Социалната структура на българското общество

[Frujin Assen]

1 hour ago, nik1 said:

ПС

Аз съм националист (някои хора вероятно нещо подозират, други вече се досещат),и за няма пак неразбиране,шокови ситуации, и обвинения (хем си такъв , хем си онакъв -значи си луд) ще обясня за всички:

Националист съм по френския (или американския) тип национализъм, който не е етнически  - както германския, а политически национализъм. Ще илюстрирам: Добрият франзузин няма цвят на кожата, или етническа принадлежност.. Добрият французин е този които е верен на Републиката, и на принципите и...

 

А тези които не са? Например мюсюлмани които излизат по улиците на Лондон и искат шериат? Или такива, които имат европейско гражданство, израснали са в Европа и с вик "Алах Акбар" с камион се врязват в тълпата? А тези които симпатизират на ислямска държава? Как точно ще различиш "добрите" мюсюлмани от "лошите"? И един въпрос с повишена трудност. Как ще различиш мюсюлманина симпатизиращ на ИД от "добрия"? И още един. Защо има мюсюлмани, които с камион газят хора, а няма такива християни?

Редактирано Юни 24, 2017 от Frujin Assen

[Б. Киров]

Преди 4 часа, Frujin Assen said:

Ники, ти обясняваше, че българите в чужбина били "липсващата средна класа" в България. Сам ти се съгласи, че получаващите средни доходи (не средна класа) са 5-10% от емигрантите. Т

Това е мое твърдение, Фружине.

По формалната логика веднага го доказвам: тези хора годишно изпращат в България по 1 млрд. евро, средно по 1000 на човек. Това са 2 средни работни заплати за България, които всеки един от тях спестява и пращат на близките си, след като покриват там всичките си нужди.

Мога да ти покажа графика на НСИ, в която се вижда колко спестява 1 българин, класифициран пак от НСИ като "средна класа" по доходи - той определено не може да спестява по 2 работни заплати, много по-малко са, ако въобще спестява.

Ерго, по критериите на българската статистика и социология, всички тези хора, изпращащи средно по 2000 лева годишно в България, определено са средна класа. Точка по въпроса от формална гледна точка.

Но за да няма само "статистика и проклети лъжи", нещата са още по зле за държавата България, защото никой статистик не е правил сметка или поне не е публикувал каква е средната възраст на тези хора и тяхното придобито на Запад образование. Защото добро образование в онези държави определено означава принадлежност към средната класа и то не българската, то осигурява добре платена работа. Говоря ти от лични наблюдения.

Редактирано Юни 24, 2017 от Б. Киров

[nik1]

Преди 2 часа, Frujin Assen said:

И един въпрос с повишена трудност. Как ще различиш мюсюлманина симпатизиращ на ИД от "добрия"?

Наци "въпросите" нямат нормални "отговори"..

От това  пропопираш и внушаваш, следва че трябва:

1) да изгоним, (или затворим) русофилите , понеже "въпросът" как да различими "добрия" русофил от симпатизанта на Путин и този който работи против интересите на България е "с повишена трудност" ооопаа ти ни не беше ли русофил и симпатизант на Путин, а и нямаше ли тук един модератор с руски корени?

2) да изгоним българските турци ("въпросът" е подобен)

3) да изгоним всички леви симпатизанти (понеже "въпросът" как да различими "добрия" ляв от радикалния ляв екстремист е "с повишена трудност")

4) да изгоним....всички 4..............

5) да изгоним.....всички 5.............

6)да изгоним.....всички 6.............

И така докато не остане никой на тоя свят...........

Не работи никоя система така Фружине..и историята показа че не работи

 

 

 

[nik1]

Преди 36 минути, Б. Киров said:

Това е мое твърдение, Фружине.

По формалната логика веднага го доказвам: тези хора годишно изпращат в България по 1 млрд. евро, средно по 1000 на човек. Това са 2 средни работни заплати за България, които всеки един от тях спестява и пращат на близките си, след като покриват там всичките си нужди.

Мога да ти покажа графика на НСИ, в която се вижда колко спестява 1 българин, класифициран пак от НСИ като "средна класа" по доходи - той определено не може да спестява по 2 работни заплати, много по-малко са, ако въобще спестява.

Ерго, по критериите на българската статистика и социология, всички тези хора, изпращащи средно по 2000 лева годишно в България, определено са средна класа. Точка по въпроса от формална гледна точка.

Но за да няма само "статистика и проклети лъжи", нещата са още по зле за държавата България, защото никой статистик не е правил сметка или поне не е публикувал каква е средната възраст на тези хора и тяхното придобито на Запад образование. Защото добро образование в онези държави определено означава принадлежност към средната класа и то не българската, то осигурява добре платена работа. Говоря ти от лични наблюдения.

+++!

 

[Doris]

Преди 17 часа, nik1 said:

 

Съгласен съм Doris, макар че аз лично не правя разграничение между хората тук, и емигрантите, които не са прекъснали връзките си с България - част от хората от средната класа, които познавам са от втория тип, или просто са космополитни.
 

Doris, според мен не се чува (не се казва) гласа на хората от средната класа, няма го, не се казва, и това мисля не опира до брой или  масовост.

Какво имам предвид - тези трябва да са лидери, да изразяват лидерски идеи и позиции, да са локомотиви на промените, да обясняват тези идеи и дори да ги отстояват, да се опитват да налагат принципи и принциност (както някои от тях го правят във форума,тук, помня и Невски), но това за мен е в дефицит в обществото ни и при тези хора по специлано (познавам лично десетки хора от средната класа и съм приятел с много от тях)

Либерални,  със свободно мнение да кажем (50 процента от самонаетите у нас, според статистиката на Киров, са хомофоби и предполагам женомразци и  ксенофоби - не знам как това се връзва с либералното, или със "сребърния принцип"  - не прави на другите това, което не искаш да правят на теб, но както и да е), но къде се казва това мнение , или - къде и кога се казва се казва, така че да се чуе? Или какво е то по-точно??  Трибуни смятам винаги могат да се намерят ако има интерес и желание (клубове, форуми, медии, блогове и др.)

Ще го кажа и илюстрирам по друг начин,

Защо аз, който изобщо не съм средна класа, а обикновен  наемник,  пиша и пускам теми във подфорума "етика и право" и не само в този пофорум- за "Върховенство на закона", за "Венецианската комисия", за "устройство на съдебната ни система" , за "механизмът за сътрудничество и проверка", а не да кажем нашите форумни адвокати на свободна практика? ( ще стигна и по натататък - мога да се  обзаложа  с чисто сърце че някои от тях не са чували за Венецианската комисия, и не знаят какво е това върховенство на закона според Венецианската комисия)

Защо най-много аз пиша в "икономика", и съм привърженик на икономическия либерализъм, а не са такива типичните представители на средната класа във форума ни, за които - той, либерализмът  е жизнено важен като въздуха и водата?

 

Аз ли съм най-"осъзнатия" във форума аджаба? Не съм нито юрист, нито икономист, и в една друга "нормална" ситуация щях да пиша други неща (антропология, история, праистория, ловци и събирачи, Пакс Номадика, Централна Азия, социологична антропология, Македония, Тракия, неща за които имам интереси, чел съм много, и съм писал години в различни форуми) ......... За случая има една приказка, която ми се струва подходяща "е..ти и държавата, щом аз и министър". Комично или трагично - изберете вие..

