Демитологизиране на митологизирани герои

[Б. Киров]

Преди 7 часа, Atom said:

История (като разказ, не науката) - претендира за истинност и има убедителност за публиката.

Бих се спрял на този вариант, максимално изчистен от авторски субективизъм, като същевременно е отворен възможно най-много за активност на учениците - писане на есета, разговори по определена тема или личност, задаване на алтернативни варианти - това, което правим тук във форума.

[vvarbanov]

Преди 2 часа, Doris said:

И все пак "здравият разум" не винаги ни води към истината, поне не към ново познание. Със здравия разум просто си тъпчем в кръга на добре познатите ни предразсъдъци.

Преди 3 часа, vvarbanov said:

Тая случка ни развесели.Тя показа, че учениците имаха здрав разум и критично мислене.

Не само здрав разум, трябва и критично мислене.

 

Преди 2 часа, Doris said:

Когато учехме в училище за  теорията на относителността за пръв път стана дума за нейното отричане на основата на здравия разум. Имаше една илюстрация, истинска случка - как един американски фермер отишъл на изложението в Чикаго и видял жираф. Фермерът отказал да повярва, че това е реално животно, казал "Не може да бъде", опирайки се на здравия разум и нищо не могло да го разубеди.

Тази случка не е удачен пример.Фермерът не вярва не защото се опира на здравия разум.Липсват му знания и информация.Проявява св Ефектът на Дънинг-Крюгер или как глупавите са твърде глупави, за да разберат, че са глупави."некомпетентните често са благословени с неуместна самоувереност, предизвикана от нещо, което те усещат като знание." "Ефектът на Дънинг-Крюгер обяснява склонността ни високо да ценим това наше фалшиво познание. И колкото е по-ниска нашата компетентност, толкова по-упорито и самоуверено браним ненаучните или недоказаните си вярвания."

Преди 2 часа, Doris said:

Историята с плесницата е описана в писмо на внучката на сестрата на Левски - Яна до Васил Караиванов и може да се прочете в неговите спомени.

Нямам нищо против тая история.Не ме интересува дали това се е случило.Но целия техникум отказа да повярва, че след един шамар от майката на Левски, заптието е изплюло 2 зъба.(Нещо което е нормално за Чък Норис.)Та може и да има такава случка, но преувеличенията са митологизиране.Тия способности на Гинка Кунчева обясняват от къде Левски е наследил своите умения.

 

[Б. Киров]

Преди 7 часа, БатеВаньо said:

Каква е връзката на прогнозата за 2100 с това, че Вазов бил равен на древногръцките богове в леглото? ?

Право пропорционална - колкото повече хората и обществото се интересуват от подобни въпроси, толкова по-сигурно ще се сбъдне прогнозата.

[Thorn]

Преди 3 часа, Doris said:

 

Ама и тука веднага след този цитат следва "При всичко че аз не гарантирам за истинността на тоя факт" Защо го пропускаш това? Имало е  слухове и че панагюрци са  причаквали Бенковски да го гръмнат още след събранието в Оборище, а тогава още никакви далматинци няма на сцената. За сметка на слуховете, Захари с очите си вижда как средногорските селяни благославят Бенковски и му целуват ръка.

 

Ами фактът си е доста доставерен. Довърши цитата:  

Цитирай

но твърде беше близо до здравия разум да се е породила подобна мисъл в главата на гладните и полуубитите хора, за които нищо свято не оставаше вече на тоя свят. 

И поне да беше единствен случай:

Цитирай

 

Вижда се работата обаче, че речта не произвела еднакво впечатление на всичките еледжикски въстаници. Щом ние сме заминали за Поибрене, няколко души въстаници, повечето от муховця - най-големяте обожатели на Бенковски, - впуснали се да ни изпреварят през криви пътеки и се наместили на едно място, отгдето ще да минем, за да убият войводата и по-главните негови другари. Причината на това била, че сме оставили Еледжик в най-критическата минута. Съзаклетниците стояли вече на тясната пътека със запрегнати шишинета, насочени към пътя. Но щом се появил Бенковски, върху когото трябвало да се сипят куршумите, натъкмените указателни пръсти на коркулуците не се помръднали.

- На мястото си замръзнахме, когато го погледнахме в лицето - говореше ми след няколко години един от тия съзаклетници. - Уплашихме се, дожаля ни да теглим куршум на тогова, който ни направи най-напред да познаем, че сме българи и че трябва да си имаме свое царство.

Освен това немалко са повлияли и далматинците, за да не се извърши убийството, защото съзаклетниците знаеха, че те държат страната на Бенковски.

 

 

[boilad]

Преди 3 часа, Doris said:

Ама и тука веднага след този цитат следва "При всичко че аз не гарантирам за истинността на тоя факт" Защо го пропускаш това? Имало е  слухове и че панагюрци са  причаквали Бенковски да го гръмнат още след събранието в Оборище, а тогава още никакви далматинци няма на сцената. За сметка на слуховете, Захари с очите си вижда как средногорските селяни благославят Бенковски и му целуват ръка.

Това упражнение го минахме, явно без резултат.

On 16.08.2017 г. at 14:01, Thorn said:

Доверявам се на критерия на Захари, който за разлика от нас с теб е съвременник и е разпитвал съвременници и непосредствени участници.

