Освобождението и Съединението (Действително ли България и българите са ощетени от историята 2)

[Warlord]

След несъмнения успех на миналата скандална тема продължаваме смело напред към 19 век.
Както наскоро ни осведомиха чрез едно предизборно изказване: „Демокрацията ни отне много”. Да видим сега обаче дали и преломният 19 век, по подобие на злата демокрация, ни отне много. И колко и какво точно

Като цяло в представите ни той е с положителен знак на една прогресивна епоха. Той ни даде Възраждането и Свободата. Но както винаги ние сме свикнали да мрънкаме за всичко, та дори и за това.
На първо място за обстоятелството, че освобождението ни идва твърде късно. Последни се освобождаваме от балканските народи с изключение единствено на албанците. Това определено е проблем с оглед на бъдещата борба за османското наследство на балканите. Освободилите се в началото на века гърци и сърби са с едни гърди напред в тази надпревара. Имат повече време да задействат пропагандните си машини за обработка на населението в османските предимно български етнически територии и в крайна сметка да прилапат по-голямата част от тях.

Но въпреки всичко ние имахме добри шансове да поправим това във войните от началото на следващия век. Това че ги пропиляхме е друга тема, въпроса е че не ни беше виновно късното освобождение за пропиляването.
Дори на прага на 20 век въпреки, че съвсем от скоро имаме държава, ние вече сме успяли икономически да настигнем останалите балкански страни и дори да ги изпреварим в много отношения. Като това се отнася включително и за румънците, въпреки че са си имали своя държавност през целия османски период.

Но пък и не бива да се заблуждаваме, че този подем е някакво своеобразно икономическо чудо съизмеримо само с японското, както пише из статиите и учебниците. То всъщност е съпроводено с много солидни европейски заеми и инвестиции в икономиката и инфраструктурата ни. Железопътната линия Русе-Варна например e построена изцяло с австроунгарски капитали и си е тяхна собственост докато Стамболов не я национализира. Практически и тогава и сега инфраструктурните и икономическите ни проекти са се движели основно с евро средства. Но ние това изключително рядко го споменаваме, свикнали сме единствено да обвиняваме европейските Велики сили от 19 в. за дето ни били прецакали на Берлинския конгрес.
Освен това причината икономическия ни растеж тогава да изглежда толкова огромен всъщност се корени в изостаналостта на архаичната държава, от която се освобождаваме. Както и в конкретния етап на европейското технологическо развитие в този момент. Тоест всичките тези прогресивни нововъведения като фабрики, жп линии, телеграфни стълбове, фото и кино салони, автомобили и т.н., които свободните държави са въвеждали постепенно във времето съответно с изобретяването им, ние започваме да ги въвеждаме от нулата и накуп. Което изразено в проценти изглежда като шеметен растеж, но всъщност представлява едно жадно попиване и усвояване на благата сътворени от лошата Европа през Ренесанса и технологичната революция докато ние сме дремели

 

Говорейки за лошата Европа и Берлинския конгрес не е лошо да си спомним и за заслугата й за всички онези реформи в империята през 19 в. увеличаващи нашите права и свободи в рамките й. Като Хатихумаюна, Гюлханския хатишериф, Танзимата, признаването на българската екзархия със султански ферман, които се случиха благодарение на силния европейски натиск.
Да си спомним и за реакцията на Европа към смазването на Априлското въстание. На Цариградската конференция всичките Велики сили взимат единодушно решението за освобождаването на България и възлагат изпълнението на задачата на Русия. Тъй че напротив, не трябва да ги мразим, а да ги аплодираме за това решение. Защото Априлското въстание по същество представлява това – 10 000 се бунтуват, а 4 милиона гледат сеир отстрани докато армията и башибозуците ги избиват. Като това е най-голямата ни национална революция.
Та с толкова напън очевидно сами нямаше да можем да се освободим в обозримо бъдеще. А можеше и никога да не се освободим както не можаха кюрдите и малоазийските гърци и арменци, да останем в рамките на империята, или територията ни да беше напълно разграбена от съседите около войните 1912-1918.
Може да се каже, че до голяма степен дължим съществуването си на европейските Велики сили, така че при това положение е неуместно да им се сърдим после за Берлинския договор.

