Хазин Фундаментална лекция

[Б. Киров]

On 7/15/2017 at 22:18, bulgaroid said:

Относно доходите, единственното препятствие е нашата олигархия. С всички сили се борят това да не стане,нито Европа нито САЩ ни пречат да вдигнем доходите.

Единственото, което ни пречи да вдигнем доходите е ниската производителност на българската икономика. Останалото е монетаризъм, водещ до фалит.

[insighting]

Преди 31 минути, Б. Киров said:

Единственото, което ни пречи да вдигнем доходите

Сега е по-трудно човек да продаде нещо, отколкото да произведе. Оттук идват и ниските доходи.

[Atom]

1 hour ago, Б. Киров said:

Единственото, което ни пречи да вдигнем доходите е ниската производителност на българската икономика. Останалото е монетаризъм, водещ до фалит.

Прав си, но Булгароид също е прав. Повишаването на производителността на труда зависи от работодателите. Те решават дали и колко да инвестират в машини и оборудване, които да позволяват по-висока производителност, тяхно е и решението кога и какви организационни промени да се правят  в същата посока.

Освен това производителността се измерва в пари. Например, ако цената на фризьорските услуги в провинцията е 5 лева, а в София - 20, при равни други условия (брой клиенти на ден, качество и т.н.) фризьорката в София ще има 4 пъти по-висока производителност на труда в  сравнение с тази от провинцията. Има два начина провинциалната фризьорка да постигне същата производителност. Първият е, по някакъв начин доходите в провинцията да започнат да се доближават с тези в София, което би позволило и покачване на цената на фризьорските услуги. Вторият е провинциалната фризьорка да отиде в София.

В България има официална политика за поддържане на ниски заплати. Ние се рекламираме като локация с  ниски разходи за труд и смятаме това за конкурентно предимство. Връзката на разходите за труд с производителността на труда обаче е двупосочна. Да, по-високата производителност позволява по-високи заплати, но от друга  страна по-високите разходи за труд стимулират въвеждането на иновации за повишаване на производителността на труда.

[Frujin Assen]

Това за ниската производителност на труда си го представям така... Дебелия и самодоволен чорбаджия дава акъл на смазания от умора аргат "Мързеливец си ти, затова няма да ти увелича заплатата". Иначе казано поредния аргумент в защита на тезата "Защо е по хубаво олигарха да има повече пари, а бедния да умира".

[Б. Киров]

Преди 1 час, insighting said:

Сега е по-трудно човек да продаде нещо, отколкото да произведе. Оттук идват и ниските доходи.

 

1 hour ago, Atom said:

Прав си, но Булгароид също е прав. Повишаването на производителността на труда зависи от работодателите. Те решават дали и колко да инвестират в машини и оборудване, които да позволяват по-висока производителност, тяхно е и решението кога и какви организационни промени да се правят  в същата посока.

Освен това производителността се измерва в пари. Например, ако цената на фризьорските услуги в провинцията е 5 лева, а в София - 20, при равни други условия (брой клиенти на ден, качество и т.н.) фризьорката в София ще има 4 пъти по-висока производителност на труда в  сравнение с тази от провинцията. Има два начина провинциалната фризьорка да постигне същата производителност. Първият е, по някакъв начин доходите в провинцията да започнат да се доближават с тези в София, което би позволило и покачване на цената на фризьорските услуги. Вторият е провинциалната фризьорка да отиде в София.

В България има официална политика за поддържане на ниски заплати. Ние се рекламираме като локация с  ниски разходи за труд и смятаме това за конкурентно предимство. Връзката на разходите за труд с производителността на труда обаче е двупосочна. Да, по-високата производителност позволява по-високи заплати, но от друга  страна по-високите разходи за труд стимулират въвеждането на иновации за повишаване на производителността на труда.

 

Преди 49 минути, Frujin Assen said:

Това за ниската производителност на труда си го представям така... Дебелия и самодоволен чорбаджия дава акъл на смазания от умора аргат "Мързеливец си ти, затова няма да ти увелича заплатата". Иначе казано поредния аргумент в защита на тезата "Защо е по хубаво олигарха да има повече пари, а бедния да умира".

Всички сме прави, но икономиката ни се върти в омагьосан кръг на ниска производителност – кое е първо, яйцето или кокошката?

За мен е кокошката, реалната стойност на произведеното като БВП, а не измерението му във вътрешен план като покупателна способност. Там нещата са 1:3, тоест един български гражданин произвежда реално по около 7000 долара брутен продукт годишно, но тези 7000 долара за него имат покупателна способност на вътрешния пазар около 20 000 долара. Да, но навън те пак са си 7000 долара, толкова е ефективността на този производител, измерена обективно, а не с домашни мерки и теглилки.

