Физици смятат, че времето буквално ще спре

[Aspandiat]

Физици смятат, че времето буквално ще спре

 

Времето си отива от Вселената, смятат испански физици.

Макар да звучи парадоксално, тяхната статия е публикувана в авторитетното научно списание Physical Review D. Професорите Хосе Сеньовийа (Jose Senovilla), Марк Марс (Marc Mars) и Раул Вера (Raül Vera) доказват, че времето бавно изчезва от нашата Вселена и може окончателно да спре след милиарди години.

Според тази хипотеза времето не е абсолютна част от пространство-времевия континуум или "четвърто измерение". Времето е излишна и произволна човешка конструкция.

Преди десетина години астрономите забелязват, че свръхновите по-бързо се разпръскват с напредването на възрастта на Вселената. Тогава физиците предполагат, че нещо трябва да причинява разширяване на Вселената, че някакъв вид антигравитационна сила трябва да раздалечава с все по-голяма скорост галактиките една от друга, и наричат тази неидентифицирана сила "тъмна енергия". А загадъчнатата "тъмна енергия" равномерно запълва цялото празно пространство като съставя около три четвърти от цялата материя на Вселената.

Но и до днес никой не знае какво е тъмната енергия или откъде идва.

Хипотезата на тримата испанци за радикален край на времето е и алтернативно обяснение за "тъмна енергия".

Тъмната енергия е илюзия

Професор Сеньовийа и колегите му предлагат, че няма такова нещо като тъмна енергия. Сеньовийа има радикален отговор - не се заблуждавайте, че разширяването на Вселената се ускорява, защото времето се забавя. В ежедневието ни промяната не е осезаема. Но тя ще е очевидна в космически мащаб и ако проследим развитието на Вселената над милиарди години. Промяната ще бъде безкрайно бавна от човешка гледна точка, но от гледна точка на мащабите на космологията, изучаването на светлината от древните слънца, които са засияли преди милиарди години, тя може лесно да се измери.

Тримата испански физици не само отхвърлят като абсурдна тъмната енергия, но и самото наблюдение на "ускорено" разширяване на Вселената, според тях, е нищо повече от подробна илюзия (самото разширяване не е илюзия, а ускореното разширяване). Тази илюзия на ускорение се дължи на това, че времето постепенно се забавя като часовник с изтощена батерия.

"Ако времето постепенно се забавя, то ние наивно използваме нашите уравнения да извлечем промените на разширяването за стандартен поток от време", разказват авторите на статията.

 

 

И така, какво означава това?

Тази теория предполага, че четвъртото измерение на Вселената (времето) бавно деградира в ново пространствено измерение. Ако това беше така далечните звезди, които ние възприемаме като отдалечаващи се от нас с все по-нарастваща скорост, просто създават впечатление, че се ускоряват.

"Нашите изчисления показват, че ние бихме си помислили, че разширяването на Вселената се ускорява", обяснява проф. Сеньовийа. "База на нашата идея е един конкретен вариант на суперструнната теория, в която нашата Вселена се ограничава до повърхността на мембрана или мембрани, плаващи в многомерното пространство".

След милиарди години, времето би престанало да бъде време като цяло. "Тогава всичко ще замръзне като моментна снимка на един миг завинаги", заяви Сеньовийа пред списание New Scientist. "Нашата планета тогава ще е отдавна загинала".

^{Илюстрацията е на филипинския сюрреалист Norvz Austria}

Какво казва физиката

По принцип физиката отдавна е приела ефекта забавяне на времето. Това следва от уравненията на Специалната теория на относителността на Айнщайн. Ефектът е потвърден от много експерименти. Но времето да изчезне ... това дори самият Айнщайн не предполагал.

Интересно е, че идеята не е пълна глупост. Според общоприетия модел на космологията, който има за цел да обясни началото на нашата Вселена, самото време (заедно с другите измерения, характеризиращи целостта на пространство-времето) се е появило по време на Големия взрив.

Гари Гибънс, космолог в университета в Кеймбридж, намира в теорията на Сеньовийа редица предимства: "Ние смятаме, че времето се е появило с Големия взрив, но след като може да се появи, следователно, може и да изчезне - това е просто обратен ефект".