 

Малко известно е и докъде стигат сърбите през Освободителната война. Те окупират Белоградчик, Сливница, Радомир и Кюстендил. А на преговорите претендират освен тях да им дадат и Видин, Лом, Монтана, Горна Джумая, Вардарска Македония и т.н.
Е, гадните Велики сили не им дадоха нищо от това! Единствено Пирот и Враня им дадоха по Берлинския договор, но то не може без нищо, след като са участвали във войната и победили.


Колкото до загубата на Северна Добруджа по договора, тя освен че не е преобладаващо българска (към 60% от населението й са турци и татари) е дадена за компенсация на Румъния за да може пък и Русия да вземе нещо - Южна Бесарабия. Румънците също не го желаят тоя бартер, ама и тях никой не ги пита.
Северна Добруджа обаче е мисля добра цена за свободата ни. Щото безплатен обяд няма. Дори и да приемем теорията с изчисленията, че руснаците ни били издрусали с 30 тона злато за освобождението, какво пък толкова? Нали свободата няма цена? И 300 тона да бяха защо да не ги дадем?

За Македония – там ясно. Ако ни я дадат цялата ставаме прекалено големи спрямо останалите балкански държави и освен това заемаме и доста по-стратегическа територия от тях.
С други думи такава държава в кратко време би се превърнала в регионална супер сила, което вече не устройва никого. Но все пак Великите сили се стараят да балансират – хем да ни има, хем да не  пречим прекалено на интересите на всички вече съществуващи държави в Европа, затова е и Берлинския конгрес.

Източна Румелия по договора я връщат на империята, но все пак й дават вътрешна автономия. И по-важното – впоследствие практически си затварят очите за бруталното потъпкване на Берлинския договор, каквото представлява Съединението, пускайки ни да минем метър.
Те одобряват нападението на сърбите и евентуално ако откъснат нещо от нас уравновесявайки разклатения баланс на силите. Но след като сърбите се провалят въпроса с наказанието ни вече се счита за приключен.
Единствената, която рита докрай против Съединението и дори принуждава княза ни да абдикира е любимата на родните патридиоти Русия, която винаги ни била освобождавала. Обратно – злата Англия, която винаги ни била прецаквала, тогава за да удари контра на Русия и влиянието й тук, застава категорично зад Съединението. И положението вече става такова, че ако някой иска да оспорва Съединението трябва да се разправя с водещата в света Велика сила, едно доста неатрактивно начинание.
Защо тогава никой не изказва благодарности за Англия?

Впрочем благодарности заслужава и дори и подлата Сърбия. Защото с действията си практически ни изважда от кофти положението на нарушител на договора и със своята некадърност ни поднася победата на тепсия. А тази победа изведнъж ни превръща от нарушител в победител и издига изключително много авторитета ни в Европа, както и показва на другите балкански държави, че не е безопасно да си играят така с нас.
С други думи ако слабата и немотивирана сръбска армия не се беше самоназначила за изпълнител на нашето наказание Европа можеше да назначи друг. Можеше примерно това да е Румъния, срещу която вече нямаше как да удържим, или пък да е Русия, или пък да дадат зелена светлина на османците да си върнат обратно Източна Румелия. При всеки от тези сценарии нямаше да можем да победим и да опазим Съединението. Сърбия обаче изпреварва каквото и да било действие по този въпрос и ни решава проблема по най-лекия начин, като ни заставя да отбраняваме Съединението срещу най-слабия възможен противник.
А цената, която плащаме е едва 700 убити, което са миниатюрни загуби за една война. Дори румънците през Междусъюзническата дават многократно повече жертви от холерни епидемии без да са водили и една битка. Те от своя страна също рядко получават нашите благодарности за участието им в Освободителната война, а тогава участваха със солидни сили, допринесоха и проляха много кръв за нашата свобода.

