora said:

Можете ли да напишете в малко по-големи подробности защо този механизъм не работи? Сам по себе си той не е порочен - порочна би могла да бъде реализацията му.

Не работи, защото се използва за рекет на училища и на учители: както от страна на ученици и родители, така и на държавата. Фразата, естествено, звучи добре, но не се иска кой знае каква мисъл, за да се предвиди действието на подобен принцип в условията на демографски срив, на загуба на духовни ценности и на почти тотална демотивация за учене.

[stinka (Rom)]

Преди 2 часа, Skubi said:

 

 

Бааааа.... колко много неостъклени балкони............. това не е човешко!

[Самодива]

Смятате ли, че НВО в IV и VII клас, както и ДЗИ в XII клас могат да се приемат за независимо оценяване? 

stinka, Вие ми напомнихте за един ученик, който ме попита, докато обяснявах за видове ъгли, дали имам кон. Не се сърдете, просто е забавно.

Редактирано Май 28, 2017 от Самодива

[nik1]

1 hour ago, T.Jonchev said:

Не работи, защото се използва за рекет на училища и на учители: както от страна на ученици и родители, така и на държавата. Фразата, естествено, звучи добре, но не се иска кой знае каква мисъл, за да се предвиди действието на подобен принцип в условията на демографски срив, на загуба на духовни ценности и на почти тотална демотивация за учене.

Теоретично погледнато се вижда къде е слабостта на системата: преподавателите, учителите/менторите са и едновременно изпитващи и даващи оценки, и като съчетаващи двете, са подложени на безброй влияния..В "частното" от десетилетия тези дейности са  разграничени, и нещата са уредени така ,че над  даващият оценка стои само Бог..

Ако говорим за моя опит и практика: СЕО-то може хипотететично да не се съобрази със заключението ми, но това си е за негова сметка и отговорност . В случай че греши, ще понесе загуби от своя "джоб" или от този на акционерите (което се е случвало повече от един път!) Аз също съм плащал един път от джоба си за моя неправилна преценка (не ме е страх да поемам отговорности),
Когато системата е държавна и обществена загубите обаче са на цялото общество!

 

Редактирано Май 28, 2017 от nik1

[dora]

1 hour ago, T.Jonchev said:

Ей Богу, Dora, след този постинг започвам да се чудя какъв контакт въобще сте имали с образователната система. Според вашите сметки учителите буквално си клатят краката, не си гледат работата и в малкото часове, които имат, а на това отгоре ползват огромни отпуски (последното прибавям за пълнота на критичната картина). Абсолютен лайф! Ами това е точно гледната точка на масата странични наблюдатели, обсъждащи учителските кусури и "капризи" между две кафета, без да имат никаква представа нито от фактическата ангажираност на учителите, нито от атмосферата, в която работят.

Просто се опитвам да изнеса дискусията в различна от обичайната перспектива. Натоварванията на лекарите не са по-малки, да речем, условията им на работа най-често не са по-добри, отговорността им е съвместима или по-голяма, работи се на дежурства, вкл. нощни по 12 часа, но работната им седмица е 36 работни часа. Ваканции от близо три месеца няма.

Казвам го и заради това, което написа Самодива: организацията на работата не позволява на класния ръководител да бъде близо до поверените му деца. Защо не? Защо отговорността винаги се губи някъде по трасето? 

Казвам го и защото имам представа какво е работното време и заетостта на учителите другаде. Вкл. примерно в това, че в работните задължения на учителите влиза освен преподаването на предметите им (за което те имат поне два пълни дни седмично с часове от осем и половина сутринта до три следобед),  и административна и организационна работа, и работа с родителите, и работа по проекти, и ежегодни дни за обучение на учителите, и въвеждане и следване на множество протоколи, като напр. срещу тормоза в училище, и финансова отчетност, и цялостна отговорност върху поверените им деца, която ако е необходимо, включва  домашни посещения. И директорът на училището, и всеки учител поотделно, знае имената и личната история на всяко едно от децата в училището. При инцидент, каквито ежедневно стават в българските училища, учителите не просто ще бъдат санкционирани, не само правата им да си изпълняват професията ще бъдат отнети - те ще бъдат съдени до последно.

Когато говорим за училищния труд, българските учители ще излязат най-заетите, а резултатите от година на година стават все по-плашещи... 

Затова поставям нещата и в тази плоскост - в която не виждам да се мисли изобщо....

Редактирано Май 28, 2017 от dora

[T.Jonchev]

Преди 42 минути, dora said:

Казвам го и заради това, което написа Самодива: организацията на работата не позволява на класния ръководител да бъде близо до поверените му деца. Защо не? Защо отговорността винаги се губи някъде по трасето? 