Eто как аз си прдставям ролята на средната класа:

В пирамидата на Киров тя е непосредствено под класата на управляващите богати. Естественият стремеж на  представителите на средната класа е да се придвижат нагоре към властта и богатството. Когато средната класа е силна - добре представена политически, многобройна, осъзната , тя буквално диша във врата на управляващите и ги кара да се съобразяват демократично с останалото население, силната средна класа създава текучество във висшите ешалони на капитала и властта и за това в добре функциониращите демокрации олигархичните явлеия са ограничени.

Да, естествената политическа идея на средната класа би трябвало да е либерализма, но мисля, че  няма голямо значение доколко представителите и са либерали, важно е доколко са в състояние да обменят елита, та той да не се капсулира и да не докопва монополна и олигархична власт.

Редактирано Юни 24, 2017 от Doris

[Б. Киров]

Преди 27 минути, Doris said:

Да, естествената политическа идея на средната класа би трябвало да е либерализма, но мисля, че  няма голямо значение доколко представителите и са либерали, важно е доколко са в състояние да обменят елита, та той да не се капсулира и да не докопва монополна и олигархична власт.

На теория е точно така и звучи логично, но в конкретния случай с България едва ли е възможно, защото тези 46 процента със средни и малко над средните доходи /които са най-ниски в ЕС/ са зависими от олигархичния връх. Как си представяте служителите на един пернишки магнат да са либерални и независими, та те дори гласуват под строй за когото им посочи, дори храната си купуват с купони от неговата верига магазини. Какъв либерализъм тук? Или при държавните служители, които са мнозинството от тези 46 процента, набедени за средна класа въз основа на среден доход от 800-1200 лева месечно. Няма начин, според мен, тези хора са приклещени от жестока, макар и външно невидима и недоказуема, зависимост. Те по мое мнение и да искат да са изразители на либерални политически идеи, са с вързани ръце и запушени уста. Не претендирам да съм категоричен, ако сте в състояние да ме опровергаете, че греша или драматизирам, ще се съглася с вас.

Редактирано Юни 24, 2017 от Б. Киров

[nik1]

Прав си, и все пак..

В изследването (вижте прикачения файл) няма данни за местоживеене.
София, Пловдив, почти винаги са били "пролиберални".. В последните 10 години има пролиберална "вълна" и "пробив" в доста от големите градове и населени места, допускам че и в градовете, където живее немалък процент от тази "46 процента" средна класа..

 

 

MIddle_class_final.pdf

[Б. Киров]

Преди 8 часа, nik1 said:

Българите, които на Запад са лекари , програмисти и високоплатени специалисти попадат в средната класа и там..Аз лично визирам тях, Процентното им съотношение спрямо българите емигранти не е пренебрежимо малко: 5-8-10 процента или дори повече, от българите в чужбина ,са високообразовани и достатъчно високоплатени. Познавам поне 10 такива човека

(Не знам какъв е делът на предприемачите и самонаетите, които имат доходи на средна класа, предполагам е много малък)

+ Свършиха ми плюсовете за днес.

Никой в България не прави такава статистика, защото няма изследвания. А не е толкова трудно да се проучи, защото тези хора в повечето случаи са и с българско гражданство.

Специално за предприемачите и самонаетите, почти съм сигурен, че не са толкова малко. По простата причина, че да бъдеш такъв в страна като Австралия, Нова Зеландия и САЩ не толкова трудно и главоболно, колкото в България. Това пак го пиша от лична информация от първа ръка - не е проблем, например, за един учещ студент в Нова Зеландия да си регистрира еднолична фирма за ремонт и сервиз на персонални компютри, ако има познанията за това, и да работи без никакъв административен тормоз, за да се издържа. Нещо повече, първите 2 години фирмата му е освободена от всякакви данъци.

Има много българи предприемачи в САЩ, те може и да не са крупни предприемачи, но имат дребен и среден семеен бизнес, който напълно ги нарежда в американската средна класа, която е 45 процента, между другото, но там прагът за бедност е 20 000 долара годишен доход, колкото е прагът за богатство в България, при все, че храната, дрехите и консумативите за ток и отопление не са по-скъпи от тези в България.

На дребният предприемач в България трябва да се даде пълен карт бланш и възможност да прави пари за себе си и за семейството си, това е първата крачка към формиране на по-широка като база средна класа. Тук отговарям и на Фружин - никъде не съм писал, че средната класа по дефиниция е само от самонаети, писах, че самонаетите са гръбнакът на средната класа в развитите пазарни икономики. Първо поколение автомонтьор с малка работилница или фризьорка в квартално салонче трябва да имат материалната възможност да изучат децата си в престижен университет, за да имаме второ поколение висококвалифициран човек от класата наемен работник с "бяла якичка". Точно такава е историята на Хилари Клинтън и тя с гордост говори за баща си работник в малка семейна фирма.

Редактирано Юни 24, 2017 от Б. Киров

[nik1]

Преди 1 час, Doris said:

Eто как аз си прдставям ролята на средната класа:

В пирамидата на Киров тя е непосредствено под класата на управляващите богати. Естественият стремеж на  представителите на средната класа е да се придвижат нагоре към властта и богатството. Когато средната класа е силна - добре представена политически, многобройна, осъзната , тя буквално диша във врата на управляващите и ги кара да се съобразяват демократично с останалото население, силната средна класа създава текучество във висшите ешалони на капитала и властта и за това в добре функциониращите демокрации олигархичните явлеия са ограничени.

Да, естествената политическа идея на средната класа би трябвало да е либерализма, но мисля, че  няма голямо значение доколко представителите и са либерали, важно е доколко са в състояние да обменят елита, та той да не се капсулира и да не докопва монополна и олигархична власт.

Сложих плюс, но не споделям съвсем това виждане. 

Мнението ми е че хората в средната класа трябва да "дишат във врата на управляващите" за повече правила и прозрачност, заради тях самите си (без връзка с това че част от средната класа е в допир с класата на върха, и тази част се стреми да се качи "по-нагоре").

Изводът ми следва от това, че много от тях посочват слабостите на демокрацията ни в частни разговори.

По скоро въпросът ми за размисъл и дискусия беше, защо това не достига до управялващите или, защо не е насочено и изразено така че да достигне до управляващите, но както и да е..........

Протестите в Пловдив през 2013-2014 продължиха колкото и София, но групата от ежедневно протестиращите в Пловдив не надвишаваше... 30-40 човека

Редактирано Юни 24, 2017 от nik1

[Б. Киров]

Преди 10 минути, nik1 said:

По скоро въпросът ми за размисъл и дискусия беше, защо това не достига до управялващите или, защо не е насочено и изразено така че да достигне до управляващите, но както и да е.........

Ще прозвучи като каламбур и нека си остане такъв, без да се приема много насериозно, просто за разведряване на дискусията:

защото управляващите са управлявани... от Кой

[Frujin Assen]

Преди 5 часа, nik1 said:

Наци "въпросите" нямат нормални "отговори"..

