Какви мерки биха намалили родноезиковата неграмотност?

[vorfax]

Пчеличките работнички бачкат за насъщния, а търтеите се угояват и прехвърлят работа на стажанти. Това е втори пример, че който учи няма да сполучи,а ще върши чужда работа.

[ISTORIK]

Синоним(и) - дума или думи със същото значение като на някоя друга дума, чийто правопис не знаем. 

[Б. Киров]

On 5/21/2017 at 13:11, sirius said:

Киров, ти си човек на думите. Би трябвало да знаеш какъв смисъл носят, какво о-значават. 
Розмари НЕ Е победила системата - заобиколила я е. Това са различни работи. 
Заобикалянето ли е алтернативата? В твоите думи ти остави книгоразпространителите на мястото им, и предлагаш заобикаляне. Това ли е алтернативата според теб?
Да заобикаляме пречките вместо да ги отстраняваме? Какъв е смисъла на такава "система"?

А заглавието на книгата ми подсказва, че авторката е стигнала до нещо интересно. Много съм любопитен какво пише в нея.

Сириус, привет!

Розмари Е победила системата на книгоразпространението, но в личен план.

Какво ще се случи след няколко години в българското книгоиздаване и книгоразпространение, съдейки по моята информация и опит.

Ще стане същото, което се случи в САЩ преди десетина години, след като Амазон започна да продава в електронната си книжарница милиони заглавия при „печат при поискване” – авторът и издателствата излагат в една виртуална книжарница електронния вариант на изданието си и всеки може да го закупи веднага в хартиен вид, дори в 1 единствена бройка. Няма скъпи наеми за книжарници, няма печатници, няма издатели между читател и автор. Посочваш книгата, утре книгата е у дома ти, независимо дали живееш в Калифорния или в Ню Йорк. Това се случи в САЩ преди десетина години и го направи Амазон. Книжарниците не изчезнаха, издателствата и печатниците не фалираха, но пазарът им се сви с повече от 50 процента, а това е контролния пакет от акции за един пазар. Същият процес тече и в Европа, Канада, Великобритания и Япония. Това ще се случи и с местния пазар на книги в България, рано или късно.

Печат при поискване означава, че електрония продавач, в случая Амазон, притежава технологията да направи книжното тяло дори на една поръчана електронна книга в рамките на минути, при това на цена по-ниска от тази на изработената в печатница книга и продавана в традиционна книжарница. Как го правят: изключително елементарно, дигитален печат и подходяха комбинирана техника за сглобяване на книжно тяло.

Всичко това го има и днес в България, и то всъщност струва смешно малко в сравнение със скъпия офсетов печат, използван традиционно в книгоиздаването на големи тиражи. Примерно оттук

 

http://www.langri.net/products/prod_perf_semi.html

но и на много други места.

В България и днес, сега, може да се закупи цяла такава линия в рамките на цената на някоя малка офсетова машина в квартална печатничка и с тази линия човек да покрие поне половината от виртуалния пазар в България по описания метод „печат при поискване”. Не са се досетили предприемчиви хора, не са го направили.

Останалото е добре разработен сайт с достатъчно пространство върху сървър и няколко айти грамотни хора, които да го разработят и поддържат. И услуги на куриерски фирми. Нищо повече.

Който го направи, ще обърне с краката нагоре цялата система на българското книгоиздаване и книгоразпространение в сегашния му абсурден вид.

Розмари го е направила наполовина и само за себе си. Тя няма печатница, и затова работи с издателство, което печати целия й тираж, но тя продава сама собствената си книга онлайн. Ако съществуваше описаната затворена система на авторство – предпечат – виртуална книжарница – печат при поискване, Розмари просто щеше да „качи” книгата си там и въпросния виртуален книжар щеше да й отчита исканите от нея 30 процента авторски права без никакви пазарлъци. Всеки ден, всеки месец, без да има нужда да допечатва тя книгата си и да се занимава с каквото и да е друго странично, освен да си пише следващата книга.

