Социалната структура на българското общество

[Б. Киров]

  On 18.06.2017 г. at 19:30, Каньо Анастасов said:

И не е чак толкова опасно да се увеличат резервите на БНБ и да се увеличат парите в обръщение със съответно увеличение на заплатите. Колкото повече, толкова повече.

Expand  

Чак толкова опасно е - това е път към фалит!

Гърция на н-та степен, но те бяха в ризницата на еврото и това ги задържа на повърхността, България има само спасителния пояс на валутния борд.

Да печатиш банкноти без да имаш покритие в стоки означава да изхвърлиш на боклука валутния борд, да се откажеш от еврозоната и в крайна сметка от ЕС. Това е незащитима теза; КТБ в национален мащаб, сбъднатата мечта на олигархията.

Редактирано Юни 18, 2017 от Б. Киров

[nik1]

  On 18.06.2017 г. at 19:37, Б. Киров said:

При това процентът на реализирани професионално висшисти е най-голям. Не бива обаче да приемаме този факт прекалено оптимистично, защото нивото на висшето образование в България е на доморасло, провинциално равнище – един-единствен университет, СУ, влиза в световните класации до 100 университета с признати световни дипломи; един вид дипломите на тези хора си важат само у дома. По-късно ще видим в какви отрасли работи тази привидно високо образована работна ръка и дали те създават продукти с висока добавена стойност.

Expand  

от "1000 унивеситета" , искахте да напишете?

https://news.bg/education/sofiyskiyat-universitet-varvi-nadolu-v-prestizhna-klasatsiya-top-1000-na-vuz-ovete-po-sveta.html

----------------------------------------

Всъщност СУ е във втората третина на всички класации

-на 201 място е в 250-позицийната класация на БРИКС (Times Higher Education BRICS & Emerging Economies Rankings)

- на 600+ място при 1000 позицийните класации

 

 

Редактирано Юни 18, 2017 от nik1

[Каньо Анастасов]

  On 18.06.2017 г. at 19:41, Б. Киров said:

Чак толкова опасно е - това е път към фалит!

Гърция на н-та степен, но те бяха в ризницата на еврото и това ги задържа на повърхността, България има само спасителния пояс на валутния борд.

Да печатиш банкноти без да имаш покритие в стоки означава да изхвърлиш на боклука валутния борд, да се откажеш от еврозоната и в крайна сметка от ЕС. Това е незащитима теза

Expand  

Напротив, валутният борд ни го натресоха когато лева все още беше обвързан със златото, което си беше още наше и никой не ти казва увеличението да стане от днес за утре с 1000%, обаче понеже нашите тогава политици искаха да го направят защото имаше все още работеща икономика и пазари но ги обвиниха в пристрастност към изтока, когато се вдигна обществото и каза не запад, и съответно пазарите изчезват, затова беше инфлацията натресена, не заслужена.

[Б. Киров]

  On 18.06.2017 г. at 19:44, nik1 said:

Един до 1000, искахте да напишете?

https://news.bg/education/sofiyskiyat-universitet-varvi-nadolu-v-prestizhna-klasatsiya-top-1000-na-vuz-ovete-po-sveta.html

----------------------------------------

Всъщност СУ е във втората третина на всички класации

-на 201 място е в 250-позицийната класация на БРИКС (Times Higher Education BRICS & Emerging Economies Rankings)

- на 600+ място при 1000 позицийните класации

 

 

Expand  

Пропуснал съм това слизане надолу, предишнита ми информация беше доста по-нагоре.

[Б. Киров]

  On 18.06.2017 г. at 19:45, Каньо Анастасов said:

Напротив, валутният борд ни го натресоха когато лева все още беше обвързан със златото, което си беше още наше и никой не ти казва увеличението да стане от днес за утре с 1000%, обаче понеже нашите тогава политици искаха да го направят защото имаше все още работеща икономика и пазари но ги обвиниха в пристрастност към изтока, когато се вдигна обществото и каза не запад, и съответно пазарите изчезват, затова беше инфлацията натресена, не заслужена.

Expand  

Абсолютно не е вярно - валутния борд си го натресохме след Виденовата зима, когато заплатите станаха по 10 долара, а пенсиите по 5. Не сме хванати от друга планета, добре помним това време. Това беше най-големия грабеж в Българската история, тогава се заметоха и измиха всички дългове на олигарсите. Хайде сега, позволете и ние да си спомняме нещо.

Редактирано Юни 18, 2017 от Б. Киров

[Б. Киров]

  On 18.06.2017 г. at 19:30, Каньо Анастасов said:

Не съм сигурен какъв е точно смисълът на тази тема, но забелязвам някои основни неща.

Expand  

Целта на темата е образователна и самообразователна, приятна вечер.

