Демитологизиране на митологизирани герои

[Frujin Assen]

Златни ти уста Боиладе!

[Thorn]

Преди 1 час, boilad said:

 Да не говорим и за грубите фактически грешки и тънките манипулации (последната пусната за пореден път в публичното пространство е за убитото от Левски момче, само дето не се казва, че това "момче" е било на 20 и кусур години, по същия начин се премълчаваше, че посещението на Ботев във фокшанския пандиз няма нищо общо с приписваните му престъпления).

Спориш с нещо, което не съм твърдял и го опровергаваш. Терминът за тази логическа измама, забранена при спор е "имаго". 

Конкретно - никъде не съм твърдял, че затварянето на Ботев във Фокшани е за извършваните от него криминални престъпления, въпреки, че не съм убеден че не е и за тях, но нямам убедителни доказателства. Неколкократно подчертах, че за мен много по-значим е фактът, че той въобще се е занимавал с такива, а не случайността, че според теб е успял да избегне затвора за тях.

Същото и за момчето слуга. Знам за дискусиите за възрастта му (от под 16 до 22) и НИКОГА не съм го нарекъл дете.

А ти си спори с въображаеми опоненти.

[boilad]

Аз и не споря, просто показвам гнусните манипулации. Не аз цитирах Пламен Павлов, който пише, че освободили Ботев от затвора, щото нямало доказателства за криманалните му деяния (внушава ни се, че обвиненията срещу Ботев са били криминални), не аз цитирах Иван Стоянов, който говори за убитото от Левски момче (внушава ни се, че Левски е детеубиец), не аз цитирах един блог със същата достоверност като басните на Захари, който уж подкрепя собствените ми изводи и някак си странно, но да не си помисли никой, че до тези изводи се е стигнало по самостоятелни пътища, се оказва, че се опират на същите басни от вездесъщия медвенски чобанин, не аз внимателно подбрах да цитирам от Захари само това което ми отърва, представяйки го за достоверен факт, въпреки, че самият автор изразява съмнения. 

Може и много други подобни манипулации и неверни твърдения да се изброят, но нито ми е работа, нито ми се занимава с човешката глупост и незнание. 

Редактирано Август 23, 2017 от boilad

[Galahad]

Захари Стоянов пише не във време на кухи "герои" като днешните, а на реални. За неговите съвременници Руско-турската война не е била само парад на руски войници, но и кланета от отстъпващите турци. За неговите съвременници Априлското въстание може да е минало, но Кресненско-Разложкото, Съединението и Сръбско-българската война настояща, а за мнозина купили си първото издание на Записките Балканските и ПСВ са били бъдеще, през което са преминали. Това са хора, понесли както радостите, така и несгодите на това време. Ще рече, че са оценявали доста по-трезво "пороците" на героите описани от Захари. Проблемът се появи по-късно, когато "героите" бяха изкарвани съвършени, а те изобщо не са герои, още по-малко пък добродетелни.

Въобще, когато героите са истински, надделява позитивния мироглед и хората виждат преди всичко доброто у другите, защото всички се стремят към него. Когато управниците са най-вече порочни, тогава надделява негативното възприятие и всичко изглежда лошо, което разбира се в много отношения и си е така.

[Thorn]

Аз там не съм бил. Чета. Цитирам коректно.

[Frujin Assen]

Преди 1 минута, Thorn said:

Аз там не съм бил. Чета. Цитирам коректно.

Смучеш си от пръстите...

[Thorn]

Не е от пръстите. Цитатите са коректни.

[boilad]

Преди 53 минути, Thorn said:

Аз там не съм бил. Чета. Цитирам коректно.

Никой от нас не е бил. Затова има една наука, викат й история, може и да си я чувал. Но като гледам, че още четеш работи, които се опират на Захари Стоянов и Стоян Заимов,  е повече от ясно, че си далече от науката. Много от писанията им аргументирано и с документи са опровергани, (някои от тях отдавна) и въпреки това продължават да се тиражират, като баснята за "заместника" на Левски от Заимов, или за коварния и алчен вуйчо на Левски по Захари и много, много други. Карай там "демитологизиране" да има. Щом Захария или Заимов казват, все е истина. 

Редактирано Август 23, 2017 от boilad

[Thorn]

Малко за Паисий. Не за самият него, а за ролята на неговата история:



http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100754558

Интервю на професорът по история от СУ Пламен Митев.