 

И все пак, поне според мен, Розмари Е победила Системата.

 

 

Редактирано Май 23, 2017 от Б. Киров

[vorfax]

On 23.05.2017 г. at 8:02, Б. Киров said:

В България и днес, сега, може да се закупи цяла такава линия в рамките на цената на някоя малка офсетова машина в квартална печатничка и с тази линия човек да покрие поне половината от виртуалния пазар в България по описания метод „печат при поискване”.

Не излиза ли многократно по-скъпо? Какво става ако днес някой поръча 1 бройка - включва се печатницата за 1 бройка?

Над 30% от отпечатаните книги никога не се продават. Всъщност революционното, което Амазон въведе, е продажбата на дигитални книги и прекрасни дигитални четци, а именно те поевтиняват в пъти крайния продукт. Още през 2012 г. от Амазон обявиха, че продават повече електронни, отколкото книжни книги.

Редактирано Май 26, 2017 от vorfax

[Б. Киров]

Преди 15 минути, vorfax said:

Не излиза ли многократно по-скъпо? Какво става ако днес някой поръча 1 бройка - включва се печатницата за 1 бройка?

Не излиза, защото го печатат всъщност с бърз и качествен лазерен принтер, това е дигитален печат. Пускат го направо от ПДФ файла и става за минута-две. После си имат книговезница, която го сглобява пак за същото време в книга и това е. В началото бяха в съдружие с някаква полиграфическа фирма, която им беше разработила цялата тази технология, после изглежда ги закупиха и сега работят така.

 

Преди 15 минути, vorfax said:

Над 30% от отпечатаните книги никога не се продават. Всъщност революционното, което Амазон въведе, е продажбата на дигитални книги и прекрасни дигитални четци, а именно те поевтиняват в пъти крайния продукт. Още през 2012 г. от Амазон обявиха, че продават повече електронни, отколкото книжни книги.

Работят комбинирано - там където си качваш електронния вариант, веднага ти предлагат да го продаваш и в книжен, от електронната книга, при определени изисквания, могат да напечатат и книжна. В другия им сайт е обратно, като качиш ПДФ за книжно тяло, веднага те насочват, ако желаеш, да я продават и в електронен вариант. така покриват и двата пазара. Съответно електронния вариант е в пъти по-евтин от книжния, но има клиенти и за двата варианта.

Те всъщност нямат никакви непродадени книги по този начин, печатат само това, което някой иска да купи.

Редактирано Май 26, 2017 от Б. Киров

[vorfax]

Преди 13 минути, Б. Киров said:

Не излиза, защото го печатат всъщност с бърз и качествен лазерен принтер, това е дигитален печат.

Причината офсетовия принтер да съществува е, че той е пригоден за големи (промишлени) количества. Когато изнасилиш един "качествен принтер" той просто ще се развали.

Отделно и скоростта. Представям си как един вестник се печата с един "качествен принтер". Когато отпечата последния брой на тираж сигурно ще е минал месец.

Третият проблем е, че ако някой поръча една бройка това ще ангажира цялата редица от обслужващ персонал - за приемане на поръчката, отпечатване, подвързване, изпращане... Ако 10 души днес отидат за да подготвят една книга за продажба, това няма да покрие дори разходите за наема на помещението, в което е принтера.

Редактирано Май 26, 2017 от vorfax

[Б. Киров]

Преди 8 минути, vorfax said:

Причината офсетовия принтер да съществува е, че той е пригоден за големи (промишлени) количества. Когато изнасилиш един "качествен принтер" той просто ще се развали.

