Социалната структура на българското общество

[nik1]

Преди 1 час, Frujin Assen said:

То не че има много в интернет за Уругвай, но ... чета в уикипедия, че през 60 те и 70 в Уругвай действала лявата партизанска организация Тупомарос. До 1985 има военна диктатура и бас държа, че армията е използвана с политически цели за репресии. Тоест, основната цел на уругвайската армия е не да защитава страната от външна агресия (както в България), а да се бори с опозицията вътре в страната.

Това е градско маргинално движение от 60 и 70 -те,  https://bg.wikipedia.org/wiki/Тупамарос ,Дискутираме днешната армия, и аз не смятам че тя се използва за борба с опозицията,партизани (такива няма) или наркопрозводители (такива също няма)

 

Преди 1 час, Frujin Assen said:

През 1992 на референдум 72% от жителите гласуват против приватизация на държавната собственост. Очевидно уругвайците не смятат, че държавата е лош стопанин. От 2005 страната се управлява от леви.

Ти ми отговори на въпроса, този път:

Може ли да имаш работеща държавна собственост при ниска степен на върховенство на закона, при ниска ефективност на работата на държавните институции, при лоши закони,  при фаворотиозиране и разпространието на всички порочни практики, и култура, насочени към източване на държавнитете пари и ресурси към частните джобове (дори и търговията с влияние е вид пренасочване на държавните ресурси към частните интереси)?

Да припомним няколко факта от миналото:

- държавните банки  доведоха до най-голяма инфлация и ограбване в историята на България (ау, не бяха ли левите на власт тогава)

- в държавнитете енергийни проекти се източиха милиарди, добре че поне някои проекти наистина се осъществиха - Цанков Камък се оскъпи два пъти, два пъти и половина, заради алчност, интереси и тъпи решения (от проектната цена от 200 000 000 евро, проектът достигна 480 000 000 евро, и това го пише по твоите вестници, и навсякъде, знаят го и децата в България)

(За Белене е същото, само че там си останахме валат. Знам че четеш червената преса, ама тя не казва нищо по въпроса, как и защо и какво се случило, само поватяря че Б.Борисв го бил спрял проекта, Еми като няма инвеститор, да си остане като бездъна яма за източване и погребване на пари, докато някога евентуално се появи инвеститиор, така ли? Да ама то още няма инвеститор, та предстви си колко щеше да набъбне "дупката", нямаше да има какво да ядат днес пенсионерите)

https://www.24chasa.bg/Article/423034

https://news.bg/economics/dvoyno-oskapyavane-na-hidrovazela-tsankov-kamak.html

 

Примерът с прокуратурата, но и с БДЖ е най-показателен за това как държавните служители са приватизирали компаниите си и институциите, в които работят:

- БДЖ  е на огромни субсидии, без да си е повишило качеството, а напротив. Твърди че че БДЖ е социално предприятие, само че истината е друга, то е повече "социално" за работещите в него, и за доставиците му, отколкото за българите..

Пътуват по 20 човека, но се пуска влак за хиляда, Тези простотии се правят, просто за да се отчита и мрънка пред министър-председателя, че БДЖ има нужда от субсидии.

Замислете се сериозно, тази практика си съществува от едно време, което значи че "БДЖ отдавна е приватизирана от служителите си":

http://ekipbg.com/zashto-da-plashtame-na-bdj-za-vlakove-prizraci/

ПС

Тази игра я знаем още от времето на соца, когато калпавите предприятия плачеха за субсидии и се взимаше централизирано и командно от работещите и печелившите предприятия, та накрая се видя какво стана..

http://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=646424&title=Крахът на тоталитарната икономика

(Когато пише книгата, авторът е на марксистки позиции, Добре е да се прочете, кинигата не е скъпа и се чете лесно, а Г. Петров е известен икономист, професор )

 

 

Редактирано Юни 15, 2017 от nik1

[nik1]

1 hour ago, Б. Киров said:

Имало е "тупамарос" - градски партизани анархо-комунисти и маоисти, ограничена група терористи от стотина души и около 1000 помагачи, които през 60-те години на 20 век започват да отвличат срещу откуп богати хора и правителствени служители. Военните установяват диктатура през 1972 г. и се разправят безжалостно с тупамарос.

Истинсокото икономическо чудо в Уругвай се случва след 2006, когато бедността пада от 32.5 процента до 9. Същевременно през този период средната класа нараства до 60 процента /срещу 10 в България/.

Върху какво се изгражда това "чудо":

Върху няколко кита:

1. Ниски нива на корупция

2. Добри условия за правене на бизнес

3. Прозрачност и свобода на пресата

4. Много точно дефинирани приоритети в икономиката, които носят висока добавена стойност, опиращи се на добро образование и квалификация на работната ръка, а именно:

- Туризъм - дава над 10 процента от БВП: Tourism: Several seaside resorts, like Punta del Este or Punta del Diablo in the south-eastern departments of Maldonado and Rocha, regarded as a jet set resort in South America, are main attractions of Uruguay. International cruises call at Montevideo from October to March every year. Also, Uruguay hosts many year-round international conferences. (The original GATT Uruguay Round concerning trade was, as its name suggests, hosted in Uruguay). Montevideo is home to the headquarters (secretariat) of [Mercosur], the Common Market of the South, whose full members are Uruguay, Argentina, Brazil, Paraguay and Venezuela, associate members Bolivia, Chile, Colombia, Ecuador and Peru.

- Банково дело, основаващо се на компетентност и надеждност /както и в Сингапур/:Banking Services. Banking has traditionally been one of the strongest service export sectors in the country. Uruguay was once dubbed "the Switzerland of America", mainly for its banking sector and stability. The largest bank in Uruguay is Banco República, or BROU, which is state-owned; another important state bank is the BHU. Almost 20 private banks, most of them branches of international banks, operate in the country (Banco Santander, ABN AMRO, Citibank, among others). There are also a myriad of brokers and financial-services bureaus, among them Ficus Capital, Galfin Sociedad de Bolsa, Europa Sociedad de Bolsa, Darío Cukier, GBU, Hordeñana & Asociados Sociedad de Bolsa, etc. Uruguay has fully recovered from the financial crisis that caused a run on its banks.

