Демитологизиране на митологизирани герои

[caress…]

Преди 2 часа, Incorrectus said:

А как се нарича практикуване, което не е предхождано от учене?! 

Нарича се self-realisation.  Митовете, пардон, ученията на Ошо неслучайно израстват и се разпространяват на благородна американска почва. Ето защо.

[Doris]

Преди 2 часа, Thorn said:

За този бой вече отговорих. Бил е с башибозуци от околните села и толкова "ожесточен", че от българите няма даже нито един ранен. После има и още един - с черкези, където има един ранен. Значи станаха два сблъсъка с нередовни части, които не са си давали голям зор.

E, то и Батак е изклан от башибозуци, не може току-така да се подценяват. Войската, която идва срещу Петрич е от околностите на Пирдоп и Златица, не знам тогава села ли са били или градове , но не е била никак малка и е била добре въоръжена.

Въобще, османската империя навремето се е отнесла много сериозно към Априлското въстание, за разлика от мнозина съвременни българи.  Изпраща максимално големи войскови части и създава тотален терор за смазване на бунта.

Тука някои така коментират за Априлското въстание и Бенковски като че ли имат зад гърба си участие в няколко успешни въстания и революции и всеки ден водят люти битки...

Добре, че истинският участник в събитията ни е оставил описание и на геройските и на не чак толкова геройските моменти

https://chitanka.info/text/3748/14#textstart

Ето го първото сражение при Петрич:

 

Цитирай

 

В това време, когато войводата даваше всевъзможни заповеди и наставления, обезпокоителни гласове се разнесоха по насипите и две пушки изгърмяха от върха на ближната рътлина, гдето имаше поставен караул да наблюдава за появяванието на неприятеля.

— Турци идат, черкези нападат! — викаха караулите.

Това бе достатъчно да смути бунтовническия лагер. Турците и черкезите, които ние бяхме забравили вече, за които в разстояние на три деня и три нощи само проклетии и псувни слушахме, за които най-после ние имахме смелостта да мислиме, че са се уплашили от нашите овации и викание „да живей“, за което уверявахме и населението — всеки може да си въобрази като какво потресающо впечатление трябваше да произведе известието за тяхното появявание.

Колкото въоръжени селяни имаше в старите гробища, всичките се нахвърляха в насипите, изтрещяха им пушките и се приготвиха за бой. Пехотата от нашата чета така също завзе един от приготвените обкопи, а конницата остана като резерва зад високата могила. Бенковски с гола сабля в ръка, възседнал на коня си, тичаше от едно укрепление на друго да насърчава юнаците.

— Удряйте мъжки и постоянствувайте до последна капка кръв, защото, ако покажем слабост още на първото сражение, ще да ободрим неприятеля! — говореше той.

Нападателите не се виждаха още отгде ще нападнат и какво им е числото. Тия не закъсняха обаче да се подадат откъм селото Колунлари, през високата рътлина зад реката; всичките бяха башибозуци от околните села, всичките пешаци. Щом се надвесиха над реката и дойдоха лице срещу лице с първия наш насип, оттатък реката, гдето бяха само селяни, отвори се огънят най-напред от страна на турците.

И се подписа тържествено вече актът между роба и господаря. Първата пушка изгърмя. Всеки може да си представи като какво страшно действие трябваше да произведе тя на петстотингодишния роб, който се е научил само да мълчи, да не възразява, да ласкае и да навежда врат раболепно. Всички горещи юнаци, които досега викаха и изказваха своята ненавист само на слова и с песни, без да се сетят от най-напред — онемяха в насипите, забележи се едно разкайвание в лицата им, пожълтяха и побледняха.

Между това турците нападаха стремително върху първото укрепление. Техните пушки — като същински топове, куршумите им свиреха много надалеч, а нашите бухаха, като кога се изтърся рогозка, и куршумите им дигаха праха из нивите, като че падаше камък. Причината беше калпавият барут, който пак турците ни продаваха. Турците, възползувани от това, нападаха още по-бързо.

Нашите се спогледаха нагоре-надолу и, за голям срам, търтиха да бягат в голяма безредица… Башибозуците нападаха, вик подиря им и още повече усилиха гърмежа. Куршумите дигаха праха из краката им. Бенковски кипеше от яд. Както той, така и другите викаха към отстъпившите да се спрат; той поиска да отиде при тях, но ние го не пуснахме, защото, ако той паднеше още на първото сражение, пропадаше и самото дело. И сам Бенковски не правеше изключение от общото настроение; и неговите устни бяха пресъхнали, както и на другите. На всичките присъствующи там въстаници очите бяха обърнати към нас; тия искаха да отгадаят на какво сме мнение ние, т.е. дали няма да последваме примера на първата стража, или, напротив, сме намерени да се биеме. Турците, насърчени от първото ни отстъпвание, обърнаха и към нас. Макар и да бяха още далеч, куршумите на военните им пушки (белгийски шишинета) свиреха над главите ни и падаха чак в селото. Безпокоителни женски гласове се чуха от селото, които още по-вече подействуваха на нашите въстаници.

Тогава Крайчо знаменосецът, по покана на Бенковски, възседна на своя кон и се обърна към въстаниците с гореща реч. „Напред, братя!“ — извика той и пусна коня си срещу турците. Около 20–25 души конница и толкова пешаци го последваха през нивите. Гъст прах от сухата пръст се дигна над главите им като вихрушка. Башибозуците налягаха по очите си и отвориха огън срещу нашите юнаци; но като видяха, че те не бягат като първата стража, захванаха да се теглят назад. Почна се битката. Първата стража, която беше си оставила насипа, завзе го бързо-бързо и отвори огън в ребро на неприятеля, макар и безполезно.

Лицата на въстаниците, които останаха в старите гробища, захванаха да се зачервяват от една страна.