Е, като пиша "качествен принтер" не е точно "принтер", специална машина си е за големи тиражи, но работи на този принцип, иначе имат производителност милиони копия такива принтери, условно казано. У нас такива системи продават няколко западни фирми, да не им правя сега реклама, те са си печатарски решения, вече има и такива печатници в България, но вземат много високи цени за ниски тиражи, та ги избягват все още издателите, защото офсетът им излиза по-евтин. При офсета имаме плаки и мастила, там технологията е съвсем различна, макар че компютрите доста я промениха, непример сега графират изображението направо от компютъра върху цинковата плака, преди имаше цели отдели "кописти" в печатниците, сега са безработни... и още ред други усъвършенствания в офсетовите машини, но пак си е същата технология: изображението се снема с гумени валци от цинкова плака, върху която е гравирано преди това. после тези валци го фиксират върху хартията. При този печат обаче се губи много хартия докато напаснат цветовете и това го оскъпява. при дигиталния всичко става от раз.

Редактирано Май 26, 2017 от Б. Киров

[vorfax]

Тези принтери струват хиляди левове. Само количеството може да позволи печалба. Днес двечки, утре трички води до фалит. И мастилото не можеш да си платиш с такава самодейност.

[Doris]

1 hour ago, Б. Киров said:

Не излиза, защото го печатат всъщност с бърз и качествен лазерен принтер, това е дигитален печат. Пускат го направо от ПДФ файла и става за минута-две. После си имат книговезница, която го сглобява пак за същото време в книга и това е.

Аз четох, че всичкото било автоматично - зареждаш файла и хартията и на изхода на машината излиза подвързана книга. Даже машината не е много скъпа, но не я продават извън Америка.

Гледах някаква класация за най-четени книги в България книги през 2016. Познайте кой води?

http://www.ploshtadslaveikov.com/top-20-na-naj-chetenite-balgarski-avtori/

Редактирано Май 26, 2017 от Doris

[Б. Киров]

Just now, vorfax said:

Тези принтери струват хиляди левове. Само количеството може да позволи печалба. Днес двечки, утре трички води до фалит. И мастилото не можеш да си платиш с такава самодейност.

Абсолютно вярно, най-евтините наистина печатарски решения почват от 10 000 нагоре. Обаче една малка офсетова машинка почва от 30-40 000 нагоре. А иначе днес двечки-утре трички, не е съвсем така, защото 8000 заглавия, които сега се издават годишно в България по двечки-трички ти изплащат такава машинка.

[vorfax]

Аз па знам от опит, че е толкова неизгодно, че се правят нелегални печатници. И ако в тези печатници не печаташ и разни документи "от името" на Държавата печалба ще видиш през крив макарон.

[Б. Киров]

Just now, vorfax said:

Аз па знам от опит, че е толкова неизгодно, че се правят нелегални печатници. И ако в тези печатници не печаташ и разни документи "от името" на Държавата печалба ще видиш през крив макарон.

Дълга тема, Ворфакс. И това, дето го пишеш го има. Много печатници и печатнички фалираха, други се издържат с акциденция, демек формуляри и разни опаковки, лошо няма, има и "нелегални", дето пишеш, дето ги влече към разни подобни неща като печат на забранени за възпроизвеждане държавни знаци, но за тях нищо не знам, чувал съм само. Много мои познати печатари останаха безработни. 

[vorfax]

Just now, Б. Киров said:

... 8000 заглавия, които сега се издават годишно в България по двечки-трички ти изплащат такава машинка.

А, ако ще вземаш монопол над националния печат - да. Ама това звучи малко като "да не печелят непознати, ами аз" и порочния кръг се затваря. Аз подкрепям напълно това, че издателствата печелят пари от поемането на пазарния риск. Това, че разни невежи им завиждат и виждат в това нещо лошо противоречи на свободата на пазарната икономика. Това издава невежество и нищо друго. А законът е много прост - докато има търсене ще има и предлагане. Колкото търсенето на издатели е по-високо, толкова и цената на тази услуга ще е по-висока. Това не е измама и не е незаконно.