 

On 17.08.2017 г. at 7:52, boilad said:

Много странни критерии имаш?! Когато пусна цитата за Левски някакси пропусна да се довериш на критерия на Захари, а представи случката като "факт".

 

[caress…]

Преди 7 часа, Atom said:

Според мен обаче е по-добре, ако смятаме даден мит за особено вреден  да се опитаме да го заменим с друг, но не да го демитологизираме и да оставим след него вакум.

И аз разсъждавам като вас. Причината е проста - несъзнаваните процеси е по-добре да бъдат впрегнати в религия, етика или изкуство, за да бъдат канализирани, осъзнавани и управлявани в някаква степен от човека. Без градивна алтернатива действието им може да има разрушителни последици.

[ramus]

1 hour ago, caress… said:

а да бъдат канализирани, осъзнавани и управлявани в някаква степен от човека.

канализирането не е никакво осъзнаване, нито управляване. Единствения начин е да се навлезне и да се изкарат на светло - колкото може повече. Защото "светлото" е възможността за управление.

УПРАВЛЕНИЕТО е акт на интелекта и разума, Интелекта може да управлява само ако самия той не е управляван - в смисъл, че той е приоритет пред останалото... Тук навлизаме в казуси, които никой от пишещите няма дори елементарна идея и всичко по този въпрос е "мъгла" от страхове и "все пак да си оставим вратички и клони, че да не вземем да паднем на земята ( градивна алтернатива)...

Несъзнателните процеси, за които говорите, всъщност не са впрегнати, а самия субект е впрегнат в тях и чрез тях. В самата вас е лесно да се забележи, да не говорим колко ви е важно да изглеждате пред себе си канализирана, рационална, подредена и систематизирана. Но само да "не падне пердето" и да се "яхне метлата". Колко хора са ви виждали в такива състояния и настроения ... (отнася се до всеки друг)... Коя сте в състояния на отчаяние, на повишена тревожност, на паника или в екзалтация...(отнася се до всеки друг)... Коя сте при смяна на настроенията, хормоналните изменения, силен стрес или агресия...

Всичко това тънко се прикрива от всяко съзнание. защото в него е важно да "докаже" на нуждаещия се, че той е регулиран, контролиран и "ония" дето създават хаоса, са "под контрол". Ама не са.

Толкова много хора тук полагат толкова усилия да изглеждат регулирани, и рационални. Вярват в това, показват го... защото алтернативата е твърде плашеща, твърде различна от "сапиенсната аура" толкова упорито наслагвана вече хилядолетия...

Това е и основния проблем - в изваждането на несъзнаваното в "светлата част" за опознаване - че оттам излизат изтласкани твърде нелицеприятни и дори неприемливи черти и проявления, за създаденото и възпитано "социално лице", което играе ролята да е "образ" за индентификация.

самите ви думи по-горе са пример за пълното неразбиране на сложността на казусите с несъзнаваното и как страховете избиват през "несигурността" и заявката "все пак - да се запасим със спасителни варианти - така и така сме си добре... вече е показано, вече е пробвано... вече си го знаем - така, че - все пак е за 'предпочитане'...

Всичко това е обикновената стандартна форма на търсещия компромис, за страхуващото се в мозъка, за старите дялове, които "живеят" за да пазят - особено силно застъпени и специално подсилени от природата - именно в мозък на "женски субект"...

Параноите, на които бяхме вече свидетели и как "чорапените чудовища" още си "живеят" чрез толкова много хора, продължават да функционират и да създават своят си нужен контекст. Вече съм давал примери как защитните системи в човека се стартират хаотично и при определени условия те дори се стартират едни през други... та до степени на деструкция - както на психичния свят, до загуба на съзнание или че паниката често довежда самия реагиращ до фатални последици, защото в мозъка се "дава накъсо"... Природата просто не е възможно да ги "модифицира", нито реагиращият има възможността да 'подбира' кое, кога и доколко да се стартира... При влизане в "стресовия режим" именно висшата когниция и интелекта първи се изключват - това също е програмирано от природата. Тепърва са налице психични разработени програми, изхождащи от експерименти - да се задържат висшата когниция, съпоставките да се слеят със самите инстинктивни реакции. Съществуват специални програми за психопрепрограмиране и задаване на нови връзки, тяхното преподреждане или дори реконструкция...

Но колкото и да е чудесно всичко това - за него са нужни специфични реципиенти. И те се подбират по сложни критерии, да разполагат със нужните дадености, потенциал... От друга страна - създадените по този начин "нови вторични качества" дават възможност за 'супер качества" чрез които такъв субект да има сериозни предимства пред останалата маса хора. Заради това ги ползват в специалните служби, шпионажа и секретните мисии и за тия неща почти не се говори...

А тук пишещите се чудят как да нагласят страхуването да се маскира чрез "аргументи" и да не излезне като компромис - вече толкова постове подред...

Редактирано Август 30, 2017 от ramus

[Б. Киров]

Преди 12 минути, ramus said:

 

1 hour ago, caress… said:

а да бъдат канализирани, осъзнавани и управлявани в някаква степен от човека.

канализирането не е никакво осъзнаване, нито управляване. Единствения начин е да се навлезне и да се изкарат на светло - колкото може повече. Защото "светлото" е възможността за управление.