Струва ми се, че говорите от позицията на начален учител. Но ако сте предметник със седем часа за деня, ако в този ден сте и дежурна примерно на първия етаж, а класът ви е на третия или четвъртия, няма как да стане, освен ако не се раздвоите. Но мисля, че навлизаме в прекалени детайли. 

Отговорността не се губи - за това се грижи министерство, РУО, директори, общинска власт, родители ...Загубени са само правата, а в редица случаи - и честта.

[Самодива]

Преди 1 час, dora said:

Когато говорим за училищния труд, българските учители ще излязат най-заетите, а резултатите от година на година стават все по-плашещи... 

Да ,няма да се подобряват резултатите.

Може и да прозвучи като оплакване, но днес от мен се изисква огромен брой излишна документация. Няколко примера: консултация с учител относно някой ученик - най-добре да има протокол; среща с родител - тук вече е задължително протокол с подпис и отбелязване в специална тетрадка за обратна връзка; попълване на четири различни бланки, съдържащи името на училището, класа, класен ръководител и възпитател, трите имена на детето, дата на раждане, ЕГН, имената на родителите, адресите и телефоните на всеки поотделно, месторабота, екип за работа с детето /понякога членовете са повече от десет/, изготвил с име, дата, град и подпис. Да, може би не е много, но не и когато учениците са 14, а писането е на ръка.

[sir]

Преди 4 часа, dora said:

Когато говорим за училищния труд, българските учители ще излязат най-заетите, а резултатите от година на година стават все по-плашещи... 

Ами да, заети са. И то това е част от проблема. Щото на учителите в момента са им вменени една камара задължения, които изобщо не би трябвало да са техни. 

И понеже виждам, че сте се разговорили за учителството. Аз ще ви кажа какъв е един от големите проблеми на училищната ни система в момента. Той, разбира се, не е сам за себе си, а произтича от други по-дълбоки проблеми, така че е по-скоро последица. Но и сам по себе си е огромен проблем. А именно - вече почти няма мъже учители. Има цели големи училища с по един-двама мъже, а някъде и нито един. 

[Galahad]

Не ми е ясно как точно българските родители може да са единствено отговорни за грамотността на децата си при положение, че някои от тях се радват в нашата мила родина на 12-14 часов работен ден, а срещу това взимат някаква мизерна заплата.

Ето примерно как стоят нещата с работния ден в Холандия Да не говорим за работещата система от услуги - в смисъл там не е всичко на принципа "Направи си сам" и почивните дни са време за почивка, а не за трудова дейност у дома. 

Общо взето у нас с образованието е като със всичко останало в държавата - държавата никаква я няма, а отговорността се прехвърля от един на друг като горещ картоф. За да има резултати, трябва да има и реални възможности за постигането им. Когато си на пенсия от 120 лева, няма как да си купиш 3 книги от по 60лева дори да се махне ДДС-то и те да станат по 50 лева, т.е. общо 150 лева. Ако пожелателните, но невъзможни препоръки вършеха работа всички щяхме да живеем поне до 150 години.

При положение, че в анкетата няма опции от рода на: нормално работно време за родителите и нормални заплати и пенсии не виждам никакъв смисъл от въпроси свързани с ролята на семейството и с купуване на каквото и да е. Ако родителите нямат пари за интернет и децата нямат достъп до него какво значение има примерно колко са грамотни модераторите?!?

[nik1]

Бих предложил анкетата да се допълни с отговор "Въвеждане на системи за упраление на качеството в образователните институции"

Като този  https://www.iso.org/obp/ui/#iso:std:iso:iwa:2:ed-2:v1:en

Или по скоро като задаващия се свеж вятър на промените:
http://kachestvoto.com/novi-momenti-v-iso-90012015/

Румелийците са първи и единствени засега в България в това начинание:

http://u4avplovdiv.com/мг-първото-училище-със-система-уп

 

 

[ISTORIK]

Може да се добави. Ще го добавя. Когато ме изпишат от болницата и се докопам до компютър. Междувременно, ако имате предложения за нови добавки в анкетата, дайте ги. 

[dora]

Преди 5 часа, T.Jonchev said:

Струва ми се, че говорите от позицията на начален учител. Но ако сте предметник със седем часа за деня, ако в този ден сте и дежурна примерно на първия етаж, а класът ви е на третия или четвъртия, няма как да стане, освен ако не се раздвоите. Но мисля, че навлизаме в прекалени детайли. 

Отговорността не се губи - за това се грижи министерство, РУО, директори, общинска власт, родители ...Загубени са само правата, а в редица случаи - и честта.

Това, до което ми се ще да достигнем, е да се разбере къде е ключът от бараката - в организацията на работа? Би ли могла тя да е по-добра? Какво би могло да се направи? Ясно е, че факторите са много. Но не ми се вярва това положение да не може да бъде поправено.

