Забавни и куриозни случаи от киното/филмите

[Б. Киров]

Докато съм на "вълна Хичкок", още един куриозен филм, този път за него - "Хичкок/Трюфо", 2015. Филмът е направен по повод на една книга на френския режисьор Франсоа Трюфо, написана през 1966 г. за Хичкок. Книгата е запис на поредица от интервюта, които младият тогава Трюфо прави с възрастният Хичкок в Холивуд. Разговорът се води с преводачка, части от този разговор са инкорпорирани във филма на Кен Джоунс, но не всичко, често се чува гласът на Хичкок зад кадър: "спри камерата тук!" и това въобще не е на случайни места, например, когато Трюфо го пита дали възпитанието му на католик е повлияло по начина, по който снима определени сцени в т.н. "божествен план" /отгоре надолу/, Хичкок прекъсва записа и казва нещо след въпроса, останало нечуто от зрителите; по същият начин реагира, когато Трюфо го пита дали разказва своите сънища в "Психо". Филмът е шедьовър на монтажа, техниката основополагаща в цялото изкуство кино - Джоунс е монтирал коментари на Скорсезе, Куросава, Дейвид Финчър и други майстори на това изкуство, които говорят за своята работа и отношението си към филмите на Хич; това е най-съществената част, въпреки, че тези диалози са нанизани върху сюжета с интервюто на Трюфо преди работата по писането на книгата му; самата книга също е удивителна, тя не е книга в традиционния смисъл, по скоро визуализация на монтажната техника на един велик майстор, Хичкок, от друг голям майстор /Трюфо/ - разкадрираният Хичкок, неговият почерк с камерата и различните гледни точки в монтажа, при това е включено и Времето като герой, точно така Времето, с което Хичкок борави като с материя, той го свива, разтяга и моделира във филмите си като пластелин, а Трюфо анализира работата му. Този филм, според мен, трябва да бъде като учебник за всеки изкушен в занаята да снима кино, но е поглед през ключалката в работилницата на големите майстори и за нас зрителите.

http://muvibg.com/filmi/17039-hitchcock-truffaut-hichkok-tryufo-2015.html

 

[Б. Киров]

Седем главни роли в един филм за Шърли Маклейн

Филмът е "Седем пъти жена", 1967, френско-италиано-американски, режисьор Виторио Де Сика, който го прави специално за Шърли Маклейн. Тя е на 33-години тогава, вече звезда в Холивуд, с един Оскар. Двама от партниращите й актьори в този филм - Алън Аркин /ролята на Йосарян в "Параграф 22"/ и Майкъл Кейн също са носители на Оскари.

Шърли Маклейн играе последователно седем роли на седем съвършено различни жени в не свързани помежду им сюжетно кино-новели:

1. Полет - млада вдовица, която вървейки зад катафалката на преждевременно починалия й съпруг, в разговор с близък семеен приятел, успява да си уреди нов брак с него още преди да е започнало погребението

2. Мария-Тереза - сериозна работеща на отговорна позиция дама от средната класа, която връщайки се от командировка по-рано заварва мъжа си в леглото с най-близката й приятелка и намира помощ да спаси брака си на най-неочаквано място

3. Линда - красива преводачка, която кани в дома си двама ухажори и им чете цяла нощ поезия на Томас Елиът гола пред леглото, под погледа на загиналия й трагично съпруг, чиято фотография виси на стената

/Марлон Брандо присъства само като фотография в тази трета по ред киноновела във филма/

4. Едит - безлична и мила домакиня, посветила се на съпруга си, прочут писател на любовни романи, която той упорито отказва да я забележи, докато един ден тя просто "изпушва" и полудява

5. Ева - кралицата на модния подиум, за която най-голямата драма в живота й е да се появи на публично място с един и същи тоалет като този на съперницата й

6. Мари - отчаяна от брака си млада жена, намерила изход от живота си в самоубийството, заедно с приятел, който има подобни на нейните брачни проблеми

7. Жана - романтична млада жена, заключена в брак по сметка със съпруг, който тя ненавижда, но я ревнува безумно: Жана се влюбва в красивия детектив, изпратен от мъжа й да я следи, при това без да си разменят нито дума - в ролята на безмълвния детектив е Майкъл Кейн, страхотна роля без нито една реплика

Филмът е бутикова трагикомедия, направен персонално за Шърли Маклейн от Де Сика: 66-годишният тогава знаменит режисьор отначало предлага ролята на Натали Ууд, но след нейния отказ преработва всички роли за Маклейн.

Шърли Маклейн е блестяща и в седемте й роли, в някои повече, в други по-малко, но е напълно различна и контрастът между характерите, които изгражда, е поразително силен. Де Сика, според мен, е на висотата на "Брак по италиански" като комедия /без сравнения между нейната и играта на Мастрояни и София Лорен/, но не и на другите негови шедьоври като  "Крадци на велосипеди" и "Чочарка".

http://www.imdb.com/title/tt0062502/?ref_=ttpl_pl_tt

 

[Б. Киров]

Гинес за Оскар и номинация за Оскар на 88-годишен актьор

 

Оскарът влязъл в книгата на рекордите Гинес е за 82-годишният Кристофър Плъмър през 2012 за ролята му в „Новаци”, но Плъмър е номиниран още два пъти за Оскар – през 2010, за ролята му на Лев Толстой в „Последната гара” /The Last Station (2009)/ и тази година за ролята му на милиардера Пол Гети във „Всичките пари на свега”.

Кристофър Плъмър е най-възрастният актьор на планетата, който е получавал Оскар и е бил номиниран за Оскар /на 88 години през 2018/. Той е сравняван с Лорънс Оливие, заради играта си в театъра и изпълнението си на шекспирови роли. Роден като аристократ /прадядо му по майчина линия е сър Джон Абът, премиер на Канада/ и с блестящо образование, той е баща на актрисата Аманда Плъмър, позната с ролите си в „Криминале“ на Куентин Тарантино и „Кралят на рибарите“/велик филм/ на Тери Гилиъм.

В последния му филм „Всичките пари на света” режисьорът Ридли Скот го сменя в една от главните роли в последния момент преди премиерата с друг голям актьор – Кевин Спейси, чиито кадри са изрязани от филма и заменени с тези на Плъмър, заради секс-скандала със Спейси, който го изхвърли и от сериала „Къща от карти” на Нетфликс през миналата година.

Кевин Спейси в една от изрязаните сцени с негово участие в ролята на Пол Гети

Кристофър Плъмър в същата роля

Оригиналът, Пол Гети, на 80-годишна възраст

Плъмър прави блестяща и впечатляваща роля на архискъперник във „Всичките пари на света”. Сюжетът е истински случаи, една трагедия, разиграла се през 1973, когато калабрийската мафия Ндрангета отвлича внука на милиардера Пол Гети, любимият му Пол Гети Трети, един от неговите 14 внука от осемте му деца от петте му брака. Шестнадесетгодишният тогава Гети младши е държан няколко месеца в скривалище на мафията, която иска от стария Скрудж 17 милиона откуп за него, Пол Гети отказва. Откупът пада на 4 милиона, но когато разбира, че всичко над 1 милион се облага с данъци, старецът отново отказва да плати и цент отгоре над милион. Мафиотите му отговарят, че за милион ще получи ¼ от любимия си внук и като доказателство му изпращат отрязаното ухо на момчето с обещание, че това е само начало. В крайна сметка внукът е спасен от карабинерите, но Пол Гети така и не плаща откупа, по-късно момчето става наркоман и разбитата му напълно психика от преживения ужас води до ранната му смърт.

Пол Гети Трети /младши/, малко след като е освободен от карабинерите през 1973

Кристофър Плъмър изгражда един класически образ на Шейлок, върховен скъперник. Сцените са като от шекспирова драма – човекът, който за ден печели от нефтената си империя по два пъти повече от искания откуп и който нощем се възхищава от ренесансови мадони и младенци изобразени върху закупени на черния пазар произведения на изкуството за десетки милиони, не иска да плати и цент отгоре над необлагаемата сума за любимото му момче.