Няма нужда за притеснение все пак. В случай, че тази хипотеза се окаже реална, има доста време да измине - около 5 милиарда години, преди часовникът да удари полунощ за последен път и да остави всичко във Вселената, включително и нас, замръзнало в необятността на пространството завинаги.

http://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Fizitci-smiatat-che-vremeto-bukvalno-shte-spre-video_84575.html

 

 

[Малоум 2]

Само дето не са казали кое време ще спре: мигновеното, дето Човек не може да го наблюдава, а му се иска (О, миг поспри, ти си тъй прекрасен!), времевите интервали между повтарящите се събития, които се ползват във физиката или художествената подредба за последователност на случването на събития - хронологичния ред във философска интерпретация.

Ами, "скритото" време в честотата на вълновите процеси?..Известно е, че се забързва "по процеси" - я що гръмотевици и бури с висока интензивност (голяма амплитуда) удариха и средните ширини... Високите честоти (дело на човек) ще унищожат човечеството преди да е "спряло" каквото и да е.

...

пп Пишат, колкото да си осигурят хляба...

[Gravity]

 

Преди 58 минути, Малоум 2 said:

Само дето не са казали кое време ще спре: мигновеното, дето Човек не може да го наблюдава, а му се иска (О, миг поспри, ти си тъй прекрасен!), времевите интервали между повтарящите се събития, които се ползват във физиката или художествената подредба за последователност на случването на събития - хронологичния ред във философска интерпретация.

Ами, "скритото" време в честотата на вълновите процеси?..Известно е, че се забързва "по процеси" - я що гръмотевици и бури с висока интензивност (голяма амплитуда) удариха и средните ширини... Високите честоти (дело на човек) ще унищожат човечеството преди да е "спряло" каквото и да е.

...

пп Пишат, колкото да си осигурят хляба...

Прочети оригиналната статия.

https://arxiv.org/abs/0710.0820

[Малоум 2]

On 14.07.2017 г. at 13:02, Gravity said:

 

Прочети оригиналната статия.

https://arxiv.org/abs/0710.0820

Благодаря!

Ваня, в превода си:

"...Тази теория предполага, че четвъртото измерение на Вселената (времето) бавно деградира в ново пространствено измерение. Ако това беше така далечните звезди, които ние възприемаме като отдалечаващи се от нас с все по-нарастваща скорост, просто създават впечатление, че се ускоряват.

"Нашите изчисления показват, че ние бихме си помислили, че разширяването на Вселената се ускорява", обяснява проф. Сеньовийа. "База на нашата идея е един конкретен вариант на суперструнната теория, в която нашата Вселена се ограничава до повърхността на мембрана или мембрани, плаващи в многомерното пространство"..."

(В друга тема говорех, че времето не е четвърто измерение. За матмодели измеренията може и да са 26, или 11, или и т.н., но реално  - четиримерното пространство-време, ни стига - за обяснение съществуване в средните мащаби. Четвърто измерение е произведение (c.t) в дименсия метри, за физиката става. Въвеждането на други -допълнителни измерения (дължащи се възможен матмоделза описание на развитието на неизвестни по стойност параметри за даден процес) може и да е забавно, но не се ли свърже с реалните "кривини" (т.е. - какви са границите), на какво се дължат - обяснение нямат. За себе си съм видял, че кривините не се дължат на "тежката маса" на обектите. В случая - космическо време е ... просто друга нереалност, в смисъл, че е произволно въведена с ГВ. Пак не касае човечеството, с извинение.)

...

[Малоум 2]

http://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Pet-trudni-za-preglashtane-idei-vav-fizikata-video_89965.html

Пет трудни за преглъщане идеи във физиката (видео)

 

Снимка: Vincent Montcorge/Eurelios/Look At Sciences/SPL

 

Физиката не е просто трудна - тя може да бъде и доста неприятна. Ричард Уеб (Richard Webb) от NewScientist представя пет смущаващи физиците концепции - от квантовата мултивселена до топлинната смърт на Вселената.

