Италианската армия през Втората световна война - от хрониките и снимките

[RIZAR]

L 6/40 - Л6-40 (Лек танк , 6тона, 1940г.)

Единственият лек танк италиански танк от Втората световна война, L 6/40, първоначално предназначен за планински операции, се оказва неподходящ за фронтовете в Северна Африка и Русия. Главният му недостатък е слабата защита.

Разработка и производство
 

До средата на 1930 г., италианската Върховното командване се стреми да разработи нов лек танк, който да замени Брен L 3 ( семейството танкети CV 33, 35 et 38) , чиято основна грешка (въоръжение и надстройка) е разкрито по време на войната в Етиопия.

Първата еволюция  на L 3,   Каро Ансалдо  modello 36, е създаден през ноември 1935 като прототип. Той запазва  от своя предшественик долната част на шасито и отделението за двигателя, докато за сметка на това получава по-голяма надстройка и купол с оръжие, което се състои от 37 mm оръдие комбинирано с 6,5 мм картченица . Тестовете, проведени от Ansaldo и CSM дават различни резултати: а окачването на ходовата част правят добро впечатление, макар стабилността на бойното средство  да е лошо.

    Статичен модел  Каро Ансалдо на торсионно окачване .

   Каро Ансалдо mod.36  въоръжен с оръдие и 37/26 и картечница 6,5 мм.

   Същия модел поглед отпред.

  Каро Ансалдо mod.36 по време на изпитанията за одобрение в Рим ,12 Ноември, 1935 г..

   Тестване на терен в сектор Nepi. Танкът е регистриран , като "RE 3".

    Преминаване тестване в сектора форум "Мусолини" в Рим.

През април 1936 г. е тестван в CSM Каро Cannone mod.36 прототип, все още се основава на тялото на L 3  37/26, но въоръжен с оръдие и две картечници в куполата. Но, не е одобрен . Целта на този танк е да се осигури по-голяма огнева мощ на батальоните на L 3, но проектът е изоставен през ноември 1938  и ориентиран на  развитието на средните танкове.

През 1937 г. инженерите на Ансалдо и Fiat решиха да предприемат капиталови проучвания и изграждане на нов прототип  на лек танк,  на който пренахват 37 mm оръдието  в полза на две картечница в купола . Проучването за разрешение се издава от Министерството на войната 13 декември 1937 г. С тегло малко над 6 тона, прототипът е бил кръстен M 6 (за Medio, среден) и L 6 (за Leggero, лек), когато директива от 13 юни 1940 г. повдигна граница на категорията за танкове М5 на  8 тона. Този прототип беше представен на най-висшите органи на държавата, в Villa Глори на  26 октомври 1939, но без убедителност. В същия ден,  CSM обаче показа интерес към проверения модел при условие, че се монтира в  купола оръдие не по-малко от  20 мм.

   Страничен изглед на прототип M 6 въоръжен с две картечници Бреда mod.38.
(Снимка арфив на  Fiat)

    Поглед отпред

    Поглед отзад

    M6 Представяне в областта Савона .

   M6 изпитване на прототипи в Сан Поло де Кавалиери придружен от CV 35.

   Провеждане на тестове в кален терен.

 

 

 

 

 

 

[RIZAR]

Колониални войски - либийски полицай, ескорт на губернатора, Либия 1940

[RIZAR]

Колониални войски милиция -  Ротен командир в тропическа униформа, 1935г.

[RIZAR]

  Танкисти от първата бронетанкова дивизия, Рим, Лято 194г. на фона на немски  танк Pz-III N (специално произведени за Италия)

[RIZAR]

Италиански войници от 29-та Вафен СС , въоръжени с MAB 38 (Moschetto Automatico Beretta Modello 1938) .

[RIZAR]

 

[RIZAR]

Andiamo ! Сега да видим кой ще бъде пръв ! Бързи и яростни , епизод 0, 1.

[RIZAR]

Интересна снимка. Младия Мусолини. . Той прекарва най-добрата част от службата си на първата линия на Изонцо, преди да бъде освободен през 1917 г. след тежко раняване, причинено от експлозия на граната в окопа - често срещано събитие в италианските окопи там. Италианските записи показват, че той е примерен войник. Добър изглед на неговата пушка M91, модел (в няколко варианта) все още стандартна за  италианската армия във Втората световна война.