 

+ За отговора на Рамус, не бих могъл да го формулирам по-добре от него, след като го прочетох разбрах, че точно това мисля. И пак се връщам към четирите категории, посочени от Атом, по специално тази, която дискутираме тук:

Мит - особе­на категория разказ, който притежава както убедителност, така и автори­тет . Публиката възприема мита за истина без въпроси.  Истината в този разказ е извън съмнение и не подлежи на дебат.

За мен всяка форма на мит, преподавана като история, е неприемлива; нещо, което да се "възприема без въпроси, извън съмнение и да не подлежи на дебат" просто е боклук.

[ramus]

Преди 6 минути, Б. Киров said:

след като го прочетох разбрах, че точно това мисля.

Това добре - има съвпадение и привиждаш през думите ми неща от твоите представи. Обаче за да се "изкарат на светло" някой въобще има ли идея колко сериозни и значими проблеми излизат...

Тук навлизаме в моите познавателни територии и всичко това е вече част от преминат етап. И без никакви нотки на самохвалство е ясно че няма друг с опит в тази посока сред тук-пишещите (и не само сред тях)... И като пиша всичко това, всеки друг ще го прочита точно като непозната територия...

Но най-вече - работата по "изваждане на светло" е самостоятелна работа. Това е вътрешна работа, а не е социално пригодна. Това е процес, който не се учи, не се заимства - защото няма как. Това е серия от процеси, които са уникални при всеки човек... И най-вече - очакват ви сериозни "изненади" колко много сте скрили от себе си ( и другите)... И колко е трудно да се преглътнат и приемат... защото вярата че си някакъв си... става ясна именно тогава - че е просто вяра... и т.н.

И понеже куража, готовността и даденостите в масата хора не достигат за да се прескочи бариерата на заложената "забрана", се стига до тия написани "компромиси" и как под предлога и маската на разумност, на предпазливост, на градивност дори - всъщност се крият обикновени човешки страхове.

[Б. Киров]

Става въпрос за преподаване на история в образованието преди висшето, където вече се преподава наука, нали, за това дебатираме. В постинга на Атом бяха посочени четири алтернативи, ако си проследил предишните ми постове, след неговия, посочих историята като възможно най-обективен разказ, но не наука, научно-популярен преразказ на науката. Плюс възможност за различни гледни точки, които самите обучавани да търсят под различни форми, тоест те да подлагат на свой анализ предлаганата им възможно най-обективна история, да я извадят на светло, всеки за себе си. Това имам предвид, децата да се научат да мислят самостоятелно, а не да зубрят митове, разказани им от авторитети, без да ги подлагат на собствената си проверка.

Не провиждам през думите ти, по-добре си формулирал моето мнение, изразих го в предишни постове, трябва да се четем.

[ramus]

Преди 11 минути, Б. Киров said:

Това имам предвид, децата да се научат да мислят самостоятелно, а не да зубрят митове, разказани им от авторитети, без да ги подлагат на собствената си проверка.

през моите очи това е твърде идеалистично, твърде далеч от реалността. Дори - физиологичната реалност, не само психичната...

Имам предвид че при децата са налични етапи на съзряване... и те не могат да се прескачат. Отгоре на всичко - образованието е класифицирано и унифицирано. в него не се взима предвид индивидуалните дадености на ученика. Гледа се на него като на ученик, който е нужно да възприеме, запомни и на свой ред да го повтори, на даден обем информация. за целта - учителя е по същия начин - от другата страна... Колко учители между другото, наистина са от разбиращите, задълбочените или с широки интереси и визия за света, хората, човека... Колко преподаватели са с рационално мислене, холистичен подход към битието и независимо критично осмисляне... Виждат се резултатите по "материала днес". И не учениците са проблемът на образованието, нито причината да е в това положение...

Въобще - казусите с образованието са твърде сложни и многопосочни... Като все пак - не образованието е 'причината' за сегашните проблеми. Образователната система е част от симптоматиката, а не е причината за проблемите. Да - с някаква роля, но не по-голяма от другите фактори...

Редактирано Август 30, 2017 от ramus

[Б. Киров]

Да, прав си, реалността е такава и нищо не се е променило от десетки години, даже ми се струва, че нещата стават по-зле като методика. Бил съм за кратко учител и съм се изправял пред 20-30 деца, за да им обяснявам творчеството на Вапцаров, повярвай, много трудно е. Защото става въпрос за деца на по 13-14 години, и те заспиват от досада, ако само им преразказваш написаното в учебника. Но ако по някакъв начин им дадеш възможност те да участват, да го свържат със себе си, получава се.

Но според мен проблемът не е в децата, а в системата, тя е негодна в този си вид, и не на парче, не може да се закърпи, трябва да се променя цялата концепция. Почти непосилна задача за общество като българското на този му етап, пак според мен.

По повод "изваждането на светло", което е твое попадение, между другото, това е основната методика в психоанализата, така се лекуват индивидуални травми, изваждайки ги "на светло" със свои думи, човек се освобождава от страховете и комплексите си. И според мен този механизъм би могъл да работи и в образованието на ниво учене - защото ако аз напиша едно свое есе за Левски, това ще бъде моя Левски, аз съм го извадил през собствения си разказ "на светло" за мен лично, това няма да бъде унифицирания в мит Левски, който зазубрайки от учебника ще преразкажа, за да получа оценка и след това ще забравя.

[Incorrectus]

Преди 8 часа, ramus said:

канализирането не е никакво осъзнаване, нито управляване. Единствения начин е да се навлезне и да се изкарат на светло - колкото може повече. Защото "светлото" е възможността за управление.

