Италианската армия през Втората световна война - от хрониките и снимките

[RIZAR]

Бойци от Немски африкански корпус ( D.A.K ) с италиански танк М13/40.

 

[RIZAR]

Берсалиери в почти пълно бойно снаряжение, липсва само бойната раница с принадлежностите.

[RIZAR]

 

Унищожен "Земовенте" Да 75/18 . Още една загуба на италианска бойна техника при Eл Аламейн, 1942

[RIZAR]

По принцип, Semovente 75/18 се основаваше на средния танк M13 / 40. Корпусът без оръдейна кула получи голям касетет, достатъчно висок, за да позволи на екипажа да работи около главното оръдие. Конструкцията беше подобна на обикновения танк , с болтово занитване на корпуса, екипажа на екипажно-бойното отделение в касетата и отделения двигател отзад. Това отделение обаче беше малко и преработено. Суспензията (полуелипсовидни листови пружини) и трасетата също бяха подобни. Екипажът беше намален и командирът трябваше да сам да се прицелва (липсва мерач) и да стреля с оръдието.

 

[RIZAR]

1943, октомври. Тези снимки бяха направени по време на представянето на новите танкове на Хитлер. Jagdtiger и Jagdpanther са дървени модели  в мащаб 1 / 1. P40 също изглежда ранен тип, може би прототип или един от трите произведени конфискувани в фабриката Ansaldo през септември 1943 година.

 

[RIZAR]

Един FIAT 3000 Mod.30, последван от няколко модел 21,  на маневри в Сицилия, 1937г.. Италиански танк създаден  след Първата световна война, въоръжен с двойни 6,5mm MGs (предимно Mod.21) или 37mm оръдия (предимно Mod 0.30). Макар и напълно остарял от 1933 г., когато той започва да бъде заменена от по-нови модели,  все още се използва по време на Втората световна война, последните в оперативна служба, използвани срещу американците през юли 1943 г., по време на инвазията в Сицилия.

[RIZAR]

  Лек камион SPA CL 39

[RIZAR]

Fiat 508

[RIZAR]

"Autoblinda AS 43  от бронирана група" Лионеса ', сектор Ломбардия

[RIZAR]

Регулировчик указва къде се намира частта на мотоциклетиста. Източен фронт, 1941г.

[RIZAR]

Две италиански противовъздушни автоматични Autocanone da 20/65 FIAT-SPA 38 (на базата на камион Fiat-SPA 38R 2,5-тон, 4x2) и Autocanone Dovunque 35 da 20/65 (въз основа на Камион Fiat SPA Dovunque 35 2-тон), минаващи през контролния пункт в Северна Африка. ЗСУ-тата са въоръжени с 20-милиметрови автомати против самолети Breda 20/65 Mod. 1935.

[RIZAR]

Италианската армия по време на война може да разчита на много смели  и героични войници.

[RIZAR]

Πο-голямата част от бронетанковата техника на Италия, събрана в едно пано.

[RIZAR]

"Semovente M 40 DA 75/18, май 1942  и  танк  М 15/42  от  дивизия "Ариете", Рим, лято 1943"

[RIZAR]

През 1940 г.,  Trialce беше създадена триколка (или "motocarrello") военна разработка , произведена между 1940 и 1943 г. в 1741 екземпляра. Заедно с Benelli 500 M36 Mototriciclo, тя принадлежи към категорията на "единен автомобил с три колела 500"; в действителност, от 9 август, 1941 г.,  е наложена стандартизацията на "мотоциклет с кош и motofurgoncini" на точни параметри, с оглед на изискването на армията, в случай на война.

[RIZAR]

"M 11/39 командирски Танк  Либия, Египет, септември 1940 и & M 13/40 XXI танков батальон, Либия, януари  1941"

[RIZAR]

Divisioni corazzate - Бронирани дивизии

До капитулацията на Италия и до излизането й от Оста, тя е имала 4 бронирани дивизии. След това се реорганизират в 3 дивизии.