Вдействителност прототипът е бил точно такъв: старият Гети е перял на ръка бельото си, за да не плаща за прислужник, който да върши това и е спестявал хартията за писмата си, като е късал останалите бели полета от един лист, за да ги използва за друго писмо; през 2013 петата му жена, тогава 99-годишната Теди Гети, разкрива в мемоарите си, че когато 6-годишният им син Тими се разболял от мозъчен тумор през 50-те, Пол Гети отказал да плати лечението му и дори не отишъл на погребението му. Такъв е бил този велик мъж, създател на най-голямата американска нефтена империя в Близкия изток след ВСВ, изобретил танкерите за пренос на нефт и обявен за най-богат човек на планетата през 1971 година.

Ридли Скот го е увековечил във „Всичките пари на света”, а Кристофър Плъмър е изградил монументален образ в една наистина разиграла се шекспирова драма, според мен, по-добре, отколкото това би направил Кевин Спейси. Впрочем, първата номинация за ролята е била на Плъмър, той просто се връща в нея след изгонването на Спейси.

[Б. Киров]

Да влезеш в Черния списък на Холивуд от една класна стая в Южна Корея

Това е историята на 30-годишният британец Джонатан Перейра, учител по английски език в Южна Корея през 2014.

Черният списък на Холивуд е редовна годишна анкета сред продуцентски къщи и собственици на киностудии, която се провежда ежегодно от 2007, за да определят тези могъщи финансово хора кои са най-добрите нереализирани още сценарии за филми. Най-добрите сценарии от този подбор след това се реализират, като досега филмите от такива сценарии са с общо приходи за 25,54 млрд. долара, номинирани са 241 за Оскар и 205 за Златен Глобус, съответно наградените са 48 и 40.

Правят се десетки номинации, от които за реализация отиват първите 20-30, но самото попадане в номинираните е престижно за сценаристите и им осигурява възможност да работят с авторитетите в Холивуд. Първият Черен списък е направен през 2005 от Франклин Леонард, тогава изпълнителен директор на Appian Way Productions, компанията на Леонардо Ди Каприо. Франклин Леонард кръщава списъка на номинираните "Черен списък" от една страна, защото самият той е афроамериканец, а и като намек за епохата на Маккарти, когато били направени "черни списъци" на забранени за снимане сценарии в Холивуд.

Джонатан Перейра

Историята на младия британец Джонатан Перейра прилича на тази за Просяка, който става Принц, тя изглежда почти невероятна, но филмът "Мис Слоун", който беше реализиран през 2016 я доказва като истинска. Сценарият на Джонатан попада веднага в първата петица на Черния списък на Холивуд и то без автора му никога да е писал преди това сценарий или да се е занимавал с кино, той просто го изпраща по интернет на един агент за авторски права. Впрочем самият Джонатан Перейра я разказва сам пред репортер:

 - Как стигнахте до този сценарий?

 - Имам юридическо образование и се подготвях за кариера на корпоративен адвокат. Не че исках да бъда корпоративен адвокат, но не бях сигурен какво искам да бъда. Образованието е скъпо в Обединеното кралство, още повече в САЩ. Въпросът се измести от "Какво искам да направя" на "Ще имам планина от дългове в края на моята бакалавърска степен, какво трябва да направя, за да платя това?" Работа в адвокатска кантора беше очевиден избор, затова се присъединих към една от големите корпоративни кланици, останах няколко години и това беше достатъчно дълго, за да изплатя дълговете си и да изляза през вратата на кантората с много малко представа за това, което всъщност исках да направя.

Направих няколко ментални списъци. Списък A: От какво се интересувам? Футбол, автомобили, архитектура. Списък Б: В какво съм добър? Кратък отговор: в писане. Винаги съм се наслаждавал на писането на кратки разкази и на работата с езика и съм безнадеждно слаб в работа с цифри. Мислех, че се интересувам от футбола и ми харесва да работя с думи, така че защо да не стана спортен журналист.

Като поразширих списъка установих, че харесвам и филми. Така че, помислих си, защо да не напиша сценарий за филм? Не знаех нищо за сценариите обаче. Никога не бях чел сценарий през целия си живот. Знаех, че като адвокат трябва да работя по 16 часа на ден, така че имах нужда от свободното време, за да се науча на основите на занаята на сценариста. Приключих с правото и хората смятаха, че съм луд.

Отидох да преподавам английски в Китай, само за да имам покрив над главата си, докато се науча как се пише сценарий. Четях чужди сценарии, анализирах ги, какво в тях работи, какво не работи. Прочетох един учебник за сценаристи и минах през него с червения маркер.

След една година в Китай се преместих в Южна Корея и преподавах на ученици от началното училище. Там започнах да замислям и планирам "Мис Слоун".

Отначало нямах намерение да показвам този сценарий на никого. Написах го и забравих за него. Той седя на твърдия ми диск няколко месеца. После го дадох в една агенция за авторски права в Китай и оттам ми се обадиха, че са го изложили в техния сайт с финансово предложение за закупуване. Не познавах никого, който живее в САЩ. Нямах връзка с който и да е било в Холивуд.

Един ден реших и сам се обадих по Скайп в една агенция. Това беше моя първи контакт с Холивуд. След около седмица получих имейл от Скот Кар, служител в агенцията, отговорих му кратко, той ми поиска да му пратя сценария в Холивуд. Няколко седмици по-късно той ми изпрати имейл, че харесва сценария ми, питаше ме дали съм американец и искаше да се видим и пийнем по питие. Тогава хвърлих бомбата, като му казвах, че съм британец и живея в Южна Корея. Той се съгласи да се срещнем пак по Skype и си побъбрихме дълго там. Той показал сценария на някои хора, UTA го закупи и разпространи Така се случи всичко, от моята класна стая в Южна Корея.

Джесика Частейн в "Мис Слоун"

Самият филм е брилянтен, според мен, и това се дължи главно на трима души - сценаристът Перейра, режисьорът Джон Мадън /британец, най-популярен у нас с "Влюбеният Шекспир"/ и Джесика Частейн в главната роля на вашингтонски лобист.

Джесика е номинирана веднъж за Оскар за ролята й на агент Мая във "Враг номер едно" през 2012, тогава тя печели и Златен Глобус на БАФТА. В ролята й на мис Слоун крехката блондинка създава образ на корпоративен нинджа, съвършен и непобедим воин в коридорите на лобизма сред високите етажи на властта във Вашингтон, смъртоносно оръжие за постигане на цел при всички обстоятелства и на всяка цена /такъв беше и образът й на агент на ЦРУ, посветил живота си за унищожаването на Осама Бин Ладен във "Враг номер едно", но тук има и нюанси и по мое мнение изкачване още едно стъпало нагоре като актьорско майсторство/.

https://screencraft.org/2016/12/16/living-the-dream-first-time-screenwriter-jonathan-perera-on-his-movie-miss-sloane/

https://www.awardsdaily.com/2016/11/11/interview-miss-sloanes-screenwriter-jonathan-perera-went-teaching-in-south-korea-miss-sloane/

http://filmisub.com/filmi/22922-miss-sloane-mis-sloun-2016.html

[nik1]

Преди 13 минути, Б. Киров said:

Да влезеш в Черния списък на Холивуд от една класна стая в Южна Корея

Това е историята на 30-годишният британец Джонатан Перейра, учител по английски език в Южна Корея през 2014.

Черният списък на Холивуд е редовна годишна анкета сред продуцентски къщи и собственици на киностудии, която се провежда ежегодно от 2007, за да определят тези могъщи финансово хора кои са най-добрите нереализирани още сценарии за филми. Най-добрите сценарии от този подбор след това се реализират, като досега филмите от такива сценарии са с общо приходи за 25,54 млрд. долара, номинирани са 241 за Оскар и 205 за Златен Глобус, съответно наградените са 48 и 40.

Правят се десетки номинации, от които за реализация отиват първите 20-30, но самото попадане в номинираните е престижно за сценаристите и им осигурява възможност да работят с авторитетите в Холивуд. Първият Черен списък е направен през 2005 от Франклин Леонард, тогава изпълнителен директор на Appian Way Productions, компанията на Леонардо Ди Каприо. Франклин Леонард кръщава списъка на номинираните "Черен списък" от една страна, защото самият той е афроамериканец, а и като намек за епохата на Маккарти, когато били направени "черни списъци" на забранени за снимане сценарии в Холивуд.