- АйТи сектор, където се правят пробиви, благодарение на високо ниво на образованието и добри условия за старт-ъп фирми:MSoftware and consulting. Uruguay's well-educated workforce and lower-than-international wages have put Uruguay on the IT map. A product named GeneXus,[18] originally created in Uruguay by a company called ArTech, is noteworthy. Other important developers and consultants include De Larrobla & Asociados,[19] Greycon and Quanam.[20] Tata Consultancy Services has its headquarters for the Spanish speaking world in Uruguay. Many of these companies have established in Zonamerica Business & Technology Park

"With a population of only three million, Uruguay has rapidly become Latin America's outsourcing hub. In partnership with one of India's largest technology consulting firms, engineers in Montevideo work while their counterparts in Mumbai sleep." - The New York Times, Sep 22, 2006

Забележете в таблицата по-горе, сферата на услугите, където са и трите изброени приоритетни сфери, дава 72 процента от БВП, а аграрния сектор едва 7 процента, макар, че основния износ на стоки е оттам. Естествено, голямата 60 процента средна класа намира препитание и добър живот точно в сферата на услугите, оттам са и добрите и доходи. Уругвай много точно е дефинирал приоритетите си, в които квалифицирана и добре платена средна класа развива точно тези сфери.

Какво пречи на България да направи същото?!

И на базата на висок икономически растеж - средно около 5 процента годишно в последните 15 години - осъществява активна социална политика за ограничаване на бедността. Философията е не да преразпределяме малкото, а да създадем повече, за да има какво да преразпределяме.

Това го казва и едно от емблематичните лица на това развитие, Хосе Мухика, който е президент в годините на най-бурен растеж на икономиката. Той е лежал 13 години в затворите на Хунтата, защото е бил един от лидерите на тупамарос. След това обаче захвърля идеята за насилие и революция и става политически лидер на ляводемократично движение:

“I believe we have to favor capitalism, so that its wheels keep turning, says Mujica, And then take our quota of resources to give to the weakest. But we should not paralyze it.”

"Аз вярвам, че трябва да помагаме на механизмите на капитализма да работят - казва в интервю Мухика, - след което да споделим част от нашата печалба със социално слабите. Но не бива да парализираме капитализма."

Мухика дарява 90 процента от заплатата си на президент за социално слаби, живее спартански във фермата си, той пак е идеалист, какъвто е бил и през 60-те, но един помъдрял и реализирал идеите си идеалист. точно по време на неговото управление се случва това:

Бедността пада от 32.5 на 9 процента

Брутния продукт се вдига двойно

Продължителността на живота осезателно се повишава

Увеличава се раждаемостта и населението

Но това, както и самият бивш анархо-комунист Мухика сам признава, няма как де се случи без "механизмите на капитализма" да работят перфектно.

 

Да вметна мнението си:

Комунизмът у нас уби не само елита и средната градска класа, а и селскостопанската основа, в лицета на на средняка селянин; Както и с новия елит, така и новото селско стоапнство е с изкривено "лице".

Средняците селяни днес са много малко, поради това че по времето на комунизма(социализма) земята не беше комасирана("осреднявана") по естесвения си начин, предавайки се от баща на син, или окрупяннявайки се от своя стопанин.
Сега тя е разпарчатосана без да може да се "осредни", и затова хората си дават земята на аренда към големите производители,които са просто големи играчи.

Ще дам пример за да стане ясно:Земята на прадядо ми се дели на шейсе и четвъртинки, никой не се занимава и тя просто си стои. След време тя ще се дели на сто двадесет и осминки, защото наследниците ще се увеличат- след всяка смърт на наследник се появяват нови - неговите поне двама.

 

Редактирано Юни 15, 2017 от nik1

[Б. Киров]

Преди 25 минути, nik1 said:

Да вметна мнението си:

Комунизмът у нас уби не само елита и средната градска класа, а и селскостопанската основа, в лицета на на средняка селянин; Както и с новия елит, така и новото селско стоапнство е с изкривено "лице".

Средняците селяни днес са много малко, поради това че по времето на комунизма(социализма) земята не беше комасирана("осреднявана") по естесвения си начин, предавайки се от баща на син, или окрупяннявайки се от своя стопанин.
Сега тя е разпарчатосана без да може да се "осредни", и затова хората си дават земята на аренда към големите производители,които са просто големи играчи.

Ще дам пример за да стане ясно:Земята на прадядо ми се дели на шейсе и четвъртинки, никой не се занимава и тя просто си стои. След време тя ще се дели на сто двадесет и осминки, защото наследниците ще се увеличат- след всяка смърт на наследник се появяват нови - неговите поне двама.

Така е, но според мен това минало е безвъзвратен спомен. България, пак по мое мнение, никога повече няма да се върне към средната си класа от земеделски собственици. Урбанизацията пресече такава реална възможност, отделно тъпо проведената земеделска реформа с връщането на земята от кооперативите, това пак според мен.

Аз също имам някаква наследствена земя, но от тримата наследници на дядо ми, баща ми и двамата ми чичовци, и сега петима техни наследници, заедно с мен, единствено един е фермер в реалния смисъл на думата, той е средна класа земеделец, но неговите деца не са и няма да наследят този занаят. Дотам.

Средна класа у нас по мое мнение може да се създаде като широка самоиздържаща се и независима поради това социална база в градовете предимно в сферата на услугите, най-обобщено. Защото да правиш компютърна анимация или електронни книги също е в сферата на услугите, каквато е и работата на фризьорката с малко квартално салонче. Но такива хора на сегашния етап в България се изключително силно притиснати да се развиват и да печелят добре от:

1. административен рекет и тормоз.

2. нелоялна конкуренция на монополисти олигарси, които също са навлезли в тези сфери.

Затова пиша, че на България да се развива като просперираща пазарна икономика, според мен, най-много пречи Моделът Кой. Този модел е като паяк, чиято паяжина обхваща целия социален, политически и икономически живот. Той е централен източник на корупцията, блокирането на съдебната система и прекалената бюрокрация. Нещо като Гордиев възел на всички останали проблеми.

Точно този модел, наречен от улицата "Кой" заслужава специално внимание за проучване и анализ, защото там е скрит заровения златен ключ към възраждането на българската икономика и общество.

Малко патетично стана, ама няма друг начин да го кажа по-синтезирано. При анализ ще бъде дълго и скучно, пълно с цифри и факти, а малцина са любители на такова четиво.

[Frujin Assen]

Ми направете го този анализ де!

 

[nik1]

Преди 5 минути, Б. Киров said:

Така е, но според мен това минало е безвъзвратен спомен. България, пак по мое мнение, никога повече няма да се върне към средната си класа от земеделски собственици. Урбанизацията пресече такава реална възможност, отделно тъпо проведената земеделска реформа с връщането на земята от кооперативите, това пак според мен.

Аз също имам някаква наследствена земя, но от тримата наследници на дядо ми, баща ми и двамата ми чичовци, и сега петима техни наследници, заедно с мен, единствено един е фермер в реалния смисъл на думата, той е средна класа земеделец, но неговите деца не са и няма да наследят този занаят. Дотам.

