Италианската армия през Втората световна война - от хрониките и снимките

[RIZAR]

Италиански войник, оперира с оптичен уред .

 

[RIZAR]

Войници снимани до гроба на своя боен другар - руската степ, 1942г.

[RIZAR]

Италиански войник се сбогува с майка си преди да тръгне за Абисиния, 1935г.

[RIZAR]

Италиански Червен кръст

[RIZAR]

 

Cannone da 105/28

 

Cannone Da 105/28.

През първото десетилетие на 20-ти век френският концерн Шнайдер поема руската фабрика за въоръжения Putilov като част от умишлен план за търговско разширяване. Путилов отдавна е бил основният руски оръжеен концерн, но в началото на 1900 г. той е бил ограничен в експанзионистичните си идеи поради изоставането на руската търговска сцена, така че вливането на френската столица е решително предимство.

Сред проектите, които се намират на плочите за писане на Putilov, е усъвършенстваният дизайн на 107 милиметрово оръдие, което изглежда значително увеличава обхвата и ефективността си спрямо сравними модели. Шнайдер нетърпеливо разработи модела и го предложи на френската армия, която първоначално не се интересуваше от това, че 75-те мм са били необходими и не е имало нужда от по-тежки оръжия. Но в крайна сметка подходът на продажбите на Schneider триумфира и руският дизайн бе приет от френската армия като Canon de 105 модели 1913 Schneider, по-известен като L 13 S.

Събитията от 1914 г. удряха французите, че фактът, че 75-те не са били в състояние да осигурят необходимата поддръжка на артилерийската огън, и че ще са необходими по-тежки оръдия. По този начин L 13 S е поставен в по-висок приоритет и голяма част от тях започват да се отклоняват от производствените линии на Schneider.

Между 1914 и 1918 г. L 13 S осигурява стерлинги. Това беше красиво оръдие  с дълъг варел и конвенционално кутийно изпитание, което осигури достатъчно височина за 15,74 кг черупки, за да достигне диапазон от 12 000 метра. След 1918 г. L 13 S става френски износ, тъй като той или е бил продаден или предаден на множество армии под френско влияние. Тези държави включват Белгия, Полша и Югославия, но в Италия постига основното си пазарно проникване. Там L 13 S стана Canone da 105/28 и остана една от италианските сили до 1943 г. Поляците модифицираха оръжията си L 13 S, за да вземат новия си дизайн на разделените пътеки, а тази арматура 29 беше все още в експлоатация, когато Германците нападнаха през 1939 г.

След 1940 германците откриват, че L 13 S все още е жизнеспособно оръжие и от 854 все още във френски служба през май 1940 г. те са заловени много, които все още са непокътнати. Големият брой е предаден на различни окупационни единици, но едва през 1941 г. е намерена реална употреба за по-голямата част от плячката. Когато Атлантическата стена беше готова да бъде въоръжена, L 13 S беше решено като едно от основните оръжия, които трябваше да се използват. Имаше достатъчно на ръка да се превърне в стандартно оръжие и имаше готови за употреба запаси от боеприпаси. По този начин L 13 S стават немски 10,5-cm K 331 (f). На бившите белгийски оръжия е даден обозначението 10,5-cm K 333 (b).

Германците взеха оръжията от каретата си и ги сложиха на специални грамофони и ги защитиха с извити или бронирани щитове. Те бяха поставени в бункери по протежение на френските и други брегове. Като плажен защитно оръдие  L 13 S беше повече от подходящо и бункерите бяха трудни за всяка атакуваща сила за преодоляване. Не всички оръжия в тези бункери бяха бивши френски и белгийски оръжия, но включваха бивша югославска (10,5-см K 338 (j)) и бивши полски (10,5-см K 13 (p) (10.5 cm K 338 (i)).

 

Specifications

Caliber	105mm (4.134 inches)
Length	2.987m (117.6in)
Travelling Weight	2,650 kg (5,843lbs)
Weight in Action	2,300kg (5,070lbs)
Elevation	0 degrees to +37 degrees
Traverse	6 degrees
Muzzle Velocity	550m/sec (1,805 ft/sec)
Maximum Range	12,000m (13,130 yards)
Shell Weight	15.74kg (34.7lbs) for French guns and 16.24kg (35.8lbs) for Italian guns

[RIZAR]

Cannone da 75/18 Modello 37

Още от основаването на Италия като нация, определен сектор от въоръжените сили се е свързал със специализираното изкуство на планинската война. Това включва предоставяне на специални видове артилерия, адаптирани за планинската роля. Много бройки от планинската артилерия идват от Шкода. До 30-те години голяма част от планинския артилерийски материал е остарял и закъснял за замяна.

Италианската фирма Ansaldo се ангажира да произведе нов дизайн на планинско оръдие . До 1934 г. това се очертава като модел Obice da 75/18 modello 34. В интерес на стандартизацията и логистиката беше решено 75/18 modello 34 да беше точно това, което се изискваше като лек компонент на обикновените батареи. Така им беше поръчано моделът 75/18 модел 34 и специална полева версия. Тази полева версия стана известна като Obice da 75/10 modello 35.