И сега, ако вдигнем в левове заплатите на всички граждани с 20 процента примерно, но не вдигнем тяхната производителност реално, тези граждани пак ще произвеждат реалните 7000 долара годишно, но повечето пари ще вдигнат цените и ще падне покупателната им способност – тя няма вече да е 20 000 долара годишно, а ще е с 20 процента по-ниска, тоест 16 000 долара. Това ще стане по съвсем елементарната логика – "изедникът-чорбаджия" /по Фружин/ ще вдигне цените на стоката си, ще продава по-малко бройки, но по-скъпи. Ще направи това не защото е злодей, а защото държавата го е задължила да плаща по-високи заплати на ратаите, а той откъде да ги избие – от цените на продукцията си, естествено.

И потъваме всички заедно – чорбаджии и ратаи.

Решението, според мен, е това което Атом казва – да се инвестират печалбите в иновации, нова техника и търсене на високотехнологични продукти, конкурентни на външния пазар.

Ама кой да търси такива решения – олигарсите ли? За какво им е на тях, те си имат държавна хранилка с обществени поръчки. И зацикляме, вече три десетилетия. Решението е политическо.

[insighting]

Преди 34 минути, Б. Киров said:

икономиката ни се върти в омагьосан кръг на ниска производителност

За да разбере колко е дневната производителност на един работник, работодателят трябва да умножи количеството работници по отработените дни в годината по производителността на труда, постигната по отчет. От получения резултат да извади същото, но като вземе производителността на труда по план, понеже се работи с планови и отчетни данни. От планирания обем като извади количеството работници и отработените дни, добавяйки резултата за дневната производителност на работника, ще провери дали съвпада отчетения обем на реализацията с действителния. Оттам нататък може да взема решения по какъв начин да повиши ефективността.

[Atom]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

И сега, ако вдигнем в левове заплатите на всички граждани с 20 процента примерно, но не вдигнем тяхната производителност реално, тези граждани пак ще произвеждат реалните 7000 долара годишно, но повечето пари ще вдигнат цените и ще падне покупателната им способност – тя няма вече да е 20 000 долара годишно, а ще е с 20 процента по-ниска, тоест 16 000 долара. Това ще стане по съвсем елементарната логика – "изедникът-чорбаджия" /по Фружин/ ще вдигне цените на стоката си, ще продава по-малко бройки, но по-скъпи. Ще направи това не защото е злодей, а защото държавата го е задължила да плаща по-високи заплати на ратаите, а той откъде да ги избие – от цените на продукцията си, естествено.

Голямата разлика между номиналните 7000 и потребителските 20000 е в цената на услугите, а не в цената на стоките. Стоките се търгуват свободно в цяла Европа и при цените им няма как да има голяма разлика, докато при по-голямата част от услугите потреблението е локално. Например наемът за общежитие на един студент е около 50-60 лева, заедно със сметките за ток, асансьор и т.н. При това положение една стая с трима студенти ще генерира месечно 150-180 лева към БВП. В Германия или Италия стаята ще генерира 450-500 евро. Същото се отнася за фризьорски услуги, здравеопазване, образование, култура, развлечения, хранене навън и т.н.

Повечето хора са заети в услугите и при ниски цени заплатите им няма как да са високи. Т.е. за да се запазят хората в България, заплатите, а от там и цените на услугите неминуемо трябва да вървят нагоре.

[Frujin Assen]

Или Киров да се реши проблема по марксиски (О какъв ужас, сам не мога да повярвам, че го казвам) да бъдат построени повече заводи за да има повече работни места.

Иначе, това което го казваш Киров изобщо не е така. Доскоро в кварталното кафене постоянно набираха сервитьорки. Плащаха им по 300 лв, държаха ги обаче не по 8 часа, а докато има клиенти (което можеше да продължи доста повече). Разбира се никакви трудови договори, никакви допълнителни заплащания и прочее изгъзици. Да не говорим, че търсеха все млади и симпатични момичета за да привличат клиенти. Сервитьорките идваха, работеха малко време и си отиваха. На шефа не му пукаше, набираше други. Обаче когато започнаха да набират сумати хора в завод в Сопот нещата се промениха. Първо започна да набира всякакви на възраст жени, после им дигна заплатите на 600 лв, започна да сключва договори. Накрая взе не 2, а 3 жени, за да не работят повече от 8 часа на ден... и забележи цените са същите (клиентелата е същата и никой не би му дал повече).

Голата истина е, че чорбаджията изедник също е човек... и е алчен, МНОГО алчен. От 99 дерета ще ви донесе вода да докаже, че той по големи заплати не може да даде. А дали наистина може или не може... като се има предвид, че всяка фирма е с двойно счетоводство, а сивия сектор е огромен никой не може да каже.