— Удряйте, братя! — викаха всички, като че да бяха все войводи, и поискаха да последват храбрия Крайча, който се губеше на десния бряг на р. Тополница в гъстия дим.

Конницата удари по реката нагоре, за да заобиколи уж неприятеля, което бе невъзможно, понеже баирът, на който стояха турците, е твърде стръмен, а пехотата настъпаше с гърмеж. Пушките на неприятеля замълчаха. Не се мина много време, и ние можахме да съгледаме между шумките, че той отстъпва пълзешката. Един от тях се рани: видяхме, като се прегъна на два ката, но другарите му го взеха на ръце. Радостен вик се изтръгна из гърдите на всичките въстаници, пушките запукаха още по-силно и неприятелят удари на бяг окончателно. От нашите не се нарани никой. Заедно с Крайча беше и Л. Гугов.

И така, ние бяхме вече победители. Кой може да опише радостта на обрадваното население и на четата? Чак сега българинът позна на дело, че и той чини нещо, че не е вярно всякодневното доказвание на турците „гяур табансъздър“ (страхливи).

— Тичайте да избием тия кучета! — викаха всички.

— Ах, защо не са готови сега топовете, да изпроводим няколко кантарови топуза подир тия голи читаци! — говореше поп Христоско, на когото побелялата брада трепереше, като че го дърпаше някой отзад. — Да помнят и знаят крастите кога са нападали на петричени и на храбрия Бенков войвода.

 

Та, броят на убитите не е мерило за значимостта, всъщност, колкото по-малко убити, толкова по-успешно е сражението. Но най- важни са последствията - "Чак сега българинът позна на дело, че и той чини нещо".

 

Преди 15 часа, Б. Киров said:

Каузата днес е да живеем добре в собствената си нация, всичко останало с което надуват тръбите популистите-националисти е мит и прах в очите, за да не виждаме тази кауза. Историята трябва да си помним и ценим нейните герои, те са били герои за времето си и за каузата си, и такива ще останат в историята, но днес националната кауза по мое мнение е съвсем различна и не можем да вървим към нея, обърнати с лице назад.

Какво и е различното на днешната кауза? Какво значи да живееш добре? Защо на българите в Америка не им стига да имат работа и пълен хладилник, а правят паметници на Левски?

Редактирано Септември 1, 2017 от Doris

[Atom]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Полезният ход в случая, според мен, е Министерството на образованието да изработи единен критерий за всички издателства. Това може да стане съгласувано с Факултета по история в СУ, където се преподава научна история. Повечето от децата няма да станат професионални историци, но някои от тях ще се занимават професионално с история, не само като историци, но и като социолози и в други сфери на хуманитаристиката. Затова е резонно да има „калибриране” на материята, която се проподава в началното и средното образование, такова може компетентно да се направи от гледна точка на това, което се преподава като наука във висшето образование. При изработването на тези критерии вече може да се дефинира кои области са спорни и кои не.

 

Това би довело до консенсус, но не и до обективизъм. Stinka (Rom) според мен много добре описа процеса:

Преди 10 часа, stinka (Rom) said:

Има дразнение, въпрос, на него е даден елементарен и повърхностен отговор, логически приемлив при ограничена информация. И толкова. Това приспива, проблема е "решен". Но като се задълбае на по-дълбоко и всъщност проблема няма нито такъв прост отговор, има много фактори и изобщо дори няма еднозначен отговор.

Траки-славяни-българи, създаването на България през 681г., Кирил и Методий създатели на българската азбука и т.н. и т.н. Всичко това са отговори на даден въпрос по които има консенсус, но в никакъв случай обективност. Или както казва Стинката "елементарен и повърхностен отговор, логически приемлив при ограничена информация"

Освен това много зависи какъв изобщо ще е въпроса на който се търси отговор. Например, преминаването от племенна структура към държавност не е еднократен акт, а процес и в националните истории на много народи такъв въпрос "кога точно е създадена държавата Х" въобще не съществува. 

Има и един друг момент - развитието на историята като наука и интересите на професионалистите и разминаването им с инертността и консерватизма на широката публика. Това не само не позволява даден мит да бъде демитологизиран, но и някой път просто диктува съдържанието на учебниците. Т.е. има въпроси от които широката публика не се интересува и съответно не иска никакви отговори. За историците обаче тези въпроси са важни. За разлика от преди, днес интересите на професионалистите на са толкова съсредоточени само и единствено до войни и битки, а до бита на обикновените хора. Например как и кога американските аграрни култури навлизат в българските земи и как царевицата и слънчогледа променят бита на българите. Кога пататника става "традиционно родопско ястие", а фасула общобългарско и т.н.

Истерията по т.н. "съжителство" бе породена точно от това разминаване. Ако сравниш двата варианта на учебна програма по история за 6 клас - проекта по който се вдигна толкова врява и окончателния вариант ще видиш, че няма подмяна на отговорите, а на самите въпроси. В проекта конкретната тема която отпуши дебата е раздела "Общество и всекидневен живот" и по-точно темата "Обществата в Османската империя и Западна Европа", където бе предвидено да се разгледа въпроса за "Съжителството между традициите на  християни и мюсюлмани във всекидневието: празници и обичаи, жилище, облекло, храна" и в същото време да се направи сравнение между обществата в Османската империя и Западна Европа. Т.е. едни чисто битови, социални и икономически въпроси и съответните отговори. Сега пак има раздел "Общество и всекидневен живот", но в него вече се разглежда темата за "Контакти и конфликти във всекидневието" която поражда съвсем различни въпроси и отговори - по-скоро свързани с политическите и културни процеси отколкото битови, икономически  или социални.

[Doris]

Преди 20 минути, Atom said:

Истерията по т.н. "съжителство" бе породена точно от това разминаване....

