Стопанска пропаганда в Царство България

[К.ГЕРБОВ]

През месец ноември 1936 г. към Главната дирекция на пощите, телеграфите и телефоните (ГД на ПТТ) в Царство България е създаден Комитет за пощенски марки и карти. Той се председателства от главния директор, а в работата му вземат участие представители на министерствата на финансите, войната, търговията, земеделието, народното просвещение, вътрешните и външните работи, на Художествената академия, на Съюза на дружествата на художниците, на Браншовото сдружение на търговците филателисти, на Българското филателистическо дружество, на Държавната печатница.

В статия отпечатана в сп. „Българска марка” от 15 март 1937 г., секретарят на новосъздадения комитет Янко Русинов, който е началник на службата за пощенски марки и карти към ГД на ПТТ и инициатор за създаване на комитета, обяснява целите и задачите му.

 

„Пощенските марки и карти са не само един държавен паричен знак, удостоверяващ, че са заплатени таксите за пренасянето на кореспонденциите – пише Русинов в началото на статията. – Те са визитната карта на държавата, която ги издава. Те са едно мощно средство за пропаганда. Чрез тях най-лесно се популяризират националните идеали и стремежи, делата на заслужилите люде, исторически дати и събития; курорти и природни хубости; обектите на износа и пр. Изработени художествено и качествено, те са и едно сигурно приходоносно средство.”

По-нататък се посочват за пример Черна гора, Съветска Русия, Германия, Италия, Ватикана и др., издаващи ежегодно „коя от коя по-хубави и по-красиви пощенски марки”, които носят съществени приходи в държавните им бюджети.

На този фон „пощенските ни марки са едно техническо недоразумение”, констатира Русинов. В качествено отношение те били „по-долу от шарените щампили на първобитните печатници на миналото столетие”. А сюжетите на издадените през последните години възпоменателни марки предизвиквали упрек към средите и държавните ведомства, които трябвало да се грижат за името на България като културна страна.

Българските марки не се търсели вече в чужбина. Колекционерите не търсели вече рядкото (намеква се за малотиражните български пощенски издания на тема „спорт”), а искали „хубавото, красивото, естественото, това, което носи наслада на окото”. За такива марки те плащали със своята валута. При „едно осмислено производство, при една планирана дейност, приходите от пощенски марки можели да се увеличат от 75 млн. лева годишно, на 100-120 млн.” И с това трябвало да се заеме новосъздадения Комитет за пощенски марки и карти.

Архивните документи разкриват, че още на 5 март 1937 г. новосъздадения комитет е решил „да се издаде серия от пощенски марки от всички стойности със сюжети от областта на народното стопанство, за облепване на кореспонденцията за вътрешността и чужбина и да служат за пропаганда на нашето земеделие и износ.” Във филателната преса се уточнява: „да се направи пропаганда, особено в чужбина, на плодовете на богатата и щедра българска земя, на трудолюбието на нейния стопанин – селянина”.

На марките трябвало да  бъдат показани традиционните за българския износ зърнени храни, тютюн, розово масло, плодове, продукти на животновъдството. Поредицата нямало да се ограничи само с първите марки, заявяват от комитета. Тя трябвало да има продължение, като „се изнесат на показ всички постижения и плодове на българското полевъдство и животновъдство”.

Предложено било сюжетите да бъдат комбинирани с изгледи от природните хубости на България. Например, розата да бъде в съчетание с изглед от Розовата долина. Гроздето - с образа на селянка в народна носия. Тютюнът - с изглед от долината на Струма. Ягодите - с изглед от Пловдивско. Плодовете - ябълки и сливи - с изглед от Кюстендилско. Зеленчуците домати, чушки и др. - с изглед от Търновско или Кричим. Добитъкът - говеда, свини и др. - с изглед от държавните стопанства. Предлагало се да има и „общи идеи“ - нива с орач, стадо в Балкана (из Белоградчишко) и пр.

С оглед, че сезонът за беритбата и износа на плодовете и зеленчуците наближавал, Комитетът за пощенски марки предложил да не се губи време по изработване на проектите чрез конкурс, а те да бъдат „фотографически“. Така марките можели да бъдат сравнително бързо изработени чрез дълбок печат, с което да се постигнат и добри художествени резултати. За целта трябвало да се потърсят подходящи готови снимки от частни фотографи, Дирекцията на железниците, Туринг-клуба, Б. 3. К. Банка, Министерството на земеделието. Сдружението на износителите и др.