Наистина, ако ти искаш да си купиш машина за 40 000 лв., поемайки изцяло риска да избиеш парите, които струва тя, наема, суровините, консумативите, персонала, дистрибуцията и дай боже преди да се е счупила, имаш тази свобода! Високият риск се възнаграждава с високо заплащане, това е друг пазарен закон. В общи линии или ще спечелиш (нещо) или ще изгубиш няколко хиляди лв. за да научиш, че нещата не са така прости както изглеждат. Но да се сърдиш на някой, че той върши тази работа, ... Примерът, в темата е едно голямо изключение, авторката има сигурна клиентела, зарибила е в духовното си учение последователи, и може да разчита на тяхната подкрепа. Извън това изключение е суровата действителност, че българина харчи за култура най-малко от целия ЕС.

[Б. Киров]

Преди 10 минути, Doris said:

Аз четох, че всичкото било автоматично - зареждаш файла и хартията и на изхода на машината излиза подвързана книга. Даже машината не е много скъпа, но не я продават извън Америка.

 

Ами да, доколкото знам те я бяха патентовали още преди повече от десет години. Но после други фирми разработиха подобни решения и днес наистина е масово, произвеждат ги и на Запад и на Изток, а най-агресивни са китайците, защото копират нещо едно към едно, после го пускат на половин цена и са залели целия свят с такава техника.

[vorfax]

Едно е да експлоатираш детски труд на 14-часов работен ден за няколко долара дневно, съвсем друго е да се разплатиш с всички разходи. Основната задача, която издателството има, не е печата, а дистрибуцията. Едно е да имаш една изба с книги, съвсем друго е да убедиш хората да ги закупят.

[Б. Киров]

Преди 7 минути, vorfax said:

Основната задача, която издателството има, не е печата, а дистрибуцията. Едно е да имаш една изба с книги, съвсем друго е да убедиш хората да ги закупят.

Значи не бива да се смесват двете неща - този метод на печат при поискване и издателския бизнес. Издателствата си остават, дори силните от тях печелят много от него. тяхната роля е съвсем друга - те работят с автора, намират го, обмислят заедно с него книгата, налагат го като такъв, редактират го и т.н. Всъщност този метод удря най-много дистрибуторите с книжарници и книжарски вериги, защото им изважда клиентите от там. Издателите печелят, и то много, не инвестират огромни суми за печат, сондират евтино пазара, нямат нужда от складова база и транспорт. Печелят и клиентите. От губещите са и големите печатници. Най-печелещи са самостоятелните автори, които по друг начин нямат шанс да се самопубликуват. Има поне няколко дузини такива нашумели автори, които станаха големи имена, заради този начин, иначе никое издателство не би ги забелязало. Но публиката ги откри и без издателство.

Редактирано Май 26, 2017 от Б. Киров

[vorfax]

В контекста на темата, родната неграмотност е пряко свързана с четенето на книги. Четенето на книги обогатява речниковия фонд, уменията за изразяване, за правилно изписване на думите и изграждане на изреченията. Как могат да се стимулират децата да четат повече идея си нямам. Но донякъде ги оневинявам, че не четат. Моето лично убеждение е, че хората са жертва на своята среда. А днешната среда не благоприятства четенето.

[vorfax]

Преди 6 минути, Б. Киров said:

...

И сега да обобщим. Ти няма ли да очакваш за своя труд и вложени пари да получаваш поне 2 000 лв. месечно? А останалите заети в производството и дистрибуцията? Че то с тези пари е 100 пъти по-сигурно да си купиш апартамент и да го даваш под наем, пък накрая си е пак твой. Какви очаквания имаш точно, че книгите ще поевтинеят осезателно ли?

[Б. Киров]

Преди 2 минути, vorfax said:

В контекста на темата, родната неграмотност е пряко свързана с четенето на книги. Четенето на книги обогатява речниковия фонд, уменията за изразяване, за правилно изписване на думите и изграждане на изреченията. Как могат да се стимулират децата да четат повече идея си нямам. Но донякъде ги оневинявам, че не четат. Моето лично убеждение е, че хората са жертва на своята среда. А днешната среда не благоприятства четенето.