[Atom]

  On 18.06.2017 г. at 19:37, Б. Киров said:

Ако сравним данните за 2011-2014 г. на ученици, завършили основно и средно образование, не можем да не забележим нещо очебийно, а именно: във всяка от тези години се записват и завършват много по-голям брой деца в основното училище, отколкото в средното. По пътя от едното към другото отпадат десетки хиляди деца, като тенденцията с годините се задълбочава – през 2014 този брой на завършили основно и средно почти е два пъти по-голям в полза на основното

Expand  

Киров, относно средното образование си цитирал данни само за общообразователните училища, а си пропуснал професионалните. Т.е. една голяма част от тези десетки хиляди не са останали само с основно образование, а най-вероятно имат средно-професионално.

Редактирано Юни 18, 2017 от Atom

[nik1]

  On 18.06.2017 г. at 19:45, Каньо Анастасов said:

Напротив, валутният борд ни го натресоха когато лева все още беше обвързан със златото, което си беше още наше и никой не ти казва увеличението да стане от днес за утре с 1000%, обаче понеже нашите тогава политици искаха да го направят защото имаше все още работеща икономика и пазари но ги обвиниха в пристрастност към изтока, когато се вдигна обществото и каза не запад, и съответно пазарите изчезват, затова беше инфлацията натресена, не заслужена.

Expand  

Това са глупости..

 

[Б. Киров]

  On 18.06.2017 г. at 20:07, Atom said:

Киров, относно средното образование си цитирал данни само за общообразователните училища, а си пропуснал професионалните. Т.е. една голяма част от тези десетки хиляди не са останали само с основно образование, а най-вероятно имат средно-професионално.

Expand  

Добра забележка, не съм ги пропуснал, щях да ги разгледам в следващия постинг, искам да поднеса информацията на по-големи блокове, но не чак толкова големи. Е, добре, ето ги и тях:

Общият им брой е по-малък почти два пъти от общообразователните. А за професионалното обучение след средно образование нещата са още по-редуцирани:

И което е по-лошо, тенденцията е към още по-голямо редуциране. моето обяснение за това пренебрежение към професионалната квалификация е в структурата на работната сила по-отрасли, която ще покажа в следващия постинг - огромната маса работещи са в сфери с ниска принадена стойност, добивна и преработвателна промишленост, както и нискоквалифицирана дейност в сферата на услугите - там висока професионална квалификация просто не им е необходима. Така е структуриран пазара на труда. Има твърде малко сфери, където се изисква висока професионална квалификация, а местата в тях са заети от висшисти.

[nik1]

  On 18.06.2017 г. at 19:47, Б. Киров said:

Абсолютно не е вярно - валутния борд си го натресохме след Виденовата зима, когато заплатите станаха по 10 долара, а пенсиите по 5. Не сме хванати от друга планета, добре помним това време. Това беше най-големия грабеж в Българската история, тогава се заметоха и измиха всички дългове на олигарсите. Хайде сега, позволете и ние да си спомняме нещо.

Expand  

Да те допълня:

Въвеждането на валутния борд - основа на икономическата стабилизация

 

Автори: Георги Ангелов, Димитър Чобанов, Институт за пазарна икономика

 

 

Икономическата криза

Още през първата половина на 1996 г. започват да се усещат симптоми на сериозна икономическа криза. Валутните резерви на БНБ спадат повече от два пъти, а валутният курс започва бързо да се обезценява. Инвестициите намаляват с повече от 25%, а брутният вътрешен продукт спада с 3.5% за второто тримесечие на 1996 г. (виж графика 1). Просрочените кредити към банките са над 59% от всички кредити. Започва отлив на спестявания от банковата система. Фалират 14 банки с активи, които са около една четвърт от активите на банковата система. Увеличава се несигурността в икономиката.
През втората половина на 1996 и началото на 1997 г. кризата се задълбочава - месечната инфлация достига двуцифрени, трицифрени и дори четирицифрени темпове (виж графика 2), а икономическият спад се увеличава до над 20% за последното тримесечие на 1996 г. и първото тримесечие на 1997 г. Вносът и износът спадат с около 15%, загубите на държавните предприятия нарастват, а резервите на БНБ продължават да намаляват заради опитите на БНБ да поддържа курса на лева спрямо долара чрез покупка на левове и продажба на долари на валутния пазар, като в същото време печата левове за рефинансиране на банки и финансиране на високия бюджетен дефицит (почти 11% от БВП). Левът се обезценява бързо спрямо долара и в края на 1996 г. достига 487 лева за долар (при положение че в началото на годината доларът се е разменял за 70 лева).