От това  пропопираш и внушаваш, следва че трябва:

1) да изгоним, (или затворим) русофилите , понеже "въпросът" как да различими "добрия" русофил от симпатизанта на Путин и този който работи против интересите на България е "с повишена трудност" ооопаа ти ни не беше ли русофил и симпатизант на Путин, а и нямаше ли тук един модератор с руски корени?

2) да изгоним българските турци ("въпросът" е подобен)

3) да изгоним всички леви симпатизанти (понеже "въпросът" как да различими "добрия" ляв от радикалния ляв екстремист е "с повишена трудност")

4) да изгоним....всички 4..............

5) да изгоним.....всички 5.............

6)да изгоним.....всички 6.............

И така докато не остане никой на тоя свят...........

Не работи никоя система така Фружине..и историята показа че не работи

 

 

 

Работи и то перфектно, доказано от историята.

В източна тракия е имало българско мнозинство (българите са били повече от турците). Днес българи там няма. Имало е голямо гръцко малцинство в мала азия ... днес го няма. Имало е голямо арменско малцинство... и него днес го няма. В Силезия, Померания, Судетите е имало немско мнозинство... днес там немци изобщо няма.

Да не говорим за народи като печенеги, авари, траки и прочее и прочее.

[Skubi]

 

 

"Любимата песен на баща ми - Ташо Карапетров... Бог да го прости, който като журналист в Радио София създаде и дълги години списва предаването "България - дела и документи", влязло в Златната книга на БНР. С тази песен в 7ч. 15 мин. събуждаше България ...... (и не само за трудовия и делник)."Vihra Karapetrova

На балкана е имало християнско мнозинство.....сега го няма. Ще пише някой след 20-50 години....

[nik1]

Преди 1 час, Frujin Assen said:

Работи и то перфектно, доказано от историята.

 

Разговорът тръгна за това как да правим раликите между "добрите" и "лошите", и трябва ли иозбщо да ги правим разликите или е по-добре да приемем "че щом няма човек няма проблем" . Ще го продължава (разговорът) в тази насока, приемайки че отговорът ти е общ :

Та Фружине предлагаш, да се действа, няма проблем? ...Значи още  днес ти самият трябва да бъдеш  изгонен  от демократична България, като симпатизиращ на един официално обявен за престъпен режим и идеология (публично си изявявал такива симпатии, всички помним споровете ти в с Върбанов), или като хипотетичен работещ против интересите на България (понеже знаем на кого публично симпатизирате ти и лидера ви)? ...........После българските турци като симпатизанти на друг анти-демокративен диктатор.... После левите (лидерът на левите  носеше цветя на гроба на идеолога на престъпния режим, значи левите са "лоши" граждани)..После кой следва в списъка на заплашващите  демократичния режим?

-----------------------

Фружине, това което ти и подобните ти пропонирате е аналогия на идеологията на ИДИЛ, но с друг акцент.. Вие сте против не само срещу мюсюлманите, и турците но и срещу всички и които са смятани от лидера ви  и от вас за "неподходящи".(гей обществото например), и както разбирам сте готови ги репресирате с идеята че "няма човек няма проблем" работи перфектно" Същите като Идилците сте..

Не, не  работи..Историята показа, че Хитлер се провали, а германското общество понесе травми............. ИДИЛ нанесе огромни травми и също се проваля ................Сталиновият тоталитаризъм и аналозите му също се провалиха, и нанесоха огромни травми на руския народ и на източноевропейците................

Редактирано Юни 25, 2017 от nik1

[nik1]

Преди 10 часа, Frujin Assen said:

А тези които не са? Например мюсюлмани които излизат по улиците на Лондон и искат шериат? Или такива, които имат европейско гражданство, израснали са в Европа и с вик "Алах Акбар" с камион се врязват в тълпата? А тези които симпатизират на ислямска държава? Как точно ще различиш "добрите" мюсюлмани от "лошите"? И един въпрос с повишена трудност. Как ще различиш мюсюлманина симпатизиращ на ИД от "добрия"? И още един. Защо има мюсюлмани, които с камион газят хора, а няма такива християни?

Ако може да спреш с политиката и да не я намесваш, под път и над път, във всяка тема, ще е най-добре.

 

 

[Frujin Assen]

Преди 2 минути, nik1 said:

Ако може да спреш с политиката и да не я намесваш, под път и над път, във всяка тема, ще е най-добре.

 

 

Имаме сделка!

[Frujin Assen]

Имаше една много хубава лекция на Хазин в която той говореше за законноста, средната класа и новите бедни. Съвсем накратко ще те запозная с нея. Законите са нужни на средната класа и на никого другиго, богатите имат достатъчно възможности да защитят интересите си и без закони и съд, а на бедните закони не им трябват, тъй като нямат нито ресурси, нито образование да се възползват от тях. Проблемът е, че днес в световен мащаб намалява средната класа. Особено отчетливо е това в САЩ.

За рейгъномиката. Западния икономически модел се провали, той загуби студената война. Това се е случило през 70 те по време на икономическата криза. Но склерозиралите старци в Кремъл изобщо не са разбрали това и са пропуснали да вземат победата. Тогава в САЩ измислят рейгъномиката, която се крепи на увеличено потребление. Това потребление обаче е за сметка на все по голямо задлъжняване. Кризата в световната икономика вече се вихри с пълна сила. Идва времето когато живота на кредит вече ще е невъзможен.

Днес вече имаме в САЩ и Европа нова социална класа- "новите бедни", това са хора със средни доходи които са изпаднали от играта. Те ще стават все повече и проблема с тях е, че те знаят закона и се опират на него искайки стандарта на живот който са имали.

Ще се заема да преведа нещичко от Хазин. Сигурно ще ти е интересно.

[Doris]

On 25.06.2017 г. at 4:33, Frujin Assen said:

......Западния икономически модел се провали, той загуби студената война. Това се е случило през 70 те по време на икономическата криза.....

Ха-ха, това е абсолютно пропагандно твърдение. Кой е загубил студената война се вижда от икономическия срив, празните магазини, политическата криза и смяната на обществения модел - все неща, които се случиха на изток в социалистическия блок. 

Законите са нужни на всички, ако искат нормално демократично общество, например  Румъния наблегна на законността и виждаме как дръпна напред.Не мисля, че е проблем за обществото като цяло бедните да си търсят правата. Проблем е , ако не си ги търсят и разчитат на подаяния като твоите карловски работнички, защото хората, които чакат някой нещо да им даде са зависими както икономически, така и политически.

[Б. Киров]

Преди 1 минута, Doris said:

Румъния наблегна на законността и виждаме как дръпна напред.

+++ Румъния е най-добрата база за сравнение и огледало, ако искаме да анализираме проблемите в българското общество.

Такъв сравнителен анализ на развитието на двете страни през времето от началото на 90-те до днес, според мен, би показал релефно всички по-важни проблеми в социалната структура на нашето общество и то в хронологична последователност, а не статично фиксирани в една времева точка, какъвто подход използвам до сега.

[Frujin Assen]

Преди 2 часа, Doris said:

Ха-ха, това е абсолютно пропагандно твърдение. Кой е загубил студената война се вижда от икономическия срив, празните магазини, политическата криза и смяната на обществения модел - все неща, които се случиха на изток в социалистическия блок. 