"Всичко върви добре - след като сте прекарали години в разработване на теорията си, всичко е в рамките на строгата математика, тя се вписва във фактите красиво, а след това ... предсказва неща, които никой не иска. Общата теория на относителността на Айнщайн е пример в това отношение. Това е най-добрата теория, която имаме - но предвиждането й за съществуването на черни дупки, тела, толкова мощни гравитационно, че засмукват всичко, което се приближи твърде много, кара теоретиците да смучат моливите и до днес. И това не е единствената концепция, с която физиците имат неприятности ..." - споделя Уеб.

Квантовата мултивселена

Реалността изглежда доста ясна, нали? Вие сте тук, топката е тук, ритате топката и тя стига там. Жалко, но теорията, която обяснява как работи материалната реалност, рисува много по-различна картина.

В основата на квантовата теория е идеята, че материята съществува само в размита, неточна форма, докато не се измери. Нещата могат да бъдат на много места едновременно, например - и това е само, докато погледнем към тях - и тогава те са приковани.

Айнщайн е имал малък проблем с това, многозначително е питал дали това означава, че Луната не съществува, докато не я погледнем. Можем да обобщим как са се чувствали повечето от връстниците му с думите на физика Дейвид Мърмин (David Mermin):  "млъкни и изчислявай!".

Лека-полека различни интерпретации запълват концептуалния вакуум, а най-лудата от тях е хипотезата на квантовата мултивселена. Тя казва, че всеки път, когато се направи измерване, всяко предварително съществуващо квантово състояние продължава да съществува в паралелни светове, които не можем да видим.

Времето

В случая времето не е физика - това си ти. Вие може да сте убедени, че времето тече от миналото към бъдещето, пренасяйки се през безкрайното шествие на "сега" - но това е илюзия, конструирана във вашия мозък. Това бе ясно и на Айнщайн, определено е от теориите му на относителността в началото на 20-ти век. Времето не тече и обективно определено минало и бъдеще не съществуват - време просто е.

В същото време тихомълком относителността и квантовата теория използват времето по много различни начини. Повечето физици са си налягали парцалите и са "мълчали и изчислявали"

За една малка група от тях обаче, включително Лий Смолин (Lee Smolin) от Института Периметър в Ватерло, Канада, това положение не ги е задоволявало. Те казват, че просто се нуждаем от по-добра физическа дефиниция на това какво представлява минало, настояще и бъдеще - а дали ще успеят с това, само времето ще покаже.

Космологичната константа

Историята на космологичната константа е истинско "иди ми - дойди ми". Айнщайн я добавя в своите уравнения на Общата теория на относителността за стабилизиране на Вселената и да гарантира, че нито се разширява, нито се свива от собствената си гравитация. След това през 20-те години Едуин Хъбъл и други откриват, че Вселената наистина се разширява - това кара Айнщайн да омаловажи нововъведението си като го нарече своя "най-голяма грешка".

През 90-те години обаче наблюденията на някои супернови убедиха астрономите, че разширяването на Вселената всъщност е ускорено. Връща се обратно космологичната константа, този път виновникът е "тъмната енергия", субстанцията, което се появява, за да работи срещу гравитацията, разпръсквайки Вселената.

Само че 20 години по-късно всички все още са на "тъмно" за източника на космологичната константа и тъмната енергия. Най-доброто ни предположение е, че тя произхожда от енергийните колебания на краткотрайни квантови частици, които изпълват привидно празното пространство. Но изчисленията колко енергия трябва да се осигури, води до число, което е 10 ¹²⁰ порядъци. Добрите физици не са счетоводители.

Безкрайността

Математиците са твърдо убедени, че съществува безкрайност. Всъщност, има не само една безкрайност, а безкраен брой безкрайности с различни размери. А математиците обичат най-много като измислят нови нива на безкрайност, да включат логически дупки в техния обект. За физиците обаче безкрайността е пословична болка. Безкрайностите са непокорни величини, които могат да взривят всяка теория, в която се появят. Те забавиха с десетилетия единната "електрослаба" теория, която обяснява повечето неща над нивото на атомното ядро. Сега под формата на черни дупки и други непредвидими "сингулярности" като Големия взрив, те стоят на пътя на единната квантова теория на гравитацията.

Стига вече, казват някои физици. Вселената вероятно не е безкрайна - тя е просто много, много голяма. И в една крайна Вселена, макар и голяма, няма нужда от безкрайност. Проблемът е, че никой не работи върху това, как да направи математика без безкрайност.