"Съжителството" в учебниците беше внедрено по един  неубедителен начин с много общи приказки, сложни и безсъдържателни фрази. Личеше си идеологическата повеля да се внушава толерантност. Това е впечатлението ми от времето, когато имах неудоволствието да се сблъскам с тези недобре направени учебници, по които трябваше да учат децата ми. В социалистическите учебници, по които аз учех го имаше същия ефект - колкото повече идеология, толкова по-малко яснота. Добре че има и исторически книги за деца и възрастни.

[nik1]

Ти да видиш митове

Цитирай

29 октомври: Нови учебници по история предлага Министерството на образованието..Ромите са наследници на Protobulgarians, предците им са живели в планините от Северна Индия, a българите са славяни които са взели името си от предците на ромите..Името Roma значи "Римлянин", със смисъл знатен жител на Балканите.

https://en.wiktionary.org/wiki/Roma

 

Цитирай

Gypsy Rom "man", if not from Coptic ⲣⲱⲙⲉ, "man",^[54] is Sanskrit रॊम (roma) "the city Rome",^[55][56] probably fromGreek Ῥωμαιος "Roman", signifying inhabitants of Byzantium, who considered themselves successors of Ancient Rome. The Sanskrit word for "man" मनुष (manusha) is related to German Mensch and English man.^[57][58]

 

Цитирай

 

Etymology 2

From Italian and Latin Roma (“Rome”).

 

PS

Дейсвителната етимология на ендонима "Ром" е друга, но няма значeние

Редактирано Септември 1, 2017 от nik1

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Atom said:

според мен много добре описа процеса:

Тогава защо въобще задаваш въпрос? След като знаеш отговора.

[Atom]

1 hour ago, Б. Киров said:

Тогава защо въобще задаваш въпрос? След като знаеш отговора.

Не знам отговора. Ясно е например какво става при малките - до  4 клас. Там учебния материал е написан увлекателно, под формата на приказка с много илюстрации. Нито авторите, нито родителите възприемат съдържанието на тези книжки като "истина", а по-скоро като приказка или легенда. Т.е. това е първия етап с простите отговори на Стинката. Целта е запознаване с материята и някаква базова фактология.

От там нататък следва задълбаване и надграждане. Ясно е какво става (или поне какво би трябвало да става)  и на финала - във висшето образование. В АУБ например всички студенти (или поне така беше доскоро), независимо каква им е основната специалност са задължени да вземат поне един курс по история. Каква точно история не е важно. Един може да вземе курс от история на Египет, друг на Византия, трети нещо от Американската история и т.н. Целта на курса не е да се запознаят студентите с някаква фактология, а да се научат да използват научния апарат в дисциплината, да се научат да изграждат тези, да се ровят в източници, да сравняват, да огледат работата си отвсякъде, да предвидят възможните слаби места и критики и т.н. 

В средата обаче - между 5 и 12 клас ми е тъмна Индия. Това което предлагаш ми се вижда неизпълнимо. Сега като се замисля обаче е възможно да проработи при разделянето на обучението на две - обикновен курс (лек) и разширен курс. Двата курса да се предлагат успоредно (например и двата са средновековна история на България) при което децата или родителите им да имат възможност  за избор. При първия курс материалът продължава да се преподава под формата на легенда, без претенции за истинност, а в другия освен това което казваш за калибрирането постепенно да се вкарват и научни елементи. 

Редактирано Септември 1, 2017 от Atom

[andreiS40]

On 31.08.2017 г. at 12:50, nik1 said:

Аз бих искал да сме моноетническа страна като Исландия, но реалността е друга. Нацията /или моделът на нацията/ ни върви към някакъв по мек вариант на ЮАР, нежели Израел. Ние не сме израелци, Къде е този позивиен патриотизъм у нас- няма го, нямаме и никаква, ама никаква идея какво да правим , а ив последните години популизмът се настани  в обществено пространство и няма изгледи да си "ходи". Какъв патриотизъм? Всичко "горе" е цинизъм , опортюнизъм и мерантилизъм. Щом сме го допуснали, какво да окачваме от нас да стане? /Ние сме за е....е/
Апропо, циганите не са войствени и националистични като бантустанците, по-принцип са "кротки", свикнали са да паразитират и да се вписват в обществата, минавайки между капките и буквите на закона,но при един етническии конфликт ще се се настроят силно против нас..

Ник, ти чуваш ли се какви ги приказваш? Нацията ни била вървяла към по-мек вриант на ситуацията в Република Южна Африка???Ако това е така, то по-добре да вземем всички през Терминал-2 и да ходим в чужбина......Или да се самоубием! Как РЮА бе човек? Ти изобщо имаш ли представа, какво представлява РЮА след края на хубавия период на апартейда? Там е АД! Престъпност в неописуеми мащаби, каквити никога в България не сме виждали!

[nik1]

Иронията може да е по-голяма за някои хора (за пишман-партиотарите).

Може да стигнем дотам, че да не ни искат и приемат никъде (вижда че ЕС е много хлабава конфедерация, в криза е, още един изнвънсистемен пробив като Макрон, които върти неизвестно какви свои игри,  да я разпардушини отвътре или..... поне да бъдат изхвърлени извън борда такива като нас, които не ставаме за нищо, освен за консуматори и потребители на фондове и стабилност) - заради корупцията, престъпността, липсата на върховество на закона,... И да се окаже че единственият спасителен ход в бъдеще ,за да не разпаднем като територия , и съответно да загубим историята на народа ни и земите /ако има такава опасност/ е да станем част от.......Турция.

Турция ще се развие много икономически ( тя и сега е доста развита), и е много много  вероятно да се демократизира.