131 Divisione Corazzata "Centauro" -  131 -ва Бронирана дивизия Кентавър

 

 

 

132 Divisione Corazzata "Ariete" -  132-раБр. див. Овен

 

 

 

133a Divisione Corazzata "Littorio" (e mostrine) - 133 -та  Бр. див.  Литорио

 

 

La 134ª Divisione corazzata "Freccia"  - 134 -та бр. дивизия "Стрела"

  134-та бронетанкова дивизия "Стрела"
Кавалерийските дивизии  се оказват лишени от реална оперативна готовност в рамките на механизираната война. Те имат  много ограничено оперативно използване и не виждат собствените си служби, до голяма степен се използват като помощни на други бронирани частри. През май 1942 г., е стартиран проект за преобразуване на 2-ра кавалерийска  дивизия в бърза 134-та бронетанкова дивизия "Стрела". В новото звено са  включени 10-ти полк " Верни на Виторио Емануеле II" , който  става брониран полк, 1-ви полк Берсалиери и 121-ви  бориниран артилерийски полк. Реализацията  обаче не беше последвана и вече на 1 август 1942 г. подразделението ще се преобразува в 135-та бр. дивизия "Ариете II ".

 

1a Divisione Corazzata "M" (divenuta in seguito 136a Divisione Corazzata "Centauro II) - Бр. див. Броненосец

 

Структура на бронетанкова дивизия през 1939г. 

 

Главен щаб, брониран полк (съставен от два бронирани батальона + тежковъоръжен батальон ), полк берсалиери ( 2 моторизирани батальона + 1 мотоциклетен батальон), артилерийски полк ( два артилерийски групи + 1 антитанкова група) , инженерен и противотанков батальон. 

Въоръжение,  бронепробиваемост на 1000 ярда  и  дебелина на бронята на главните бойни средства използвани от италианците и съюзниците в Северна Африка:

[RIZAR]

Италианците в началото са имали в началото на войната дивизии "нито риба, нито рак" -  Бързи (мобилни) " Celere" = средно състояние между кавалерийска, моторизирана и леко бронирана дивизия.

Италия влиза във войната с три бързи разделения. Това бяха  хибридни подразделения първоначално съставени от два кавалерийски полка (всеки от по два ескадрони  и ескадрон тежки картечници , винаги монтирани), по един полк Берсалиери велосипедисти (по-късно, поставени на камиони), от артилерийски полк на Картаген Group и две моторизирани групи и от бронирана група от 61 танкети  тип CV33. Лишени от действителна оперативна готовност в рамките на механизиран война, celeri подразделенията бяха много ограничени в оперативно използване и  до голяма степен се използват повторно за формирането на друг тип подразделения. Още през 1941 г. са били демонтирани моторизираните артилерийски групи на трите отделения, изпратени до Северна Африка и единици действащи в този театър. На основата на втората дивизия Celere  се формира ефимерна 134- та бронетанкова дивизия "Стрела", активирана само на хартия за кратък период през лятото на 1942 г. 3-та дивизия , използвани в Русия с конен артилерийски полк  (приготвен унифициране на "конски групи" на трите полка артилерия бързо), тя е била лишена през пролетта на 1942 компонента конница и конна артилерия и е преустроена като моторизирана дивизия стрелци с добавяне на 6-ти пехотен полк берсалиери (бившата втора бърза дивизия), 120 артилерийски полк моторизирани и други звена за подпомагане.

Като цяло, бойната единица от този тип на 10 юни 1940 г. съставлява  7,310 генерали, офицери, подофицери и войници, с 2,154 коне, 418 моторни превозни средства, 24 артилерийски трактори, 539 мотоциклети и 2500 велосипеди. Оборудване, в допълнение към по-горе споменатите леки танкове и танкети, включени 48 оръдия (16 от 20 mm анти-самолети, 8 противотанкови Да 47/32 и 24 оръдия на конни стягове 75/27 Mod. 1912), 249 тежки картечници и др.

Nome divisione	Composizione( съставена)				Creazione (създадена)		Scioglimento (разпусната)
	Rgt. bersaglieri	Rgt. cavalleria	Gruppo corazzato	Rgt. artiglieria	Unità originarie	Data costituzione	Data/periodo	Località
1ª Eugenio di Savoia	11º	12º Cavalleggeri di Saluzzo e 14º Cavalleggeri d'Alessandria	I San Giusto	1º Articelere	1ª Divisione Celere	1º gennaio 1934	13 settembre 1943	Croazia
2ª Emanuele Filiberto Testa di Ferro	6º, poi 1º	9º Lancieri di Firenze e 10º Lancieri di Vittorio Emanuele II	II San Marco	2º Articelere	2ª Divisione Celere	1º gennaio 1934	12 settembre 1943	Zona di Cuneo
3ª Principe Amedeo Duca d'Aosta	3º e 6º	3º Savoia Cavalleria e 5º Lancieri di Novara	III San Giorgio	3º Articelere, successivamente il Reggimento Artiglieria a Cavallo (3°) poi 120°	III Brigata Celere P.A.D.A. e 3º Rgt. Artiglieria Celere P.A.D.A.	1º novembre 1934	15 settembre 1943[13]	Imola