Джонатан Перейра

Историята на младия британец Джонатан Перейра прилича на тази за Просяка, който става Принц, тя изглежда почти невероятна, но филмът "Мис Слоун", който беше реализиран през 2016 я доказва като истинска. Сценарият на Джонатан попада веднага в първата петица на Черния списък на Холивуд и то без автора му никога да е писал преди това сценарий или да се е занимавал с кино, той просто го изпраща по интернет на един агент за авторски права. Впрочем самият Джонатан Перейра я разказва сам пред репортер:

 - Как стигнахте до този сценарий?

 - Имам юридическо образование и се подготвях за кариера на корпоративен адвокат. Не че исках да бъда корпоративен адвокат, но не бях сигурен какво искам да бъда. Образованието е скъпо в Обединеното кралство, още повече в САЩ. Въпросът се измести от "Какво искам да направя" на "Ще имам планина от дългове в края на моята бакалавърска степен, какво трябва да направя, за да платя това?" Работа в адвокатска кантора беше очевиден избор, затова се присъединих към една от големите корпоративни кланици, останах няколко години и това беше достатъчно дълго, за да изплатя дълговете си и да изляза през вратата на кантората с много малко представа за това, което всъщност исках да направя.

Направих няколко ментални списъци. Списък A: От какво се интересувам? Футбол, автомобили, архитектура. Списък Б: В какво съм добър? Кратък отговор: в писане. Винаги съм се наслаждавал на писането на кратки разкази и на работата с езика и съм безнадеждно слаб в работа с цифри. Мислех, че се интересувам от футбола и ми харесва да работя с думи, така че защо да не стана спортен журналист.

Като поразширих списъка установих, че харесвам и филми. Така че, помислих си, защо да не напиша сценарий за филм? Не знаех нищо за сценариите обаче. Никога не бях чел сценарий през целия си живот. Знаех, че като адвокат трябва да работя по 16 часа на ден, така че имах нужда от свободното време, за да се науча на основите на занаята на сценариста. Приключих с правото и хората смятаха, че съм луд.

Отидох да преподавам английски в Китай, само за да имам покрив над главата си, докато се науча как се пише сценарий. Четях чужди сценарии, анализирах ги, какво в тях работи, какво не работи. Прочетох един учебник за сценаристи и минах през него с червения маркер.

След една година в Китай се преместих в Южна Корея и преподавах на ученици от началното училище. Там започнах да замислям и планирам "Мис Слоун".

Отначало нямах намерение да показвам този сценарий на никого. Написах го и забравих за него. Той седя на твърдия ми диск няколко месеца. После го дадох в една агенция за авторски права в Китай и оттам ми се обадиха, че са го изложили в техния сайт с финансово предложение за закупуване. Не познавах никого, който живее в САЩ. Нямах връзка с който и да е било в Холивуд.

Един ден реших и сам се обадих по Скайп в една агенция. Това беше моя първи контакт с Холивуд. След около седмица получих имейл от Скот Кар, служител в агенцията, отговорих му кратко, той ми поиска да му пратя сценария в Холивуд. Няколко седмици по-късно той ми изпрати имейл, че харесва сценария ми, питаше ме дали съм американец и искаше да се видим и пийнем по питие. Тогава хвърлих бомбата, като му казвах, че съм британец и живея в Южна Корея. Той се съгласи да се срещнем пак по Skype и си побъбрихме дълго там. Той показал сценария на някои хора, UTA го закупи и разпространи Така се случи всичко, от моята класна стая в Южна Корея.

Джесика Частейн в "Мис Слоун"

Самият филм е брилянтен, според мен, и това се дължи главно на трима души - сценаристът Перейра, режисьорът Джон Мадън /британец, най-популярен у нас с "Влюбеният Шекспир"/ и Джесика Частейн в главната роля на вашингтонски лобист.

Джесика е номинирана веднъж за Оскар за ролята й на агент Мая във "Враг номер едно" през 2012, тогава тя печели и Златен Глобус на БАФТА. В ролята й на мис Слоун крехката блондинка създава образ на корпоративен нинджа, съвършен и непобедим воин в коридорите на лобизма сред високите етажи на властта във Вашингтон, смъртоносно оръжие за постигане на цел при всички обстоятелства и на всяка цена /такъв беше и образът й на агент на ЦРУ, посветил живота си за унищожаването на Осама Бин Ладен във "Враг номер едно", но тук има и нюанси и по мое мнение изкачване още едно стъпало нагоре като актьорско майсторство/.

https://screencraft.org/2016/12/16/living-the-dream-first-time-screenwriter-jonathan-perera-on-his-movie-miss-sloane/

https://www.awardsdaily.com/2016/11/11/interview-miss-sloanes-screenwriter-jonathan-perera-went-teaching-in-south-korea-miss-sloane/

http://filmisub.com/filmi/22922-miss-sloane-mis-sloun-2016.html

Джесика Частейн  е не е съвсем "крехка  блондинка", като че ли е "червенокоска", redhead ха-ха-ха-ха-ха

Майтап.

Джесика Частейн не ми импонираше като излъчване в "Интерстелар" и във "Враг номер едно" (а и ролите и там, за мен лично, не бяха "силни") ,но филмът "Мис Слоун" ще го гледам.

 

 

Редактирано Април 19, 2018 от nik1

[Б. Киров]

Преди 1 минута, nik1 said:

Джесика Частейн  е не е "крехка  блондинка", "червенокоска" е, redhead ха-ха-ха-ха-ха

Джесика Частейн не ми импонираше като излъчване в "Интерстелар" и във "Враг номер едно" (а и ролите и там, за мен лично, не бяха "силни") ,но филмът "Мис Слоун" ще го гледам.

Вярно че е червенокоса, но е крехка; струва си да се гледа, просто разбираш колко далече са отишли хората като професионализъм, превърнат в изкуство.

[nik1]

Преди 15 минути, Б. Киров said:

Вярно че е червенокоса, но е крехка;

Може да се каже е "крехка"  в преносния смисъл, не споря

http://glasove.com/categories/svetyt-spored-muzata/news/dzhesika-chastejn-v-uchilishte-mi-se-podigravaha

Джесика Частейн: В училище ми се подиграваха, но днес червената ми коса е моята огнева мощ!

 

Ал Пачино беше първият, който й даде шанс. Но зведата на Джесика Частейн, която тази година става на 40, изгря късно. С четири филма в афиша през 2017-а, дискретната американска актриса разказва за своята кариера пред “Мадам Фигаро”.

 

 

От 2011-а, годината, в която публиката я откри във филма на Терънс Малик “Дървото на живота” (“Златна палма” в Кан), актрисата взе своя реванш: сериозни филми, големи режисьори (Кристофър Нолан или Катрин Бигълоу), ценни роли (две номинации за “Оскар”), всеобщо възхищение. Бъдещите й проекти са безбройни. Сред тях е следващият филм на Ксавие Долан (“Животът и смъртта на Джон Ф. Донован”) и режисьорският дебют на Аарон Соркин (“Играта на Моли”). На 8 март предстои да я видим в “Мис Слоун”, политически трилър, който й донесе нова номинация за “Златен глобус”.

Във въображението на киноманите Джесика Частейн се присъедини към групата на червенокосите свръхталантливи актриси, редом с Джулиан Мур, Никол Кидман или Изабел Юпер. Нейната старомодна красота, ефектна и бляскава, накара и света на лукса да я забележи. Тя е лице на една от най-известните френски марки бижута. 

 

Актриса

 

“Родена съм на фестивала в Кан. Вече минаха пет години, откакто отидох там заради “Дървото на живота” на Терънс Малик. Още помня първите си стъпки на червения килим, ръка за ръка с Брад Пит и Шон Пен. Бях вцепенена. Оттогава животът ми е толкова пълен, че не усетих как минава времето. Всеки ден е една мечта. Помислете си само, работих с Кристофър Нолан, Катрин Бигълоу, Ридли Скот или Джеф Никълс! И ще снимам с Арън Соркин! Не мога да повярвам”.

 

"Дървото на живота" на Терънс Малик

 

Мечтаех да съм блондинка

 

“Възхищавам се много на Джулиан Мир и Изабел Юпер, разбира си. Представете си, наскоро четох една статия за червенокосите в едно здравно списание. Знаете ли какво? По време на хирургическа операция червенокосите имат нужда от по-голяма доза упойка, защото са по-чувствителни към болката от останалите. Също така имаме по-фина кожа, по-деликатни сме, по-малко подготвени сме за продължително излагане на слънце например. Може би червенокосите, които са по-крехки, по-чувствителни, са по-добри актьори? Задавам си друг въпрос: ако червенокосите усещат по-силно болката, може би изпитват и по-голямо удоволствие (тя се смее). 