За в бъдеще се предвиждало да се пускат в употреба ежегодно марки с различни мотиви, като за увеличаване на интереса към тях и за да не се затруднява издаването им технически, едни и същи стойности да се отпечатват с няколко сюжета. В резултат на това решение в следващите години се появяват поредици български пощенски марки, които получават наименованието „Стопанска пропаганда”.

Първото издание, въпреки призивите „да не се губи време, закъснява с една година. И не е с фотоси. Една от причините за забавянето е провеждането на конкурс за художествени проекти за марките. Дотогава те се изготвяли от щатните художници при Държавната печатница. В конкурса взели участие най-изявените за времето си български художници, работещи в областта на приложната графика. Била уредена изложба с проектите за „стопанските” марки, от които били премирани по два проекта за всяка стойност.

 

Резултатите от конкурса се изясняват от едно писмо на Отделението за пощенски съобщения към ГД на ПТТ, носещо дата 23 юли 1937 г. С писмото се изпращат на Отделението за държавни ценни книжа към Министерството на финансите десетте проекта за редовни пощенски марки за стопанска пропаганда, получили първа премия на конкурса.

Проектите са за следните марки: 10 ст. жътвари, 15 ст. стрък слънчоглед, 30 ст. стилизирани житни класове, 50 ст. кокошки и яйца, 1 лв. искърско говедо (бик), 2 лв. свине, 3 лв. ягоди, 4 лв. гроздоберачка (алегория на плодородието), 7 лв. маслодайна роза, 14 лв. тютюневи листа. Автори на проектите за марките са: 10 ст., 15 ст., 50 ст., 2 лв., 7 лв. – Борис Ангелушев; 30 ст. – Атанас Апостолов; 1 лв. – Иван Манев и Веселин Томов; 3 и 4 лв. – Александър Жендов; 14 лв. – Веселин Стайков и Стефан Петров.

С писмото се иска да бъде дадена поръчка на Държавната печатница за отпечатване на въпросните марки и се посочват необходимите технически данни. Форматът трябвало да бъде 2,3 см на 3 см. Предлагат се следните цветове: 10 ст. - розова, 15 ст. - вермион, 30 ст. - жьлтокафява, 50 ст. - стоманеносива, 1 лв. - тъмнозелена, 2 лв. - червена, 3 лв. - карминена, 4 лв. - златистожълта, 7 лв. - тъмносиня, 14 лв. - тъмнокафява.

Техниката на отпечатването трябвало да бъде дълбок меден печат. От пощенското ведомство конкретно указват: „назъбването да се извърши чрез подлагането под гребените на машините най-много до три листа“. С това се цели да се постигне добро продупчване, без да има запушени дупки. Тогава, след разкъсването на марките от печатните листа, краищата им получават добре очертан зъбовиден контур.

Предлаганите тиражи са: за марките от 10, 15, 30 и 50 ст. - максималното производство на действащата машина 1,5 до 2 млн. къса; за марките от 1, 2  и 4 лв. – до 1,5 млн. къса; за марките от 3 и 7 лв. - по 1 млн. къса; и за марките от 14 лв. - до 300 000 къса.

Предвиждало се след изчерпването на първото издание марки, да се пуснат втори и трети издания с променени цветове, като за марките от 1, 2 и 7 лв., на които цветовете съгласно изискванията на Всемирния пощенски съюз задължително трябвало да бъдат зелен, червен и син, се употребяват „по-слаби или по-силни тонове“.

От ГД на ПТТ подчертават, че целта на издаването на марките е „да се направи възможно най-широка пропаганда на стопанските продукти на нашата земя”. Затова те, марките, трябвало да бъдат художествено изработени, отпечатани в големи тиражи (особено малките стойности 10, 15, 30 и 50 ст. и широко употребяваните 1, 2 и 4 лв.) и широко пласирани, предимно в чужбина. А това най-лесно можело да се постигне, като чуждите колекционери и търговци бъдат заинтригувани от доброкачествеността, художествената изработка и достъпната цена на марките.

Комитетът за пощенски марки помислил отрано и за пускането в употреба на различните стойности на „Стопанска пропаганда“. Отчетено било, че като сюжети марките били много, а тиражите големи. Това щяло да затрудни печатницата да ги изработи и ги пусне в употреба едновременно. Затова била предложена процедура за постепенно пускане на марките веднага след изготвянето им, каквато често била използвана от чуждите пощенски администрации.