Преди няколко дни племенникът ми ме изненада приятно в тази връзка, каза, че е бил на премиерата на един млад писател, Константин Трендафилов, и че е било невероятно, млади хора са били луди по книгата му, роман за годините след 1989, 90-те. Авторът не е бил очевидец на тези години, защото е бил хлапе, но е написал страхотен роман, по думите на племенника, който му е връстник. Имало е над 500 души, все на тая възраст и по-млади, и едва ли не бой за автографи. До колкото знам, тиражът е излетял моментално.

[Б. Киров]

Преди 14 минути, vorfax said:

И сега да обобщим. Ти няма ли да очакваш за своя труд и вложени пари да получаваш поне 2 000 лв. месечно? А останалите заети в производството и дистрибуцията? Че то с тези пари е 100 пъти по-сигурно да си купиш апартамент и да го даваш под наем, пък накрая си е пак твой. Какви очаквания имаш точно, че книгите ще поевтинеят осезателно ли?

Да така е, с тези пари можеш да си купиш апартамент или нещо друго, което да даваш под наем и да си рентиер. Мнозина това и правят. Но има една част от хората, на които този начин да живеят не им е интересен, те опитват нещо - наричат ги с хубавата българска дума предприемачи. Аз опитвах доста години, какво ли не, не ми се получиха особено успешно нещата, но имаше и добри години, в които се получаваха. Всичко зависи, ако си добър в тази област, дали ще имаш пазар. Нищо повече. Ако някой го е запушил, колкото и да си добър, нямаш шанс.

Книгите, ако някой го организира така, както Амазон са го направили, неминуемо ще поевтинеят осезателно. Първо заради печата. И второ, по-важно, заради елиминирането на паразитното звено в българското книгоразпространение - търговците на едро. там е заровено кучето на високите цени и сриването на качеството в книгоиздаването, не предполагам, а го знам и бях свидетел как стана стъпка по стъпка през последните 20 години. цялата история, за да стигнем до тук.

Редактирано Май 26, 2017 от Б. Киров

[Б. Киров]

1 hour ago, Doris said:

Гледах някаква класация за продадени в България книги през 2016. Познайте кой води?

Тази не е някаква, на Хеликон е. Ако видите бройката на продадените книги, обаче, нещата са зле - първата е малко над 2000, а десетата 1800. През 1995 съм продавал Календар-бележник за Нея в 40 000 тираж за 2 месеца.

https://lira.bg/archives/132101

Детските книжки на Пан за Джуджето Боско, някъде по онова време имаха по три допечатки от по 30 000, видях ги на машината.

п.с. сега видях, че класацията, която цитираш, е на Славейковци със сергиите. Остави ги тях. Те също са част от проблема, а не от решението.

Място	Име	Автор	Брой продажби за 2016
1	Изкуството на войната	Сун Дзъ	3535
2	Малкият принц	Антоан дьо Сент Екзюпери	2661
3	#Сподели (Хаштаг Сподели)	Емил Конрад	2531
4	Аз преди теб	Джоджо Мойс	2321
5	Нови 101 отбивки (Идеи за пътешествия до малко познати места в България)	Елина Цанкова, Иван Михалев	2246
6	101 отбивки: Идеи за пътешествия до малко познати места в България	Елина Цанкова, Иван Михалев	2166
7	Самолечение с ПайдаЛаджин	Хончи Шао	2110
8	След теб	Джоджо Мойс	1981
9	Обичам цветовете. Анти-стрес книга за оцветяване		1937
10	Любов	Елиф Шафак	1811

Редактирано Май 26, 2017 от Б. Киров

[nik1]

Маркирах всичко без първия и последния отговор

Образованието според всички конвенции се смята за право, но в нашата недомислена  и тоталитарна Конституция то се приема и за задължение, което е правно противоречие, По-просто казано: държавата задължава гражданите да реализират свое субективно право, без оглед на тяхната преценка и убеждения.