УПРАВЛЕНИЕТО е акт на интелекта и разума, Интелекта може да управлява само ако самия той не е управляван - в смисъл, че той е приоритет пред останалото... Тук навлизаме в казуси, които никой от пишещите няма дори елементарна идея и всичко по този въпрос е "мъгла" от страхове и "все пак да си оставим вратички и клони, че да не вземем да паднем на земята ( градивна алтернатива)...

Несъзнателните процеси, за които говорите, всъщност не са впрегнати, а самия субект е впрегнат в тях и чрез тях.

Айде пак апокалиптични глупости. Психологическата история на човечеството се състои именно в това да се еманципира светлината на съзнанието от мрака и хаоса на несъзНАВАНИТЕ процеси. Успех в това отношение е постигнат преди хиляди години, когато хората са създали общества, в които индивидите общуват с разумен съзнателен код, чрез ясната светлина на съзнанието. Именно общественото устройство с неговите общи за всички закони и морални правила предпазва иднивидите от самопроизволни несъзнавани действия, които биха застрашили другите. Голям принос в това отношение има християнството, поне по отношение на европейската цивилизация.

Повтарям, докато на този свят съществуват общества и обществени структури, дотогава съзнанието и интелектът ще държат връх и приоритет над несъзнаваните паранои. А изваждането на светло на несъзнавани съдържания има смисъл в индивидуални случаи на психически разхлабени, които не могат съзнателно да контролират несъзнаваните психически мъчители. Или в случай на професионално или лично изкушени от тази проблематика люде.

Самият факт, че вие във всяка тема плашите аудиторията с несъзнаваните (при вас несъзнателните) процеси означава, че точно вие имате проблем с тях, поради което трябва да вземете съответните индивидуални мерки. Не плашете хората и народите, те нямат фундаментален проблем с несъзнаваното. Проблемите в това отношение са лични.

[ramus]

1 hour ago, Incorrectus said:

Повтарям

Това че се повтаряте вече е очевидно. Но знаете ли и кое се повтаря - менторския маниер на преподавател, (във вашия случай - почти (ди)ректорски) изнасящ една непрекъсната реч като на партийно събрание.

Повтаря се и едно и също парадиране и високопарно възхваляване на социални ценности, съвсем като в театъра и сценката на която вие сте говорител пред аудитория в очакване за ръкопляскане след всеки абзац. Шлайфания реторичен стил, похвати и изказ издават дългогодишното вживяване в тази роля...

За пример може да се вземе последния такъв абзац, от поредните изблици на същия сценарий. Твърде изтъркана роля - тази на социален утвърдител и защитник, на говорител на социални ценности, посочващ проблемите на един или друг, даващ етикети, показващ и насочващ към правилните решения... Един типичен авторитарен и директорски манталитет говори и пише вместо вас... и не ви дава мира да излезнете от този маскарад пред вашето "собствено огледало" във вечната човешка игра, описана чудесно от баснята (или притчата) за 'царят е гол'...

А царят е гол, но и нещо повече - пред огледалото стои един възрастен човек, живеещ от заучените и навичните си маниери да е важен (цар) в очите на другите и да получава през тях нужното за утвърждаване като сам го утвърждава. За вас - именно "другите' играят ролята на огледалото... А ако падне огледалото - пада ролята на "царя"...  Вероятно имате качества и дадености, дори опит - в тази ви социална роля. Но тя се е превърнала и във ваша лична, за в личния ви психичен театър. И я играете до "откат"... Въпроса е, че не е ясно кой точно кого играе - вие ли играете ролята... или "тя" играе вас... Но така е в игрите с психичните огледала - никога не се знае кой е Оглеждащия се, и кое е Отражението...

Ще перефразирам текста на една прекрасна българска песен:

"... Пак в този смешен костюм

глупаво сте се облякъл

(А) всичко е само игра

всичко е само спектакъл..."

Редактирано Август 31, 2017 от ramus

[Incorrectus]

Нито една дума по моя текст. Във ваш стил отново аргумент срещу човека.

[stinka (Rom)]

Преди 33 минути, Incorrectus said:

Нито една дума по моя текст. Във ваш стил отново аргумент срещу човека.

Той човека заяви, че няма позиция по темата. Но, окрили останалите деконструктури... Продукт на една друга утопична митология за свръх свободата на човека. Която митология също им е набивана в главите с пропаганда...мъгляви глобалистични утопии. Мислейки че са над нещата "демитологизират" пропаганди...заменяйки ги с тяхните съвършенно неосъзнавани.

Та пак се връщам на изходните си въпроси защо се прави? Какви са целите? Какво общество искаш да изградиш?

Българското общество беше докарано до това състояния именно от такава деконструкция след ВСВ. Всичките норми на аграрно-патриархалния начин на живот бяха ...демитологизирани ...деконструирани, а с какво се замениха? Виждаме го днес. Защото днес е най-активно това поколение напълно "демитологизираното" след ВСВ...то затова всичко върви по инерция, а тя само надолу. Защото просто няма идея какво трябва да се изгради на мястото на старите норми.