Редактирано Юли 17, 2017 от Frujin Assen

[Frujin Assen]

Което ме връща на "Новите бедни" на Хазин. Хора които нямат нито умение, нито образование, но знаят, че стандарта е кола, собствено жилище, телевизор, всяко лято на море и прочее. При настоящата криза казва Хазин чорбаджиите няма как да им осигурят такива доходи. И "новите бедни" стоварват вината върху властта. Според него точно това се случва в САЩ и Западна Европа- нараства броя на "новите бедни". Точно такава май е ситуацията в България. Обаче вместо ние да догонваме по доходи Запада, май те ни догонват по бедност (примерно Гърция).

[Б. Киров]

Преди 47 минути, Frujin Assen said:

Или Киров да се реши проблема по марксиски (О какъв ужас, сам не мога да повярвам, че го казвам) да бъдат построени повече заводи за да има повече работни места.

Иначе, това което го казваш Киров изобщо не е така. Доскоро в кварталното кафене постоянно набираха сервитьорки. Плащаха им по 300 лв, държаха ги обаче не по 8 часа, а докато има клиенти (което можеше да продължи доста повече). Разбира се никакви трудови договори, никакви допълнителни заплащания и прочее изгъзици. Да не говорим, че търсеха все млади и симпатични момичета за да привличат клиенти. Сервитьорките идваха, работеха малко време и си отиваха. На шефа не му пукаше, набираше други. Обаче когато започнаха да набират сумати хора в завод в Сопот нещата се промениха. Първо започна да набира всякакви на възраст жени, после им дигна заплатите на 600 лв, започна да сключва договори. Накрая взе не 2, а 3 жени, за да не работят повече от 8 часа на ден... и забележи цените са същите (клиентелата е същата и никой не би му дал повече).

Голата истина е, че чорбаджията изедник също е човек... и е алчен, МНОГО алчен. От 99 дерета ще ви донесе вода да докаже, че той по големи заплати не може да даде. А дали наистина може или не може... като се има предвид, че всяка фирма е с двойно счетоводство, а сивия сектор е огромен никой не може да каже.

Фружине, развесели ме с изповедта си за Маркс, какво пиеш, имаш едно черпене от мен за тази изповед. И в този форум съм писал, че според мен Маркс е гениален като икономист с неговата теория за капитала и принадената стойност и несъстоятелен като социален утопист с теорията му за разпределението на принадената стойност от този капитал. Накратко, според мен, разбира се, той е утопист в теорията си за комунизма, защото не отчита в теорията си наличието на неизкоренимото човешко качество алчност. Ако хората бяха изкуствени интелекти, лишени от страсти, вероятно щеше се получи този съвършено справедлив социален ред, но, уви, или Слава богу, те не са. Имахме спор на пет страници с Алвата в неговата тема по този въпрос.

Конкретно за сервитьорките и работничките - сервитьорите по цял свят изкарват средствата си от бакшиши, в някои цивилизовани държави дори е приет процент от сметката за тези бакшиши и не е прилично, ако си порядъчен човек, да не ги дадеш. Така че техните 300 лева са били поне двойни, но да не гледаме в чуждо канче.

Иначе съм напълно съгласен с теб, а и с Атом, че със сервитьорки голяма принадена стойност не можеш да създадеш в национален мащаб – такава се създава във фабриките, където нещата излизат на светло в счетоводството /или поне трябва/ и конкуренцията в заплащането на работна ръка е реално, защото има продукт.

Сивият сектор в България затова е повече от 30 процента от реалната икономика в България, защото държавата тук се държи като слон в стъкларски магазин – тя иска да остриже до голо всяка работеща овца /реално прибира поне 40 процента от доходите й/, а в същото време опищява орталъка срещу сивия сектор – е няма луди на този свят, хората крият реалните си доходи и минават в „сивото”. Не може и душата в рая, и данъците високи, и сив сектор да няма. В тези „деспотски” държави като Турция и Иран, провери сам в статистиката, държавата взема от гражданите си с преки и косвени данъци не повече от 20 процента, това отива в бюджета: или ще оставиш парите у хората, които работят, или никой няма да работи, или онези които работят ще го правят на сиво. "Аз ги лъжа, че работя, те ме лъжат, че ми плащат", онзи неувяхващ социалистически девиз.

Преди 37 минути, Frujin Assen said:

Което ме връща на "Новите бедни" на Хазин. Хора които нямат нито умение, нито образование, но знаят, че стандарта е кола, собствено жилище, телевизор, всяко лято на море и прочее. При настоящата криза казва Хазин чорбаджиите няма как да им осигурят такива доходи. И "новите бедни" стоварват вината върху властта. Според него точно това се случва в САЩ и Западна Европа- нараства броя на "новите бедни". Точно такава май е ситуацията в България. Обаче вместо ние да догонваме по доходи Запада, май те ни догонват по бедност (примерно Гърция).