Средна класа у нас по мое мнение може да се създаде като широка самоиздържаща се и независима поради това социална база в градовете предимно в сферата на услугите, най-обобщено. Защото да правиш компютърна анимация или електронни книги също е в сферата на услугите, каквато е и работата на фризьорката с малко квартално салонче. Но такива хора на сегашния етап в България се изключително силно притиснати да се развиват и да печелят добре от:

1. административен рекет и тормоз.

2. нелоялна конкуренция на монополисти олигарси, които също са навлезли в тези сфери.

Затова пиша, че на България да се развива като просперираща пазарна икономика, според мен, най-много пречи Моделът Кой. Този модел е като паяк, чиято паяжина обхваща целия социален, политически и икономически живот. Той е централен източник на корупцията, блокирането на съдебната система и прекалената бюрокрация. Нещо като Гордиев възел на всички останали проблеми.

Точно този модел, наречен от улицата "Кой" заслужава специално внимание за проучване и анализ, защото там е скрит заровения златен ключ към възраждането на българската икономика и общество.

Малко патетично стана, ама няма друг начин да го кажа по-синтезирано. При анализ ще бъде дълго и скучно, пълно с цифри и факти, а малцина са любители на такова четиво.

Да вметна само едно мнение: Моделът #Kой е върха на айсберга , върхът на пирамидата (затова той стой най-стабилно), Навсякъде, където се позволява се създават мини-модели от тип #Kой..

Примерът с БДЖ е показателен, ще цитирам статията

 

Цитирай

 

Защо да плащаме 472 млн. на БДЖ за влакове призраци

Автор Стоян Панчев януари 15, 2015 · 2 коментара

 

 

Споделяне4

 

Темата за държавните железници е любима политическа дъвка от самото начало на прехода. Особено предвид факта, че жп компанията (като едно класическо държавно предприятие) в своята бавна смърт се е превърнала в черна дупка за парите на данъкоплатците. Само годишната държавна субсидия за превоз на пътници с намалени билети възлиза на 180 млн. лв. като изчисления показват, че цели 68% от пътническите разходи на холдинга се покриват от държавния бюджет – не от пътници, плащащи собственото си пътуване. Всъщност, сметката е още по-голяма, защото държавата субсидира не само голяма част от билетите, но също така и строежа и поддръжката на железопътната инфструктура. Ако добавим и това перо, общата сума, която ще извадим от джоба си за БДЖ през 2015 г., възлиза на 472 млн. лв.

Точно заради субсидията от 180 млн. лв. се вдигна и настоящият шум около държавното предприятие. Според плана за 2015 г., 40 млн. лв. от тези средства ще бъдат пренасочени за изплащане на дълговете на холдинга, които в момента възлизат на 560 млн. лв. Макар и това да не представлява истинска реформа – за такава можем да говорим при една пълна приватизация на компанията – стъпката е разумна, защото едновременно намалява дълговото бреме и затваря/намалява капацитета на между 38 и 90 от най-губещите линии в страната. Това е нелоша идея, тъй като въпреки огромните субсидии БДЖ продължава да е на загуба – 3.8 млн. лв. през 2014 г., а прогнозата за тази година е за минус цели 45 млн. лв.

А защо се трупат тези сериозни загуби можем да видим ясно от информацията, идваща директно от БДЖ. В част от определените за затваряне линии се запълва едва 7% от капацитета, а някои композиции с по 7000 места возят средно по 316 пътници дневно.  Конкретни примери са „пътническият влак от Стара Загора за Сливен в 4:25 ч., който отчита 4% ефективност и в този час вози средно 12 души. Също от Стара Загора към Горна Оряховица с влака в 19:05 ч. пътуват средно 16 души (6% ефективност). Този от Горна Оряховица за Бяла в 20:02 ч. пък е с 2% запълване на местата в мотрисите – средно 7 пътници.” Самият премиер Борисов заяви, че гледайки влаковете в Банкя забелязва как в тях непрекъснато има само около 10-15 души. Видно е, че БДЖ заема хиляди служители, огромно количество електричество и часове труд, за да се разхождат празни композиции из страната.

Всъщност защо някой изобщо би искал да се вози в тези влакове? Собствената статистика на БДЖ показва, че за 2013 г. (последният период, за който разполагаме с данни) цели 58% от международните влакове и 34% от бързите влакове със задължителна резервация правят закъснения от до 60 минути до крайната си гара, а 15% от международните регистрират закъснения по-големи от един час. За състоянието на много от мотрисите или жп гарите, в които се случват закъсненията, няма нужда ползваме статистика. Всеки от нас ги е виждал или най-малкото е зъзнал на Централна гара, за да изчака роднина или приятел от провинцията.

Защитниците на субсидирания от данъкоплатците мастодонт изтъкват важността на жп транспорта за пътниците – един вид, ако няма БДЖ, движението в страната спира. В това отношение данни на НСИ показват, че само 6,67% от националния транспортен пазар на превозни пътници се пада на жп транспорта. Нещо повече – субсидираната компания не превъзхожда особено много частния автобусен транспорт като цени на услугата. Например, билетът за влак по маршрута София – Своге е 2,30 лв., докато за автобус е 2,50 лв. – разлика от 20 ст. При превози на дълги разстояния имаме дори по-евтини автобусни превози – линията София – Плевен струва 13,50 лв. с влак, но 12,00 лв. с автобус. (информацията е отчетите на самата БДЖ)

Като погледнем данните за реалното състояние на транспорта в България, виждаме една по-различна картина от това, което ни разказват синдикалистите и депутатите от БСП. Големите нуждаещи се от държавната субсидия (от нашите пари) не са толкова хората в Габрово и другите райони с влакове призраци. Истинските бенефициенти са специалните интереси и лобитата, които извличат влияние и власт от съществуването полу-живото БДЖ.

Защото какво ще правят синдикатите без хилядите работници в БДЖ, които да манипулират? Какво ще правят местните кметове и феодали без възможността да страхуват избирателите, че ще останат без транспорт? Какво ще правят всички по веригата, чакащи да приберат своя дял от субсидията – от големите директори, до крадците на нафта по гарите?

 

 

 

[Б. Киров]

Преди 21 минути, nik1 said:

В това отношение данни на НСИ показват, че само 6,67% от националния транспортен пазар на превозни пътници се пада на жп транспорта. Нещо повече – субсидираната компания не превъзхожда особено много частния автобусен транспорт като цени на услугата. Например, билетът за влак по маршрута София – Своге е 2,30 лв., докато за автобус е 2,50 лв. – разлика от 20 ст.