Моделът 35 е поръчан в производство, но не може да бъде произведен в изискваните числа. Това беше въпреки факта, че използваният каре имаше много общи черти с по-късния модел 37 , а същият механизъм на варела и отскока, използван и за планинския гаубица, също беше използван върху модела 35.

Ситуацията в снабдяването не се облекчи по никакъв начин от необходимостта италианците да продават модела 35 в чужбина, за да получат чуждестранна валута. През 1940 г. в Португалия е продадена голяма партида, а други в Южна Америка в замяна на суровини. По-голям производствен капацитет беше отклонен за производството на версии за използване на различни форми на самоходни оръжия Semovente, но много малко от тях достигнаха войските. Тези, които се оказаха много ефикасни като всеки от сравнимите германски нападателни оръдия. След 1943 г. германците завладяха модела 35 под техен контрол толкова бързо, колкото поеха останалите налични италиански оръжия и използваха модела 35 като 7.5 cm leFh 255 (i).

[RIZAR]

http://www.comandosupremo.com/some-myths-concerning-italian-leadership-morale-and-combat-performance.html

Дългогодишни митове и легенди за "слабостта" на  италианското командване, морал, бойна техника  и бойни действия

Има няколко дълготрайни митове за италианците във Втората световна война, които до голяма степен са създадени от английско-американско-немското братство. В моето изследване се вижда, че много англо-американски историци просто са взели немски омаломощителни, предубеждения за техните партньори от Оста - италианците - с номинална стойност и сърце. Например документите "Ромел" и много от докладите и спомените от редица германски генерали като Кейтел и Кесеринг (които направиха кратка бележка, че италианците са "обучени повече за показване, отколкото за действие"), генерал фон Тома Който написал на Хитлер, че италианските войски са били безполезни, че "един британски войник е по-добър от 12 италианци"), на адмирал Рейдер и много други, са били възприети от англо-американските историци като евангелска истина. Всъщност цялата германска йерархия държеше почти на човек толкова обезсърчаващи убеждения за италианците. Самият Роммел донесъл в Северна Африка такива  лични вярвания  . Както един писател обяснява: " Сред германците било широко разпространено вярването, че италианците са слаби, мързеливи, страхливи и военно некомпетентни." Мисля, че това последно изявление почти обобщава това. С такъв съюзник, който няма нужда от врагове!

 Разбира се, както всички знаем за Comando Supremo и всеки, който има смисъл на разузнаване, всичко това е глупост и нонсенс. Но през 30-те и 40-те години на миналия век политическата коректност и мултикултурната толерантност едва ли съществувала и със сигурност не и в германското висше командване, където са почти всички добри прусаци: ефикасни, директни, прословути, привързани към вярата главорези. Вярванията обаче умират трудноо. Още днес мнозина германци все още вярват, че италианците са "слаби, мързеливи, страхливи и военно некомпетентни".
И тъй като много историци от англосаксонски произход споделят или са споделили такива расистки настроения, кои са те да спорят с германците, техните "расови братовчеди"?
Тъжно е, но това е, което е. За щастие в края на тунела има известна светлина от някои части: професор Ричард Кериер от Катедрата по история на Кралския военен колеж в Канада." В последната си статия "Някои разсъждения за борбата срещу силата на италианската армия в Северна Африка, 1940-1943" (война в историята, 2015, том 22: 4 503-528), той твърди, че след бедствието на операция "Компас", италианското командване и обучение значително се подобриха. Това беше стръмна крива на учене, но в общи линии италианците успяха. Италианците със сигурност успяха да подобрят резултатите си, като се поучили от грешките си по-бързо от руснаците, които напротив, изискваха няколко бедствия и близо един милион затворници, преди да започнат Да се научат от техните. Италианците нямаха лукса на времето и пространството - но се подобриха.

Митът за италианската военна неефективност

Канадския историк разкри и друг мит за нас: този на италианската военна неефективност, за която той обвинява два фактора: липсата на познаване на италианските военни архиви и официалните истории и легендата за Ромел. Изненада, изненада!  Неговата статия е написана през 2015 г. и още днес, английските и германските историци не са запознати с италианските архиви! Трудно е да повярваш, нали? И все пак, това поддържа Кериер

Затова въпросът ми е: кога тези "слаби, мързеливи и некомпетентни професори от Оксбридж (игра на думи - смесена дума съставен от части на имената на двата титуловани английски унивеситета - Кембридж и Оксфорд) и Хайделберг някога ще излязат от мастните си дъна, ще оставят малката си академична общност и ще полетят до Милано и Рим, за да направят истинско изследване, като прочетат архивите само цитирайки своите връстници? Дейвид Иржинг имаше смисъл, когато се оплаква, че университетски преподаватели, работещи в престижни университети, често с няколко писма след имената си и маркирани като "световноизвестни експерти", просто публикуват книги година след година, цитирайки се един друг! Е, да видим. Професор Джоунс цитира професор Смит, който цитира професор Шварт, който е получил тази перла на мъдрост от фризьор на Мусолини четиридесет години след войната! И ето го. Онези, които не са запознати с академичните среди, може би са шокирани, но така действа, виждате. Трудовете в университетите зависят от професорите, които публикуват определен брой книги и / или статии всяка година, а ако не, те рискуват да загубят работата си.
Но да се върнем към Кериер, академик, който не е продал и е запазил целостта си. Той продължава да напише, че "за съжаление, малко от тях [историци] са взели под внимание италианските източници изобщо, а мнозина все още вярват в книгата" Ромел "като най-надежден източник на италианските военни постижения.