Знам също, че в далечната история червенокосите са били свързвани с една митология на злото. Често били подозирани в магьосничество и изгаряни. Когато бях малка, мразех цвета на косата си, защото ми се подиграваха в училище. Мечтаех да съм блондинка, къдрава и загоряла като истинска калифорнийка. Днес много харесвам това, че съм червенокоса. Това е моята огнева мощ!”

 

 

Учението

 

“Съвсем малка, не бях луда по училището. Това дойде по-късно, когато учех в Джулиард Скул. Днес имам чувството, че правенето на филми е вечно обучение. При всяко снимане на филм аз се уча и израствам. Да, обожавам идеята, че моите учители се казват Нолан или Долан. В замяна на това, избягвам репетиторите, доколкото е възможно. Не искам да има посредник между режисьора и мен, искам да установя директна връзка, особена близост. Ако се случи другояче, се чувствам изгубена. Аз съм работяга и обожавам търсенето. За “Марсианецът” посетих централата на НАСА и тренирах с астронавти. За “Мис Слоун”, където играя лобистка във Вашингтон, се срещнах с много жени политици. Обожавам този подготвителен етап.”

 

Звезда

 

“Когато се появих в публичното пространство, Америка беше във фазата на “модните момичета”. Опасявах се да не бъда поредното “момиче на месеца”, което ласкаят и бързо забравят. Идеята да бъда мимолетно явление made in Hollywood ме вцепеняваше. За щастие, преодолях това.”

 

Френското

 

“Имам френска фамилия, Chastain, изглежда произхождам от праотец от Поату, който е емигрирал в САЩ. Много бих искала да снимам във Франция, но изглежда, че се страхуват от американските актриси, смятат ги за примадони.”

 

Красотата

 

“Дълго време не получавах никаква роля заради необичайната си външност. Не притежавам традиционна красота: имам голям нос, трапчинка на брадичката, а ушите ми… Представата все още е, че американската жена е класическа блондинка. Аз, от своя страна, харесвам различната красота. Лив Улман например, какво лице! Терънс Малик ми каза, че малко приличам на нея, няма по-голям комплимент за мен.”

 

"Госпожица Юлия" на Лив Улман

 

Статута

 

“Нямам никаква представа за начина, по който ме възприемат, и се опитвам да не мисля за целия този холивудски фолклор. Аз съм голям киноман и предпочитам да се скрия зад филмите си, отколкото да привличам вниманието към себе си. Дискретна съм: с мен папараците ще останат без работа! И освен това много лесно се впечатлявам. Веднъж, на една вечеря в Кан, седях срещу Джоди Фостър и бях обзета от срамежливост.”

 

Жените

 

“Малко е безсмислен целият този дебат за жените режисьори, които били малцинство в киноиндустрията. Моят отговор като актриса е много прост: лесно приемам женски проекти и се задължавам да работя поне веднъж годишно с жена. Това е най-ефикасният отговор, най-логичният метод, не мислите ли? Актьорите също трябва да участват във въвеждането на промените.”

 

“Мис Слоун”

 

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

[Б. Киров]

Преди 24 минути, nik1 said:

Френското

 

“Имам френска фамилия, Chastain, изглежда произхождам от праотец от Поату, който е емигрирал в САЩ. Много бих искала да снимам във Франция, но изглежда, че се страхуват от американските актриси, смятат ги за примадони.”

Биологичният и баща е Michael Monasterio, барабанист в рок банди, но в кръщелното й свидетелство не е записана с неговата фамилия; отглежда я вторият съпруг на майка й, тя дори не посещава погребението на Майкъл Монастерио през 2013.

Запис от негово изпълнение през 1988:

http://dailyentertainmentnews.com/movies/michael-monasterio-jessica-chastains-estranged-father/

http://www.nydailynews.com/entertainment/gossip/father-zero-dark-jessica-chastain-dies-article-1.1271729

http://dailyentertainmentnews.com/movies/michael-monasterio-jessica-chastains-estranged-father/

 

[nik1]

На тази снимка майката на Майкъл Монастерио е вдигнала две годишната Джесика

http://www.nydailynews.com/entertainment/gossip/father-zero-dark-jessica-chastain-dies-article-1.1271729

Редактирано Април 19, 2018 от nik1

[nik1]

Топ 10 на най-големите трансформации,  правени от актьорите

10 -За ролята си на Ахил във филмаTroy,Брат Пит отказва цигарите, и се отдава на интензивни тренировки за повече от година. Това включва вдигане на тежести, тичане, йога, уроци по боравене с меч и стриктни хранителни диети. Резултат : той качва приблизително 11 килограма чиста мускулна маса.

 

 

 

 

 

9 -Когато Хилари Суонк играе ролята на жена, която се опитва да преоткрие своята самоличност като мъж, е едва на 24 години. Оскара, който тя печели за тази си роля, според нея, се дължи до голяма степен на дългите подготовки по промяната на външния й вид.

 

 

 

 

 

 

 

8-Мат Деймън също заслужава да бъде споменат в тази класация. За ролята си във филма Courage Under Fire, Мат отслабва с 18 килограма само за 3 месеца. Това си е доста, като се има в предвид, че обичайното му тегло е около 75 килограма. Години по-късно, той доказва, че е способен и да качва килограми за ролята си във филма The Informant.Там той тежи с 15 килограма над обичайното си тегло, което го превръща в дундестия, близо 90 килограмов, корпоративен работник.

 

 

 

 

 

 

7-Друг актьор заслужаващ адмирации е Едуърт Нортън, който обикновено има слабо телосложение, но за ролята си в American History X, качва около 14 килограма чиста мускулна маса.

 

 

 

 

 

 

6-Майкъл Фасбендер е с обичайно тегло от около 77 килограма. За ролята си във филма «Hunger» той отстлабва с цели 19 килограма.

 

 

 

 

 

 

5- Актьорът Джаред  Лето, напълнява с цели 31 килограма за ролята си на убиеца на Джон Ленън във филма Chapter 27. Само половин година по-късно, той си възвръща обратно слабото телосложение.

 

 

 

 

 

 

 

 

4-За ролята си на боксьор във филмаThe raging bull, Робърт Де Ниро се подлага на хранителни диети за да отслабне и да достигне тегло от 65 килограма. За същия филм, той качва цели 35 килограма и се превръща в 100 килограмовия Джейк ЛаМота, който действително е тежал толкова след края на кариерата си.

 

 

 

 

 

 

 

3-За да се превърне в HIV-позитивния електротехник Рон Уудръф за филма «Dallas Buyers Club», Матю Макконъхи е трябвало да развали прочутата си фигура и да се раздели със стегнатите си гърди и издялани коремни мускули. Като цяло, актьорът е свалил около 25 килограма за тази си роля.

 

 

 

 

 

 

 

 

2-Чарлийз Терон е прекрасна нали ? Не и във филма Monster, където играе ролята на бивша проститутка сериен убиец. За тази си роля, тя качва около 15 килограма, носи зъбни протези, и всекидневно търпи какви ли не процедури по лицето си, за да изглежда по този начин.

 

 

 

 

 

 

 

1-Дойде ред и на краля на трансформациите. Едва ли някой е учуден, че Крисчън Бейл заема първата позиция в тази класация. Той е като истински хамелеон и всеки път, когато чуем за участието му в нов филм, не знаем какво да очакваме. Обичайното тегло на актоьора е около 83 килограма. За ролята си на психически травматизиран човек, страдащ от инсомния във филма «The Machinist» от 2004г., Крисчън отслабва с около 30 килограма. Само 5 месеца по-късно, той си възвръща обичайното тегло, че и качва над това още 18 килограма, за да се превърне във 100 килограмовия мускулест бизнесмен Брус Уейн във филма Batman Begins.

 

[Б. Киров]

Красиво дете и червенокосо като баба си Баща й е бил на 20, а майка й 16-годишна, когато се женят, после легендата на майка й е, че той ги изоставил, той отрича и твърди друго.