Новите бедни в САЩ и Западна Европа са изпаднали от средната класа хора, поради сбърканата монетарна политика да се върти колелото на „количествените улеснения” от държавната администрация, обслужващо главно свърхмонополите /банкови и корпоративни/, като се хвърлят огромни необезпечени маси парични знаци с порочната идея, че тези пари, напечатани в аванс, „ще завъртят колелото” на активността и хората ще ги изработят – подобно на мишка, затворена в колело, която тича все по-бързо, за да излезе от него, но само го върти на място. „Новите бедни” са такива изтощени мишки, които отказват и не могат повече да въртят такова колело на излишни пари, те спират да тичат и изпадат от колелото на икономиката.

С това отговарям донякъде и на Атом, но ще го направя в друг постинг за него.

 

Редактирано Юли 17, 2017 от Б. Киров

[ramus]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

си наличието на неизкоренимото човешко качество алчност.

Ако хората бяха изкуствени интелекти, лишени от страс

Че това стои в основата на целия социум още от зората на човечеството, та досега. Но - никой не говори за АЛЧНОСТТА като дисекция - какво е, откъде идва, защо се проявява, как...

Комунизмът залага на същностна фундаментална грешка, главно заради пълното неразбиране на психичната страна на човешката природа, както и осмислянето и вникването им. Но няма и как да се очаква да са налице тия, след като никой философ, нито икономист нямат и елементарни понятия за психичния свят...

Та - грешката в комунистическата идея е - че се залага на страхът и контролът на "държавата" върху личностите в нея. Едновременно с това - при засилване на страховия фон, инстинктивно се покачва и проявата на АЛЧНОСТ, която е просто негова съпътстваща и едно от проявленията на страхуването. Хем  КОНТРОЛ от централизиран тип с използване на СТРАХУВАНЕ, хем залагане на претопяване на алчността - като базово проявление на същия този страх.

Това е огромна тема... но идеята ми беше че АЛЧНОСТТА има сложна структура и широка база от причинности и механизми, които резултират в онова, което обобщено се има предвид с думичката АЛЧНОСТ.

Също така правя обобщение от типа - продължава да се пренебрегва психичния фундамент на всичко човешко... НА ВСИЧКО-то - през ЧОВЕШКАТА ПРИЗМА. Странно изглеждат в моите очи всички "знаЕния" на фона на липсата на психичния фундамент, от които самите Знаещи основават своето "всичко" - през колективната или личната си призма. По този начин - пак през моите очи - всяко "знаЕне" е лишено от своята най-дълбока основа.

Наследството на това лишаване е вече с "хилядолетно" натрупване. Продължава да се идеализират философии, имена, идеологии, описания на света - като всяко едно от тях е лишено от СИНТЕЗ, включващ психичните полета на Отражателите си. Няма как при това положение фрагментарно и лишено от естествената си база "знаЕне" да има адекватност - особено когато се касае до "човешкия фактор"... а той, за мен - Е НАВСЯКЪДЕ и ВЪВ ВСИЧКО.

Редактирано Юли 17, 2017 от ramus

[Б. Киров]

1 hour ago, ramus said:

Комунизмът залага на същностна фундаментална грешка, главно заради пълното неразбиране на психичната страна на човешката природа, както и осмислянето и вникването им. Но няма и как да се очаква да са налице тия, след като никой философ, нито икономист нямат и елементарни понятия за психичния свят...

Та - грешката в комунистическата идея е - че се залага на страхът и контролът на "държавата" върху личностите в нея. Едновременно с това - при засилване на страховия фон, инстинктивно се покачва и проявата на АЛЧНОСТ, която е просто негова съпътстваща и едно от проявленията на страхуването. Хем  КОНТРОЛ от централизиран тип с използване на СТРАХУВАНЕ, хем залагане на претопяване на алчността - като базово проявление на същия този страх.

+ Рамус, слагам ти мой плюс за това, абсолютно точно е. Но! Донякъде. Защото ти говориш за реалния комунизъм, познат ни от тази социална система в Русия, бих го нарекъл сталинизъм. Да, той се базираше върху страх от държавна репресия, от една страна, и това пораждаше същевременно неистова алчност в поданиците на тази система, защото в икономически план тя произвеждаше всичко по план, само необходимото, по усмотрението на нейните вождове, а населението изпитваше несекваща алчност, породена от недоимък - по времето на социализма хората развиха това качество неимоверно. Алчността е еднакво силна и у бедните, и у богатите.

Маркс и Енгелс пишат своя "Манифест на Комунистическата партия" през 1848 година, след неуспешната революция на Парижката Комуна. В нея двамата развиват идеята за една друга държавна система. Те говорят за преходен период на терор, докато бъде унищожена капиталистическата класа като собственик на средствата за производство. След този период, средствата на производство преминават в ръцете на работниците и селяните, на производителите, и държавата като такава отмира. Няма държава, защото няма нужда от упражняване на терор, следователно няма и страх и страхуване. Работниците и селяните произвеждат продукция и разпределят помежду си принадената стойност, а обществото се самоуправлява без държава и без страх. Това е писано в медения месец на комунизма, когато Ботев поздравява Комуната със своето "Символ-Верую", и когато е било възможно потомствен капиталист, какъвто е Фридрих Енгелс да достигне до такава идея за премахване на собствената му управляваща класа.