 

[RIZAR]

Митът за ниския морал

Друг мит, който носи Carrier, е митът, че италианският войник е измъчван от постоянно нисък морал и очевидна липса на воля за борба. "По време на кампанията и противно на общоприетото убеждение, италианският морал не винаги е бил нисък, дори и в случаите на пехотните дивизии". Това не означава, че след бедствието на операция "Компас" италианският морал не достигна дъното. Разбира се, това беше и би било много странно, ако нее така . Но това, което означава, е, че моралът не винаги ще остане нисък. Моралът скоро се възстанови с появата на бронираните ариетски и тринтови дивизии, повече пехотни и моторизирани дивизии, както и пристигането на германците. Всяка помощ щеше да бъде оценена от всяко тримесечие. (Въпреки това помощта, която италианците получиха от германците, не беше без нюанси и усложнения, както ще видим по-късно.) По-важното е, че италианският войник е получил по-добро обучение. Вярно е, че за средния ранг и досието обучението, което са получили в Италия, не винаги е било с най-високо качество, нито е достатъчно. Но след като британецът е разгромил 10-та армия на Graziani, обучението се подобри значително, обучение, което се случи зад линиите в Северна Африка в centri di istruzione или в центровете за обучение, за да се увеличи бойното им представяне. С обучението на място, практическото обучение, истинския опит в областта, бронираните подкрепления, както и подкрепата и примерът, предоставен от германците, съчетани с по-добри тактики и оборудване, работата на италианците се подобри значително. Според Carrier, изискванията и методите за обучение бяха прегледани и приложени и резултатът беше впечатляващ. В допълнение, пехотните единици и дивизии бяха подобрени и по-добре обучени, с добри резултати. Например, мъжете бяха обучени как да използват 47-милиметровия противотанков пистолет по-ефективно в близост до уязвимите части на вражеското превозно средство и как да използват максимално ефективните импровизирани взривни устройства като взривни бомби. Дори уважаваните слаби пехотни единици се подобриха драматично и се представиха добре срещу австралийците в хълма Тел ел Мах Кад. Carrier, след като изучава основните източници от италианските военни архиви, потвърждава, че италианските генерали и офицери са взели много сериозно въпроса за обучението. Италианската армия в Либия през зимата на 1941 г. е съвсем различна от тази на италианската армия от юни 1940 г.

[RIZAR]

Италианско-немско сътрудничество

Пристигането на германците първоначално бе приветствано от италианците. Както беше посочено по-горе, всяка помощ от всяко тримесечие винаги ще бъде приветствана. Британците често приемат, че новото, подобрено представяне на италианците и по-висок морал са "почти сигурно за увеличаване на германското влияние както в организацията, така и в тактиката" (Британският генерален щаб Intelligence, Brief Notes, стр. 5, цитиран в Carrier, p.524). Но това не беше толкова просто. Carrier твърди, че това допускане, макар и сякаш правилно, е трудно да се докаже "тъй като първичните и вторичните източници нямат какво да предложат." Вероятно италианците не искаха да признаят, че присъствието на германците всъщност засилва морала, или по-важното , те са научили нови тактики и идеи от своите немски съюзници, както и са имали енергичния Ромел като свой командир. Независимо от германския фактор, пристигането на укрепления на пехотата и  бронираните като дивизиите на Ариета и Тренто, плюс подобреното обучение, позволиха на италианския морал и постижения да се възстановят от шока от техния удар от 9 декември 1940 г. до февруари 1941 г. Вяено е, че присъствието на германските дивизии и Rommel добавиха към увеличаване на морала и представянето, но не бяха инициаторите на тях. Италианските офицери не са били безсмислени мухльовци и плюшени ризи, както много англо-германски историци обичат да ги представят, предпочитайки да ядат макаронени изделия и да играят мандолина, отколкото да се бият. Класът на италианските офицери вече имаше лидерски умения и знания, за да обучат хората си - те не се нуждаеха от германците за това. Но със сигурност имайки германците на място, беше черешката върху тортата, тъй като допринесе за увеличаване на лидерството, морала и бойните резултати за италианците. Carrier отбелязва, че близостта им до германците, буквално хранене, борба и умиране на рамо до рамо, позволи на италианците да научат нови тактически и оперативни техники, които допринесоха за подобрено представяне срещу техните британски и Commonwealth опоненти.