Законите са нужни на всички, ако искат нормално демократично общество, например  Румъния наблегна на законността и виждаме как дръпна напред.Не мисля, че е проблем за обществото като цяло бедните да си търсят правата. Проблем е , ако не си ги търсят и разчитат на подаяния като твоите карловски работнички, защото хората, които чакат някой нещо да им даде са зависими както икономически, така и политически.

Заповядай Дорис

https://en.wikipedia.org/wiki/1973_oil_crisis

https://en.wikipedia.org/wiki/1973–75_recession

https://en.wikipedia.org/wiki/Nixon_shock

Нарочно ти давам текстовете на английски, да не кажеш, че тези на български пак са пропаганда.

[nik1]

Преди 19 часа, Frujin Assen said:

Заповядай Дорис

https://en.wikipedia.org/wiki/1973_oil_crisis

https://en.wikipedia.org/wiki/1973–75_recession

https://en.wikipedia.org/wiki/Nixon_shock

Нарочно ти давам текстовете на английски, да не кажеш, че тези на български пак са пропаганда.

СССР може да е печелил "рундове", но "мачът" (студената война) я спечели САЩ. В това няма никакъв спор...

 

[Б. Киров]

В поредица от няколко постинга ще разгледам над 30 показатели, по които България и Румъния днес контрастно се отличават, макар в дистанцията на изминалите няколко десетилетия да са вървели почти паралелно в развитието си.

Тези разлики, според мен не са случайни и временни, те са тренд и имат своето обяснение, но само като се разглеждат комплексно и във взаимна връзка.

Ще започна с БВП на глава от населението в покупателна стойност, който през последните десетина години Румъния е изпреварила България с около 10 процента – съответно 20 000 щ. долара за България през 2016 и 22 000 за Румъния през същата година; като се прибавят и около 7 процента по-малко данъци и такси, които като цяло прибира румънската държава от своите граждани в сравнение с българската, като се прибави и огромната като процент маса от селско население, което се самоиздържа със земеделие, тези хора са над 20 процента, става ясно защо стандартът на живот и заплатите на наетите работещи са с около 40 процента по-високи.

Но всички тези неща почиват върху изработването на номиналния БВП на двете държави от тяхната работна сила – около 3 млн. за България и над 9 млн. за Румъния. Разликата в номиналния БВП на човек от населението е още по-голяма, тя е около 25 процента.

Задминаване в производителност на България от Румъния е станало между 2002 и 2017 г., дотогава е имало паритет, а и определени периоди, в които българската икономика е била по-ефективна и високопроизводителна.

1. До към 2002 Румъния и България вървят паритетно по БВП /номинална стойност/ на глава от човек; след това Румъния плавно започва да изпреварва България по този показател; от графиката се вижда, че Румъния се възползва в икономически план по-добре от икономическия бум преди кризата, възходящата линия на растеж през този период при румънците е по-осезателен в сравнение с България.

2. Същото може да се види и от процентите на растеж на БВП: докато прериодът 2002-2016 в българския растеж е почти „плосък”, този на Румъния е възходящ / и при двете икономики има спад след 2008-2010, много рязък при румънците, по-плавен при България, но очевидно линията след възстановяването при румънците е с тренд нагоре, докато при българската икономика тя остава трайно под 5 процента.

3. В горните две графики е отразен ръст на аграрния сектор в България и Румъния. Сравнението по сектори в икономиката показва очевидно предимство за българския аграрен сектор: 1 румънска лея е около 42 ст., ясно е от графиката, че българския аграрен сектор е по-ефективен от румънския – при три пъти по-голямо румънско население и заети в него 28 процента от работната ръка срещу по малко от 7 процента от българската работна ръка, Българския аграрен сектор произвежда почти толкова, колкото и румънския – особено очевиден е скокът в българския аграрен сектор след 1996, в сравнение с румънския; според мен, това се дължи на уедряването в българския аграрен сектор и ползването на всички предимства от това за окрупнено промишлено производство главно на зърнени култури.

4. Сектор строителство: тук картината почти се дублира с тази от аграрния сектор: при България имаме рязък скок нагоре, след 1996, докато графиката при румънците е плавна; абсолютните стойности отново са съпоставими /едните са в левове, другите в леи, така че стойността в евро е почти равнозначна/ при три пъти по-голямо румънско население; отчасти обяснението за мен е и в структурата на румънското население, там урбанизацията е не толкова голяма, колкото в България.

5. Истинският локомотив на румънската икономика и растежа на БВП са румънската индустрия и сектора на услугите; там са заети съответно 29 и 42 процента от работната сила, срещу 28 в аграрния сектор, но делът от БВП на индустрията в Румъния е 35.4 процента за индустрията и 61.3 за услугите, срещу около 3.3 процента за аграрния сектор. Услугите дават средно около 50 процента по-голяма от общата за БВП принадена стойност, а индустрията над 20 процента, срещу около десет пъти по-неефективния аграрен сектор. Ето цифрите:

Как изглеждат тези показатели за България:

заета работна ръка по сектори

дял от БВП, произведен от тази работна ръка:

Абсолютно „плоски” и лишени от динамика в сравнение с Румъния показатели. Всеки от секторите е толкова ефективен, колкото усреднената стойност на ефективност за целия БВП, която от своя страна е ниска.

При по-голям БВП на човек от населението с около 10-15 поцента като цяло, Румъния е постигнала огромна разлика като ефективност в сферата на услугите и индустрията, двете сфери с висока принадена стойност в нейната икономическа структура; при България стойностите на висока ефективност са изравнени и в трите основни сектора, брутната добавена стойност почти се покрива с броя на заетите във всяка сфера работници, те произвеждат едни почти „усреднени” като ефективност добавени стойности, които по начало са ниски.

В румънската икономика сферата на услугите и индустрията са подчертано с по-висока добавена стойност от средната, особено тази в сферата на услугите, където може да намери приложение високо образована и квалифицирана работна ръка, след това в сферата на индустрията

Това вече е качествен индикатор, знак за различни перспективи в развитието на двете страни, защото тенденциите са различни, едната /румънската/ е с ясно очертан тренд към производство на висока добавена стойност от квалифицирана работна ръка; другата /българската/ е на статуквото, което е с нисък стандарт на ниска добавена стойност и застой.

И този тренд в двете икономики, естествено, рефлектира в доходите на хората и стандарта им на живот:

От 2017 година минималната заплата в Румъния е 320 евро или около 630 лв. срещу 460 лв. в България – разлика около 40 процента.

Средната работна заплата е 723 евро или над 1400 лева срещу 1036 лв. в България – разлика 40 процента

Минималната пенсия в България ще стане 180 лева срещу 164 евро равностойни на 320 лева в Румъния – разлика над 75 процента.

Средната пенсия в България ще стане 341 лева, срещу 204 евро или над 400 лева в Румъния – разлика 18 процента

Или ако обобщим разликата в тези най-големи групи от населението, румънците имат с около 40 процента по-високи доходи.

Структурата на тяхната социална пирамида по пропорции много наподобява тази на българското общество, но границата между бедността и богатството е изтеглена нагоре във всичките и сегменти до средната класа включително.