1a Divisione Celere "Eugenio di Savoia"  - 1-ва Бърза дивизия " Евгений Савойски"

2a Divisione Celere "Emanuele Filiberto Testa di Ferro" -  2-ра бърза дивизия " Емануел Филиберто - Желязната глава"

3a Divisione Celere "Principe Amedeo Duca d'Aosta"  - 3-та бърза дивизия "Принц Амедей , дук Савойски"

 

 

 

 

[RIZAR]

Операция "Компас" 7 декември, 1940 -

 

Британски войници разглеждат унищожен и изоставен италиански танк М11/39 при Нибейва.

[RIZAR]

Танкове М13/40 движещи се към крепоста Ел Мечили .

[RIZAR]

Снимки на различни италиански бронирани и леки машини , използвани по време на конфликта в Северна Африка - 1940-1943г. 

 

 

 

[RIZAR]

Италиански алпийски картечен разчет в Алпите, на границата с Франция, юни , 1940г.

[RIZAR]

  29-та Вафен гренадирна дивизия на СС (1-во италиански) или италиански SS легион е създаден на 10 февруари 1945 г. и  е втората SS-дивизия  номерирана като  29-та. Първата 29-та Waffen гренадирна дивизия на СС (1-во руски), бе разпусната. Новото звено е създадено през ноември 1943 г.,  и се основава на Waffen-Grenadier-бригада  СС (italienische Nr. 1). Подразделението се нарича още "Италия".

Кралство Италия на 8 септември 1943 година, подписва примирие със съюзниците. В отговор на това, германската армия и Waffen-SS обезоръжава  всички италиански войски, освен ако не се бият за германската кауза. Новата Италианска социална република е основана на 23 септември 1943 година под управлението на диктатор Бенито Мусолини и това позволи на италианците (фашистите, антикомунистите и прогерманските кръгове) да бъдат организирани отново за борба срещу съюзниците. На 2 октомври 1943 г. Хайнрих Химлер и Готлоб Бергер измислилха Програма за създаване на италиански военни единици от Waffen-SS , която беше одобрена от Адолф Хитлер и Бенито Мусолини.

  Инсигния на 29-та Вафен СС "Италия".

 

През октомври 15 000 доброволци започнаха обучение в Truppenübungsplatz Münsingen, но 9 000 от тях бяха неподходящи и освободени за обучение за полицейски части,  за Черни бригади или за труд.  Войниците носят Sig Rune (SS Runes) на червено, а не на черно, а на левия ръкав имаше Герб на Третия райх , не със свастика, а с фашии.

На 23 ноември 1943 г. 13 военни батальони обещават своята лоялност, преди да бъдат преместени в SS-Ausbildungsstab Italien под SS-Brigadeführers Peter Hansen, които ги водят в "кървава война  братята"  срещу партизани. Отделът е под командването на SS-Obergruppenführer Карл Волф и наречен Italienische SS-Freiwilligen-Legion, но скоро се преименува на 1. Sturmbrigade Italienische Freiwilligen-Legion.

Скоро звеното се наричаше, също и в официални доклади Legionari в Италия.

През април 1944 г. три батальона воюваха срещу съюзническите плацдарми на Anzio и Nettuno с изненадващо добри резултати, за което Хайнрих Химлер на 3 май 1944 им позволява да носят SS-руни на черно, а не на червено и да бъдат напълно интегрирани в Waffen SS. На 7 септември 1944 г. се преименува на Вафен Гренадиер-бригада от SS (италианска № 1)  под командването на  Generalkommando Lombardia на Heeresgruppe C. Нови попълнения позволиха на единицата да нарасне през декември 1944 г. на 15 000 души. През пролетта на 1945 г. дивизията под ръководството на SS-Oberführer Ernst Tschoffe като част от Kampfgruppe Binz се бори срещу френските части в Ломбардия и Resistenza в Piemont.
На 30 април 1945 г. последните елементи на дивизията се предават на американските войски в Горгонзола, Ломбардия.

Състав на дивизията -

• 81 SS полк с 3 батальона
•   82 SS полк  "Vendetta" с 3 батальона
• 29 SS  артилерийски полк с 2  батальона
• и още няколко батальона охранителни, пионерни, панцерягер и снабдителни .

                                   

 

[RIZAR]

Италиански окупационни части в Кефалония, Йонийските острови , Гърция.

[RIZAR]

Какво ме гледате ? Аз съм жабче и мога да плувам, защото съм от Италия!