Хазин Фундаментална лекция

[Frujin Assen]

Всъщност мен ме помолиха да разкажа за историята на долара и аз ще я разкажа, а после ще разкажа и за ролята, тъй като ролята произтича от историята. И ще започна с някой общоикономически неща, които ще бъдат отчитани в бъдеще. За какво са нужни банките. Можем много да разсъждаваме на тема, че банките ускоряват икономическото развитие, във всички учебни по икономика още на първите страници има примера с две компании едната от които се развива с кредити, а другата със собствената си печалба и тази която ползва кредити се развива по бързо. Те са нужни защото това е бизнеса на техните собственици и прочее, по нататък може да се продължи с различни конспирологически версии, че има световен заговор на банкерите. Не че не може да се каже, че такъв заговор няма, но това е по скоро съвпадение на интересите, отколкото целенасочени действия които са планирани по рано. Но има и чисто икономическа причина поради която банките са били обективно нужни някъде от 16-17 век. Работата е там, че съвременния икономически модел който днес наричаме "научно технически прогрес" се е появил точно през 16-17 век в западна европа. Причините за неговото появяване са различни, на мен ми се струва, че това е сложно съчетание свързано с паричната криза през 16 век свързан с появата на колосално количество злато от Латинска америка и така наречения "малък ледников период" който направил невъзможно нормалното стопанство в северна европа. Ние знаем тази история от края на 16, началото на 17 век, когато управлявал Борис Годунов и в Русия 3 години изобщо нямало реколта поради застудяване. И в този момент се появил съвсем друг технологичен модел който изисквал иновации. Вече в началото на 17 век, някъде към 1605/07 имало хора, например Антонио Сера които описвали новия модел така; "Ако искаш да узнаеш кой град е по богат, виж колко професии владеят неговите жители, колкото повече са професиите, толкова по богат е градът. В превод на съвременен икономически език- колкото по дълбоко е нивото на разделянето на труда в системата, толкова по голяма е прибавъчната стойност, която системата генерира. Тоест още тогава е било ясно, че икономиката която се появила се опира на разделението на труда.  Обаче има един проблем с който не е било ясно какво да се прави. Това е увеличения риск за производителя. Ако например в селото има майстор който прави каруци той няма абсолютно никакви проблеми с продажбата на своята продукция, той я прави по поръчка. Той практически няма икономически рискове. Но ако той прави колела за майстора на каруци в съседното село който от готови детайли сглобява каруци вече се появяват проблеми, защото той не може да контролира дали този майстор няма да купи колела от друг човек от съседното село. А ако той прави дървени спици за колела и ги носи за продажба на панаира два пъти в годината, то той въобще рискува почти всичко, защото не е изключено, че като отиде на панаира там вече се продават каруци с метални колела и метални спици и той практически е разорен. Какво е разделението на труда? Това е увеличаване на броя операции от ресурсите до крайния продукт, и този който се оказва някъде по средата на тази верига губи от поглед началото и края на веригата и не може да знае какво ще се случи в бъдеще. Рисковете растат. И в тази ситуация се появяват банките, които поемат върху себе си част от тези рискове които има производителя, кредитирайки го още преди да е произвел продукта и още повече, преди да го е продал. Това е механизъм за преразпределение на риска. При това обаче има проблем, който се състои в това, че колкото е по голяма веригата, толкова по голям е риска който поема банката. Това го е разбрал достатъчно бързо Адам Смит през втората половина на 18 век. Той е написал, че ако има затворена икономическа система, то разделението в нея расте до някакво ниво, след което спира. Това означава, че банката не може да поеме поеме по голям риск и развитието се прекратява. Тоест ако давате в заем на човек който нещо е изобретил, то няма възвращаемост, защото броя на провалите е твърде голям. В този момент от идеите на Адам Смит става ясно, че колкото е по голяма системата, толкова по дълбоко е разделението на труда. Оттук следват два извода; Ако имаме затворена система и тя е стигнала границата на разделението на труда, то тя трябва да се разширява. От тук е извода, че някъде от края на 18 началото на 19 век светът трябва да представлява такива големи системи на разпределение на труда, които ние наричаме "технологически зони", които се разширяват доколкото могат, а когато вече няма как започват да се конкурират, като в тях започва криза. А вторият извод е философски; Доколкото земята е крайна, то задълбочаването на разделението на труда, научно техническия прогрес като механизъм е ограничен. Карл Маркс който изучавал Адам Смит не могъл да мине покрай този извод. И поради това започнал да създава теория на посткапиталистическия свят, защото задълбочаването на разделението на труда- научно техническия прогрес при него се асоциира с капитализма. Ако тази система е крайна, то нещо ще се появи, когато всички възможности за разширение са изчерпани. И той измислил теория, която в икономическата си част той нарекъл "политикономика", но заедно с нея той развил философия и пълноценна историческа концепция "исторически материализъм". Така за пръв път в човешката история била създадена концепция, която описвала целия обществен живот на човечеството. Разбира се в нея имало грешки, неизяснени въпроса и прочее. Доколкото за капиталистите идеята за край на капитализма изобщо не им харесва, били измислени алтернативни концепции, веберовската социология, други концепции за историята. В качеството на алтернатива на политикономиката била измислена друга наука наричана днес популярно "икономикс". Доколкото в политикономиката един от базисните моменти е края на капитализма, то в икономикса такъв няма. Тази тема е табуирана. Това което за Адам Смит и Карл Маркс е било абстракция, а именно единна система на разпределението на труда днес е факт. Днес цялата планета е една система на разпределение на труда с център в САЩ. Поради това научно техническия прогрес като механизъм за развитие  завършва своето действие. Но икономиксистите на могат да опишат това. Цялата съвременна икономиксистка наука започвайки от МВФ и Световната банка завършвайки с Чикагския и Харвардския университети не са в състояние да обяснят какво се случва в световната икономика. Не защото те са глупави, а защото в тяхната терминология тази тема е табу.