Вярно, че статистиката понякога е стъкмистика, но в тези цифри е голата истина за БДЖ. Аз самия поне от 10 години не ползвам услугите им, пътувам винаги с автобус.

Защо го субсидират в този му вид? Не знам, може би социален "данък спокойствие", за който стана дума, както беше и с Кремиковци. какви сълзи се проляха за този соц.мастодонт, какви драми бяха, сега пълна тишина. София живна откъм опушване. Далаверите около продажбата му не коментирам, там е епос. По аналогия нещо подобно ще се развие, ако тръгне и приватизация на БДЖ.

Редактирано Юни 15, 2017 от Б. Киров

[Atom]

Преди 19 минути, Б. Киров said:

1. административен рекет и тормоз.

2. нелоялна конкуренция на монополисти олигарси, които също са навлезли в тези сфери.

Тези неща са просмукани в цялото ни общество и са дълбоко вкопани в нормативната ни уредба. Абсолютно навсякъде се срещат разни препъни-камъни които насочват обществото ни точно в тази посока.

Например това което се случи оня ден с митничарите на Кулата. Защо изобщо е необходимо да има хора които стоят на кантара и претеглят камионите? В Била да не би да има "претегляч" - сам си претегляш зеленчуците и плодовете и ги носиш на касата. Ако се усъмнят може да ги претеглят пак. На запад също теглят камиони, но автоматично.

Или пък да вземем проверките. В нормативните документи изрично е записано, че разходите по товарене и разтоварване на камионите при митническа проверка са за сметка на превозвача, изпращача или получателя на стоката.  Т.е. при граничен митнически контрол, дори и да си чист като сълза си длъжен да платиш на митничарите. В противен случай те пращат на проверка, където губиш 2-3 часа и се изръсваш 200-300 лева и повече за хамалски дейности. В нормалните страни също правят гранични проверки. Ако открият нещо,конфискуват стока, пишат актове и си плащаш като поп всички разходи по товарене, разтоварване, складиране и т.н. Ако обаче си чист не дължиш нищо - хамалските дейности са за сметка на митницата.  

По този начин могат да контролират и работата на митничарите. Митничар А е изпратил през този месец 20 камиона за проверка от които на 10 са съставени актове, а 10 са били чисти. Митничар Б също е изпратил 20 камиона, но няма нито един акт. Т.е. Б е нанесъл щети на митницата като тя е платила разходите по проверката на 20 камиона без от това да има никакъв ефект. Очевидно е, че Б не става за тази работа и си заминава след като не може да прецени къде как и какво.

Подобни примери има навсякъде и всичко е така измислено, че да стимулира корупцията, а не да я ограничава.

[Б. Киров]

Преди 10 минути, Atom said:

Тези неща са просмукани в цялото ни общество и са дълбоко вкопани в нормативната ни уредба.

По мое мнение непреодолим проблем пред борбата с корупцията е, че тя е нормативно регламентирана. Как да се бориш срещу законите, които нормативно регламентират възможност за корупция. Все едно човек да се вдига сам, като е стъпил върху земята - ами ще се забие сам дълбоко, колкото по-силно се вдига.

Вчера слушах с едно ухо някакъв представител на полицията, който разказваше как са разкрили схемата с митничарите, пропускали определени фирми без проверка. Разказваше колко умело са ги следили и записвали дълго време, за да съберат доказателства и по едно време каза нещо подобно "тези които са си плащали и тези на които са плащали /превозвачите и митничарите/ са били взаимно доволни."

А Ревизоро днес го допълни в сутрешен блок: митничарите, каза, са "момчетата със златните ключета в уста", те ще мълчат, нищо няма да кажат, и всичко ще свърши с тях. Ревизоро ги разбира тия неща.

Редактирано Юни 15, 2017 от Б. Киров

[Atom]

Преди 1 минута, Б. Киров said:

По мое мнение непреодолим проблем пред борбата с корупцията е, че тя е нормативно регламентирана. Как да се бориш срещу законите, които нормативно регламентират възможност за корупция. Все едно човек да се вдига сам, като е стъпил върху земята - ами ще се забие сам дълбоко, колкото по-силно се вдига.

Точно така. Виж и случая със студента от УНСС. Изкара им кирливите ризи и за награда го наказаха с последно предупреждение за изключване. Уронил им бил престижа.  Това какъв сигнал е за останалите му колеги? Направи си сметка на какво точно ги учат и възпитават в УНСС.  Утре когато колегите му се влеят в трудовия пазар дали ще искат да се промени нещо или ще продължават да възпроизвеждат прогнилата система.

[Б. Киров]

Just now, Atom said:

Точно така. Виж и случая със студента от УНСС. Изкара им кирливите ризи и за награда го наказаха с последно предупреждение за изключване. Уронил им бил престижа.  Това какъв сигнал е за останалите му колеги? Направи си сметка на какво точно ги учат и възпитават в УНСС.  Утре когато колегите му се влеят в трудовия пазар дали ще искат да се промени нещо или ще продължават да възпроизвеждат прогнилата система.

Там си мисля, че нито е за първи, нито за последен път. А наказанието на студента е послание: "Не правете така отново, мълчете си." Омерта в побългарен вариант.

Защото, доколкото разбрах, преподавателката казала: който иска тройка, да си остави работата с празен лист, който иска за повече, да пише.

Останали 2-3 да пишат.

[nik1]

http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/skandal-s-izpit-v-unss-student-obvini-prepodavatelka-che-e-pisala-trojki-za-prazen-list.html

"Огорчена е от случая, тъй като е смятала , че помага  на студентите",заяви доц. Миланка Славова, зам. ректор на УНСС

Не къде е , а В УНСС, в 21 век се, някой смята че "ти на мен- аз на теб" е ОК?

 

 

 

[Frujin Assen]

Прочетете Григор Здравков какво казва!

Според него с държавна подкрепа се внасят контрабандно огромни количества цигари, горива, наркотици и бежанци. Не просто мафиота Х плаща на държавния служител У да не го пипа, а партийния велможа и олигарх Х поръчва на мафиота У.

[nik1]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Имало е "тупамарос" - градски партизани анархо-комунисти и маоисти, ограничена група терористи от стотина души и около 1000 помагачи, които през 60-те години на 20 век започват да отвличат срещу откуп богати хора и правителствени служители. Военните установяват диктатура през 1972 г. и се разправят безжалостно с тупамарос.

Истинсокото икономическо чудо в Уругвай се случва след 2006, когато бедността пада от 32.5 процента до 9. Същевременно през този период средната класа нараства до 60 процента /срещу 10 в България/.

