За какво първо да се дадат пари в българската армия?

[Capitainofmarine]

Ето и една от причините защо трябва да се дават пари за армията.

В боснийской версии нового номера журнала «Исламского государства» (запрещенная в России организация) боевики пригрозили развернуть террористическую кампанию на Балканах. Джихадисты припомнили сербам и хорватам, что те воевали против мусульман во время войны в Боснии и Герцеговине в 1992–1995 годах, и пообещали отомстить всем «предателям исламской веры».
На этой неделе боевики запрещенного в России «Исламского государства» выпустили новый номер журнала Ramiyah, который группировка издает с сентября 2016 года на разных языках, в том числе на английском, французском, немецком, турецком и русском.
В боснийской версии журнала джихадисты пригрозили развернуть террористическую кампанию на Балканах. В статье «Балканы — кровь для врагов и мед для друзей» они пишут, что не забыли, как сербы и хорваты воевали против боснийских мусульман во время вооруженного конфликта в Боснии и Герцеговине в 1992–1995 годах.

«Думали ли вы, когда вернулись домой с руками, запятнанными кровью мусульман, что все, что случилось, закончилось?» — цитирует джихадистов портал Balkan Insight.
Джихадисты предупредили, что «скоро солдаты халифата пройдут через Белград, Загреб, Сараево, Тирану, Приштину, Скопье и другие города, отрезая головы и проливая кровь неверных». Все «предатели исламской веры» в балканских странах будут «истреблены с помощью сабель и кинжалов» в том случае, если они не вернутся в ислам, говорится в статье.
Авторы статьи приводят в пример недавние атаки, за которые взяло на себя ответственность ИГ, в странах, которые считаются более безопасными, чем балканские, — в Великобритании, Франции, Германии и США. Террористы утверждают, что ИГ превратило их из «хвастливых держав» в «униженные и испуганные народы».
Босния, около половины населения которой — мусульмане, считается одним из главных экспортеров боевиков на Ближний Восток из всех восточноевропейских стран. По данным местных спецслужб, с 2012 года около 200 человек уехали из этой страны в Сирию и Ирак, где примкнули к джихадистским группировкам, в том числе к ИГ и аффилированной с «Аль-Каидой» «Джебхату ан-Нусре» (обе организации запрещены в России).
Приблизительно 30 из уехавших боснийцев погибли в вооруженных столкновениях. 50 вернулись обратно в Боснию.
В 2016 году суд Боснии приговорил к 25 годам заключения за преступления, связанные с терроризмом, 14 человек, в том числе воевавших в Сирии. Вместе с тем, по данным местных властей, за прошлый год в Боснии не было зафиксировано ни одной попытки уехать из страны с целью примкнуть к джихадистам на Ближнем Востоке.
Накануне публикации в журнале ИГ балканские СМИ сообщили, что в Сирии в результате авиаудара возглавляемой коалиции погиб косовар Лавдим Мухаксери, также известный как Абу Абдулла аль-Косова, который считался лидером примкнувших к ИГ боевиков из Косово и Албании.
Мухаксери работал в учебном лагере НАТО в Афганистане, но в 2012 году начал симпатизировать радикальным исламистам и, предположительно, тогда же совершил свою первую поездку в Сирию.
В 2013 году он стал одним из командиров ИГ и считался главным вербовщиком в группировку косовских албанцев.
В ноябре 2016 года полиция Косово задержала 19 человек (18 косовских албанцев и одного гражданина Македонии) по подозрению в подготовке терактов на Балканах. По данным правоохранителей, задержанные планировали, в частности, атаковать израильскую сборную по футболу и ее болельщиков во время матча между Израилем и Албанией. В ходе обысков у задержанных нашли оружие, взрывчатые вещества и устройства радиосвязи.