Редактирано Юни 28, 2017 от Б. Киров

[Б. Киров]

Над 1 200 000 млн. души от 9 100 000 работна ръка в Румъния за заети  в обществения сектор: 288 000 от тях в образованието, 156 000 в здравеопазването, 252 000 в отбраната и правоохранителните органи, 204 000 в местната администрация и около 300 000 в централната администрация.

Издръжката на всички тези хора, които са около 13 процента от работната сила в Румъния, коства 8.5 процента от бюджета на Румъния.

Как стоят нещата в България?

Заетите в обществения сектор в България са около 25 процента от наемната работна ръка – 663 000 души.

От тях в централната администрация, според НСИ са наети на щат около 55 000 служители, а в териториалната – 41 475. В МВР щатът е за около 49 000 служители, в българската армия над 30 000.

Според интервю на бившия вицепремиер Румяна Бъчварова през 2015 обаче цифрите изглеждат по-различно:

„Служителите, които са част от държавната и общинската администрация наброяват 136 465 души. Броят им уточни вицепремиерът, който отговаря за административната реформа и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова.

Тя увери, че от 2012 г., че заради действието на „административния борд“ броят на чиновниците не расте. И все пак числото на служителите никак не е малко.

В централната администрация работят 95 623 служители, от тях над 51 000 са заети в министерствата и администрацията на Министерския съвет, 2631 в държавни агенции, 499 в държавни комисии и близо 16 000 в изпълнителни агенции. Още 24 046 работят в административни структури, които имат връзка с работата на правителството.

Териториалната администрация у нас наброява 40 842 служители. От тях 33 117 са на работа в общините, а 1109 в областните администрации, предаде БГНЕС. Още 6616 чиновници работят в специализирани териториални администрации.

Бъчварова добави, че увеличаването на числеността на дадена административна структура може да бъде извършвано само чрез компенсирани промени. Тоест е напълно възможно.”

Малко объркващо е лично за мен, но вероятно Бъчварова е прибавила щата на МВР.

Много ли са или малко заетите в обществения сектор в България в сравнение с тези в Румъния? Зависи от гледната точка. Спрямо цялото на заетата работна ръка в двете страни, отговорът е очевиден: те са близо два пъти повече в България, отколкото в Румъния: 25 процента в България срещу 13 в Румъния.

Вътре в структурата на обществения сектор има съществени разлики в пропорциите. Разлики има и в добавената стойност, която тези сектори дават като принос към формирането на националния БВП: в България това е фиксирано от статистиката, ангажирайки 25 процента от наетите, този сектор дава 13 процента от БВП на България, тоест той има два пъти по-малка ефективност от средната за България.

И в Румъния и в България обществения сектор принадлежи към сферата на услугите. В България сферата на услугите като цяло дава почти същата ефективност в създаването на БВП, каквато и другите две сфери – промишлеността и аграрния сектор.

В Румънния секторът на услугите е с 50 процента по-ефективен от средното.

Разлики има и то големи и в заплащането.

Тук обаче се изправям пред непроницаема стена по отношение на информацията. Въобще, що се отнася до издръжката на работещите в обществения сектор, фактите се покриват с гъста мъгла и българската статистика немее по въпроса. Единственото, което може да се изтръгне от нея е, че средната работна заплата в обществения сектор е по-висока, макар и с малко, от средната работна заплата в частния сектор. Как обаче се разпределя по пера и браншове в обществения сектор тази средна работна заплата няма конкретна информация, могат да се правят някакви вторични изчисления от бюджетите на министерствата, тоест от консолидирания държавен бюджет, който за миналата година брутно представлява около 37 процента от БВП на България.

Откъслечна информация може да се намери разпръсната из медиите, но пъзелът трябва да се сглобява самостоятелно.

„Колко струват всички чиновници в България? Този въпрос зададе депутат от мнозинството на финансовия министър Владислав Горанов. Отговорът на министъра е конкретен – 3.5 млрд. лв. средно на година. Толкова е издръжката на държавната администрация.”

http://www.dnes.bg/politika/2015/06/06/kolko-struvat-chinovnicite-li-po-3-5-mlrd-lv-na-godina.265933

Става въпрос само за чиновниците със статут „държавен служител”, на които държавата плаща изцяло всички осигуровки, но без служителите на МВР и БА, тоест за около 100 000 души. За сравнение, целият бюджет на НОИ за изплащането на пенсиите на  2.66 млн. пенсии е 8.6 млрд. лева. Иначе казано, НОИ осигурява за всеки пенсионер по 275 лева месечно, но за всеки държавен служител в бюджета са предвидени по 2916 лв. месечно.

Без коментар, само аритметика.

https://www.tita.bg/laws/315

https://www.blitz.bg/article/24323

Нека обаче видим как стоят нещата във финансово изражение при съседите от север. Като всяка бюрократична структура, румънската административна машина също се стреми да разраства – както количествено, така и във финансово отношение. През 2012 г. е имало голяма административна реформа, която освен съкращаване на щатовете в публичния сектор е довела до голямо вдигане на заплатите в него. От началото на тази година на широко обществено обсъждане е подложена нова реформа, предвиждаща рязко увеличение на заплатите в обществения сектор. Предложението идва от управляващата лява PSD. Според проектозакона, докторите в държавната здравна система трябва да получават по 2 700 евро месечно, вместо досегашните по 1000 евро, докато сестрите да получават месечно по 900 евро, вместо досегашните 530 евро заплата месечно. Заплатите на повечето учители ще се вдигнат двойно на два етапа – през 2018 и 2022. Увеличението на заплатите ще засегне всички 1.2 млн. души в обществения сектор и ще струва над 10 млрд. евро на румънския бюджет за следващите 5 години. Но предложението среща силна опозиция отдясно: „Десетилетие след приемането й в ЕС, нацията от 20 млн. остава втората по бедност държава, след България в ЕС.” се казва в цитираната с цифри статия, позоваваща се на данни от румънската статистика:

https://www.pakistanpoint.com/en/business/news/romania-to-bolster-public-sector-wages-despit-148814.html

Там се посочва, че Европейската комисия е против увеличението на заплатите, заради „риск от бюджетен дефицит”. За същото са предупредили и от МВФ, съветвайки правителството в Букурещ към „премерени крачки”. Румъния и сега има голям дефицит от 2.96 процента, но очаква ръст на БВП от 3.5 процента през 2017. Само през първото тримесечие ръстът на икономиката е 5.7 процента, най-високият в целия ЕС.

Заплатите в румънския обществен сектор и сега са по-високи от средните заплати в национален мащаб, това е драстична разлика с България, където те са почти изравнени. Разликата е голяма и в сравнение с други страни от централна и Източна Европа: Унгария, Полша, Чехия и Словакия. В последните четири държави разликите варират между 105 и 120 процента /Полша и Словакия/.

Различия има и в заплатите в отделните сегменти на обществения сектор – например в Румъния заплатите на учителите са по-ниски от тези в Унгария и Полша в сравнение със средното ниво на заплащане в страната.

Ето как изглеждат при сравнение заплатите в обществения сектор като цяло и в отделни негови сегменти при сравнение на източноевропейските страни, за база на сравнение е взето средното заплащане във всяка отделна страна, което е 100 процента.