Изводът на канадеца: че италианската армия се е преместила от бедствието от 1940 г., за да стане по думите му "ефективна бойна сила", въпреки че успехите й често са били пренебрегвани от германците и британците. За всичко това истинската трагедия или ирония на Северноафриканската кампания за италианците беше тази: въпреки много по-доброто представяне на италианците и способността им да импровизират с най-ниско оръжие до максимален ефект, тъй като войната продължавала оръжията им да стават остарели и по-малко ефективно, като по този начин губят технологичната надпреварване, която ще свърши в поражението им.

[RIZAR]

Митът за Ромел и лошото италианско командване

Никой не е по-мръсен от д-р Sadkovich за изпълнението и мита на Rommel. Ще прекратя тази прекалено дълга статия с него. В статията си "Митове и мъже: Ромел и италианецът в Северна Африка 1940-42" (Международен исторически преглед, май 1991 г.), Sadkovich, подобно на Carrier, твърди, че докато германските кампании със сигурност повлияха на италианската доктрина, Не го създавайте. Ромел и германците не са били "учители" на често смятаните за нещастни и некомпетентни италианци. Всъщност дори и Таджикович стига дотам, че намеква, че германски офицери като Ромел имат нещо или две, които да научат от италианците. Това, което липсваха италианците, било качеството и количеството танкове, артилерия и самолети, а не липса на военна доктрина или командване/лидерство. Нито Graziani е игнорирането, което често се изобразява като в остър контраст с Rommel гений на тевтонците, тъй като и двамата трябваше да прибягват до статична защита и силни страни. Двойният гений на ромел Ромел / италианците неспособен мит зависеше от предположението, че италианците са се сринали толкова зле през февруари 1941 г., те са спасени само от германците. Садкович твърди, че това е глупост: че британците нямат нито силата, нито логистиката да "валят в Триполитания". Всъщност германците ще помогнат на италианците само след като фронта беше стабилизиран в Африка, тъй като очевидно не виждаха никакви шансове италианците да бъдат изхвърлени от Северна Африка така или иначе. Освен че е командир на обрив, безгрижен с логистика и мъже и с лошо схващане на стратегията, Ромел имал нежеланата и грозна черта да обвинява неговите италиански съюзници за собствените си провали. Четейки статията на Садкович, човек остава с впечатлението, че италианските командири на земята трябваше да прикрият и да поправят всичките си грешки, колкото можеха. По време на ръководството италианските генерали като Бастико, Гамбара, Кавалеро и други бяха по-компетентни и опитни от Ромел. Командири като Битсос действително са имали повече брониран опит, отколкото самият Роммел. Сътрудничеството между италианците и германците беше трудно в най-добрия случай. И двамата изглежда са имали взаимно неприязън и очакване с другия. Докато германското присъствие несъмнено е благословение и тласък за италианците, които се борят, видяхме, че италианците до голяма степен успяха да се възстановят от бедствието, което им се появи през декември до февруари 1941 г., с нови пехотни и бронирани части, по-добро обучение и командване , Докато Ромел и германците са били там, за да подкрепят италианците, човек смята, че те са пречка и за италианците. Лично аз вярвам, че италианците (както и в Гърция) са могли да се справят достатъчно добре сами, без германското присъствие. Това, което италианците най-много се нуждаеха от това, бяха немските оръжия, а не германските войски, както и горделивия, безразсъден, прекалено обсебен генерал като Ромел, който искаше сам да ръководи шоуто.

Е, Rommel в крайна сметка се завтече на шоуто. Тъй като германците искаха да поемат войната в Африка и едностранно да приключат с паралела на "Гуера", тогава можем спокойно да поставим отговорността за евентуалното поражение на Оста в Северна Африка в краката им. Ако някой вземе колата на колата далеч от вас, защото е убеден, че сте твърде некомпетентни и неспособни да карате и в крайна сметка се срива, тогава кой наистина е виновен тук? Според моето мнение това са германците. Тъй като Дъдкович коментира, докато Грациани загубил Киренайка след три месеца, Ромел загубил цяла Либия за две години!

Както казах: с такива приятели, кой се нуждае от врагове?

[RIZAR]

Понте Перати: "Магистралата на смъртта" на гръцката армия в Албания

от Дейвид Алдеа
Дейвид също е съавтор на петата пехотна бригада във Фолкландските острови
(Leo Cooper, 2003) и е написал множество статии, включително " Кръв и кал - зелените гъски "(списание Военна история, април 2002 г.)

През април 1941 г. деветдневният блиц на генерал Уго Кавалеро разгроми  напълно 14-те гръцки армии в Албания. Въпреки твърденията в недобре проучени книги, че оттеглящата се гръцка армия на Епир избягала до голяма степен непокътната и предадена с пълни военни почести на дивизионната дивизия Leibstandarte Adolf Hitler срещу река Vjosa, се случило обратното. Кремът на гръцката армия в Албания е почти напълно унищожен в Битката за Перати мост.

