Демитологизиране на митологизирани герои

[stinka (Rom)]

Относно националната пропаганда свързана с историята става въпрос не за конкретни политически PRи. А за дългосрочни с десетилетия резултати.

"старите" дялове на мозъка противопоставени на "по-висшите" когнитивни.

Извода е предпоставен. Всяка форма на готов обществен модел на мислене и поведение е грешен и назадничев, защото не е лично осъзнат от всеки субект. Всеки човек индивидуално трябва с години да "тренира" "висшите" си когнитивни способности, за да може съвсем "обективно" и неподвластно на вродените инстинкти да може да оценява елементарна ситуация и да действа с най-подходящото поведение на в същата...

Къде съществува такова общество, съществувало ли е такова общество някога?

Някой модели трябва да се възпитават наготово и толкова.

Какво да се прави със всички хора докато станат на 30-40 години, за да могат да се "тренират" "напълно" да могат да се абстрахират от мислите и поведението породено от инстинктите?  

Човешкото мислене е устроено, да бъде комбинация от инстинкти и когниция. Да се отрича едното, да се твърди, че може без него... е утопия. То е антихуманно. 

Редактирано Септември 4, 2017 от stinka (Rom)

[Incorrectus]

Преди 1 час, ramus said:

СХЕМАТА ПРОДЪЛЖАВА да работи, защото колективното несъзнавано се формира и функционира на базата на личното психично несъзнавано сред субектите които участват в него. Схемата ще продъжава да работи докато общата маса хора резонира сходно, според сходния начин по който рефлектира чрез несъзнателното

Преразгледайте си всички писания, защото това не е вярно. Несъзнаваното е колективно, поради което от думата "колективно" няма нужда. Но, по вашата терминология:

1. Колективното несъзнавано е фундаментът на личното несъзнавано, следователно не се формира от него, а точно обратното - личното несъзнавано е частна извадка на колективното несъзнавано.

2. Колективното съзнание формира в голяма степен личното съзнание, но това е нещо съвсем друго. С други думи, вашата схема няма да продължи да работи, защото никога не е работила по вашия начин.

[Incorrectus]

Преди 2 часа, stinka (Rom) said:

Извода е предпоставен. Всяка форма на готов обществен модел на мислене и поведение е грешен и назадничев, защото не е лично осъзнат от всеки субект. Всеки човек индивидуално трябва с години да "тренира" "висшите" си когнитивни способности, за да може съвсем "обективно" и неподвластно на вродените инстинкти да може да оценява елементарна ситуация и да действа с най-подходящото поведение на в същата...

Къде съществува такова общество, съществувало ли е такова общество някога?

Никога и никъде. Това са псевдопсихологически и псевдорелигиозни буламачи от източен произход. Те започват да разцъфтяват в Европа и Америка от нач. на 20 век и техни проводници са шарлатани гурувци - учили-недоучили, които не познават нито европейската, нито собствената си (източната) философия и култура. Но техните ястия са най-ядливи, защото са лесно смилаеми. Такъв е споменатият вече Ошо, него чете Рамус, но няма да вземе да прочете Сарвепали Радхакришнан, например, който е световна класа и е достъпен за четене.

Цитирай

Някой модели трябва да се възпитават наготово и толкова.

Така е. В това число и митът за героите. Защото това е национален мит, който е по-висша класа от индивидуалните митове. В тази тема не толкова демитологизират националните митове, колкото опитват да пробутат свои лични митове за личности с национално измерение.

Истинските митове издържат проверка на времето и те се демитологизират единствено с площадна проверка, каквато вече предложих на Торн, но той си замълча. Излиза на площада на националния празник и обяснява на събраните, че Левски и Ботев не са герои и тогава истински ще усети що е то национален мит. Иначе е лесно просто така по презумпция да смяташ хората за тълпа манипулирани тъпаци, поколения тъпаци при това, които вярват в някакви митове за герои. 

[stinka (Rom)]

Консерватизма... е продукт на атавистичен страх от новото и непознатото. Това автоматично предпоставя, че всичко ново, каквото и да е то е "правилно", още повече съпротивата срещу "новото" е пещерен инстинкт... Ама аргументи, с какво "новото" е по-добро или какво носи позитиви или негативи...няма... просто е "ново"(ама неговото ново), без аргументи, трябва безапелационно да се приема...  Предишния хилядолетен опит... той няма значение...да се облягаш на него е отново несъзнателен инстинкт...ирационалност.... Някакви характеристики на "новото"...не е старото.

 

[vvarbanov]

Митовете се зъздават от народната мълва или от СМИ.Те изкривяват действителноста.Когато няма тревожност никой не им се връзва.Сега хората с ниско самочувствие търсят спасение в митовете.Те са полезни за страдащите от комплекс за малоценност и психолозите понякога ги използват  в психотерапията.Народните приказки също са митове.Ламята (турците, американците) няма да изяде златната ябълка, ще дойде юнака и ще я убие. Създадените от народа са огладени и ошлайфани, докато издяланите от СМИ са груби .Митовете остаряват и се нуждаят от опресняване и ремонт.Чрез критиката(демитологизирането) се поправят и реставрират ,така ще могат да продължат да се ползват за здравето на нуждаещите се още дълго.Някои обаче са толкова зле че не издържат обновяването и излизат от употреба.Такъв беше митът за Ленин.Всичко си имаше, той беше много добър човек, много велик, на всички помагаше, нищо не искаше , напротив раздаваше се(май и дуп@ давал), въобще беше идеален, но го бракуваха и сега е в склада.Може би някой ден ще го възстановят.То интересно наистина, защо русофилите не го почистят и лъснат малко, ами събира прах и тъне в забвение.Толкоз ли нищо не става от него?Ами че той има големи заслуги за социализма.

Едва ли  консерватизма е причината да ползваме митовете за възрожденците.Че то какви други имаме дето могат да помпат патриотизъм?Само със шопска салата и кисело мляко не става.Интересно защо митовете не могат да се търпят помежду си?Например  Христос и Аллах не могат да пият бира заедно.Ленин пък не може да ги трае и двамата покрай него в СССР.Май вярващите в митове кой знае защо искат на върха да има само един.За двама няма място.Значи новия мит демитологизира стария.Трябва да се предложи нов и тогава да се  махне стария.Иначе потребителите се сърдят.

 

[Incorrectus]

Обяснявате национални, социални, публично известни и документирани феномени, каквито са историческите митовете, с индивидуална психопатология. Това е неправилна аргументация. Думата "комплекс" нищо не обяснява. От комплекс не се страда, страда се от патологична форма на комплекс. Защото самият човек е комплексно същество. Аз-ът е най-големият фундаментален и всеобщоизвестен комплекс. Но не може да се каже, че всички хора са комплексирани малоценно, защото имат самосъзнание за Аз.