Върху какво се изгражда това "чудо":

Върху няколко кита:

1. Ниски нива на корупция

2. Добри условия за правене на бизнес

3. Прозрачност и свобода на пресата

4. Много точно дефинирани приоритети в икономиката, които носят висока добавена стойност, опиращи се на добро образование и квалификация на работната ръка, а именно:

- Туризъм - дава над 10 процента от БВП: Tourism: Several seaside resorts, like Punta del Este or Punta del Diablo in the south-eastern departments of Maldonado and Rocha, regarded as a jet set resort in South America, are main attractions of Uruguay. International cruises call at Montevideo from October to March every year. Also, Uruguay hosts many year-round international conferences. (The original GATT Uruguay Round concerning trade was, as its name suggests, hosted in Uruguay). Montevideo is home to the headquarters (secretariat) of [Mercosur], the Common Market of the South, whose full members are Uruguay, Argentina, Brazil, Paraguay and Venezuela, associate members Bolivia, Chile, Colombia, Ecuador and Peru.

- Банково дело, основаващо се на компетентност и надеждност /както и в Сингапур/:Banking Services. Banking has traditionally been one of the strongest service export sectors in the country. Uruguay was once dubbed "the Switzerland of America", mainly for its banking sector and stability. The largest bank in Uruguay is Banco República, or BROU, which is state-owned; another important state bank is the BHU. Almost 20 private banks, most of them branches of international banks, operate in the country (Banco Santander, ABN AMRO, Citibank, among others). There are also a myriad of brokers and financial-services bureaus, among them Ficus Capital, Galfin Sociedad de Bolsa, Europa Sociedad de Bolsa, Darío Cukier, GBU, Hordeñana & Asociados Sociedad de Bolsa, etc. Uruguay has fully recovered from the financial crisis that caused a run on its banks.

- АйТи сектор, където се правят пробиви, благодарение на високо ниво на образованието и добри условия за старт-ъп фирми:MSoftware and consulting. Uruguay's well-educated workforce and lower-than-international wages have put Uruguay on the IT map. A product named GeneXus,[18] originally created in Uruguay by a company called ArTech, is noteworthy. Other important developers and consultants include De Larrobla & Asociados,[19] Greycon and Quanam.[20] Tata Consultancy Services has its headquarters for the Spanish speaking world in Uruguay. Many of these companies have established in Zonamerica Business & Technology Park

"With a population of only three million, Uruguay has rapidly become Latin America's outsourcing hub. In partnership with one of India's largest technology consulting firms, engineers in Montevideo work while their counterparts in Mumbai sleep." - The New York Times, Sep 22, 2006

Забележете в таблицата по-горе, сферата на услугите, където са и трите изброени приоритетни сфери, дава 72 процента от БВП, а аграрния сектор едва 7 процента, макар, че основния износ на стоки е оттам. Естествено, голямата 60 процента средна класа намира препитание и добър живот точно в сферата на услугите, оттам са и добрите и доходи. Уругвай много точно е дефинирал приоритетите си, в които квалифицирана и добре платена средна класа развива точно тези сфери.

Какво пречи на България да направи същото?!

И на базата на висок икономически растеж - средно около 5 процента годишно в последните 15 години - осъществява активна социална политика за ограничаване на бедността. Философията е не да преразпределяме малкото, а да създадем повече, за да има какво да преразпределяме.

Това го казва и едно от емблематичните лица на това развитие, Хосе Мухика, който е президент в годините на най-бурен растеж на икономиката. Той е лежал 13 години в затворите на Хунтата, защото е бил един от лидерите на тупамарос. След това обаче захвърля идеята за насилие и революция и става политически лидер на ляводемократично движение:

“I believe we have to favor capitalism, so that its wheels keep turning, says Mujica, And then take our quota of resources to give to the weakest. But we should not paralyze it.”

"Аз вярвам, че трябва да помагаме на механизмите на капитализма да работят - казва в интервю Мухика, - след което да споделим част от нашата печалба със социално слабите. Но не бива да парализираме капитализма."

Мухика дарява 90 процента от заплатата си на президент за социално слаби, живее спартански във фермата си, той пак е идеалист, какъвто е бил и през 60-те, но един помъдрял и реализирал идеите си идеалист. точно по време на неговото управление се случва това:

Бедността пада от 32.5 на 9 процента

Брутния продукт се вдига двойно

Продължителността на живота осезателно се повишава

Увеличава се раждаемостта и населението

Но това, както и самият бивш анархо-комунист Мухика сам признава, няма как де се случи без "механизмите на капитализма" да работят перфектно.

 

Ще добавя още няколко неща във връзка с растежа

1)  Уругвай е с малка и отворена икономика, със слаба намеса на държавата в икономиката: няма експортни такси, елининирани са регулираната обмяна, и двойно тарифните ограничения,

2) Банковото дело: Уругвайските банки през поледните години успяват да привлекат много от floating средствата по0 света, защото страната е стабилна и стои много добре в класациите

3) Външите преки инвестиции (FDI): Стойностите на външните инвестиции FDI в Уругвай за последните години са средно (на годишна база)  4-6 процента от брутния национален продукт

Данните са стр 198 на документа. На стр 196 са данните за България до 2015-та включително, в абсолютни стойности FDI в България са два пъти по малко

http://unctad.org/en/PublicationsLibrary/wir2016_en.pdf

 

 

 

[Б. Киров]

Преди 7 часа, Frujin Assen said:

Ми направете го този анализ де!

 

Това е работа за инспектор Катани или роднини на дон Цицероне, не бих могъл, само фото/синтезирам.

Предлагам ти нещо друго по-забавно, "некои съображения" на най-големия Кой от преди 9 септември 1944, Банкерът Буров. Този забележителен мъж е бил три пъти министър в три различни правителства и е въртял на пръста си политиците и докато не е бил в политиката. 

Enjoy:

"Аз вярвам, и съм сигурен, че някой ден ще оценят умните хора в България. Смея да твърдя, че не съм от простаците и ще се поинтересуват от моя опит на човек, банкер, търговец и дипломат. Защото умът не се създава на пазара — той се създава в нацията, в епохата.

Моята епоха бе бурна, търговска епоха. Вие, младите, сега я определяте само с една-единствена думичка — капиталистическа. Подчертайте това. И я отминавате. Защото не ви пасва. А тази епоха искаше тройно повече работа и петорно по-голямо напрежение от вашата. Вие искате да работите само по 8 часа на денонощие, а 16 часа да ги профукате за сън, за наслади. Къде дават тъй? Кой позволява това? Вие, ако не работите денем и нощем, сте свършени. Вие трябва да работите като зверове, за да оцелеете. И това ще стане. Ще заработите, вашата мамица, ще заработите и ще си спомняте за мене, за банкера Буров, който ви казва, че няма богат човек хайлазин, няма богат човек, готованец.

