Социалната структура на българското общество

[Б. Киров]

Преди 10 минути, Atom said:

Самата "икономика" обаче т.е. чистата икономика  + специалност "макроикономика" + 2-3 други специалности в НСИ са  "науки за обществото и човешкото поведение"

Така формулирани двете неща са съвършено различни; "науки за обществото и човешкото поведение" е напълно аморфно определение, аз самият доста си блъсках главата какво означава това, нещо като "човек и общество" за най-малките вместо история и съответно "човек и природа" вместо география, това направо си е "новоезик", благодаря за уточнението

Редактирано Юни 19, 2017 от Б. Киров

[Atom]

Преди 2 минути, Б. Киров said:

Така формулирани двете неща са съвършено различни; "науки за обществото и човешкото поведение" е напълно аморфно определение, аз самият доста си блъсках главата какво означава това, нещо като "човек и общество" за най-малките вместо история и съответно "човек и природа" вместо география, това направо си е "новоезик", но благодаря за уточнението

"науки за обществото и човешкото поведение" включват психология, социология и науки за културата, политически науки и икономически науки.

В НСИ , а и по принцип на запад,  под икономически науки се разбира чистата икономика, т.е. икономиката като наука, това което по някаква странна причина някои в България наричат "икономикс". Счетоводство, финанси, човешки ресурси, разни управления на доставки на това или онова, икономики на "нещо си" (туризъм, търговия и т.н.) не се считат за "икономически науки", а за стопански науки. Затова и всички те са в област "стопански науки и администрация"

[Frujin Assen]

Киров, а дали няма да е възможно да сравним България с някоя страна от третия свят? Да видим как стоим на фона някоя изпаднала бедна страна. Примерно нещо от рода на Салвадор, Коста Рика, Руанда, Бенин, източен Тимор... Вече се сравнихме с добрия пример Уругвай, предлагам да направим сравнение с някоя бедна страна, да се видим как стоим до тях.

[Skubi]

Преди 4 часа, Frujin Assen said:

Киров, а дали няма да е възможно да сравним България с някоя страна от третия свят? Да видим как стоим на фона някоя изпаднала бедна страна. Примерно нещо от рода на Салвадор, Коста Рика, Руанда, Бенин, източен Тимор... Вече се сравнихме с добрия пример Уругвай, предлагам да направим сравнение с някоя бедна страна, да се видим как стоим до тях.

Negativ. Гореспоменатите не съм ги разглеждал подробно, но имам съмнението, че популацията им повече от 50-60% са млади или деца....Докато ние сме дърти и ставаме още по и по дърти......

[Skubi]

Преди 19 часа, insighting said:

Разгледах фуниите. Теорията на неявните функции обяснява техните зависимости. След като само една точка е с постоянно нулево значение, явява ли се тази зависимост частен случай?

Да. В 0 точка можеш с 0 морал да максимализираш най много пари, власт, почит.

 

[Atom]

Преди 6 часа, Frujin Assen said:

Киров, а дали няма да е възможно да сравним България с някоя страна от третия свят? Да видим как стоим на фона някоя изпаднала бедна страна. Примерно нещо от рода на Салвадор, Коста Рика, Руанда, Бенин, източен Тимор... Вече се сравнихме с добрия пример Уругвай, предлагам да направим сравнение с някоя бедна страна, да се видим как стоим до тях.

Защо реши, че Коста Рика е бедна страна? 

[Б. Киров]

Преди 8 часа, Atom said:

"науки за обществото и човешкото поведение" включват психология, социология и науки за културата, политически науки и икономически науки.

В НСИ , а и по принцип на запад,  под икономически науки се разбира чистата икономика, т.е. икономиката като наука, това което по някаква странна причина някои в България наричат "икономикс". Счетоводство, финанси, човешки ресурси, разни управления на доставки на това или онова, икономики на "нещо си" (туризъм, търговия и т.н.) не се считат за "икономически науки", а за стопански науки. Затова и всички те са в област "стопански науки и администрация"

За да има детайлна конкретика, ще цитирам тук класификатора КОО-2008, с който оперира НСИ:

По този класификатор в Стопански науки и администрация, в която област завършват ежегодно над 18 000 от общо около 60 000 във висшето образование влизат:

В другата, втора по брой на студенти сфера, Науки за обществото и човешкото поведение, в която учат още 7 900 души, влизат:

Общо в двете така дефинирани от класификатора КОО-2008 сфери завършват с различни степени висшето си образование ежегодно около 26 000 от около 60 000 души; в останалите 19 сфери са разпределени неравномерно завършващите още около 34 000 души с различни степени на висше образование.