Практически едновременно със смъртта на Адам Смит, една от колониите на британската империя, на този момент вече сформирала се технологическа зона обявява своята независимост. Британия много внимателно се отнасяла към своята роля като технологическа зона, в колониите било забранено и се смятало за углавно престъпление развитието на технологично производство. Всеки който искал да прави това е може да се занимава с него само в Англия. Поради това е понятен стремежа на една такава колония да се измъкне от това правило. След като обаче САЩ извоювали своята независимост трябвало да изградят своята икономика. В този момент вече съществувал модела с централна банка както в Англия. Тогава това било получастно-полудържавно образование. В 1781 била създадена Северноамериканската банка, която получила функцията на централна банка. Обаче бързо станало ясно, че тя не е нужна. На този момент в САЩ оперирали със златни и сребърни монети, а в това време централните банки печатали книжни пари, но не ги контролирали. И поради това била закрита. Обаче, още тогава в Британия голяма роля играел Натан Майер Ротшилд, който внимателно следил какво се случва тук и там и много искал да вземе под контрол зараждащата се финансова система на САЩ. Нищо лично, просто бизнес. За това той използвал своя агент Александър Хамилтън, който съответно започнал да реализира плановете на своя патрон бидейки финансов минисър и била създадена първата американска банка в 1791. Тази банка постъпила забележително, като започнала да дава кредити на правителството, а то ги харчело. Това предизвикало значителна инфлация, за пет години цените нараснали с 70%. В резултат обществото било настроено за закриването на тази банка, Ротшилд от Лондол не бил доволен и отправял заплахи, но това не помогнало и в през 1811 лиценза на банката не бил продължен. На Лондон това въобще не се харесало и явно напълно случайно само след 4 месеца Англия обявила на САЩ война. Прочее не особено успешна, тъй като в Европа течала войната с Наполеон. През 1815 война с Наполеон завършила и Ротшилд могъл да въздъхне с облекчение и през 1816 възникнала Втората банка, пълно копие на Първата банка. При това тази банка била захранена със средства по много хитър начин. Правителството внесло своята част от уставния капитал, тези пари били раздадени като кредити на други банки, след което Втората банка взела от тях кредити и така няколко пъти докато необходимите пари станали налични. И така, инфлацията растяла, икономически смисъл от Втората банка нямало и така през 1828 на власт дошъл Андрю Джексън. Понеже общественото недоволство от Втората банка било много голямо, то неговия шеф Николас Бидл предложил 4 години преди да изтече лиценза той да бъде продължен за още 20 години. Това било направено по време на предизборната кампания с идеята, че на Джексън няма да му е до банката и закона ще мине. Джексън обаче успял да отхвърли това предложение и спечелвайки втори мандат през 1833 дай заповед на финансовия министър да изтегли държавните сметки от Втората банка. Обаче министъра отказал да я изпълни и бил незабавно уволнен. Вторият финансов министър току що назначен получил същата заповед и също отказал да я изпълни. Една третия министър изпълнил заповедта на президента. След което започнала специфична криза. Втората банка изкуствено предизвикала паралич в кредитирането рязко съкращавайки паричната маса. Резултата бил дефлация, и депресия. Обаче тогава времената били още невинни и били припомнени думите на Бидл преди кризата "Сега ще му покажем на Джексън". Импийчмънтът на Джексън пропаднал, лиценза на банката не бил продължен, а сената образувал комисия по разследване действията на банката. Бидл не отишал пред комисията и отказал да покаже финансовите документи за което бил арестуван и съден, но накрая оправдан. Послед залп в тази война бил опит за убийство на Джексън, убец стрелял по Джексън с два пистолета, но пропуснал. Следващите 15 години САЩ съществували напълно успешно и без централна банка. Съществували златни и сребърни монети, а също и банкноти на отделните банки. Това бил любимия способ за печалба на банките, тъй като можели да напечатат повече банкноти, отколкото имали обезпечение. Освен това имало такова забележително място като Дивия запад където банкерите можели да избягат с парите на своите банки или просто да преместят своя офис в някакво диво място, до което хората не можели да се доберат и да изтеглят парите си. В 1861 започнала гражданската война и тук се изяснило, че на промишлено развития север не му стигат пари, а на робовладелческия юг му стигат. Югът бил по богат от севера. И тук президента Абрахам Линкълн извършил революция. Той започнал да печата банкноти на федералния резерв. За да се различават от банкнотите на другите банки техните гърбове били зелени и поради това били наречени грийн бакс. В резултат била подкопана системата за получаване на доходи от банките. Линкълн както знаем е бил убит, възможно и поради това. След което за кратко време грийн баките били изведени от обръщение и повече не се печатали. В 1873 конгреса по желание на лобиста Ернст Сейд взела решение за извеждане от обръщение на среброто, което предизвикало силна криза. През 1881 за президент бил избран Джеймс Гарфилд който дотогава ръководел банковия комитет на конгреса. Почти веднага след това в своя реч казал "Този който контролира паричната маса в страната се явява пълен властелин на нейната промишленост и търговия, когато разберете колко просто цялата икономическа система се контролира от няколко влиятелни хора, то няма да е нужно да търсите причините за кризите и инфлацията". След няколко седмици Гарфилд бил убит. При това в края на 19 век САЩ сформирали своя собствена технологическа зона, трета подред, първата била английската, а втората германската. В този момент станало ясно,  че долърът е една от няколкото световни валути, както британския фунт и германската марка. В началото на 20 век се появила още една технологична зона-японската, но тя била на периферията. Уилям Маккинли през 1900 възбудил разследване за монопол върху един от водещите банкери Морган. Когато бил млад, той бил агент на Ротшилд по кредитирането на севера по време на гражданската война, а от друга постепенно монополизирал банковата сфера. И в резултат в началото на 20 век го разследвали. Обществото поддържало президента Маккинли и в края на 1900 той бил преизбран. Малко след това бил убит през 1901. Разследването разбира се било прекратено. В началото на 20 век нивото на разделение на труда в САЩ достигнали своите граници. Банките вече не могли нормално да кредитират производството.  Ако кредитирали с отчета на всички рискове, то ставката ставала твърде голяма и тези заеми били непотребни, затова давали заеми под такива лихви които били на пазара. В резултат на многото загуби банките започнали да изпитват проблеми с ликвидността. А какво правят банките в такъв случай? Започват да си заемат една на друга. И в 1907 в САЩ започнала страшна криза преди всичко в междубанковото кредитиране. Проблема решил Морган, който през 1908 събрал всички големи банкери, които си опростили един на друг дълговете, недостигащите пари дал Морган и в този момент станало ясно, че трябва да се сменя системата. През ноември 1910 се състояло секретно съвещание във вилата на Морган присъствали всички големи и важни банкери било взето решение за създаване на институция, която да вземе на себе си част от рисковете на банковата система. Ако банките поемали рисковете на производителя, то тази институция поемала рисковете на банките чрез рефинансиране. През 1913 този закон бил приет. Това бил закона за федералния резерв. Това позволило да се даде допълнителен ресурс за задълбочаване на разделението на труда. През 1914 започнала ПСВ, чийто икономически смисъл била борбата между английската, американската и германската технологични зони за пазари. Русия по това време била част от германската технологична зона. Законът за Федералната резерва система бил приет при президента Уидроу Уилсън който изкарал два спокойни мандата и никой не се пробвал да го убие. ФРС е организация със сложна структура, там има 12 частни резервни банки, има и централни ръководни органи, комитет по откритите пазари в който има 12 души, от които 5 назначава президента, включително и председателя, а частните банки назначават 7 резервните банки. Това е практически частна структура. По нататък за сметка на ФРС и победата в ПСВ развитието продължило благополучно до края на 20 те години. В края на 20 те банките разчитайки на това рефинансиране от ФРС започнали да кредитират не производителя, а потребителя. Но само по 2 операции. В началото на 20 те започнали да кредитират спекулантите със земя, тези които с кредита купували земя, а после я продавали и спекулантите на пазара за ценни книжа. В резултат през 20 те в САЩ възникнали два финансови балона, на пазара за земя и ценни книжа. Пазара за земя рухнал през 1927, а фондовия пазар през 1929. Но това още не предизвикало икономическа криза. През 1930 фондовия пазар си върнал половината от спада през 1929. И в този момент започнала дефлационна криза. При това тогава доколкото имало златен стандарт ФРС не печатал долари. В резултат кризата вървяла по класически дефлационен сценарий. Търсенето падало, производството спирало, общо спада бил около 35% от БВП. И нищо не можело да се направи защото стимулиринаното с кредити частно търсене било дотолкова по голямо от държавното,  че опитите на държавата да го увеличат, което и правел Хувард не довели до нищо добро. Защото всички бюджетни възможности на държавата били 2-3% БВП, а спада бил 1% в месец, тоест около 12% за година. На фона на 12% спад 2-3% възможности на държавата не дали ефект. През 1933 президент станал Рузвелт. Той водел същата политика като Хувър, но приел някой много интересни закони. Преди всичко той обявил фалит. Намалил златното съдържание в долара. Освен това провел конфискационна реформа със златото. Гражданите били задължени да продадът всичкото си злато на държавата на цени 2-3 пъти по ниски от пазарните. Освен това гражданите нямали право да вземат сейф в банката без знанието на данъчен инспектор какво се съхранява там. Правели се опити Рузвелт да бъде осъден за някой от своите закони които нарушавали свободите, но съда го оправдал с формулировката "Да, той е виновен, но е могъл да постъпи по друг начин".