В "Мис Слоун", сега си давам сметка, сценарият е писан сякаш точно за нея, което е удивително, като се има предвид историята, разказана от Джонатан Перейра, избирането й за тази роля е заслуга на режисьора. Но сценарият е много, много добър - една жена, която сразява цяла корпорация сама, а зад лобистката фирма стои с милиардите си оръжейното лоби. Както казва тя: "В нашата професия трябва да знаеш какво мисли противникът ти, какъв е най-силният му коз, да го оставиш да го изиграе и тогава да извадиш своя коз, за който той даже не подозира."

[Б. Киров]

Преди 26 минути, nik1 said:

4-За ролята си на боксьор във филмаThe raging bull, Робърт Де Ниро се подлага на хранителни диети за да отслабне и да достигне тегло от 65 килограма. За същия филм, той качва цели 35 килограма и се превръща в 100 килограмовия Джейк ЛаМота, който действително е тежал толкова след края на кариерата си.

Този филм съм го гледал поне три пъти и всеки път се мъча да открия някакви пукнатини в играта на Де Ниро, безуспешно. Не само външната трансформация, изцяло се е трасформирал в друг човек - ревнив и див примитивен италианец, и то след ролята му на хладнокръвния и пресметлив Вито Корлеоне в "Кръстникът"; Джо Пеши също му партнираше блестящо.

Despite receiving mixed initial reviews (and criticism due to its violent content), it went on to garner a high critical reputation, and is now often considered Scorsese's magnum opus and one of the greatest films ever made. The film was nominated for eight Academy Awards including Best Picture and Best Director. The film won two for Best Actor for De Niro, his second Oscar, and Best Editing.

Осем номинации за Оскар, първи Оскар на Де Ниро за главна роля.

[nik1]

Де Ниро беше в актьорската си стихия в този филм (така както го виждах) Бих казал, той спечели "заслужен" Оскар

Филмът може да се гледа онлайн

https://filmi2k.com/tag/razyareniat-bik/

Самият Джейк ЛаМота умира през 2017-та

https://www.24chasa.bg/sport/article/6458159

==========================

 

==========================

Каня се да гледам "Клубът на купувачите от Далас",  но не ми остава време, Сега видях, че Джарет Лето също е спечелил Оскар (за подържаща рола) във филма "Клубът на купувачите от Далас"

 

 

Редактирано Април 19, 2018 от nik1

[nik1]

Като говорим за Оскари и физически трансформации ипромени,  бих споменал и Оскарът за главна женска роля на Натали Портман във филма "Черния лебед".

От това което съм чел, там има лека измама (скандалът не се разшири)

 

https://en.wikipedia.org/wiki/Black_Swan_dance_double_controversy

https://blogs.wsj.com/speakeasy/2011/03/30/dancing-around-the-truth-sarah-lane-on-black-swan/

http://eva.bg/article/8676-Skandal-s-Cheren-lebed-na-Natali-Portman-

 

Цитирай

Натали Портман получи „Оскар“ за играта си във филма „Черен лебед“. Оказва се обаче, че май призът не е чак толкова заслужен.

Професионалната балерина Сара Лейн разкри, че е била дубльорка на актрисата в сцените с танцуването, но това никъде не се споменавало. А и продуцентите й забранили да говори за участието й във филма. Мъжът на бременната Портман побърза да я защити, като каза, че в 85% от филма си е тя. Сара Лейн обаче опроверга думите му. Според нея, Натали всъщност танцува само в 5% от кадрите. Актрисата навсякъде обясняваше по колко часа в денонощието трябвало да тренира, как била на специална диета и колко трудно й било да се подготви за ролята. Сега се оказва, че може би това изобщо не е вярно. Според Лейн, лицето на Портман било добавено дигитално към нейното тяло при постобработката. Нещо повече, тя заяви че Натали всъщност е много тромава и изобщо не можела да се движи като балерина, да не говорим за сложните танци. Каквато и да е истината, със сигурност идва в не особено подходящ момент – бременната Портман точно сега се нуждае от спокойствие, а не от скандали.

 

Sarah Lane:

 

 

Редактирано Април 19, 2018 от nik1

[nik1]

Най-известните многоезични актьори и актриси са:

Natalie Portman

Natalie isn’t only an Oscar-winning actress, she’s also academically very gifted. She holds a Psychology degree from Harvard University where she contributed to a paper entitled Frontal Lobe Activation During Object Permanence: Data From Near-Infrared Spectroscopy. That title in itself sounds like a foreign language, but Portman has gone beyond mastering the language of science. She speaks English and Hebrew as native languages, and can also speak German, Spanish and even Japanese! Quite the role model.

Colin Firth

Colin Firth learned Italian when he started dating his wife, the film producer and director Livia Giuggioli. He’s now fluent, and says with some confidence that he would be able to act in an Italian film — as long as he could play an Englishman who speaks Italian. Apparently, Firth is particularly fond of insults in Italian, as they’re used more sparingly than in English but to greater effect. And it’s not only the words he’s mastered. If you watch him speaking Italian, you immediately notice how he adopts the typical Italian gestures without which Italian simply wouldn’t be Italian.

Jodie Foster

Owing to the fact that she attended a French-speaking prep school, the Lycée Français de Los Angeles, Jodie Foster can speak French fluently. In fact, she can speak it so well that she’s acted in French films and has dubbed many of her own films into French. Her interest in foreign languages doesn’t stop there, however. Foster can also get by in Italian, Spanish and German.

Penélope Cruz

Cruz speaks Italian and English on top of her native Spanish. While Jodie Foster learned French at a very young age, Cruz learned Italian and English later in life in order to play certain roles and further her acting career, even winning awards for films in which she played an Italian-speaking character. That takes an impressive amount of discipline and dedication! Her Italian is so good that she even assumed the role of Mario in the Nintendo ad for the game New Super Mario Bros 2 in 2012.

Mila Kunis

Mila is originally from the Ukraine and moved to the US at the age of seven with her parents. She recalls having difficulties at first, struggling to understand the culture, people and the language. She now speaks both Ukrainian and English perfectly.

Christoph Waltz

Waltz first came to public attention in the Quentin Tarantino film Inglourious Basterds, where he played the perverse Austrian SS officer Colonel Hans Landa. Landa switches effortlessly between German, English, French and Italian, and, in a famous scene, delights in torturing Brad Pitt’s undercover crew of “Italian” filmmakers by coercing them into repeatedly pronouncing their Italian pseudonyms. In real life, Waltz is hardly less impressive. While by his own admission not completely fluent in Italian, he speaks German, English and French fluently, and dubs his own movies into French.

Kristin Scott Thomas

Not to be outdone by Waltz, Kristin Scott Thomas also dubs her own movies into French. She’s lived in France since the age of nineteen and speaks the language perfectly, even attesting to sometimes feeling more French than British. She’s won many accolades and a fair few BAFTA and Golden Globe nominations for her roles in French language films.

Viggo Mortensen

Mortensen burst onto the scene with his role as Aragorn in The Lord Of The Rings, where he slipped in and out of the Elvish tongue. It probably didn’t take him long to pick up Tolkien’s invented language — Mortensen is something of a global citizen. He holds dual American-Danish citizenship and speaks Danish, English and Spanish fluently, as well as being able to communicate in French, Italian, Norwegian and Swedish.

Arnold Schwarzenegger

You may be surprised to see Arnold in this list, but give credit where credit is due — this is a guy who moved to the US from Austria at the age of twenty-one hardly able to speak English. He then went on to graduate from the University of Wisconsin-Superior with an International Marketing degree, obtain American citizenship and, of course, become The Governator of California. In contrast to some of the aforementioned actors, and somewhat comically, Arnie’s proposal to dub himself in German was rejected due to his rural Austrian accent being too thick.

Audrey Hepburn

She’s the only one on our list who’s no longer with us, but besides being an enduring icon of elegance, Hepburn was also something of a multilingual maestro. Hepburn had a very international background: she was born in Belgium to a mother of Dutch descent and a father of mixed Austrian-British descent. She was raised with English as her mother tongue and also learned Dutch while living in Holland. When the Nazis occupied Holland during the second world war she adopted the Dutch-sounding name Edda van Heemstra so as not to be conspicuously of English lineage. She also learned Spanish, French and Italian later in life.