Дълго време "История славянобългарска" остава почти неизвестно съчинение. То става популярно чак през 70-те години на XIX век благодарение на изследванията на големия учен Марин Дринов.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Също интересно: http://liternet.bg/publish8/vtrendafilo ... paisij.htm

Един от парадоксите в традицията е, че сравнително големият брой преписи на Паисиевата "История" се тълкува най-често, особено в сравнение със Зографската и Спиридоновата "Истории" (Трифонов 1940: 66) 5, като свободен избор на рецепционната среда: а именно, че поради живото национално чувство в нея и поради националния й патос тя е завладяла етнокултурната среда и постепенно я е извисила до ниво на национално самосъзнание. Подобно нещо би било възможно, осъществимо и заслужено, ако се беше случило в някой от центровете на Бретан или Бавария. А в раздробената българска културна среда, в която грамотността почти липсва, литературата почти не се произвежда, а главно се възпроизвежда, където няма механизми, които да разпространяват и налагат родноезичната книжнина, такова едно органично разпространение е неосъществимо. Единствено саморазпространението на Паисий е предизвикало броя на преписите, докато другите две истории на българите са си останали, с инцидентни изключения, в Атонските архиви. И дори тези преписи не предизвикват пренос, развитие и практическо въплъщение на идеите си, а заглъхват, всеки поотделно, на някакво локално ниво, внимателно скрити и тук-таме изваждани за нов препис. Книжнината обхваща най-вече единични ръкописи и се утаява в изолирани културни ниши. По време на краткотрайния си гастрол из Българско Венелин тръгва по дирите на загадъчна книга, която нарича "Цароставник", и почти я намира - почти, но не съвсем. Вероятно същата (някой от нейните преписи) излиза през 1844 г., под заглавието "Царственик" и под авторовото име на Христаки Павлович, макар че е съкратен вариант на Паисиевата "История" (Каравелов 1862)6. Априлов (1841), Раковски (1984: 26-28) и Каравелов (1875) пишат по малко за нея, но в никакъв случай не я централизират като явление. Средата, поради обективни обстоятелства, си остава несглобена тъкмо от Паисиевото слово. По-късно вече, когато националната идея узрява и особено когато се осъществява, Паисий бива прикачен със задна дата към корпуса на литературата, която уж тръгва от него. Така той се оказва не конструктор, а конструкт на възраждането и новата ни литература.

За мен лично по-значима е ролята на Юрий Венелин.

[КГ125]

Преди 21 часа, Thorn said:

Не е точно така. Даже не пише за изтезания, но и да ги имаше пак ще е предател. Представи си мнението примерно на Тодор Александров за деец на ВМРО, който диктува списък с членовете на организацията в турската или в сръбската полиция. Дали ще каже:  "Айде ся!"

Грешки на растежа - кой ли не е влизал в комитетите а и 22 години, дори във времената, когато са се женели на по 15, не са кой знае колко зрели.

[Thorn]

Съгласен. Излиза, че в комитетите са хора от кол и въже, някои насилствено привлечени, а шефът е незрял 22 годишен хлапак, който при първия арест си изпява всичко като пойна птичка. 

[Thorn]

Малко за действията по време на въстанието:

Какво става по време на въстанието?

Макар и да било предвидено, че не бива да се напада и избива мирно население, в огъня на въстанието има редица такива случаи. Тук не става дума за единични примери на насилие по време на самозащита, което е напълно естествено.
Ето един случай, свързан с въстанието в Копривщица. Както е известно, в това село никога не са живели турци. Затова пък има цигани, които си изпатили жестоко. Предисторията на тяхната жертва започва в Клисура. На 23 април, Гергьовден, клисурци заловили трима местни цигани, които според тях се опитвали да шпионират въстаниците. Същия ден в селото пристигнал Панайот Волов с една чета. Въстаниците се оплакали на войводата за шпионажа на циганите и ги довели при Волов. Той намерил у тях писмо, написано на арабски. Породил се проблем. Нито Волов, нито който и да е от присъстващите не можел да го разчете. Волов обаче предположил, че с писмото се съобщава на турците в Карлово за въстанието в Клисура и се иска помощ. Въпреки настояванията на клисурци да не се пролива кръв, войводата настоял за смъртно наказание. Циганите били осъдени на смърт и веднага разстреляни извън селото.
Злодеянието не им се разминало. На 26 април башибозуците на Тосун бей от Карлово нападнали Клисура. Селото било запалено от всички страни. За да се спасят, клисурци побягнали към Копривщица. Като пристигнали там, те казали на копривщенци, че селото им било запалено не от башибозуците, а от местните цигани.

Преувеличена до неузнаваемост, случката била приета за чиста истина.

Копривщенци се настроили срещу циганите и за да не ги сполети случилото се в Клисура, решили въпроса „радикално“. През нощта на 27 срещу 28 април ги изкарали от домовете им, навързали ги и решили да ги избият. Екзекуцията се извършила в Чардашкия дол от Кр. П. Радомиров, Тодор Малев, Г. Кунчев, Цончо Н. Клисарът, Петко Гедженът и др. Така всички цигани от Копривщица били убити без да имат вина, и то пред очите на жените и децата им. [става дума само за мъжете]
Друг срамен епизод се случил в с. Стрелча. Тук по това време живеят българи, турци и татари. Вестта за избухване на въстанието стигнала в Стрелча привечер на 20 април. Осъзнавайки стратегическото значение на селото (на пътя между Копривщица и Панагюрище), Бенковски изпратил там една чета от около 70 души начело с Орчо войвода. С него пътували и Панайот Волов и Тодор Икономов.