Как полагают в полиции, задержанные были разделены на две группы, которых координировали Мухаксери и другой вступивший в ИГ косовар Ридван Хакифи. Правоохранители назвали их высокопоставленными членами группировки, отвечающими за боевиков из Косово и Албании. Ранее задержанные публиковали видео с угрозами властям обеих стран за их поддержку международной коалиции против ИГ, а также ролики, в которых призывали косовских албанцев и жителей Албании и Македонии присоединиться к группировке. Всего с момента начала конфликта в Сирии в 2011 году к боевикам ИГ на территории страны присоединились около 300 косовских албанцев и примерно 150 выходцев из Албании.
Угроза радикального исламизма на Балканах за последние два десятилетия приобрела перманентный характер, пояснила «Газете.Ru»  младший научный сотрудник Центра по изучению современного балканского кризиса Института славяноведения РАН Мария Третьякова. Терроризм на Балканах имеет две формы: с одной — это идеологический терроризм, который имеет глобальный характер, с другой стороны — межэтнический. Рост идеологического терроризма, который напрямую связан с ростом радикального ислама, стал ощущаться на Балканах после гражданской войны в Боснии и сейчас никуда не делся, рассказывает эксперт.
«Второй тип терроризма, межэтнический, на Балканах существует дольше и сейчас тоже никуда не делся. Он напрямую связан с албанским терроризмом.
В последнее время границы между албанским этническим терроризмом и исламским терроризмом смываются, и в этом, на мой взгляд, кроется самая большая опасность», — объясняет Третьякова.
По ее словам, ситуация усугубилась после иммиграционного кризиса в Европе, когда через Балканы прошло очень много мигрантов, среди которых были в том числе и экстремисты. «В последнее время этнический албанский терроризм используется именно радикальными исламистами, потому что это очень удобная форма для маскировки их целей. Они, например, поднимают тему дискриминации прав албанского меньшинства на Балканах: на юге Сербии, в северо-западной Македонии, Черногории и так далее. Таким образом границы между двумя этими формами терроризма размываются», — считает эксперт.
Ранее в июне ИГ начало распространять в мессенджере Telegram призывы к мусульманам, проживающим за пределами «халифата», в том числе в США, России, Франции, Великобритании, Бельгии, Италии и Австралии, совершать атаки на христиан во время Рамадана, в том числе с использованием транспортных средств.
Вместе с тем, как предположила в разговоре с «Газетой.Ru» директор программ Европейского центра стратегических исследований и безопасности Евгения Гвоздева, после двойного теракта ИГ в Тегеране (это первая атака в Иране, за которую ИГ взяло на себя ответственность) на ближайшее время приоритетным направлением в пропаганде группировки станут шииты и, в частности, Иран.
«Дело в том, что теракт в Тегеране для ИГ — большая «удача» во многих отношениях. Это первый теракт за много лет против весьма символических целей (парламент и мавзолей имама Хомейни), и это скоординированная операция, а не акт террориста-одиночки.
Сейчас ИГ в соцсетях активно разворачивает пропагандистскую кампанию против шиитов в целом и против Ирана в частности. Этот сюжет будет, скорее всего, новым «перспективным» направлением в пропаганде ИГ в ближайшие недели, а возможно и месяцы, с учетом того что раньше Иран не особо фигурировал в пропаганде группировки», — объяснила эксперт

[Capitainofmarine]

Преди 21 часа, nik1 said:

Покажи къде си го писал това, и ще се извиня

Имай предвид, че ефектива на българското понятие за пехотна бригада /била тя лекопехотна или  механизирана или бронетанкова пехота/ е около 2 - 2,5 хил.човека! Танковата бригада е с около 123 +   танкове бронетанковата с около 82 + , механизираната с 41 танка  дотук в наборна армия лекопехотната според съвременните тенденции няма танкове а иматанкоунищожители или противотанкова артилерия САУ или буксируема съчетана със самоходни ПТРК. Дотук в наборен корпус около 14-15 хил. човека и 280-295 танка , заедно с командирските.