 

И за да ви ограмотя пои този въпрос (да, защото грамотността не е само литерационна!) ще цитирам Чл 2 на протокол 1 от Европейската конвенция за правата на човека:

Цитирай

„Никой не може да бъде лишен от правото на образование. При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и преподаването, държавата зачита правото на родителите да осигуряват на своите деца образование и преподаване в съответствие със своите религиозни и философски убеждения.“

 

ПС

Още една малко по-"висока" топка: как ще задължиш едно алитератче турско циганче хорихане (или ромче дасикане) да се образова задължително до 16 -тата си година, ако не му осигуриш образование на родния му език, (защото българския то не го говори никъде, и говорейки и учейки го само в училище то не може да го овладее в достатъчна степен)

Май няма отговор и тук, освен дежурния плосък отговор "циганите са мързеливи и не искат да учат" (е ама греда, те за малко пари и едно хранене са готови да учат и китайски, защото повечето нямат и пет лева за хляб!!)

Да, ама пак греда: Психологията е доказала отдавана че функционално неграмотнните хора и алитератите развива фобия към ученето..

Цитирай

Функционально неграмотные люди культурно ограничены (в той или иной степени), характеризуются слабой учёбой в школе, негативным отношением к культурным учреждениям, вытекающим из неумения понимать их репертуар и боязни быть осмеянными в связи с этим

Е какво става? Хем не го учиш както следва , хем го задължаваш да учи до 16 години?

Пълна боза..

Редактирано Май 26, 2017 от nik1

[nik1]

Дали стотици милиона повече ще разрешат проблемите на образованието

Автор Даниел Василев септември 28, 2015 · Коментирай

 

 

Споделяне1

 

Миналата седмица, по време на националната кампания „Икономика на светло за по-добро бъдеще, организирана от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и КНСБ, финансовият министър Владислав Горанов обяви, че „в Бюджет 2016 ще бъдат заложени стотици милиони повече за средното образование“. Тук ще разгледаме в каква макросреда се беше направено обещанието, както и какви ефекти би оказало евентуалното увеличаване на средствата за образованието.

Ефектите от говоренето

Не можем да избегнем макроикономическия контекст на изказването. То идва на фона на запланувани бюджетни дефицити за тази и следващите три фискални години.[1] В този ред на мисли не можем да тълкуваме думите на министъра като нещо различно от пълно отдръпване от идеята за елиминиране на бюджетния дефицит и трупането на още дълг. Към средата на тази година той възлиза на 28,4% от БВП, а се очаква към края на 2018 г. да достигне 30,9% от БВП. Не бива да забравяме, че ниските нива на правителствения дълг (или елиминирането му изобщо, което е по-добрият вариант), както и предвидливата бизнес среда, са изключително важни индикатори за инвеститорите при вземането на бизнес решения. Това, което министърът прави с този ход,[2] е да заяви в прав тест, че Министерството на финансите (МФ) се нагърбва да увеличава разходите си с милиони на общо основание. Което няма как да е позитивен сигнал в очите на предприемачите и застрашава да развенчае представата за едно от конкурентните предимства на страната – относително малкия бюджет спрямо БВП на фона на много други европейски страни и ниският държавен дълг.

Усещането за хаотични харчове и заплахата за увеличаване на правителствения дълг до повече от посочените 30,9% от БВП се подсилва от факта, че обещанието на министър Горнов идва без каквато и да е било оценка на въздействието от допълните милиони върху образователната система. А щом министърът е толкова щедър към образователните институции, кое би могло да гарантира, че МФ няма да се окаже благосклонно към други проблемни сфери или индустрии, например към БДЖ, агенция „Пътища“[3], общините и т.н.? Не бива да забравяме още нещо – анализът на ефектите от разходите е задължителен елемент на всички законопроекти. Въпреки че министърът реално не прави законодателна реформа, може да се каже, че в известна степен той нарушава правилата на собствената си игра, тъй като обещава средства, без да е пресметнал ползите/вредите от тях и сякаш без да преследва определена цел.