Пристигнали в Стрелча, но вместо да започнат бой с турците, въстаниците нападнали мирното население в турската махала

ограбили го и изгорили къщите му. Сред най-активните в грабежа бил Орчо. Свидетели разказват как той издърпал насила от шията на една туркиня огърлица от златни монети и я пришил на калпака си като трофей! Както отбелязва Димитър Страшимиров, в този си вид, „началникът на бунтовниците ще да е имал, при тая театралност на своето натруфване, вид на полудив азиатски бандит!“. В общото изстъпление, обаче, никой така и не забелязал това. С наниза на калпака си Орчо се явил пред населението на Стрелча като победител на турската махала.
Пожарът и грабежът погълнали цяла нощ вниманието на четниците.
Единственото добро последствие от него било, че безумието да се да грабии плячкосва помогнало, за да се избегне клането на турците. Те се скрили в единствената джамия в селото и се защищавали с оръжие.

Турците не простили на българите грабежа.

След като четниците напуснали селото, те изгорили и разграбили от своя страна българската махала в Стрелча. По този повод известният генерален консул и секретар на посолството на САЩ в Истанбул Юджин Скайлер правилно отбелязал в кореспонденциите си, чеединственото място където опустошенията на башибозуците са имали поне малко оправдание, е Стрелча, защото там и българите не се показали по-достойни от тях.

https://www.fakel.bg/index.php?t=2415

[Thorn]

Не знам точно колко са запалените села, но ето свидетелство как е ставало това:


Захари Стоянов, лично в "Записките":