В първата колонка са обозначени общо заплатите в обществения сектор на пет държави, сравнени с базата 100 процента /средна работна заплата в частния сектор на съответната страна/; двете червени колонки са за Румъния, като едната показва, че идеята на реформата е заплатите в обществения сектор трябва да се изравнят с увеличенията на тези в частния и да се запази сегашното съотношение от 12 процента в полза на обществения сектор като цяло.

Втората колонка показва какво е съотношение на заплатите в образованието в сравнение със средните заплати в съответната икономика – червената колонка от 90 процента е сегашното състояние на румънските заплати в този сегмент, по-високата е предвижданата.

Третата група е заплатите в здравеопазването, сравнени със средните национални заплати – отново двете червени колонки са сегашно и предвиждано ниво.

Четвъртата група е заплатите в централната администрация, така наречените „държавни служители” у нас – базата за сравнение отново е средното заплащане в съответната страна, но този път линията е 115 процента, а двете червени колонки са за румънските чиновници – по-малката за сегашните им заплати, по-високата за предвидените. Румънските чиновници и сега вземат по 12 процента повече от заплатите в частния сектор и това е най-голямата разлика въобще в ЕС, но след предвидените увеличения тази разлика ще нарасне.

През 2006-2009 дясното правителство се е опитало да намали заплатите в обществения сектор с 25 процента.

На графиката ясно се вижда какво се е случило след 2009, тези заплати отново са тръгнали нагоре. Другите цветни лини индикират движението на заплатите в частния сектор в останалите източноевропейски страни до 2015 година, като от графиката е очевидно, че само в Словакия и Румъния трендът е нагоре за заплатите в обществения сектор, при това в Румъния през последните две години се вижда спад, за разлика от бодрата линия на заплатите в словашкия обществен сектор.

Ако новото предложение за драстично увеличение на заплатите в румънския обществен сектор бъде прието, то ще изстреля съотношението между минималните и средните заплати в него от сега заеманата 7-ма позиция от 28 членки на ЕС вероятно към челно място. На графиката се вижда как се е е премествала Румъния по-този показател нагоре.

Първата страна база за сравнение е САЩ, където минималната заплата в обществения сектор е 30 процента от средната. Първата червена колонка показва къде е била Румъния по този показател през 2012 – съотношение 33 процента. През 2016 се е предвижила 9 позиции напред със съотношение минимална-средна заплата 43 процента, през 2017 с още 6 позиции със съотношение 47 процента, сега предвижда нов драстичен скок.

Сега в Румъния средната работна заплата е 3131 леи, което е около 700 евро; средната заплата в обществения сектор обаче е 3724 леи, което е 812 евро или към 1600 лева, с предвижданите промени тя ще стигнедо 1068 евро или 2120 лева. За целта трябва да се предвидят 32 млрд. леи за следващите 4 години или по 2 млрд. евро допълнително в бюджета.

В статията, от която цитирам се твърди нещо много интересно за мен:

Wages should go up, especially for junior employees, while some senior public workers will see their monthly salary cut, according to the governing coalition. The first to enjoy a pay rise from July 1 will be military and police personnel and teachers. Public administration workers and healthcare staff will also see their wages increase. Except for doctors, whose earnings will go up by 50 percent next year, the increases will be made gradually until 2021, by when public sector pay will have risen by an average of 56 percent, said Vasilescu.

https://www.pakistanpoint.com/en/business/news/romania-to-bolster-public-sector-wages-despit-148814.html

Накратко, ще спечелят от тази реформа най-вече младите служители, докато някои от по-възрастните дори ще видят съкращения в месечните си заплати; първите облагодетелствани ще бъдат военните и полицаите, след тях докторите и поетапно всички останали до 2021, като общото увеличение ще бъде 56 процента.

За да завърша това толкова дълго изложение в сравнение на двата обществени сектора, ще се опитам да го обобщя:

В България в обществения сектор са заети 25 процента от работната наемна ръка

В Румъния са заети 13 процента от работната ръка, не коментирам съотношения и пропорции на сегменти в тези проценти.

Заплатите в България в обществения сектор са 105 процента от средната заплата в частния или към 1100 лева сега.

Заплатите в Румъния в обществения сектор са 112 процента от заплатите в частния или към 1600 лева сега, но ако се приеме предвиденото увеличение ще надхвърлят 2000 лева след 4 години.

Румънските доктори и преподаватели са в пъти по-добре платени от българските им колеги.

Румънците разчитат на растеж над 5 процента, което досега успешно им се отдава /ще се аргументирам в следващ пост конкретно защо според мен/, което им позволява да вдигат заплатите в обществения сектор, а той от своя страна да работи ефективно със сравнително малък процент от работната ръка.

Но има и още нещо много съществено – при румънците повече от 20 процента от работната ръка са самонаетите в селското стопанство, които отчитат минимални доходи, но на практика това не е така, защото притежават и обработват земя, която им дава реколта и поминък. Тези хора не тежат на бюджета, те го облекчават, макар че не са много ефективни при създаването на БВП.

За сравнение, такива хора в България са по-малко от 7 процента, останалите около 20 процента селско население не се занимава с аграрно производство. Даже не знам с какво се занимава и дали с нещо.

Това е проблем и то дългосрочен, най-вече за пенсионерите, настоящи и още повече за бъдещите.

Неефектвният и раздут обществен сектор в България, макар и много ниско платен в сравнение с всички държави от ЕС, дърпа надолу цялата икономика, защото ангажира голям брой от и без това константно намаляваща работната ръка, кото раздува количествено сектор с ниска производителност и ефективност, два пъти по-ниска от средната за страната. Това е бомба с часовников механизъм за икономиката, той е включен и работи.

Редактирано Юни 29, 2017 от Б. Киров

[Б. Киров]

Някои показателни трендове, отличаващи двете държави в тяхната икономическа философия:

Търгуваните акции на стоковите борси в Румъния са на стойност 2 млрд. евро за 2016, като трендът е стабилно възходящ, което говори за нарастваща активност на този пазар и добра възможност за капитализация на фирмите; в България тези обеми са близо 10 пъти по-ниски, оборотите за 2016 не надхвърлят 250 млн. евро, а трендът е едва забележиво възходящ. В ретроспективен план се вижда какво рязко вдигане е имал в България в перода 2004-2008, когато беше спукан имотния балон, и колко по-плавна е линията в тренда на стоковата борса в Румъния, но затова пък стабилно възходяща, след спада от 2008. за мен това е ясен индикатор за инвестиционния и бизнес климат в двете страни – възможността да се финансират от стоковата борса чрез емитиране на акции за румънските работещи фирми е многократно по-голяма от тази на българските, което им осигурява несравнимо по-добри пазарни възможности.

Или иначе казано, в Румъния има много по-добре развита пазарна икономика в сравнение с квази-пазарната българска – стоковите борси са ярък индикатор.

Едни цифри, изключително показателни за мен по отношение на средната класа и пазарната ориентираност на двете икономики:

От над 9 млн. работна ръка в Румъния, постоянно наети са около 5 млн., 500 000 са временно наети, останалите са самонаети или имащи собствен бизнес; това е така, защото румънското дребно земеделие е съхранено, хората на село, където живее и половината ромско население, се издържат като самонаети;

цифрите в сравнение с България са драстично различни – в България от около 3 млн. работна ръка, постоянно наетите са над 2.5 млн., самонаетите около 250 000, а останалите са временно наети.