Споко, няма да имаме големи сътресения с митовете - националният празник ще бъде падането на Османската империя и обявяването на Републиката, а Левски ще е герой като долълнение  на Ататюрк (къде майтап, къде истина) 

 

Редактирано Септември 1, 2017 от nik1

[bulgaroid]

Преди 18 часа, andreiS40 said:

За Георги Бенковски съм напълно съгласен с Торн! Един самозван диктатор от ,,селски тип", опъретъчен генерал! Във военен аспект, абсолютно несъстоятелен! мето на Гавийл Хлътев / Георги Бенковски / е класически приме за митологизиране, при което образът на митологизирания, няма абсолютно нищо обща с реалната историческа личност!

Пишеш глупости, съгласен бил. Я седни прочети и после повтаряй на Торчо простотийте, еи аман от диванни експерти. Ти там ли беше та чак извади мнение за реалната личност на Бенковски ?

[bulgaroid]

Преди 14 часа, Thorn said:

За този бой вече отговорих. Бил е с башибозуци от околните села и толкова "ожесточен", че от българите няма даже нито един ранен. После има и още един - с черкези, където има един ранен. Значи станаха два сблъсъка с нередовни части, които не са си давали голям зор.

Та не разбрах ? Участвал ли е, или не, щото непрекъснато сам си противоречиш, вземи решение най-накрая че, тука се объркахме.  А най-добре, земи седни, прочети поне Записките, по-малко ще се излагаш не за друго.

[bulgaroid]

Преди 3 часа, nik1 said:

Иронията може да е по-голяма за някои хора (за пишман-партиотарите).

Може да стигнем дотам, че да не ни искат и приемат никъде (вижда че ЕС е много хлабава конфедерация, в криза е, още един изнвънсистемен пробив като Макрон, които върти неизвестно какви свои игри,  да я разпардушини отвътре или..... поне да бъдат изхвърлени извън борда такива като нас, които не ставаме за нищо, освен за консуматори и потребители на фондове и стабилност) - заради корупцията, престъпността, липсата на върховество на закона,... И да се окаже че единственият спасителен ход в бъдеще ,за да не разпаднем като територия , и съответно да загубим историята на народа ни и земите /ако има такава опасност/ е да станем част от.......Турция.

Турция ще се развие много икономически ( тя и сега е доста развита), и е много много  вероятно да се демократизира.

Споко, няма да имаме големи сътресения с митовете - националният празник ще бъде падането на Османската империя и обявяването на Републиката, а Левски ще е герой като долълнение  на Ататюрк (къде майтап, къде истина) 

 

Нещо не ти разбирам мислите ! Ама да кажа ЕС не е конфедерация а икономически и отскоро и военен съюз.До конфедерация има още време. Криза има по повод излизането на Великобритания, ама то не е баш криза ами пренареждане на пластовете. Макрон е точно радетел за силен ЕС и затова е поставен там, като гледам си върши работата. Ние няма как да изхвърчим освен ако сами не пойскаме. Друг начин няма, а и много им трябваме на ЕС, та ще си седим там, за добро или лошо. Та чисткака срещу корупцията ще стане като има условия за това сега няма как да стане. Другото за Турцищ можеш да го забравиш, турците ще развиват икономика докато ЕС разрешава, като реши че, им стига икономическо развитие, ще спре и тяхната икономика.

[andreiS40]

Преди 2 часа, bulgaroid said:

Пишеш глупости, съгласен бил. Я седни прочети и после повтаряй на Торчо простотийте, еи аман от диванни експерти. Ти там ли беше та чак извади мнение за реалната личност на Бенковски ?

Ти пишеш глупости драги! Какви са заслугите на Бенковски р революционно-организациооната дейност? Какъв е Бенковски до Гюргевския комитет? Никакъв го няма! После, усещайки умереността на Панайот Волов, се намествка, като апостол на 4-ти революционен окръг, повреле на въстанието Заповядва/разпорежда запалването на български села! Действа на своя глава! Не координира действията си с останалите апостоли от другите окръзи! Един недоучил, дърдорко и властолюбец, с профил на диктатор от ,,селски тип" ! Ето това е Георги Бенковски! Съдбата е била милостива към него, защото с гибелта му, същият си е спестил разочарованието, срамът и тъжната равносметка на зле организираното във вонно отношение Априлако въстание! И Бенковски попада в засада, д8като бяга! Ако беше останал жив след Освобождението, той щеше да се превърне в балканско дерибействащо диктаторче от селско-първенюшки тип, по-лошо дори от търгаша Стефан  Стамболов!

Налерил кой да хвали! 

Редактирано Септември 1, 2017 от andreiS40

[Du6ko]

Бенковски е единственият истински революционен апостол. С обаяние и лъжа , с измами и уговорки, с жестокост и действие той успява в най - маловажния и считан от всички за аутсайдер 4 рев. окръг да организира и вдигне нещо подобно на въстание. Историята не знае термина АКО но може би без Бенковски и неуспешного Априлско Вьстание България би имала съдбата на малоазиатска Армения и Гърция.

[nik1]

Преди 10 часа, bulgaroid said:

Нещо не ти разбирам мислите ! Ама да кажа ЕС не е конфедерация а икономически и отскоро и военен съюз.До конфедерация има още време.

ЕС  е съюз /асоциация/, но се държи като "хлабава" конфедерация,  (това имам предвид)

 

Цитирай

 

Макрон е точно радетел за силен ЕС и затова е поставен там, като гледам си върши работата. Ние няма как да изхвърчим освен ако сами не пойскаме.

 

 

Просто е: multi-speed Съюза (на Макрон) ще ни изхвърли извън много бордове, искаме или не искаме.

Де-факто Съзът е в сътояние на multi-speed, и това не е по "вина" на Макрон.. Макрон само му очерта бъдещите юридически граници, което е отстъпление от идеите и принципите на съюза, и  от неговото де-юре състояние. Апропо, Макрон няма компетенциите и моралното правото да решава за всички, да решава еднолично, Това му поведение е следствие от кризата в ЕС, и я подчертава..