С министерски декрети нищо не се прокарва — това го знам, защото три пъти съм бил министър. Това е енигма, загадка и фикция. Властта е реална само тогава, когато има много пари.

През 1929–1930 година, господин Памукчиев, когато се водеха тези пазарлъци, аз бях министър на външните работи, но си ръководех и банката. Аз бях и министър, и търговец. Защото казах вече — при мене се работи двойно и тройно и аз сам давам пример за това. Тогава бяха на мода картелите. При картела, както знаеш, се уговаря цената и периметъра на отделния търговец, на отделния фабрикант. Картелът има за задача да въведе ред в конкуренцията и да запази строя, режима, икономиката, държавата. Картелът в кризисно време е най-доброто средство за регулиране на цените.

Трябваше да работя с пълни кретени и глупаци, като проф. Ал. Цанков, като Андрей Ляпчев, като д-р Стоян Данев и като последния кретен на България Александър Стамболийски. Да държиш властта, да имаш армията, полицията, оранжевата гвардия, 90 на сто от селото да е зад тебе, с тебе, да спечелиш изборите с 99 на сто и да ти ритнат шута, да ти ударят ритника на 9 юни. От такъв по-голям глупак няма. Затова го смятам за кретен. Изобщо в живота си, господин Памукчиев, аз съм работил с много изтъкнати кретени от национален мащаб.

Стамболийски щеше да управлява и сега, ако не бе неговият навик да поглежда в нашите паници. На банкерите. На чифликчиите. На наемодателите.

Българинът прощава за всичко, но не и на преуспяващите. Или на тези, които стоят над него.Българинът с пари се смята за много по-умен от този, който ги няма.

Няма да съм жив, да ви видя аз вас, другарчетата, как хубавичко ще се охраните, какви хубавички коремчета ще отвъртите, как ще лапате на приемите, няма да го видя. Но то ще стане. Помнете ми думата. Вие, хубавите млади момчета сега, ще пуснете гуши, ще овесите кореми, ще станете свине. Защото лакомията и властта правят хората свине.Ето, това го запишете и го подчертайте. Човек не става свиня само тогава, когато си слага юздата сам. Трябва да става от софрата тогава, когато му е най-сладко ястието.

Хората обичат овцете, особено когато могат да ги доят и да ги стрижат, за това овчата политика е най-добрата политика. Овчата маскировка е най-фината маскировка. Ето защо големите политици, от ранга на Гешов и на Андрей Ляпчев, винаги са си намятали по една овча или агнешка кожа на гърба. Плуват си с нея в живота, в банките, в политиката, пасат си кротко и доживяха дълбока старост.

Защо в България никога не е имало демокрация? Защото никога не сме имали помощи от никъде. Без пари и колонии няма демокрация.

Света го движат не политиците, а парите. Политиците са били само щурманите на параходите. Параход без платна, без вятър, без пара, без бензин не върви. Това са парите. Параход без шанс също не върви. Извие се ураган, потопи го и край. Трябва съчетание на ума, на шанса и на парите.

Чиновникът има особена психика. Той, като поробен човек, като командван човек, е нула като личност. Е, добре, вие комунистите ще превърнете 90 на сто от хората в държавни чиновници. Как ще ги превъзпитате? Как?

Александър Пенчев от Търново, през 1897 година се събра с Пекарев и с Цанко Бакалов — Церковски и решиха да създадат една организирана партия. Моят баща, който имаше, както Ви казах, петнайсет чифлика и Добруджа, забеляза това. И реши да вкара свои хора в това движение. Същото решиха да направят и Холевич, и Ючормански, и Бързаков, и Хаджи Минчович, бащата на Султана Рачо Петрова, който имаше двайсет чифлика в Добруджа. Ние действувахме на принципа на царете. Те винаги, по всяко време, имат ръководни хора във всяка една партия. Те, чрез своя агентура, ръководят тези партии. Земеделският съюз се роди в главата на богатите.

Стамболийски бе селянин. Трябваше да плаща, а той не искаше да плаща.Съветниците му до един бяха честни, но прости хора — и Стоян Калъчев, и Сергей Румянцев, и брат му Васил. Аз съм изучавал изтънко, детайлно цялата политика на този голям българин. Той бе голям — и на ръст, и по ум, и по воля, но бе малък в предвидливостта. Няма да жалиш финансите на държавата, когато трябва да укрепваш властта си. Ще даваш на армията, на полицията и на опозицията. Ще храниш добре тези три фактора, за да управляваш вечно.

Е, добре. Вие сте министър-председател. Имате пари. На кого ще ги дадете? На учителите ли? Глупости. На опозиционните водачи, то се знае. Давате им по една министерска заплата и… край. Управлявате чрез тях и срещу тях. Управлявате за тяхна сметка.Умните хора, като Бисмарк, са въвели този ред, а преди тях — римските императори. Учи се от Рим и ще управляваш вечно. Това е закон на живота.

Румъния нанесе най-страшния удар на България. Ние гонихме, бихме, преследвахме сърбите през 1913 и през 1915 година. Но не е имало защо… Трябвало е да гоним Румъния, защото Добруджа, това значи сигурен хляб за България. За какво ни е била тази келява провинция — Македония? Ах, какви глупости съм правил и аз за нея. Какви… Добруджа, Добруджа ни е люлката и щастието на нас, българите. Който е бил в Добруджа, той е ял сладък хляб, той е пил сладка вода, той е бил щастлив.

Казах вече — всеки българин се смята за потенциален депутат, политик, водач на партия или най-малкото главен секретар на министерство. По-долу — не. Всеки българин иска да влезе в парламента. Всеки българин иска да пише на визитната си картичка: „о.з. полковник“, „о.з. генерал“ или „бивш министър“. Това му е мечтата. Само банкерите нямаме тези надежди и блянове, защото имаме в ръцете си реална власт и пари. Безпаричните, гладните, долните хора искат да стават министри, дипломати и депутати. Болест, жива болест.

Най-трудното нещо на този свят е на един източен изостанал народ да му създадеш трудолюбие, ученолюбие и уважение към закона.