Плюсваме към тях професионалния корпус/ който в момента се състои от 2 мех бригади, бригада специални сили и няколко отделни механизирани батальона , артилерия ибази за ремонт хранение и консервация тоест не виждам необходимост от промяна само леко преструктуриране / за него важат същите параметри и виждаме за какви сухопътни сили според моето скромно мнение трябва да имаме.

С едно уточнение , ако се стигне до реципиране на наборни войски, в тях командния състав и подофицерския състав следва да са професионални военни, тоест да има редуциране и премвърляне на част от личния състав /офицерски и подофицерски/ от Професионалния корпус във Наборен корпус. Прехвърлянето трябва да става - пак според мен - за сметка на опразване на щата охранители , техници и прочие във базите за хранение  и консервациа на техниката. Тези бройки трябва да са от цивилния списъчен състав на МО - или така наречените волнонаемни.

Та чакам извинението!

[nik1]

Преди 25 минути, Capitainofmarine said:

Имай предвид, че ефектива на българското понятие за пехотна бригада /била тя лекопехотна или  механизирана или бронетанкова пехота/ е около 2 - 2,5 хил.човека! Танковата бригада е с около 123 +   танкове бронетанковата с около 82 + , механизираната с 41 танка  дотук в наборна армия лекопехотната според съвременните тенденции няма танкове а иматанкоунищожители или противотанкова артилерия САУ или буксируема съчетана със самоходни ПТРК. Дотук в наборен корпус около 14-15 хил. човека и 280-295 танка , заедно с командирските.

Плюсваме към тях професионалния корпус/ който в момента се състои от 2 мех бригади, бригада специални сили и няколко отделни механизирани батальона , артилерия ибази за ремонт хранение и консервация тоест не виждам необходимост от промяна само леко преструктуриране / за него важат същите параметри и виждаме за какви сухопътни сили според моето скромно мнение трябва да имаме.

С едно уточнение , ако се стигне до реципиране на наборни войски, в тях командния състав и подофицерския състав следва да са професионални военни, тоест да има редуциране и премвърляне на част от личния състав /офицерски и подофицерски/ от Професионалния корпус във Наборен корпус. Прехвърлянето трябва да става - пак според мен - за сметка на опразване на щата охранители , техници и прочие във базите за хранение  и консервациа на техниката. Тези бройки трябва да са от цивилния списъчен състав на МО - или така наречените волнонаемни.

Та чакам извинението!

ОК

Извини ме, моля, сгрешил съм.

[nik1]

ПС

Аз да очаквам ли извинение за:

Цитирай

Всяко твое изречение е блевотина и лъжа!

Приемам че "всяко мое изречение е блевотина" (това е мнение), но не и "всяко мое мнение е лъжа" (това е констатация)

 

Редактирано Юни 11, 2017 от nik1

[Capitainofmarine]

Преди 2 часа, nik1 said:

ПС

Аз да очаквам ли извинение за:

Приемам че "всяко мое изречение е блевотина" (това е мнение), но не и "всяко мое мнение е лъжа" (това е констатация)

 

Извини! 

[nik1]

Преди 1 минута, Capitainofmarine said:

Извини! 

Извинен си!

[angelmr]

On 6/10/2017 at 14:01, nik1 said:

И нещо, което казвам за втори път (който иска да вярва, който иска да не вярва, негов си избор) На турците въобще не им пука за биполярните им съседи бедняци - българите и България.

Извинявай, това се разминава с личните ми наблюдения. Турската държава активно се меси в политиката на съседите си. И подпомага организации със сепаратистки нагласи. Естествено няма да плюе върху търговията си с ЕС, заради старомодна завоевателна война, но малко по малко проправя пътя за една хибридна война, с която да погълне една трета от нашата територия, по добре познатия ни от косовската криза сценарий. 