На 13 април генерал Ugo Cavallero, италианският главнокомандващ в Албания, започна офанзива върху гръцката армия на Епир (Epirus Field Army Section или EFAS), завършила с това, което италианците познават като битката на Понте Перати , Генерал Кавалеро разби ЕФАС, подкрепящите ескадрили на RAF и Hellenic Air Force, както и някои югославски части в офанзивата. Един кореспондент на войната с дивизията в Бари в края на краищата щеше да напише: "Гърците са загубили най-добрата част от четиринадесетте дивизии, пожертвани в битка при моста" Перати ". (Източник: https://news.google.com/newspapers?nid = 1368 & dat = 19410423 & id = Y09QAAAAIBAJ & sjid = TQ0EAAAAIBAJ & pg = 4405,5298215 & hl = en Гърците,

[RIZAR]

  Моделът Breda 35 е картечница(леко оръдие) против самолети, използвано от Италия по време на Втората световна война. Дизайнът е разработен през 1932 г. и е бил използван в битка от италианската армия през 1935 г. Той е ефективно оръжие и е видял широко разпространена употреба както на очаквани, така и на неочаквани места по време на войната. Тя е направена от Societa Italiana Ernesto Breda от Бреша.
Въпреки,  че е проектиран с двуколесно ремарке, което е полезно за издърпване от войници, моделът Breda 35 често е транспортиран с камион. Тя също може да бъде разбита и пренесена в четири пакета, което е доста удобна характеристика. В много случаи тя просто се монтира директно на превозно средство, особено на танкове и бронирани коли. Той дори беше монтиран на торпедни лодки. Това беше далеч по-добре от тегленето на оръжията наоколо, тъй като ремаркето можеше да бъде издърпано само при 20 км / ч преди да стане нестабилно.

Моделът Breda 35 има платформа за статив, която е по-стабилна от ремаркето. Картечницата може да се използва срещу земни превозни средства, както и самолети, което го прави особено полезен в битката. Войските използват оръжия, пронизващи кръгове срещу наземни превозни средства и високо експлозивни снаряди срещу самолети. Оръжието изискваше трима мъже да го използват и имаше очила, които позволиха на стрелеца да го държи на лице, независимо от височината на оръдието. За съжаление, тази полезна работа беше тромава. Поради това тя често е заменена с по-леки и по-лесни за носене опции.

Повечето италиански оръжия, използвани по време на Втората световна война, също са били използвани от Германия, било докато са били съюзници, или след като Италия се е предала на Германия през 1943 г. В случая с модела Breda 35 Германия не е била единствената страна, която да е сложила  ръце върху тях. Финландия законно закупи оръжията. Те монтираха четири на торпедни лодки и използваха останалата част на сушата. Няколко държави също успяха да използват модела Breda 35, след като много от тях бяха пленени в Северна Африка.

Caliber	20mm (.79 inches)
Length	3.34m (10 ft 11 in)
Travelling Weight	33okg (730lbs)
Weight in Action	307.35kg (678lbs)
Elevation	-10 degrees to +80 degrees (-10 degrees to +90 degrees mounted on boats
Traverse	360 degrees
Muzzle Velocity	840m/sec (2,800 ft/sec)
Range	1,500m (4,900 feet) when targeting aircraft
Shell Weight	.135 kg (.298 lbs)
Shell	20 x 138 mm B

 

[RIZAR]

Cannone da 75/46

Cannone da 75/46 е оръдие против въздушни средства, произвеждан от Италия и използван от Италия, Германия и съюзниците им по време на Втората световна война. Неговото име се дължи на факта, че той е оръдие с 75 калибър, а дължината му 46 е в калибър. Затрудненото  използване на материалите в икономиката  доведе до дълги инспекции на предложеното оръжие в Италия между световните войни. Cannone da 75/46 не е изключение. Тя е въведена от Ансалдо през 1926 г. Осем години преди италианските военни да са  го използвали  против самолети. Дори тогава не беше широко използван.

Cannone da 75/46 е надеждно, функционално и ефективно оръжие. Въпреки това, той не се открояваше сред другите европейски проекти за оръжия от онова време. Всъщност, някои от неговите особености, особено каретата и платформата му, бяха подобни на проектите в Обединеното кралство. При транспортиране кръстовидната платформа е сгъната, така че въртящият момент се е задържал на двуколесния вагон. Основният дизайн работеше за неговата цел, дори и да беше незабележим.
В началото на производството имаше 240 Cannone da 75/46 по поръчка. Шест години по-късно все още имаха 14 бр., които бяха по-малки от марката. Някои части на оръдието, направени за Cannone da 75/46, бяха използвани за други проекти, тъй като те бяха завършени, като по този начин добавиха към проблема. Поради тези проблеми просто нямаше достатъчно такива оръжия, за да се покрият нуждите на италианските военни в Африка и Италия, където се използват. Използването им като огнестрелни(противотанкови) оръжия вместо оръжия за въздухоплавателни средства в много случаи също не помогна. Остарелите оръдия  се използват за запълване на празнината.
Когато Италия беше окупирана  от Германия, малкото оръдия на 75/46 в служба бяха взети за използване от окупационната армия. Наричаха го 7,5 см Flak 264/3 (i). Германия използва оръжията основно в Италия. Когато съюзниците поеха Италия, те също използваха тези защитни оръжия, за да държат Италия. В крайна сметка, оръжието се представя добре за всички армии, които го използват. Просто никога не беше в достатъчно количество.

