Турците в Сирия

[Frujin Assen]

Замисъла на турската операция в Сирия предвиждаше придвижване на фронт от 30 км и дълбочина 100 км и заемане на градовете Ал Баб и Минбадж, а също и 150 по малки градчета и села. Фактически трябваше да се създаде "зона за безопастност" за която Турция настояваше от няколко години. Основните сили в тази операция трябваше да са обучените и въоражени от Турция протурски отряди от сирийската опозиция, включително отряди от ССА и тукмени, чиято обща численост се оценяваше на 3-5 000 души.

Те трябваше да станат турската прокси-армия която да изнесе основната тежест на сраженията. Турските сили трябваше да им оказват само огнева поддръжка и бяха представени само от батальон танкове М60А3 от състава на 2 армия, съпровождани от бойци на Командването за специални операции и армейския спецназ. Общата численост на турския контингент на първо време се определяше на 350 души.

От турска територия следваше да ги поддържа артилерийска група от 52 броя 152 мм САУ Firtina и неустановено количество РСЗО. Допълнително от Истамбул започна прехвърляне на танков батальон с машини Leopard 2A4 от състава на 2ра бронетанкова бригада от 52 бронетанкова дивизия от 1 полева армия. Беше прехвърлена и 200 механизиран батальон въоражен с БМП ACV-15. В момента на нахлуването тези сили бяха в Газиантеп и можеха да се използват като втори ешелон.

Наземната операция се прикриваше от въздуха от най модерните турски самолети Lockheed Martin F-16C/D които използваха високоточно оръжие. Още от първия ден бяха задействани новите турски БЛА собствена разработка Bayraktar TB2, първата партида от които постъпи на въоражение едва през пролетта на 2016.

Първата цел на започналата на 24 август 2016 операция бе граничното градче Джараблус контролирано от Халифата. Когато турците настъпиха халифатците вече се бяха изтеглили от този град, тъй като разположението му бе крайно неизгодно и създаваше опасност от обкръжаване. Поради това Джараблус бе зает от ССА без бой.

Първите сериозни схватки обаче бяха не с Халифата, а с кюрдите намиращи се на 8 км от Джараблус. Ердоган отправи ултиматум в разстояние на седмица кюрдите да напуснат град Минбадж и да се изтеглят на източния бряг на Ефрат. Ултиматума бе отхвърлен. По време на бой на 27 август кюрдите използвайки ПТУР MILAN поразиха два турски танка М60. Единият от тях не получи сериозни повреди, но втория изгоря. Бе убит 1 танкист, а 3 ма бяха ранени. Въпреки това огромното числено и качествено преимущество си казаха своето и ССА бавно изтласкваха кюрдите. На 29 август турците и ССА достигнаха река Саджур -естествена преграда.

На 30 август се активизира американската дипломация която предупреди Ердоган да прекрати настъплението си срещу кюрдите и изпрати в Минбадж свои сили които да демонстрират присъствие. Така река Суджур се превърна в разграничителна линия между кюрди и турци.

Докато течаха боевете с кюрдите турците и ССА срещаха съпротива само от малки мобилни групи на Халифата, които се опитваха да ги забавят. На 30 август танк М60 бе унищожен от ПТУР, а на 31 август халифатците за пръв път използваха против турците своето най силно оръжие-шахидомобил.

Операцията бе възобновена на 17 януари 2017 с голяма въздушна офанзива по Ал Баб. Координирани удари извършваха американската, руската, турската и английската авиация. Независимо от толкова активната авиационна поддръжка ССА се показа като крайно небоеспособна. Например важния за обкръжаването на Ал Баб град Сулфания бе превзет едва след няколко седмици боеве. Използвайки шахидомобили, обстрел от околните височини и контраатаки халифатците си връщаха града над 10 пъти.

В един такъв бой на 20 януари от шахидомобил загинаха 5 турци и още 9 бяха ранени. През февруари 2017 се случи така, че срещу Ал Баб воюваха смъртни врагове- ССА и турците, кюрдите и сирийците. Възникващите между тях схватки и престрелки бяха туширани от турската и руската дипломация. Стигна се дотам, че когато руските ВКС на 9 февруари по погрешка бомбардираха турски позиции и убиха трима и раниха 11 души не се стигна до разрив във отношенията.