[nik1]

Е добре, кои са тези организации? Дай примери

[nik1]

Преди 26 минути, angelmr said:

малко по малко проправя пътя за една хибридна война, с която да погълне една трета от нашата територия, по добре познатия ни от косовската криза сценарий

Ангеле, не виждам връзка. В Косово броят на албанците се увеличи, в Кържалийско турците намаляха поради засилената емиграция; В кърджалийско днес живеят всичко на всичко 85 000 турци (заедно с турскоезичните цигани, които се декларират като турци - от години у нас при преброяванията,  етническата принадлежност се самодекларира) 

Освен това, статистическите данни за 800-хилядно турско население у нас, убеден съм, трябва да се редуцират на 2/3 до наполовина: 250 - 400 хиляди етнически турци, и то живещи сравнително разпределени (ако се абстрахираме от регионите къдерто са по-компактни)  в цялата страна (това е така защото част от тях емигрират в големите български градове), а останалите "турци" са турскоезични цигани хорихане..

 

Цитирай

Турската държава активно се меси в политиката на съседите си. И подпомага организации със сепаратистки нагласи.

Досещам се накъде биеш, нищо лично - аз съм за себе си убеден на 100.0 процента, че тази организзация не е сепаратистка; (мога да го илюстрирам и докажа и тук, но тук не мястото за политика и партии)

Редактирано Юни 12, 2017 от nik1

[nik1]

ПС

Преди 4 часа, nik1 said:

Освен това, статистическите данни за 800-хилядно турско население у нас, убеден съм, трябва да се редуцират на 2/3 до наполовина: 250 - 400 хиляди етнически турци, и то живещи сравнително разпределени (ако се абстрахираме от регионите къдерто са по-компактни)  в цялата страна (това е така защото част от тях емигрират в големите български градове), а останалите "турци" са турскоезични цигани хорихане.

Ще се коригирам така:

Циганите са  затворени общности

Циганите християни не се идентифицират с българите (поне споре публикациите отпреди 15-20 години). За тях сме "гадже", "чужди",

Циганите мюсюлмани (не всички),т.е турските цигани (не всики) се идентифицират с турците

Между неофициалните за циганите св Българи и официалните има разлика от 450 хиляди човека.
Разликата следва да се добави към общия брой на деклариралите се като "турци" в България, който е около 800 000

За да получим броя на тетнчиеските турци от тези 800 000 трява да извадим броя на тези турски цигани, които са се декларирали като турци (в случая това е разликата от 450 хиляди човека

Т.е етническите турци в българия са 350 хиляди човека +

(дали са 550 000 или 450 това не толкова важно и критично мисля)

Преди 4 часа, angelmr said:

но малко по малко проправя пътя за една хибридна война, с която да погълне една трета от нашата територия, по добре познатия ни от косовската криза сценарий. 

Моя прочит на историята е доста по-различен.

Косово: През 1989 г. автономията на Косово и северната провинция Войводина е драстично намалена след всеобщ референдум в Сърбия.

Въпреки редицата нарушения от режима на Милошевич, (който прибягва до фалшифициране на изборите, контролира голяма част от медиите, обвинен е в нарушение на човешките права на политическите си противници и националните малцинства), приетата през 1989 г. конституция представлява крачка напред спрямо предишната комунистическа конституция. Тя обаче значително намалява правомощията на провинциите, като позволява на правителството в Сърбия да упражнява директен контрол върху много райони, които преди това са имали самоуправление. В частност, конституционните промени предоставят на сръбското правителство контрола над полицията, съдебната система, икономиката, образованието и езиковата политика.

Новата конституция намира силна опозиция в лицето на много от сръбските национални малцинства, които гледат на нея като на средство за налагане на етнически обусловено централизирано управление на провинциите. ^[11] Косовските албанци отказват да участват в референдума, обявявайки го за незаконен. Правителствата на провинциите също се противопоставят на новата конституция. Тя трябва да бъде ратифицирана от тях, което на практика означава, че те трябва да гласуват собственото си разпускане. Първоначално косовкото събрание отхвърля конституцията, но през март 1989 г., когато то се събира да обсъди предложенията, сградата, в която се провежда заседанието, е обкръжена от танкове и бронирани автомобили – това принуждава делегатите да приемат измененията.