В края на 30 те вече имало 5 технологични зони-. британска, германска която започнала да се възстановява, американска, японска и съветска. И станало ясно, че мястото не стига. Криза имало и в Япония, и в Германия и в Британия и в САЩ. Започнала ВСВ. По резултатите от ВСВ от 5 технологични зони останали 2. Съветска и западна. Германската и японската унищожили и разделили, британската влязла цялата в американската. При това това станало още до края на войната през 1941, когато в Казабланка се срещнали Рузвелт и Чърчил и Чърчил в обмен на военна помощ разрешил САЩ да търгуват директно с британските колонии. Британската система за разделение на труда била унищожена. Британия станала част от САЩ. След това започнал много бърз икономически ръст и той продължавал в СССР до началото на 60 те. Когато Хрушчов на 21 конгрес на КПСС приемал новата програма на Партията и казал, че след 20 години ще построим комунизма, той говорел напълно честно. Понеже тези темпове на растежа които били в СССР от 1945 до 1960 били невероятни. И ако бъдат продължени още 20 години тези темпове, то действително бихме построили комунизма. Но проблема бил че и в СССР бил научно-технически прогрес и в началото на 60 излязохме на ниво на което повече не може да се развиваме. В СССР беше социализъм, планова икономика поради което кризата се изразявала в падане на ръста. А това го разбирали шефовете, затова били опити за реформи, първо Хрушчовската реформа, после Косигинската реформа, но доколкото базовата основа не се променяла то тези реформи нямали успех. Тук трябва да се каже нещо много важно, в отличие от икономексизма в политикономиката темата за края на капитализма не е табуирана и идеята на Адам Смит, че е нужно разширяване на системата, тоест нужно е да се победи САЩ можело е и да се измисли. Но проблема се състоял в това, че в края на 19 началото на 20 век тази тема се развивала от Роза Люксембург която през 1905 или 08 се изпокарала с Ленин и той заклеймил икономическите и изводи. В резултат на това тази тема зависимостта на темпа на растеж от мащаба на системата, който още Адам Смит измислил била табуирана и в СССР. И така кризата започнала, но на първо време падал само темпа на ръста. В САЩ също започнали да се проявяват някой елементи на кризата в началото на 60, макар всичко да изглеждало нормално. Следващия президент на САЩ решил да повтори фокуса на Линкълн и започнал да пуска банкноти не ФРС, а на министерството, след което завършил така както и Линкълн. Единствената разлика била, че бил убит не с пистолет, а с пушка. А после през 1971 бидейки последния велик американски президент Ричърд Никсън се случило страшното, започнала кризата. На 15 август 1971 Никън обявява втория за 20 век фалит на САЩ. Той изобщо се отказва от златното съдържание на долара. От гледна точка на икономиката това означава, че е възможностите на банките и ФРС за поемане върху себе си на рисковете на производителите са изчерпани. Започва криза. В този момент се появява усещането, че САЩ са загубили съревнованието на двете системи. Защото в САЩ вече има спад, а в СССР все още има ръст. И в този момент СССР можеше да форсира победата. И ако теорията която започна да съчинява Роза Люксембург вече я имаше, то СССР трябваше да притиска САЩ по основните направления. Да усилва идиологическата борба, да ожесточи бюджетните проблеми на САЩ, и да усили проблемите свързани с нефтената криза. Вместо това СССР постъпи точно наобратно. Той започва масови продажби на нефт на световните пазари, сключи през 1971 с Никсън договора за ограничаване на стратегическото въоражение, който снел натоварването от американския бюджет. И накрая през 1973 било подписано съглашението в Хелзинки в което се признава западната концепция за правата на човека. Ето тази графика е нивото на средната заплата в САЩ. Отчетливо се вижда ръста при разширяването на пазарите, когато за сметка на разширяването се намалявали рисковете на производителя- до началото на 70 те, след това тежка криза. След това отново ръст свързан с рейгъномиката, обаче той е свързан много с това, че американците променили метода за разчет на инфлацията. Ако не правим това и смятаме по старите методики от 70те, то получаваме тази червена крива която показва, че реалното ниво на заплащане продължава да пада. Ако се направи такава графика за домакинствата там картинката ще е още по красива, там честната червена линия с минимума от 1980 върви хоризонтално. Разликата между заплатите и доходите на домакинство идват от там, че е увеличило числото на работещите в американското семейство. През 1980 са били средно 1,20 души на домакинство (от 5 омъжени жени е работела 1), а днес работи всяка втора. Но ви обръщам внимание, че този минимум съответства на доходите, на покупателната способност в началото на 60 те. Днешната заплата на американците с отчета на инфлацията по покупателна способност съответства на началото на 60 те. Доколкото на американците им дали 10 години в течение на които те можели да мислят какво да правят те измислили рейгъномиката. Икономическият проблем е, че рисковете са твърде големи, да се задълбочава разделението на труда е вече невъзможно, банките вече не могат да финансират производителя. Какви са вариантите? Вариант 1 Разширение, както ни е учил още Адам Смит. Невъзможно, понеже всичко което е било възможно да се заеме вече е заето, а което не е заето там е СССР, великия и ужасен. Остава един вариант, този вариант е снижаване риска на производителя за сметка на увеличението на потреблението. В края на 70 те Пол Волкер ръководител на ФРС и администрацията на Картър разработили нова икономическа програма. Но Картър не бил избран за втори срок и тази програма започнал да реализира Роналд Рейгън. От което и тя получила име рейганомика. Ключов елемент на рейганомиката се явява кредитиране на потребителя. И тук се сблъскваме с една идиотска ситуация защото ако на човек му се дадът пари на кредит за три годин, то той разбира се в първата година ще увеличи потреблението си, но общо за трите години то ще падне. Значи съответно няма да получим ръст. Поради което бил изменен модела на кредитиране. Сега ще ви разкажа история която сам измислих за да илюстрирам тази ситуация. И така някакъв джентълмен се връща след работа вкъщи и на прага го чака жена му и казва "Скъпи случи се катастрофа". "Нещо с децата ли?" пита нашия герой. "Не не с децата всичко е наред, но пералнята се счупи". "А казва мъжът радостно, това е нищо, ще се оправим". Но жена му казва "Не, не скъпи ти не разбираш, аз утре имам среща с приятелки, така че, иди реши въпроса и докато не го решиш не си идвай вкъщи". И така излиза нашия герой на улицата и мисли "Откъде да взема пари за нова пералня". И тогава вижда надпис "Банка" и влиза в нея. Там банковия служител го пита "С какво можем да ви бъдем полезни" и той казва "Трябва ми пералня". И тук банковия служител го пита нещо което в реалния живот никога няма да ви попитат в банката "Ние разбира се можем да ви помогнем, но колко пари можете да си позволите да ни плащате за да не се обремени вашия семеен бюджет". Нашия герой казва "1000 рубли на година"- това са условни цифри. "Отлично- казва банковия служител, ние имаме политика, че на всяка дадена в заем рубла трябва да получим 20% отгоре. Торади това ви предлагаме да ви дадем кредит в 5000 рубли, с тях ще си купите пералня, още сега в съседния магазин, а ще трябва да ни върнете 6000. 1000 рубли след година ще са процентите и още 5000 в течение на 5 години". Добре" казва нашия герой и подписва договора. След година идва носи 1000 рубли за процентите по кредита, вземат му ги казват "Знаете ли, икономически бум, велико щастие ни осени, всичко е супер. Акционерите намалиха изискванията, оборота ни расте и сега не трябва да връщате 20%, а само 10%. Поради това сме готови да ви дадем кредит от 10 000 рубли, след година ни връщате 1000 за процентите и 10 години по 1000 ще ни плащате. С 5000 гасите предишния си кредит веднага, а с другите 5000 купете на жена си съдомиялна". Той радостно взема кредита. След година идва с 1000 рубли- процента по 10 000 ния кредит. И му казват "Знаете ли вие сте идеалния клиент имате потресаваща кредитна история. Всичко е супер и само за вас 5% и ние сме готови да ви дадем 20 000 рубли на същите условия. 10 000 гасите предишния кредит, 1000 догодина плащате лихвите и после 20 години по 1000 рубли". Той казва "Супер" и взема кредита. Минава още година, той пак пристига в банката с 1000 рубли и му казват "Знаете ли, вие спечелихте вътрешнобанкова лотария, само за вас 2,5% -ето ви кредит от 40 000".

има само два проблема. Първия -дълговете през цялото време растът, а вторият е, че всичко това става на фона на падащата стойност на кредита. И сега като ключова картина, това което описва крайния резултат от рейганомиката. През 1980 Пол Волкер който се бори с инфлацията вдигнал отчетната ставка на ФРС на ниво 19%, оттогава ставката постоянно пада. Единственото изключение е от 1994 до 2000 когато за сметка на разширението на територията на СССР е можело да си спомнят за щастието. А червената линия е линията на 30 годишните ипотеки не ставката на ФРС, а реалната ставка. Тук графиката не е до края. В края на 2008 ставката на ФРС стана равна на 0. Механизма за снижаване на риска на производителите за сметка на стимулирането на потребителя свърши. И се върнахме в кризата от 70 те или същата криза от 1907-08. Това са кризите от падането на ефективността на капитала- 1907/8, 30 те и 70 те. Сега той се повтаря. Пълен аналог от пролетта на 1930, това е септември 2008. Започна дефлационен шок. Обаче Бернанке днешния шеф на ФРС който е специалист по великата депресия разбра, че бива да прави чисто дефлационен шок, защото това ще е катастрофа 1% от БВП както тогава и той започна емисионно наливане на системата. А долара напомням сред бретънуудското съглашение е световна валута. След разпадането на СССР той е валутата на единната световна система на разпределение на труда. При това, за това време се получи тази забележителна картина. Средния дълг на американското домакинство- всички вземат заеми порасна от 60-65% годишния доход до към 130% от годишния доход. Сега малко падна, до 120%. Но такъв обем на дълга все едно не може да бъде върнат. Икономиката не генерира такива потоци, че да позволи да се върне този дълг. Нормата на влоговете падна до 0, но това са официални данни, в реалността падна до -5%. От тази графика следва, че търсенето на американските домакинства в сравнение с техните доходи са повече от 3 трилиона долара за година. Това е мащаба на спада който ни чака. Търсенето трябва да падне, а с него ще пада и дохода и така те ще падат, докато дойдат на точката на равновесие, която е по ниска със 7 трилиона долара от днешната. С отчета на реалния БВП на САЩ който е около 13 трилиона това е падане около 55-60%