Редактирано Юни 20, 2017 от Б. Киров

[Atom]

Като стана въпрос за образование от една страна и Коста Рика от друга (Фружин я спомена) то Коста Рика се нарежда на 33 място в света по качество на образованието. Класира се  непосредствено след Япония (31 място) и Люксембург (32-ро). За сравнение България е на 81-място, а Уругвай за който стана въпрос преди няколко поста на 73-то.

http://reports.weforum.org/global-competitiveness-index/competitiveness-rankings/#series=GCI.B.05.02

[Б. Киров]

Преди 15 минути, Atom said:

Като стана въпрос за образование от една страна и Коста Рика от друга (Фружин я спомена) то Коста Рика се нарежда на 33 място в света по качество на образованието. Класира се  непосредствено след Япония (31 място) и Люксембург (32-ро). За сравнение България е на 81-място, а Уругвай за който стана въпрос преди няколко поста на 73-то.

http://reports.weforum.org/global-competitiveness-index/competitiveness-rankings/#series=GCI.B.05.02

81-во място в света от 138.

Освен това, обърнете внимание на черната линия на тренда на развитие, при Монголия, която е с две позиции над България, той отива рязко нагоре, при България слиза надолу. Вдясно празното пространство, незапълнено със синьо е дистанцията от първия в класацията, Сингапур:

В тази класация по качество на образование, Фружине, сме с 16 позиции по-надолу от класацията ни по военни възможности. Но нещата са взаимно свързани, според мен.

Ако съм чужд инвеститор, тази класация е първото нещо, което ще погледна, преди да реша дали да инвестирам парите си в някакво производство в България. Същото важи и за домашен инвеститор.

Редактирано Юни 20, 2017 от Б. Киров

[Atom]

Преди 39 минути, Б. Киров said:

Общо в двете така дефинирани от класификатора КОО-2008 сфери завършват с различни степени висшето си образование ежегодно около 26 000 от около 60 000 души; в останалите 19 сфери са разпределени неравномерно завършващите още около 34 000 души с различни степени на висше образование.

И това е така заради неадекватното заплащане. Виж например ТУ София. Завършилите Администрация и управление в този университет (несвойствено за него направление) имат среден облагаем доход от 1486 лева. За сравнение машинните инженери завършили същия университет имат облагаем доход от 1194 лева. Защо да учат машинно инженерство - много по-трудно е, а накрая парите по-малко? Инженерите по електротехника, електроника и автоматика имат  по-добро заплащане - 1439 лева среден облагаем доход, но и те получават по-малко от завършилите направление Администрация и управление в ТУ.

За сравнение в Коста Рика минималната заплата за хора със степен бакалавър е  945 долара. https://costaricalaw.com/costa-rica-legal-topics/labor-law/costa-rica-minimum-labor-wage-scale-for-2017/

 

[Б. Киров]

Преди 7 минути, Atom said:

И това е така заради неадекватното заплащане. Виж например ТУ София. Завършилите Администрация и управление в този университет (несвойствено за него направление) имат среден облагаем доход от 1486 лева. За сравнение машинните инженери завършили същия университет имат облагаем доход от 1194 лева. Защо да учат машинно инженерство - много по-трудно е, а накрая парите по-малко? Инженерите по електротехника, електроника и автоматика имат  по-добро заплащане - 1439 лева среден облагаем доход, но и те получават по-малко от завършилите направление Администрация и управление в ТУ.

За сравнение в Коста Рика минималната заплата за хора със степен бакалавър е  945 долара. https://costaricalaw.com/costa-rica-legal-topics/labor-law/costa-rica-minimum-labor-wage-scale-for-2017/

+ Абсолютно точно.

Още нещо, във връзка с гледната точка на чужд инвеститор, което пак кореспондира, с което пишеш и ти за администратор и машинен инженер: ако съм компания производител на нещо си, ще дойда тук със свой мениджмънт и администрация, както и със свое счетоводство, но ще търся на местна почва квалифицирана местна работна ръка в областта на технологията на производство.

И точно тук образованието ни дава ограничено количество от кадри, отделен въпрос за тяхното качество, защото университетите ни не влизат в световните класации, те не са ниско в тях, просто не достигат до кръга на тези класации, с едно две изключения, за второто не съм сигурен дали още е.

Редактирано Юни 20, 2017 от Б. Киров

[insighting]

Преди 9 часа, Atom said:

В НСИ , а и по принцип на запад,  под икономически науки се разбира чистата икономика, т.е. икономиката като наука, това което по някаква странна причина някои в България наричат "икономикс". Счетоводство, финанси, човешки ресурси, разни управления на доставки на това или онова, икономики на "нещо си" (туризъм, търговия и т.н.) не се считат за "икономически науки", а за стопански науки. Затова и всички те са в област "стопански науки и администрация"

Има разлика. Изучавала съм икономика отделно от пазарното стопанство (икономикс), както и икономически анализ и статистика. В учебния план бяха включени още икономика на предприятието, иконометрия, история на икономическите доктрини, счетоводство, финанси, застраховане, контрол и ревизия, инвестиране, логистика, пари, кредити, банки и др., а девети семестър премина под знака на комплексния икономически анализ на стопанската дейност. Целият учебен материал се състоеше от 60 дисциплини. Дипломната ми работа беше изследване на девиацията във финансовите отчети.

В Националния класификатор на професиите може да видите по кодове разпределението на аналитичните специалисти.

[Frujin Assen]

Добре де, като не ви харесва Коста Рика да вземем нещо друго, дайте предложения- от моите останаха Салвадор, Руанда, Бенин, Източен Тимор.