И накрая но съвсем не на последно място благодарности заслужават и турците за дето въпреки, че бяха в правото си да си върнат със сила Румелия  не го направиха. А моментът беше просто идеален докато армията ни се биеше при Сливница. Можеше буквално без бой да си я върнат. Но не го направиха!
Нещо повече – в тази ситуация Батенберг и Стамболов прибягват до един невероятно нагъл ход. Понеже формално се водим васални на Високата порта, след като са ни нападнали нас, юридически излиза, че са нападнали и нея. И на основата на това искат от султана да ни прати помощ за да защитим това, което току що сме отмъкнали от него.
Незнам как Абдул Хамид ІІ не е получил апоплектичен удар при тая нечувана наглост, но не само че не ни се ядосва и не решава да ни наказва, ами и взима, че ни праща помощ. Турските подкрепления дори тръгват към Сливница за да се бият заедно с нас срещу сръбските инвейдъри в защита на Съединението. Но не успяват да се включат защото твърде бързо пречукваме сърбите и сами и края на войната ги заварва на жп гара Саранбей (днес Септември).
Ами какво да ви кажа, в случая турците заслужават не просто „Благодаря”, а направо „Евала аркадаш!”.

 

Какво може да се каже в заключение? След целия водовъртеж от събития през 19 век отнемали ни много, но и давали ни много - България е на картата на Европа, на която тогава е имало едва 20 свободни страни и ние сме една от тях. При това сме най-голямата от балканските страни, с най-силната армия и с най-добре развиващата се икономика. Ами че, кое не ви харесва тук?

Редактирано Май 31, 2017 от Warlord

[isav]

Не съм съгласен, че Румъния е имала повече сили от Сърбия и е щяла да спечели една хипотетична "Румънско-Българска" война!!!! Най-малкото шансовете ни за отбрана са в пъти по-добри и единственото, което можеше да се случи е да си върнем Северна Добруджа съвсем навреме!!!

 

Както и да го гледаме сме прецакани от интересите на Великите Сили в тоя период!!! 

[resavsky]

Не надценяавйте българската армия от 1885 година.Въпреки изключително високия боен дух и личната храброст тя е много далеч от модерна европейска армия.Прилича по скоро на сбор от доброволчески отряди и не би имала шанс да победи друга армия разливна от сръбската.Няма по голяма единица от полкове ,отряди се образуват с невероятна импровизация,няма интендантски служби - всичко е един гол ентусиазъм. При това не бива да се забравя че Милан поради финансови причини не мобилизира цялата сръбска армия като е убеден че ще ни победи с половин усилие.

[Galahad]

Има няколко неща, които удобно се забравят.

Априлското въстание не е чак толкова безрезултатно - Турция обявява банкрут, а султанът е свален и убит. Без банкрута Великите сили можеше и да не са толкова сговорчиви Русия да освобождава някого, но когато имат фалирал длъжник, то размисълът дали в играта да не се вкара някой по-платежоспособен съдлъжник става наложителен. Все пак в политиката парите обикновено надделяват над чувствата. То ако го бяха ударили само на морал, нямаше да има Берлински конгрес.

Вторият важен момент е, че Румъния (Влашко и Молдова), Гърция и Сърбия не само са освободени от Русия, но на нея дължат и своята независимост. Докато България сама постига своята независимост, без помощта на руското оръжие. България се справя сама със Съединението и Независимостта, докато намесата на Русия е колкото да преуреди положението си на кредитор на Османската империя и да се опита да поукрепи залязващата русофилия.

[Warlord]

Преди 20 часа, isav said:

Не съм съгласен, че Румъния е имала повече сили от Сърбия и е щяла да спечели една хипотетична "Румънско-Българска" война!!!! Най-малкото шансовете ни за отбрана са в пъти по-добри и единственото, което можеше да се случи е да си върнем Северна Добруджа съвсем навреме!!!

Румъния има значително по-многобройна войска от Сърбия, в пъти. Достатъчно е само да минат Дунав и нататък - равнина, няма и такива гранични патрули по реката каквито по сръбската граница да ги забавят. Ние докато прехвърлим от Турската граница на север войските, щяхме да се срещнем вероятно на рубежа на Стара планина и вече Северна България да е окупирана. Към сръбската граница все пак войската се придвижва по главния път от Одрин към София, който, поне част от него вече мисля е била с твърда настилка. Докато на север и особено през Средна гора и Старопланинските проходи - мътна и кървава...