Структурата на разпределение на работната ръка, по мое мнение, е много по-благоприятна за Румъния като държава, защото тези близо 40 процента самонаети и самоиздържащи се румънци не се устремяват така силно към държавния бюджет, което е предопределено от структурата на българската работна ръка. Липсата на възможност за издържане като самонает големия брой заети от българската работна ръка в обществения сектор, където работодател е държавата – над една четвърт от наетите в българската икономика са служители в обществения сектор, който пък от своя страна е два пъти по-неефективен от останалите сектори.

Неблагоприятни диспропорции, които не са налични в Румъния и не тежат така силно върху икономиката й като инерционна тежест.

Индексът на нарастване на цената на труда в сравнителен план между България и Румъния, като за база е взета годината 1995, отбелязана като 100 процента е по-висок при България. В друга тема се водиха диспути за това, но статистиката е красноречива: цената на труда в България е нарствала с по-бързи темпове от тази в Румъния: съответно около 120 процента в Румъния и окобо 150 процента в България. Но цената на труда е неразривно обвързана с неговата производителност, а тя се измерва с изработвания годишно БВП на глава от населението. И тъй като в Румъния той е с около 30 процента по-висок от този в България, а цената на труда е растяла с 30 процента по-бързо в България, то по тези показатели отново категоричния победител е Румъния. Нейната икономика произвежда повече, но с по-бавни темпове се вдига цената на труда, тя е по-конкурентна.

 

Отново на база 100 процента през 1995, българската работна ръка е повишила своята ефективност с около 130 процента /но заплатите са повишени със 150/, докато румънската ефективност пак на същата база е скочила със 160 процента /но заплатите са повишени със 120 процента/: е как да не е по-високо конкурентен румънския пазар на труда и по-добър стандартът на живот, то е заложено в самите пропорции – произвеждат повече, като вдигат по-бавно цената на труда и са по-ефективни, при това по-рационално разпределена работна ръка по сектори – най-ефективните им сектори, каквито са услугите и промишлеността поглъщат най-много работна ръка, а в селското стопанство отиват самонаетите, които обаче не тежат на държавата с прекомерни социални помощи, защото се самоиздържат. Откъдето и да го погледнете, кондицията на румънската икономика е по-добра от тази на българската, чисто структурно. Това ще проличи много ясно, когато се разгледа структурата на техния внос и износ, както и на търговските им партньори като дял.

Показателна графика на индекса на потребителските цени за реалната покупателна способност на румънци и българи по-долу, румънците държат ценовия си индекс на ниво 100 поне от 12 години, докато българският индекс, на база 1990, е скочил на 6500; само от 2005 до 2017 повишението е повече от 60 процента, при нулево за румънците. Това означава по висок стандарт на живот за румънците. При това със запазващ се тренд и в двете графики – повишаване на ценовия индекс в България и стабилизране на този в Румъния. Но по-интересно е на какво се дължи това, моето мнение е, че на по различен начин структурираните икономики.

What is the 'Consumer Price Index - CPI'

The Consumer Price Index (CPI) is a measure that examines the weighted average of prices of a basket of consumer goods and services, such as transportation, food and medical care. It is calculated by taking price changes for each item in the predetermined basket of goods and averaging them. Changes in the CPI are used to assess price changes associated with the cost of living; the CPI is one of the most frequently used statistics for identifying periods of inflation or deflation.

Едно от малкото неща, в което България е имала временно предимство е нивата на инфлация. Това в момента вече не е предимство, румънците са свели инфлацията на валутата си до 0, каквато е тази и на българския лев, чиментиран от валутния борд, усмирителната риза, наложена от МВФ на българските тарикати политици и мутри; махнем ли я, политаме към виденов-2.

Една изключително показателна графика, индикираща екстензивния характер на българската икономика: експортните стоки от български производители, освен че са с ниска добавена стойност, за което ще стане въпрос по-късно/ демонстрират постоянен тренд да снижават цената си. Това не е добре, защото индикира или че са в лошо таргетирана пазарна ниша или че доверието на консуматорите им спада – и двата индикатора са жълт картон.

Ето за какво става въпрос в сравнение с други експортни стоки на други държави:

същевременно, ако погледнем успоредно с този показател, цена на експортни стоки, един друг – цена на производител, ще забележим нещо много характерно: и в двете икономики, българска и румънска, тенденцията е този показател да расте /което прави стоките по-слабо конкурентни/, при германската, която е високотехнологична и ефективна, цената на производител намалява, съответно тези стоки стават по-рентабилни и конкуретно способни.

Друг финансов показател, индикиращ за по-добрата кондиция на румънската икономика в сравнение с българската – заемите на частните предприемачи в България имат дългове/заеми за над 15 млрд евро към 2017, като трендът е възходящ; тези в Румъния, която е три пъти по-голяма икономика от българската имат заеми/дългове за 2.5 млрд. евро, или ако приравним съпоставително, българският предприемач дължи 20 пъти /!/ повече от румънския му колега, 20 пъти е 2000 процента, огромна разлика. при това трендът на румънските заеми в частния сектор е низходящ, бизнесът там става все по-способен да работи със собствен капитал.

Ще продължа в следващ постинг за структурните съотношения в износа и вноса на двете икономики, чиито анализ ясно ще покаже и структурните различия при ориентацията в продукти с по-висока принадена стойност в румънската в сравнение с тези в българската.

п.с цитираните в текста от мен стойности в евро, на някои места в таблиците и графиките са в левове и леи, поради което има несъответствие, обръщал съм ги съответно в евро.

[Б. Киров]

Финална част на този обемист за формата на форума сравнителен анализ между България и Румъния:

Общо 44 процента от румънския износ се формира от стоки с висока принадена стойност, в която се изисква квалифицирана работна ръка – електроника и електроприбори, автомобили и транспортни средства, машини и ядрени реактори; сравнението с България е очевидно в полза на румънския износ, България изнася 20 процента такива стоки, два пъти по-малко. Същевременно, България изнася стоки с ниска принадена стойност в обем от около 80 процента, съотношението е структурно определящо предимствата на румънската износна продукция. Това е най-важната разлика, по мое мнение, която дава дългосрочно предимство в развитието на Румъния, защото тук реакцията е от тип на падащи плочки от домино – за да произвеждаш стоки с голяма принадена стойност, трябва да си технологично развит, за да си е необходимо да имаш ноу-хау, оттук следва необходимостта от квалифицирана и образована работна ръка, оттам по веригата е засегнато цялата система на образование, нейната структура и насоченост, както и качеството на образованието.

От характера на износа се определят и търговските партньори за този износ: 60 процента от износа на Румъния отива към високотехнологични и развити икономики – Германия, Италия, Франция, Великобритания, Испания, Холандия, Австрия и централноевропейските държави.

При България сборът от процентите от износа към такива партньори е около 40; за сметка на това преобладават страни от Третия свят и държави като Сърбия, Турция, Молдова, Либия, Мароко.