[RIZAR]

Италиански офицер.

[RIZAR]

Войник от колониален батальон "Либия"

[RIZAR]

Корица на книгата "Италиански морски и въздушни сили - Елитни бойни единици и специални сили 1940-45".

[RIZAR]

Semovente L. 40 da 47/32 е италианско самоходно оръжие, построено по време на Втората световна война. Той е създаден чрез монтиране на противотанково оръдие Cannone da 47/32 в отворена кабина, подобна на  надстройката на шасито на лекия танк L 6/40. Някои бяха построени като командни танкове с инсталирано радио вместо основното оръдие . На тези версии се използва 8-милиметрово картечница, маскирано като основно оръдие с големина 47 мм, което ги кара да изглеждат като обикновени Semovente 47/32. Около 300 Semoventi da 47/32 са построени от 1941 г. нататък.

[RIZAR]

Carro Armato Da 9t Modello 1932г.

[RIZAR]

Танк прототип  Semovente 105/14 SPG

[RIZAR]

Северна Африка, 1940 г. Двама италиански войници на пленен британски лек танк Vickers Mk IV. Кулата е боядисана със знамето. Северна Африка, 1940 г.  Явно, въпреки трагичната операция "Компас" , италианците са успели да пленяват английски танкове. 

[RIZAR]

Италиански берсалиери, при Тобрук 1942г.

[RIZAR]

Два италиански танка М13/40 , на преден план се вижда командирския танк M13/40 Centro Radio  с мачтата и антената , командващия на щабната танковата рота се свързва   с главния щаб.

M13/40 Centro Radio — командирски свързочен танк за щабни роти към танковете полкове с две радиостанции   — RF.1CA за междутанкова  връзка и дополнителна RF.2CA за връзка с висшестоящи щабове..Засега няма изнесени характеристиките на радиостанциите (далечина , честотен диапазон, използваните  в тях схемотехнические решения).

 

[RIZAR]

132-та танкова бригада - Brigata corazzata "Ariete"

(итал. «Ariete», «Овен») е сформирана на 1 февруари  1939 года на база на  2- ра бронетанкова бригада (32-ри танков полк), ставайки первата танкова дивизия на Кралската армия (следващата 131-я «Чентауро»  е  сформирана по-късно през април 1939 год.). Поделение —Милано. На въоръжение дивизията са  танкетки L3/35.

След влизането на  Италия във Втората световна война дивизията е  разположена във Верона и по време на Френската кампания се намира в оперативен резерв.

 

Танкова колона M13/40 в Северной Африке (1941).

На 24 януари 1941 г.  дивизията е стоварена  в Триполи ( Либия, Северна Африка) и от 31 март взема участие в Северно-африканската кампания. На 23 октомври 1942 г.  дивизията разполага с 129 средни танка  Fiat M13/40.  През октомври 1942 г. по време на втората битка при Ел Аламейн  дивизия при челните боеве и започналото отстъпление  е  практически напълно унищожена. Танкистите на дивизията проявяват  масов героизъм.

На 21 ноември 1942 г. дивизията е разформирана. Остатъците от дивизията заедно с  вместе с остатъците от  танковите дивизии «Литорио» и «Триест» са  обединени в едина бойна група «Ариете», която е унищожена половин година по-късно—  през априле 1943 г. в Тунис. Към момента на капитулацията на немско-италианските  войски дивизия «Ариете» фактически не е съществувала.

[RIZAR]

Берсалиери, карабинер , Тобрук, 1941г.

[RIZAR]

Парашутист от дивизия "Фолгоре"  хвърля коктейл Молотов срещу  британски  танк зада го унищожи. Африка 1941.

[RIZAR]

Войник от батальон "Лорето".

[RIZAR]

Парашутист в експериментална униформа 1941г.

[RIZAR]

   Униформа на парашутист от дивизия Нембо Фолгоре.

[RIZAR]

Униформа на парашутист

[RIZAR]

Двама берсалиери с мотори.