[isav]

Именно - "достатъчно" е да минат Дунав! Колко пъти в следващите войни  са го минавали с лекота???

И тия войски на Румъния не са били дислоцирани само по Дунав... 

[resavsky]

On 2.08.2017 г. at 10:40, Warlord said:

Румъния има значително по-многобройна войска от Сърбия, в пъти. Достатъчно е само да минат Дунав и нататък - равнина, няма и такива гранични патрули по реката каквито по сръбската граница да ги забавят. Ние докато прехвърлим от Турската граница на север войските, щяхме да се срещнем вероятно на рубежа на Стара планина и вече Северна България да е окупирана. Към сръбската граница все пак войската се придвижва по главния път от Одрин към София, който, поне част от него вече мисля е била с твърда настилка. Докато на север и особено през Средна гора и Старопланинските проходи - мътна и кървава...

Едно 80 процента от българската войска е превозена по жп линия почти по целия път.Физически е невъзможно да стигнеш пеш за три дние от Свиленград до Сливница.

[Warlord]

А железница от Южна към Северна България тогава е имало само чак при София...

[resavsky]

Имало е от Любимец нататък.

[bulgaroid]

On 2.08.2017 г. at 10:40, Warlord said:

Румъния има значително по-многобройна войска от Сърбия, в пъти. Достатъчно е само да минат Дунав и нататък - равнина, няма и такива гранични патрули по реката каквито по сръбската граница да ги забавят. Ние докато прехвърлим от Турската граница на север войските, щяхме да се срещнем вероятно на рубежа на Стара планина и вече Северна България да е окупирана. Към сръбската граница все пак войската се придвижва по главния път от Одрин към София, който, поне част от него вече мисля е била с твърда настилка. Докато на север и особено през Средна гора и Старопланинските проходи - мътна и кървава...

Ами не е така, докато сърбите след войната правят някаква реформа в армията, и благодарение на нея имат някакви успехи в бъдеще. То румънците, остават на ниво средата на 19в. Те, още при Плевен изпитват невероятни трудности с воюването та се налага лично краля им да ги вдига в атака. После положението става страшно, като  изключим разходката из България през 1913г. румънците се оказват толкова зле ,че са еталон за некадърност дори във ВСВ. Обаче ПСВ им е апотеоза, де що има някакво сражение те успяват да го загубят.

[Warlord]

Вярно е, че са тотална дупка, но щяха с масовка да ни ударят, то щеше да е достатъчно и подобно на 1913 - нямаше да има кой да ги спре. Иначе през ПСВ първоначално имат успехи срещу австроунгарците около Брашов и в други битки със слаби гранични отряди. Когато пристига Фалкенхайн с германските подкрепления обаче веднага ги срива обратно във Влашката равнина.

[bulgaroid]

Преди 7 часа, Warlord said:

Вярно е, че са тотална дупка, но щяха с масовка да ни ударят, то щеше да е достатъчно и подобно на 1913 - нямаше да има кой да ги спре. Иначе през ПСВ първоначално имат успехи срещу австроунгарците около Брашов и в други битки със слаби гранични отряди. Когато пристига Фалкенхайн с германските подкрепления обаче веднага ги срива обратно във Влашката равнина.

Трудна работа, никоя велика сила не е искала война. Сърбия напада с изрично разрешение на Австрия, и на Русия. Обаче Англия заплашва с война и е фактически на наша страна. Германия също не иска голяма война. Отделно румънците още асимилират новите придобивки и не са дошли до идеята за още разширения на юг от Дунав. Отделно Турция ги заплашва с война, колкото и да е странно, те са били на косъм да нападнат и сърбите. Гърция се чуди кой да нападне и понеже може само Турция не прави нищо.Та война между България и Румъния е била изключена в този момент, заради това, а и заради противоречията на румънците с Австрия и те много не смеят да шават. 

През ПСВ те имат успехи само срещу граничарите по границата , а там имат огромни трудности. 