За разлика от приказките, митовете, които тук обсъждаме, имат историческа документирана основа. Ленин е мит на едно цензурирано общество и също е неподходящ за сравнение. Обсъжданите тук личности и събития са мит за неспециалистите, които не са длъжни по рождение да са историци. А за историците не са никакви митове, защото те са се произнесли положително за дейността на Левски и Ботев, въпреки техните пороци, защото ги знаят. Да "помпаш патриотизъм" чрез митове не е признак за малоценност, а е отговорност пред възпитанието на младите; да не "помпаш патриотизъм" е малоценност, защото е форма на срам от твоята национална принадлежност, която е твоя социална същност.

[stinka (Rom)]

Преди 3 часа, vvarbanov said:

Митовете се зъздават от народната мълва или от СМИ.Те изкривяват действителноста.Когато няма тревожност никой не им се връзва.Сега хората с ниско самочувствие търсят спасение в митовете.Те са полезни за страдащите от комплекс за малоценност и психолозите понякога ги използват  в психотерапията.Народните приказки също са митове.Ламята (турците, американците) няма да изяде златната ябълка, ще дойде юнака и ще я убие. Създадените от народа са огладени и ошлайфани, докато издяланите от СМИ са груби .Митовете остаряват и се нуждаят от опресняване и ремонт.Чрез критиката(демитологизирането) се поправят и реставрират ,така ще могат да продължат да се ползват за здравето на нуждаещите се още дълго.Някои обаче са толкова зле че не издържат обновяването и излизат от употреба.Такъв беше митът за Ленин.Всичко си имаше, той беше много добър човек, много велик, на всички помагаше, нищо не искаше , напротив раздаваше се(май и дуп@ давал), въобще беше идеален, но го бракуваха и сега е в склада.Може би някой ден ще го възстановят.То интересно наистина, защо русофилите не го почистят и лъснат малко, ами събира прах и тъне в забвение.Толкоз ли нищо не става от него?Ами че той има големи заслуги за социализма.

Едва ли  консерватизма е причината да ползваме митовете за възрожденците.Че то какви други имаме дето могат да помпат патриотизъм?Само със шопска салата и кисело мляко не става.Интересно защо митовете не могат да се търпят помежду си?Например  Христос и Аллах не могат да пият бира заедно.Ленин пък не може да ги трае и двамата покрай него в СССР.Май вярващите в митове кой знае защо искат на върха да има само един.За двама няма място.Значи новия мит демитологизира стария.Трябва да се предложи нов и тогава да се  махне стария.Иначе потребителите се сърдят.

 

Героизацията на възрожденци и революционери цели да възпита българска национална идентичност. От там насетне те немогат да бъдат модел на цялостно поведение в днешното общество. Съвременнто българско общество има огромен дефицит на това. И съответно се замества с възрожденски, които логично не са много адекватни на съвременните потребности, щото реалните модели на поведение не са за промотиране - мутрите и кифлите. От филмите чуждите се пропагандират що годе някакви модели по-човешки, недостатъка там е че те обикновено са свързани с висок материален статус. 

Значи какво имаме:

1.мутрите с кифлите, насилието;

2.по-високо материалния живот на Запад (който не е като по филмите), което включва и промотирането на успели българи в чужбина - спортисти, певици, някакви специалисти;

3.на това се противопоставя модела на възрожденския революционер (или средновековен Цар);

 4.някакъв утопичен русомански свят...

С кой от тези 4 модела ще развиваш държава? И дайте сега да демитологизираме възрожденските революционери... и какво остава?

 

Ленин е на боклука щото Кремал не го харесва ама хич.  

Редактирано Септември 4, 2017 от stinka (Rom)

[Skubi]

Преди 37 минути, stinka (Rom) said:

С кой от тези 4 модела ще развиваш държава? И дайте сега да демитологизираме възрожденските революционери... и какво остава?

Истината....Но тя е много самотна....

[ramus]

Преди 9 часа, stinka (Rom) said:

Къде съществува такова общество, съществувало ли е такова общество някога?

всичките ви въпроси имат една единствена посока и стойност - да защитят личните ви убеждения. Да ги защитят чрез утвърждение. Всичките ви изречения имат утвърдителен и потвърдителен уклон и като такива нямат никаква познавателна стойност, а са израз на обикновено пристрастие.

Това само за вас имат стойност на "аргументи". При вас схемата е обърната - вие не извеждате сегашните си постановки чрез предишни. Убеждението има предварителна на логиката и когницията позиция. То е "първо" в психичното и вече съм писал по други места за неговата стойност, произход и динамика. както и насищане и изчерпване... Чак след като е налице убеждението и за вас то има стойност на 'котва' и система от опорни психични точки, вие след това борбата е да ги валидирате и "докажете" като правилни, рационални, сигурни... В този смисъл ролята на висшата когниция е на "роб", а "робовладелеца" се играе от ирационалното във вас.

Хора които живеят чрез убеждения нямат как да не произвеждат пристрастие. За тях нищо не може да има стойност ако е извън ирационалния им фрейм (рамка). Не само това - но не е въпроса само до Фрейма - а че те се усещат застрашени ако решават че фрейма е компрометиран и е възможно да не е твърд и устойчив - нещо което е изначалната цел и негов смисъл.

Глупостите на колегата Инкоректус са същото, но за него схоластичния уклон е още по-силен. В моменти на реакция той изпада в положение на една безкрайна партийна реч, но не от кого да е - а от председателя на политбюро-то й. Той посочва кое е правилно, той казва кое какво е, как трябва да се разбира... плоска като всяка евтина пропаганда. Толкова да е прозрачен и елементарен да е сценария, и толкова повторяем. той го е заимствал, той го излъчва и на свой ред е негов рупор... И всичко това за него било "рационално", понеже имало аргументи. Има - защото той самия ги поражда и конструира...

Колкото до самия въпрос - дали пещерния човек се е питал - дали е съществувало нещо различно от неговото - например "демокрация" или пък "компютри". Дали дори си е задавал въпроса - дали живее на планета, какво са звездите... да не говорим за "КОЙ Е ТОЙ"...? - разбира се че НЕЕЕЕЕ. Ние сме си така, ние сме били така, ние ще бъдем така. Никога не е възможно да съществува друго - всичко е ясно само защото вече е ставало и винаги се повтаря - ето го вашето верую казано чрез други словесни формули. Всичко, което е правилно, което е вярно, което е решение - е само някъде назад - във вече случилото се, във вече станалото, във вече изминалото... Ето това са основните точки на онова, което в социума е популярно да се нарече КОНСЕРВАТИЗЪМ. В психологията има други термини и това са симптоми за цяла специфика от диагнози. защото в кротките си варианти всичко това няма социална значимост. Но в по-острите - става проблем - както всички останали девиации, при загуба на контрол и отпадане на компенсаторните регулационни механизми.