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Frujin Assen said:

Добре де, като не ви харесва Коста Рика да вземем нещо друго, дайте предложения- от моите останаха Салвадор, Руанда, Бенин, Източен Тимор.

Монголия.

http://www.globalpartnership.org/content/master-plan-develop-education-mongolia-2006-2015

 

http://www.mongolia-properties.com/research/real-estate-report-2015/country-context/macroeconomics

https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/mg.html

[nik1]

Всички казваме че средната класа у нас е "притисната" (има мнения на икономически анализатори че по-бедните, у нас това е долната част на "официално" определената долна част на средната класа.т.е. хората получаващи над 1.8 евро на час,  са най-притиснатите и те носят най-голяма данъчна тежест, без да имат този достъп до услуте, до който има средната средната класа, но както и да е, няма да коментирам сега това).

Започвам да смятам, че "притиснатостта" и е следствие  от това, че тя е доста "срамежлива" и "неуловима", и не участва в задаванетож (инициирането) на промените и подобренията (на образование, съдебна система, институционална ефективност,намаление на административните и бюрократични пречки и тежести върху гражданите и бизнеса), а като че ли се стреми да заобиколя недостатъците на системата.

Една интересно поднесена статия

Невидимите хора

България има средна класа. Дори самата тя обаче трудно разпознава себе си...

 

Има странна и забавна прилика между божията частица и българската средна класа. И за двете теорията казва, че би трябвало да са там, но никой не може категорично да твърди, че ги е виждал, а всяко споменаване за тяхното съществуване предизвиква разпалени дискусии. Но ако физичната частица, която би трябвало да дава маса на всичко във Вселената, може и да бъде открита в големия андронен колайдер под Церн, българската средна класа, която би трябвало да дава стабилност и посока на обществото, все така изглежда странно отсъстваща и неоткриваема.

Преди седмица проверка в Бърза помощ показа, че в критично много случаи линейките в София закъсняват и практически не успяват да свършат работата си. Наскоро публикуваният Catch Up Index, който сравнява България с останалите държави в ЕС и на Балканите, показа, че качеството на живот тук е по-ниско и от Сърбия, а всички измерители на обществената сфера - от здравеопазване до корупция - са по-лоши от тези на почти всички съседни държави.

Това изглеждат признаци на една несъществуваща средна класа, защото именно тя би трябвало да упражнява натиск за реформирането на областите на публичен живот и да държи сметка за несправянето на властта и елитите с подобряването на качеството на живот - в крайна сметка тя е най-заинтересувана той да се подобрява за всички. Средната класа има интерес публичните услуги да работят, защото не може да ги избегне, като отиде в чужбина, а в същото време плаща най-много за тях.

От друга страна, очевидно е, че има достатъчно много хора със средни доходи, образователен статус и социална позиция, които отговарят на теоретичното определение за средна класа. Наскоро Бойко Борисов посочи депозитите като показател за наличието на такава средна класа. Колкото и трудно да е, мнението на тези хора все по-често може да бъде уловено в социологически проучвания (виж графиката).

Въпреки различията в дефинициите, въпреки мъглявите статистики е ясно, че в чисто финансово отношение една голяма група хора в България очевидно е влязла в контура на тази "средина". Социолозите са прави - тази група обективно потребява и живее много по-добре отпреди десет години, а по своите нужди вече е средна. Но отрицателите също са прави: тя все още не изпълнява обществените си функции адекватно.



Тази група е потисната от неувереност в бъдещето, от все още неясния си статус, от неизбежното сравнение с другите европейски държави и е удряна непропорционално от кризата. Мълчанието и апатията й, които я правят невидима, определят ниското качество на живот в България.

Кой в крайна сметка е част от нея

В страната има 1.3 млн. души с висше образование. 50% хора с депозити (по изследвания на Industry Watch). 48.8% с достъп до интернет. Също толкова са хората, които не са в непосредствен риск от бедност. Едва 22% казват, че не могат да си позволят компютър или кола. Всички, взети заедно, са признаци за принадлежност към средната класа, ако слушаме социолозите.

"Водещият признак за принадлежност към средната класа е образованието. България е по-бедна страна, но нашата средна класа е по-голяма спрямо обществото, отколкото италианската или португалската", казва Андрей Райчев, който от доста години се занимава с темата. Той твърди, че средната класа формира между 25 и 30% от обществото към момента.

Икономистът Красен Йотов от Industry Watch смята, че ядрото на средната класа в момента са тези, които "имат не чак толкова високи доходи, но имат някакви имоти, които или дават под наем, или са продали, или очакват да продадат, и такива, които работят в големи компании, нямат чак толкова имущество, но пък получават по-високи доходи и съответно са си купили жилища на изплащане. Или биха си купили. А тези, които имат и високи доходи, и имоти, те са богатите".