Топлинната смърт на Вселената

Ако трябва да избират как да свършат дните си, повечето от нас ще изберат любов на някое горещо място. Но физиката предлага скука в термично бельо.

Виновна е термодинамиката, теорията, която говори за полезната енергия и предлага еднородна, блудкава супа с течение на времето. Прибавете към това факта, че тъмната енергия кара Вселената да се разширява по-бързо и по-бързо, охлаждайки се в същото време, и така се очертава една наистина мрачна перспектива. Съседните галактики в крайна сметка ще изчезнат от хоризонта на видимата Вселена, оставяйки ни самотни на студено и тъмно.

Ние няма да сме наоколо, за да видим това, разбира се, умиращото слънце много преди това ще е погълнало нашата планета.

Но има шанс да се окаже, че грешим за динамиката на Вселената или някакъв неочакван обрат да доведе крайната й съдба в нетолкова черен сценарий.

Физиците предсказват Голямото разкъсване, Големия срив, Големия подскок и други забавни поведения на Вселената, дори Голямото всмукване - сценарий, в който квантова флуктуация ще направи Вселената нестабилна, ще създаде един малък балон вакуум и тъй като това е по-ниско енергийно състояние, този балон ще се разшири със скоростта на светлината и ще помете всичко. За разлика от Големият студ, който има предимството, че няма да видим какво се случва.

...

Ето, това не е правилно тълкувано и затова се счита за проблем:

...В основата на квантовата теория е идеята, че материята съществува само в размита, неточна форма, докато не се измери. Нещата могат да бъдат на много места едновременно, например - и това е само, докато погледнем към тях - и тогава те са приковани...

Не, че така съществува, а така си представяме!.. неправилно обектите. Високата честота на образуване на обектите дава за "наглед" само обобщена картинка на обекта. Фотоните на Околните "изпитващи-измерващи" полета се отразяват от непрестанно променящата се Повърхност на обекта (ако не са резонансни на образуващите фотони) и естествено (за бавен наблюдател - ниска честота, дълги вълни милиардно надскачащи по размер самия обект), не се фиксира точен образ, а размазан. Разсейването на част от падащите-изпитващи фотони е във всички посоки и затова - вероятностно имаме "наглед" - "ту тук - ту там"  се образува нещото. 

Когато не го "гледаме" обекта, то него го "гледат" Всички налични околни полета (те са невидими за нас). И понеже вещевите обекти се образуват "на слоеве", то има възможност по външните си слоеве (електромагнитно взаимодействие) да обменят фотон за връзка - общ фотон за две частици, примерно (водороден атом, молекула и др.). Така - общото движение се забавя. Известно е - с увеличаване на масата относителната скорост спрямо "старо" състояние на отделните части, се намалява. И общият размер на образуванието се увеличава. Тогава - отразяването на фотоните с които "гледаме" е изместено към по-дългите вълни и "виждаме" една по-бавно изменяща се картинка - "укротяване на опърничавата" Нещото придобива по-неразмазана форма, аха-аха - да й видим граничната повърхнина.

Да, но като цяло, това нещо си има Обвивка с характерни за структурата си параметри. По тези параметри - може да се "захване" с фотон за връзка друг обект и така да се формира Обща структура, който също си има характерна за образуванието Обвивка! И т. н....С тези нови параметри на обвивката, още повече се забавя възможността за Преместване на цялостната структура, докато я "гледаме". И така - при достатъчно захванати вещеви обекти в нещо общо, се стига да момента - от такъв ОБЕКТ да се отрази вълна и от ВИДИМИЯ спектър... и наш Датчик, да я хване!..

Ха - изведнъж, прогледнахме!.., ама е съмнително, че е "изведнъж". Проглеждането става с МИСЛЕНЕ!

Вижда се, че и "Мултивселенно виждане" - отпада като проблем!

Времето има смисъл за физиката само като "интервал време", а не като мигновеност. Винаги има интервал време между две Повтарящи се събития, но тези Събития Не са еднакви - нито по място, нито по време и нищо не се повтаря. Приемаме еднаквите обекти за тъждествени по физически свойства, а не, че са еднакви! Така ВРЕМЕТО РЕАЛНО ТЕЧЕ. И ни готви Вселенски Кръговрат. Въобще не е проблем...