Редактирано Август 31, 2017 от stinka (Rom)

[Шпага]

Преди 8 часа, ramus said:

... Тук навлизаме в моите познавателни територии и всичко това е вече част от преминат етап. И без никакви нотки на самохвалство е ясно че няма друг с опит в тази посока сред тук-пишещите (и не само сред тях)... И като пиша всичко това, всеки друг ще го прочита точно като непозната територия...

Рамус, според мен основното, което правиш, не само в тази тема, но и въобще из форумите, а навярно и в живота си, е това - да митологизираш самия себе си... пред себе си. Очевидно в "несъзнателните" си -- или дори безсъзнателни -- пориви към самоизтъкване ти изпълняваш ролята и на "герой", и на публика, очарована от "разказа" и ръкоплещеща СИ неуморно.

"Мит - особе­на категория разказ, който притежава както убедителност, така и автори­тет . Публиката възприема мита за истина без въпроси.  Истината в този разказ е извън съмнение и не подлежи на дебат."

Впрочем, разточителството, с което се повтаряш в своите псевдо-психо-анализи, е наистина... впечатляващо

 

[stinka (Rom)]

Преди 3 минути, Шпага said:

Рамус, според мен основното, което правиш, не само в тази тема, но и въобще из форумите, а навярно и в живота си, е това - да митологизираш самия себе си... пред себе си. Очевидно в "несъзнателните" си -- или дори безсъзнателни -- пориви към самоизтъкване ти изпълняваш ролята и на "герой", и на публика, очарована от "разказа" и ръкоплещеща СИ неуморно.

"Мит - особе­на категория разказ, който притежава както убедителност, така и автори­тет . Публиката възприема мита за истина без въпроси.  Истината в този разказ е извън съмнение и не подлежи на дебат."

Впрочем, разточителството, с което се повтаряш в своите псевдо-психо-анализи, е наистина... впечатляващо

 

Те Ницше, Фройд и всичките след тях несъществуват...рамуса откри топлата вода.

[ramus]

1 hour ago, Incorrectus said:

Нито една дума по моя текст. Във ваш стил отново аргумент срещу човека.

"срещу" - кой човек... Тук сме само никове. И сами седим пред огледалата на бялото поле от екрана. Играта "срещу" - я играете вие и това е вашата интерпретация...

Пишем си, четем си интерпретираме си го - но сме сами пред монитора. Груповите игри ги прави мозъкът - заместващ физическата липса на реални контакти, с дистанцираното и отложено писане - като това във форум. Цялата групова игра се играе само в мозъците на пишещите. Но това е напълно достатъчно... Както се вижда параноите са свършили чудесната си роля, без оглед на нивото на интелект. Толкова хора продължават да са маскирали страховете си  с интелектуални черупки, за да изглежда явно, видимо - и така контролирано и да създава намаляване на тревожността.

Използвам "писането във форум" като поле с определени психични особености, защото те точно дават възможност на повечето групови хора да са по-свободни в писането си - свободни, защото са сами и отпадат физическите ограничения в поведение и начин на държане, отношения... И остават същите ограничения, вече без да е налице реален физически контакт и обмен.

Едновременно с това факта че са сами пред монитора ги прави повече отворени към вътрешното си поле и ролята "кой искам да съм" излиза по-лесно на преден план, защото възможната корективност на групата до голяма степен не позволява на твърде много хора да играят тази роля "на живо"... По същия начин, обаче, несъзнателно физическата липса отваря канал за поддържането й "изкуствено" чрез вложените социални ролеви транзакции, които са вече прехвърлени в психичното поле и там заиграват самостоятелно без да са налице реални физически контакти...

Въобще - за да пиша и да интерпретирам прочетеното, съм реализирал внимателен и задълбочен психичен ситуативен анализ, за който си нямате въобще и идея. Понеже съм "тоя, дето има проблеми със своето 'несъзНАВАНО' преднамерено си го оставих написано така, като ви предлагам нещо като "стръв" на какво да се уловите. И други положения ви предложих - в други теми, за които се уловихте съвсем предвидимо... Нуждата да намерите подходящото за критика ви е далеч по-важно от осмислянето... А аз - по този начин експериментирам с типологията "стимул-реакция", като стимула се променя и дори става пасивен - и активната роля играят психични положения в самия наблюдаван субект... Това е подход с активни и пасивни елементи в изучаването като целта е създаването на условен психичен профил...

Вие смятате че сте човека посочващ, казващ, раздаващ етикети, дефиниции и дори диагнози... Но... в никоя игра не се знае кой кой е... защото всяка игра се играе главно в главите на всеки от нас. ВСЕКИ ОТ НАС - без изключение. Въпроса е, когато куклата, наречена АЗ играе играта на други механизми, които заради самата игра, са невидими за нея. Толкова хора си нямате понятие за тия неща, пързаляни от вярата и идеологическите си убеждения колко е велик човека, науката, образованието... а проблемите в това "невиждане" са на всяка крачка, и в цялото социално пространство.

Разбира се, че с вяра, призиви и утвърждения се живее по-лесно, по-просто, постига се повече сплотеност и колективност... Но всичко това няма нищо общо с какъвто и да е разум, нито рациум. Вие си мислите че контролирате положението и вярвате силно в това. Аз открих за себе си, че това съвсем не е така - първо в себе си го открих - че играта в главите ни е изключително сложна и в основната си част - е невидима за подходящо оградените "съзнания". Изследвам доколко и как това е така при всеки друг човек... за да създам една по-обща концептуална картина, в опит да намеря подходящите "следващи стъпки" в решенията на проблемите, ограниченията... посоките...