Но по-късно тези идеи придобиват доста уродлива форма.

Редактирано Юли 17, 2017 от Б. Киров

[ramus]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Но по-късно тези идеи придобиват доста уродлива форма.

Но това е проблем не на идеите - а на дефицитите в разбиранията на авторите им. И на последващата репликация на тия дефицити от репликаторите на идеите. Защото какво е социума без репликации. Кой, кое и какво би било ако непрекъснато масата от хора не се стремяха  към репликиране и заимстване, към повторения на модели - първо в поведението, после - в отражението, след това - в мисленето... следвайки естествени първосигнални инстинктивни импулси, обобщени в случая с понятието "СОЦИАЛНИ". Напълно от полето на "социалния ХОМО"...

Разбира се че "по-късно тези идеи придобиват доста уродлива форма" - щото от идеите, до приложението им сред широкия социум - е пропаст. И тук въпроса е именно до дефицитите. Умението да се преминава пътя от конкретното, през частното, до абстрактното (идеалното или принципното, обобщение)... и обратно - е синтезен въпрос.

През очите на някой си незначителен и напълно неизвестен "рамус", цялата философска наука е изгубила "корените" на човешкия фактор и е изгубена в идеалното. И това не е проблем на философията, а на философите. Не е проблем на измисленото - а на (из)мислителите му. При дефицит от психичен характер, при това - базов и много задълбочен дефицит, това се отпечатва във всяко човешко производно. А то е навсякъде. И сега - продължава... Отгоре на всичко се добавя "социалния развален телефон и липсата на разбиране и вникване в механизма му, за да е възможно поне да се заобиколят негативите му - а те са мултиплицирането на грешките между авторите на идеята и "последователите"-репликатори, заради неадекватности и естествени проблеми в интерпретацията на "идеите"... Всичко тече почти "стадно", колкото и да се напира на "интелигентния ореол"...

Изгубени хора сред идеите си - собствените, наследени, научени и репликиращи предишни идеи. Идеи - останали сред социума, защото вършат работа в полза на едно или друго, на една или друга социално-личностна потребност... И най-големите грешки в социалната история на ХОМО е когато проблемна философия и идеална конструкция, се привиди и трансформира в "социална идеология" за решение на социални конкретни проблеми...

Примерите са навсякъде сред социалната история, дори в по-ново време - и Хитлер... и Сталин.. та досега и в Северна Корея... всичко това са възникващи идеологии, в основата на които стоят идеолози. В основата пък на тях - стоят точно определени социални отношения и проблеми... Идеолозите представят "решения", според тях. Други - решават как да "приложат" решенията - но дефиците се мултиплицират... Не е причината ХИТЛЕР, нито СТАЛИН (като формални примери). Не са причините в точно определени личности, но социалната история й е по-лесно да именно с "еталони"... за да прикрие че проблемите са огромната несъзнателност на масата хора в стремежа им да избягат от конфликтите - от вътрешно-личностните си, до социално значимите... Огромния хаос и импулсивност... точно като за тълпа. И точно зад горните формални "имена" стоят именно ТЪЛПИТЕ от следовници, от изпълнители... от цели огромни системи за репресии, контрол... Това е модел и досега се повтарят основите му, по цялото земно кълбо, през цялата история, ХОМО продължава да е хаотичен и импулсивен. Особено в групи... и най-вече - в "големи групи", той потъва обратно до "пещерата и джунглата"... откъдето непрекъснато си внушава че е "напуснал и поумнял"...

ПОЛЗА - е изразът на ключови базови потребности от периметъра на ХОМО сред всеки един от нас. И едно от базовите й проявления е точно АЛЧНОСТТА...

И само да напомня нещо просто, което може да е за някои скандално - особено тук, сред този форум:

Налице е форма на АЛЧНОСТТА, която е трупане на... знания. На информация от всякакъв характер.... Но и нещо много важно, един определящ детайл - информацията се поема заедно с точния начин за интерпретацията й. Маниакалния израз на това е провокиран от несъзнателен фон на флуктуираща тревожност. Някъде дълбоко те се водят от импулса на нещо дълбоко според което "в информацията, данните, обработката... новините, наученото по всякакви канали..." ще им подаде непрекъснато нужното... за да се успокоят, в склонност да намерят "утеха", чрез "отговори"... Ако ги няма - значи да се комбинира, да се моделира, да се наглася чрез подбиране и нагаждане на подбраното... Но като цяло - в търсенето на "готов набор от "отговори" - вече направени, създадени, подредени... И предложени именно заради "търсенето" е и предлагането. Нима това да е измислено от МАРКС... или от Енгелс - та това е израз на прост базов социален инстинкт. И от него - в социалната динамика и процеси.... Това изглежда доста първосигнално, нали, наивно - въобще се отнася до "някои други''... за "някой друг"... Но дали?