Политически развития

Високата (хипер) инфлация, обезценката на курса на лева спрямо долара и икономическият спад водят до реален спад на доходите (заплати, пенсии и др.) и спестяванията на значителен брой хора. Често изплащането на заплатите се забавя, което допълнително намалява техния реален размер. Всичко това заедно с проблемите при снабдяването с хляб, породени от държавния контрол върху цените (който пречи на нормалния пазарен механизъм да действа), както и други политически и корупционни скандали намалява популярността на правителството на Жан Виденов.
На проведените в края на 1996 г. президентски избори управляващата партия БСП претърпява загуба. Министърът на външните работи Георги Пирински подава оставка, а бившият премиер Андрей Луканов е убит. Правителството е принудено да се обърне към Международния валутен фонд за подкрепа заради невъзможността да се справи с икономическите проблеми без външна помощ и заради реалната заплаха от стопяване на валутните резерви на БНБ и нов мораториум върху външния дълг. МВФ изисква въвеждане на валутен борд и правителството се съгласява, че това е единственият изход от кризата.
Опозиционните партии (най-вече СДС) първоначално смятат, че валутният борд е някакъв вид ограничение (на това, което може да прави правителството, но и на икономиката), което се налага само заради това, че БСП е на власт. Съответно те смятат, че ако БСП бъде свалена от власт, не трябва да се въвежда валутен борд. Постепенно обаче, осъзнавайки, че МВФ не е склонен на компромиси и че всъщност валутният борд носи икономическа стабилност, която е необходима за всяко едно правителство, опозиционните партии стават силни поддръжници на въвеждането на валутния борд. Така ролята на МВФ при въвеждането на валутен борд в България е изключително важна.
В края на 1996 г. правителството подава оставка, а в началото на 1997 г. мнозинството на БСП в парламента се съгласява на предсрочни избори. Назначено е служебно правителство начело със Стефан Софиянски, а на проведените през април парламентарни избори Обединените демократични сили печелят мнозинство.

Ранни предложения за въвеждане на валутен борд

Идеята за въвеждане на валутен борд в България се лансира още в началото на прехода - първо от ръководената от Ричард Ран група експерти, подготвила т.нар. програма „Ран-Ът“ през 1990 г., а след това от професор Стив Ханке и Курт Шулер в тяхната книга „Твърдост за българския лев: решението валутен борд“ от 1991 г. По това време обаче българските политици и Международният валутен фонд не подкрепят въвеждането на валутен борд.
Българските политици са против, защото смятат, че наличието на централна банка е символ на независимост и възможност за провеждане на национална икономическа политика. Освен това наличието на дискреционна монетарна политика дава възможности за влияние върху инфлацията и финансиране на бюджетния дефицит чрез инфлационен данък, което позволява на правителствата да избягнат твърдите бюджетни ограничения и необходимостта да се правят бързи реформи. Икономистите от МВФ от своя страна не са и подозирали колко ще е трудно за правителствата и централните банки на много от бившите социалистически страни да осигурят монетарна стабилност без валутен борд.
Ако валутният борд беше въведен още в началото на прехода, с голяма степен на увереност може да се твърди, че много от причинените от икономическата нестабилност проблеми щяха да бъдат избегнати. Става въпрос за високата и много колеблива инфлация, нестабилния валутен курс, инфлационната обезценка на спестяванията, високите и променливи лихвени проценти, както и резултиращата от тях несигурност в бизнес средата, ниски нива на инвестиции и спестявания, икономически спад и финансова криза.

Какво представлява валутният борд

Валутният борд е институция, която има няколко основни характеристики:
валутният борд е задължен да купува и продава неограничено чужда валута (т.нар. резервна валута - долар или евро) срещу местна валута в брой или по банков път
валутният борд поддържа валутен резерв, който покрива парите в обращение (т.нар. паричен агрегат М1)
валутният борд не отпуска кредити на правителството
валутният борд не провежда монетарна политика - не извършва операции на открития пазар, не определя целеви лихвени проценти, не отпуска рефинансиране, не купува или продава валута по свое желание (валутният борд купува и продава валута само при поискване от граждани, фирми или банки)
валутният резерв се инвестира в нискорискови и ликвидни активи, деноминирани в резервната валута
няма ограничения за външнотърговски и международни капиталови трансфери.
Задължението на валутния борд да обменя неограничено резервната валута срещу местна валута и обратно означава, че страната възприема монетарната политика на страната с резервната валута. Съответно лихвените проценти и инфлацията в страната с валутен борд следват и зависят от лихвите и инфлацията в резервната страна (САЩ, ако резервната валута е долар, еврозоната, ако резервната валута е евро). По тази причина за резервна валута обикновено се избира стабилна международна валута.