Ние би трябвало да научим българина да живее разумно, със сметка. Да пести, да трупа. Но и да гледа другите народи. Те продават часовници и бижута и получават милиони…Казвам „бижута“ в преносен смисъл. За мене „бижу“ е нещо великолепно: мискетово вино от село Баня, Карловско, от Чирпан или Карабунар, Карамусал. Бижу е и белият, кехлибарен грозд „Афузали“, с едри, като сливи зърна. Те се топят в устата ти. Това е най-красивото бижу на света. Де ги, де ги стадата от сиво Искърско говедо? Няма ги. Те бяха бижу. Де ги, де ги стадата из Добруджа — стадата от крави, волове, коне, кончета, хергелета, овце и кози? Няма ги. Това е най-хубавото бижу на света. Вие, младите, ще ядете един ден камъни и пръст, защото няма да има кой да ви произвежда.

Парата е тази, която движи машината на живота. Тя е бензинът. А личният интерес, това е двигателят с вътрешно горене.

Депутатите в България са били винаги резерв на профанерията и авангард на лакомията.

Ние, българите, като започнем да се въоръжаваме и след година-две войната започва. Така направихме през 1910 година и през 1912 войната започна. После, през 1913 година постъпихме пак така и през 1914 година войната, световната война започна. Просто проклятие. Затова според мене на България със закон трябва да й се забрани да се въоръжава. Ние имаме лека ръка на въоръженията — въоръжим ли се и войната е готова.

България има нужда от фабрики. Но не да създава пролетариат, както искат комунистите, а да създава заможни хора. Само заможният човек, независимият и сигурен в хляба си човек купува книги, чете, мисли, образова се и учи децата си.

България е плакала, викала и потъвала в борчове от професионални политици. Професионализъм е нужен навред, само не в политиката, подчертайте това два-три пъти. Не в политиката. Аз бях преди всичко банкер, финансист. Ляпчев бе стопански деец, организира Популярните банки. Цвятко Бобошевски — министър на търговията — бе юрист, имаше професия човекът. Без професия ли е някой — не бива да се допуща в политиката. Това е гибел за народа.

С вашите дрънканици и глупости за коопериране на земята, на селянина, да го вкарате в общия кюп, в общата делва. Само там, на нивата, си проличава разликата между отделните хора. Земята е една, слънцето е едно — трябва да се получават еднакви реколти от едно землище, от една „ялия“, от една и съща земя… Но не се раждат. Земята на умния, на работния селянин е една, а на мързеливия — друга. Природата е дала на работния човек две ръце и жажда за работа. И на мързеливия също е дала две ръце, но в главата му има хитрини, а не жажда за работа.

Чиновниците ще ... майката на света, на тази свята българска земя. Чиновническата бюрокрация, чиновническата аристокрация. Ние в банките не търпим излишни чиновници. Ние даваме пари само на хора, които работят и не говорят. По време на работа в банката не се пуши, не се пие кафе, не се говори. Повтарям, в банката само се работи. Ако ти беше чиновник в моята банка, аз нямаше да разговарям с теб. Ти щеше да идваш при мене като войник при генерал. И щеше да искаш разрешение да разговаряш с мен. Тогава се създава така нареченият пиетет — уважение. Това не е приумица. Това не е измислица на бюрократите, не. Това е уважение.

В света на парите, господин Памукчиев, няма милост, няма прошка. Човек все трябва да плаща с нещо за всяка своя грешка, заблуда или политическо заблуждение. Или с главата, или със свободата, или с имота си. Ненаказан политик не бива да има. Който пръв създаде прецедент за беззаконие, да се разкъсва на четири коня.

Ние, българите, след Иван Вазов не сме имали умен министър на просветата.

https://chitanka.info/book/4295-sreshti-s-burov

[Skubi]

.........и като последния кретен на България Александър Стамболийски.......

.........Аз съм изучавал изтънко, детайлно цялата политика на този голям българин. Той бе голям — и на ръст, и по ум, и по воля, но бе малък в предвидливостта.......

[Б. Киров]

Преди 9 часа, Skubi said:

.........и като последния кретен на България Александър Стамболийски.......

.........Аз съм изучавал изтънко, детайлно цялата политика на този голям българин. Той бе голям — и на ръст, и по ум, и по воля, но бе малък в предвидливостта.......

Блестящ анализ:

теза + антитеза = синтеза.

Пробвай с този метод да решиш това уравнение:

+

= ?

[Skubi]

Пиши нещо. Защото по снимките видимо този с бобето има доброкачествен навярно от английски произход, на ръце шит костюм. Не се мачка, даже и в гънките. Ходи на бръснар, защото мустаците и веждите му са вред. Прическата заради калпакя не я виждам, но вратът му не е обрасъл....

Докато тези същите работи на долупосоченият не са типични. Тъмносиният костюм /както и сините манти при бачкрите/ наверно е конфекция/ защото много се мачка в раменете и лакатят. Ноктите в ред, прическата....хмм от времената на modern talking, веждите в ред, мустаците той си ги режи или жената. Защо му е ЕЛКА когато има компютър пред себе си? А да. голям + на него защото вратовръзката му е вързана а не на гумен ластик.....

[insighting]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Пробвай с този метод да решиш това уравнение:

 

+

 

 

 

 

= ?

[Б. Киров]

Преди 13 часа, Skubi said:

Пиши нещо. Защото по снимките видимо този с бобето има доброкачествен навярно от английски произход, на ръце шит костюм. Не се мачка, даже и в гънките. Ходи на бръснар, защото мустаците и веждите му са вред. Прическата заради калпакя не я виждам, но вратът му не е обрасъл....

Докато тези същите работи на долупосоченият не са типични. Тъмносиният костюм /както и сините манти при бачкрите/ наверно е конфекция/ защото много се мачка в раменете и лакатят. Ноктите в ред, прическата....хмм от времената на modern talking, веждите в ред, мустаците той си ги режи или жената. Защо му е ЕЛКА когато има компютър пред себе си? А да. голям + на него защото вратовръзката му е вързана а не на гумен ластик.....

Не искам да се фокусирам върху двете лица, те са разновидност на един и същ тип система, според мен, която се нарича корпоративна олигархична държава.

На индивидуално ниво разликата между тях е огромна – не само в произхода и образованието /единият е завършил ВИИ „Карл Маркс”, другият Сорбоната/, във всичко; интересно е какво обединява тези антиподи.

По мое мнение, олигархичният модел за правене на бизнес и богатство, известен и с популярното улично название „Кой”: олигархия, правеща парите си от властта и постигаща корпоративна колективна власт посредством парите; това е вътъкът /дума научена от Фружин/.

Защото, според мен, и двете фигури оперират в такава олигархична Корпоративна държава.

