Отбелязваме 20 години от кацането на Патфайндър, което полага началото на постоянно роботизирано присъствие на Марс!

[SAlexandrov]

Отбелязваме 20 години от кацането на Марс Патфайндър, 20 години постоянно роботизирано присъствие на Марс!

Снимка от автоматичната междупланетна станция на НАСА "Марс Патфайндър", заснета през 1997 година. На нея се вижда как марсоходът "Съджърнър" изучава скалата Йоги. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

3 юли 2017 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. На 4-ти юли ще отбележим две десетилетия от успешното кацане на автоматичната междупланетна станция на НАСА "Марс Патфайндър" на повърхността на Червената планета. Юбилеят е много по-съществен, отколкото мнозина биха предположили - с кацането на "Патфайндър" е положено началото на постоянно роботизирано присъствие на Марс. Считано от 4-ти юли 1997 година до ден днешен, в околомарсианска орбита или на повърхността винаги е имало поне един функциониращ роботизиран апарат. При това НАСА не е единствената организация, която днес изучава Марс - автоматични станции на Индия, Европейската космическа агенция (ЕКА) и Русия събират уникални данни от орбитата й. Нека да не забравяме и българската следа в марсианските изследвания - малкият прибор "Люлин-МО" пристигна успешно около Марс в края на 2016-та година на борда на руско-европейската мисия "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър".

Но да се върнем на "Патфайндър", защото всичко започва с него. След 1992 година с разпадането на СССР и края на Студената война настроението в САЩ е да започнат поетапни съкращения на правителствените разходи. Космическата сфера също попада под финансовата секира. Взето е решение предстоящата спускаема мисия до Марс да не надвишава $150 милиона. Това на пръв поглед изглежда непосилна задача - предишните изследователски мисии до Марс "Вайкинг" през 70-те години са възлизали на $953 милиона, което, приравнено за 1997 година, е еквивалентно на стойност от $3.5 милиарда. Може ли НАСА да извърши кацане на Марс за толкова малко пари?

За да постигне мисията си, екипът на "Марс Патфайндър" предприема смели промени в сравнение с подхода на инженерите от 60-те и 70-те години, когато е зората на космическата епоха. Взето е решение да се извърши директно навлизане в атмосферата, за разлика от "Вайкинг", когато спускаемите апарати са освободени едва след навлизането в орбита. За първоначалното забавяне на спускаемия апарат в атмосферата се разчита на топлинен щит и парашут. На височина 355 метра над повърхността се разгръщат въздушни възглавници - още една новост за американската космонавтика. Макар че в СССР се е разчитало на спирачни възглавници при някои от ранните спускаеми апарати на Луната, технологията до този момент не е възприета от НАСА. За допълнително омекотяване съприкосновението с повърхността на Марс е предвидено три твърдогоривни двигателя да се запалят на 98 метра височина.

"Марс Патфайндър" е изстрелян успешно на 4-ти декември 1996 година с ракета-носител "Делта 2" и извършва кацане по план на 4-ти юли 1997 г. в района на Ares Vallis, не много далече от мястото, където "Вайкинг 1" е кацнал през 1976 година. Към момента на кацането "Патфайндър" бележи и друг успех - това е първата спускаема мисия на Марс, при която новини в реално време се предават на уебсайта на НАСА. Тогава World Wide Web е изключително млад, съществува едва от няколко години, но уебсайтът на Патфайндър (който продължава да бъде поддържан от НАСА в непроменен вид и до днес : https://mars.nasa.gov/MPF/ ) регистрира 200 милиона посещения в периода между 4-ти и 8-ми юли! Това е абсолютен рекорд за времето си. Не сайт на политик, не на рок звезда, не на телевизионно шоу водят до такъв пробив в уеб посеащемостта. Постигнато е от сайт на НАСА.

След кацането си "Марс Патфайндър" доставя на повърхността малък марсоход - "Съджърнър" (първият в историята на изследването на Марс, без да броим неуспешните самоходи "ПРОП-М" от съветските изследователски програми), а спускаемата станция е преименувана на "Мемориална станция Карл Сейгън", в чест на без време отишлия си от този свят популяризатор на науката Карл Сейгън. Той умира след двугодишна борба с миелодисплазия на 20-ти декември 1996 година, броени дни след изстрелването на мисията. Уви, сладкодумният Сейгън не доживява да види невероятния успех на "Патфайндър" и последвалите го експедиции...

Въпреки че "Марс Патфайндър" е демонстрационна мисия и ръководството на НАСА очаква да работи между една седмица и месец, спускаемият апарат и марсоходът изпращат информация в продължение на близо три месеца. Последните научни сведения от мисията пристигат на Земята на 27-ми септември 1997 година. До този момент учените са успели да получат общо 2.3 милиарда бита данни от повърхността на Марс, сред които 17 000 снимки. Въпреки ограничения набор от прибори, монтирани на спускаемия апарат и марсохода, за пръв път е загатнато, че повърхността на Марс е била топла в далечното минало и поради това е била подходяща за живот.

Научното изследване на "Марс Патфайндър" е продължено от редица орбитални и спускаеми апарати. На 12-ти септември 1997 година около Марс пристига "Марс Глобъл Сървеър", през 2001 година - "Марс Одисей", а през 2004 година на повърхността кацат марсоходите "Спирит" и "Опортюнити" ("Опортюнити" работи и до днес). През 2006 година "Марс Риконисънс Орбитър" доставя най-мощната орбитална камера в орбита около Марс, която може да различава отделни скали на повърхността. През 2008 година в полярните области се спуска "Феникс" и изпълнява няколкомесечна мисия, през 2012 година мощният марсоход "Кюриосити" започва своето изучаване на кратера Гейл, продължаващо до днес, а от 2014 година насам в орбита работи и мисия "Мейвън". Това са американските мисии.

В края на 2003 година "Марс Експрес" се превръща в първата мисия на Европейската космическа агенция (ЕКА), достигнала Червената планета. През 2014 година индийската "Марсианска Орбитална Мисия" се установява в орбита и с това Индия се превръща в първата азиатска държава, изучила Марс. И накрая през 2016 година Русия и Европа съвместно достигат Марс с мощната станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", а на борда е и построеният в България прибор "Люлин-МО". Понастоящем "ЕкзоМарс" коригира орбитата си посредством триене в атмосферата и се очаква да започне своята научна работа през 2018 година.

А ето какво ни чака в бъдеще - през 2018 година се очертава да излети новата спускаема мисия на НАСА "ИнСайт", която ще изучава вътрешната структура на Червената планета. След 2020 година Индия, Китай, Европа, Русия, Обединените арабски емирства и Япония планират собствени роботизирани мисии, а частни компании като СпейсЕкс искат да изпратят свои кораби. Ако миналите времена са били вълнуващи, бъдещите имат потенциал да са още по-обещаващи! Какво ще открият новите мисии? Дали най-накрая ще бъде потвърдено наличието на живот на Марс? Предстои да разберем!

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1828-2017-20-years-pathfinder-anniversary