Редактирано Август 7, 2017 от bulgaroid

[Warlord]

То и Австроунгария не е искала някаква голяма война, просто е искала да вбие клин в добрите дотогава отношения между България и Сърбия, да си пуснат малко кръв, а и евентуално Сърбия да вземе нещо за да се възстанови малко баланса, който силно се е наклонил в наша полза след Съединението.

[resavsky]

On 5.08.2017 г. at 1:45, bulgaroid said:

Ами не е така, докато сърбите след войната правят някаква реформа в армията, и благодарение на нея имат някакви успехи в бъдеще. То румънците, остават на ниво средата на 19в. Те, още при Плевен изпитват невероятни трудности с воюването та се налага лично краля им да ги вдига в атака. После положението става страшно, като  изключим разходката из България през 1913г. румънците се оказват толкова зле ,че са еталон за некадърност дори във ВСВ. Обаче ПСВ им е апотеоза, де що има някакво сражение те успяват да го загубят.

Това просто не е така.Румъния си има своите успехи и победи през ПСВ.Армията им през 1916 година си е на средно европейско равнище и въобще не е толкова зле.Не може да се сравнява с българската изпитана в три войни но не представлява  и тълпа паникьори.През 1917 като понатрупват малко опит румънците  нанасят няколко поражения на прехвалените германци.Това че имаме сериозен противник само увеличава мащаба на нашите победи при Тутракан и Кубадин.

[bulgaroid]

Преди 8 часа, resavsky said:

Това просто не е така.Румъния си има своите успехи и победи през ПСВ.Армията им през 1916 година си е на средно европейско равнище и въобще не е толкова зле.Не може да се сравнява с българската изпитана в три войни но не представлява  и тълпа паникьори.През 1917 като понатрупват малко опит румънците  нанасят няколко поражения на прехвалените германци.Това че имаме сериозен противник само увеличава мащаба на нашите победи при Тутракан и Кубадин.

Ами дай да се разберем какво значи добре и зле ! На световно ниво румънците са достойна сила, но това е Европа, тука слабите отдавна ги няма а новоизлюпените като нас са войнственни и агресивни. По моята балканска класация, румънците са последни,даже след черногорците. Аз не омаловажавам българските успехи просто ние сме прекалено силни, най-силните на балканите тогава. Никой от балканските армий не може да устои сам срещу нас, дори Турция. Е виж Сърбите дето си вярват 1915г., мислели са си, армията им по границата е достатъчна за отбранителна война, голяма грешка. Когато я осъзнават е много късно. Същото важи и за англичани и французи и дори за руснаците, всички много късно осъзнават срещу какво са изправени. Та и Румъния е от тия, и като се заговорихме за Трансилвания как по дяволите 440 000, успяват да изгубят от 70 000 ? Как при съотношение 2 към 1 успяват да загубят при Добрич ? И после бягат та едвам ги настигат. Да не споменавам, за река Арджеш и Тутракан.

[Du6ko]

Преди 15 часа, bulgaroid said:

Трудна работа, никоя велика сила не е искала война. Сърбия напада с изрично разрешение на Австрия, и на Русия. Обаче Англия заплашва с война и е фактически на наша страна. Германия също не иска голяма война. Отделно румънците още асимилират новите придобивки и не са дошли до идеята за още разширения на юг от Дунав. Отделно Турция ги заплашва с война, колкото и да е странно, те са били на косъм да нападнат и сърбите. Гърция се чуди кой да нападне и понеже може само Турция не прави нищо.Та война между България и Румъния е била изключена в този момент, заради това, а и заради противоречията на румънците с Австрия и те много не смеят да шават. 

През ПСВ те имат успехи само срещу граничарите по границата , а там имат огромни трудности. 

До един кървав преврат през 1903 година Сърбия е тотално зависим сателит и маша на Австро Унгария. Причините Австрия и Германия да не обичат създадената от Русия - България са много, но една от тях е тази че Сърбия е била тотално под австрийски контрол до преврата в Белград през 1903 година. След този преврат кратите се разместват. Сърбия се отриентира към Русия , Франция и антантата и печели много, България се ориентира към Австро - Германкският блок и губи постоянно. 