Според Екатерина Панайотова, директор на управление "Маркетинг и клиентски сегменти" в Unicredit Bulbank, средната класа се припокрива с това, което в банковия сектор наричат "заможни клиенти". "Това са хората, които могат да отделят от месечните си доходи за спестявания. За София това са тези с месечни доходи над 1500 лева, а за страната - над 1000 лева. За среден размер депозити считаме тези между 30 и 40 хил. лева, за страната - около 20 хил. лева. Горната средна класа е с месечни доходи между 6 и 8 хил. лева и спестявания над 300 хил. лева."

Средната класа е илюзорно понятие, казва Юлиян Добрев, директор на агенцията за маркетингови изследвания Pragmatica. "Маркетинговото клише, в което се съдържа средната класа, е "млади и активни със средни и високи доходи". Всеки втори продукт на пазара търси тези хора, но зад това понятие няма съдържание", смята Добрев.

Всъщност колкото и парадоксално да е, всички имат право. Взета най-буквално, средната класа може да е огромна категория, която обхваща всякакви подгрупи - от онези малко над прага на бедността (202 лв. според НСИ), до собствениците на средни предприятия, които печелят хиляди левове месечно. Въпросът е по-скоро как подхождаме към тази митична категория и какво искаме да разберем за нея. Ако искаме да разберем колко е покупателната й способност, е едно. Ако искаме да разберем доколко социално активна е, е съвсем друго.

 

 

 

Какви са причините да е невидима 

Парите са важна, но не и единствена част от статута (кой доход е среден виж карето). Къде работиш, какво вършиш, какво си учил, какво правиш в свободното време, колко надалеч планираш - всичко това е не по-малко важно. Проблемът идва оттам, че българската средна класа не може да бъде категорично засечена нито през доход, нито през потребление, нито през социологически проучвания. "В нормалните общества признаците са съгласувани", казва Райчев. Казано просто: във Франция например статутът и работата ти определят колата, която караш, квартала, в който живееш, местата, където ходиш, стоките, които пазаруваш, и т.н. В България и другите страни в същото положение има дисбаланс. "В модерен и нов блок може да живеят хора, които не могат да си плащат месечните такси на входа, както и такива, които карат автомобил за 200 хил. лева", обобщава Александър Костадинов, директор "Маркетинг и продажби" в Moto Pfohe.

И бездруго обърканата статистика се размива допълнително от сивия сектор, който не позволява да се уловят точно нивата на заплащане в страната. "Реалният статус на много хора и това какво пише във фиша за заплатите им се разминава. В България какво можеш да си позволиш да харчиш и колко имаш по някакъв странен начин не е свързано с това колко печелиш", твърди изпълнителният директор на "Булстрад Живот" Светла Несторова и добавя: "Има несъответствие между дохода и покупателната ти способност."

Кризата пък доказа, че хората често потребяват неща, които не могат да си позволят, особено в епохата на лесните кредити. Ето защо потреблението само по себе си също не е критерий. Вземете например странния факт, че докато само една пета от хората казват, че не могат да си позволят компютър, половината (48%) не могат да си позволят месо всеки втори ден. "В България няма много надеждни данни за потреблението, казва Красен Йотов. Официалната статистика на НСИ обикновено излиза с две години закъснение. Това, което се видя през последните години, е, че имаше много голям спад в потреблението на стоки за дълготрайна употреба. Това са мебели, техника, потребителска техника. Това също е косвен индикатор, но няма толкова дълъг времеви ред (данните започват от 2005 г.), за да преценим как се променя средната класа. Това е проблем на догонващи икономики като българската – няма изградени навици на потребление."

Да се разчита на социологически проучвания също е безсмислено, признават самите социолози. Много от хората, които де факто попадат в средната класа, не се привиждат като част от нея. Причината е проста: те се сравняват не с онези по-ниско и по-високо от тях в България, а с европейската средна класа, при това предимно в страни от Западна Европа. Бидейки едновременно твърде далеч от тези стандарти и достатъчно близо, за да ги вижда непрекъснато, българската средна класа е обречена на непрекъснати терзания и усещане за малоценност.

Това обяснява не само защо тази класа продължава да е силно невидима за всички маркетолози в България, но и нещо по-важно: защо продължава да е невидима за самата себе си и за обществото, към което принадлежи.

Класата, която не е

Лъчезар Бакърджиев е собственик на предприятие с почти 400 души персонал, живее в Карлово, председател е на благотворителното дружество Lions Club Bulgaria. Изкарва много добри доходи, които влага не само в депозити, но и в злато, имоти и осигурителни фондове в чужбина. Самият той обаче се определя като ниска средна класа, защото се сравнява с германските и британските адвокати, лекари и средни предприемачи, с които общува често. "Събираме се около 20 души в Lions Club, предимно адвокати, банкери, инженери. Не са особено заможни повечето, живеят живот, който не приляга на статуса им. Но иначе освен нас няма много социално активни хора - не излизат на протести, дори когато ги засяга личният им интерес, като  например вдигането на такса смет, без да се е вдигнало качеството на услугата. Страхуват се повечето", казва Бакърджиев, който е член на партия "Зелените". "Това е контролирана средна класа", заключава той.

Карловският предприемач обобщава както усещането за малоценост на тази важна група, така и все още малкия брой хора, които превръщат социалния си статус в гражданска позиция.