Преди да заминем обаче от Петрич, ние решихме тайно помежду си, само двама с Бенковски, да направим няколко села насилствено бунтовници; ние решихме да изгорим селата Смолско, Каменица и Раково. Причината, за да направим тая жестокост, бе оплакването на петричени, че жителите от поменатите села твърде начесто оставяли своите позиции и отивали в селата си да нагледват добитъка и хамбарите си с житото, да не би да ги ограбят турците. Тая тяхна постъпка не водеше към добри следствия; тия можеха да напакостят на работата в най-критическите минути, а други средства нямаше за изкоренявание на злото. Никой не знаеше от нашия план, който аз щях да турям в действие. Взех със себе си дяда Цвятка от Церово, познат по своята храброст, и други още десятина души момчета от хвърковатата чета, всичките конници, с които се отправих за Смолско, без да им съобщя целта на нашето пътувание. В същото това време Бенковски потегли с двете чети — хвърковатата и оная на Ворча войвода — за Еледжик, през Поибрене. Пладне минуваше, когато ние тръгнахме от Петрич за Смолско. Времето беше хубаво, слънцето печеше на пропада. Много жени и деца срещнахме по пътя от поменатото село, които пренасяха едно-друго за в Петрич.
— На добър час, синко! Като отивате нататък, заобиколете и нашето село да го запазите от душмани — говореха тил, като се отбиваха настрана да ни правят път.
Като минахме покрай укрепленията, мнозина смолчени поискаха да ни придружат — сгоден случай да заобиколят селото си, защото се научили, че имало наблизо черкези; но ние ги придумахме да останат, защото това е наша грижа. Село Смолско е чисто българско село, на един час разстояние от Петрич, откъм северна страна, със 150 къщи. То е разположено над една долина в Средня гора; имаше си черковица, помазана със синя боя, и училище, доволно хубавичко здание, построено до самата черкова.
Ние го гледахме вече отдалеч и не можехме да се нарадваме на неговите спретнати къщици и заградени дворове, които след малко трябваше да рухнат под опустошителния огън. Жестока мисия!
Когато влязахме чак в селото, тогава аз съобщих на моята дружина где отиваме ние и що ни предстои да вършим. Мнозина от тях се стреснаха и поискаха да се откажат от тая работа, че било грехота и пр.
— Где ще да ни отидат нас душите — говореше един стар калугеровчанин, — когато ние се осмелим да палим и християнските села заедно с черковите?
— Пък черкова ли е холам? Да й се ненагледаш! — възрази други.
— Ох, по-добре да не съм се раждал на тоя свят, като ми е било писано да горя на брата си къщата! — каза трети и въздъхна от всичкото си сърце и душа.
Въздъхнахме всинца.
Раздадох на всичките от приготвените запалителни вещества и се разпръснахме из разни улици на селото да палим наред, покрай която къща минем. Жива човешка душа не се виждаше из селото. Само разсърдените кучета тичаха по улицата и лаеха отчаяно. Моите другари, които аз мислех, че се решиха вече да палят, не смееха да турят още огън ни на едно здание. Тия не захванаха дотогава, докато аз не направих начало.
Подир няколко минути в селото беше вече буря. Буйни червени пламъци, размесени с дим и всякакви прегорели материали, които затуляха ясното пролетно слънце, чупеха се надолу-нагоре и най-после вземаха направление към небото. Затрещя и заплющя, рухнаха да се събарят здания, потъмня всичкото село, уплашихме се и ние сами от своите действия! Всички животни, които се намериха още из нещастното село, бягаха напредя ни, уплашени от страшния пожар, към неподпалената още махала; кучетата лаеха и виеха с дигнати към небето глави, които като да искаха пощада, жално и подозрително ни изглеждаха тия и с подгънати опашки между краката, знак на покорство, отстъпаха безсъзнателно. Биволи, биволици, волове, крави и телета, които, макар и да бяха откарани вече един път при техните стопани, но като не можеха да забравят така лесно своето жилище, бяха се върнали в селото, в старите си свърталища, сега тичаха омаяни надолу-нагоре, ревяха сърцераздирателно и като не можеха да намерят изход, хвърляха се безсъзнателно в буйните пламъци. Видях един вол, когато се метна да прескочи през оградата, натъкна се в сърцето на един остър кол и увисна на земята, заедно с плета, гдето си и остана. Патки, кокошки и други хвърковати гадини хвърчаха заедно с дима нависоко над пламъците, да търсят спасение, но задушени от гъстия дим и отмалели, падаха с главата надолу в бучащия пламък.
По-нататък из улицата срещнахме двама души от другарите си, които ни съветваха да бягаме вече към края на селото, защото после малко пожарът ще да ни загради пътя и мъчно ще можем да намерим изход. Тръгнахме из една улица към другата махала, в която се намира черковата, и намерихме останалите си другари в един дюген, който тия бяха разбили и грабеха едно-друго, кому каквото хареса, повечето за ядене.
— Бог да прости! По-добре е да го вземем ние, отколкото да стане жертва на огъня — говореше един от тях.
Пълни бъчови с вино и ракия имаше в тоя дюген и дружината беше започнала да точи от едина край. Аз им забраних, че не е време за пиянство, а дядо Цвятко потроши всичките съдове из дюгена, да няма в какво да наливал. Докато чаках навън на вратата, няколко зли кучета се бяха събрали наоколо и държаха нападателно положение. Аз извадих револвера си и прострях на земята няколко от тях.
— Вардете се, че черкезите нападат! — извика един от другарите ни, който идеше из улиците от лява страна.
Ние излязахме сред улицата пред дюгана и що да видиш! От другата улица, през която ние не бяхме минали още, около 10–15 души черкези, с голи сабли в ръцете, налитаха като кучета към дюгена и бяха се приближили до нас на стотина крачки. Щом ние се издадохме на улицата, черкезите пречупиха своята линия и се нахвърляха през един плет в един двор, вероятно да завземат позиция. Навярно нашата особена униформа, левовете на калпаците ни, пауновите китки, а най-главно оръжието ни уплаши нападателите. Те са помислили, без съмнение, че ние не сме страхливи раи, а московци, както мислеха по него време всичките османлии. Ние се намятахме на конете и бързо препуснахме из противната улица, през която после няколко минути невъзможно ставаше да се премине по причина на огъня, а в такъв случай трябваше да преминем през черкезката позиция, единствено свободната улица. Двамата от другарите ни ги нямаше още никакви; тия бяха в пожара. Изгърмяхме няколко пъти и свирнахме с рогът да ги призовем. Тия последните не бяха пристигнали още, когато съгледахме от другата страна на селото гъст облак от прах, който се дигаше из златишкия път. С помощта та телескопа ние можахме да узнаем нашите черкези, които видяхме в селото и които бягаха с коне, свързани от по-напред, както се види, край селото.
Изгърмяването на моя револвер върху кучетата спаси живота на дружината. Ако не бяха се появили черкезите, които кой знае за какво взеха тил гърмежи, то ние щяхме да минам през улицата, гдето бяха спрели тия, т.е. през позицията им. Тия избягаха, защото не ни знаеха числото и се уплашиха от униформата ни.
Когато бягахме през селото, съгледахме в една къща, вън на сайвана, една стара бабичка, сляпа и с двете очи, както се виждаше, защото вървеше покрай стената и се подпираше с двете си ръце. Тя ни усети, като минувахме покрай нея, и попита кой гори селото и далеч ли е пожарът. Разбира се, че нямахме време да й разправяме и да й се притичаме на помощ; а отпосле, когато видяхме, че черкезите избягаха, всичко беше вече напусто, защото къщата, в която се тя намираше, потънала бе в пламък и дим. И така нещастната баба стана жертва!…
На нас не оставаше друго нищо, освен да вървиме за друго село, защото мисията ни в Смолско беше вече свършена по бляскав начин. То гореше на много места и никаква надежд не оставаше за неговото спасение; но като всяко село с разредени къщи, изгорели само ония от тях, които с ръката си подпалихме, т.е. 10–15. Черковата и училището останаха здрави.