Caliber	75 mm (3 in.)
Length	7.4 m (24 ft. 3 in.)
Barrel Length	3.45 m (11 ft. 3.8 in.)
Length of Rifling	2.844 in. (9 ft. 4 in.)
Traveling Weight	4,405 kg (9,710 lb.)
Weight in Action	3,300 kg (7,300lb.)
Elevation	-2 degrees to +90 degrees
Traverse	360 degrees
Muzzle Velocity	750 m/s (2,500 ft./s)
Range	8,300 m (27,200 ft.) Maximum
Shell Weight	6.5 kg (14 lb. 5 oz.) – HE

[RIZAR]

Cannone da 75/32 Modello 37

Когато Италия излезе от Първата световна война, нейната икономика, която никога не беше особено силна, не беше в състояние да подкрепи програма за превъоръжаване и по този начин оръжията бяха предимно от репарации, получени от Австро-Унгария, а в противен случай армията беше оставена да се справи с това. До 30-те години на миналия век, дори и големият брой оръжия, които се предлагали, не са имали реален отговор на по-модерните дизайни, така че е предприета програма за ново оръжие. Първите оръжия, които трябва да бъдат взети под внимание, са тези на полската артилерия и по този начин първият следвоенен артилерийски проект, който ще бъде въведен от 1918 г. насам, е моделът Cannone da 75/32 37.

Новото оръдие беше с дизайн на Ansaldo. Това беше добра, здрава и съвременна идея, която от самото начало беше предназначена за задвижване. Той имаше дълъг профил, възстановен за мундщука и имаше достатъчно висока скорост на снаряда, че може да се използва понякога като противотанково оръжие.
Когато разделителната пътека беше разгърната, тя осигуряваше ход на 50 градуса, което несъмнено беше полезно при бронирана война. Дори и с този малък недостатък моделът 37 беше много полезно оръдие и италианските стрелци бяха въодушевени от този факт. За съжаление те направо извикаха, тъй като италианската индустрия не беше в състояние да осигури необходимите цифри. Просто нямаше никакъв индустриален потенциал, за да се произведат оръжията, а всички суровини, или поне по-голямата част от тях, трябваше да бъдат внесени. Следователно, производството на оръдия трябвало да започне да се развива в момент, когато всички останали оръжия на италианските сили са били в процес или презареждане. Въздушните сили получиха много по-голяма степен на предимство пред артилерията, а италианският флот пое голяма част от малкото налични производствени и суровини. Така че търсенето на модел 37 постоянно надхвърля предлагането и през 1943 г. по-голямата част от италианската артилерия все още се състои от оръжия, датиращи от Първата световна война или по-рано.
 Германците вече бяха забелязали по-фините точки на модела 37 и когато Италия се оттегли от партньорството с Оста, германците бързо се преместиха, за да поемат възможно най-голяма част от италианската оръжейна армия. При това прихващане голям брой модел 37s промени своето наименование до 7.5mm FK 481 (i). Германците ги използват до края на войната не само в Италия, но и в борбата срещу югославските партизански сили.

 

Specifications

Caliber	75mm
Length	101.3 inches
Traveling Weight	2,756 lbs
Weight in Action	2,646 lbs
Elevation	-10 to +45 degrees
Traverse	50 degrees
Muzzle Velocity	2,050 fps
Range	13,675 yards
Shell Weight	13.9 lbs

[RIZAR]

Obice da 210/25

По време на края на 30-те години италианската армия реши да замени по-голямата част от нейния тежък артилерийски парк, който по това време приличаше на огромен военен музей с всички части от Първата световна война. Армията е избрала два добри и напълно съвременни дизайна, един с оръдие с калибър 149 мм и един хънтър с калибър от 210 мм.
Екипът на италианската армия разработи 210-милиметровия хънтър, но Ансалдо изработи гаубица . Гаубицата  е известна като модел Obice da 210/22 modello 35. Въпреки че е показан в прототипна форма през 1935 г., той не е бил приет за служба до 1938 г., когато е поставена производствена поръчка за не по-малко от 346. Modello 35 е много здрав и модерен дизайн. Използваше карета с разделени пътеки с две пътни колела от всяка страна. Когато гаубицата влезе в действие, тези колела бяха повдигнати от земята и тежестта се поема от платформа за изпичане под главната ос.
Цялото оръжие може да бъде преместено на 360 градуса, след като залозите, които закопчаха пътеките до земята, бяха повдигнати.
Основният проблем за италианците бе, че след като са проектирали първокачествен гигант, те не могат да го произведат достатъчно бързо. Независимо от добрите намерения на италианската армия да не влезе във войната с остарелия парк на оръдията, който до голяма степен не беше съпроводен от модерно оборудване, до есента на 1942 г. бяха построени само 20 модела 35 -  5 бяха запазени в Италия и 15 бяха в действие Източния фронт. Част от състоянието на нещата се дължи на факта, че въпреки изискванията на италианската армия, моделите 35 се продават на Унгария, тъй като те идват от монтажната линия в замяна на суровини и храни. Унгарците са установили, че е необходимо да направят свои собствени  модификации, за да отговарят на тези 21 cm 39.M, за да се справят с трудностите на своето обслужване и евентуално да създадат собствена 21-cm 40.M и накрая 21-cm 40a.M производствена линия през 1943 г. ,