И още нещо - разбира се, че ограниченията в които е вашият фрейм на вас не ви изглеждат въобще като такива. Напротив - съвсем си е ясно, толкова ви е естествено - и не само това - групово е споделено и това окончателно стопира възможността кръстосаната проекция да заиграе като възможен регулатор. В допълнение към това - несъзнателно вие търсите "сходни" вместо "различни на вашето". Защото СХОДНИТЕ предлагат допълнителен стимул да намалее тревожния "фон" и да се усети чувството на сигурност по-ясно...

И накрая - в чисто прагматичен и смислов план - вижте колко е прозрачен и показателен логичния ви уклон - всичко е в множествено или безлично число. Вие липсвате от изказа си - като субект. Вие сте скрит като АЗ, защото именно когато предварителните записани сугестивно ценности са под натиск на дисониращи елементи, първото което изчезва е личното и остава груповото говорене, както и търсене на сходства и борене на дисониращото. Когато не е налице узрял и опитен индивидуален аспект - първото което става при защитна реакция на социална личност - е изчезването на "личния план" и скриването му сред груповите схеми и модели, като ги изважда пред себе си като щит... Вижте за пример всяко писание тук - ако сте способен да си позволите "да го видите". Особено - ако сте способен да забележите същото при себе си - това е вече по-голямото предизвикателство... И не е възможно да се реализира ако убежденията са онова,което говори и мисли вместо вас... А вие дори не го подозирате...

Колкото до самия въпрос - ето и един последен щрих - в условие на колективна и лична водеща роля на несъзнаваното - няма как да е налице каквото и да е "различие" в посока към осъзнаване. В този смисъл - осъзнаването е Индивидуален акт, а не групов. Осъзнаването е вътрешен психичен акт и като такъв - няма как да е в социален план. Няма как да се научи, няма кой да ви научи, няма кой да го "напише" и то да е валидно за вас.

Нещо повече - следващият етап на насищане в осъзнаването е САМО-осъзнаването. В него вече колективният фактор е все повече незначителен и именно това подава все по-мощен дисонанс с вече заученото и записаното като "крайно". Защото според него - за вас всичко, което съществува може да дойде единствено само от група, само отнякъде. Вече трябва да е открито, да е смляно, да е предложено, написано, говорено, пояснено и вие да го приемете и след това да го предлагате като "свое"... Вашата лична роля, е само до степента на усвояване и след това - на репликацията му. И така колективната идентичност се просмуква като маска на "лична". И това всичко са инстинктивни процеси...

Няма нищо общо представата ви че е битка - между висшата когниция и инстинктивното в човека. Точно битка е само от гледна точка на ХОМО в субекта - защото ХОМО винаги е живеел сред битки, винаги е записано че висшия приоритет му е да оцелява и заради това - да се бори. Винаги всичко около него е враг, всичко е нужно да се контролира... за да е сигурно, за да пребъде... А за разума, като условно обобщение на висшата когниция, битка не може да има - точно обратното. САМО РАЗУМА е възможно да обхване широтата, да променя и да адаптира - с най-висока "скорост"... Само от него може да дойде ролята на СИНТЕЗАТОР - омиротворител и така - обединител... Докато заварената воюваща маймунка пренася войната и битките навсякъде сред цялата си надстройка...

И да - етапно е налице съпротива от страна на инстинктивното. Но тази съпротива се води от "две страни" - едната воюва, а другата опитва мир, защото разума, ако е разум, ако е в своята естествена широта и дълбочина, ако е в достатъчна зрелост и "качество" вече е извел, че воюването и страхът - не са в полза на мира. Не са в полза на "вътрешното събиране"... и синтез... и т.н.

Точно колегите които най-активно се ерчат колко много знаят, дори идея си нямат колко път е извървян, за който те дори не са чували. За същите животът е побран сред една псевдонаучна вселена - но тя е "разказ за науката", а не е наука. В някакъв смисъл - не са виновни че всичко това е цяла система - че така се пренася от випуск на випуск, от поколение на поколение... И че за да се разпространи научния мироглед и отношение към света и себе си, огромна роля е за тия, които са изградили от науката нейна социална идеология.за да предложи поредното съответно верую. Всичко това - да предложи идентичност на търсещите да се идентифицират. Именно това е трибуната на "говорителите" й.

. В някакъв смисъл - това е полезно. То е и потребно, то има и своето значение. И никой не се интересува да го "отрича" както на чернобелите тук интерпретатори настояват че "го четат" и че било сред написаното...

Редактирано Септември 4, 2017 от ramus

[ramus]

1 hour ago, Skubi said:

Но тя е много самотна....

дали някой вижда колко е показателно това. За кого, за кои "самотата" е другата неприемлива алтернатива... толкова страшна, толкова ужасна, и че това е архетипен елемент дошъл от колективно-личното несъзнателно и после излиза като "утвърждение"...

Няма дете на този свят, което да не е минало през призрака и ада на "самотата"... Дори споменаването за много хора събужда инстинктивен страх и порив на несигурност.

А няма смисъл да се говори за някакво съдържание на думичката ИСТИНА, но не каква да е - а задължително колективната такава.

Точно колективната маймунка сред всеки настоява вироглаво че "да си сам" значи че задължително ще умреш. или пък - че ще полудееш или обезумиш и оглупееш. Че си нищо без "другите",...

Да, най-самотните неща сред вселената са онези, за които е нужен просто САМИЯ СУБЕКТ - всичко, което му е нужно, всичко, което се случва, всичко, което става - рано или късно, някъде в съзряването си той заподозира за процесите по авторефлексията. И че това че не е само субект и обект... а е налице и един "трети елемент" в тази система... А именно това, при неговото вникване и задълбочаване - променя всички дуални схеми рефлективащи обратно до дуално възприятие и отражение ( вкл. и мислене )...

[vvarbanov]

Преди 51 минути, stinka (Rom) said:

Героизацията на възрожденци и революционери цели да възпита българска национална идентичност.

Героизацията е преувеличение, че сме имали по силни и велики предци.Това е хвалене.Пресилването на българските постижения и победи пък е надуване. Тия неща повдигат самочувствието.Така се създават изкривени представи за национално превъзходство. Целта може да е била възпитаване на национална индентичност, но се произвеждат националисти.Тия с чувство за малоценност най много държат на митовете (че българите са "по най-най" )и се противят на демитологизирането.С ниското си самочувствие изпитват  потребност да се хвалят и надуват с предци за да се чувстват хора.Това им дава чувство за превъзходство и ги избива на патриотизъм и национализъм.Демитологизирането  ги връща в реалността и за това го посрещат на нож.