Какво е това съвременния богат човек? Това е човек чиято капитализация на активите е условно 8 милиарда долара. Това е много, но капитализацията на хляба не се маже. За да се прави нещо, сделки, сливания, поглъщания, инвестиции в собствеността на него му трябват пари. И какво прави този богат човек? Под тази капитализация взема кредити. Ако на тия 8 милиарда има 5 кредити ситуацията е отлична, а ако е на 7 то ситуацията е търпима. А ако има активи за 8, а дългове за 9, то ситуацията е сложна. При това тези активи му дават някаква годишна печалба- условно да кажем 200 милиона, които отиват за погасяване на дълговете по кредитите. Всичко е супер. Нашите олигарси се разориха през есента на 2008 по много проста схема-капитализацията падна. И там където имаше 8 милиарда станаха 4, а то и 3. И картинката е активи за 3-4 милиарда, а дългове на 5 или 7. А доходността пада до 50 милиона, с тях не може да се плаща лихвата. И това е съдбата на по голямата част от хората които днес се считат за богати. 9 от 10 ще се разорят по този начин. Това е катастрофа от гледна точка на съвременния елит и те отчаяно се съпротивляват. Какво те започнаха да правят? Значи повтаря се кризата от 70 те и 30 те. Няма къде повече да се разширява. ПСВ и ВСВ беше борба между технологичните зони. Днес света е една технологична зона, всички пазари се контролират от долара. Всичко което се произвежда по света се произвежда за да се продаде в САЩ за долари или да се продаде на тези които имат долари защото са продали нещо на САЩ. Преди кризата 40% от световното потребление е САЩ. Няма възможност за разширение, механизма за стимулиране е изчерпан, дълговете са критически. При дълг 120-130% лихвите не могат да се обслужват даже ако са 2-3% както сега. Какво да се прави? Тук не може да не изникне мисълта да се повтори фокуса от началото на 20 век. Днес практически имаме пълно повторение на картината от началото на 20 век. Тогава е имало независими банки и е била направена надстройка във вид на централна банка. Днес се появи идея да се направи централна банка на централните банки по света. Която да поеме върху себе си част от рисковете. Днес не е 07-08 година, Морган го няма, а има чиновници, които открито започват да обсъждат тази идея. Това се обсъждаше в документите на Г-8, Г-20, на разни конгреси. Беше взето решение, че тя ще е на базата на МВФ. Беше определено и името на новата валута "Специални Права на Дълг" с която МВФ ще кредитира централните банки. С този лимит те ще кредитират своите банки. А който не успява ще умре. Всичко било супер. Но тук американците изведнъж откриват, че тази банка им забранява да емитират долари. И се случи историята със Строс Кан. Първоначално отстраниха Строс Кан а на следващия ден темата за централната банка на централните банки изчезна като с магическа пръчка от всички документи. А после изгониха представителите на банкерското лоби от администрацията на президента Обама. Защо стана това? Защото стана ясно, че отстраняването на Строс Кан световния финансов елит трябва да търси механизъм за спасение. А какви са механизмите? Доколкото последния скок в разделението на труда беше извършен чрез изкуствено стимулиране на потреблението което завършва и търсенето ще пада, но нивото на разделение на труда ще се намали. Както се снижи в Русия през 90 те. Тогава ние губехме на година по 100-200 уникални технологии. Преди това можехме да го правим, а сега не можем, защото няма нито оборудване, нито хора, нито заводи-нищо няма. Технологията е изчезнала. И това ще се случи по цял свят по банална причина. Няма търсене. Той ще пада. Той всъщност вече пада, макар отчаяно да се опитват да го стимулират. В тази ситуация е нужно да се търсят други източници. И световния финансов елит е разделен на 3 групи. 1 група която залага на контрола на печатната машина ФРС но изключително в интерес на САЩ. Тоест това ще е по малка технологична зона в САЩ, не на цял свят, а само в САЩ на базата на ресурса от емисията на долара. 2 група иска да запази за себе си световните финансови институти и се опитва да извлече всички ресурси от тези механизми които още имат. Тоест тази група е решил, че доколкото вече няма активи- това са преди всичко финансови институти. То тя трябва да изтрие дълговете. Точно тази група която оглавява МВФ устрои нещата в Кипър като първи опит да видят как ще се получи. При това те нарушават правото на частна собственост, обявяват, че банковия депозит вече не е актив, но те нямат изход. А 3 група измисли съвсем забележителен изход. Те сметнаха, че ако вече не е рентабилно да се поддържа единна система за разделение на труда, то може да направят няколко валутни зони по света и да играят ролята на посредник между тях. Тази група се базира в Лондон и конспиролозите наричат Родшилди. Та те се прехвърлиха от Лондон в Хонконг и залагат на златото като нова единна мярка за стойност. Именно тази група е заинтересована в развитието на Митническия съюз и Русия отново да стане сила. Всичко в света ще има 5-6 валутни зони - доларова зона, евро зона, латинска америка и южна африка, юана, индия ката самостоятелна зона и накрая евразийската зона, където има двама ключови играчи- Русия и Турция. Тоест долара се превръща от световна в регионална валута .

Редактирано Юли 4, 2017 от Frujin Assen

[Frujin Assen]

Ако ви е интересно мога да преведа и още негови лекции. Обърнете внимание на тази например.

https://www.youtube.com/watch?v=gsyaGGD03pQ

https://ok.ru/video/10244982108

Редактирано Юли 4, 2017 от Frujin Assen

[Б. Киров]

On 6/26/2017 at 7:40, Frujin Assen said:

Всичко което се произвежда по света се произвежда за да се продаде в САЩ за долари или да се продаде на тези които имат долари защото са продали нещо на САЩ. Преди кризата 40% от световното потребление е САЩ. Няма възможност за разширение, механизма за стимулиране е изчерпан, дълговете са критически.

Фружине, респект за труда, интересно е, но поне на пръв прочит откривам пробиви в логиката и несъответствие с реалността, като цитираното например. Вече, а и от доста време, не всичко, което се произвежда, се произвежда, за да се продаде в САЩ и по мое мнение тази тенденция ще продължава да смалява неотклонно тези 40 процента, ако и в момента са толкова. Пръв пример под ръка - вътрешният пазар на Китай, той има над 400 млн. потребители средна класа, които и по сегашните стандарти за това са по-голям пазар от цяла Европа и американския пазар като число, все още не по покупателна сила, но тенденцията е тази сила да расте, те са консуматори. Аналогична е ситуацията и в Индия. Китай след кризата, поради свиване на пазарите му в САЩ, поемат ясен курс към развиване на вътрешен пазар, цялото им производство се ориентира към това.

[Frujin Assen]

Киров, лекцията е от 2014, а това за 40% той казва преди кризата, тоест преди 2008. Тоест става въпрос за преди 10 години.

[Б. Киров]

Преди 55 минути, Frujin Assen said:

Киров, лекцията е от 2014, а това за 40% той казва преди кризата, тоест преди 2008. Тоест става въпрос за преди 10 години.

Доста неща се промениха оттогава, а и се променят. Иначе човекът обяснява много ясно това, което иска да каже, явно има дарба да го прави. Друг е въпросът, ако се подходи по-задълбочено и аналитично към тезите му с проверка на факти и най-вече цифри, дали тези неща, които говори ще издържат на такава проверка.

[nik1]

За мен цялата статия е нов вид политически икономизъм (по-рафиниран и по-достоверно изглеждащ от класическите), с руско-патриотичен акцент..(Долара ке падне, да живее рублата)

 

Цитирай

Тази група се базира в Лондон и конспиролозите наричат Родшилди. Та те се прехвърлиха от Лондон в Хонконг и залагат на златото като нова единна мярка за стойност. Именно тази група е заинтересована в развитието на Митническия съюз и Русия отново да стане сила. Всичко в света ще има 5-6 валутни зони - доларова зона, евро зона, латинска америка и южна африка, юана, индия ката самостоятелна зона и накрая евразийската зона, където има двама ключови играчи- Русия и Турция. Тоест долара се превръща от световна в регионална валута .

Това са някакви бълнувания, или са просто зарибявки..

Драги Фружине, въвеждането на златен страндарт не зависи от решенията и желанията на някакви "групи", нарочени от конспиративистите, а от желанията и намеренията на изброените правителства и централни банки.
Международен златен стандарт бил възможен единствено ако поредица държави спазват следните правила

   -  безпрепятствена конвертируемост на парите в злато или в сребро;
    - безпрепятствен внос и износ на злато;
    - твърди предписания, обвързващи паричната маса на една страна с нейния златен резерв;

Е, къде Хазин е видял такива намерения в руското правителство или централна банка,  в турското, в китайското, в индийското, в американското, в ЕЦБ, съвета на ЕС или ЕП   и т.н.?????? Латинска Америка пък изобщо не може да бъде обединена в каквто и да е икономически или валутен съюз - имаме различни икономически законодателства и икономики в целия спектър от либерални до нелиберални иконимики, че тази идея е върховна бълнувация..

ПС

Апропо, "златния страндарт" се провали тогава когато едно или повече от едно от НУ (Необходимите условия) не бяха налични (сещайте се вие) .."Златнодоларовият" стандарт се провали по същите причини- поне едно от тези условия не беше налично..

 

Редактирано Юли 4, 2017 от nik1

[Frujin Assen]

Както си прочел Ники, той говори за три групи финансисти, всяка от които има някакъв план за световната икономика. Те естествено се борят помежду си и не е ясно коя ще победи, и ще победи ли напълно.

Напълно нормално човека е да се интересува най вече от съдбата на Русия, защото е руснак (по точно руски евреин).

[sirius]

Ник, условията или се договарят или се диктуват от най-толерантния.
Това при условия няколко държави да го въведат.
Ами ако една държава го въведе? Въпроса е да има ресурс за това. Това е достатъчно злато, достатъчно политически ресурс и ... достатъчно голяма икономика.