 

 

[Б. Киров]

Тя не е добро малко момиче

Джилиан Флин, запитана от журналист как е предала така достоверно вътрешния живот на мъжете в романа си „Не казвай сбогом“ (английско заглавие: Gone Girl), казва: "Това е част от самата мен." В автобиографичното си есе "I Was Not a Nice Little Girl..."  тя пише, че се е вдъхновила за образа на главната си героиня Ейми Дън от собствения си вътрешен монолог. В това есе, Флин признава садистични детски импулси като например "хранене на мравки  с паяци". Любимата й домашна игра била на "Подлата Леля Роузи", в която Флин играела ролята на "грижлива вещица", упражняваща зловредно влияние върху братовчедите си. В същото есе тя твърди, че "жените не успяват да признаят собствените си насилствени импулси и да ги включат в личните си разкази, докато мъжете го правят и даже украсяват с тях наратива за детството си."
Романът на Флин, публикуван през 2010 стои 10 седмици като бестселър номер 1 в класацията на Ню Йорк таймс. Той е противоречив, но огромен успех.
20th Century Fox откупуват правата за филмиране върху него за 1.5 млн. долара през 2012 и предлагат на Дейвид Финчър да направи филм.

Дейвид Финчър и Джилиан Флин

Финчър се среща с Джилиан Флин, двамата си допадат от пръв поглед, и Финчър прави нещо необичайно за света на Холивуд - иска сценарист да е самата авторка, а не както е обичайната практика професионален сценарист. Двамата започват работа по сценария, който в крайна сметка става над 170 страници и ако трябваше да бъдат филмирани би продължил 3 часа и половина, но Флин го съкращава.

Финчър заснема 500 часа , средно по 50 повторения за всяка сцена, той е перфекционист визионалист.

В главните роли са Бен Афлек в ролята на Ник Дън /отначало е обмислян Брад Пит/ и английската актриса Розамунд Пайк в ролята на Ейми Елиът-Дън. Розамунд Пайк, тогава на 35 години, играе с десет години по-млада жена, но Финчър е непреклонен за нейния избор. Розамунд Пайк е голямата звезда в този филм, тя е номинирана за Оскар за най-добра женска роля, за наградата на БАФТА и за Златен Глобус, а печели награди Сатурн и Емпайър /британски/ за най-добра актриса. Филмът струва 61 млн. долара и е блокбъстър с приходи от 363 млн.

Бен Афлек и Розамунд Пайк

Парадоксът е, че този филм е по сценарий, написан от жена, която разбива митовете на феминизма за жената, която се предполага по дефолт да е жертва на брутално мъжко насилие. Нейната биография е подобна на тази на нейния герой Ник Дън, тя като него е била преподавател в креативно писане и казва: "Аз също като него бях попаднала в такъв перод от живота си, когато не знаеш какво следва по-натам и се изправяш пред безизходица...преживяла съм същата криза и обърканост, които има в характера на Ник." За брака тя пише, че е "върховна мистерия", а за романа си, че се е опитала да разкажа историята на един брак от две гледни точки на двамата участници, които дълбоко не си вярват един на друг.

Флин още пише, че за сценария се е вдъхновявала от "Бебето на Розмари" и "Първичен инстинкт", изострила е сюжета на романа и го е превърнала в психологически трилър с елементи на хорър във версията на филма.

 

 

[Б. Киров]

Преди 16 часа, nik1 said:

Audrey Hepburn

She’s the only one on our list who’s no longer with us, but besides being an enduring icon of elegance, Hepburn was also something of a multilingual maestro. Hepburn had a very international background: she was born in Belgium to a mother of Dutch descent and a father of mixed Austrian-British descent. She was raised with English as her mother tongue and also learned Dutch while living in Holland. When the Nazis occupied Holland during the second world war she adopted the Dutch-sounding name Edda van Heemstra so as not to be conspicuously of English lineage. She also learned Spanish, French and Italian later in life.

От изброените Одри Хепбърн ми е любима актриса.

"Аз съм наполовина ирландка, наполовина холандка, а съм родена в Белгия. Ако бях куче, щях да бъда някакъв невъобразим мелез!" - казва тя сама за себе си. Много интелигентна и с разкошно чувство за самоирония и хумор. Майка й е холандска аристократка, баща й английски банкер. По бащина линия е била далечна роднина на крал Джордж III. Имала Йоркширски териер на име "Mr. Famous " и хобито й било градинарство. Един от най-постоянните и безкористни филантропи, дарявала много средства за гладуващите деца в Африка, самата тя е знаела какво означава хроничен глад по време на нацистката окупация на Холандия. Одри Хепбърн владеела отлично 5 езика: английски, испански, френски, холандски и италиански. Класирана на 3-то място сред 50-те най-големи легенди на екрана от Американския филмов институт и е един от малкото хора в света, които са спечелили наградите на Академията, Еми, Грами и Тони.

Малко известни неща за Одри Хепбърн и още малко от Одри Хепбърн:

Андреа Доти, вторият съпруг на Хепбърн, е известен италиански психиатър.

Одри Хепбърн пее "Честит рожден ден г-н президент" на JFK за последния му рожден ден през 1963 година.

Одри Хепбърн се концентрира върху благотворителните си работи за УНИЦЕФ и през последните години от живота си работи за нуждаещи се деца, особено в Африка и Латинска Америка, до края на живота си, когато на 20 януари 1993 г. тя почива от рак на дебелото черво в дома й в Швейцария.

Имената на синовете на Одри са Шон и Лука. Шон е от първия й брак с Мел Ферер, а Лука е от втория й брак с Андреа Марио Доти. Шон е роден на 17 юли 1960 г. и Лука е роден на 8 февруари 1970 г.

През 30-те години на 20-ти век родителите на Одри били членове на Британския съюз на фашистите.

По време на Втората световна война, младата Одри се научава да танцува като балерина и играе балет, за да събере пари за холандската съпротива.

След Освобождението на Холандия, Одри Хепбърн се разболява от системно недохранване, след като години наред единствената и оскъдна храна е била малко кондензирано мляко. Този неин горчив опит я мотивира през целия й останал живот да се посвети на благотворителните каузи на УНИЦЕФ.

Любимата роля на Одри била в "Roman Holiday " (1953) с Грегъри Пек, където играе ролята на европейска принцеса, живееща инкогнито.

Най-емблематичният филм на Одри е "Закуска в Тифани".

Малката черна рокля, носена от Одри Хепбърн в началото на филма "Закуска в Тифани", е цитирана като една от най-култовите дрехи в киното.

Одри Хепбърн умира от рак на 63-годишна възраст.

Одри Хепбърн имала образование за стоматолог, преди да е била актриса.

Одри Хепбърн винаги е била наясно с ходилата си и внимавала с какви обувки ходи, за да не изглеждат те твърде големи в сравнение с крехката й фигура - носела е обувки с размер 41.

Юбер дьо Живанши прави парфюма "L'Interdit" за личната употреба на Одри Хепбърн, докато не го пуснка на пазара през 60-те години.

 Независимо от факта, че Одри Хепбърн има диплома за балерина, тя е направила само два мюзикъла по време на кариерата си: "Funny Face" и "My Fair Lady".

Одри Хепбърн е номинирана за Оскар за ролята й в "Закуска в "Тифани", но губи срещу конкуриращата я София Лорен в "Две жени".

Одри Хепбърн спасява живота на приятелката си Капуцин, която няколко пъти се опитвала да се самоубие.

 Одри Хепбърн е гласувана за най-красивата жена на всички времена от читателите на списание "Ню Йорк" през 2006 г.

 

"1. За привлекателни устни, говорете думи на доброта. 2. За прекрасни очи, търсете доброто в хората. 3. За слаба фигура, споделете храната с гладния. 4. За красива коса, нека едно дете прокара пръстите си през нея веднъж на ден.5. За спокоен дух, разходете се със знанието, че никога не ходите сами ".

"Една жена може да бъде едновремено красива и интелектуална."

"Всеки, който не вярва в чудеса, не е реалист."

"Докато пораснеш, ще откриеш, че имаш две ръце, една за да се помагаш на себе си, а другата за да помагаш на другите".

"За мен единствените интересни неща са тези, свързани със сърцето"

"Вярвам, че съм силна, когато всичко изглежда тръгва на зле. Вярвам, че щастливите момичета са най-красивите момичета. Вярвам, че утре е друг ден и вярвам в чудеса "

"Вярвам, че смехът е най-добрият начин да изгориш калориите. Вярвам в целуването, целувайте се много. "

"Реших много рано просто да приема живота безусловно; Никога не очаквах, че този живот ще направи нещо специално за мен, но все пак ми се струва, че постигнах много повече, отколкото някога се надявах. Повечето хубави неща се случиха, без да съм го търсила някога."