Ония, които бяха от Смолско, със сълзи на очите ни разказваха по кой начин им изгоряло селото, запалено според тях от зверовете черкези, а нас поздравляваха, че сме си спасили живота от тия последните, понеже идехме откъм Смолско. Тия не можеха да си въобразят даже, че ние сме похитителите на селото им. А ония въстаници, които бяха от Каменица, радваха се при нашето появление, че ще да можат да запазят селото си по-добре с нашето присъствие. Бедните! Те не знаеха, че ние сме най-страшните палачи.

Село Каменица стоеше на пътя, с което така също трябваше да се разпоредим. Това село се намира така също в Средня гора, на 1½ час разстояние от Смолско, към югозападна страна; и то е чисто българско, от 84 къщи.

Тайно от другите Бенковски поръча на Ворча войвода и на И. Мачева да запалят околните села Дереорман, Паланка, Славовица и пр., на които жителите се бяха изселили или избягали, както например турското село Паланка, а в някои стояха още по една част. Подир двадесят минути ние имахме вече изкуствена месечина. Запустелите села, в които от по-напред се чуваше само виението на кучетата, които тъмнееха със своите вошки и стени и в които хъркаха само няколко сакати и ослепели старци и баби, пламнаха като катранен мях.

https://chitanka.info/text/3748/14#textstart

[Thorn]

За начина на действие на Бенковски - по спомените на Отон Иванов:
http://www.librev.com/index.php/prospec ... /2168-1876

Рекет.

Бенковски възложи мен да устроя комитетска полиция от хора хайдути и нехранимайковци, но патриоти, чрез които по разни заплашителни начини заставляваха се упорствующите богаташи да дават пари и се обуздаваха предателите да не смеят да предават.

Нощни нападения, преоблечени в турски дрехи за да нагнетяват напрежението. (Едно към едно Глайвицкия инцидент)

Понеже тоя страх улесни задачата на комитетите по събирание пари за оръжие, то за да се усили повече тоя благоприятен страх, комитетската полиция, преоблечена в турски дрехи, извърши няколко нощни нападения (басканлъци) в няколко туркофилски къщи, щото и най-върлите туркофили почнаха да пропагандират, че щяло нещо да стане, та трябвало всеки да се поприготви за самозащита; но не за против царщината.

Лъжи

като зададе най-напред въпрос на панагюрските делегати и на поп Груйо от с. Бъта, които Бенковски предварително бил приготвил да представят всичко преувеличено, за да се насърчели другите делегати. Панагюрските делегати и поп Груйо, едно, за да насърчат, а, друго, за да се похвалят, представиха Панагюрище и околността като непобедим военен стан и прибавиха още, че те веч и черешови топове са приготвили. Другите делегати, като чуха, че хората и черешови топове са приготвили, за да си не нанесат укор за бездейственост, всеки с преувеличение представи положението на приготовленията, вследствие което взаимно излъгвание всички дойдоха до убеждение, че въстанието може веч да се провъзгласи, ако и по другите окръзи е така приготвено. Бенковски, за да усили още повече куражът им, прочете им едни насърчителни писма, получени от другите апостоли (за такивато фалшифицирани писма ще обясня по-долу) и доколкото помня, в писмото от търновский апостол се казваше, че само в Търново и в околността имало приготвени и 900 конници.

Несъгласие вътре в организацията.

Тая фалшификация напоследък панагюрския комитет я узна и предложи на Бенковски да се отварят от комитета получените от другите апостоли писма. Но Бенковски по никакъв начин не се съгласи на това и панагюрский комитет, като се убеди, че той, Бенковски, иска да ги води като слепци, реши да се убие Бенковски, но приготовленията за въстанието да не се прекратят, защото и не можеха да се прекратят. Това ужасно решение би се изпълнило, ако Бенковски бе поставен, като други някои апостоли, под влиянието и защитата на местните комитети. Но Бенковски в това време бе веч диктатор за всичко и постоянно се конвоираше от десетина верни нему, с които много по-лесно той можеше да смаже някои от членовете на панагюрския комитет, отколкото те него. Затова не можа да се изпълни това ужасно решение.

[Galahad]

Преди 17 часа, Thorn said:

Малко за Паисий. Не за самият него, а за ролята на неговата история:



http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100754558

Интервю на професорът по история от СУ Пламен Митев.