Номиналната средна класа е тук, но сравнително ниските доходи и усещането за малоценност я правят доста плаха и неуверена: според банкерите тя предпочита да изплаща бързо кредитите си, да спестява повече, бързо се връща към рефлексите на 90-те. Тази несигурност за бъдещето я лишава от възможността да планира, да вижда дефектите в публичните системи и да натиска за тяхната  промяна.

Те изпитват силно недоволство от здравеопазването и образованието, но търсят заобикаляне на проблемите, вместо да искат решаването им. "Ако хората задаваха дневния ред в държавата, най-важното в България щеше да е реформата на здравеопазването, а не строежът на магистрали", обобщава Георги Стойчев - изпълнителен директор на "Отворено общество", които редовно проучват общественото мнение. В тези проучвания като най-важен проблем за реформиране редовно излиза (с много) здравеопазването. Фактът, че това не се транслира в никакъв политически ефект, е показателен. "Недостатъчните доходи не им позволяват да са устойчив балансьор в структурата, да задават рамката на развитието и устойчивостта на обществото. Това е всъщност проблемът на нашия преход", заключава проф. Николай Тилкиджиев, който е изследвал дълго тази класа. "Аз я наричам срамежлива средна класа."

 

Въпросът е дали тази ситуация ще се промени. Още през 2007 г. едно глобално изследване на Pew Global Attitudes доказа, че спадащите по доходи към средната класа в България имат по-различни виждания за обществото. 31% от тях например предпочитат демокрацията пред икономическия просперитет, докато едва 19% от по-бедните мислят така, 50% приемат хомосексуалността (срещу 34%) и цели 70% смятат, че замърсяването е много голям проблем, сравнено с 58% от останалите. Най-важната разлика обаче е в перспективите: 56% от интервюираните казват, че животът им ще се подобри качествено в следващите пет години, сравнено с едва 22% от по-бедните.

Пет години по-късно историята е различна. Последните изследвания на "Отворено общество" показват, че процентът оптимисти за следващата година е еднакъв, а броят на хората със средни доходи и добро образование, които смятат, че в следващите 12 месеца ще станат по-зле, е по-висок от средния. Засега по-голямата част от тях все още считат положението в страната за поносимо, но процентите са опасно близо. Коефициентът на разделение между бедни и богати е по-висок от всички останали държави в ЕС. 

Ключовият въпрос за бъдещето на България във всеки един смисъл е какво ще се случи с хората в средата.

Знаците не са добри, дори и без доклада от тази седмица на колекторските агенции, който показа, че хората с по-висок социален статус изпадат по-често в просрочия по задълженията си. Главоломният ръст на депозитите показва, че има страх от бъдещето и икономиката не дава опции. "Растат най-много депозитите между 10 и 30 хил. лева, както и тези над 1 млн. лева, казва Екатерина Панайотова. При първите причината е, че това са т.нар. бели пари за черни дни, а вторите се дължат предимно на собственици на фирми, които са прехвърлили част от активите от фирмите към личните си сметки, замразили са част от бизнеса си." Industry Watch също твърдят, че хората спестяват, защото се страхуват, че ще изгубят работата си. Нарастването на депозитите, съчетано с огромното недоверие, което изпитват към публичните услуги, говори, че хората от средната класа не разчитат на държавата да им даде защита или помощ.

"Ние имаме много корпоративни клиенти и сме информирани какво се случва със заетостта в тях, казва Светла Несторова. Броят на заетите лица намалява, а доходите на тези, които остават, се покачват. Фирми, които са били до вчера с 80-100 служители, днес са с 40. Това е осезаема тенденция от три години насам."



Ако кризата изяжда и бездруго свитата и срамежлива средна класа, можем ли да очакваме по-добро бъдеще? Има два възможни отговора на този въпрос. Първият е, че кризата ще доведе до повторно капсулиране на тази прослойка, която ще остане все така невидима, нечута и дори ще продължи да имигрира (вътре и вън) със засилени темпове.

Вторият е по-оптимистичен. Както Георги Стойчев отбелязва, в нестабилни общества като българското, средната класа не е стожер на стабилността, а инициатор на промяната. Разбира се, България не е Русия, още по-малко Египет. Но тя няма и нужда от арабски тип революция, а от постоянен натиск. По думите на Любомир Василев, собственик на заведения в София, клиентите напоследък поръчват по-малко, но са по-претенциозни към това, което получават. Ако това започне да се отнася не само за храната, надежда има.

 

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/02/17/1768817_nevidimite_hora/?sp=0#storystart

-----------------------

 

средната класа - "невидима", "неуловима" (трудно определима) и "срамежлива".

 

 

 

 

Редактирано Юни 20, 2017 от nik1

[Б. Киров]

Преди 11 часа, nik1 said:

В страната има 1.3 млн. души с висше образование. 50% хора с депозити (по изследвания на Industry Watch). 48.8% с достъп до интернет. Също толкова са хората, които не са в непосредствен риск от бедност. Едва 22% казват, че не могат да си позволят компютър или кола. Всички, взети заедно, са признаци за принадлежност към средната класа, ако слушаме социолозите.