За да си изясним обстановката - нещо от интернет енциклопедията. Не че тази енциклопедия е истина от последна инстанция , но поне разни факти и дати там са вярни.

Милан Обренович
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сръбски крал Милан Обренович 
Роден: 22 август 1854 г. Марашещи, Молдова
Починал: 11 февруари 1901 г. (46 г.) Виена, Австро-Унгария

Милан I Обренович (на сръбски: Милан Обреновић) е сръбски княз (1868-1882) и по-късно крал (1882-1889).
През 1876 г. в съюз с Черна гора води война срещу Турция. Главнокомандващ на Сръбската армия, която се включва в Руско-турската война (1877-1878). По силата на Берлинския договор, Събия получава статут на независима държава.
През 1881 г. сключва таен съюзнически договор с Австро-Унгария, в резултат от което е засилено австрийското влияние в Сърбия. Според договора Австро-Унгария трябва да помага на сърбите да завоюват Македония.
Подтикван от австрийците и собствените си експанзионистични стремежи, Милан се обявява против Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. и нахлува в българската територия, предизвиквайки Сръбско-българската война, която завършва с неуспех за Сърбия.
Милан Обренович абдикира на 9 януари 1889 г. заради предизвиканото недоволство срещу него поради изгубената война и политическото разклащане на Сърбия след нея.

 

Става ясно кой и защо е подтиквал Сърбия към война с България Едва ли Русия е горяла от желание австрийският агент Милан да си увеличи държавата ?

След Крал Милан начело на Сърбия застава много интересна и колоритна личност. Понеже в Българската интернет енциклопедия няма нито 1 ( ЕДНА ) дума за този крал , ще си позволя с разрешение на форумците да цитирам руската енциклопедия, за което предварително се извинявам. Които не желае може да не чете. Статията няма общо с темата но е интересна. 

 Александр Обренович Король Сербии 6 марта 1889 года - 11 июня 1903 года
Предшественник: Милан I Обренович
Преемник: Пётр I Карагеоргиевич

Награды: 
SRB Order of Milosh the Great.png Order of Saint Sava Ribbon.PNG Большой крест ордена Таковского креста
Кавалер Высшего ордена Святого Благовещения Кавалер Большого креста ордена Святых Маврикия и Лазаря Кавалер Большого креста ордена Короны Италии , 0рден Льва и Солнца 1 степени Кавалер объединённого знака португальских орденов Христа, Сантьяго и меча, Бенедикта Ависского Орден Меджидие 1 степени ....

Самостоятельное правление
В ночь на 14 апреля 1893 года по указанию отца, который, несмотря на абдикацию, продолжал вмешиваться во внутренние дела государства, Александр арестовал своих регентов и министров и объявил себя совершеннолетним. Лидеры радикалов и население, уставшее от постоянных стычек, приветствовали этот шаг. 

Не испытывая большого интереса к государственным делам, Александр не проявлял себя как самостоятельный правитель, поэтому власть в Сербии после возвращения Милана в Белград фактически оказалась в руках бывшего короля, несмотря на то, что тот ранее обязался вообще не посещать Сербию после отречения.

Король Александр I и королева Драга. Около 1900 года
Настроенный отцом против матери, он относился к ней с полным равнодушием. Так, в 1891 году, во время изгнания её из Белграда и вызванных этим уличных волнений, он преспокойно играл в кегли. 

Женитьба
23 июля (5 августа) 1900 года Александр внезапно обручился с фрейлиной своей матери Драгой Луневица, вдовой полковника Машина, которая была старше короля почти на 15 лет [11]. Произошедшее стало огромной неожиданностью для всей страны : правительство Владана Джорджевича вышло в отставку; родители Александра, искавшие для своего сына невесту-представительницу какой-либо правящей династии, не одобрили его выбор — Милан не дал сыну благословения на брак. Обручение монарха с Драгой не вызвало положительной реакции и со стороны народных масс, потому что избранница короля, а в особенности её братья, офицеры Луневицы, пользовались весьма дурной репутацией в стране. Однако, не взирая ни на что, Александр проявил неожиданное упорство и в августе 1900 года женился на Драге.