и.т.н

 

Следва:

Новата конституция премахва официалните медии на отделните провинции, като ги интегрира в рамките на официалните сръбски медии. Въпреки че някои програми на албански език са запазени, на албанските държавни радио и телевизия също е забранено да излъчват от Косово [2].

Конституцията също прехвърля контрола върху държавните компании на сръбското правителство (по това време повечето от компаниите са държавни и де юре все още са такива). През септември 1990 г. близо 123 хиляди албански работници са уволнени от заеманите в управлението и медиите длъжности, подобна е съдбата и на много учители, доктори и работници в индустриите, контролирани от правителството [3]. Това води до обща стачка и масови безредици. Въпреки че на тези уволнения се гледа като на чистка на етнически албанци, правителството поддържа тезата, че просто се отървава от стари комунистически кадри.

Косовските албанци са оскърбени от тези промени, които те възприемат като посегателство върху техните права. В резултат на масови вълнения и безредици на албанците, както и на спорадично насилие между двете общности, през февруари 1990 г. е обявено извънредно положение и е увеличено присъствието на югославската армия и полиция, за да се потушат безредиците.

Още през 1990 година неофициално избраният косовски парламент приема в Качаник конституция на Косово, в която обявява областта за суверенна република в състава на Югославия. През следващите месеци албанците изграждат своя администрация, доминирана от Демократичния съюз на Косово (ДСК). Тя е паралелна на поддържаната от сръбското правителство и през 1992 година е оглавена от избрания за президент лидер на ДСК Ибрахим Ругова. През септември 1991 година неофициалното албанско правителство провежда референдум, който подкрепя създаването на независимо Косово, но то не получава никаква международна подкрепа.^[12]

Особено силен е сръбският натиск в областта на образованието. Старата албанска учебна програма и учебници са заменени с нови. В Прищинския университет, смятан за център на косовската албанска културна идентичност, образованието на албански език е отменено, а албанските учители са масово освобождавани от длъжност. В отговор на това албанците бойкотират държавните училища, в които се преподава на сръбски, и изграждат паралелна система за образование на албански език, обхващаща всички образователни нива – от детските градини до университета. Занятията често се провеждат в частни домове и дори гаражи, като в средата на 90-те години обхващат 400 хиляди ученици с около 20 хиляди учители.^[13]

Следователно: имаме едно малцинство , (в страната си е мнозинство) със силно орязана автономия и права, което и е малтретирано.

Започва гражданска войната:

През 1995 г. хиляди сръбски бежанци от Хърватия се заселват в Косово, което допълнително влошава отношенията между двете общности в провинцията. С нарастването на напрежението албанците изоставят първоначалната си политика на мирна съпротива и от 1996 година започват да организират Армията за освобождение на Косово.

Армията за освобождение на Косово започва партизанска война и терористична кампания, която се изразява в постоянни бомбени и огнестрелни атаки срещу югославските сили за сигурност, държавни служители, граждани, които открито подкрепят националното правителство, включително албанци, които не симпатизират на АОК. През март 1998 г. части на югославската армия се присъединяват към сръбската полиция, за да се противопоставят на сепаратистите с военна сила.

През следващите месеци хиляди мирни жители от албански произход са убити, а повече от 500 хиляди напускат своите домове. Много албански семейства са принудени да изоставят домовете си под смъртна заплаха, тъй като в резултат на сблъсъците между националните сили за сигурност и силите на АОК много хора, асоциирани с паравоенни формирования, са изселвани. Според изчисленията на ВКБООН 460 хил. души са били изгонени от своите домове от март 1998 г. до началото на бомбардировките на НАТО през март 1999 г. [4]

Започва НАТО-вската намеса

След провала на преговорите между сръбските и албанските представители под егидата на НАТО, на 24 март 1999 г. без да е упълномощена за това от ООН, НАТО се намесва в конфликта и започва масирани бомбардировки над югославски военни цели, след което продължава с широкомащабни бомбардировки (като тези над мостовете в Нови Сад).