В тази насока било изказано желание марките да бъдат пускани в сезоните, които се третират от сюжетите им. Например: 4 лв. грозде - през септември, 15 ст. слънчоглед - през август, 2 лв. свине - през ноември, 14 лв. тютюн - през октомври и т.н. Допускало се и валидиране след отминал сезон, но като резултатно за държавното съкровище се считало, всички марки да излязат до края на годината.

„Ако за художествената изработка на въпросните марки се налага да бъдат употребени по-доброкачествени материали, като книги и мастила, моля да се дадат необходимите улеснения на Държавната печатница за снабдяването ѝ с такива”, предложила пощенската администрация на финансовата, тъй като последната пряко отговаряла за отпечатването на марките. 

Само седмица след така детайлното уточняване на подробностите по издаването, в сюжетите на „Стопанска пропаганда“ настъпват промени, за които ГД на ПТТ известява Министерството на финансите на 4 август. Стойностите от 1 и 2 лв. нямало да се печатат по изпратените проекти: рисунката на И. Манев и В. Томов, упомената като „Искърски бик“ (посочения в поръчката сюжет „искърско говедо – бик”) и рисунката на Борис Ангелушев, назована „Бекон“ (сюжета „свине”). Вместо тях за отпечатване били изпратени проектите, получили втора премия: 1 лв. – проект на художника Александър Жендов под мото „Лозе“, представляващ грозд (цвят на марката - зелен); 2 лв. - проект на художниците Веселин Стайков и Стефан Петров под мото „Експорт“, представляващ роза с малък стандартен бидон с розово масло (цвят на марката - червен).

Очевидно на оригиналните проекти стойностите на марките са били други, затова се указва те да бъдат преработени от гравьорите и художниците в печатницата, и ако последните не са в състояние да извършат сполучливо поправките, на основание на уговорката в програмата на конкурса да се поканят авторите на проектите, сами да извършат промяната.

Предлага се също замяна на сюжета на стойността на марката от 14 лв. „Тютюн“ с някоя от дребните стойности - стотинковите, които трябвало да бъдат масово изнесени в чужбина, или пък със стойностите 1, 2 или 4 лв. Обяснението за промяната е: „за да се даде по-голямо разпространение на сюжета, представляващ едно от най-чувствителните пера на нашия износ“.

Тази бележка подсказва, че на поредицата „Стопанска пропаганда” трябва да се гледа като на своеобразен илюстрован каталог на най-престижните стоки, изнасяни от Царство България. Всяка марка се явява „визитка” на стока, произведена в България и ценена не само у нас, но и в чужбина.

На 6 август от ГД на ПТТ правят последното уточняване преди „Стопанска пропаганда“ да бъде поръчана за отпечатване. Те информират Министерството на финансите, че проектите на марките не са изцяло издържани, тъй като на някои от тях, художниците, които са ги изготвили, допуснали грешки в латинския текст. Вместо приетото по международните стандарти Вulgaria, написали Bulgarie или Bulgarien. На основание на протоколното решение на комисията, която прегледала и премирала проектите, пощенското ведомство молело финансовото при даване на поръчката за отпечатване на марките в Държавната печатница, да нареди на нейните художници и гравьори да коригират допуснатите грешки, като във всички проекти надписът да стане еднакъв – Bulgaria. 

Поръчката на Отделението за държавни ценни книжа до Държавната печатница за отпечатване на „Стопанска пропаганда” е от съшия 6 август 1937 г. В нея са описани изискванията за отпечатването, а тиражите са уточнени на: 10 ст., 15 ст., 30 ст., 50 ст. - по 2 000 000 къса, 1 лв. - 1 500 000 къса, 2 лв. - 2 000 000 къса, 3 лв. - 500 000 къса, 4 лв. - 1 000 000 къса, 7 лв. - 500 000 къса, 14 лв. - 100 000 къса. По невнимание обаче, съставителят на заявката записал: „Също в текста „Вulgaria“ последната буква „а“ да се замени с буквата е“. С което решава съдбата на тази българска поредица пощенски марки да бъде единствената, носеща името на държавата ни на френски език, а не чрез транскрипция с латински букви, както е при всички останали издания. 