Та за това тия митове се използват за пропаганда.Те блокират критичното мислене.Така докато патриотите защитават  задниците на германките от мигрантите, тарикатите им крадат материалните ценности.

[Frujin Assen]

Предлагам да демитологизираме генерал Колев. Той е любимец на днешните пропагандатори защото е победил руснаците. А давайте.

[stinka (Rom)]

Преди 7 часа, ramus said:

всичките ви въпроси имат една единствена посока и стойност - да защитят личните ви убеждения. Да ги защитят чрез утвърждение. Всичките ви изречения имат утвърдителен и потвърдителен уклон и като такива нямат никаква познавателна стойност, а са израз на обикновено пристрастие.

Това само за вас имат стойност на "аргументи". При вас схемата е обърната - вие не извеждате сегашните си постановки чрез предишни. Убеждението има предварителна на логиката и когницията позиция. То е "първо" в психичното и вече съм писал по други места за неговата стойност, произход и динамика. както и насищане и изчерпване... Чак след като е налице убеждението и за вас то има стойност на 'котва' и система от опорни психични точки, вие след това борбата е да ги валидирате и "докажете" като правилни, рационални, сигурни... В този смисъл ролята на висшата когниция е на "роб", а "робовладелеца" се играе от ирационалното във вас.

Хора които живеят чрез убеждения нямат как да не произвеждат пристрастие. За тях нищо не може да има стойност ако е извън ирационалния им фрейм (рамка). Не само това - но не е въпроса само до Фрейма - а че те се усещат застрашени ако решават че фрейма е компрометиран и е възможно да не е твърд и устойчив - нещо което е изначалната цел и негов смисъл.

Глупостите на колегата Инкоректус са същото, но за него схоластичния уклон е още по-силен. В моменти на реакция той изпада в положение на една безкрайна партийна реч, но не от кого да е - а от председателя на политбюро-то й. Той посочва кое е правилно, той казва кое какво е, как трябва да се разбира... плоска като всяка евтина пропаганда. Толкова да е прозрачен и елементарен да е сценария, и толкова повторяем. той го е заимствал, той го излъчва и на свой ред е негов рупор... И всичко това за него било "рационално", понеже имало аргументи. Има - защото той самия ги поражда и конструира...

Колкото до самия въпрос - дали пещерния човек се е питал - дали е съществувало нещо различно от неговото - например "демокрация" или пък "компютри". Дали дори си е задавал въпроса - дали живее на планета, какво са звездите... да не говорим за "КОЙ Е ТОЙ"...? - разбира се че НЕЕЕЕЕ. Ние сме си така, ние сме били така, ние ще бъдем така. Никога не е възможно да съществува друго - всичко е ясно само защото вече е ставало и винаги се повтаря - ето го вашето верую казано чрез други словесни формули. Всичко, което е правилно, което е вярно, което е решение - е само някъде назад - във вече случилото се, във вече станалото, във вече изминалото... Ето това са основните точки на онова, което в социума е популярно да се нарече КОНСЕРВАТИЗЪМ. В психологията има други термини и това са симптоми за цяла специфика от диагнози. защото в кротките си варианти всичко това няма социална значимост. Но в по-острите - става проблем - както всички останали девиации, при загуба на контрол и отпадане на компенсаторните регулационни механизми.

И още нещо - разбира се, че ограниченията в които е вашият фрейм на вас не ви изглеждат въобще като такива. Напротив - съвсем си е ясно, толкова ви е естествено - и не само това - групово е споделено и това окончателно стопира възможността кръстосаната проекция да заиграе като възможен регулатор. В допълнение към това - несъзнателно вие търсите "сходни" вместо "различни на вашето". Защото СХОДНИТЕ предлагат допълнителен стимул да намалее тревожния "фон" и да се усети чувството на сигурност по-ясно...

И накрая - в чисто прагматичен и смислов план - вижте колко е прозрачен и показателен логичния ви уклон - всичко е в множествено или безлично число. Вие липсвате от изказа си - като субект. Вие сте скрит като АЗ, защото именно когато предварителните записани сугестивно ценности са под натиск на дисониращи елементи, първото което изчезва е личното и остава груповото говорене, както и търсене на сходства и борене на дисониращото. Когато не е налице узрял и опитен индивидуален аспект - първото което става при защитна реакция на социална личност - е изчезването на "личния план" и скриването му сред груповите схеми и модели, като ги изважда пред себе си като щит... Вижте за пример всяко писание тук - ако сте способен да си позволите "да го видите". Особено - ако сте способен да забележите същото при себе си - това е вече по-голямото предизвикателство... И не е възможно да се реализира ако убежденията са онова,което говори и мисли вместо вас... А вие дори не го подозирате...

Колкото до самия въпрос - ето и един последен щрих - в условие на колективна и лична водеща роля на несъзнаваното - няма как да е налице каквото и да е "различие" в посока към осъзнаване. В този смисъл - осъзнаването е Индивидуален акт, а не групов. Осъзнаването е вътрешен психичен акт и като такъв - няма как да е в социален план. Няма как да се научи, няма кой да ви научи, няма кой да го "напише" и то да е валидно за вас.

Нещо повече - следващият етап на насищане в осъзнаването е САМО-осъзнаването. В него вече колективният фактор е все повече незначителен и именно това подава все по-мощен дисонанс с вече заученото и записаното като "крайно". Защото според него - за вас всичко, което съществува може да дойде единствено само от група, само отнякъде. Вече трябва да е открито, да е смляно, да е предложено, написано, говорено, пояснено и вие да го приемете и след това да го предлагате като "свое"... Вашата лична роля, е само до степента на усвояване и след това - на репликацията му. И така колективната идентичност се просмуква като маска на "лична". И това всичко са инстинктивни процеси...

Няма нищо общо представата ви че е битка - между висшата когниция и инстинктивното в човека. Точно битка е само от гледна точка на ХОМО в субекта - защото ХОМО винаги е живеел сред битки, винаги е записано че висшия приоритет му е да оцелява и заради това - да се бори. Винаги всичко около него е враг, всичко е нужно да се контролира... за да е сигурно, за да пребъде... А за разума, като условно обобщение на висшата когниция, битка не може да има - точно обратното. САМО РАЗУМА е възможно да обхване широтата, да променя и да адаптира - с най-висока "скорост"... Само от него може да дойде ролята на СИНТЕЗАТОР - омиротворител и така - обединител... Докато заварената воюваща маймунка пренася войната и битките навсякъде сред цялата си надстройка...