В експлоатация модел 35 е достатъчно успешен. Тя може да бъде транспортирана на две товари, но при продължителни движения тя може да бъде разделена на четири натоварвания с допълнителни натоварвания за монтажно оборудване и аксесоари. Моделът 35 привлича вниманието на германците, а когато италианците се предават през 1943 г., Ансалдо е принуден да продължи производството на модел 35 за германските единици в Италия, а в германската служба е известен като 21-cm Haubitze 532 (i) И все още е в действие, когато войната свършва.
След 1945 г. бяха направени опити от Ansaldo да продаде модела 35 на домашния и експортен пазар. Нямаше купувачи, тъй като вътрешният пазар беше наситен с американско оборудване, което беше предоставено свободно на италианската армия и оборудването за излишък от войни беше свободно достъпно другаде.

Caliber	210mm (8.26 inches)
Length of Piece	5m (16ft 4.85in)
Travelling Weight	24,030 kg (52,977lbs) – in two loads
Weight in Action	15,885kg (35,020lbs)
Elevation	0º to +70º
Traverse	75º
Muzzle Velocity	560m/sec (1,837 ft/sec)
Maximum Range	15,407m (16,850 yards)
Shell Weight	101 or 133kg (222.7 or 232.2lbs)

[RIZAR]

summer skin (I would also add an ammo belt)

the winter skin should be similar to the summer but:

• the uniform is similar to "Fucilieri" winter uniform
• it has the M33 Helmet
• the ammo belt just like the summer skin

Machine Guns:

Breda M37

[RIZAR]

MAS 500   - Motoscafo armato silurante ( Бърза моторна лодка с торпедно въоръжение)

MAS 500
Descrizione generale
Tipo	MAS
Numero unità	75
In servizio con	Regia Marina
Caratteristiche generali
Dislocamento	24 t I e II serie 28,3 t III e IV serie
Lunghezza	17 m
Larghezza	4,4 m
dati presi da Regiamarina.net[1]

  МАС  500 торпедни катери бяха въоръжени, проектирани в края на тридесетте години на ХХ век; са оборудвани с двигатели Isotta Fraschini Asso 1000. Ne 75 бройки от между 1937 и 1941 г., и те са били в експлоатация през 1940 г.  Много ефективни в спокойни води, тяхното кръгло дъно не ги прави подходящи за  бурно море.

Те са с основен двигател на 2000 CV, и първите две серииса оборудвани със спомагателен двигател 80 CV [1]. Скоростта е за първата и втората серия от 48 възела (с основен двигател) и на 6 възела (спомагателен двигател), докато за трета и четвърта серия, по-тежки от 4 т, до 43 възли . Тяхната въоръжение е зенитна картечница  13,2mm, който се заменя с 20 мм в серия III и IV; основните оръжия две торпеда от 450 mm, и бункер за дълбочина бомби. Екипажът се състои от девет мъже.През 1935 г.  е построен в корабостроителница Baglietto прототип, който беше последван от първата група от кораби (MAS 501-524) в различни видове, в това число 10 в същото Baglietto; корпусът е съставен от тройна дъски от дърво, с надлъжна  стомана заварени на неговите компоненти.След това се правят лодки и от лека сплав. 

  Серии -

• Tipo "Velocissimo Classe 500 prima serie sperimentale MAS 424" (1937 - 1943)
• Tipo "Velocissimo Classe 500 prima serie" (1937 - 1943)
• Tipo "Sperimentale MAS 551" (1939 - 1941)
• Tipo "Velocissimo Classe 500 seconda serie" (1939 - 1943)
• Tipo "Velocissimo Classe 500 terza serie" (1943 - 1943)
• Tipo "Velocissimo Classe 500 quarta serie" (1941 - 1943)
• Tipo "Velocissimo Classe 500 quinta serie" (1941 - 1941)

[RIZAR]

Истината за участието на Италия през В.С.В.