Пред какви образователни проблеми ще се изправят допълнителните милиони

Дори да бяхме ограничили анализа си само до макроикономическите аспекти и ефектите от обещанието на министъра върху бизнес средата, те щяха да са достатъчно негативни. Уви, лошите новини за икономиката няма да се ограничат с това, министър Горанов спази думата си. Въпреки че на пръв поглед не е очевидно, увеличаването на средствата за средното образование ще окаже обратен ефект върху самото образование.

Както посочихме по-горе, обещаните „стотици милиони повече“ просто се подхвърлят към общата публика, без по някакъв начин да са обвързани с оценка на въздействието им върху самото образование. Обезпокояващото тук е, че тази реплика може би ще отклони вниманието от реалните проблеми на образованието и от острата нужда от реформи. А учителите и учениците имат нужда не толкова от пари, колкото от коренна промяна на средата.

Тъй като министър Горанов изглежда е пропуснал да обърне внимание на реалните проблеми на образованието, ние ще му посочим някои от тях.[4] Една обезпокоителна тенденция е, че след 12 години (какъвто е общият случай) изучаване на литература младите индивиди на възраст 25 и 35 години не четат книги. Данните на Националния статистически институт показват, че през 2011 г. – последната година, за която има публикувана информация – цели 49,3% от анкетираните са посочили, че не са прочели нито една книга през последната година. Това е по-слаб резултат спрямо 4 години по-рано, когато този процент е 46,3%.

Но може би най-важният проблем е, че немалък процент именно от учениците именно в степента на средното образование са функционално неграмотни. Това означава, че разпознават буквите и математическите знаци и могат да четат, но не разбират смисъла от прочетеното, не са способни да извлекат информацията, която им се подава под формата на таблици и графики или не могат да решават логически задачи. Резултатите от международното изследване PISA за 2012 г.[5] сочат, че цели 39,4% от учениците в девети клас са функционално неграмотни, а 43,8%, или почти половината, не могат да извършват основни математически пресмятания след 8 пълни учебни години, през които са изучавали математика.[6] Нещо повече – промяната в резултатите за последните 15 години е маргинална. Това е просто поредното доказателство за системния характер на проблемите в българското образование. Подобни данни няма как да са обезпокоителни – те недвусмислено показват, че независимо от партията на власт образованието, което почти не е реформирано радикално след 1989 г., напълно се проваля в една от основните си функции: да научи подрастващите да критично мислене и на способността да разбират и опознават заобикалящия ги свят.

Образованието и икономическата калкулация

Самото посочване на част от проблемите не е достатъчно, за да разберем как можем да ги премахнем и да видим дали обещаните „стотици милиони повече“ ще ги разрешат.[7] Първо, трябва да имаме предвид, че образованието в България е изключително стриктно регулирано от държавата, дори до степен на микромениджмънт.[8] Второ, образованието във всички степени е доминирано от държавно финансиране и централизиран механизъм за определяне на заплатите на преподавателите. Прави впечатление, че в този модел свободният пазар е по-скоро отсъстващ;[9] нещо повече – образованието в България почти напомня социалистическа структура, в която потребителят „не плаща“ нищо и целият процес се регулира от чиновниците.

Именно тези черти на начина, по който се предоставя образованието у нас, пораждат горепосочените проблеми. Дори и да приемем, че целта на законотворците, които са създавали сега действащия Закон за народната просвета, е била безкористна и те наистина са се стремили да установят структура, грижеща се за децата и техните потребности, всъщност те са постигнали обратен ефект. В следствие на цялото централно планиране в образованието чиновниците действат „в тъмното“. Те нямат цени, които да им покажат какво се търси и какво не, затова не знаят какви цени на преподавателския труд трябва да се установят за всеки предмет, курс и степен. Поради тази причина сме свидетели на драстично разминаване между нуждите на пазара и това, което чиновниците искат учениците да учат. За сметка на това обаче финансирането на системата създава стимули за разхищение на средства, никакъв селекция между учащите (почти всеки, който влиза, завършва образование) и фиктивна конкуренция между образователните средища.[10] А тъй като качествата и представянето на учителите нямат абсолютно никакво значение за заплатата им те просто отпадат като цели; т.е. системата дава гаранция за ниско качество, а не обратното.