Цитирай

Другото за Турцищ можеш да го забравиш, турците ще развиват икономика докато ЕС разрешава, като реши че, им стига икономическо развитие, ще спре и тяхната икономика.

 

Я ме светни по-подробно какво точно ще стане, как и кога? Какъв е планът?

 

Цитирай

До конфедерация има още време. Криза има по повод излизането на Великобритания, ама то не е баш криза ами пренареждане на пластовете

Кризата на ЕС се състои в това че се разрастна много със всякаква "паплач", дърпаща за себе си "чергата"; заработи на мулти-скорости (няма как да е друго), и вече не може адекватно да се справя с предизвикатествата и да решава въникналите проблеми ..
ЕС в момента е един голям "тюрлю-гювеч"..  Брекзитът е следствие от днешното състояния на съюза.

("тюрлю-гювеч" от наденица,.... макарони,... гулаш,... и боб-чорба и маслини)

Редактирано Септември 2, 2017 от nik1

[ramus]

Колега Инкоректус, дори идеята че мога да падна на вашето ниво, е твърде наивна. Нямате никакъв шанс да ме завъртите в игрите си, с тия глупости, и в които да изпадам в обяснителен режим. Можете да си съчинявате произволните си нелепости и да ви пригласят от подходящата идеологична задруга... Толкова можете, толкова пишете.

Пет пари не давам за някой си ОШО, както и същия не дава пет пари за някой си рамус. Нито ми е нужен ОШО, нито Г-ошо. И за Ленин да ме свържете като мой идеологичен гуру, или пък с филанкишиев, това не променя вашето ниво, нито религиозно отношение към света като към система от писани доктрини, които просто сте изучили, запомнили и после сте приели да са хоризонта на вселената ви.

Нищо няма да промени схоластиката с която живеете , а житейския ви театър да е на "мъдър цар". Гравитацията около вас и да е на прайдова основа, си е най-обикновена матрична динамика, виждана навсякъде, включително и сред висши бозайници. На достатъчно глупости съм се начел през годините, както и факта, че ставам обект за фиксация за някои пишещи, през който да проектират ограниченията и реактивността си, извън себе си.

Ученето не е никъкъв поблем, за никого. Вие също сте учили, аз също... и останалите пишещи. Винаги, най-важното и определящото  остава ролята на самия СУБЕКТ. Не дали някой учи... и кой е този, дето учи. За едни ученето и усвояването на наученото си остава тяхната вселена. Толкова могат. Други - след като получат основата и минат през когнитивните си етапи на развитие, продължават да усвояват и отразяват по други начини. Вие НЕ сте компетентен по въпроси като този, защото излизат отвъд границите на вселената ви и сам продължавате упорито да афиширате това. На моменти става смешно, на моменти - малко тъжно. А на моменти - просто плоско и заядливо и... досадно повторително, колкото и да се мъчите да предложите маска на непукизъм и дистанция.

Нямате никакъв шанс, пред компентентни хора да изиграете любимите си житейски роли от личния си театър. А най-смешно е когато толкова настоятелно търсите отражението си през други пишещи. Съдба - просто я приемете - толкова можете, толкова ви е възможно и това е тавана. Няма никакъв проблем, когато сте сред съзвучни на вас. Но когато се опре до друг контекст - имате проблем и твърде шаблонно и инстинктивно се опитвате да го решавате... Но - пак е същото - това правите, защото толкова можете.

Редактирано Септември 2, 2017 от ramus

[Doris]

Преди 5 часа, Du6ko said:

Бенковски е единственият истински революционен апостол. С обаяние и лъжа , с измами и уговорки, с жестокост и действие той успява в най - маловажния и считан от всички за аутсайдер 4 рев. окръг да организира и вдигне нещо подобно на въстание. Историята не знае термина АКО но може би без Бенковски и неуспешного Априлско Вьстание България би имала съдбата на малоазиатска Армения и Гърция.

Хайде сега, "нещо подобно на въстание" с "лъжа , с измами и уговорки". Българските революционери и въстания не са като вашите в Русия, различна е обстановката, целите и епохата. Ето една карта на Априлското въстание:

Априлското въстание продължава повече от месец и въстаническите действия обхващат голяма територия - от Горнооряховско до Македония, това е станало и с други истински апостоли и революционери, освен Бенковски.

Можеш да прочетеш за Априлското въстание и най-известните му герои тук:

https://ru.wikipedia.org/wiki/Апрельское_восстание_(1876)

 

Редактирано Септември 2, 2017 от Doris

[stinka (Rom)]

Преди 29 минути, ramus said:

Колега Инкоректус, дори идеята че мога да падна на вашето ниво, е твърде наивна. Нямате никакъв шанс да ме завъртите в игрите си, с тия глупости, и в които да изпадам в обяснителен режим. Можете да си съчинявате произволните си нелепости и да ви пригласят от подходящата идеологична задруга... Толкова можете, толкова пишете.

Пет пари не давам за някой си ОШО, както и същия не дава пет пари за някой си рамус. Нито ми е нужен ОШО, нито Г-ошо. И за Ленин да ме свържете като мой идеологичен гуру, или пък с филанкишиев, това не променя вашето ниво, нито религиозно отношение към света като към система от писани доктрини, които просто сте изучили, запомнили и после сте приели да са хоризонта на вселената ви.

Нищо няма да промени схоластиката с която живеете , а житейския ви театър да е на "мъдър цар". Гравитацията около вас и да е на прайдова основа, си е най-обикновена матрична динамика, виждана навсякъде, включително и сред висши бозайници. На достатъчно глупости съм се начел през годините, както и факта, че ставам обект за фиксация за някои пишещи, през който да проектират ограниченията и реактивността си, извън себе си.