[Frujin Assen]

https://www.youtube.com/watch?v=gsyaGGD03pQ

... и само един проблем, расте дълга. А сега голите цифри- САЩ в 1981 за цялата история преди това средния дълг на домакинствата не е надхвърлял 60-65% от годишния доход на домакинство. През 2008 130% средният дълг е нарастнал два пъти. Сега (2014) малко е намалял до 120%. Второ Отчетната ставка на ФРС е била 19% през 1980 и 0% през 2008. Да се поддържа дълг от 120% при повишаваща се ставка е невъзможно. Затова ако става въпрос за повишение на ставката, то това означава само едно- опрощаване на дълга. А опрощаването на дълга е гибел за всички кредитни учреждения, защото дълговете са техните активи. Средната американска работна заплата по покупателна способност е на нивото от 1958. Значи БВП на САЩ пада два пъти. Това е около 1,5 пъти повече отколкото кризата през 30 те. Това е картината която виждаме днес. Какво стана в Русия в края на 80 те? На народа беше казано "Момчета, модела на комунистическото бъдеще се оказа неправилен, после започнаха лъжите. Кое не се е получило, как не се е получило, защо не се е получило, но това, че този модел е вече покойник разбирали всички. После беше казано "А алтернатива у вас (в смисъл у народа) има ли? - Не няма. Правилно! А ние имаме. Ще строим капитализъм-вижте колко хубаво живеят на запад". Но при това разбира се показвали витрини на които имало 200 марки сирене и никой не говореше колко пари трябват за да влезеш в този магазин. После започнаха манипулативни технологии които са добре известни.

После ще продължа.

[Б. Киров]

On 6/26/2017 at 7:40, Frujin Assen said:

В края на 30 те вече имало 5 технологични зони-. британска, германска която започнала да се възстановява, американска, японска и съветска. И станало ясно, че мястото не стига. Криза имало и в Япония, и в Германия и в Британия и в САЩ. Започнала ВСВ. По резултатите от ВСВ от 5 технологични зони останали 2. Съветска и западна. Германската и японската унищожили и разделили, британската влязла цялата в американската. При това това станало още до края на войната през 1941, когато в Казабланка се срещнали Рузвелт и Чърчил и Чърчил в обмен на военна помощ разрешил САЩ да търгуват директно с британските колонии. Британската система за разделение на труда била унищожена. Британия станала част от САЩ.

On 6/26/2017 at 7:40, Frujin Assen said:

Доколкото земята е крайна, то задълбочаването на разделението на труда, научно техническия прогрес като механизъм е ограничен. Карл Маркс който изучавал Адам Смит не могъл да мине покрай този извод. И поради това започнал да създава теория на посткапиталистическия свят, защото задълбочаването на разделението на труда- научно техническия прогрес при него се асоциира с капитализма. Ако тази система е крайна, то нещо ще се появи, когато всички възможности за разширение са изчерпани. И той измислил теория, която в икономическата си част той нарекъл "политикономика", но заедно с нея той развил философия и пълноценна историческа концепция "исторически материализъм". Така за пръв път в човешката история била създадена концепция, която описвала целия обществен живот на човечеството. Разбира се в нея имало грешки, неизяснени въпроса и прочее. Доколкото за капиталистите идеята за край на капитализма изобщо не им харесва, били измислени алтернативни концепции, веберовската социология, други концепции за историята. В качеството на алтернатива на политикономиката била измислена друга наука наричана днес популярно "икономикс". Доколкото в политикономиката един от базисните моменти е края на капитализма, то в икономикса такъв няма. Тази тема е табуирана. Това което за Адам Смит и Карл Маркс е било абстракция, а именно единна система на разпределението на труда днес е факт. Днес цялата планета е една система на разпределение на труда с център в САЩ. Поради това научно техническия прогрес като механизъм за развитие  завършва своето действие. Но икономиксистите на могат да опишат това. Цялата съвременна икономиксистка наука започвайки от МВФ и Световната банка завършвайки с Чикагския и Харвардския университети не са в състояние да обяснят какво се случва в световната икономика. Не защото те са глупави, а защото в тяхната терминология тази тема е табу.

 

On 6/26/2017 at 7:40, Frujin Assen said:

От тук е извода, че някъде от края на 18 началото на 19 век светът трябва да представлява такива големи системи на разпределение на труда, които ние наричаме "технологически зони", които се разширяват доколкото могат, а когато вече няма как започват да се конкурират, като в тях започва криза.

Зоните за разпределение на труда, според Хазин, са били ограничени в миналото, от което той вади заключението, че и зоните на пазарите са такива. Хазин обаче в тази лекция анализира историята зад нас, но тя продължава напред.

Хазин препокрива значението на две понятия като ги превръща в синоними: зони на разпределение на труда със зони на пазар; пазарът обаче в неплановата икономика е практически неограничен, за разлика от плановата, защото свободният пазар зависи единствено от желанията и покупателните възможности на консуматорите и то в глобален мащаб; ако пазарът на нещо е изчерпан, производителите на този продукт търсят по-добри негови варианти или създават съвършено нови продукти и пазарът в тяхната технологична зона на разделение на труда се разширява. Също така тези производители търсят зони на нови пазари, извън техните технологични зони на разделение на труда, това се нарича глобализъм.

Тогава производителите започват да разширяват и зоните за разпределение на труда и този процес не е вече географски фиксиран в регион, неговата сфера става глобалното развитие на нови технологии за производство, тоест зони на разпределение на труда.

Примерно казано, американските технологии на Епъл отиват в зоната на китайското разпределение на труда и т.н., откъдето продуктите отиват на пазарите в глобален мащаб, не само в САЩ, където е технологичната зона.

Процесът би могъл да има край точно толкова, колкото би могла да има край историята.

Такъв „край” на историята и свободния пазар /а ”свободен пазар” е синоним на „капитализъм”/ може и да се обоснове теоретично / но това се нарича „утопия/, възможно е на теория и дори на практика да бъде постигнато „замразяване” на историята и на свободния пазар с тоталитарна диктатура и планова икономика, но „замразените” исторически системи не съществуват дълго, защото колабират от вътрешни проблеми – хилядолетният Райх просъществува десетина години, болшевишкият експеримент на планова икономика, комбинирана с тоталитарна лява диктатура просъществува малко повече от 70 години, след което колабира от вътрешните си икономически проблеми.

On 6/26/2017 at 7:40, Frujin Assen said:

Когато Хрушчов на 21 конгрес на КПСС приемал новата програма на Партията и казал, че след 20 години ще построим комунизма, той говорел напълно честно. Понеже тези темпове на растежа които били в СССР от 1945 до 1960 били невероятни. И ако бъдат продължени още 20 години тези темпове, то действително бихме построили комунизма. Но проблема бил че и в СССР бил научно-технически прогрес и в началото на 60 излязохме на ниво на което повече не може да се развиваме. В СССР беше социализъм, планова икономика поради което кризата се изразявала в падане на ръста. А това го разбирали шефовете, затова били опити за реформи, първо Хрушчовската реформа, после Косигинската реформа, но доколкото базовата основа не се променяла то тези реформи нямали успех.

Тук Хазин си противоречи сам:

- от една страна, темповете на растеж в СССР са толкова големи, че след 60-те години на съветската икономика й трябвали само още 20 години, за да построи комунизма - Тоест от всекиго според способностите, всекиму според потребностите, неограничено потребление.

- от друга обаче самият хазин казва " Но проблема бил че и в СССР бил научно-технически прогрес и в началото на 60 излязохме на ниво на което повече не може да се развиваме. В СССР беше социализъм, планова икономика поради което кризата се изразявала в падане на ръста."

За мен несъответствието е очевадно: след като си постигнал толкова високи темпове на растеж, какво се е случило след 60-те, че ти е попречило да ги поддържаш през следващите 20 години до постигането на комунизма: Хазин сам отговаря, плановата икономика.

[Frujin Assen]

Четеш Хазин като дявола евангелеето). Когато той говори за разширяващи се технологични зони няма предвид, че технологичната зона включва само една страна. Например Русия влиза в германската технологична зона преди ПСВ. ПСВ и ВСВ са войни между технологичните зони. След 1989 вече има една световна технологична зона, която обхваща целия свят и която няма къде повече да се разширява.

Сега за рейгъномиката.

След 1944 светът е разделен на две големи технологични зони- западна и съветска. Западната изпада в криза през 70 те защото повече няма къде да се разширява-всяко кътче на земята което не е в американската зона е в съветската. Тогава измислят да стимулират търсенето. Но как е възможно един човек с 100 лв доход да похарчи 200 лв? Ами като му се даде заем. Това е рейгъномиката -раздаване пари на хората, които те няма как да върнат.

Апропо, това тук го няма, но Хазин счита, че Сталин изгражда корпоративна държава. Държава корпорация. А след него съветската икономика тръгва към все по пазарни отношения. В този смисъл крайността на капиталистическите технологични зони важи с пълна сила и за съветската икономика. Фундаментална разлика между американската и съветската икономика няма. Съветската планова икономика е по добра от пазарната американска, защото американската икономика катастрофира през 70 те, а съветската през 80 те. Отделен е въпроса, че на запад измислиха рейгъномиката, а на изток не измислиха нищо.