Към края на годината от ГД на ПТТ са притеснени, че „стопанските“ марки не само че не са готови, но дори не е започнало отпечатването им. Затова на 6 декември. се обръщат за съдействие към Отделението за държавни ценни книжа. А то от своя страна на другия ден изпраща молба до Държавната печатница: „да се сложи под печат и отпечатат до края на годината поне две пощенски марки от серията за стопанска пропаганда, а именно марките от 1 и 2 лева, като тиражът на тия две марки бъде максималното производство на машината за дълбок меден печат“. 

От Държавната печатница отговарят, че ще се стремят да изпълнят нареждането за отпечатване на марките от 1 и 2 лева, но последователно и с разчет то да бъде приключено най-рано през януари 1938 г.

Относно тиража на марките печатницата изказва особено мнение. Тя счита, че максималният тираж не може да надхвърля един милион къса от всеки вид, както „поради филателистичен интерес”, така и .поради невъзможност да се печати повече от един милион марки на обикновен дълбок печат от един цилиндър“. Обяснява се, че втори наново изготвен цилиндър, не може да даде „същата сила на нюанса“ и щяло да се яви видима разлика в очертанията на рисунката. Дотогава в машината на печатницата не били отпечатвани дори един милион къса от един вид, но се надявали да го осъществят.

Накрая печатницата прави конструктивното предложение: „Ако, обаче, добрият тираж (на качествените марки - б.а.) стигне под един милион, ще трябва да се печати втория милион от втори цилиндър и с друг цвят като отделен тираж, което ще увеличи и тимброфилната стойност на общия тираж. Молим да проучите въпроса спешно и ни дадете писмени последни указания за работа“.  

В Централния държавен исторически архив, ф. 159, оп. 7, а. е. 12, където се намират документите по издаването на „Стопанска пропаганда 1938“, такива указания липсват, но те очевидно са дадени, защото в началото на февруари 1938 г. марката от 2 лева е вече отпечатана. Този, както и някои други интересни факти, се съдържат в поредното писмо на ГД на ПТТ до Министерството на финансите от 7 февруари 1938 г. С него се отправя молба, тъй като с отпечатването в два цвята марката от 2 лева от серията за стопанска пропаганда бил създаден вече повод  и за да се разшири обема на пропагандата чрез повече пощенски марки, които щели да бъдат третирани от филателистите като отделни обекти за колекциониране, да се нареди всички видове марки за стопанска пропаганда да се отпечатат в определените тиражи, като последните се разделят по наполовина и всяка половина се отпечати в отделен цвят.

Филателистите считат марките с разлики в цветовете като отделни марки и затова колекционират всички цветови разновидности. Затова е изказано мнението, че отпечатването на еднакви по сюжет и стойност марки в различни цветове „ще увеличи и тимброфилната стойност на общия тираж”. Филателистите вместо една серия, трябвало да закупят и втора „Стопанска пропаганда” с променените цветове.

 

Марките с първия вариант на цветовете

Посочено е конкретно: 10 ст. 1 млн. къса в червенооранжев цвят и 1 млн. къса в оранжев цвят; 15 ст. 1 млн. къса във виненочервен цвят и 1 млн. къса в червено-синеещ цвят; 30 ст. 1 млн. къса в жълтокафяв цвят и 1 млн. къса в медночервен цвят; 50 ст. 1 млн. къса в синьочер цвят и 1 млн. къса в тъмносин цвят; 1 лв. 1,5 млн. къса  в синеещ яснозелен цвят и 1,5 млн. къса в жълтеникаво яснозелен цвят; 2 лв. била вече отпечатана в боите тъмночервена 1 млн. къса и червена 1 млн. къса; 3 лв. 250 000 къса в тъмновишнев цвят и 250 000 къса във виолетовочервен цвят; 4 лв. 500 000 къса в оранжевокафяв цвят и 500 000 къса в червеновиолетов цвят; 7 лв. 250 000 къса в морсковиолетов цвят и 250 000 къса в син цвят; 14 лв. 100 къса в тъмнокафяв цвят и 100 къса в кафявочервен цвят.

В новата заявка са били указани номенклатурните номера на всеки цвят боя по каталога на фирмата Зигверк. Вижда се от крайния резултат, че при някои от марките нюансите в двата цвята са видими. При други, обаче, тези нюанси почти не се долавят. Все пак при съпоставяне на реалните марки, различията са по-осезателни, отколкото изглеждат на репродукциите. 