"Водещият признак за принадлежност към средната класа е образованието. България е по-бедна страна, но нашата средна класа е по-голяма спрямо обществото, отколкото италианската или португалската", казва Андрей Райчев, който от доста години се занимава с темата. Той твърди, че средната класа формира между 25 и 30% от обществото към момента.

Икономистът Красен Йотов от Industry Watch смята, че ядрото на средната класа в момента са тези, които "имат не чак толкова високи доходи, но имат някакви имоти, които или дават под наем, или са продали, или очакват да продадат, и такива, които работят в големи компании, нямат чак толкова имущество, но пък получават по-високи доходи и съответно са си купили жилища на изплащане. Или биха си купили. А тези, които имат и високи доходи, и имоти, те са богатите".

Според Екатерина Панайотова, директор на управление "Маркетинг и клиентски сегменти" в Unicredit Bulbank, средната класа се припокрива с това, което в банковия сектор наричат "заможни клиенти". "Това са хората, които могат да отделят от месечните си доходи за спестявания. За София това са тези с месечни доходи над 1500 лева, а за страната - над 1000 лева. За среден размер депозити считаме тези между 30 и 40 хил. лева, за страната - около 20 хил. лева. Горната средна класа е с месечни доходи между 6 и 8 хил. лева и спестявания над 300 хил. лева."

Средната класа е илюзорно понятие

Според всички тези корифеи, излиза, че средната класа в България е:

1. От тези, които са образовани, а те са над 1.3 млн.
2. По-голяма от тези в Италия и Португалия /ха-ха!/
3. 30 процента от българското общество
4. „Срамежлива” и затова не иска да си заяви правата
5. Самата тя не осъзнава, че е средна класа, което си е неин проблем
6. Илюзорно понятие

Андрей Райчев сигурно е прав. 

Щом средната класа се осъзнае и престане да се срамува, нещата ще си дойдат по местата, но това едва ли ще стане някога, защото тя е илюзорно понятие.

 

 

Е, аз не мисля така.

Редактирано Юни 21, 2017 от Б. Киров

[Atom]

Другият проблем на България е  т.н. "равнопоставеност" - т.е. икономическите субекти и хората се  се третират по един и същ начин от институциите. Малки и големи - няма значение, от всички се иска едно и също. Реално обаче това е псевдо-равнопоставеност, тъй като големите имат механизми -  например орда адвокати, счетоводители и консултанти, с които без проблем преодоляват пречките. Дребният обаче не може да си го позволи. В резултат пред дребния бизнес и хората се поставят бариери, които в някои случаи са непреодолими.

Пример: Пешо е студент и иска да изкара  някой лев. Намерението му е да си направи сайт и на първо време да печели от реклами. В последствие ако работите потръгнат ще намери и други начини за приходи.  Сайтът тръгва, посещенията се трупат. Най-простото решение за Пешо е да сключи договор с  Гугъл. Поставяш един код на сайта си, Гугъл започват да излъчват реклами и си делите приходите. 

Според българското законодателство, за да получаваш подобни приходи трябва да регистрираш фирма или да си самоосигуряващ. Осигуровките които се дължат са в размер минимум от 123,28 лева месечно. Освен това НАП третира сделката като вътрешно-общностна  доставка,  тъй като договорът е с Гугъл-Ирландия и парите ще се превеждат от там. НАП изискват  Пешо да се регистрира по ДДС и всеки месец да подава ДДС декларации, въпреки че самата сделка е освободена. Т.е. Пешо трябва да наеме счетоводител, който да извършва тези дейности. При ДДС регистрация минимумът който вземат счетоводителите е 200 лв. на месец.

Разходите на Пешо в случая ще са минимум 323,28 лева на месец, без да броим разходите по самия сайт - хостинг, такса за домейн и т.н., а приходите които може да получи от Гугъл са около 150-200 евро на месец. При това положение и при условие, че разходите са твърди, а приходите все пак условни и зависят от един куп неща Пешо се отказва - просто няма смисъл да прелива от пусто в празно или още по-лошо да работи и да трупа загуби. В случая Пешо губи възможност да изкарва 150-200 евро месечно. България също губи, тъй като парите щяха да идват от чужбина.

Пешо не иска да се занимава със сайта и го подарява на съученика си Иван, който също е студент, но в Англия. За да получава пари Иван трябва да се регистрира като самонает и също да плаща осигуровки. Минимумът е 2,85 паунда на седмица или 25-26 лева на месец. Тъй като приходите му ще са по-малко от 6025 на година, той има възможност да подаде декларация за освобождаване от задължението да плаща осигуровки и да не плаща и тази сума.  Пешо е предупредил Иван, че това е вътрешно-общностна доставка и може би в Англия също ще му искат  ДДС регистрация. Оказва се, че не е така. Англичаните са умни хора и не искат да натоварват администрацията си с някакви ненужни декларации при условие, че ДДС така или иначе не се дължи точно при това плащане, а и сумите са нищожни.