Ученето не е никъкъв поблем, за никого. Вие също сте учили, аз също... и останалите пишещи. Винаги, най-важното и определящото  остава ролята на самия СУБЕКТ. Не дали някой учи... и кой е този, дето учи. За едни ученето и усвояването на наученото си остава тяхната вселена. Толкова могат. Други - след като получат основата и минат през когнитивните си етапи на развитие, продължават да усвояват и отразяват по други начини. Вие НЕ сте компетентен по въпроси като този, защото излизат отвъд границите на вселената ви и сам продължавате упорито да афиширате това. На моменти става смешно, на моменти - малко тъжно. А на моменти - просто плоско и заядливо и... досадно повторително, колкото и да се мъчите да предложите маска на непукизъм и дистанция.

Нямате никакъв шанс, пред компентентни хора да изиграете любимите си житейски роли от личния си театър. А най-смешно е когато толкова настоятелно търсите отражението си през други пишещи. Съдба - просто я приемете - толкова можете, толкова ви е възможно и това е тавана. Няма никакъв проблем, когато сте сред съзвучни на вас. Но когато се опре до друг контекст - имате проблем и твърде шаблонно и инстинктивно се опитвате да го решавате... Но - пак е същото - това правите, защото толкова можете.

Добре де, дай мнение по конкретиката от висините на необременения с "ирационално" ум. 

[stinka (Rom)]

Преди 5 часа, Du6ko said:

Бенковски е единственият истински революционен апостол. С обаяние и лъжа , с измами и уговорки, с жестокост и действие той успява в най - маловажния и считан от всички за аутсайдер 4 рев. окръг да организира и вдигне нещо подобно на въстание. Историята не знае термина АКО но може би без Бенковски и неуспешного Априлско Вьстание България би имала съдбата на малоазиатска Армения и Гърция.

Историята не знае АКО, но веднага пускаме русофилското внушение със АКО, че българите щяха да последват съдбата на Малоазиатските християни! Има разлика между Балканите и Мала Азия... и разликата е че повечето европейски държави и тогава и сега виждат Балканите като европейска зона на влияние...демек християнска и от там имат различно отношение към Балканите сравнение с Мала Азия. 

Априлското въстание има голям принос към възстановяването на българската държава след 500 години. Затова е съвсем научно и истинно част от националната митология на България! 

[Incorrectus]

1 hour ago, ramus said:

Пет пари не давам за някой си ОШО, както и същия не дава пет пари за някой си рамус. Нито ми е нужен ОШО, нито Г-ошо.

 

Пък и лъжец, на всичкото отгоре. Добър ученик на своя тарикат гуру - Ошо. 

 

Цитирай

И понеже ви споделих кой съм аз... сега ще ви споделя, как един човек преди години ми "показа" какво означава да си ЧОВЕК. ИСТИНСКИ ЧОВЕК... 
И разбрах чак когато сам го открих - чак тогава се усетих, какво е искал да каже...

И аз разбрах, че не съм сам и че много като мен и като вас са по пътя си - НЯКЪДЕ ПО ПЪТЯ СИ...
В пътя си сме сами - само сами - но иначе всички вървим.
 

...ето го - на мен и на онзи, когото нарекох и приех за МАЙСТОР...
Човек, когото  винаго съм "усещал" /не чувствал/ много "близък" по своята същност

-----------------------------------------------------------------------------
ПОСТИГНЕТЕ СЪЩНОСТТА НА ДВАМАТА СВИДЕТЕЛИ

Oшо

http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=987.30

[stinka (Rom)]

Преди 2 часа, nik1 said:

ЕС  е съюз /асоциация/, но се държи като "хлабава" конфедерация,  (това имам предвид)

 

 

Просто е: multi-speed Съюза (на Макрон) ще ни изхвърли извън много бордове, искаме или не искаме.

Де-факто Съзът е в сътояние на multi-speed, и това не е по "вина" на Макрон.. Макрон само му очерта бъдещите юридически граници, което е отстъпление от идеите и принципите на съюза, и  от неговото де-юре състояние. Апропо, Макрон няма компетенциите и моралното правото да решава за всички, да решава еднолично, Това му поведение е следствие от кризата в ЕС, и я подчертава..

 

Я ме светни по-подробно какво точно ще стане, как и кога? Какъв е планът?

 

Кризата на ЕС се състои в това че се разрастна много със всякаква "паплач", дърпаща за себе си "чергата"; заработи на мулти-скорости (няма как да е друго), и вече не може адекватно да се справя с предизвикатествата и да решава въникналите проблеми ..
ЕС в момента е един голям "тюрлю-гювеч"..  Брекзитът е следствие от днешното състояния на съюза.

("тюрлю-гювеч" от наденица,.... макарони,... гулаш,... и боб-чорба и маслини)

Мосю Плексиглас (ака Макрон)... играе в американският отбор цел да дестабилизира империйката на другарката Меркел. Щот пък тя не иска да купува ресурси от правилното място, и не иска да следва правилната линия. Та линията на другарката Меркел по македонския въпрос сега се отклонява към сърбия...

[Doris]

Преди 12 часа, andreiS40 said:

Ти пишеш глупости драги! Какви са заслугите на Бенковски р революционно-организациооната дейност? Какъв е Бенковски до Гюргевския комитет? Никакъв го няма! После, усещайки умереността на Панайот Волов, се намествка, като апостол на 4-ти революционен окръг, повреле на въстанието Заповядва/разпорежда запалването на български села! Действа на своя глава! Не координира действията си с останалите апостоли от другите окръзи! Един недоучил, дърдорко и властолюбец, с профил на диктатор от ,,селски тип" ! Ето това е Георги Бенковски! Съдбата е била милостива към него, защото с гибелта му, същият си е спестил разочарованието, срамът и тъжната равносметка на зле организираното във вонно отношение Априлако въстание! И Бенковски попада в засада, д8като бяга! Ако беше останал жив след Освобождението, той щеше да се превърне в балканско дерибействащо диктаторче от селско-първенюшки тип, по-лошо дори от търгаша Стефан  Стамболов!