Дълго време "История славянобългарска" остава почти неизвестно съчинение. То става популярно чак през 70-те години на XIX век благодарение на изследванията на големия учен Марин Дринов.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Също интересно: http://liternet.bg/publish8/vtrendafilo ... paisij.htm

Един от парадоксите в традицията е, че сравнително големият брой преписи на Паисиевата "История" се тълкува най-често, особено в сравнение със Зографската и Спиридоновата "Истории" (Трифонов 1940: 66) 5, като свободен избор на рецепционната среда: а именно, че поради живото национално чувство в нея и поради националния й патос тя е завладяла етнокултурната среда и постепенно я е извисила до ниво на национално самосъзнание. Подобно нещо би било възможно, осъществимо и заслужено, ако се беше случило в някой от центровете на Бретан или Бавария. А в раздробената българска културна среда, в която грамотността почти липсва, литературата почти не се произвежда, а главно се възпроизвежда, където няма механизми, които да разпространяват и налагат родноезичната книжнина, такова едно органично разпространение е неосъществимо. Единствено саморазпространението на Паисий е предизвикало броя на преписите, докато другите две истории на българите са си останали, с инцидентни изключения, в Атонските архиви. И дори тези преписи не предизвикват пренос, развитие и практическо въплъщение на идеите си, а заглъхват, всеки поотделно, на някакво локално ниво, внимателно скрити и тук-таме изваждани за нов препис. Книжнината обхваща най-вече единични ръкописи и се утаява в изолирани културни ниши. По време на краткотрайния си гастрол из Българско Венелин тръгва по дирите на загадъчна книга, която нарича "Цароставник", и почти я намира - почти, но не съвсем. Вероятно същата (някой от нейните преписи) излиза през 1844 г., под заглавието "Царственик" и под авторовото име на Христаки Павлович, макар че е съкратен вариант на Паисиевата "История" (Каравелов 1862)6. Априлов (1841), Раковски (1984: 26-28) и Каравелов (1875) пишат по малко за нея, но в никакъв случай не я централизират като явление. Средата, поради обективни обстоятелства, си остава несглобена тъкмо от Паисиевото слово. По-късно вече, когато националната идея узрява и особено когато се осъществява, Паисий бива прикачен със задна дата към корпуса на литературата, която уж тръгва от него. Така той се оказва не конструктор, а конструкт на възраждането и новата ни литература.

За мен лично по-значима е ролята на Юрий Венелин.

Това са пълни глупости. Царственикът е печатно издание на компилация между Паисиевата и Спиридоновата история и в този вид се е ползвал като учебник по история в българските училища. Тъй че не е бил някаква загадъчна книга за българите. Броят на преписите е доволно голям, като се има предвид, че преписът не е някакво ксерокопие, а се прави на ръка и за да стане през цялото време оригиналът трябва да е под ръка.

А въпросният Пламен Митев не бих го нарекъл професор по история, той си е старши разузнавач от ДС, но го криха до 2013г., вкл. и при проверката през 2012г. Тъй че няма изненадващо, че от него се е изляла такава помия - това си е тъй да се каже професионална деформация - да излива словесна помия.

КОМДОС

Име	Презиме	Фамилия	Дата на раждане	Място на раждане	Дата на проверката	Институция	Установена принадлежност	Налични документи
ПЛАМЕН	ДИМИТРОВ	МИТЕВ	28.11.1956	ГР.ШУМЕН, ШУМЕН, ШУМЕН	14.03.2012	Софийски университет "Св. Климент Охридски"	Неустановена принадлежност
					13.03.2013	Софийски университет "Св. Климент Охридски"	Решение № 2-150 от 13.03.2013 г. - лица по отменения § 12	Със заповед № 392/ 26.05.1983 г. е назначен за разузнавач; със заповед № 579/ 01.07.1987 г. е преназначен за ст. разузнавач.

 

Сайтът desebg.com публикува досието на проф. Пламен Митев, декан на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Неговата принадлежност към Държавна сигурност беше разкрита през март 2013 г., когато името му най-изненадващо се появи в единствения до момента списък със сътрудници на комунистическите тоталитарни служби, разкрити след отпадането на прословутия параграф 12 от закона за досиетата през декември 2012 г. Дотогава тези сътрудници са ползвали привилегията да останат скрити от „чадъра” на параграф 12.
Проф. Пламен Митев е засечен от комисията по досиетата година по-рано – през март 2012 г. при проверката на Софийския университет. Тогава обаче не е оповестен, именно защото се ползва от протекцията на параграф 12.
Проф. Митев е разкрит като кадрови служител на Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) от 1983 г. Той работи в отдел 14 на ПГУ, натоварен с културно-историческо разузнаване (виж повече за възникването и задачите на отдел 14 тук). В същото време ПГУ запазва прикритието му като млад учен в СУ.
Присъствието на проф. Митев в списъка направи сериозно впечатление, тъй като основанията на защитените по параграф 12 се градеше, че с разгласяването на тази принадлежност ще бъде застрашена националната сигурност на България и живота на действащи разузнавачи, както и сигурността на семействата им.
Каква заплаха за националната сигурност на съвременна България представлява информацията за работата на учения като разузнавач и по какъв начин това би могло да заплаши живота му и сигурността на семейството му? Отговор на този въпрос не беше даден от нито един от защитниците на параграф 12, включително и от депутатите от БСП, които в края на септември 2013 г. внесоха предложение за връщането на разпоредбата в закона за досиетата. Пояснение даде единствено директорът на Националната разузнавателна служба ген. Драгомир Димитров в интервю пред desebg.com. Коментирайки присъствието на проф. Митев в списъка той заяви:
„Тук рискът е по-скоро за междудържавните отношения, а не за самия човек. Защото той е контактувал с различни лица от други държави. Естествено, че по отношение на живота, здравето, семейството не съществуват никакви рискове. Там аргументът е контактите, които той е поддържал.”
Самият проф. Митев се въздържа от всякакви публични коментари на разкритата му принадлежност към ДС. Той отклони поканата на desebg.com за интервю. „Бих желал да затворя тази страница от живота ми и да я оставя в миналото”, обясни ученият.