Т.е. разходите на Иван са 25-26 лева на месец, но ако иска може и тях да не плаща. Иван си запретва ръкавите и си има допълнителен приход от 150-200 евро месечно. Англия също печели, тъй като парите идват от чужбина. По-голямата печалба за Иван и Англия обаче идва от това, че с годините Иван трупа опит и когато се дипломира превръща сайта  в старт-ъп който има потенциал да се превърне в милионен бизнес.

А Пешо и България? Пешо се е отказал още в началото, защото тези 328,23 лева ежемесечни разходи, без значение дали имаш или  нямаш приходи за него са били непосилни. Губи Пешо, губи и България. На никой обаче не му пука, тъй като основна "ценност" в България е да има равнопоставеност. 

 

 

[nik1]

Преди 55 минути, Б. Киров said:

Според всички тези корифеи, излиза, че средната класа в България е:

1. От тези, които са образовани, а те са над 1.3 млн.
2. По-голяма от тези в Италия и Португалия /ха-ха!/
3. 30 процента от българското общество
4. „Срамежлива” и затова не иска да си заяви правата
5. Самата тя не осъзнава, че е средна класа, което си е неин проблем
6. Илюзорно понятие

Андрей Райчев сигурно е прав. 

Щом средната класа се осъзнае и престане да се срамува, нещата ще си дойдат по местата, но това едва ли ще стане някога, защото тя е илюзорно понятие.

 

 

Е, аз не мисля така.

Мисля, че идеята на автора и статията в случая е следната е следната:

Размитата статистика и многото и неясни, а често и противоречиви дефиниции, са една от причините тази класа да не може се дефинира и "самодефинира" добре, и респективно да заеме своето място (друга причина, пак според статията е, че хората  е че тази класа се сравняват с западните си събратя; трета причина е че голямата част от тази класа е зависима и несигурна; четвърта е че част от тази средна класа има малко или много "сив" произход, и др.)

Дали това е точно така, аз не се наемам да го твърдя, просто представям една гледна точка и възможност

ПС

Според една от "официално-стаистическите" гледни точки  (те са повече от една!), в средната класа влизат  хората с доходи 80 до 125 процента от т.н. медианни доходи,или над 40 процента от българите в средната класа

http://ime.bg/bg/articles/koi-popada-v-bylgarskata-srednata-klasa-/

https://www.vesti.bg/pari/biznes/ipi-ima-li-sredna-klasa-v-bylgariia-5821811

 

 

 

 

 

Редактирано Юни 21, 2017 от nik1

[nik1]

Преди 32 минути, Atom said:

А Пешо и България? Пешо се е отказал още в началото, защото тези 328,23 лева ежемесечни разходи, без значение дали имаш или  нямаш приходи за него са били непосилни. Губи Пешо, губи и България. На никой обаче не му пука, тъй като основна "ценност" в България е да има равнопоставеност. 

 

 

Този въпрос го бяхме започнали да го диксутираме в темата за САЩ, аз малко си попромених и канализирах мнението

Мисля, че по скоро всичко това, посочено от теб, опира до  манталитета на управляващите леви и псевдодесни популисти

Защо мисля така: Тези тежести ги има, в други прояви, и за обикновения човек (гражданин)- чака се на гише да някакъв документ, плащат се 10-20 лева за издаването му, при условие че човекът загубил минимум два часа от работното си време, през които човекът би "изработил"  50-100 лева брутен продукт

Къде е пазарната логика? Логиката на всичко това, изглежда е да се издържа неефективния и раздут апарат на различните министерства, агенции, инспекции и т,н, като това удобно се скрива под шаблона за равнопоставеност, когато е възможно.

(Ако разглеждаме плоскостта "тежести и изисквания" към малките и към големите, няма равнопоставеност в това "отбор от 11 човека да играе "срещу" отбор от 6", нали така)

 

 

 

 

Редактирано Юни 21, 2017 от nik1

[Atom]

Средната класа може да се увеличи, ако на хората се остави възможност да правят пари - всеки според възможностите си. В България обаче няма как да се издигнеш от беден в по-горната категория, тъй като данъчната тежест се понася изцяло от бедните. Те и без това изкарват малко пари, а като ги натовариш и допълнително с данъци не остава никакъв излишък който да се инвестира - било в образование, било в малък бизнес или за повишаване на квалификацията. Като сложим към това и т.н. "равнопоставеност" на субектите, мисията става съвсем невъзможна.

 

[nik1]

Преди 15 минути, Atom said:

Средната класа може да се увеличи, ако на хората се остави възможност да правят пари - всеки според възможностите си. В България обаче няма как да се издигнеш от беден в по-горната категория, тъй като данъчната тежест се понася изцяло от бедните. Те и без това изкарват малко пари, а като ги натовариш и допълнително с данъци не остава никакъв излишък който да се инвестира - било в образование, било в малък бизнес или за повишаване на квалификацията.

Много на място казано.

Както пишат някои анализатори и автори: Клиентилизмът е другото лице на популизма,

В случая, един от "клиентите" са раздута и неефективна администрация, която трябва да се издържа. По изборите се вижда, че всъщност администрацията е ВИП "клиент".