Налерил кой да хвали! 

Прав е Булгароид, вземи и прочети преди да повтаряш градски легенди. Ако Записките са ти твърде обемисти, може и това:

 

Повторното убийство на Бенковски

 

 

Не е нужно да изясняваме, че физическото убийство на Георги Бенковски от засада на река Костина по същността си е с политическо значение. Така, както три години преди това политическо е убийството на Левски от османската власт, тъй като Левски е организирал въстание за откъсване на българската територия от империята и за смяна на монархическото султанско управление с демократично републиканско. Така че при него несъмнено противоборството е политическо.

По същия начин стои в контекста на времето и противопоставянето между гюргевските революционери (с Бенковски като най-виден реализатор на замислите им) и османската власт.

Само че когато историците и въобще българите говорим за Бенковски и съратниците му, не сме свикнали да мислим в политически категории, а по-скоро ги поставяме в полето на емоцията и ентусиазма – национално противопоставяне, на борба за свобода, и си служим дори с религиозния термин „апостоли”, който те сами са определили за себе си. Затова някак непривично ни се струва да заменим тържествено-траурно изглеждащата дума „гибел” с понятието „политическо убийство”, което освен това има и недостатъка да звучи доста съвременно.

 

Георги Бенковски

И така – устроена му е засада, той пада прострелян, въстанието е потушено. Няма нищо неизяснено, особено и загадъчно, в което да се ровим почти век и половина по-късно. Дори предателят е известен.

Това е неговото физическо убийство от османската власт.

 

Само че две години по-късно, след освобождаването на България, започва процесът на неговото тотално дискредитиране, което е именно второто му (личностно и политическо) убийство, този път не от чужди, а от свои.

За Бенковски започва да се подмята, че бил авантюрист, случайно омешал се сред истинските последователни революционери. Говори се, че се е развявал из Мала Азия, Анадола и Египет, когато истинските борци са полагали упорит и рискован труд да просвещават и организират народа за борба. Те са залагали живота си, а той се е заплесвал по някоя си красива арменка и други жени. Той бил полуграмотен търговец на аба, непросветен политически, без изградена и защитавана от делата му идеология, непоследователен и емоционален. А при организацията на въстанието самоволно иззел ръководната роля на главен апостол от Панайот Волов, подигравал се на образованите си съратници, диктаторствал...

И това се говорело не от един човек, та да кажат съвременниците на онези събития, че е злонамерен и клеветник, а от мнозина, в повечето случаи хора, които са го познавали. И така (подхвърляни и намеквани) тези приказки за Бенковски полека-лека смалили до неузнаваемост делото му, неговия подвиг и неговия изключителен принос за освобождаването на България. Лишили са го от признаването му за първи наш държавен глава на първата освободена (макар и малка и за кратко) българска територия след пет века османска власт. Това негово проявление аз убедено огласявам и защитавам. Единственият също силен глас в защита на Георги Бенковски се явява много близкият до онова време анализатор Иван Хаджийски. Той си е направил труда да обикаля из България и да разговаря с много хора, чиито спомени за предводителя на въстанието са били още свежи и необременени от подхвърляните подигравчици и намеци. И добре че Иван Хаджийски е написал и дебело подчертал много преди мен тезата, че Бенковски е най-великата личност в нашата борба за освобождение, че без делото и саможертвата му „нямаше да видим освобождението на 1878-а година”. Защото ако аз сега бях сама в желанието си толкова много да упорствам и огласявам същото твърдение, щях да се изправя пред стена от скептицизъм. Хаджийски анализира и изтъква именно огромните заслуги на Бенковски, изброява важните му характеристики, които го определят като извън мярка и единствен водач на борбата сред съвременниците му. Припомня неговата организираносот, целеустременост, решителност, непоколебимост в делата му. Неговата похватност да организира и управлява хората – стотици хора! Неговата идейна последователност, която другите с лекота отричат. Неговото държавническо поведение, което съратниците му не съвсем разбират и недооценяват. Изтъква Бенковски-практика, сравнен с останалите мечтатели-теоретици (доста по-млади от него ентусиасти с много идейност в главите, но без грам практически опит). Ето този истински Бенковски се опитах да покажа в романа си „Медальонът”. Опитах се да проследя почти документално житейския му път, за да се види откъде се е взела у него тази последователна идейност, тези сериозни политически възгледи и цели, тази организационна и военна компетентност.

Ако си припомним думите на Захарий Стоянов: „Аз се чудех тогава (1876 г.), чудя се и сега повече (10 години по-късно) откъде този абаджия изучи тия тънки работи!”, ще видим, че е имало над какво да се замислят и съвременниците му, и историците по-късно. Но и Захарий си е останал само с чуденето, и изследователите не са разкопали по-надълбоко пластовете на времето.

На това чудене на Захарий Стоянов се опитах да отговоря. И се сблъсках с неразбиране и инертност – дори в Копривщица! Защото компроматчетата, както бихме се изразили днес, са си свършили работата. И този най-забележителен и най-резултатен борец за нашата свобода полека-лека е бил смален до неузнаваемост. Вместо името и портретът му да стоят начело сред нашите националреволюционери редом с Левски, той е изтикан някъде сред другите назад в редичката. Има го де, защото няма как съвсем пък да го премълчат.

Защо се е получило така?