"Аз не вземам живота си насериозно, но аз вземам това, което правя в живота си - много насериозно ..."

"Не искам да притежавам нищо, докато не намеря място, където аз и нещата да се съберат заедно. Не съм сигурна къде е това, но знам как е. Това прилича на произведение на Тифани."

"Научих се как да живея ... как да бъда в света и извън света, а не само да стоя настрана и да го гледам".

"Чух едно определение веднъж: Щастието е здраве и кратка памет! Иска ми се да съм го измислила, защото е много вярно."

"Обичам хора, които ме карат да се смея. Честно казано, струва ми се, че това ми харесва най-много, смехът. Той лекува множество злини. Това е може би най-важното за човека."

[Б. Киров]

Едно много добро британско сериалче от 8 епизода, което ненапудрено ни показва какво става в тайните служби, когато те се приватизират за лични цели.

Дълбока Държава/

Терминът дълбоката държава, често се тълкува и като „държава в държавата” и се отнася до военни, разузнавателни, дипломатически или други конспирации, които съществуват паралелно с административния елит на „откритата държава”.
Макс Ийстън е бивш шпионин, чието минало го навестява отново, когато е изтръгнат от новия си живот в Пиренеите и е призован от Джордж Уайт, началник на таен екип на МИ-6/ЦРУ, наречен „Подразделението”.

 

http://kinofen.net/filmi/ekshani/29759-deep-state-season-1-dlbokata-drzhava-sezon-1-2018.html

https://www.imdb.com/title/tt4785472/

Добре направен е, професионално, струва си да се гледа

[Б. Киров]

Куадрофения /1979/ - дебют на Стинг  в киното

През 1979 режисьорът Франк Родам и продуцентът Бил Кърбишлий /който е бил и мениджър на The Who/ пускат на английския кино-пазар един странен и скандален филм Куадрофения /Quadrophenia/, озаглавен като едноименната рок-опера на The Who.

https://www.youtube.com/watch?v=YMS47w8hAZ8

Филмът, въпреки че е озвучен с музиката на бандата, не е музикален. Той разказва за живота на едно цяло поколение млади бунтари от средата на 60-те, времето на „модовете” и „рокерите” във Великобритания.

Джими Купър /Фил Даниълс/ е двадесетгодишен лондонски „мод”, пристрастен към амфетамините, музиката и мотора си, както и всички от неговата банда. Джими е трагичен образ – той се сблъсква директно и челно с добре подредения и разписан живот на английската средна класа, от която произхожда и финалът му е скок в нищото.

За разлика от приятелите си, Джим е неприспособим, той не може и не иска да вземе завоя пред пропастта, полита с мръсна газ в нея.

Филмът е посрещнат хладно от критиката, почти с ледено мълчание, макар че играта на младия актьор е отбелязана с бегли и снизходителни положителни отзиви.

Едва в началото на 21-ви век филмът отново напомня за себе си и започва да набира височина в класациите като бързо се изкачва до 35-та позиция в класацията на британското кино за всички времена.

Дебют в киното в този филм прави Гордън Съмнър – Стинг, който по онова време е лидер на групата  The Police.

28-годишният Стиинг играе ролята на Тузаря / Ace Face/ - един от идолите на „модовете”, който в крайна сметка се оказва пиколо в хотел за истински тузари.

Филмът е жестоко реалистичен и шокиращ, в това той прилича на шедьоври като „Портокал с часовников механизъм”, „Бунтовник без кауза” и „ If…”, и - може би, - затова е игнориран от „порядъчната” британска и и американска публика на 80-те /до България беше немислимо да стигне, но лично аз виждам отражения от него във „Вчера”/.

Оценка на зрителите в 7.3 от 10 възможни, много висока и напълно заслужена, дори занижена, според мен.

https://www.imdb.com/title/tt0079766/

http://muvibg.com/filmi/20798-quadrophenia-kuadrofeniya-1979.html

 

 

 

[Skubi]

Images from the Bosnian war including stills from the documentary Scream For Me Sarajevo

 

Редактирано Август 6, 2018 от Skubi

[nik1]

On 16.08.2017 г. at 2:29, nik1 said:

Things you don't know about Cote de Pablo

If you're a fan of NCIS, you're probably familiar with the character Ziva David, a Mossad liaison officer from Israel who spoke more than five languages. But what about the actress who played this beloved character? Let's just say, Cote de Pablo has her own impressive resume. She has previously described herself as an old-soul, Latina hippie who loves hanging out with her mom. With a description like that, who wouldn't want to get to know the woman behind this character?

 

Her real name isn't Cote

 

Cote de Pablo's real name is actually Maria Jose de Pablo Fernandez. According to Latinos Post, when de Pablo and her family moved from Chile to Miami, Florida, many of the kids at her school couldn't pronounce her name. She changed it to "Cote," which de Pablo said is a common nickname in Chile.

 

She was a star runner as a child

 

When de Pablo moved to America from Chile at 10 years old, she did not know much English. Learning a whole new language at a young age would be very hard to experience, but de Pablo had one teacher who helped her find her path. She described this on The Late Show with David Letterman (via YouTube), saying, "And so I remember in 5th grade, I had a teacher… who was wonderful and he was an older man. And the only thing I knew really was 'run.' I knew what that meant. And so he put me into the track and field, and so he got me starting to run and all that stuff, and before I knew it, I was a little track and field star. And I remember, he would say in the middle of a competition, he would scream and get very red and scream, 'Cote, run!' And that's all I knew."

 

She didn't always want to be an actress

Now it's hard to picture de Pablo in any other field aside from acting, but she had her heart set on a different life when she was younger. As she shared with TV Guide, "I, believe it or not, wanted to be a secretary, much like Maggie Gyllenhaal in The Secretary. I had clips all over and markers, and you know, the old-fashioned typewriters… I like to follow direction… and, by the way, I became an actor, so I'm kind of doing it anyway."

 

Performing arts became her home
 

And it wasn't just the name that de Pablo had to overcome as she adjusted to a new country. She told Prevention that she didn't start learning English until she moved to Miami. The persistent de Pablo worked hard to learn English, and eventually found her place when she went to a performing arts high school. She described that experience saying, "I had always been interested in the arts, but performing became even more important because it was a way to communicate with people in my new country…My friend had the perfect saying for it: 'You found your tribe.' We're not Chilean or Argentinean or Brazilian or Russian. We're actors."

 

She gave up Broadway
 

Not only did de Pablo go to a performing arts high school, but studied musical theater at Carnegie Mellon University. After graduating, she continued on the theater path, appearing on the New York City Public Theater stage for a Shakespeare production. De Pablo was working in San Francisco when the opportunity to audition for NCIS came up. In an interview for Front Row Features, she said, "I was about to do Broadway (The Mambo Kings) right before I got NCIS…so I went from my chance of doing a Broadway show into doing the series." Her risk obviously paid off, but de Pablo wants to get back on the stage eventually. Describing her chance on Broadway, she said, "It's something still pending that I want to do."

 

She did more than act on NCIS
 

Her musical talents did not go to waste. Originally, de Pablo didn't want her character to sing in the show, even though the NCIS team had toyed with the idea. She told People that after two years, she caved. "Then Shane [Brennan, executive producer] clearly put it in a way I couldn't resist." In the Season 6 premiere of NCIS, she sang "Temptation." The song also appeared on the NCIS: The Official TV Soundtrack, which was released in 2009.

 

She's a quick study
 

Playing fan-favorite Ziva David on NCIS required some intense research. Speaking to TV.com, de Pablo shared that she speaks fluently in English and Spanish but her character has a long resume, including German, Russian and Arabic. "[Ziva]'s like a little prodigy when it comes to languages and that's what makes the character fun to play." So how did de Pablo do it? Hint: It's not easy.

When de Pablo auditioned for the role, the character was described as European. But plans changed. De Pablo told CBS This Morning, "Within 48 hours of actually getting the part, they changed the part to an Israeli woman. And then within 48 hours of that I had to shoot. And then they gave me a huge monologue that I had to learn in Hebrew." Language coaches came in to assist on a tight time schedule. She told TV.com, "But, it doesn't seem to ever be perfect enough, especially when you try to be as perfect as possible, and you have twenty-four hours to learn a language phonetically."