Конфликтът се превръща в истинска война, тъй като АОК продължава да атакува сръбските сили, а от своя страна сръбските/югославските сили продължават да се бият срещу АОК на фона на голямото разселване на мирното население в Косово. Повечето правозащитни и международни организации обвиняват правителствените сили в извършване на етническо прочистване. Една част от югославските управляващи и военни, включително президентът Слободан Милошевич, са по-късно обвинени от Международния съд за военни престъпления в бивша Югославия в престъпления срещу човечеството. Милошевич умира в ареста, преди да бъде произнесена присъда, след като преднамерено му е отказано лечение в Русия.

По преценка на ООН по време на Косовската война близо 640 хиляди албанци са напуснали Косово или са били изгонени оттам между март 1998 г. и края на април 1999 г. Повечето от бежанците се установяват в Албания, Република Македония и Черна гора. Правителствените служби за сигурност конфискуват и унищожават документите и разрешителните на много от бягащите албанци. Това се разглежда като опит за изличаване на самоличността на бежанците и сериозно затруднява идентифицирането на тези от тях, които се завръщат в Косово след края на войната. Сръбски източници твърдят, че много албанци от Македония и Албания – според някои изчисления броят им достига до 300 хиляди – са мигрирали в Косово, представяйки се за бежанци. Определянето на самоличността на завръщащите се не би трябвало да е толкова голям проблем, тъй като регистрите за раждане и смърт са оцелели през войната.

Стига се до

Съвременна история

 

Карта на страните признаващи независимостта на Косово

Войната приключва на 10 юни 1999 г. с подписаното от сръбското правителство споразумение в Куманово, изразяващо съгласие управлението на провинцията да бъде предадено на ООН. След края на Косовската война международни сили под егидата на НАТО (КФОР) навлизат в провинцията, за да осигурят безопасност за мисията на ООН в Косово (ЮНМИК). Преди и по време на предаването на властта около 100 хиляди сърби и роми напускат провинцията поради страх от репресии. Що се отнася до ромите, според много албанци те са подпомагали сърбите по време на войната. Много от тях напускат заедно с изтеглящите се сръбски сили за сигурност, страхувайки се, че ще станат жертва на връщащите се албански бежанци и борци на АОК, които ги обвиняват в насилие по време на войната. След края на войната, докато КФОР се опитва да възстанови реда, хиляди неалбански жители на провинцията са принудени да напуснат Косово поради заплахи, нападения и вълна от престъпления.

Голям брой бежанци от Косово все още живеят във временни лагери и подслони на сръбска земя. През 2002 г. Сърбия и Черна гора обявяват, че са предоставили подслон на 277 хиляди вътрешно разселени лица. В тях влизат 201 641 души, подслонени в Сърбия, 29 451 души в Черна гора, и около 46 000 разселени в самата провинция Косово, включително 160 хиляди завърнали се бежанци, които не могат да обитават своите предишни домове.

Според някои източници броят е доста по-малък. Европейската инициатива за стабилност изчислява, че разселените лица са около 65 хиляди, а още 40 хиляди сърби са останали в Косово. Тези данни обаче не обясняват какво се е случило с голяма част от етническото сръбско население на провинцията отпреди 1999 г. Най-голямата концентрация на сърби в Косово е в северната част на провинцията над река Ибар, но според изчисленията две трети от сръбското население в Косово продължава да живее в доминираната от албанци южна част на провинцията.^[14]

На 17 март 2004 г. сериозни безредици в Косово довеждат до смъртта на 19 души и до унищожението на 35 сръбски православни църкви и манастири в провинцията, след като албанците започват погроми срещу сърбите. Още няколко хиляди косовски сърби напускат домовете си, за да търсят убежище на сръбска земя или в доминираната от сърби северна част на Косово.