Отговорът се съдържа в популярната фраза: „Историята я пишат  победителите”, която в този случай добива значението: „Историята я пишат оцелелите”. Защото нека си припомним, че оцеляват „великият” Стефан Стамболов, който e главен апостол на уж ръководния по значение Търновски революционен окръг, но въстание там не избухва. Оцелява Стоян Заимов, ръководителят на Врачански революционен окръг, който се скрива в миша дупка, когато получава известието от Панагюрище. Въстание не избухва и в Сливенски окръг. А последният (и по номер, и по отношението на останалите към него) Четвърти революционен окръг вдига такова въстание, което изправя на нокти Османската империя (и войската, и доброволческите башибозушки формирования), че те с невъобразима жестокост се нахвърля да смажe вдигналите се за свободата си българи. Това въстание и последвалото го кръвопролитие предизвикват немислим международен отзвук, предизвикват вълна от протести в цяла Европа и Русия, лавината неудържимо се срива и северната империя, която никак не е искала да воюва, се вижда неизбежно въвлечена във война с южната заради някакви си българи, които никой година преди това не е взимал насериозно. И този грандиозен сблъсък ражда нашето Освобождение. Затова прав е Хаджийски и пак ще припомня твърдението му, че в основата на тези събития стои делото на една неоснователно пренебрегвана личност – Георги Бенковски.

Та историята, както казах, я пишат оцелелите. И тези оцелели деятели, които тогава са били на по 22-25 години, млади напористи ентусиасти, тези образовани хора, някои като Заимов „окичили се” дори със заточение и бягство от Диарбекир, те са се чувствали и по време на подготовката на въстанието, и след това потиснати от личността на Бенковски. От това, че той (почти необразованият) ги е превъзхождал във всяко нещо, с което се е хващал. И с военна организация, и със стратегическа подготовка на въстанически, укрепени пунктове, продоволствия, въоръжаване. Той фактически е започнал изграждането на новата българска армия с нейната пехота, кавалерия и артилерия, с нейните отрядници – десетници и стотници, с определяне на чиновете в нея, на уставно поведение. Той в движение със самото избухване на въстанието е подхванал организирането на гражданското управление на освободената територия, която в очите му е била част от новата държава. Започнал е да устройва военно командване, правителство, държавно знаме (с ритуалите му кога се вдига и кога се сваля), поръчал е изработването на държавен печат, устроил е парад, организирал е обход чрез Хвърковатата чета със стремеж за обща организация на освободената територия и с убеждението, че и в другите три окръга се случва същото и че остава просто съвсем скоро да се съединят в едно цяло.

Та... тези млади и самонадеяни ентусиасти са се почувствали от една страна смазани от размаха му, а от друга страна след потушаване на въстанието и своето позорно бягство – гузни пред собствената си съвест. Било им е по-лесно да наричат неговата организираност – диктаторство, да се правят на обидени интелигенти, недооценени от неграмотния абаджия. Не са му простили обсебването на ръководния пост в Четвърти революционен окръг, удобно забравяйки свидетелството на Захарий Стоянов, че Волов сам фактически се е оттеглил и го е оставил да ръководи. За съжаление, Захарий сащо дава гласност на подхвърляните намеци и подигравчици, въпреки че от момента на срещата си с Бенковски така е залепнал за него, всмукан от невероятната му харизма и размах, че чак смъртта на предводителя ги разделя.

Плоча на лобното място на Георги Бенковски

Това удобно за оцелелите дискредитиране на Георги Бенковски от бившите му другари за съжаление оставя трайни следи в писаната история, в мисленето на историците и дори вече у хората. То умишлено не е било коригирано и по-късно в годините на социализма, защото е щяло да влезе в противоречие с прокламираната роля на народните маси и неглижираната роля на личността. Поради така сложилите се през десетилетията обстоятелства неколкократно чувах изрази като: „Защо ще пишеш за него? Той е малко по-особен революционер, малко така... авантюрист...”. Като че ли всички останали са били ангели небесни без недостатъци.

Други народи са превърнали своите „авантюристи” в почти нереални, но вече световно известни образи – като Зоро например, за когото дори не съм сигурна, че изобщо е имало такава личност. Направили са от полуграмотни харизматични предводители като Жана д’Арк истинска легенда и национален символ, с който французите се гордеят пред света.

Ние сме позволили да се случи с Бенковски едно повторно личностно убийство, което почти е унищожило огромното му значение да я има отново България – единствената древна държава в Европа, основана и просъществувала до днес с първоначалното си име. Вместо да го вдигнем над себе си и да го превърнем в нашата национална гордост, вместо по него да ни разпознава светът!

Ето това наричам аз повторно убийство. И не мога да се примиря с него.
 

Галина Златарева

http://www.medalionat.com/2012/05/blog-post.html

Редактирано Септември 2, 2017 от Doris

[Thorn]

Преди 5 часа, Du6ko said:

 С обаяние и лъжа , с измами и уговорки, с жестокост и действие той успява в най - маловажния и считан от всички за аутсайдер 4 рев. окръг да организира и вдигне нещо подобно на въстание. Историята не знае термина АКО но може би без Бенковски и неуспешного Априлско Вьстание България би имала съдбата на малоазиатска Армения и Гърция.

 

[Thorn]

Галина Златарева освен някаква емоцийка, какво друго е вложила в това писанийце? Някакви нови данни, опровергаващи причините за "дискредитиране"? Не, просто според нея той не бил такъв, за какъвто го смятали "хората, които са го познавали". Бла бла.

[Incorrectus]

Преди 53 минути, Thorn said:

Някакви нови данни, опровергаващи причините за "дискредитиране"?

Всеки, който се е научил да чете вижда, че Галина Златарева разсъждава прекрасно за причините за дискредитирането на Бенковски. А опровержение на причинините за дискредитирането на Бенковски се очаква да дадеш ти - демитологизаторе.

Но ако може чрез словесни съждения, а не чрез звукоиздаване  от типа (цитирам) "Бла бла".