Но по-лошото е, че бюрократите нямат никаква обратна връзка от потребителите на услугата: учениците. Затова администраторите не знаят какво искат да учат децата, както ми от какви уменията имат нужда те; не знаят кога трябва да се преподава даден предмет, както и на какво ниво. Така образователните планове са напълно произволна микстура от предмети, които се предполага, че ще въоръжат учениците с „обща култура“ за реалния живот извън училище. Но всъщност програмите са просто унитарен модел, който не отчита разликите между индивидуалните учащи, а просто ги задължава да слушат безинтересни за тях неща и просто се провалят в зададената цел.[11]

Затова колкото и милиони още да се налеят в образованието, качеството на продукта (цензът на учениците) няма да се повиши. Министър Горанов може да обещае, че МФ ще финансира оборудването на всяко училище и всеки образователен център с интерактивни смарт дъски; че ще осигури пари за увеличаването на заплатите на училите с 50%; че учениците ще учат в най-модерни условия и т.н. Но дори и да превърне училищата в дворци, проблемите на образованието няма да се решат, защото те са структурни. Дори напротив – те ще станат по-тежки, защото тогава данъкоплатците ще са изхарчили още повече средства за деца, които са функционално (а понякога и реално) неграмотни и нямат абсолютно никакви практически умения. Единственият начин за разрешаването на описаните по-горе проблеми е да се премахнат държавното финансиране и всички стриктни регулации в образованието и да се заменят с пазарен принцип, при който доставчиците на услугата (училищата) наистина преподават това, което задоволява нуждите на потребителите (учениците и родителите).

 

[dora]

Преди 10 часа, nik1 said:

Още една малко по-"висока" топка: как ще задължиш едно алитератче турско циганче хорихане (или ромче дасикане) да се образова задължително до 16 -тата си година, ако не му осигуриш образование на родния му език, (защото българския то не го говори никъде, и говорейки и учейки го само в училище то не може да го овладее в достатъчна степен)

Май няма отговор и тук, освен дежурния плосък отговор "циганите са мързеливи и не искат да учат" (е ама греда, те за малко пари и едно хранене са готови да учат и китайски, защото повечето нямат и пет лева за хляб!!)

Да, ама пак греда: Психологията е доказала отдавана че функционално неграмотнните хора и алитератите развива фобия към ученето..

Абсолютно съм съгласна с вас, това е като от куция да се очаква да скача овчарски скок, че и да го санкционират, ако не скача. При условие, че той първо трябва бавно и с много помощ първо да се научи да ходи, за което пък е необходима достатъчна подкрепа, за да може първо да повярва, че ходенето е нещо по силите му. За което пък трябва да се откъсне от средата си, където всички смятат, че ходенето не е присъщо и с нищо няма да подобри личните им обстоятелства.

[Самодива]

А може би действителността е по-различна. Разбирам, че моите наблюдения може да се отнасят само за нашия град.

С малки изключения ситуацията сред ромите е следната: ограмотени баби и дядовци, неграмотни майки и бащи, ограмотени деца.

От моите ромски ученици зная, че те са редовни клиенти на заложни къщи, имат договори с мобилни оператори и задължително полват услугите на доставчици на кабелна телевизия. Децата придружават родителите си, за да попълват молби, заявления и други документи в различните институции. Там на какъв език общуват, ако са толкова затворена общност? 

Освен това обърнете внимание, че почти всички индийски и турски сериали са озвучени на български, а най-големите им почитатели им са от малцинствата.