Приемането на валутния борд

След като политическите партии постигат принципен консенсус за въвеждането на валутен борд, се преминава към по-техническите параметри на институцията. Първият въпрос е свързан с избор на резервната валута. Предложенията са за долар, немска марка или кошница от двете валути с определена тежест за всяка от тях. По това време от икономическа гледна точка приемането на долара за резервна валута е по-очаквано, имайки предвид преобладаващата роля на долара при външнотърговските транзакции, при спестяванията на хората и сделките между тях; доларът е преобладаващ и във валутните резерви на БНБ. От друга страна обаче, с оглед на това, че Европейският съюз е по-близо до България от САЩ, с оглед на дългосрочните цели за присъединяване към ЕС и с оглед на нарастващата търговия с ЕС се приема политическо решение за приемане на немската марка като резервна валута (тъй като немската валута е основата на валутната система в Европа, а „Дойче Бундесбанк“ е с безупречен имидж на централна банка, която поддържа ниска инфлация).
Валутният борд се въвежда с приемането от 38-ото Народно събрание на Закона за Българската народна банка на 10 юни 1997 г. В закона е определен курс от 1000 лева (един лев след деноминацията) за една немска марка, по който Българската народна банка трябва да купува и продава марки за левове при поискване (този курс е предвидено да се преизчисли към еврото, когато то влезе в действие - това беше направено през 1999 г. и оттогава курсът е 1.95583 лева за евро).
В Българската народна банка са създадени три управления - управление „Емисионно“, управление „Банково“ и управление „Банков надзор“. Управление „Емисионно“ играе ролята на валутен борд, като активите му покриват 100% от неговите пасиви. В активите на баланса му (виж таблица 1) са международните резерви, които покриват пасивите на борда - те се със­тоят от монетарно злато, налична чуждестранна валута, търгуеми чуждестранни ценни книжа и вземания по лихви. Пасивите на управление „Емисионно“ включват парите в обращение, депозитите на правителството и други държавни институции (НОИ, НЗОК, БКК), депозити и сметки на банки (това са задължителните резерви на банките и разплащателните им сметки), начислените лихви и депозита на управление „Банково“.
Управление „Емисионно“ управлява международните резерви на БНБ, като изискванията за инвестирането им са много строги - те трябва да са инвестирани в активи, които са емитирани от институции, чиито задължения са оценени с една от двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг. Активите на управление „Емисионно“ не могат да се инвестират в България, за да не може да се провежда парична политика и за да се избегне рискът от невъзможност за обмена им в резервната валута. В закона съществува експлицитна забрана за отпускане на кредити от страна на БНБ към правителството с изключение на кредитите от МВФ, които само счетоводно се завеждат в баланса на БНБ.
При въвеждането на борда са избрани някои елементи, които са различни от класическите валутни бордове, поради което валутният борд в България е от т. нар. второ поколение валутни бордове. Допълнителните функции, липсващи при ортодоксалния валутен борд, са:
допускане в баланса на БНБ на депозити на държавни институции (формиращи така наречения фискален резерв). Това позволява на правителството при желание да провежда парична политика чрез теглене на част от депозита си в БНБ или чрез увеличаване на внесените в БНБ средства. Това се случи няколко пъти, два от които са през 2003 г. Първо, когато на 16 април 2003 г. правителството организира аукцион за репа (сделка, при която се продават ценни книжа с ангажимент за обратна покупка) с цел да помогне на банките да се справят с ликвидни затруднения и да повлияе на лихвените проценти на междубанковия пазар. Това беше знак за банките, че в друг подобен случай те ще могат отново да разчитат на правителството и следователно нямат стимул да подобрят управлението на ликвидността си, каквото е пазарното решение. Стъпка в посока на ограничаване на тази функция беше осъществена чрез даването на търговските банки на правото да обменят евро срещу левове с централната банка при вальор същия ден (преди това изискването беше да се търгува при спот вальор т.е. операцията се извършваше фактически след два дни). Вторият случай на парична политика е депозирането на средства от фискалния резерв в търговските банки, което увеличава паричното предлагане според решение на правителството
наличие на задължителни минимални резерви за търговските банки, което е възможно да се използва за извършване на парична политика
БНБ регулира търговските банки
БНБ може да изпълнява функцията на кредитор от последна инстанция за търговските банки. Тази функция е лимитирана обаче само до ликвидни кризи от системен характер, като размерът на отпуснатите средства не може да надхвърля депозита на управление „Банково“ (което всъщност е нет­ната стойност на активите на валутния борд), а срокът е 3 месеца. Банките, на които се отпуска рефинансиране, трябва да са платежоспособни и да заложат ликвидни активи като обезпечение.