 

 

 

  Мусолини обявява войната

Нито една от най-големите участници на Втората световна война са пострадали най-много несправедливо и неоснователно критика като въоръжените сили на Кралство Италия. Това наистина е просто невероятно,  как този неверен разказ обзема и става по-разпространен във времето. Според повечето масови и популярни истории,  италианските военни цяло и ролята, която играе на Кралство Италия през Втората световна война беше напълно омаловажена. В известен смисъл не се вижда с други хора, италианската армия е широко отхвърли като комична опера страхлив работа с войници, командири невежи и безполезни оръжия изцяло зависими от германските си съюзници за тяхното оцеляване. Това е наистина удивително, че този стереотип е продължило, тъй като е напълно, напълно, вярно по всякакъв начин. Очевидно е, че е от губещата страна, Италия страдала много загуби, но те спечелиха Също Делът им от победи. Вярно е, че някои лидери в италианския висшето командване бяха некомпетентни, но те са имали също генерали с впечатляващи записи за успех. Германците са имали, за да ги спаси от време на време, но да се знае истината, италианците също се притекоха на помощ на германците на няколко пъти. По същия начин, докато Италия е по-малко индустриално напреднали в сравнение с повечето други основни участници и често трябваше да се задоволят с остаряло оборудване, също е имало примери за италиански оръжия са доста по-рано от другите. С една дума, като с всяка страна, Кралство Италия двамата имали високи и ниски точки, успехи и неуспехи като всички останали.

На първо място, атаки срещу италианското участие показва крещящо двоен стандарт, че повечето хора просто никога не си помисля. Например, при навлизането на войната, Италия започна с атака срещу Южна Франция, когато французите вече са били, за всички намерения и цели, победени от немския блицкриг. Американския президент Рузвелт известната Посочени това като "хладно оръжие в гърба" от страна на Италия. Дали това се отнася за други сили? Същият президент Рузвелт, дори по-известната, наричани японското нападение над Пърл Харбър като "да бъде провокиран и подъл". Това със сигурност е вярно ( "подъл" се отсъжда по решение, но го нарече "да бъде провокиран" явно се е фалшива), но какво от едновременни атаки срещу британците и холандците? Великобритания се превръща в борба за живота му, но по-специално нападението на Холандски Източни Индии е атака на територията на държава, чието вече е родината напълно е победил и заета от врага. Беше ли този след това още по-лошо "удара в гръб" от нападението на Франция? Същият стандарт не изглежда да бъдат използвани в гледане на съвместната англо-съветската инвазия и окупация на неутрална Иран, вероятно защото повечето хора са най-вероятно никога не са чували за него. За руснаците, това не е твърде изненадващо, тъй като това е един чудовищен режим, който извършил много чудовищни престъпления, но и за Великобритания, при Чърчил, да нахлуе в неутрална страна Заради военна необходимост в по-широк война след началото на войната с германската империя през Първата световна война за правене на точно същото по отношение на Белгия показва очевиден двоен стандарт.
 

Ettore Muti

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

При обявяването на войната, Кралство Италия не се справя добре в организирането на атаката срещу Франция, но след това , по същия начин и  Великобритания не може да се справи при техният сблъсък с германците или японците във Франция и Малайзия,  нито американците в първите им сблъсъци с Япония във Филипините или германците в Северна Африка. В италианския Източна Африка италианците се представиха много добре и са под ръководството на принц Амедео, херцог на Аоста, който се оказа един много способен командир на бойното поле. Неговите сили започна като внезапно и обидни преобладаващото срещу Британска Сомалия. Това Чърчил беше бесен колко бързо му сили се оттегля с толкова малко загуби (командирите са правилно посочи, че страда ненужни загуби в безнадеждна битка не е белег на доброто лидерство). Италианските сили завладяват Британска Сомалия, както и заемащи граничните райони на Судан и британската Източна Африка. Когато съюзниците най-накрая събраха непреодолими сили да поеме италианския Източна Африка, италианците предлагат ожесточена съпротива Това ги спечели уважението на британците и, че краят й най-накрая дойде, херцога на Аоста спечели Освен възхищение за храбростта, той показва в капитулация.

General Valentino Babini

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Italian submarine heroes

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Италианска атака в Северна Африка 

 

Macchi C.205

   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[RIZAR]

1943 Tунис,  Autoblinda 41 (AB-41)

[RIZAR]

Северноафриканска кампания. Италианска инвазия в Египет 1940 г. Британска бронирана кола и екипаж, заловени от италианците, август 1940 г.

[RIZAR]

Фезан, Либия, Северна Африка, ноември, 1942. Италианското Reparto Celere 3 на "Raggruppamento Sahariano AS" беше първата единица, оборудвана с уникалната Camionetta 42 "Sahariana". Даденият взвод е бил използван за патрули и е имал първите сблъсъци с LRDG на 17 ноември, когато е загубил една Сахария, а на 25 ноември, когато успя да унищожи четири от осемте вражески превозни средства, които среща.

[RIZAR]

Северна Африка, 18 ноември 1941 г. Италианските бронирани автомобили на "Гуамбара" от XX мобилен корпус на Генерал Гамбара в сблъсък с предни разузнавателни елементи от Британската 22-та бронирана бригада по време на първите часове на операция "Кръстоносец". Бързото им оттегляне, за да съобщят за техния контакт, ще даде на италианската главна сила своевременно предупреждение за неочакваната атака.

[RIZAR]

[RIZAR]

Тежка картечница -  Breda M37 HMG

 

 

[RIZAR]

Лека картечница - Breda M30 LMG