Една друга склонност на несъзнателните полета в ХОМО е невидимия за него импулс винаги да проектира негативите и проблемите извън себе си - или през конкретни обекти и хора. Или в идеални или събирателни образни форми... Само и само "да не е в него"... "да не е той самия". Важи както за отделната личност, така и за групите от личности - механизма е един, само мащаба е различния.

Твърде малко хора могат да си позволят да вникнат в това... и да са достатъчно узрели да поемат бремето да го "открият" в себе си... Да го изучат, да го вникнат, да го задълбочат... Но пък - именно с дефицита от невъзможността на всичко това твърде много социални "идоли", обявени за модели и авторитети, "създават идейните си конструкции"... и после други дефицитни като тях - ги репликират... И - сред нашия свят сега е "резултата" от всичко това, както и сред нас самите, в този момент...

Редактирано Юли 17, 2017 от ramus

[Б. Киров]

Преди 47 минути, ramus said:

Но това е проблем не на идеите - а на дефицитите в разбиранията на авторите им. И на последващата репликация на тия дефицити от репликаторите на идеите.

Не мисля нещо по-различно.

Ето защо разграничавам изследователя-икономист Маркс, автор на "Капитала" от идеолога Маркс, автор на "Манифест на Комунистическата партия".

Редактирано Юли 17, 2017 от Б. Киров

[Б. Киров]

Преди 19 часа, Atom said:

Голямата разлика между номиналните 7000 и потребителските 20000 е в цената на услугите, а не в цената на стоките. Стоките се търгуват свободно в цяла Европа и при цените им няма как да има голяма разлика, докато при по-голямата част от услугите потреблението е локално. Например наемът за общежитие на един студент е около 50-60 лева, заедно със сметките за ток, асансьор и т.н. При това положение една стая с трима студенти ще генерира месечно 150-180 лева към БВП. В Германия или Италия стаята ще генерира 450-500 евро. Същото се отнася за фризьорски услуги, здравеопазване, образование, култура, развлечения, хранене навън и т.н.

Повечето хора са заети в услугите и при ниски цени заплатите им няма как да са високи. Т.е. за да се запазят хората в България, заплатите, а от там и цените на услугите неминуемо трябва да вървят нагоре.

Вдигането на минимална заплата, според мен, ще има някакъв реален ефект, само ако се приложи в комплекс с правителствена програма за борба срещу бедността. Имам предвид онези 22 процента под чертата на бедността, които предимно са роми, но не само. А също така и следващите 20 процента от българската социална пирамида, които са пряко застрашени от бедност.

Ако се приложи правителствена програма за мащабно строителство на домове, например, в които се включат безработните от тази група, в съчетание с възможност за закупуване на тези домове, както е било направено в Сингапур, държавата в една сравнително краткосрочна перспектива от 20 години ще ликвидира бедността в този й неприемлив за европейска държава мащаб. Тези хора ще получат шанс да станат собственици на имоти работейки. Това ще реши до голяма степен и проблемите с образованието на техните деца. Също така, според мен, би следвало да се облекчи максимално разрешителния режим в областта на микробизнеса, семейния бизнес, в услугите и занаятите, да се даде пълна възможност на хората, които искат и могат да работят там да го правят, за да не тежат на социалните програми.

Иначе вдигане на минималната и съответно средна работна заплата без увеличение на реалния БВП само ще се стовари като данъчно бреме върху работодателите – независимо дали са частници или държава – защото те плащат осигуровки, като така ще натисне надолу реално работещия бизнес с още една тежест и в крайна сметка ще има отрицателен икономически ефект върху растежа.

Румънците вдигат сега работните си заплати, но имат реален брутен продукт на глава от населението с около 40 процента по-висок от нашия, точно с толкова вдигат и заплатите.

Редактирано Юли 18, 2017 от Б. Киров

[insighting]

Преди 42 минути, Б. Киров said:

Иначе вдигане на минималната и съответно средна работна заплата без увеличение на реалния БВП

Значителна роля за нарастване на БВП има многостадийното производство. В нашата страна този производствен цикъл е нарушен. Пример за това е памукът - главна култура, която България отглеждаше. Наместо това обаче сега се използват вносни суровини.

[Б. Киров]

On 7/18/2017 at 11:00, insighting said:

Значителна роля за нарастване на БВП има многостадийното производство. В нашата страна този производствен цикъл е нарушен. Пример за това е памукът - главна култура, която България отглеждаше. Наместо това обаче сега се използват вносни суровини.