И да - етапно е налице съпротива от страна на инстинктивното. Но тази съпротива се води от "две страни" - едната воюва, а другата опитва мир, защото разума, ако е разум, ако е в своята естествена широта и дълбочина, ако е в достатъчна зрелост и "качество" вече е извел, че воюването и страхът - не са в полза на мира. Не са в полза на "вътрешното събиране"... и синтез... и т.н.

Точно колегите които най-активно се ерчат колко много знаят, дори идея си нямат колко път е извървян, за който те дори не са чували. За същите животът е побран сред една псевдонаучна вселена - но тя е "разказ за науката", а не е наука. В някакъв смисъл - не са виновни че всичко това е цяла система - че така се пренася от випуск на випуск, от поколение на поколение... И че за да се разпространи научния мироглед и отношение към света и себе си, огромна роля е за тия, които са изградили от науката нейна социална идеология.за да предложи поредното съответно верую. Всичко това - да предложи идентичност на търсещите да се идентифицират. Именно това е трибуната на "говорителите" й.

. В някакъв смисъл - това е полезно. То е и потребно, то има и своето значение. И никой не се интересува да го "отрича" както на чернобелите тук интерпретатори настояват че "го четат" и че било сред написаното...

Да, убеден съм в позицията си...затова я защитавам. 

Колкото до пещерния човек. Ти абсолютизираш и то в определена насока. Пещерният човек ако беше освободен от "ирационалното" и гледайки птиците, че летят...може да се качи на ръба на скалата и той да опита да лети. 

Не за мен, а за теб е битка. За мен това са двете неща, които изграждат човешкото съзнание. И поведението на човека е продукт на взаимодействието на двете. Ти абсолютизираш, че едното е правилно, а другото неправилно (постоянно използваш крайни епитети при описанието им), че едното трябва да победи другото, че тогава си стигнал и до познанието и до самопознанието. И консервативната предпазливост и критичност към новото е нормална, от друга страна и рискуването и пробването на нови неща без пълна информация също е нормално. Зависимост от ситуациите понякога едното дава по-добри резултати, понякога другото.

 

[Incorrectus]

Преди 10 часа, ramus said:

Точно колегите които най-активно се ерчат колко много знаят, дори идея си нямат колко път е извървян, за който те дори не са чували. За същите животът е побран сред една псевдонаучна вселена - но тя е "разказ за науката", а не е наука. В някакъв смисъл - не са виновни че всичко това е цяла система - че така се пренася от випуск на випуск, от поколение на поколение... И че за да се разпространи научния мироглед и отношение към света и себе си, огромна роля е за тия, които са изградили от науката нейна социална идеология.за да предложи поредното съответно верую. Всичко това - да предложи идентичност на търсещите да се идентифицират. Именно това е трибуната на "говорителите" й.

Вие никога няма да разберете, че по темата се дискутира обектно съотнесено знание - знание за обективно съществуващи исторически личности. Продължавате да ни убеждавате, че най-важното на този свят е самопознанието на вашия собствен Аз. Добре де, това вече го разбрахме. Но няма как всички вкупом да се занимаваме само с вашия Аз, няма как да ви помогнем в тази тема и в която и да е, защото пиете вода от локви (Ошо), а не от чисти източници на познание. Самопознанието на Аз-а, освен това, завършва около седмата година на детето. След това всяко едно дете опознава единствено обектно ориентирани феномени, освен ако няма личен проблем със собствения си Аз.

За да влезете в дискусията, вместо да обяснявате какъв е този или онзи, опровергайте обвиненията в невежество, които ви се отправят. Опровергавайте текстовете на опонентите. Например това:

Цитирай

Преразгледайте си всички писания, защото това не е вярно. Несъзнаваното е колективно, поради което от думата "колективно" няма нужда. Но, по вашата терминология:

1. Колективното несъзнавано е фундаментът на личното несъзнавано, следователно не се формира от него, а точно обратното - личното несъзнавано е частна извадка на колективното несъзнавано.

2. Колективното съзнание формира в голяма степен личното съзнание, но това е нещо съвсем друго. С други думи, вашата схема няма да продължи да работи, защото никога не е работила по вашия начин.

Когато го опровергаете и само тогава ще трябва спешно да се върнете да редактирате това:

Цитирай

Колкото до самия въпрос - ето и един последен щрих - в условие на колективна и лична водеща роля на несъзнаваното - няма как да е налице каквото и да е "различие" в посока към осъзнаване. 

 

[Thorn]

Преди 10 часа, vvarbanov said:

Героизацията е преувеличение, че сме имали по силни и велики предци.Това е хвалене.Пресилването на българските постижения и победи пък е надуване. Тия неща повдигат самочувствието.Така се създават изкривени представи за национално превъзходство. Целта може да е била възпитаване на национална индентичност, но се произвеждат националисти.Тия с чувство за малоценност най много държат на митовете (че българите са "по най-най" )и се противят на демитологизирането.С ниското си самочувствие изпитват  потребност да се хвалят и надуват с предци за да се чувстват хора.Това им дава чувство за превъзходство и ги избива на патриотизъм и национализъм.Демитологизирането  ги връща в реалността и за това го посрещат на нож.

 

Именно.

[Thorn]

Преди 10 часа, Frujin Assen said:

Предлагам да демитологизираме генерал Колев. Той е любимец на днешните пропагандатори защото е победил руснаците. А давайте.

Бил е русофил.

[Incorrectus]

 

Преди 12 часа, vvarbanov said:

Героизацията е преувеличение, че сме имали по силни и велики предци.Това е хвалене.Пресилването на българските постижения и победи пък е надуване. Тия неща повдигат самочувствието.Така се създават изкривени представи за национално превъзходство.

Целта може да е била възпитаване на национална индентичност, но се произвеждат националисти.Тия с чувство за малоценност най много държат на митовете (че българите са "по най-най" )и се противят на демитологизирането.С ниското си самочувствие изпитват  потребност да се хвалят и надуват с предци за да се чувстват хора.Това им дава чувство за превъзходство и ги избива на патриотизъм и национализъм.Демитологизирането  ги връща в реалността и за това го посрещат на нож.

Та за това тия митове се използват за пропаганда.Те блокират критичното мислене.

Но няма да можете да дадете нито един цитат от темата на защитник на героите, който да е казал, че нашите герои са "по силни и велики" от героите на другите народи. Или че Априлското въстание е най-великото въстание в историята на човечеството. Тогава какво говорите и с кого дискутирате? Измисляте си съждения от несъществуващи предпоставки.

Патриотизмът е най-обикновено вродено чувство на уважение към този, който те е отгледал, към отеца, оттам - отечество. Открива се също и у животните, които са привързани към своите родители и територия (отечество). А да роптаеш срещу вродени черти на човешкия вид не е признак на критическо мислене, а е признак на липса на мислене.