Въобще си пишете за СЪЗНАНИЯта и лозунгите с "несъзнателното"... но без никаква яснота колко е голям айсберга, като го гледате само от 'надводната' част. А дори не сте потопен сред проблематиката, а си пишете произволните си убеждения в опит да утвърдите тезисите с които живеете. Това си е естествено и в реда на нещата. И не пиша нищо от тия думи за да ви нараня или уязвя.

Преднамерено ви дадох сигнал че е безпредметно да играете своята игра с мен, но не - просто няма как да спрете. Ето ви какво се случва зад завесата и отвъд огледалото, пред което се оглежда "царя"... Всичко написано, като принципно положение се отнася до всеки друг - включително и за мен - БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЯ. Просто това е твърде смущаващо и дисонантно на клонираните вярвания с които се живее в днешното социално поле... Заради това предпочитам да ги смущавам, но умерено, без прекалености, защото на моменти срещнах и твърде нестабилни личности, които под маската си на много знаещи, умни, твърди, имаше стаени и прикрити сериозни проблеми... и сякаш са чакали 'своя подходящ спусък'.

Та така - не играя игрите на "срещу" или "въпреки" - понякога се заигравам в чужди такива игри, за целите на изследването, главно и приоритетно - на самия мен си. Но едно е да се влиза и излиза в игри... а друго е да се живее в тяхната магия без никакъв шанс за откопчване, защото всяка лична приказка предлага цяло "битие"... и най-голямото предизвикателство пред мен е - как и докъде са начините за 'различаване' - кое е играта и сънуването... кое е отвъд тях.

===

Край на офтоппика и край на моето писане в темата тук. Не остана нищо което да привлече интереса ми, като повторяемостта нарасна и показва достатъчно за изчерпването и безсилието. И за да дам възможност на повече хора да пишат по компентентностите си, а не по въпроси, по които ги нямат.

Това не е ирония, но остава само да се усмихвам когато настояващи за интелигентност хора, толкова силно се увличат да пишат по въпроси по които зад мен стои път, а те го играят на размислителства, и то зад паравана на идеологията с която си живеят... И става така, че свободното раздаване на психични диагнози, много прилича на такива от народни псевдо-лечители, и дори народни семейни лечителки, подочули нещо от своите майки и баби, за един или друг симптом...

А още по-весело е, че това става сред форум с декларирано от всички отношение към нещо си, наречено "наука" - обаче, както вече се спомена - народната версия на разказ за "историята" в училищата, се отнася и до самата думичка "наука" - по-точно - народната приказка за науката... за психологията... и за всичко останало.

Редактирано Август 31, 2017 от ramus

[Incorrectus]

1 hour ago, stinka (Rom) said:

Та пак се връщам на изходните си въпроси защо се прави?

Не искат да кажат. Торн критикува всичко българско в исторически смисъл, а Рамус критикува всичко собствено човешко - човека като социално същество. С какво заменят българското и човешкото не искат да кажат. 

При Рамус нещата са по-прозрачни. Да съсипеш обществените структури, защото те били стадни обединения на тъпаци (според него) и да индивидуализираш човешките общности - това означава само едно - да върнеш дивачеството в човешките отношения, в които ще се развихрят най-нисши животински страсти. Това е неговото верую - апология на несъзнаваните страсти, апология на мрачната страна на човешката природа.

Цитирай

"срещу" - кой човек...

Argumentum ad hominem - основно правило на форума. Критикува се не човекът, а се критикува неговият текст.

[Б. Киров]

Преди 1 час, stinka (Rom) said:

Той човека заяви, че няма позиция по темата. Но, окрили останалите деконструктури... Продукт на една друга утопична митология за свръх свободата на човека. Която митология също им е набивана в главите с пропаганда...мъгляви глобалистични утопии. Мислейки че са над нещата "демитологизират" пропаганди...заменяйки ги с тяхните съвършенно неосъзнавани.

Значи, според мен, това не са "мъгляви глобалистични утопии", а е реалната глобализация, която се случи и към която ние като общество и индивиди оставаме изолирани. Защото по отношение на "ресурсите" има един ресурс, който произвежда всички останали и това са квалифицираните, образовани и свободни хора. Няма нещо, което като суровина да не може да се купи на световния пазар, но хората са тези, които правят технологиите и всичко останало от суровините. Затова богатата на нефт Венецуела тъне в мизерия, защото изгони хората с технологии и сега стои върху нефт, който нейните хора не могат да извадят.

Според мен печелившата стратегия е да се откажем в образованието /а и навсякъде другаде/ от авторитарност /не авторитет, различни неща са, авторитарност се налага силово, авторитет се печели с качества, но тогава имаме меритокрация/ и да се освободят децата от нея – да учат и познават задължителното, но да имат свободата да казват всичко свободно каквото мислят за него, да го изразяват открито. Ако някой твори митове, това да са самите ученици, техните лични митове. Учителят да бъде знаещ и мислещ медиатор, а не наставник и ментор. Да има напълно индивидуален подход към всяко дете без да му демонстира кух авторитет, не да играе роля на назначен авторитет, пълномощник на друг по-голям авторитет /принципа на матрьошката/, а да е равнопоставен събеседник, може би с повече знания от децата, но равнопоставен, да им даде пълната свобода да изразяват това, което те, всяко едно от тях като индивидуалност, мислят по задължителния учебен разказ за историята.