През 2006 г. започват международни преговори за определяне на статута на Косово, в изпълнение на резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, с която през 1999 г. приключва косовският конфликт. Въпреки че международната общност признава сръбския суверенитет над Косово, мнозинството сред населението на провинцията предпочита независимост.

През февруари 2006 г. започват подкрепени от ООН преговори, водени от специалния пратеник на ООН за Косово Марти Ахтисаари. Въпреки че е постигнат напредък по техническите въпроси, двете преговарящи страни остават на противоположни позиции по отношение на статута на провинцията.^[15] През февруари 2007 г. Ахтисаари представя пред лидерите в Белград и Прищина предложение за решение на статута на Косово. То става основа на проекторезолюция на Съвета за сигурност на ООН, която предлага да се установи „наблюдавана независимост” за провинцията.

От началото на юли 2007 г. проекторезолюцията, подкрепена от САЩ, Великобритания и други европейски членове на Съвета за сигурност на ООН, е променяна четири пъти, за да се отговори на руските опасения, че тя ще подкопае принципа за държавния суверенитет.^[16] Руската федерация, която има вето в Съвета за сигурност, като една от петте постоянни членки, обявява, че няма да подкрепи резолюция, която е неприемлива и за Белград, и за Прищина.

На 17 февруари 2008 г. Косово обявява едностранна независимост от Сърбия, която предизвиква различни реакции на международната сцена. На 9 април Парламентът на Косово приема конституция на страната, която влиза в сила на 15 юни 2008. Съгласно нея Косово е обявена за „независима и суверенна държава“ с форма на държавно устройство „парламентарна република“.

--------------------------------------------------------------------------------------

=10 години война и насилия и малтретирания

Албанците, след приемането на новата сръбска конституция са с тотално орязани права (спрямо комунистическата конституция) и нямат предтавителство в управлението на Югославия. Малтретирани са.

Няма турска връзка, няма хибриди и хербициди, а  само Натовско-Американска връзка . Големият Бял Баща Отвъд Океана ги подкрепя

България, най-ново време

1. Турците са възвърнали правата  си от Търновкста конституция.

2. Имат политическо представителство в управлението - законодателната и/или изпълнителната власт, и правата им са защитени (последното е и заради това политическо представителство).Представлява ги Партията-Майка

3. Не са сепаратистки настроени (заради 1. 2. и 4.)

4. Политическият им елит е анти-сепаратистки
Като "балансьори" имат достъп до властта постоянно, както и до Фурната за Баници, (кой не е чувал за #Кои), устроили са се,   нямат намерение да маргинализират движението си, като го направят сепаратистко (в дижението има и етнически българи), и нямат немарения да променят това удобно статукво.

5. Политическият им елит е еманципиран от Турция (поради подобни причини на горните)

6. Появява се нова турска партия, подкрепяна от Ер Голям.

Защо Ер Голям я подкрепя?
Времената от преди 100 години отдавна ги няма, има ги в умовете на фрустрираните и уплашени български т.н "патриоти", и недекларирали се като такива, но пропити от пропагандата на т.н. "патриоти", българи . Какво има, каква е играта? Играта е за влияние, в БГ, но най- вече в Брюкселската Конфедерацията, на която БГ е член - "ЕС". На Ер Голям му трябва "троянски кон" там (ооооуу колко познато, другият Ер Голям -  Ер Голям Най Голям се стреми към същото, чрез друга българска партия и  други български политици)

7. Сепаратистка ли е партията, подкрепяна от Ер Голям?

Не разбира се, тя се стреми да влезне във властта и да участва в разпредението на ресурсите на Брюкселската Конфедерацията, и на БГ (както всяка друга българска партия), иска да е близо до Фурната за Баници

 

8. Електоратът не подкрепя новата партия, подкрепяна от Ер Голям. Електоратът подкрепя Партията-Майка. Партията-Майка не търпи конкуренция и "набива", партията подкрепяна от Ер Голям.