Като всяко вродено чувство патриотизмът е безличен в съзнанието на детето. Това безлично вродено чувство трябва да се опредмети, което се прави от по-възрастните. На детето се казва, че като всички народи и ние българите имаме свои предци, отци, отечество... На детето се посочва кои са нашите предци, герои и така неговото безлично чувство се опредметява с историческа конкретика. Това е. 

Вашата алтернатива е на деца и народ да се казва, че нашите предци са били пройдохи, че не сме имали герои, за да може вроденото безлично чувство да поеме някаво естествено опредметяване, неизвестно какво?! 

 

 

[ramus]

Преди 5 часа, stinka (Rom) said:

Ти абсолютизираш, че едното е правилно, а другото неправилно

способността да се различава интерпретирано, от реално написано - е един от основните лакмуси за САМО-ОСЪЗНАВАНЕ. Вижте сам, че вие не можете да правите разликата. За вас написаното е онова, което вие го интерпретирате, като дори не се допуска че е възможно да се изкривява и да не е еквивалент.

Разбира се че защитавате, защото сте убеден в това, което защитавате. Но дори не споменахте ЗАЩО Е НУЖНО ДА СЕ ЗАЩИТАВА, а после ми пишете че "за мен било битката"...

Не ме интересува с нищо позицията ви по който и да е въпрос. Не ми е нужно дори да ви знам убежденията, въпреки че вие им се явявате обикновен говорител. 

Не ми е нужно да получа одобрение, нито съгласие, нито ме интересува да ви убеждавам. Не ме интересува дали съм прав, дали говоря истината. Не съм убеден в това, което пиша - не ми е нужно да съм убеден.

Нямам верую, нямам убеждение за каквото и да е - вече нямам. Мога да сменям позиции и тези, да конструирам аргументи дори за противоположни такива и във всички ще изглеждам за борещите се хора като 'убеден'. Нещо повече - понеже всичко това за мен вече е преминат вътрешен път, аз разполагам със значително повече опит от вас. С лекота бих приел да си сменим позициите помежду ни и бих имал значително повече и по-широки аргументи за защитаването й, значително повече задълбочени... Защото всичко това вече съм го разиграл отдавна в самия себе си - значително по-сериозно, повече остро, с много по-голяма невъзможност за клинчене и опити за измъкване...

Явлението убеждение и много широкия контекст в което то е част от система от явления и процеси, вече за мен не е интересно с нищо. Значително по-интересно ми е начина по който "преди" него и "под него" се случват процесите, защото в себе си това е вече изследвано в детайли, докато в другите хора е с безкрайни вариации, видове и проявления, макар да открих отдавна че са налице едни и също общи принципни положения.

не ме бъркайте че споря за нещо си. Моите думи нямат стойността да убеждават някого, нито ще променят с каквото и да е социума. Моите думи са насочени единствено само към реагиращите тук. Или за други - които имат вероятност да прескочат клещите на защитната реакция и да запазят непокътната висшата си когниция. да осмислят собствената си възможност да се погледнат отвъд собствените си битки и защити... и да получат шанс да се огледат през друг контекст. шанса за това е изключително малък,  но все пак това не зависи с нищо от някой си рамус.

така, че не привиждайте наивно че аз се боря за някаква си кауза, че имам мисия, че с нещо съм бил против едно или друго. Нито националните герои ме интересуват, нито които и да са други митологеми от безкрайните идеологични полета и пропагандирането им навсякъде сред социума.

Демитологизацията е само малка част от вътрешното израстване. А то 'продължава' в посока на индивидуализация, а не в стадна принадлежност. Демитологизацията е част от процесите на излекуване от идеологическата зависимост в собственото битие. И като такава - тя протича в рамките на самия индивид, по пътя си в трансформацията на такъв, от завареното си положение на социална личност. Като етапни стъпки е ДЕМИТОЛОГИЗИРАНЕТО на всички идеологии и митовете им... А толкова хора тук се бъркат защото те са свикнали още с ОХО-БОХО как ако не е нашето - е чуждо. Както и - или ТЕ ще изядат нас, или ние ТЯХ ... и поредните атавистични виртуални и ментални паранои и фобии.

Казусите които се разискват тук - дори в конкретиката на темата са съвсем елементарни. Въпроса е единствено до пристрастията и страховете, на които изразяващите убежденията си, са просто говорители и изразители. И е твърде весело, когато форумните идеологични проповедници, само ползват "научното" като прийоми, като тактика, като мимикрия за свои обикновени социално-лични убеждения и вярата в поредната екзистенциална идеология сред която те са се постановили и ситуирали виртуално и отражателно.

Да вярваш, че не си вярващ - е най-веселия псевдопарадокс. Да вярваш че си рационален, че си разумен, че знаеш че мислиш... е част от същия. Няма как някой да е разумен рациоинален индивид и да вярва - няма значение обекта на вярването си. Просто това е несъвместимо и несъответствено. Да защитаваш "разумно" е също част от този общ казус и едновременно взаимноизключващо се... Защото ДА ВЯРВАШ е общото между всичко. А да вярваш че не вярваш... е доста интересна митологема. Нещо аналогично на "да сънуваш че си буден"...

Редактирано Септември 5, 2017 от ramus

[Шпага]

Преди 12 часа, vvarbanov said:

Героизацията е преувеличение, че сме имали по силни и велики предци.Това е хвалене.Пресилването на българските постижения и победи пък е надуване. Тия неща повдигат самочувствието.Така се създават изкривени представи за национално превъзходство. Целта може да е била възпитаване на национална индентичност, но се произвеждат националисти.Тия с чувство за малоценност най много държат на митовете (че българите са "по най-най" )и се противят на демитологизирането.С ниското си самочувствие изпитват  потребност да се хвалят и надуват с предци за да се чувстват хора.Това им дава чувство за превъзходство и ги избива на патриотизъм и национализъм.Демитологизирането  ги връща в реалността и за това го посрещат на нож.

Та за това тия митове се използват за пропаганда.Те блокират критичното мислене.Така докато патриотите защитават  задниците на германките от мигрантите, тарикатите им крадат материалните ценности.

Тъй като всеки народ си има своите митологизирани герои, значи - според написаното по-горе - всъщност няма народ, който да не е с чувство за малоценност, склонен към "надуване", "потребност да се хвалят и надуват с предци за да се чувстват хора"... Но можем ли да кажем това например за французите, германците, англичаните... ? И трябва ли по същата логика да бъдат демитологизирани Жана д'Арк, Вилхелм Тел, Робин Худ и т.н. и т.н.?