[Б. Киров]

Преди 27 минути, Frujin Assen said:

Четеш Хазин като дявола евангелеето). Когато той говори за разширяващи се технологични зони няма предвид, че технологичната зона включва само една страна. Например Русия влиза в германската технологична зона преди ПСВ. ПСВ и ВСВ са войни между технологичните зони. След 1989 вече има една световна технологична зона, която обхваща целия свят и която няма къде повече да се разширява.

Сега за рейгъномиката.

След 1944 светът е разделен на две големи технологични зони- западна и съветска. Западната изпада в криза през 70 те защото повече няма къде да се разширява-всяко кътче на земята което не е в американската зона е в съветската. Тогава измислят да стимулират търсенето. Но как е възможно един човек с 100 лв доход да похарчи 200 лв? Ами като му се даде заем. Това е рейгъномиката -раздаване пари на хората, които те няма как да върнат.

Апропо, това тук го няма, но Хазин счита, че Сталин изгражда корпоративна държава. Държава корпорация. А след него съветската икономика тръгва към все по пазарни отношения. В този смисъл крайността на капиталистическите технологични зони важи с пълна сила и за съветската икономика. Фундаментална разлика между американската и съветската икономика няма. Съветската планова икономика е по добра от пазарната американска, защото американската икономика катастрофира през 70 те, а съветската през 80 те. Отделен е въпроса, че на запад измислиха рейгъномиката, а на изток не измислиха нищо.

Приятелю, не ме разсмивай - ако съветската икономика беше по-добра от американската, сега българските младежи щяха да емигрират в СССР, но къде е той?

Ако Хазин твърди, че Сталин изгражда корпоративна държава, Хазин се превръща в истински авторитет за мен, аз също мисля, че сталиновата държава и нейните копия от "лагера" не бяха социалистически държави, а корпоративни държави, в които господстваше класа от монополисти-собственици в лицето на номенклатурата, тази система беше държавен капитализъм. Това го констатира и Джилас.

Ако държавният капитализъм в СССР беше използвал шанса си през 60-те, за който говори и Хазин, да изхвърли от арсенала си плановата икономика /колко чифта панталони да се ушият годишно, според Комитета по планиране/, тази система щеше да има перспектива; китайските номенклатури осъзнаха това 20 години по-късно и съчетаха държавния капитализъм с частен, ерго - те печелят. Руснаците проспаха този шанс, жалко за тях, сега тръгват от първи клас и ще си извървят целия път, но с половин век закъснение.

Плановата икономика без частна инициатива е икономически Франкенщайн - дори Ленин е схванал това и се е опитал да въведе НЕП, но не е имал време.

Дали чета Хазин като дявола евенагелието, може, в богомилските евангелия дявола е най-талантливия ученик на бог и негов земен наместник. Е Хазин не е бог, а аз не съм му ученик или наместник, но го чета внимателно, поне това, което си постнал от него.

Редактирано Юли 6, 2017 от Б. Киров

[Du6ko]

Българските младежи в Русия трудно биха се конкурирали с украинските , грузинските и молдованските. 

По брой на Гастарбайтери 1 са САЩ - 30 - 40 милиона , прсле Русия - 15 милиона и след това Германия с 8 милиона.

[Atom]

Има едно явление наречено "съзидателно разрушение".  Това е процес, при който статуквото в икономиката е нарушено от предприемачи, които чрез въвеждането на иновации се надяват да извлекат печалба. Въпросните иновации могат да бъдат както технически, така и организационни, но винаги биват по-ефективни от съществуващите методи. В резултат на това иновативните предприемачи се радват за кратко на анормална печалба, докато иновацията не бъде усвоена и от други. Това води до ново статукво и процесът може да започне отначало.

Капитализмът е система, която се опира на  непрекъснато съзидателно разрушение. Този непрекъснат процес е несъвместим с плановата икономика или икономики със силни регулации. Плановата икономика и системите със силни регулации са много добри  за догонване, но в момента в който догонването е факт и се стигне едно определено ниво,  те започват да пречат, тъй като не допускат съзидателно разрушение.

Промяната в САЩ е обусловена от самата същност на капитализма, както и  "неправенето на нещо" в СССР се дължи пак на същността на плановата система.

 

[Du6ko]

Жалко че ръководителите на Япония и Китай , Синнапур и Тайван както и Ю Корея не прследваха нашият пример да рушат съзидателно. Навместо да рушат държавната власт  там грубо по азиатски се намесва в икономиката. Хвъргат се пари за пазни проекти от железопьтни свръхскоростни лини  , мостове , аутобани до пристанища по целия свят и други глупости. 

 

Реално и едната и другата крайности са еднакво опасни. Свръх планирането в държавата води до успех само при много способни ръководители . Но рано или късно ще ги замени някой кретен.

Свръх либерализацията и разградения двор в държавата винаги е фатално даже ако начело на страната са гении като И Костов , Паси , С Дянков , Плевналиев ,  Бойко и прочее .

Редактирано Юли 6, 2017 от Du6ko

[Б. Киров]

On 6/26/2017 at 7:40, Frujin Assen said:

А 3 група измисли съвсем забележителен изход. Те сметнаха, че ако вече не е рентабилно да се поддържа единна система за разделение на труда, то може да направят няколко валутни зони по света и да играят ролята на посредник между тях. Тази група се базира в Лондон и конспиролозите наричат Родшилди. Та те се прехвърлиха от Лондон в Хонконг и залагат на златото като нова единна мярка за стойност. Именно тази група е заинтересована в развитието на Митническия съюз и Русия отново да стане сила. Всичко в света ще има 5-6 валутни зони - доларова зона, евро зона, латинска америка и южна африка, юана, индия ката самостоятелна зона и накрая евразийската зона, където има двама ключови играчи- Русия и Турция. Тоест долара се превръща от световна в регионална валута .

Като изключим конспиративния елемент за ролята на Ротшилд, деверсификацията на основните валути вече е факт: еврото и китайския юан са такива. Рублата ще види ролята си на световна валута през крив макарон, макар че на Хазин може и да му се привиждат такива илюзии, за Латинска Америка и Индия също не мисля, Ник е отговорил. Златото обаче ще поскъпва, защото страни като САЩ, Германия, Русия, Китай и Индия разчитат на него да балансират срещу рискове и са го включили като голям баланс в резерва си - това може веднага да се провери в статистиката. Освен това има още една важна подробност, която Хазин не споменава - китайската централна банка е напълно независима по отношение на политиката си от Световната банка, тя участва в различни международни споразумения, но оперира независимо, когато сметне това за необходимо, за разлика от Руската, Европейската и не съм сигурен за Индийската.

С две думи - деверсификацията на световната валута долар е факт, според мен запасите в евро и юани ще увеличават процентите си в различните централни банки и тук Хазин е напълно обективен, като твърди, че ще се обособят поне три самостоятелни зони - Америка, Европа и Азия - колкото са основните валути в света.

Това за евразийска зона, нещо като четвърта самостоятелна зона, с основни играчи Турция и Русия, ми звучи като разказите на барон Мюнхаузен.

Редактирано Юли 6, 2017 от Б. Киров

[Frujin Assen]

Човекът е руснак, нормално е да мисли рускоцентрично.

[nik1]

Преди 7 часа, Б. Киров said:

Тук Хазин си противоречи сам:

- от една страна, темповете на растеж в СССР са толкова големи, че след 60-те години на съветската икономика й трябвали само още 20 години, за да построи комунизма - Тоест от всекиго според способностите, всекиму според потребностите, неограничено потребление.

- от друга обаче самият хазин казва " Но проблема бил че и в СССР бил научно-технически прогрес и в началото на 60 излязохме на ниво на което повече не може да се развиваме. В СССР беше социализъм, планова икономика поради което кризата се изразявала в падане на ръста."

За мен несъответствието е очевадно: след като си постигнал толкова високи темпове на растеж, какво се е случило след 60-те, че ти е попречило да ги поддържаш през следващите 20 години до постигането на комунизма: Хазин сам отговаря, плановата икономика.

Абсолютно.

За мен е доста непонятно как един икономист прави толкова погрешни заключения, да и погледнах - Хазин няма никакво икономическо образование

Цитирай

 

Хазин родился в Москве 5 мая 1962 года, закончил математический класс 179-й школы. По собственному признанию, мечтал учиться в МГУ^[4], но был вынужден в 1979 году поступить в Ярославский государственный университет. На втором курсе перевёлся на механико-математический факультет МГУ, который закончил в 1984 году по специальности статистик (кафедра теории вероятностей)^[1][6]. По распределению попал в Институт физической химии к Алану Гривцову, где занимался теоретическим обоснованием прикладных задач химической физики с 1984 по 1989 год. На сайте Физического института им. Лебедева приведены аннотации нескольких работ Хазина по статистической физике^[7][8].

После этого Хазин два года проработал в Институте статистики Госкомстата СССР под руководством Эмиля Ершова^[4].

 

 

Всички "правилни" отговори за сталиновата командна икономика (дали ще я наречем корпоративна, номенлатурна или както и да е) се съдържат в един ключов факт- СССР никога не премнива минава капана на средните доходи , и нито една източноевропейска страна не може да го премине, докато целия запад е преминал този капан .Е няма как една икономика която не преминала капана средните доходи, да е по развита от такава която го е преминала..