Резултати от наличието на валутен борд

Най-непосредственият и пряк ефект от действието на валутния борд е силното намаление на инфлацията и на нейната променливост. Средната инфлация преди въвеждането на валутния борд е над 210% годишно, а след въвеждането му тя е по-малко от 6%, т.е. инфлацията намалява повече от 35 пъти. Бавното нарастване на цените намалява т.нар. инфлационен данък (намаляването на покупателната способност на парите), който е средно 55% в годините преди въвеждането на борда и спада до малко над 5% след 1997 г. Ниската и по-лесно предвидима инфлация прави възможно по-дългосрочното планиране от страна на фирмите и отделните хора, което се отразява положително на икономиката.
Икономическият растеж преди валутния борд е средно минус 4.6% годишно, поради което между 1989 и 1997 г. икономиката отбелязва икономически спад от 32%. След въвеждането на борда ръстът е положителен, средно 4.11% годишно (най-високият ръст е през 2000 г., когато достига темп от 5.4%).
В периода до 1997 г. инвестициите са намалявали средно с почти 9% годишно. След въвеждането на валутния борд инвестициите нарастват средно с над 20% годишно. Това е отражение на факта, че печатането на пари, което се практикува преди 1997 г. при дискреционна монетарна политика, не само не осигурява повече средства за инвестиции, а напротив, то ефективно намалява инвестициите и спестяванията.
Друго нещо, което показва огромната разлика между периодите преди и след въвеждането на валутния борд, е нивото на бюджетния дефицит. До 1997 г. дефицитът средно е 6.3% от БВП годишно. След въвеждането на валутния борд бюджетът е много близо до балансиран - в някои години има малки излишъци, а в други има умерено малки дефицити (под 1% от БВП).
В резултат на икономическия спад и емитирането на нов дълг за периода до въвеждането на валутния борд отношението на държавния дълг към брутния вътрешен продукт е средно 168%. След 1997 г. този показател постепенно спада, достигайки стойност от 48.7% през септември 2003 г. (според статистиката на Министерството на финансите).
Един от важните индикатори за доверието в икономиката е нивото на чужди инвестиции, които влизат в страната ежегодно. Разликата между периода преди и след приемането на валутния борд е над десет пъти - от 1990 до 1996 г. чуждестранните инвестиции са средно 63 милиона долара годишно, а от 1997 до 2002 г. те средно са 692 милиона долара годишно. Като дял от брутния вътрешен продукт те нарастват от 0.8% до 5.6%.
Друг индикатор, който е силно зависим от режима на валутен борд, е равнището на международните резерви, включващи тези на БНБ и на търговските банки. Обемът им расте стабилно след въвеждането на валутния борд, като достига безпрецедентни за българската икономика нива от 13.4 милиарда лева. Тези резерви имат много важна роля, тъй като те определят предлагането на банкови резерви, банкноти и монети. Свръхрезервите действат като стабилизатор, тъй като могат да бъдат разглеждани като буфер срещу вътрешни и външни шокове. Те са също източник на ликвидност в чуждестранна валута и са необходими за страната поради неперфектния достъп на българската икономика към международните капиталови пазари.
След въвеждането на валутен борд заради входящите капиталови потоци се наблюдава наличие на дефицит по текущата сметка на платежния баланс. Те породиха загриженост за конкурентоспособността на българската икономика и поставиха под въпрос устойчивостта на текущото равнище на фиксиране на валутния курс. Настоящото състояние на външния сектор обаче се обяснява по-скоро с временни или циклични колебания, отколкото с влошаване на същинската конкурентна позиция на българската икономика.
Множество фактори пораждат движенията в равновесното равнище на реалния ефективен валутен курс след въвеждането на валутния борд. Най-значителните от тях са либерализацията на цените, която все още не е приключила, нарасналото търсене на услуги и на други нетъргуеми артикули и промените във вътрешното производство и износа.
Като цяло изводът е, че няма значително отклонение между текущия реален ефективен валутен курс и кратко- и средносрочните му равновесни нива (виж графика 3). Несъответствието е относително малко и не може да повлияе на конкурентоспособността на българската икономика. Така развитието на реалния курс е обусловено изцяло от фундаментални фактори и при това трендът е насочен към намаление на отклонението. Следователно няма никакви причини за промяна на курса, по който левът е фиксиран към еврото.
Без стабилност на паричната единица икономическото развитие е силно забавено. В този смисъл въвеждането на валутния борд е радикална реформа, която осигурява едно от необходимите условия за него. Разбира се, би било пресилено да се твърди, че по-бързото икономическо развитие след 1997 г. се дължи единствено на наличието на валутен борд. Не бива да се забравят и другите важни реформи, извършени след 1997 г.
Повече за реформите след 1997 г. - четете в следващия брой на „Капитал“.

 

Баланс на управление „Емисионно“

Активи	Пасиви
Налични парични средства в чуждестранна валута	Банкноти и монети в обращение
Монетарно злато и други инструменти в злато	Разплащателни сметки и депозити на банки
Търгуеми чуждестранни ценни книжа	Депозити на правителството и бюджетни организации
Вземания по начислени лихви	Сметки на други депозанти
	Задължения по начислени лихви
	Депозит на управление „Банково“

 

Икономиката преди и след въвеждането на валутния борд

Показатели (средногодишно)	1990 - 1997	1998 - 2002
Инфлация (%)	210.1	5.7
Инфлационна данъчна ставка (%)	54.9	5.3
Растеж на БВП (%)	-4.6	4.1
Ръст на инвестициите (%)	-8.8	20.1
Бюджетен дефицит (% от БВП)	-6.3	-0.1
Държавен дълг/БВП	168%	75%
	1990 - 1996	1997 - 2002
Чуждестранни инвестиции (милиони долари)	63.2	692.4
Чуждестранни инвестиции (% от БВП)	0.8	5.6

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2003/11/29/224109_vuvejdaneto_na_valutniia_bord_-_osnova_na/

Редактирано Юни 18, 2017 от nik1

[Б. Киров]

  On 18.06.2017 г. at 20:25, nik1 said:

Просрочените кредити към банките са над 59% от всички кредити. Започва отлив на спестявания от банковата система. Фалират 14 банки с активи, които са около една четвърт от активите на банковата система. Увеличава се несигурността в икономиката.