България между 1923-44 и България след 1989 до днес в основата си са били и са структурирани като корпоративни олигархична държави, въпреки камуфлажа на демокрация, наметнат върху тях.

В цитирания от мен по-горе текст самият Буров говори за същността на тази държава:

„През 1929–1930 година, Тогава бяха на мода картелите. При картела, както знаеш, се уговаря цената и периметъра на отделния търговец, на отделния фабрикант. Картелът има за задача да въведе ред в конкуренцията и да запази строя, режима, икономиката, държавата. Картелът в кризисно време е най-доброто средство за регулиране на цените.”

"Тютюн" на Димитър Димов е почти учебник, описващ израстването и организирането на такъв картел, "Никотиана", както и за връзките му с политическата власт.

През 1934 г., Военния съюз начело с професионалния превратаджия Кимон Георгиев /същия който прави 9-тоюнския 23-та и деветосептемврийския 44-та/, отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание и забранява политическите партии. Това е на практика е чистата идеална форма на корпоративна държава.

Ето как възторжено я описва един неин апологет тогава:

„Като някакво идващо слънчево затъмнение е предстоящ тоя неизбежен крах на партизанската държава у нас. ...  ще трябва всичко да се промени в тая държава из дъно, всичко с изключение на царския институт и армията, които и в новата държава в сегашния си вид ще останат на местата си и ще имат да играят своята историческа роля.”

Бояджиев-Богданов, М. Безпартийната държава и новият парламент, София, 1934, с. 18-19.

 Буров е неизменен и ключов играч в Корпоративната олигархична държава преди Девети. Във всичките и метаморфози и превъплъщения.

През 1920 той е министър на търговията в правителството на Стамболийски. Какво казва той 24 години по-късно за Стамболийски:

„Стамболийски щеше да управлява и сега /1944!/, ако не бе неговият навик да поглежда в нашите паници. На банкерите. На чифликчиите. На наемодателите.”

Как по-ясно и цинично може да бъде казано.

Пропуска само още една "паница", властта от Царя”, но то и изброените три стигат.

Ако не беше гледал в паниците на изброените господа, Стамболийски щеше да управлява дълго и честито Корпоративната държава. Спорът не е бил принципен, а семеен.

Буров след това е два пъти министър, веднъж в правителството на Сговора, свалило с преврат Стамболийски, както и личен съветник на Царя с огромно влияние и власт в подземните коридори на политиката: неговото банково разузнаване и шпионаж са били по-ефективни от това на полицията, защото той ползва и тяхната информация за лични нужди. Той назначава на ключови постове в полицията бивши свои служители, които работят за него и са на заплата при него, докато стоят на постовете си в полицията. Познато нали?

Комунистите не бързат да го пращат в затвора, след като идват на власт, те внимателно проучват богатия му опит на български Макиавели, знанията му са им необходими - едва след като изцеждат и последната капка от тях, те го хвърлят да умре в затвора.

Тук няма да се занимавам с въпроса каква е държавата между 1944-89, тя се наричаше „социалистическа”, но ако се абстрахираме от етикета й, ще забележим същите основни елементи на корпоративната номенклатурна държава, само че изместени силно наляво и много повече концентрирани.

Характерни елементи на такива държави могат да се забележат в авторитарни социални структури, колкото и отдалечени като идеологии и национални особености да са на пръв поглед.  Това обяснява защо на времето „Фашизмът” на Жельо Желев бе конфискуван и протопен от лявата тоталитарна власт, защото тя разпозна себе си в това описание на дясната тоталитарна власт в Германия.

Във всички подобни държави се формира ярко изразен олигархичен връх от свръхбогати и свръх овластени лица, които обсебват цялата полтическа и икономическа власт – тя, държавата, става тяхна колективна, но същевременно и лична, собственост, като същевременно е пряк източник за тяхното забогатяване.

Второто лице от двете фотографии просто оплете играта и се скара с друго подобно лице от семейния кръг, което коства на плебса голяма маса от парични знаци, но се оказа само "шум в системата", а не системен проблем. Семейството се споразумя някак си, защото семейството е Джентълменски клуб.

Мисля, че и ти описваш опит за създаване на подобна държава от мястото, в което живееш. Разновидности много –  обща основа.

Та разликата, според мен, не е само в бомбето, вратовръзката и образованието, но тези двамата ги обединява много по-силно едно нещо – формата на системите, в които са оперирали и двамата.

Те са Кой. Това е синтезът на тезата и контратезата.

Колежката изключително добре го е изразила в образ,

Преди 11 часа, insighting said:

явно има маркетингов талант, като е обърнала социалната пирамида с върха надолу, образът й онагледява начина, по който се вливат власт и ресурси в такива системи към Върха.

 

 

Редактирано Юни 16, 2017 от Б. Киров

[Skubi]

"Мисля, че и ти описваш опит за създаване на подобна държава от мястото, в което живееш. Разновидности много –  обща основа."

Направиха я вече. И ако спечелят изборите продължават към изграждането олигархичният иллиберализъм, ръководен от Президента.

 

 

[bulgaroid]

Обсъждаме разни въпроси а никой не се сеща да отговори на главните въпроси. Защо, властта и бизнеса гонят българите от страната, защо с риск да загубят собственния бизнес те изпразват страната и губят те самите? Защо препятстват, с административни, корупционни и икономически натиск всякакво развитие? Защо субсидират по всякакъв начин малцинствата и то не всички, а едно конкректно? Защо по медийте върви кампания за излизане от ЕС ? Ако си отговорите не тези въпроси ще отпаднат другите.

[Б. Киров]

Преди 20 минути, bulgaroid said:

Защо, властта и бизнеса гонят българите от страната, защо с риск да загубят собственния бизнес те изпразват страната и губят те самите? Защо препятстват, с административни, корупционни и икономически натиск всякакво развитие? Защо субсидират по всякакъв начин малцинствата и то не всички, а едно конкректно? Защо по медийте върви кампания за излизане от ЕС ? Ако си отговорите не тези въпроси ще отпаднат другите.

От некадърност и недалновидност. Защото не са от класата на Атанас Буров. Това вече е на индивидуално ниво.

[bulgaroid]

Just now, Б. Киров said:

От некадърност и недалновидност. Защото не са от класата на Атанас Буров. Това вече е на индивидуално ниво.

Еми не е така. Има си политика която се гони до дупка и не е некадърност.

[Б. Киров]

Преди 6 минути, bulgaroid said:

Еми не е така. Има си политика която се гони до дупка и не е некадърност.

Какво е твоето виждане защо се случва системно всичко това, би ли го аргументирал?

[Atom]

Грешка

 

Редактирано Юни 16, 2017 от Atom