[caress…]

Преди 10 минути, ramus said:

способността да се различава интерпретирано, от реално написано - е един от основните лакмуси за САМО-ОСЪЗНАВАНЕ. Вижте сам, че вие не можете да правите разликата. За вас написаното е онова, което вие го интерпретирате, като дори не се допуска че е възможно да се изкривява и да не е еквивалент.

 самохвалство   самохвалство  самохвалство

Преди 11 минути, ramus said:

Нямам верую, нямам убеждение за каквото и да е - вече нямам. Мога да сменям позиции и тези, да конструирам аргументи дори за противоположни такива и във всички ще изглеждам за борещите се хора като 'убеден'. Нещо повече - понеже всичко това за мен вече е преминат вътрешен път, аз разполагам със значително повече опит от вас. С лекота бих приел да си сменим позициите помежду ни и бих имал значително повече и по-широки аргументи за защитаването й, значително повече задълбочени... Защото всичко това вече съм го разиграл отдавна в самия себе си - значително по-сериозно, повече остро, с много по-голяма невъзможност за клинчене и опити за измъкване...

Който има време за губене, нека чете идиотизмите ви. При вас отсъства не само богата обща култура, но каквото и да било по-сериозно познание за човешката психика. Даунинг-Крюгер в една от най-фрапантните му форми.

[ramus]

Преди 20 минути, Шпага said:

Тъй като всеки народ си има своите митологизирани герои, значи - според написаното по-горе - всъщност няма народ, който да не е с чувство за малоценност, склонен към "надуване", "потребност да се хвалят и надуват с предци за да се чувстват хора"... Но можем ли да кажем това например за французите, германците, англичаните... ? И трябва ли по същата логика да бъдат демитологизирани Жана д'Арк, Вилхелм Тел, Робин Худ и т.н. и т.н.?

разбира се - по принцип идеологията е компенсаторен механизъм. И без да изпадам в заяждане само обръщам внимание че МАЛОЦЕННОСТТА не е просто чувство - явлението и състоянието на МАЛОЦЕННОСТ пораждат и съответни чувства и дори цели състояния... но процесите са доста по-сложни, макар да са налице принципни положения.

Та - разбира се, че от идеологията имат нужда най=много и най-силно именно хората с вътрешна "празнота" която не е запълнена от "ПЪЛНО-ЦЕННОСТ". Но пътя към това "изпълване' е сложен и твърде криволичещ. Освен това - на никого не е "обещано" че би го постигнал...

Аналогията със сакатите, макар четящите да я интерпретират негативно, е твърде близка - най-бол;ните и най-нуждаещите се от патерици и опори са тия, за които това е компенсация на дефицита на същото отвътре. Когато липсва отвътре, се компенсира чрез "отвън".

В тия процеси и явления няма нации, нито пол, нито народна или културни разлики... В тях всички сме просто ХОРА, пътуващи някъде през себе си, някъде по пътя към, своята пълнота, чрез подреждане и оцялостяване и всичко това в разумен, рационален и активен подход и отношение. Защото става въпрос за нещо, което всяка личност заучава нещо простичко още от дете - да се научи какво означава СЕБЕ СИ и АЗ. Но... всъщност за толкова много хора-деца, те си остават със същото за цял живот, без дори да докоснат колко е дълбок океана на "себе си" и на АЗ... И на подобни... "идиотизми"

Редактирано Септември 5, 2017 от ramus

[ramus]

Преди 18 минути, caress… said:

Който има време за губене, нека чете идиотизмите ви.

колежке,не неглижирайте собствената си невъзможност дори да имате идея за какво става въпрос. Оставете това на хора, които ще имат по-голям капацитет от вашия... и не само...

И най-вече - вече изписахте по-горе реакцията си и резултатите от нея - интересно ми е - чрез повтарянето на същото за вас има някакъв когнитивен ефект ли... или е по друга причина?

И още колко ще трябва да преповторите и да покажете че реакциите ви нямат никакви изменения и са твърде ограничени по диапазон. А правите интелигентни заявки - защо тогава същата интелигентност не ви насочи към въпроса защо толкова упорито повтаряте едни и същи декларации, етикети и раздавате щедро и безотговорно своите доста скъсени версии на "диагнози"?

Изглежда ли ви когнитивно - емотиконите и повтарянето им... - особено пък да е израз на "висшата ви когниция" Интересно дали има емотикон, който  "вироглаво човече да тропа с крак" в знак на толкова известната на всички детска реакция и едновременно - отношение, отражение... И всичко - заради определено състояние на съзнание, твърде далеч от рациума и "сапиенса"... А някъде в други ваши и чужди думи беше налице "че всяко малко дете" се научавало да овладява ирационалните си импулси... изглежда че във подобни заявки и примери доста хора се стараят само да изглежда "овладяно", но мимикрията е твърде прозрачна. Пък и царят не е гол... дори и цар не е. Един гол човек, пред едно обикновено огледало. Колективен цирк, който да направи всякакви сценарии голия пред огледалото да не забележи че е просто "гола маймуна". Защото ако беше САПИЕНС нямаше да му е нужно да играе каквато и да е версия на театър.

Жалко че всичко това не го пише в учебниците. Но в същите няма и защо да пише всичко - разчита се че след като се усвоят основите, после всеки научил ги ще ги надгражда осмисля, задълбочава... Но не - менталната версия на мързел си казва думата. А може би - и достатъчната линия на безопасност, която се осигурява със социалното взаимно говорене и научаване, после репликиране и утвърждаване. При това положение -защо да е нужно на някого да "надгражда" и да се бъхти за някакви си "израствания" - важното че си поглъща своята си порция от нужната идеологична храница и... това е достатъчно.

Редактирано Септември 5, 2017 от ramus

[stinka (Rom)]

Преди 24 минути, ramus said:

способността да се различава интерпретирано, от реално написано - е един от основните лакмуси за САМО-ОСЪЗНАВАНЕ. Вижте сам, че вие не можете да правите разликата. За вас написаното е онова, което вие го интерпретирате, като дори не се допуска че е възможно да се изкривява и да не е еквивалент.

Разбира се че защитавате, защото сте убеден в това, което защитавате. Но дори не споменахте ЗАЩО Е НУЖНО ДА СЕ ЗАЩИТАВА, а после ми пишете че "за мен било битката"...

Не ме интересува с нищо позицията ви по който и да е въпрос. Не ми е нужно дори да ви знам убежденията, въпреки че вие им се явявате обикновен говорител. 

Не ми е нужно да получа одобрение, нито съгласие, нито ме интересува да ви убеждавам. Не ме интересува дали съм прав, дали говоря истината. Не съм убеден в това, което пиша - не ми е нужно да съм убеден.