Апропо, линейният модел никога не е работил в СССР или където и да е другаде в Източна Европа , имало е някакъв квази-линеен модел на догонване. (дори може да се окаже че в България е имало по-висо9ки темпове на догонване отколкото в СССР, но това не интересно или тема за дискусии, има достчъно данни и публикациуи в тази насока, който наистина се интересува, може да провери)

Да продължа: Растежът  през 60-те години в СССР, а НРБ е цикъл, пррез който всички страни/иконимики  излезнали от капана на ниските доходи (чрез индустриализацията си) - преминават. Някои от тях развайки се успяват и да избягват и от капана на средните доходи. Кои са тези страни 1) това са страните с пазарна,  а не с планова икономика.2 ) страните в които е достигнато някакво ниво на върховенство на закона

Т.е излиза че плановата икономика е просто начин за догонване на добрите състезали, но не и за изпреварване.. Същото което пише Атом

[Б. Киров]

1 hour ago, nik1 said:

Всички "правилни" отговори за сталиновата командна икономика (дали ще я наречем корпоративна, номенлатурна или както и да е) се съдържат в един ключов факт- СССР никога не премнива минава капана на средните доходи , и нито една източноевропейска страна не може да го премине, докато целия запад е преминал този капан .

Сталинската командна планова икономика е базирана върху идеологията на марксизма, но премълчаван факт от нейната история е, че тя разчупва канона на марксизма и може да се каже, че го изопачава. Марксистката теория за комунизма предвижда световна победа на тази икономическа система и постепенно отпадане на държавата. Сталин на практика грубо изопачава марксизма и го дописва в източносатрапски вариант: той преформулира постулатите на Маркс и го допълва, че комунистически икономически модел може да бъде изграден в една отделна страна.

Това е на теория, но на практика съветската държава има една единствена цел по време целия сталински период - военна победа над капитализма в световен мащаб. Ето защо Сталин "стоманизира" цялата икономика, той подготвя ССР за световна война, докато управлява след смъртта на Ленин до смъртта си през 1953. Цялата икономика се индустриализира с тази единствена цел да обслужва военната машина. Това донякъде е развитие идеите на Лео Троцки за "перманентната революция", но Троцки е отстранен като основен конкурент от Сталин, поради несъгласието му, че комунизмът може да бъде изграден в отделна страна.

След смъртта на Сталин /и фактически крахът на възможностите на съветската система да завладее по военен път поне европейския континент/ цялата тази планово-военнизирана икономика продължава да върви по инерция до своя колапс през 90-те, но тя губи целта, поставена й от Сталин - да съкруши Запада по военен път. Причината е ясна - атомната бомба, която изключва оцелели и от двете страни. Броят на танковете и дивизиите вече не е решаващ. В състезанието по производителност за пазара плановата централизирана икономика е обречена в надпреварата с несъвършената, но ориентирана към конкуренция капиталистическа икономика, извличаща дивиденти най-вече от цивилния пазар и трансформираща всички военни технологии в граждански. Разликата непрекъснато се увеличава, желязната стена между двете системи не успява да скрие несравнимо по-високия стандарт на живот от другата страна на Стената, и настъпва онзи момент в историята, когато самите граждани от източната страна пожелават разрушаването на тази стена.

 

Редактирано Юли 6, 2017 от Б. Киров

[Atom]

Гледах няколко клипа на Хазин. Съсредоточих се върху анализите му на руската действителност, тъй като световните анализи ми се виждат малко като "димна завеса".

Честно казано не мога да разбера идеята на този човек. Ясно става, че според него сегашния модел на управление на Русия е тотално сбъркан. Русия е пред разпад, икономиката е в колапс, институциите не работят или направо ги няма, държавата на практика е абдикирала от задълженията си и т.н. Всички в управлението са шайка мошеници - правителството начело с Медведев, хората в централната банка, икономическите екипи и т.н.

С една дума Русия има проблем, тъй като се управлява от гадове-либерали (без Путин). Системата трябва да се промени, но самият Хазин не дава рецепти за промяна. 

В нета има и други подобни "икономисти", "политолози" и т.н., чийто послания са същите със съвсем малко по-различен поглед. Чудя се за какво е всичко това. Какви са целите на подобни послания? Какъв е смисъла да плюеш, да чертаеш апокалиптични картини, да прогнозираш още по-гадно бъдеще, но без да даваш алтернатива?

 

[nik1]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Сталинската командна планова икономика е базирана върху идеологията на марксизма, но премълчаван факт от нейната история е, че тя разчупва канона на марксизма и може да се каже, че го изопачава. Марксистката теория за комунизма предвижда световна победа на тази икономическа система и постепенно отпадане на държавата. Сталин на практика грубо изопачава марксизма и го дописва в източносатрапски вариант: той преформулира постулатите на Маркс и го допълва, че комунистически икономически модел може да бъде изграден в една отделна страна.

Всъщност командната система е антимарксова още при създаването си. Обяснено е добре, как и защо от проф Г. Петров в книгата му "Крахът на тоталитраната икономика" (ти като човек от бизнеса не би трявало да имаш проблем намирането на книгата - чете се лесно).

Ключовите неща в теорията на Маркс са т.н.. "трудова собственост" и "трудови доходи".

Да илюстрирам : Тази парадигма в някакъв вид съществува донякъде на Запад (включвам и днешна България) и в Китай - В Китай това се отнася до владеенето на земята, от тези които я обработват,

На Запад това са владетелите/ползвателитев/собственостици които са и работници..  Образно казано днешните дребни бизнесмени, разчитащи само на семействата си и на себе си, са донякъде част от марсическата икономическа теория

За големите предприятия теорията (Маркс) предполага друго - те са собственост на условно казано държвана банка или фонд, но работниците (с избрани от тях менаджери) са владетели на тези средства, и като владелети те внасят накякви средства/вноски за фонда.

Много важно- Маркс на няколко места изрично, пише че тези икономнически  субекти трябва да са независими (т.е пазарът действа за тях,!),

Кое от тези ключови неща е спазено в командната системна, Ами нито едно от тях не е спазено - вижда се:

- няма пазар (всъщност всичко е регулирано от заплатите на рабиотниците, които са еднакви навсъкъд, до цените на суровините), и субектите не са независими (всички решения се взимат от другаде, кои на кого и на кава цена и колко ще продаде)

- работниците не са владетели на средствата на произвоството, реалните владетели и разпоредители са номеклатурата

При Маркс има и демокрация , забележете той не я отрича за работниците (които освен работници са и владетели)- отрича само "нетрудовата собственост" и "нетрудовите доходи".

В тази връзка командната система не просто се разминава, тя е пълно противоречие на Маркс - имаме номеклатуеа, която се разпореда със средствата за производство, тази номенклатура е несменяема и пази властта си  помощта на репресивните органи!

-----------------

За да разберем Маркс, трябва да видим в кое време той живее и в какви икономически реалности има в Германия по това време- : те са на едри земевладелци и едри индустриални собственици, а работниците са крайно бедни, като пропастата между тях е е много голяма ..
Всъщност този икономически чески статут (положение) се повтаря при индуструализацията при Сталин  - отново се поява едрия индустриален разпоредител/владетел/собственик - и това е номеклатурата!
(за благозвучие се казва че това е "държавата",но всъщност не може нещо абстрактно да осъществава твова владене,никога не е било абстрактно. казвам го за Фружина - това владене и управление се осъществява точно и само от една прослойка, която политически икономически си е закрепила и "осребрила" своето място)

 

ПС

Има един труд, които доказва и илюстрира че хората участващи в управлението се държат като икономически субекти със своите интереси, ще го намеря и ще го дискутираме..

Номенкатурата също си има своите икономически интереси- от магазини с намалени цени с качествени продукти, жилище в добър квартал, дача, кола за собствено ползване, шофьор, охрана, добро здравеопазване, достъп до добър университет, възможност за почива в Сочи или пътуване в чужбина. В случая може да не става дума за капиталистически доходи, но материалните интереси и придобивките ги има! А те всъщност са разменната монета, или валутата в една планова икономика!

 

 

 

 

 

Редактирано Юли 6, 2017 от nik1

[Б. Киров]

Преди 7 часа, nik1 said:

Всъщност командната система е антимарксова още при създаването си. Обяснено е добре, как и защо от проф Г. Петров в книгата му "Крахът на тоталитраната икономика" (ти като човек от бизнеса не би трявало да имаш проблем намирането на книгата - чете се лесно).

Ключовите неща в теорията на Маркс са т.н.. "трудова собственост" и "трудови доходи".

Да илюстрирам : Тази парадигма в някакъв вид съществува донякъде на Запад (включвам и днешна България) и в Китай - В Китай това се отнася до владеенето на земята, от тези които я обработват,

На Запад това са владетелите/ползвателитев/собственостици които са и работници..  Образно казано днешните дребни бизнесмени, разчитащи само на семействата си и на себе си, са донякъде част от марсическата икономическа теория

За големите предприятия теорията (Маркс) предполага друго - те са собственост на условно казано държвана банка или фонд, но работниците (с избрани от тях менаджери) са владетели на тези средства, и като владелети те внасят накякви средства/вноски за фонда.