И за България и за Румъния вносът нарства с почти еднаква интензивост през годините, но по-важно е какво внасят двете държави и откъде, тук разликите са очевидни:

румънците внасят най-много от това, което изнасят: това донякъде се обяснява от факта, че внасят компоненти за същите видове изделия, които после изнасят във вид на завършен продукт. Но фактът на така структурираният им внос говори, че около 40 процента от него е високотехнологичен и с висока принадена стойност – съответно малко повече от същия вид изделия Румъния изнася.

България внася повече високотехнологични стоки, които не произвежда /такива са изцяло автомобилите, 7.4 процента от целия внос/; също така, за разлика от Румъния, очевидно е, че дори в областите, където е постигнала някакво производство с висока добавена стока, България внася повече, отколкото изнася.

България е зависима при вноса си на горива от Русия, това ясно личи от делът на вноса по държави – 9 процента от целия внос на страната е от Русия и това са предимно горива, фактът е обществено известен.

По отношение на директните външни инвестиции, те изглеждат стабилни и дори нарастващи за България, но лошата новина е, че са стабилни на ниско ниво – средногодишният им обем от 1996 до 2017 е 184 млн. евро за година; за Румъния се забелязва спад в тренда на обема на директни чужди инвестиции, но въпреки това, средният им обем за същия период е два пъти по-голям от този за България; като се вземе предвид големината на румънската икономика, това също не е много, очевидно по ред причини и двете държави не са търсено място от големи чужди инвеститори, въпреки относително ниското заплащане на работната ръка.

 

По отношение на туризма статистиката не изглежда никак блестяща за България: на пръв поглед нещата при сравнение не изглеждат толкова зле, ние имаме приблизително равен брой посетители от чужбина годишно: но по отношение на тренда за посещаемост от чужди туристи, при България се вижда един рязък спад след 2004 година, като предишните нива не могат да бъдат достигнвати в следващите вече 13 години – трендът е забележимо надолу.

По отношение на корупцията ретроспективният поглед от 1997 до 2017 веднага показва, че Румъния винаги е стояла по-високо, тоест корупцията е била по-ниска, въпреки че трендът и при двете държави е нагоре; все пак, румънците са стигнали сега това ниво, на което ние сме били около 2004 – 58 точки според скалата на Transparency International /колкото повече точки, толкова по-висока корупция/; в Европа България е  на 33-то място от 41, като след нас са 8 държави /вървим почти успоредно с Турция/, не членуващи в ЕС, шампион по корупция е Русия със 131 точки; Румъния е с 4 позиции над нас, между Италия и Унгария.

Индустриализираната и индустриализиращата се Румъния произвежда почти толковаел. енергия, колкото България, но има брутен продукт повече от три пъти по-голям от българския, съответно повече от три пъти повече потребление на електричество. Същевременно трендовете и при двете страни в производството на електроенергия са възходящи. Моето мнение е, че на електроенергията в България се гледа не като средство за произвдство на продукти с висока добавена стойност, а като суровина за износ, което е крайно нерантабилно с оглед на големите инвестиции и бавна възвръщаемост при този начин на продажба.

Крайно негативна картина в сектора на индустриалната продукция: възходящ тренд в румънската графика, низходящ при българската. Лоша перспектива за България, ако нещата продължават в същата линия.

 

consumer confidence

 a statistical measure of consumers' feelings about current and future economic conditions, used as an indicator of the overall state of the economy.

"markedly improving consumer confidence means people have become more prepared to borrow"

Потребителско доверие, терминът е обяснен в английския текст, най-важното е, че ако то расте, консуматорите повишават нагласите си да купуват, основен двигател на растежа е наличието на оживен вътрешния пазар. В Румъния трендът като цяло е отрицателен, но тенденцията от 2013 пречупва тази линия и тръгва нагоре; в България се забелязва такава тенденция почти по същото време, но спадът преди това е бил драстичен, а нивото от което се тръгва ужасно ниско, много по-ниско от румънското; за по-широко сравнение съм публикувал нивото на потребителско доверие в Европа – България и Гърция /по обясними причини там/ удрят дъното, по-зле сме по този показател от Албания, Русия, много по-зле от Румъния, да не говорим за Турция, където то е много високо. Защо ли така? Средно за ЕС потребителско доверие – 2.2, България -27, повече от 10 пъти по-надолу. Много червен маркер.

И на фона на ниско потребителско доверие, още един щрих от абсурдистан – висока потребителска задлъжнялост – в Румъния трендът е надолу, като започва да се вдига от 2015, но е към 8 млрд евро, в България трендът на потребителски кредити е рязко нагоре, и достига до 12 млрд евро, при три пъти по-малобройно население. Драстична разлика, съчетание на потребителско недоверие и потребителски кредити, много лоша комбинация.

 

Кредитната задлъжнялост расте в България, но консуматорското харчене не толкова бързо – в Румъния то е средно годишно за целия период около 5 млрд евро, в България също почти толкова; излиза, че при по-високо консуматорско доверие, румънците харчат по-малко около три пъти, и приблизително толкова по-малко са и дълговете им, следователно, българите са харчили на версия, на кредит и са много по-задлъжнели, кото продължават в същия тренд. цифрите са съответно в левове и леи - 1 румънска лея е приблизително 22 евроцента.

 

И следващата графика го илюстрира, задлъжнялостта на българските домакинства съизмерена с БВП е достигнала около 37 процента от неговия размер през 2017, като трендът е подчертано възходящ, при румънците този процент е под 20, като трендът е низходящ.

Romania's Household Debt reached 34.4 USD bn in Mar 2017, compared with the reported number of 34.7 USD bn in the previous quarter. Romania's Household Debt: USD mn data is updated quarterly, available from Mar 2007 to Mar 2017. The data reached an all-time high of 55.9 USD bn in Sep 2008 and a record low of 31.3 USD bn in Mar 2007. CEIC converts quarterly

Процент на собственици на домове от техните обитатели:

тук по наслество от социализма Румъния е на първо място в Европа с над 96 процента, българия е на 10 позиция с 82 процента, но тенденцията в България е рязко надолу, докато в Румъния този тренд е много по-плавен.

разгледах повече от 30 показатели по които съм сравнил България и Румъния в един над 20-годишен период. Можете да се опитате да направите някакви синтези и обобщения на тези данни, поне аз ще се опитам да го направя в следващ постинг.

[nik1]

++ страхотна работа

Данните в сините таблички откъде са?

Имам немалко съмнения, че са толкова драстични разликите в износите на Hi-tech продукти на двете страни; Отделно от това процентните стойности ми се виждат много, ама много завишени и за двете страни /20  процента Hi-tech продукти в износите имат най-развитите индустриални страни/

Според този източник данни износите на Hi-tech продукти за 2015  са:

https://knoema.com/atlas/ranks/High-technology-exports

България: 1 107 680 340 USD (съставляват грубо пресметнато около 4-5 процента от общия износ на България)

Румъния: 3 536 097 090 USD (съставляват грубо пресметнато около 4-5 процента от общия износ на Румъния)

Данните може да са взети от тук , всъщност сигурно е, това са данните от Световната Банка:

България: http://data.worldbank.org/indicator/TX.VAL.TECH.CD?locations=BG

Румъния: http://data.worldbank.org/indicator/TX.VAL.TECH.CD?locations=RO

 

Редактирано Август 14, 2017 от nik1