Така се ще се оформят креативни индивидуалности, а не стадо от сиви конформисти, обединени от страх и верноподанически чувства. Впрочем това отдавна се прави в по-развити в образователно и икономическо отношение общества, гледайте „На учителя с любов”, там е демонстриран такъв подход.

Заради цялата тази потискаща атмосфера на авторитарност и незачитане на уникалната индивидуалност на отделния индивид, на всеки сам по себе си уникален човек, потискане на свободата да се изразява свободно детето /същото важи и за учителя/, бягат младите хора от държавата България. Те търсят други места, където намират друга по-добра за тях и децата им атмосфера за социална и лична изява.

Не са само парите; и имигрирането на най-будната част от младежта няма да спре, докато на тази територия цари духовен деспотизъм и авторитаризъм, дори на клетъчно ниво в семейство и в отделната паралелка в училище.

Трябва да го проумеят привържениците на всякакъв авторитаризъм: днес фундаменталният ресурс в икономиката и обществения живот е Човекът, свободният, знаещ и мислещ самостоятелно човек, това е ресурсът, който произвежда всички останали ресурси.

А да притежаваш и владееш този ресурс има един-единствен начин, да оставиш самите хора да бъдат креативни и свободни и да работят за себе си. Да им дадеш възможно най-голяма свобода да бъдат самите себе си, на всеки един индивидуално.

Всички други варианти водят до обществен и социален провал, виждаме до какво водят авторитарния подход и замаскираното робство над индивидуалната свобода в България /и не само в България, във всяка авторитаристична и тоталитарна държава/ – духовна и материална деградация на обществото и умиране на нацията, във физически смисъл, не във философски.

Франциско Гоя го е нарисувал и озаглавил „Сънят на Разума ражда Чудовища” – според мен и на индивидуално, и на колективно ниво, за да бъде буден Разумът /съзнанието/ то трябва да бъде освободено от всякаква догма и наложен отвън по силата на каквато и да било принуда Авторитет.

Ако което и да е „тъмно” съмнение, съществуващо в подсъзнанието, не може да бъде свободно изведено и изразено в светлината на разума чрез Словото, остане потиснато и заключено там, независимо дали в обществения „разум” или в индивидуалния, то ще го взриви или ерозира рано или късно.

И точно това се случва в българското общество – то не може да се събуди от патриархалния си сън, забранено му е, а несъгласните със забраната да има будни, го напускат, отиват на друго място. Не искат да сънуват чудовища в живота си, докато спят наяве.

 

 

 

[stinka (Rom)]

Преди 27 минути, Б. Киров said:

Значи, според мен, това не са "мъгляви глобалистични утопии", а е реалната глобализация, която се случи и към която ние като общество и индивиди оставаме изолирани. Защото по отношение на "ресурсите" има един ресурс, който произвежда всички останали и това са квалифицираните, образовани и свободни хора. Няма нещо, което като суровина да не може да се купи на световния пазар, но хората са тези, които правят технологиите и всичко останало от суровините. Затова богатата на нефт Венецуела тъне в мизерия, защото изгони хората с технологии и сега стои върху нефт, който нейните хора не могат да извадят.

Според мен печелившата стратегия е да се откажем в образованието /а и навсякъде другаде/ от авторитарност /не авторитет, различни неща са, авторитарност се налага силово, авторитет се печели с качества, но тогава имаме меритокрация/ и да се освободят децата от нея – да учат и познават задължителното, но да имат свободата да казват всичко свободно каквото мислят за него, да го изразяват открито. Ако някой твори митове, това да са самите ученици, техните лични митове. Учителят да бъде знаещ и мислещ медиатор, а не наставник и ментор. Да има напълно индивидуален подход към всяко дете без да му демонстира кух авторитет, не да играе роля на назначен авторитет, пълномощник на друг по-голям авторитет /принципа на матрьошката/, а да е равнопоставен събеседник, може би с повече знания от децата, но равнопоставен, да им даде пълната свобода да изразяват това, което те, всяко едно от тях като индивидуалност, мислят по задължителния учебен разказ за историята.

Така се ще се оформят креативни индивидуалности, а не стадо от сиви конформисти, обединени от страх и верноподанически чувства. Впрочем това отдавна се прави в по-развити в образователно и икономическо отношение общества, гледайте „На учителя с любов”, там е демонстриран такъв подход.

Заради цялата тази потискаща атмосфера на авторитарност и незачитане на уникалната индивидуалност на отделния индивид, на всеки сам по себе си уникален човек, потискане на свободата да се изразява свободно детето /същото важи и за учителя/, бягат младите хора от държавата България. Те търсят други места, където намират друга по-добра за тях и децата им атмосфера за социална и лична изява.

Не са само парите; и имигрирането на най-будната част от младежта няма да спре, докато на тази територия цари духовен деспотизъм и авторитаризъм, дори на клетъчно ниво в семейство и в отделната паралелка в училище.

Трябва да го проумеят привържениците на всякакъв авторитаризъм: днес фундаменталният ресурс в икономиката и обществения живот е Човекът, свободният, знаещ и мислещ самостоятелно човек, това е ресурсът, който произвежда всички останали ресурси.