Личното кадрово дело
В архивите на ДС е запазено негово лично кадрово дело (ЛКД) на кадрови служител в ПГУ, а след февруари 1990 г. и на Националната разузнавателна служба.
ЛКД има всеки щатен служител в системата на МВР и ДС. То съдържа следните основни документи:
материали за проучваното лице при постъпването му на служба;
семейно положение и произход;
секретен личен формуляр за постъпване на работа в МВР, попълнен лично от кандидатстващия;
материали за подготовката на лицето като оперативен работник по ДС;
материали за кадровата кариера на лицето – назначения, преназначения, звания, атестации, награди/наказания.
Изброените по-горе документи се съдържат и в ЛКД-то на Пламен Митев.
Личните кадрови дела на оперативните работници в ДС обаче не съдържат информация, по които точно случаи са работили.

Кандидат за работа в ПГУ „по предложение”
Пламен Митев кандидатства за работа в ДС в началото на 1982 г., като подава лично молба за това. По това време той е 26-годишен. Молбата е адресирана до началника на управление „Кадри” – МВР. В нея се посочва:
„Др. Началник,
Моля да бъда назначен на подходяща работа в органите на МВР-ДС. Имам завършено висше образование с отличен успех. Владея френски език. Членувам в БКП. Работа в Ленински РК (районен комитет, б. а.) на ДКМС като инструктор – първи секретар на Университетския комитет на ДКМС при СУ „Кл. Охридски.”
В секретния личен формуляр на кандидата в графата „Кой ви е ориентирал да кандидатствате за работа в МВР, кога и къде?” Пламен Митев е записал „по предложение”.

http://desebg.com/2011-01-06-11-41-26/1486--s12-

От документа се разбира още, че самият Митев е пожелал да работи като разузнавач:
„С кандидата беше установен оперативен контакт, при който пролича неговото положително отношение към органите на ДС, желание, усет и нагласа за оперативна работа.
Възлаганите му задачи приемаше с готовност, като при изпълнението им проявяваше находчивост и комбинативност. Митев желае да постъпи в МВР – ДС и да извършва дейност, свързана с неговата специалност.
Резултатите от психологическото му изследване са благоприятни за разузнавателна дейност.
По отчетите на ДС и Народната милиция няма компрометиращи данни за кандидата и близките му с изключение на това, че сестра му.”

 

Една от задачите, които му е поставена, е да събира информация за студенти в Университета още преди да бъде назначен за кадрови служител. Това се разбира от един документ в досието му. Става въпрос за строго секретна справка относно „Пл. Митев” от полк. Спас Велев от ПГУ от 28 март 1983 г.

„По повод изясняването на някои моменти по обект Милена Ковачева Алексиева, студентска в юридическия факултет, наложи се посредством др. Станков от отдел „Кадри” на ПГУ да потърся съдействие от др. Пламен Митев – първи секретар на ВКДКМС при СУ. Чувствам задължение да отбележа, че др. Митев прояви желание, находчивост и комбинативност по изпълнение на поставената му задача и се добра до интересни данни за обекта. Мнението ми е, че той има качества и е пригоден за оперативен работник в ДС”, се посочва в строго секретната справка.

[Thorn]

А Филов е бил нацистки съюзник. За което по тази логика правилно беше забраняван, така ли?

[Frujin Assen]

Браво Галахаде! Нека ги видим в лице тия "демитологизатори". То такъв човек, с такова минало какво друго да направи, освен да облее с помия де който може.

[Thorn]

argumentum ad hominem

[Galahad]

Мислех, че бълвоча на старши разузнавача е пуснат като пример за казаното от мен малко преди това - че недъзите на героите са не толкова техни, колкото на разни кухи "герои" от ново време. В интерес на истината даже бях написал кухи професори, но го замених с герои за да е по-обобщаващо, защото има и други заслужили хора за подобна помия. Кухи, щото са станали професори с писане на доноси за студентки.

Що се отнася до Филов - благодарение на кой Южна Добруджа е част от България? Сиреч отново ще трябва да се повторя - ако не е било това, дето е набедено за недостатък, нямаше да са постигнали това, заради което са герои. А и да не забравяме, че еврейската диаспора в България е останала и след Филов, но не и след Димитров и Коларов.

[Thorn]

Преди 35 минути, Galahad said:

 

Що се отнася до Филов - благодарение на кой Южна Добруджа е част от България?  