(Спомням си и няколко записани разговора и срещи на кмет от управляващите народняци в един голям български град преди години , Те бяха учебникарски пример за това което пиша по-горе)

 

 

Редактирано Юни 21, 2017 от nik1

[boyko]

Преди 9 часа, Atom said:

Средната класа може да се увеличи, ако на хората се остави възможност да правят пари

Няма шенс. Да се "остави на среданат класа възможност да прави пари" означава, на практика,  тия пари да се отклонат от едрия капитал. А това е невъзможно. Вижте действителността тук

Средната класа навсякъде изчезва. Поне в класическия смисъл от XIX и XX век. Хеле пък в "развитите демокрации". Западна Европа и Северна Америка демек. Там реално средна класа са всъщност служители, тип нашенски номенклатурни чиновници, чиято единствена идея е да се праят, че работят, като междувременно се опитват да прецакат  всеки по-напорист колега, когото сметнат за конкуренция.

Същевременно, идете в Азия, особено Югоизточна, и вижте там за какво "става на въпрос" както обича да казва един наш виден мислител с шест апартамента ...

 

Преди 9 часа, nik1 said:

В случая, един от "клиентите" са раздута и неефективна администрация, която трябва да се издържа.

Администрацията си е де факто класа. Класа, която е най-заинтересувана от запазване на статуквото от последните 25 години. Независимо в къв цвят е това статукво. С там милите традиции, наследствеността, социалната приемственост и т.н. Те, всъщност, се самовъзпроизвеждат и то в много устойчива популация. И, според мен, са реално и най-върлите избиратели, а не пенсиите, както мнозина смятат и ни вменяват медииите.

Редактирано Юни 21, 2017 от boyko

[nik1]

Преди 11 минути, boyko said:

Няма шенс. Да се "остави на среданат класа възможност да прави пари" означава, на практика,  тия пари да се отклонат от едрия капитал. А това е невъзможно. Вижте действителността тук

Средната класа навсякъде изчезва. Поне в класическия смисъл от XIX и XX век. Хеле пък в "развитите демокрации". Северна Европа и Северна Америка демек. Там реално средна класа са всъщност служители, тип нашенски номенклатурни чиновници, чиято единствена идея е да се праят, че работят, като междувременно се опитват да прецакат  всеки по-напорист колега, когото сметнат за конкуренция.

Класическият капитализъм  до голяма степен беше прецакан (в зависимост от това колко южна е страната,но не само),и придоби социалистическо-олигархо-крони особености и измерения.
Има мнения, че демокрацията и капитализмът не са много съвместими, партиите в по-малка или по-голяма степен са пруинудени да се превръщат в клентилистки, заради електоралната и друга подкрепа която получват вследствие от раздаването на блага и услуги.

Вижте и подкрепата за Рон Пол в САЩ,..Рон Пол съвсем не е Маркс или Пол Пот.. Всъщност казва най-важните неща за да може общество (капиталистическото) да функцинира нормално - трябва да има сътрудничество (условно лявата или по-скоро лявата популистка или популисткатапропагданда и PR внушават че само държавата може да се грижи за това); трябва да има свобода, хората да са способни да взимат решения и да носят отговорност за решенията и живота си (пропагандата внувашава че хората не са способни да се справят без държавата)

 

Преди 20 минути, boyko said:

Администрацията си е де факто класа. Класа, която е най-заинтересувана от запазване на статуквото от последните 25 години. Независимо в къв цвят е това статукво. С там милите традиции, наследствеността, социалната приемственост и т.н. Те, всъщност, се самовъзпроизвеждат и то в много устойчива популация. И, според мен, са реално и най-върлите избиратели, а не пенсиите, както мнозина смятат и ни вменяват медииите.

 

Точно така е.

[Atom]

Някой знае ли, колко от страните в света са без необлагаем минимум. Т.е. страни където държавата започва да прибира данъци още от първия изкаран долар.

[nik1]

Това че нямаме необлагаем минимум, според мен е следствие от поне две неща:

-липса на консенсус и разбиране в обществото, липса на някакъв по задълбочен анализ на данъчната политика при сегашните управляващите (един вид най-лесно е да се каже- "щом като плоския данък работи и постъленията са по-високи отколкоито при пропорциналното облагне, няма да го пипаме изобщо"), съчетано с политизирането относно плоския данък на червените (възможно е управляващите просто като контра на опонентите си да не искат да се промянат нищо)

Апропо, в Естония има плосък данък, но и необлагаем минимум

-неефективното харчене на държавните средства се компенсира с "изстискване" на всяка стотинка от данъкоплатците

------------------------

Какво друго може да се каже? Най-показателно за мен е че след въвеждане на плоския данък и отпадане на необлагаемия минимум, данъчните постъпления от подоходното облагане нарастват и остават стабилни и дори по време на кризата.

Това е тема за размисъл, аз съм склонен да допусна (без да съм убеден в това), че  увеличаване на постъпленията от данъка се дължи на нарастване на дела на данъците на най-бедните - работниците, чийто доходи са на светло ведомостите, и данните които непосредствено се дават на НАП и НОИ