А да притежаваш и владееш този ресурс има един-единствен начин, да оставиш самите хора да бъдат креативни и свободни и да работят за себе си. Да им дадеш възможно най-голяма свобода да бъдат самите себе си, на всеки един индивидуално.

Всички други варианти водят до обществен и социален провал, виждаме до какво водят авторитарния подход и замаскираното робство над индивидуалната свобода в България /и не само в България, във всяка авторитаристична и тоталитарна държава/ – духовна и материална деградация на обществото и умиране на нацията, във физически смисъл, не във философски.

Франциско Гоя го е нарисувал и озаглавил „Сънят на Разума ражда Чудовища” – според мен и на индивидуално, и на колективно ниво, за да бъде буден Разумът /съзнанието/ то трябва да бъде освободено от всякаква догма и наложен отвън по силата на каквато и да било принуда Авторитет.

Ако което и да е „тъмно” съмнение, съществуващо в подсъзнанието, не може да бъде свободно изведено и изразено в светлината на разума чрез Словото, остане потиснато и заключено там, независимо дали в обществения „разум” или в индивидуалния, то ще го взриви или ерозира рано или късно.

И точно това се случва в българското общество – то не може да се събуди от патриархалния си сън, забранено му е, а несъгласните със забраната да има будни, го напускат, отиват на друго място. Не искат да сънуват чудовища в живота си, докато спят наяве.

 

 

 

Бих желал Рамус да отговори на това.

Всяка дума в написаното е лозунг...внушен...няма собствена мисъл

[caress…]

Преди 11 часа, ramus said:

Несъзнателните процеси, за които говорите, всъщност не са впрегнати, а самия субект е впрегнат в тях и чрез тях. В самата вас е лесно да се забележи, да не говорим колко ви е важно да изглеждате пред себе си канализирана, рационална, подредена и систематизирана. Но само да "не падне пердето" и да се "яхне метлата". Колко хора са ви виждали в такива състояния и настроения ... (отнася се до всеки друг)... Коя сте в състояния на отчаяние, на повишена тревожност, на паника или в екзалтация...(отнася се до всеки друг)... Коя сте при смяна на настроенията, хормоналните изменения, силен стрес или агресия...

Всичко това тънко се прикрива от всяко съзнание. защото в него е важно да "докаже" на нуждаещия се, че той е регулиран, контролиран и "ония" дето създават хаоса, са "под контрол". Ама не са.

Толкова много хора тук полагат толкова усилия да изглеждат регулирани, и рационални. Вярват в това, показват го... защото алтернативата е твърде плашеща, твърде различна от "сапиенсната аура" толкова упорито наслагвана вече хилядолетия...

Това е и основния проблем - в изваждането на несъзнаваното в "светлата част" за опознаване - че оттам излизат изтласкани твърде нелицеприятни и дори неприемливи черти и проявления, за създаденото и възпитано "социално лице", което играе ролята да е "образ" за индентификация.

Разбира се, всеки човек има социално лице, изпадал е под влияние на различни афекти, действал е импулсивно и е преживявал когнитивни и/или хормонални дисонанси/дисбаланси. За щастие, голяма част от хората се научава  да подтиска първоначално, а с времето и опита - и да овладява първичността на своите реакции, опознавайки своите собствени граници и бутончета за спусък на нежелателни реакции или емоционални изригвания.

Именно защото човек е опознал и осъзнал в някаква степен собствените афективни състояния, никога целенасочено не си позволява да подскача по взривните механизми на своите мили събратя, нито умишлено би се старал да предизвиква в тях експлозивни реакции. Защото психичното поле е защитено и добре минирано за целите на оцеляването и ако някой малоумен смелчак безотговорно реши да навлезе неадекватно в периметъра на защитеното простраство, той неминуемо, рано или късно, ще се натъкне на мина. А вие, драги, правите точно това -  опитвате се да задействате съвсем целенасочено тези механизми, а след това се оплаквате и вайкате напоително колко неосъзнато са ви взривили. 

Инфантилен е подхода ви, а вие му приписвате научност. Инфантилен, защото точно на този принцип, чрез тестване на границите, децата развиват собствената емоционална интелигентност: научават кое поведение води неизменно до сблъсък и конфликт, а кое до разбиране и хармония.

[Б. Киров]

Преди 15 минути, stinka (Rom) said:

Бих желал Рамус да отговори на това.

Всяка дума в написаното е лозунг...внушен...няма собствена мисъл

Понеже цитираш мен, а желаеш друг да отговори, ще ти отговоря аз.

Краткият отговор е - глупости

По-не краткият е, всичко което съм написал е плод на личен живот, аз самият съм го изживял, затова няма начин да ми е внушено и да не е собствена мисъл. Ако имаш аргументи против конкретно, изложи ги. Иначе лепиш етикет върху съдържание, който е подвеждащ и не отговаря на това, което си написал върху него.

[nik1]

Преди 24 минути, stinka (Rom) said:

 

Всяка дума в написаното е лозунг...внушен...няма собствена мисъл

Ти продължаваш да убиваш рибата с бомби , ха-ха-ха-ха-ха, луд умора няма..

Нямало глобализация и била утопия? Свободното придвиждане на стоки, услуги, капитали,  хора/ къде отиват десетките хиляди българи/ в ЕС какво е? Обмяната на идеи и култура какво е (то вече и култура не ни остана)? Глобализацията е безспорен факт, та не виждам твоята мисъл къде точно е?