Благодарение на двама други с мустаци. 

[caress…]

Преди 4 часа, Galahad said:

От документа се разбира още, че самият Митев е пожелал да работи като разузнавач:

Ще отворя офф-топик, но винаги съм се питала - доносниците по времето на социализма имали ли са друг избор в обстоятелствата, в които са били поставени? Когато алтернитавата е била или да се превърнеш в доносник, или да ти разсипят живота.

 

[Б. Киров]

On 8/23/2017 at 16:28, ramus said:

През моите очи нещата са далеч по-сложни - глобалния натиск на бъдещето предлага огромно налягане на твърде много хора да променят основни опорни точни в колективното и оттам личното си битие. Никой от разбиращите тия процеси хора не си прави илюзиите че това ще стане като в рая - по мед и масло, с цветя и рози. Точно обратното - големите групи от хора в основната си маса са изкключително инертни, подвластни на статуквото и автоматизмите... Точно те ще са най-силните противници на една задаваща се промяна от такива мащаби. Естествената защитна тяхна реакция е очевидна на много планове, но всички те са на идеологическа основа.

И аз да отворя друг офтопик - Рамус, това ли имаш предвид?

Геополитическо дете наблюдава раждането на Новия човек - картината е озаглавена така от Салвадор Дали, не е от мен

[Пандора]

On 8/23/2017 at 6:28, ramus said:

напълно инстинктивните колективни реакции на глобалния натиск, рефлектират върху идеологическите егрегори, които са вплетени в идентичностите от всякакъв тип. някои "по-утвърдени" егрегори, с повече значение и инерция, първи се опитват много прост и предвидим ход - предлагат компромис - бъдещата идентификационна парадигма ще е смесена, но ще е битка за основните елементи в нея да са на една или друга идеология... И всеки прави състезанието кой ще си вкара в глобалността повече от 'своето', за да се създаде на неговите членове по-малко "цена" и да преминат повече безболезнено и с по-лесен компромис.

Ако става въпрос за качество на митовете - нашият мит е с високо качество - от началото до края на цялото изпълнение. И както Христос се е превърнал в Слънце на Правдата, така ние имаме Апостоли на Свободата. Ненапразно тъпчем тая земя от тракийско време... 

"Просто аз събрах от различни източници материали за Левски – онова, което бе необходимо да осведомя нашите читатели в Англия и други хора, които знаят английски, за този чудесен герой. Бях силно изненадана, когато научих, че в България подготвят да издадат превод на български на моята книга. През 60-те години на ХІХ век в Европа имаше разни движения за национално освобождение, но имаше и терористични групи. Аз си поставих за цел да покажа, че има и друг път към свободата, че един народ не може да се освободи само с група заговорници или с чети, отвън отечеството. Необходимо е да се изгради търпеливо широко народно движение; не е нужно само водачите, а и обикновени хора да разберат как могат да се борят за свободата. И сега, струва ми се, по света още има наивници, а дори и някои свестни хора възнамеряват да свалят правителството с една малка група конспиратори. "http://www.pan.bg/view_article-49-373835-Levski-i-dneshniyat-svyat-slovo-na-d-r-Mersiya-Makdermot-v-Evropejskiya-parlame.html

Редактирано Август 25, 2017 от Пандора

[caress…]

Достъпно написан материал на английски за архетипа на Героя, символиката, необходимостта от този архетип, неговата тъмна страна(сянката) и участието на архетипът Герой в преосмислянето и оцелостяването на отделната личност: https://susannabarlow.com/on-archetypes/understanding-the-hero-archetype/

[Thorn]

Преди 3 часа, Пандора said:

Ако става въпрос за качество на митовете - нашият мит е с високо качество - от началото до края на цялото изпълнение. И както Христос се е превърнал в Слънце на Правдата, така ние имаме Апостоли на Свободата. Ненапразно тъпчем тая земя от тракийско време... 

"Просто аз събрах от различни източници материали за Левски – онова, което бе необходимо да осведомя нашите читатели в Англия и други хора, които знаят английски, за този чудесен герой. Бях силно изненадана, когато научих, че в България подготвят да издадат превод на български на моята книга. През 60-те години на ХІХ век в Европа имаше разни движения за национално освобождение, но имаше и терористични групи. Аз си поставих за цел да покажа, че има и друг път към свободата, че един народ не може да се освободи само с група заговорници или с чети, отвън отечеството. Необходимо е да се изгради търпеливо широко народно движение; не е нужно само водачите, а и обикновени хора да разберат как могат да се борят за свободата. И сега, струва ми се, по света още има наивници, а дори и някои свестни хора възнамеряват да свалят правителството с една малка група конспиратори. "http://www.pan.bg/view_article-49-373835-Levski-i-dneshniyat-svyat-slovo-na-d-r-Mersiya-Makdermot-v-Evropejskiya-parlame.html

Няколко години преди това една чета е слязла от кораба, отишла е в балкана и след три години е свалила правителството.