Expand  

Затова казвам, че този умишлен фалит и хиперинфлация бяха най-големия грабеж в българската история.

Банките на "наши доверени хора", които бяха набедени за "банкери", раздаваха срещу фиктивно обезпечение /несъществуващи недвижими имоти или такива със завишена стойност/ огромни кредити в левове, за които предварително се знаеше, че няма да бъдат върнати. Хиперинфлацията просто унищожи тези дългове към банките, защото кредит от 1 млн. се превърна в 1000 германски марки.

Олигархът Х върна тези 1000 марки, но предварително беше превъртял кредита от милион в твърда валута, злато и недвижимост. Той се изправи чист като сълза пред закона и данъчните власти.този олигарх Х знаеше предварително, той и други като него предизвикаха и искаха такъв фалит на лева.

С останалите му 999 000 марки, олигархът Х, който беше теглил необезпечен кредит, после при приватизацията си купи за жълти стотинки РМД предприятие и стана крупен собственик на сграден фонд и машини, а пенсионерът будала, който си беше сложил 3000-те левчета спестявани през целия му трудов живот, заради високата лихва от 60 процента в банката на подставено лице У, толкова удариха лихвите преди хиперинфлацията, получи срещу тези 3000 лева 3 германски марки.

Така едни станаха приказно богати за сметка на други, които станаха приказно бедни.

И сега да играем втора серия от същия филм?

Редактирано Юни 18, 2017 от Б. Киров

[Каньо Анастасов]

Една статия от тогава

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/1994/04/04/2028787_krizata_na_nacionalnata_valuta_-_zashto_se_stigna_dotuk/

 

Настоящата криза на валутния пазар у нас е най-сериозната досега от момента на неговото либерализиране - 19.02.1991 г. Само за около три седмици (от 7 до 29.03) левът се обезцени спрямо долара с 42 на сто (по централния курс на БНБ), докато за цялата 1993 г. процентът на обезценка бе 33,5, а за 1992 г. – 12,3.

Тревожно е, че началото на 1994 г. се очертава като драматично за състоянието на националната ни валута с две сериозни сътресения за по-малко от три месеца. Общо от началото на годината левът се е обезценил спрямо долара с над 22,00 лв. за един щатски долар, или с 68 на ето.

Кои са основните причини и фактори, които водят до това кризисно състояние на националната валута с все по-често редуващи се и все по-дълбоки сътресения?

....................................

[nik1]

 

  On 18.06.2017 г. at 20:38, Б. Киров said:

Така едни станаха приказно богати за сметка на други, които станаха приказно бедни.

И сега да играем втора серия от същия филм?

Expand  

No pasarán!

[Б. Киров]

  On 18.06.2017 г. at 20:56, Каньо Анастасов said:

Една статия от тогава

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/1994/04/04/2028787_krizata_na_nacionalnata_valuta_-_zashto_se_stigna_dotuk/

 

Настоящата криза на валутния пазар у нас е най-сериозната досега от момента на неговото либерализиране - 19.02.1991 г. Само за около три седмици (от 7 до 29.03) левът се обезцени спрямо долара с 42 на сто (по централния курс на БНБ), докато за цялата 1993 г. процентът на обезценка бе 33,5, а за 1992 г. – 12,3.

Тревожно е, че началото на 1994 г. се очертава като драматично за състоянието на националната ни валута с две сериозни сътресения за по-малко от три месеца. Общо от началото на годината левът се е обезценил спрямо долара с над 22,00 лв. за един щатски долар, или с 68 на ето.

Кои са основните причини и фактори, които водят до това кризисно състояние на националната валута с все по-често редуващи се и все по-дълбоки сътресения?

....................................

Expand  

Това е коректно като факти, точно така, хиперинфлацията в последния си стадий има своята предистория и тя започна през това време, като 1994 беше решаваща година, тогава едно "експертно", ще рече безотговорно политически правителство подготви големия удар с голямата инфлация.

Дотук са верните неща.

Но не либерализирането на пазара, а безотговорното печатане на левове без покритие със стоки доведе нещата до този фалит.

Редактирано Юни 18, 2017 от Б. Киров

[Frujin Assen]

Я да ви питам нещо друго аз. Имаше ли престъпления? Имаше! Да се направи дори опит те да бъдат разкрити, някой да бъде осъден? Май не. Помните ли, че имаше надежда като влезем в ЕС да има малко повече законност. В случая с КТБ видяхме- бития бит и прочее.

[Du6ko]

В природата нищо не се губи. Паричките ни от КТБ са на топло, сигурно място... В западните банки. Някои загубихме, други - нашите братя от по развитите , умни, богати и красиви страни спечелиха. 

 

[nik1]

http://www.bgonair.bg/video/vidimo-i-nevidimo-18-yuni-2017-1-chast

 

http://www.bgonair.bg/video/vidimo-i-nevidimo-18-yuni-2017-2-chast

[ДеДо Либен]

  On 18.06.2017 г. at 22:06, Du6ko said:

В природата нищо не се губи. Паричките ни от КТБ са на топло, сигурно място... В западните банки. Някои загубихме, други - нашите братя от по развитите , умни, богати и красиви страни спечелиха. 