Много важно- Маркс на няколко места изрично, пише че тези икономнически  субекти трябва да са независими (т.е пазарът действа за тях,!),

Кое от тези ключови неща е спазено в командната системна, Ами нито едно от тях не е спазено - вижда се:

- няма пазар (всъщност всичко е регулирано от заплатите на рабиотниците, които са еднакви навсъкъд, до цените на суровините), и субектите не са независими (всички решения се взимат от другаде, кои на кого и на кава цена и колко ще продаде)

- работниците не са владетели на средствата на произвоството, реалните владетели и разпоредители са номеклатурата

При Маркс има и демокрация , забележете той не я отрича за работниците (които освен работници са и владетели)- отрича само "нетрудовата собственост" и "нетрудовите доходи".

В тази връзка командната система не просто се разминава, тя е пълно противоречие на Маркс - имаме номеклатуеа, която се разпореда със средствата за производство, тази номенклатура е несменяема и пази властта си  помощта на репресивните органи!

-----------------

За да разберем Маркс, трябва да видим в кое време той живее и в какви икономически реалности има в Германия по това време- : те са на едри земевладелци и едри индустриални собственици, а работниците са крайно бедни, като пропастата между тях е е много голяма ..
Всъщност този икономически чески статут (положение) се повтаря при индуструализацията при Сталин  - отново се поява едрия индустриален разпоредител/владетел/собственик - и това е номеклатурата!
(за благозвучие се казва че това е "държавата",но всъщност не може нещо абстрактно да осъществава твова владене,никога не е било абстрактно. казвам го за Фружина - това владене и управление се осъществява точно и само от една прослойка, която политически икономически си е закрепила и "осребрила" своето място)

 

ПС

Има един труд, които доказва и илюстрира че хората участващи в управлението се държат като икономически субекти със своите интереси, ще го намеря и ще го дискутираме..

Номенкатурата също си има своите икономически интереси- от магазини с намалени цени с качествени продукти, жилище в добър квартал, дача, кола за собствено ползване, шофьор, охрана, добро здравеопазване, достъп до добър университет, възможност за почива в Сочи или пътуване в чужбина. В случая може да не става дума за капиталистически доходи, но материалните интереси и придобивките ги има! А те всъщност са разменната монета, или валутата в една планова икономика!

 

 

 

 

 

+ Благодаря Ник, много ценен и интересен постинг за мен. Ще потърся книгата на Г. Петров и ще я прочета. Ще се радвам, ако откриеш отделна тема за това, защото мисля, че много хора не познават същността на командно-административната система на сталинизма и хранят някакви илюзии по отношение на нея.

Да разделяш хората по класово-партиен признак е толкова човеконенавистно, колкото и да ги разделяш по расов, а сталинизмът ликвидира хиляди хора, единствено заради тяхната класова принадлежност, това е престъпление срещу човечеството в особено големи размери.

Ако някой си мисли, че пиша клишета, може да прочете документалистика за чистките от 30-те години в СССР, такава литература излезе в големи тиражи през втората половина на 80-те на руски език, има я и в мрежата по руските сайтове. За мен като литератор бе достатъчно и "Разораната целина" от Шолохов, за да си изградя реален образ на случилото се през онези години в Русия - всеки среден селянин с някаква обработваема земя да бъде заклеймяван като "кулак" и репресиран, това е пълен цивилизационен и икономически регрес.

Сталинизмът няма нищо общо с марксизма, той е феодализиране на руската държава, защото номенклатурата става колективен собственик на цялото национално богатство, а работниците и селяните, тоест градският и селският пролетариат по мерките на марксизма, са лишени от всякаква лична собственост, а имат единственото право да работят и умират в интерес на номенклатурната класа и нейния върховен Вожд. Това е средновековен регрес и трагедия за народите, живели в тази система. След ВСВ режимът разхлабва репресивните мерки, но не променя икономическата си база. Темата заслужава отделно разглеждане.

[Atom]

Преди 42 минути, Б. Киров said:

Ако някой си мисли, че пиша клишета, може да прочете документалистика за чистките от 30-те години в СССР,

Между другото Хазин прокламира нещо подобно. Според него нещата в Русия са катастрофа.  Изходът е вътрешноелитна война с непредсказуем край, която може да помете всички, вкл. и Путин или "контролирана чистка" подобно на тази през 30-те.  Хазин започва в 8:35. Чистката се прокламира в 15:50

 

Редактирано Юли 7, 2017 от Atom

[Б. Киров]

1 hour ago, Atom said:

Между другото Хазин прокламира нещо подобно. Според него нещата в Русия са катастрофа.  Изходът е вътрешноелитна война с непредсказуем край, която може да помете всички, вкл. и Путин или "контролирана чистка" подобно на тази през 30-те.

 Доколкото схванах, говорят за малко по-различна "чистка", цивилизовано отстраняване на бюрократи от целия управляващ екип и изпращането им на заслужен отдих, но да - използват термина "чистка", а Хазин дори се върна към 1937 и после изведнъж се сети за Ли Куан Ю и вкараните му в затвора за корупция политически съратници. Имаше и други интересни изказвания, заслужава си да се анализира този видеозапис. Също така езикът на жестовете.

Най-интересна за мен обаче е целта на обсъжданата "правителствена чистка" - и двамата събеседници бяха единодушни, че тя е неизбежна и въпрос на време, целта е коренна смяна на икономическия курс и хармонизация на политиките с тези на администрацията на Тръмп. Ще се заема да прочета повече от Хазин, струва ми се, поне по начина му на изразяване, че той е инсайдер, а не клоун в обкръжението на властта, може и да се заблуждавам. Не бих го сравнявал с Фьодоров.

Редактирано Юли 7, 2017 от Б. Киров

[sirius]

Преди 20 часа, Б. Киров said:

Хазин препокрива значението на две понятия като ги превръща в синоними: зони на разпределение на труда със зони на пазар; пазарът обаче в неплановата икономика е практически неограничен, за разлика от плановата, защото свободният пазар зависи единствено от желанията и покупателните възможности на консуматорите и то в глобален мащаб; ако пазарът на нещо е изчерпан, производителите на този продукт търсят по-добри негови варианти или създават съвършено нови продукти и пазарът в тяхната технологична зона на разделение на труда се разширява. Също така тези производители търсят зони на нови пазари, извън техните технологични зони на разделение на труда, това се нарича глобализъм.

Тези две понятия (зоните на разпределение и пазар) се припокриват. Имаш разпределение на труда - имаш пазар. Нямяш разпределение - нямаш парички. Освен ако не е за ресурси. И точно затова пазарът не е неограничен - тези които не са си разделили труда, не могат да си позволят да пазаруват (изключваме евентуално богатите щото са малко).
И такова животно като "свободен пазар" се намира в резервата за редки животни, където е и "развития комунизъм". В индонезия или бангладеш, където произвеждат маса маркови гуменки ... не могат да си ги позволят. Желанията нека ги оставим. Човек за да има нещо, да, трябва да го поиска. Но след това или трябва да има паричките (които един чичко печата) или просто да преодолее появилите се пречки и да обладае собственоста върху нещото. Ако купува с паричките на чичкото, значи "спазва" правилата, които чичкото е поставил (ако е от индовезия).

Като отишли първите "американци" в америка, местните индианци много се впечатлили от стъкълцата. Е те това е "търсенето на нови пазари извън технологичните зони" - среща на две много различни култури. И то в различна степен на развитие. Нарича се и пиратство, инвазия, колониализъм ... много имена има. Това е джакпота в "търговията" на пирата. Всеки пират е готов да глобализира. 

Относно развитието. Англосаксите се развиват откъмто търговия, реклама (голям текст), адвокатство (ситен текст), "имидж" и техника. Но винаги в името на парите. Най-ценното в ценностната система на чичко паричко са паричките. 
Докато това не характерно за ... да кажем албанците. За шиптъра чест и достойнство значат нещо. Не му е нужно да произвежда стъкълца за продан. Пък били те и с картинка на нагризана ябълка.  И за руснака не е важно да произвежда стъкълца с ябълки. Затова не ги произвежда. Той пък произвежда Пушкин и ... оръжие. Пушкин за голямата руска душа и оръжие за да има с какво да посрещни похотливите. А между Пушкин и оръжие е всичко между идея и материя. Демек всичко. Но айфона не им е приоритет. Няма някак смисъл. Както и няма смисъл да се състезават кой е най добър в яденето на хамбъргъри за време. А за американеца има. И ще си сложи тапията в рамка в офиса...

Ние например правим азбуки. Ама не можем да ги продадем. Щото не ги правим за да ги продаваме. Както и разни учения - произвеждаме ги. И пак не за да ги продаваме.

И става интересно като си произвел азбука и учение, а детето ти иска айфон.

Както и да е.