(скорошен виц: проблем имала оная, дето си купила книга по "фън-шуй". "Сега - казва - Не знам къде да сложа книгата?!).

...

[nik1]

Преди 10 часа, nik1 said:

Времето

В случая времето не е физика - това си ти. Вие може да сте убедени, че времето тече от миналото към бъдещето, пренасяйки се през безкрайното шествие на "сега" - но това е илюзия, конструирана във вашия мозък. Това бе ясно и на Айнщайн, определено е от теориите му на относителността в началото на 20-ти век. Времето не тече и обективно определено минало и бъдеще не съществуват - време просто е.

В същото време тихомълком относителността и квантовата теория използват времето по много различни начини. Повечето физици са си налягали парцалите и са "мълчали и изчислявали"

За една малка група от тях обаче, включително Лий Смолин (Lee Smolin) от Института Периметър в Ватерло, Канада, това положение не ги е задоволявало. Те казват, че просто се нуждаем от по-добра физическа дефиниция на това какво представлява минало, настояще и бъдеще - а дали ще успеят с това, само времето ще покаже.

Точно така е.

Съществуват само две (или три) "стрели на времето"

-психологическа, която съществува заради това, че помним миналото, но не и бъдещето.

-тази, която е свързана и определена от триенето, смесването на флуиди на газове, и изстиването.. Които феномени от своя страна са свързани с движението на молекулите и частиците, за което (движението на молекулите) не съществува "стрела на времето"!

-съществува "стрела на времето", свързана с разширението на Вселената (що се отнася до ускоряващото се разширение, възможно е и времето да се забавя, а ние да виждаме и интепретираме това като ускоряващо разширение на вселената)

 

Редактирано Август 6, 2017 от nik1

[Малоум 2]

Дълго е, затова не го копирам, предполагам - сте го видели:

https://nauka.offnews.bg/news/Kosmologiia_13/Mozhe-li-vsichki-nashi-nauchni-znaniia-da-se-srutiat-kato-kula-ot-kart_126381.html

Може ли всички наши научни знания да се срутят като кула от карти?

...

...

Краткият отговор е НЕ!..

 

Но има неща, които са много полезни:

"...

Науката е едновременно:

1. Обем от знания, който обхваща всичко, което сме научили от наблюдението, измерването и експериментирането на Вселената.
2. Процес на непрекъснато поставяне под съмнение на нашите предположения, опитвайки се да търсим пропуски в най-доброто ни разбиране за реалността, да търсим логически вратички и несъответствия и да изпробваме границите на нашите знания по нови, фундаментални начини.

Всичко, което виждаме, всичко, което чуваме, всичко, което откриват нашите инструменти и т.н., може да бъде - ако е правилно записано - част от научните данни. Когато се опитаме да сглобим нашата картина на Вселената, трябва да използваме пълния набор от всички налични научни данни. Не можем да изберем резултатите или доказателствата, които се съгласуват с предпочитаните от нас заключения, трябва да сблъскваме идеите си с всякаква достоверна информация, която съществува. За да се прави истинска наука, трябва да съберем тези данни, да ги сглобим в самостоятелна рамка и след това непрекъснато да оспорваме тази рамка по всякакъв начин, който можем да си представим.

Най-добрата работа, която един учен може да направи, е непрекъснато да се опитва да опровергае, а не да докаже най-свещените си теории и идеи.

..."

"... Има три съставки на всяка една революционна научна теория:

1. Тя трябва да възпроизведе всички успехи на предишната теория.
2. Тя трябва да обясни новите резултати, които противоречат на старата теория.
3. Тя трябва да направи нови, проверими прогнози, които не са били тествани преди, и които могат да бъдат потвърдени или опровергани.

Това са невероятно високи изисквания и се случва рядко някой да ги изпълни. Но когато това стане, наградата е несравнима..."

...

и т. н., но Живот - не е обяснен?!

(За себе си - съм привърженик на хипотеза, която обяснява света и съвсем не е нужно нещо от днешните знания да отпадат "революционно". Само тълкуванията на известното от експерименти (фактите), се променят по начин, който е и реалистичен, истинен. Но - картинката на научното знание е същата  и за косвени доказателства - се ползва цялата Природа)

...