 

Expand  

Имал си бол пари душа (че и си ги наврял в КТБ за пи-висока лихва - тука се сещам за поговорката за лакомото дупе...) , изгубил си ги.Като се има предвид , че си ,,българин от Виена,,(което си е направо не диагноза , а присъда - от 5-7 години строг тъмничен затвор) няма да те жалим. Па и съм сигурен , че досега си си издействал някоя цесия.

[insighting]

  On 18.06.2017 г. at 4:05, Skubi said:

Само за пример. Това горе на най широко е хорицата и паричките които така или иначе им се полагат. Сега като тръгнат на долу, това нещо почва да се концентрира. Ако вземеш моралният хоризонт и почнеш да го сваляш на долу, ще дойде една точка, след която купчето ще почне да се разширява и най долу човеците да изпадат, докато паричките ще останат на върхът....Ако имаш време за игра можеш да разгледаш различните разрезки на тази двойна фуния....

 

ей от тук: http://abrazolottanitok.blogspot.hu/2016/04/10-het-kup-es-henger-sikmetszete.html

Expand  

Разгледах фуниите. Теорията на неявните функции обяснява техните зависимости. След като само една точка е с постоянно нулево значение, явява ли се тази зависимост частен случай?

[Capitainofmarine]

  On 18.06.2017 г. at 18:24, nik1 said:

Дали и доколко хората са "манипулирани" зависи и се определя от тяхното собствено отношение, а не от тези които им поднясят информацията в масовите медии (информация не се намира в популярните медии)

Expand  

++ За цялото ти мнение!

 

  On 18.06.2017 г. at 18:47, nik1 said:

ти както разбирам отново се опитваш да занимаваш с разчистване на "сметки

Expand  

 Разбирач ! А от майтап не разбираШШШШШ! 

[bulgaroid]

  On 18.06.2017 г. at 20:59, nik1 said:

 

No pasarán!

Expand  

Тая снимка ме подсеща какво четох днес за една страна огледало на нашата. Интересна статия на чужденешки език

http://censoru.net/19546-chto-takoe-putinskaya-sistema.html

[Б. Киров]

От статистиката на записалите различни степени образование се вижда, че поне 10 процента от записалите основно образование не записват децата си в средно; колко не го завършват не е отразено тук в статистиката

От същата статистика се вижда, че половината завършили средно образование записват висше образование, тоест – всеки втори завършил средно образование

Студентите завършили висшите училища са 62 010 през 2014; от тях 32 400 са получили степен бакалавър, 26 454 магистър и само 3156 „професионален бакалавър”;  получили степен „доктор” са 1363, само за 3 години техния брой, на докторантите, се е удвоил

Дотук добре, както се казва, да видим какво е разпределението в тези числа на млади висшисти:

Тук лично за мен има поне два парадокса:

първият е броят на бакалаврите и магистрите в областта на администрацията – съответно 9252 и 8224 – това е приблизително една трета, 33%, от общия брой на бакалаври и магистри; учителите например са 5 пъти по-малко, докторите 10 пъти по-малко, а математици, физици, архитекти, програмисти – стотици пъти по-малко.

Защо това е така?

Защото, според мен, тези хора се нуждаят от диплома за образование, отваряща им вратите към държавна служба в централната и местна администрация.

Ако общата бройка за една година дипломирали се администратори е 18500, за пет години това означава 92 500 души.

В централната и местна администрация на България днес всички държавни служители наброяват приблизително тази бройка.

Втората най-желана област за висшистите е „науки за обществото и човешкото поведение”, не бъркайте това с психология, това е този диплом, който ти позволява да работиш „политолог”, „политически психолог”, „пиар” и т.н. и т.н., всички обслужващи дейности около партиите и техните политически игри, които откриват път към централната и местна администрация.

Защото оттам грее слънцето.

Но преди да говорим за слънцето на централната и местна администрация, откъдето се разпределя и контролира хляба на народа, нека погледнем нещо по-прозаично, как се произвежда този „хляб”, тоест БВП на България, как е разпределена брутната добавена стойност по икономически сектори:

най-голям дял с 23.5 процента се пада на добивната и преработващата промишленост, производство и разпределение на електроенергия

веднага след това с 21.3 процента е търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство

третият по големина дял е държавно управление, образование, здравеопазване, тоест обществения сектор с 13.2 процента; веднага обаче трябва да се уточни, че в този сектор работи 20 процента от работната ръка в България

четвърти с 10.6 процента са операциите с недвиживи имоти; това не бива да се бърка със строителство, което дава жалките в сравнение с брокерските проценти 4.8 процента

пети са финансови и застрахователни дейности със 7.7 процента

шести с 5.6 процента са информатика и далекосъобщения

седми с 5.5 процента са научни изследвания, тоест иновации

осми с 5.3 процента са горско и рибно стопанство

девети с 4.8 процента строителство

десето място с жалките 2.5 процента както може и да се очаква се падат на култура и спорт

Това е разрез на дяловете на относителната тежест на десетте основни сектора в БВП на българската икономика; тези десет сектора са произвели БВП за 82.164 млрд лева. В това производство са взели участие около три милиона души в десетте изброени сектори, като от тях:

наетите лица са 2.679 млн.