 

На 25 февруари 1938 г. са пуснати в употреба първите марки „Стопанска пропаганда”. Това са двата цвята на стойността 2 лева, със сюжет „роза с малък стандартен бидон с розово масло”. Марките трябвало да се продават по общия ред, като обикновени пощенски марки. Такива нямало да се изпращат на станциите до изчерпването на стопан­ската марка от 2 лева. Срок за „обръщение“ на споменатите марки нямало и те ще се продават до изчерпването им.

От 16 май поетапно се пускат в продажба и останалите стойности по реда на отпечатването им. Филателистите са регистрирали следните дати за поява на останалите видове марки по пощенските гишета: 30 и 50 ст. – 17 май; 4 лв. – 30 май; 14 лв. – 18 юни; 10 и 15 ст., 1, 3 и 7 лв. – 25 октомври.

Историята за издаването на „Стопанска пропаганда 1938“ накрая завършва почти криминално. На 13 юли 1938 г. в ГД на ПТТ настъпва паника, която кара пощенското ведомство да изпрати до финансовото рядко използваното в неговата практика писмо с гриф „Много бързо. Строго поверително“. В писмото се казва:

„По сведения, организирано е от търговците на марки закупуването изцяло на предстоящите да бъдат пуснати в обръщение пощенски марки за стопанска пропаганда от 10 и 15 стотинки, с цел да се спекулира с тях. За да бъде изключена тая възможност и за да се даде възможност въпросните марки да отидат в повече ръце, моля наредете тиражите им да бъдат увеличени до максималното производство на машината за дълбок печат - не по-малко от 5 милиона къса от двата цвята на двата вида марки - 10 и 15-стотинкови. По тоя начин опита за спекулиране ще бъде пресечен и най-важното, Главната дирекция на пощите, както и почитаемото Министерство, ще бъдат предпазени от евентуални обвинения в недостатъчна предвидливост.“

На другия ден до директора на Държавната печатница е изпратено указание, поръчката за отпечатване на пощенски марки за стопанска пропаганда от 10 и 15 стотинки да бъде увеличена на 5 милиона къса от двата цвята. Писмото също е „много бързо“ и „строго поверително“. И до днес обаче, не са открити сведения, че печатницата е изпълнила това изискване, за което вече е заявила, че техническото му осъществяване е невъзможно.

 

Марките с втория вариант на цветовете

В брой 1 на сп. „Филателен преглед” от 1960 г. Янко Русинов публикува любопитни спомени от времето, когато е ръководил службата за българските пощенски марки  и карти. От тези спомени разбираме, защо не са били отпечатани марките, пропагандиращи искърското говедо и свинете.

„Одобрените на конкурса проекти бяха предадени на Държавната печатница за изработване – четем в списанието. - Реши се първи да бъдат пуснати в обръщение марките от 1 лв. - грозде, 2 лв. - свине, 7 лв. - роза и 14 лв. - тютюн. От стотинковите марки първа трябваше да се пусне марката от 50 ст. - кокошки и яйца. Въобще предимство трябваше да имат марките, които застъпваха най-важните обекти на нашето производство и търсените на външния пазар наши продукти. Голямо бе обаче моето изумление, когато ми бе поднесен за одобрение неперфорирания лист на първата марка от поредицата - двулевовата. Вместо проекта със свинете в печатницата бяха изработили марка по един от премираните с втора премия проекти, изобразяващ стандартната опаковка на розовото масло. Веднага влязох във връзка с финансовото министерство и Държавната печатница, за да искам обяснения. И от двете места ми отговориха почти в един смисъл: - Късно живееш, началство. Немците не позволяват да се пропагандира нашето свиневъдство. Дойчо ще яде прасенцата ни.”

„Хитлеристите превръщаха нашата страна в суровинен придатък на германската икономика и не намираха за необходимо България да показва на света своите стопански постижения”, завършва спомените си Янко Русинов, визирайки факта, че в годините, когато се подготвя „Стопанска пропаганда“, голяма част от българския износ на селскостопански животновъдни продукти отиват за Германия. Може да се предполага, че те са задоволявали и нуждите на германската армия, която тогава се е стягала за предстоящата война и е имала нужда от всякакви суровини продукти. От месото са се приготвяли консерви, а кожата на искърския бик е отивала вероятно за ботуши на войниците.

Източници:

1. Българска марка, 15.III.1937 г.

2. Янко Русинов. Странички от миналото. В: Филателен преглед, бр. 1, 1960 г.

3. Държавен архив, ф. 159, а. е. 10 и 12