Ако не се шегувате, говорите за суровинно ориентирана икономика. Площите, върху които се е обработвал памук в България през 50-те години на миналия век са били близо 2 млн.дка

https://bg.wikipedia.org/wiki/Памук

сега са 40 пъти по-малко, защото България внася памук. При това тези площи почти съвпадат с площите, където сега се отглежда една друга култура, от която се издържа голяма част от турския етнос - тютюн. Близо 1 млн. дка днес са засадени с тютюн. По производство на тютюн България е една от водещите страни в света на глава от населението. Обаче след няколко години силно ще се съкратят европейските пазари за български тютюн и ще секнат дотациите. Единствено в този аспект има някакъв смисъл да говорим за производство на памук в тези региони. Но по мое мнение, не е рентабилно, защото китайския, индийския, американския и турския памук вече така са заели пазарните ниши в световен мащаб с добро качество и евтина себестойност, че България трябва да се задоволи със социалната роля на собствено производство. И то с екстензивен характер - суровина. Като добавим факта, че почти целия ни износ е формиран от стоки с ниска добавена стойност /повече суровини, по малко квалифициран труд и технологии в тях/, производството на памук ще е още една тухла в тази сграда.

Сингапур няма капка нефт на територията си, но е един от най-големите износители на нефтени продукти, страната изнася технология и квалифициран труд и тази ориентация й позволява да е перманентно богата.

п.с. Възобновяване на такова мащабно производство на памук /за което очевидно има условия/ би имало някакъв положителен ефект върху националната икономика, ако се инвестира успоредно с него в текстилната и шивашката промишленост, които да затворят цикъла. А след средата на 90-те, при бърза справка, се оказва, че българската текстилна промишленост е деградирана.

Редактирано Юли 20, 2017 от Б. Киров

[insighting]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Ако не се шегувате, говорите за суровинно ориентирана икономика.

Ако трябва да посоча липсите на стадийна пропорционалност, ще засегна като несъответствия нарушената връзка между селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, както и изведените технологични стадии от химическата и текстилната промишленост в хода на историческото развитие на производството.

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Площите, върху които се е обработвал памук в България през 50-те години на миналия век са били близо 2 млн.дка

https://bg.wikipedia.org/wiki/Памук

сега са 40 пъти по-малко, защото България внася памук. При това тези площи почти съвпадат с площите, където сега се отглежда една друга култура, от която се издържа голяма част от турския етнос - тютюн. Близо 1 млн. дка днес са засадени с тютюн. По производство на тютюн България е една от водещите страни в света на глава от населението. Обаче след няколко години силно ще се съкратят европейските пазари за български тютюн и ще секнат дотациите. Единствено в този аспект има някакъв смисъл да говорим за производство на памук в тези региони. Но по мое мнение, не е рентабилно, защото китайския, индийския, американския и турския памук вече така са заели пазарните ниши в световен мащаб с добро качество и евтина себестойност, че България трябва да се задоволи със социалната роля на собствено производство. И то с екстензивен характер - суровина. Като добавим факта, че почти целия ни износ е формиран от стоки с ниска добавена стойност /повече суровини, по малко квалифициран труд и технологии в тях/, производството на памук ще е още една тухла в тази сграда.

Посредством модификации на принадената стойност, които зависят от държавното регулиране, с намаляването или предотвратяването на определено влияние на пазара се постига по-пълноценно използване на общественото богатство. Но модификациите на принадената стойност са негативен фактор за увеличаване на това богатство.

Преди 2 часа, Б. Киров said:

п.с. Възобновяване на такова мащабно производство на памук /за което очевидно има условия/ би имало някакъв положителен ефект върху националната икономика, ако се инвестира успоредно с него в текстилната и шивашката промишленост, които да затворят цикъла.

Многостадийното производство включва всички етапи на производствения цикъл, а това са частични вътрешнопроизводствени, вътрешноотраслови и междуотраслови процеси за създаване на цялостен продукт.

Преди 2 часа, Б. Киров said:

А след средата на 90-те, при бърза справка, се оказва, че българската текстилна промишленост е деградирана.

След 2003 г. производителите от текстилната и конфекционна промишленост използват 90% вносни суровини.

[Б. Киров]

Преди 40 минути, insighting said:

След 2003 г. производителите от текстилната и конфекционна промишленост използват 90% вносни суровини.

Така е и в други отрасли, защото българската суровинна промишленост не може да произвежда на ниска себестойност и високо качество, не може да се конкурира с вносните суровини. Ще Ви дам пример за хартиената промишленост - завода в гара Искър фалира, защото не устоя на цените и качеството на финландски и германски производители. цялото оборудване отиде за скрап, а хората в това производство си намериха други професии.

Това са рисковете на отворените пазари. Другото е държавен протекционизъм, който се практикува в Турция например. Затова турският икономически елит няма никакъв реален интерес да влезе на този етап в европейския съюз, това би го съсипало като конкуренция, местните монополи ще престанат да бъдат такива.