[dora]

Преди 2 часа, sir said:

. А именно - вече почти няма мъже учители. Има цели големи училища с по един-двама мъже, а някъде и нито един./

Подобен проблем с феминизацията на професията мисля, че има навсякъде*. Съгласна съм, че това е проблем. Пише ли ви се повече защо мислите, че това е важно? Някои от аспектите са ясни, те са като в семейството - жените не може да са модел за подражание за момчетата. Какво друго бихте набелязали?

*Документ на Юнеско, там има таблици със статистика:

http://unesdoc.unesco.org/images/0021/002122/212200e.pdf

Редактирано Май 28, 2017 от dora

[dora]

Преди 5 часа, Самодива said:

Да ,няма да се подобряват резултатите.

Може и да прозвучи като оплакване, но днес от мен се изисква огромен брой излишна документация. Няколко примера: консултация с учител относно някой ученик - най-добре да има протокол; среща с родител - тук вече е задължително протокол с подпис и отбелязване в специална тетрадка за обратна връзка; попълване на четири различни бланки, съдържащи името на училището, класа, класен ръководител и възпитател, трите имена на детето, дата на раждане, ЕГН, имената на родителите, адресите и телефоните на всеки поотделно, месторабота, екип за работа с детето /понякога членовете са повече от десет/, изготвил с име, дата, град и подпис. Да, може би не е много, но не и когато учениците са 14, а писането е на ръка.

И те водят същото количество документация. За началния курс освен всичко това има и лични дневничета на всеки ученик. Които също се попълват всеки ден, на ръка, от учителя. Това става в обедната почивка.

Два пъти годишно има и анкети до всички родители, които пък се включват в писането на  едни ежегодни и петгодишни планове за развитието на училището, като на основата на посочените цели на шест месеца се прави оценка, по това се оценяват и учителите и така нататък. Самите пък учители попълват самооценка и какво ли не. Понеже резултатите от стандартните държавни тестове за всички училища са публични - не само всеки родител, всеки може да прочете и да сравни училищата по оценките на учениците им, а родителският съвет (като контролен орган) може и да изисква обясняния  - подобряването на съответната средна оценка на тестовете влиза в тези планове и следователно и в цялата последваща от това документация, и така нататък.

Според мен учителите просто не са свикнали, че и това е част от работата, при това важна. Струва ми се, че разликата е само в това, че личните данни (имена, паспортни денни, ЕГН) се съхраняват в електронен формат и могат да бъдат избрани и изпечатани върху формулярите. Съгласна съм, че ще е по-добре този тип дейности да се дигитализират.

Редактирано Май 28, 2017 от dora

[nik1]

Преди 21 минути, dora said:

Подобен проблем с феминизацията на професията мисля, че има навсякъде. Съгласна съм, че това е проблем. Пише ли ви се повече защо мислите, че това е важно? Някои от аспектите са ясни, те са като в семейството - жените не може да са модел за подражание за момчетата. Какво друго бихте набелязали?

Доколкото съм чел и си спомням - това се само за момчетата без бащи/отглеждащи ги мъже в семейството, момчетата на самотни майки. Тези момчета, които имат мъжки родител, имат свой "модел за подражание"

Е то май логически няма как при любящ  баща или дядо, да се подражава на друг мъж, не мислите ли? Споменавам "дядо", защото мен ме отгледаха дядо ми и баба ми, а моят "герой" беше дядо ми, Но също така подражавах и на по-големия си брат

-------------------------------

Не искам да обидя никого:  по-скоро мисля че тези виждания и изследвания (които според мен са спорни) - за "вредящата феминизация", са плод на културни стереотипи..

[dora]

Преди 32 минути, nik1 said:

Доколкото съм чел и си спомням - това се само за момчетата без бащи/отглеждащи ги мъже в семейството, момчетата на самотни майки. Тези момчета, които имат мъжки родител, имат свой "модел за подражание"

Е то май логически няма как при любящ  баща или дядо, да се подражава на друг мъж, не мислите ли? Споменавам "дядо", защото мен ме отгледаха дядо ми и баба ми, а моят "герой" беше дядо ми, Но също така подражавах и на по-големия си брат

-------------------------------

Не искам да обидя никого:  по-скоро мисля че тези виждания и изследвания (които според мен са спорни) - за "вредящата феминизация", са плод на културни стереотипи..

Вижте на какво попаднах преди малко:

https://revisesociology.com/2015/02/04/gender-inequality-education-in-school-factors/

Сайтът е за студенти, но в линка има сравнително представителен преглед на социологически теории по въпроса.

[Б. Киров]

Преди 1 час, dora said:

Това, до което ми се ще да достигнем, е да се разбере къде е ключът от бараката - в организацията на работа? Би ли могла тя да е по-добра? Какво би могло да се направи? Ясно е, че факторите са много. Но не ми се вярва това положение да не може да бъде поправено.