 

She does her own stunts
 

Acting, learning new languages…and stunt work? It's a busy job for de Pablo, who did her own stunts on the set of NCIS when she was able. One time, de Pablo described to Prevention, she had to do a simple stunt but wasn't able to rehearse it before filming. "When the stunt started, I was trying to scream my line, because of course as an actor, you're like, 'Remember your lines — you only have one pass at this, 'cause they can't recreate the entire explosion!' But it was like being in the middle of a war zone." She ended up with a neck injury that did eventually heal, but the incident convinced her to get back into yoga. Now four to five days a week, de Pablo does open-flow Vinyasa at home.

 

Fans petitioned to keep her in the show
 

When de Pablo decided it was time to step away from her role on NCIS, she did not know how fans would react. She had been a cast member for eight years and in more than 180 episodes. The response from fans was, as de Pablo called it, "humbling." Within days of the news breaking that de Pablo would not be returning to the show, fans began a petition to tell CBS to bring back de Pablo. According to International Business Times, fans spoke up on social media and said they would not watch the show again until de Pablo returned.

During an interview with TVLine.com after the big reaction from fans, de Pablo said, "When you make decisions like this, you never expect for people to fully understand. So it was really delicious to feel that kind of love and I'm always grateful for that."

 

Her mom is her BFF
 

After her parents separated, de Pablo's mom moved back to Chile, but distance doesn't keep them apart. Speaking with Prevention, de Pablo shared that her mom will come to visit for two to three weeks at a time. Then, de Pablo will also make the time and go to South America as well. What's their favorite thing to do together? Cooking. "My mom has a rare talent for being able to open up the refrigerator, and with the peas, the leftover eggs, the cream, the spinach, the cheese, and a little rice, she can just whip up incredible risotto." That's true mother-daughter bonding right there.

 

She follows her own path

This star has never been afraid to go on her own path — in both her career and personal life. In an interview with Latina, de Pablo spoke to her thoughts on starting a family and where she felt she was at in her life, saying, "The last time I was home visiting Chile, I was grilled about having kids and about whether I would baptize a child when I have one. Our lives are just very different. I'm not sure if they agree, but I'm not giving up my opinion." De Pablo has set a good example by being who she wants to be and following her own path, even if it's not what's expected of her.

 

Her favorite kind of show

When it comes to television that de Pablo watches when she's not in front of the camera, she has some popular picks. She shared with TV Guide (via YouTube), "I am an avid fan of Game of Thrones." She also describing her ideal show, saying, "Any kind of show where you get to see women wear long beautiful hair, corsets and lovely wardrobe, I'll be there watching. Especially if they have sexy scenes with lovely men that have beards." Sounds like a perfect show.

 

She is happy to stay away from social media

A star who doesn't have a desire to draw attention to herself, de Pablo has never been one to showcase her life via her social media accounts. As she described to Latina, "I'm not on Facebook. I'm not on Twitter. I know a lot of celebrities who go around complaining how little privacy they have. And then my question to that is always, well, how much of yourself are you putting out there? If you are everywhere, then you've sacrificed the very thing that you are complaining about, which is your own privacy."

 

How she picks her next role
 

Even though her time with NCIS is done, de Pablo took away important lessons learned from those eight years. She told RogerEbert.com that the show was "an incredible school." Shortly after her run on the show ended, she accepted a role in the film, The 33, also starring Rodrigo Santoro and Antonio Banderas. The film followed the real-life event of a gold and copper mine collapse, trapping 33 miners underground. Being Chilean, de Pablo said "it really hit close to home."

She continues to act and stressed that she doesn't try to think of the outcome of success for a project when she begins. "There are a lot of factors that may not translate to money and they may not translate to success, but they may translate to a creative freedom which may lead to incredible happiness." Looking at de Pablo's track record, it's safe to say she will keep seeing success with her choices.

 

 

Зива Давид я няма вече между живите

24-ти епизод:

http://filmisub.com/21422-ncis-season-13-voenni-prestpleniya-sezon-13-2015.html

 

 

 

[Б. Киров]

Преди 37 минути, nik1 said:

Зива Давид я няма вече между живите

24-ти епизод:

http://filmisub.com/21422-ncis-season-13-voenni-prestpleniya-sezon-13-2015.html

Жалко. Пропуснал съм последните епизоди. Сега съм на "Мис Марпъл" по Агата Кристи - добрата стара Англия в следвоенните години, особено епизодите с Джоан Хиксън

https://www.imdb.com/name/nm0382995/?ref_=tt_cl_t8

http://muvibg.com/filmi/16212-miss-marple-nemesis-mis-marpl-vzmezdieto-1987.html

в ролята на мис Марпъл, в тези епизоди Джоан Хиксън е на 81 години, блестяща.

По-късните сериали, след 2004, пак са добри, но им липсва викторианския блясък в актьорската игра и режисурата на първите, всичко е добра конфекция в сравнение с бутиковото изпълнение от преди 20 години, нещо като професионална фотография на филмова лента, правена от фотограф-художник в сравнение с любителски дигитални снимки, направени със смартфон; обектът е същият, изпълнението съвсем различно.

[Б. Киров]

„Малкият” човек, който прави „голямата” история

„Мостът на шпионите“ (Bridge of Spies), 2015

Том Ханкс в ролята на Джеймс Донован е онзи „човешки фактор”, който променя хода на историята и за това разказва номинираният с 6 Оскара филм на Стивън Спилбърг. Жененият на българка / Маргарита Ибрахимова - Rita Wilson/ актьор великолепно влиза в кожата на своя исторически прототип и заслужено високо оцененият от публиката и критиката филм, който жанрово може да се определи като „исторически трилър, е центриран около неговата актьорска игра.

Сюжетът е взет от историята на Студената война: през 1957 в САЩ е арестуван съветския разузнавач Рудолф Абел /британец по произход/, който според американските политици тогава трябва да получи смъртна присъда; единственият адвокат на свободна практика, имал смелостта да защитава такъв белязан клиент е Джеймс Донован, и то предварително предупреден „отгоре”, че процесът е формален, а присъдата предопределена.

Джеймс Донован

Но не и за Джеймс Донован, корав етнически ирландец и честен човек.

В хода на делото и срещите му с Абел, между двамата възниква искрено уважение един към друг и респект; оказва се, че между тях има много общи неща – и двамата ценят семейството, родината и дълга, и двамата са готови да воюват докрай за принципите, в които вярват.

Донован /Ханкс/ се изправя сам срещу цялата политическа машина на американската държава и срещу насъскваното от пропагандата обществено мнение – и печели, той обръща процеса в полза на Абел и успява да го спаси от смъртно наказание.

Впоследствие Абел е заменен за американския пилот на шпионски самолет Гари Паурс, заедно с още един източно-германски затворник, а договарящият се с източно германските и съветски власти Донован /Том Ханкс/, и то изпратен като частно лице на личен риск, а не като официален представител на САЩ, постига невъзможното абсолютно сам: Абел е разменен за Паурс и през 1962 и двамата затворници се завръщат като герои в своите родини.

„Мостът на шпионите“ (Bridge of Spies)

Филмът е строго изграден върху действителни факти от историята на Студената война, но същевременно е с много силен авторски сценарий /на братя Коен/ и режисура /Спилбърг/, както и с ярка игра на актьорите в главните роли, една великолепна сплав от история, живот и драматизъм.

https://www.imdb.com/title/tt3682448/

Оценка 7.6 от 250 600 зрители.

http://muvibg.com/filmi/6845-bridge-of-spies-mostt-na-shpionite-2015.html

 

 

 

[Amazonski]

On ‎6‎.‎10‎.‎2018‎ г. at 5:52, Б. Киров said:

Жалко. Пропуснал съм последните епизоди.

Аз започнах последният сезон и го захвърлих по средата на първи епизод. Политкоректният, черен, анлийски гей ми идва в повече. Онази латина сложена също от политкоректност, която има актьорските качества на гаргойл също с нищо не помага. Жалко - беше ми любимия сериал.  

Редактирано Октомври 11, 2018 от Amazonski

[Du6ko]

- Нео, ти чуваш ли ме какво ти казвам ?