--------------------------------------------------------------------

Това е моят прочит

Лека вечер

 

 

Редактирано Юни 12, 2017 от nik1

[Б. Киров]

Преди 2 минути, nik1 said:

Много на брой и ценни идеи и тяхното развитие до край, перфектно..

В този постинг горе конкретно има само една единствена идея, аз съм подчертал цялото изречение, другото е аргументиране на тази идея.

Ако бях оставил само това единствено изречение, то щеше да увисне голословно във въздуха, както се получи с твърдението, че според мен Турция не представлява краткосрочна и дългосрочна военна заплаха за България, та после трябваше да се аргументирам в два постинга от по няколко страници, за да срещна известна доза разбиране от опонентите.

[angelmr]

On 6/12/2017 at 15:55, nik1 said:

Е добре, кои са тези организации? Дай примери

Извинявай, тези дни наистина нямам възможност да ровя по темата, а още преди година, за да пазя нервите си, изтрих от списъка с предпочитанията си всички групи във ФБ, където ми изскачаха сепаратистките изказвания, за които писах. Имаше една страница с над 10 000 членове, която в момента или е свалена заради противоречие с правилата, или е направена секретна, или просто аз съм им в блок листа. Давам линка, ако случайно от нечие друго IP е видима:
https://www.facebook.com/Bulgaristan-Türkleri-344482989021128/?fref=nf
Пак извинявай, но в момента нито имам възможност, нито желание да се ровя повече по темата. Нервите ми са по-ценни. За мен това което съм видял като изказвания е достатъчно за да приема Турция като потенциална заплаха. И искрено се моля да не стане реална. Но смятам, че за да не стане реална, оръжията трябва да са заредени и насочени на югоизток. Просто като превенция. 

[ISTORIK]

Армията ни ще избира нови бойни машини за 1.22 млрд. лв. от 8 предложения

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2017/08/24/3029557_armiiata_shte_izbira_novi_boini_mashini_za_122_mlrd_lv/#comments-wrapper

[Б. Киров]

Преди 1 час, ISTORIK said:

Армията ни ще избира нови бойни машини за 1.22 млрд. лв. от 8 предложения

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2017/08/24/3029557_armiiata_shte_izbira_novi_boini_mashini_za_122_mlrd_lv/#comments-wrapper

Като чета статията, малко ми прилича на оня виц "дето всички знаят кой е Човека" - цитат "Като фаворити на този етап се очертават PIRANHA на General Dynamics и ARMA на OTOKAR". Имайки предвид сумата - 600 млн. евро или по 3 млн. евро за брой, като се знае, че цената на турския АРМА е 1 млн. долара за брой с оборудването, а Пираня на Дженерал Динамик е приблизително 3 млн. евро за брой, нали става ясно, поне според мен, че има само един Фаворит, а другите са сложени за парлама и той е Пираня. Незнайно защо излиза, че са отпаднали финландската Патрия и американския Командо на Текстрон /на който лично не съм фен/.

Поразгледах характеристиките на Пираня, по мое мнение те са много добри, а най-голям плюс за мен е възможността да има производство на българска територия, те процедират така в Румъния, която си е поръчала над 200 машини, които ще бъдат изработени в румънски заводи. освен това Пираня са европейско-базирана компания и с най-голям пазар в света в сравнение с всички останали конкуренти - най-впечатляващато е, че чрез канадския си клон фирмата е произвела над 4000 бр. машини за американската армия, които са модификация на базов неин модел. Според мен ще е Пираня, в което няма лошо, стига да постигнат добър договор за местно производство. Турската машина е пълно дърво, макар че е евтина, според мен, ако изберат нея сумата трябва да бъде поне с две трети съкратена.

[ISTORIK]

- Държавата планира през 2018 г.  да увеличи разходите за заплати с около 10%.
- Обявените 700 млн. лв. ще отидат предимно за заплати на учители, военни, полицаи и работещите в спешна медицинска помощ..
- Не е ясно дали увеличението е свързано с някакви реформи в секторите наука, образование, сигурност и здравеопазване.