Но България е приела членството си в ЕС и не може да приложи такъв вид държавен протекционизъм. Ако цената на вносния памук е по-ниска, а качеството му по-високо, единствения начин да накараш местните текстилни и шивашки предприятия да работят с българска суровина са протекционизъм и държавни дотации.

В текстилната и шивашката индустрии сега са заети 110 000 от работната ръка, която я прави втори сектор след държавния по численост. Износът за 2015 е бил 90 процента за европейски пазари и е генерирал 1.8 млрд. евро, или близо 9 процента от целия износ на страната. това са впечатляващо високи числа, въпреки, че не успяват да достигнат тези, които са били преди 1989, когато в тези индустрии са работели 180 000 души и процентът от БВП от тях е бил много по-висок.

http://alternativi.unwe.bg/alternativi/br27/06.pdf

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2014/06/12/2321748_iznosut_na_tekstil_i_obleklo_dogonva_predkrizisnite/

Преди 40 минути, insighting said:

Посредством модификации на принадената стойност, които зависят от държавното регулиране, с намаляването или предотвратяването на определено влияние на пазара се постига по-пълноценно използване на общественото богатство. Но модификациите на принадената стойност са негативен фактор за увеличаване на това богатство.

Това се нарича държавен протекционизъм за местното производство. И предполага много силна държавна намеса в пазара. Високи мита пред вносните суровини, дотиране на местно производство.

Възможно е и се прилага. Възможно ли е обаче в контекста на ЕС и по правилата на европейското законодателство, според Вас? Всъщност това пропонира Хазин в лекцията си, но Русия не е член на ЕС и не е България, нито като пазар, нито като суровинни възможности.

 

 

Редактирано Юли 20, 2017 от Б. Киров

[insighting]

Много реформи се направиха, за да постигнем бързо критериите и стандартите на общността. Съпоставимост може да се осъществи чрез използване на единна условна валута - СПС (стандарт на покупателна способност). Ако реалният БВП на човек от населението в евро СПС през периода 1999-2002 г. за България е бил 0.24-0.26, то сега е около 0.9, което инициира стабилно нарастване. Защо тогава БДС (брутната добавена стойност) намалява?

[Б. Киров]

Преди 1 час, insighting said:

Много реформи се направиха, за да постигнем бързо критериите и стандартите на общността. Съпоставимост може да се осъществи чрез използване на единна условна валута - СПС (стандарт на покупателна способност). Ако реалният БВП на човек от населението в евро СПС през периода 1999-2002 г. за България е бил 0.24-0.26, то сега е около 0.9, което инициира стабилно нарастване.

Това изобщо не е точно:

http://www.nsi.bg/bg/content/11470/бвп-на-човек-от-населението-в-стандарти-на-покупателната-способност

Цитираните данни са от Евростат и сайта на НСИ. Ясно се вижда, че СПС на българския гражданин към 2016 е 0.48 от тази на средностатистическия гражданин на ЕС. Тоест за тези години между 2005-2016 България е мръднала с 9 пункта нагоре, по-малко от пункт за година.

Но спирам дотук участието в темата, поради усещането ми за пълно безразличие и недоброжелателност, към това, което пиша. Не от Вас, разбира се.

 

 

[Doris]

Недей, много информативно и интересно пишете.

[insighting]

Преди 21 минути, Б. Киров said:

Това изобщо не е точно:

http://www.nsi.bg/bg/content/11470/бвп-на-човек-от-населението-в-стандарти-на-покупателната-способност

Цитираните данни са от Евростат и сайта на НСИ. Ясно се вижда, че СПС на българския гражданин към 2016 е 0.48 от тази на средностатистическия гражданин на ЕС. Тоест за тези години между 2005-2016 България е мръднала с 9 пункта нагоре, по-малко от пункт за година.

Но спирам дотук участието в темата, поради усещането ми за пълно безразличие и недоброжелателност, към това, което пиша. Не от Вас, разбира се.

 

 

Много е точно дори. За обективна оценка на жизнения стандарт у нас посочвам съотношението между БВП на човек от населението в България и ЕС, т.е. ако БВП за страната през 2002 г. в евро СПС е 6360, а за ЕС съответно 24050, то реалният БВП е 0.26, а за да достигне сегашното равнище на реалния БВП на човек от населението в ЕС, на България ще са необходими повече от 30 години.

http://www.nsi.bg/bg/content/2285/паритети-на-покупателната-способност

 

Редактирано Юли 20, 2017 от insighting

[boyko]

Може да не е баш по темата, ама все пак показва какво аджеба е либарастията, пазарната икономика и прочие смешки на свободният и демократичен свят, за които опяват на лягане и ставане някои "икономисти"

http://www.spiegel.de/wirtschaft/soziales/volkswagen-audi-porsche-bmw-und-daimler-unter-kartellverdacht-a-1159052.html  

[Пандора]

https://kingworldnews.com/greyerz-this-is-the-real-reason-why-2018-will-be-an-absolutely-terrifying-year/