Преврат и убийство. - Весной 1903 года среди офицеров белградского гарнизона был организован заговор — его участники приняли решение об убийстве короля. В ночь на 29 мая (11 июня) возглавляемые Драгутином Дмитриевичем-Аписом заговорщики (к числу которых принадлежали Машины, братья покойного первого мужа королевы) проникли во дворец и с чрезвычайным хладнокровием и жестокостью расправились с Александром и Драгой. Вместе с ними были убиты также премьер-министр Димитрие Цинцар-Маркович и министр обороны Милован Павлович ...  «Сербы покрыли себя не только позором цареубийства (что уже само по себе не допускает двух мнений!), но и своим поистине зверским образом действий по отношению к трупам убитой ими Королевской Четы. После того как Александр и Драга упали, убийцы продолжали стрелять в них и рубить их трупы саблями: они поразили Короля шестью выстрелами из револьвера и 40 ударами сабли, а Королеву 63 ударами сабли и двумя револьверными пулями. Королева почти вся была изрублена, грудь отрезана, живот вскрыт, щеки, руки тоже порезаны, особенно велики разрезы между пальцев, — вероятно, Королева схватилась руками за саблю, когда её убивали, что, по-видимому, опровергает мнение докторов, что она была убита сразу. Кроме того, тело её было покрыто многочисленными кровоподтеками от ударов каблуками топтавших её офицеров. О других надругательствах над трупом Драги… я предпочитаю не говорить, до такой степени они чудовищны и омерзительны.
Когда убийцы натешились вдоволь над беззащитными трупами, они выбросили их через окно в дворцовый сад, причем труп Драги был совершенно обнажён"[12]. … Тела короля и королевы ещё несколько дней пролежали под окнами дворца. В конце концов Александр Обренович был похоронен в венгерских (на тот момент) пределах: в соборе монастыря Крушедол-на-Фрушка-Горе (Воеводина). Так трагически завершилось многолетнее правление дома Обреновичей. На смену прежней династии пришли Карагеоргиевичи в лице короля Петра I.

След този преврат между Сърбия и Австро Унгария започва обтягане на отношенията изразяващи се в санкции (срещу сръбското свинско месо и сланина )  контрасанкции и ембарго ( строителство на консервни фабрики и износ на свински консерви за Франция ) , терор и контратерор ( убийството на Ф. Фердинанд и други ) и после в реална гореща война - П. Св. Война. 

[resavsky]

70 000 човека не могат да победят 440 000.И на теория и в реалния ТВД в Трансилавиня.Ру3мънците имат числено превъзходство но то не е в пъти повече.А при Добрич нашия основен противник е руския корпус на генерал Зайончиковский.

[resavsky]

А по темата:ощетени от историята са хуни,авари,хазари,печенези,кумани и  други народи които в момента не съществуват.Това е ощетяване.Все пак си струва да се замислим защо всички тези могъщи народи не оцеляват а българите ги има и ден днешен че и своя държава имат.

[Warlord]

А освен това има и куп съществуващи народи, които обаче си нямат собствени държави, а също и такива чиито държави са много по-скапани дори и от нашата  че даже и в Европа има такива.
А конкретно по конкретния времеви отрязък от темата - края на 19 в. както вече изложих доста добре сме отиграли ситуацията. Трудно можеше нещо по-добро да излезе. Евентуално можехме да изнаглееме за Пирот през 1885, който сме превзели, макар че австроунгарците със сигурност щяха да се възпротивят на това, но пък дали щяха да си направят труда да ни наказват по някакъв начин освен с мъмрене?

[Du6ko]

Не само Австрия и Сърбия. Ние сме нямали защитник заради политиката на Батемберг. Турция може би не би била против ние да вземем Пирот но ще поиска компенсация от юг. 

Отделно Гърците са били много войнственно настроени. Те са считали И Румелия едва ли не за част от Византия както и нашето Черноморие и са искали компенсации. 100 % са щели да ни нападнат ако тогава сме тмали обща граница. След 1 Б Война това и става. 