работодатели 110 000

самонаети /според мен същинска средна класа/ - 225 000

Цялата тази работна сила се е трудила в

частни предприятия – 2.015 млн.

обществен сектор – 662 000

По-долу съм направил едно сравнение за тяхната ефективност в различните сектори на база 100 – хоризонтална черта, която съотвества на усреднената за цялата българска икономика; зелените чертички нагоре показват по-висока от средната, зелените чертички надолу – по-ниска

процентите отпечатани в черно са произведеното реално като дял от БВП в определен сектор

цифрите в червено до зелените черти са процентите на хората от цялата работна сила, които са участвали в съответния за сектора дял от БВП, там където тези хора са повече от изработения от тях процент, това означава, че тяхната ефективност е по-ниска, съответно зелената черта сочи надолу; в противен случай тази черта е насочена нагоре:

При операциите с недвижими имоти имаме огромен процент от брутна принадена стойност, реализирана с много малък брой брокери – 8600 души са реализирали сделки, които са произвели над 8 млрд лева БВП. Това са мен е парадокс, но това отчита статистиката.

Същевременно, заети в обществената сфера са около 25 процента от наетите като работна сила, но техния дял в БВП е не по-голям от 15.

Може да се направи и съпоставка на заплатите в различните сектори, както и съпоставка между заплатите в частния и обществения сектор.

Но това ще стане в следващия постинг, където специално ще разгледам проблема с администрацията и бюрократичния апарат.

Редактирано Юни 19, 2017 от Б. Киров

[Atom]

Системата по която се отчитат специалностите в България е малко объркана. Причината е, че съществуват няколко класификатора.

КОО-2008 по които работи НСИ и който е съгласуван с класификаторите на ЕС и ЮНЕСКО, Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления, по който извършват прием университетите и съответно издават дипломи, + отделен класификатор за средното професионално образование, + отделен класификатор за научните специалности

По принцип трябва да съществува само един класификатор - този който ползва НСИ, но по-някаква причина не е така. В резултат се получават редица недоразумения.

Например според НСИ специалностите "счетоводство" и и "бизнес администрация" са в една област - "стопански науки и администрация", а специалност "макроикономика" е в област  "науки за обществото и човешкото поведение"

В УНСС обаче или в другите университети  специалност счетоводство и макроикономика са в едно направление - "икономика", а бизтес администрация в друго - "администрация и управление". Причината е, че университетите ползват "Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления,", а не КОО-2008

Редактирано Юни 19, 2017 от Atom

[Б. Киров]

  On 19.06.2017 г. at 21:03, Atom said:

Системата по която се отчитат специалностите в България е малко объркана. Причината е, че съществуват няколко класификатора.

КОО-2008 по които работи НСИ и който е съгласуван с класификаторите на ЕС и ЮНЕСКО, 

Expand  

Съгласен съм, откривам и други несъответствия, докато работя с тяхната информация, но с друга по-точна не разполагам. Все пак мисля, че поне 90 % от информацията на НСИ е надеждна, оттук натам тази информация би могла така да се резтегне при тълкуване, че накрая от нея да се направят съвършено противополжни изводи. Аз съм дилетант и нямам никакъв интерес да я разтягам в една или друга посока, склонен съм да приема всякакви резонни забележки и корекции, не защитавам никаква гледна точка или позиция, опитвам си да изясня за себе си картината.

[Atom]

  On 19.06.2017 г. at 21:11, Б. Киров said:

Съгласен съм, откривам и други несъответствия, докато работя с тяхната информация, но с друга по-точна не разполагам. Все пак мисля, че поне 90 % от информацията на НСИ е надеждна, оттук натам тази информация би могла така да се резтегне при тълкуване, че накрая от нея да се направят съвършено противополжни изводи. Аз съм дилетант и нямам никакъв интерес да я разтягам в една или друга посока, склонен съм да приема всякакви резонни забележки и корекции, не защитавам никаква гледна точка или позиция, опитвам си да изясня за себе си картината.

Expand  

Постът ми по някаква причина се публикува по-рано. Виж горното. Да, действително НСИ отчита най-точно. Просто трябва малко играчка за взаимовръзката между четирите класификатора. Когато университетите или рейтинговата класация например говорят за направление икономика, то в НСИ в общия случай това означава "стопански науки и администрация", когато  говорят за "администрация и управление" това  в НСИ също е "стопански науки и администрация". Самата "икономика" обаче т.е. чистата икономика  + специалност "макроикономика" + 2-3 други специалности в НСИ са  "науки за обществото и човешкото поведение"