Ник, по мое мнение, посочи ключа от бараката за липсата на добри резултати. В липсата на външен одит и критерии за качество на крайния продукт на образованието от гледна точка на потребителите.

От едната страна обществото чрез държавата налива пари в една затворена система, където директорът като Крал-Слънце би могъл да каже "Училището - това съм Аз"; от другата страна същото общество не получава качествен продукт за вложените си пари и не може да надникне в двора на Краля-Слънце. Каквото излезе от там и му се предложи, това е. На кой не му харесва - терминал 2. 

Значи нещо в работата на системата не е ефективно, за да не дава тази система продукт с принадена стойност по-голям от вложените средства.

В едно бизнес предприятие причината може да е само една – липса на контрол върху производството. Нарича се одит. Обикновено одиторите трябва да са назначени извън средите на работниците.

Според мен ключът от бараката е в изолирането на потребителя на продукта, а това са децата и техните родители, от процеса на контрол върху качеството на самия продукт - образованието на децата.

Механизмът на началното и средното образование е оставен да работи заради самия себе си – за да дава количество на продукция във вид на бройки деца, което му осигурява финансиране, без да се интересува от реалното качество на това образование, защото никой де факто не го контролира и оценява отвън, от гледна точка на потребителите, системата се самооценява и самовъзпроизвежда.

В този смисъл "парите следват ученика" е корупционна формула за източване, каква хубава дума вместо крадене, на държавни, което ще рече обществени, средства, без да се вземе под внимание качеството, което ще постигнат тези пари. Повече изкласили ученици, повече пари. Няма значение, че са неграмотни, нали са бройки, всяка бройка по 2000 лева годишно в бюджета на училището.

Тези които са най-заинтересовани от това външно оценяване – родителите и децата им – не могат реално да упражняват никакъв одит; парадокс, но реалност. Системата на началното и средното образование в България така погледнато работи самовъзпроизводително, за да усвоява обществени средства.

Поне така ми изглеждат отвън нещата, не съм работил в тази система, но съм продавал някакви продукти на пазара, където всички усилия на всеки производител се насочват към крайния потребител на продукта, той е Цар за производителите, и те гледат да направят всичко по-качествено за него. Иначе производителят фалира, ако пренебрегне този пазарен закон.

Би могло да се погледне в други държави, за да се види как е там.

 

[Б. Киров]

Ето как стоят нещата с обществения контрол, което е вид одит, върху работата на училищата в:

Англия:

Директорът не се разпорежда самостоятелно със средствата. Прави това съгласувано с Обществения съвет.

Италия:

Директорът се разпорежда с финансите, но е член на Училищния съвет, в който влизат учители, родители и ученици. Директорът съобразява всички свои решения с този Училищен съвет.

Германия:

Директорът управлява, но работи съвместно с Учителския съвет и Съвета на училището.

Франция:

Във всички случаи имаме обществен одит, представен от организации. В САЩ нещата са още по-ярко изразени като обществен контрол.

Данните са от книгата "Образователните системи на страните от Г7", 2015 г. на Маринела Михова.

Редактирано Май 28, 2017 от Б. Киров

[nik1]

Да добавя и ацентирам нещо към съобщението на Киров:

Качеството на даден продукт/услуга  или "качеството" като ефективност при функционирането на дадена организация (с цел осигуряване на качество), в частната сфера, не е самоцел. "Ръката на пазара" не е невидима (не знам защо все още се изполва тази метафора) а е напълно видима, както върху работещите в организацията, така и върху обществото като цяло.

При невъзможност да създаде качествен продукт (продукт отговарящ на клиентските,техническите и нормативни изисквания, или пък казано по друг начин - продукт и услуга със съответстващи на обявените  самия производител характеристики, ) загубите за организацията (и за работещите) са както преки (клиентите просто казано връщат некачествените продукти, в много случаи това е деформализирано - клиентът пише писмо, описва проблема и връща по куриер продукта, и забележете - всичко това е за сметка на организацията), така и косвени (пропуснати ползи от загуба на клиенти и пазари)

Ясно на всички тук е че близо 140 години образователна система у нас (и не само у нас) няма общо с пазара и неговите принципи (от тях следва независимото оценяване, което при пазарните отношения е от интерес на ръководствата, за да предпазят организациите от загуби), тогава защо се учудваме, че системите се провалят (консумират все повече, и дават все по-малко)?
Те се провалят в страни с малка корупция - пример Великобритания, а ние като че ли доста илюзьорно очакваме системата ни да работи добре в условията на корупция, и на управленски и общ партикуларизъм.

 

Редактирано Май 29, 2017 от nik1