Нямам верую, нямам убеждение за каквото и да е - вече нямам. Мога да сменям позиции и тези, да конструирам аргументи дори за противоположни такива и във всички ще изглеждам за борещите се хора като 'убеден'. Нещо повече - понеже всичко това за мен вече е преминат вътрешен път, аз разполагам със значително повече опит от вас. С лекота бих приел да си сменим позициите помежду ни и бих имал значително повече и по-широки аргументи за защитаването й, значително повече задълбочени... Защото всичко това вече съм го разиграл отдавна в самия себе си - значително по-сериозно, повече остро, с много по-голяма невъзможност за клинчене и опити за измъкване...

Явлението убеждение и много широкия контекст в което то е част от система от явления и процеси, вече за мен не е интересно с нищо. Значително по-интересно ми е начина по който "преди" него и "под него" се случват процесите, защото в себе си това е вече изследвано в детайли, докато в другите хора е с безкрайни вариации, видове и проявления, макар да открих отдавна че са налице едни и също общи принципни положения.

не ме бъркайте че споря за нещо си. Моите думи нямат стойността да убеждават някого, нито ще променят с каквото и да е социума. Моите думи са насочени единствено само към реагиращите тук. Или за други - които имат вероятност да прескочат клещите на защитната реакция и да запазят непокътната висшата си когниция. да осмислят собствената си възможност да се погледнат отвъд собствените си битки и защити... и да получат шанс да се огледат през друг контекст. шанса за това е изключително малък,  но все пак това не зависи с нищо от някой си рамус.

така, че не привиждайте наивно че аз се боря за някаква си кауза, че имам мисия, че с нещо съм бил против едно или друго. Нито националните герои ме интересуват, нито които и да са други митологеми от безкрайните идеологични полета и пропагандирането им навсякъде сред социума.

Демитологизацията е само малка част от вътрешното израстване. А то 'продължава' в посока на индивидуализация, а не в стадна принадлежност. Демитологизацията е част от процесите на излекуване от идеологическата зависимост в собственото битие. И като такава - тя протича в рамките на самия индивид, по пътя си в трансформацията на такъв, от завареното си положение на социална личност. Като етапни стъпки е ДЕМИТОЛОГИЗИРАНЕТО на всички идеологии и митовете им... А толкова хора тук се бъркат защото те са свикнали още с ОХО-БОХО как ако не е нашето - е чуждо. Както и - или ТЕ ще изядат нас, или ние ТЯХ ... и поредните атавистични виртуални и ментални паранои и фобии.

Казусите които се разискват тук - дори в конкретиката на темата са съвсем елементарни. Въпроса е единствено до пристрастията и страховете, на които изразяващите убежденията си, са просто говорители и изразители. И е твърде весело, когато форумните идеологични проповедници, само ползват "научното" като прийоми, като тактика, като мимикрия за свои обикновени социално-лични убеждения и вярата в поредната екзистенциална идеология сред която те са се постановили и ситуирали виртуално и отражателно.

Да вярваш, че не си вярващ - е най-веселия псевдопарадокс. Да вярваш че си рационален, че си разумен, че знаеш че мислиш... е част от същия. Няма как някой да е разумен рациоинален индивид и да вярва - няма значение обекта на вярването си. Просто това е несъвместимо и несъответствено. Да защитаваш "разумно" е също част от този общ казус и едновременно взаимноизключващо се... Защото ДА ВЯРВАШ е общото между всичко. А да вярваш че не вярваш... е доста интересна митологема. Нещо аналогично на "да сънуваш че си буден"...

Защо защитавам моята позиция? Написах го още в началото на темата. Основната форма на политическа организация в света е националната държава. Моята национална държава е България. Възпитаването в национална идентичност е процес, който включва националните герои. Затова съм против демитологизацията на българските национални герои!

Разбирам как ти го интерпретираш всичко това. За теб всичко това е следствие на неосъзнати лични инстинктивни страхове и тревежност, които се "компенсират" с "вяра" в групата и или някаква кауза.

Очевидно имам субективни причини за това. От малък политиката и държавите ме интересуват...каквато и да е причината за това. Функционирането на националните държави е факт, разпределението и преразпределението на ресурси е една от основните им функции, от което всеки човек е зависим, къде в по-малка или по-голяма степен. На това да се опонира с някакъв "свръх индивидуализъм" или наднационално утопично бъдеще или непропагандно такова... Моите знания на база, на които правя възможно най-обективен извод са, че това е невъзможно. Ако аргумента срещу това, е че човека е излязал от пещерите, демек винаги идва новото. И в пещерите и вън от пещерите винаги е социален и създава някаква групова организация. Така че формите може да се менят, да се усложняват, разпадат и променят...същността ще си остане.

[ramus]

Преди 11 минути, stinka (Rom) said:

Очевидно имам субективни причини за това.

Ако знаете само с тази ви фраза колко значимости бихте постигнали - ако тръгнете след нея, в нейната посока, в нейния вектор...

Преди 11 минути, stinka (Rom) said:

каквато и да е причината

Това е вектора и собствената ви посока на изследване - ако въобще имате куража. Мога да ви напиша всеки етап как и какво се случва. Нали и с просто око се вижда как вие пишете, вие сте сигурен, убеден, имате схема за обяснения - обаче "вие не знаете СУБЕКТИВНИТЕ ВИ ПРИЧИНИ"... А те са вашите причини. Те са вашият подпис, те са израз на онова, което се случва зад завесите на идеологическите обяснения и схемите с които ги маскирате. Ако внимателно разнищите "ПРИЧИНАТА..." имате шанса да забележите с учудване колко е дълбок океана, който вашето несъзнавано крие от онова, което вие наричате "съзнание". И ви държи на тъмно. А в "светлото' си карате на обяснения, убеждения и вярвания че сте рационален и логичен...

Не случайно написах толкова много думички - просто можете да си позволите гъвкавост и нивото на "бетониране' не е твърде високо, както са някои други участници тук. Не че бихте подскочили... но самия факт, че имате куража да оставите мъничко местенце за обикновена и простичка човешка честност към самия себе си - е вече за адмирация - колкото и условни да са тия ми думи.

 

Редактирано Септември 5, 2017 от ramus

[Incorrectus]

Преди 7 минути, ramus said:

Ако знаете само с тази ви фраза колко значимости бихте постигнали - ако тръгнете след нея, в нейната посока, в нейния вектор... Не случайно написах толкова много думички - просто можете да си позволите гъвкавост и нивото на "бетониране' не е твърде високо, както са някои други участници тук. Не че бихте подскочили... но самия факт, че имате куража да оставите мъничко местенце за обикновена и простичка човешка честност към самия себе си - е вече за адмирация - колкото и условни да са тия ми думи.

Колко рупии взимате на час урок себепознание, уважаеми гуру шри свамиджи?