Редактирано Август 8, 2017 от Du6ko

[Warlord]

На днешния ден преди 132 г. беше извършено Съединението на двете съществуващи тогава Българии. Това всъщност е най-голямото съединение, което успешно се е запазило и до ден днешен на фона на сепаратизма и раздробяването на Европа през последния век.
Като увеличаване на територията и на населението германското обединение от 1990 разбира се е по-мащабно от нашето от 1885, но като % нашето е доста по-голямо
Чрез обединението си с ГДР, ФРГ увеличава територията си с 43% и населението с 25%
Чрез Съединението си с Източна Румелия, Княжество България увеличава територията си с 49% и населението с 47%

Радвайте се и ликувайте на днешния ден! Никой друг в Европа няма толкова голям повод за радост в това отношение

[Warlord]

On 8/8/2017 at 18:00, Du6ko said:

Отделно Гърците са били много войнственно настроени. Те са считали И Румелия едва ли не за част от Византия както и нашето Черноморие и са искали компенсации. 100 % са щели да ни нападнат ако тогава сме тмали обща граница. След 1 Б Война това и става. 

Така е, но тогава сме нямали. На турците все пак при подписването на договора им връщаме Кърджалийска и Девинска област. Което ме подсети за още един плюс от това, че сърбите тогава ни нападнаха, който съм пропуснал да отбележа в темата. Основния ни поддръжник сред Великите сили в подкрепа на съединението - Англия, всъщност е съгласна то да бъде признато, но само ако направим някакви отстъпки на Сърбия. Отново с оглед на баланса естествено, България все пак става два пъти по-голяма от Сърбия, което не устройва никой. И най-вероятно щяхме да направим тази малка жертва в името на Съединението и още някаква част от Западна България да остане сръбска завинаги. Само че след като сърбите ни нападат преди да се проведат каквито и да било преговори по въпроса и ние ги наритваме, вече като победители англичаните не могат да искат от нас териториални отстъпки към победените.
Макар и с лоши намерения сърбите просто ни правят страхотна услуга 

[Warlord]

"Típica casa camponesa do leste europeu, Teleorman, Romênia, 1906."

Телеорман (което идва от турското Делиорман") е област в Южна Румъния - срещу Свищов и в непосредствена близост до Гюргево и Букурещ. Писахме вече колко по-мизерни и несвободни са били румънците през османския период, въпреки, че са имали своя държавност, писахме и през соца колко по-зле са били. Изглежда и през първата половина на ХХ в. картинката е била такава. Тия хора в момента живеят много по-добре отколкото когато и да било в цялата си история. Междувпрочем - ние също. И трябва да сме много благодарни на съдбата, че ни е отредила да живеем не в някое от предишните времена, а именно в днешното.

[skorpion1980]

Преди 5 минути, Warlord said:

"Típica casa camponesa do leste europeu, Teleorman, Romênia, 1906."

Телеорман (което идва от турското Делиорман") е област в Южна Румъния - срещу Свищов и в непосредствена близост до Гюргево и Букурещ. Писахме вече колко по-мизерни и несвободни са били румънците през османския период, въпреки, че са имали своя държавност, писахме и през соца колко по-зле са били. Изглежда и през първата половина на ХХ в. картинката е била такава. Тия хора в момента живеят много по-добре отколкото когато и да било в цялата си история. Междувпрочем - ние също. И трябва да сме много благодарни на съдбата, че ни е отредила да живеем не в някое от предишните времена, а именно в днешното.

Бихме живели доста по-добре ако не бяхме ощетени от историята. Силна България не може да има без излаз на Бяло море на юг и без западна граница Охридското езеро с едноименния град, който е едно от главните български културни и духовни средища в исторически план.

[Warlord]

Идеята на тази поредица е точно да разсее мита, че историята винаги ни била ощетявала. Няма такова нещо, просто ние сме си черногледи мрънкачи по природа и забелязваме и оплакваме само негативите. Не знам доколко притежанието на Охрид и излаз на Бяло море щеше да подобри с нещо живота ни, тогава сигурно щяхме да мрънкаме за Северна Добруджа и излаз на Адриатическо море. Силната икономически държава се изгражда единствено със силно управление и добра организация, каквито ние просто нямаме и няма и да ги имаме дори сега тутакси да ни подарят Македония и Беломорието.