Демитологизиране на митологизирани герои

[Thorn]

Преди 2 часа, vvarbanov said:

Нищо не повтарям, това го казваха през соца  .Ама ти май наистина не схващаш.

Нъл туй ти казвам, според комунистическата и проруската пропагнда революцията и еволюцията нямат значение за нашето освобождение, ние  сме останали живи благодарение на Русия.Пък ти как си оцелял, -неизвестно.

Като цяло е така. Който не вярва - Армения 1916.

[Thorn]

Преди 3 часа, bulgaroid said:

Викаш лъжем учениците, нищо не можем да направим сами така ли?

Sad but true. Може да се лавира между великите сили.

[Frujin Assen]

Темата е гнусна и мерзка. Под достойнството ми е да говоря с вас.

[bulgaroid]

Преди 19 минути, Thorn said:

Като цяло е така. Който не вярва - Армения 1916.

Като цяло глупости на търкалета, и като си почнал Армения, я раскажи защо Русия провокира арменците на въстание и после ги заряза да ги колят турците ? Който не вярва История на Армения 1915г.-1920г. мноого интересно и поучително. И не стига,че зарязват арменците да ги колят турците ами и започват да помагат на турците,то договори, то доставки на оръжие, дипломатическа подкрепа, направо можем да заявим, Русия спаси Турция на Ататюрк.Благодарение на рускито оръжие Турция победи и Гърция и Франция. И за капак след като турците изтребиха арменците Червената армия се върна и хоп ето ни спасители.

[bulgaroid]

Преди 27 минути, Thorn said:

Sad but true. Може да се лавира между великите сили.

Ти сериозен ли си? 

[Thorn]

Преди 21 минути, bulgaroid said:

Като цяло глупости на търкалета, и като си почнал Армения, я раскажи защо Русия провокира арменците на въстание и после ги заряза да ги колят турците ? Който не вярва История на Армения 1915г.-1920г. мноого интересно и поучително. И не стига,че зарязват арменците да ги колят турците ами и започват да помагат на турците,то договори, то доставки на оръжие, дипломатическа подкрепа, направо можем да заявим, Русия спаси Турция на Ататюрк.Благодарение на рускито оръжие Турция победи и Гърция и Франция. И за капак след като турците изтребиха арменците Червената армия се върна и хоп ето ни спасители.

Намести си нещата във времето и са ще си обясниш, че повечето ти писания са глупост. 

[Thorn]

Преди 20 минути, bulgaroid said:

Ти сериозен ли си? 

По отношение на неща като освобождавания, войни, печелене и губене на територии - съвършено и убедено сериозен. Действията на българите и после на българското правителство и държава естествено, че са от значение, но решаващо е да има подкрепа или поне ненамеса от страна на великите сили. Това е съдбата на всяка малка страна.

[Thorn]

Преди 49 минути, Frujin Assen said:

Темата е гнусна и мерзка. Под достойнството ми е да говоря с вас.

Нарушава ти убежденията?

[Atom]

Преди 2 часа, vvarbanov said:

Нищо не повтарям, това го казваха през соца  .Ама ти май наистина не схващаш.

Нъл туй ти казвам, според комунистическата и проруската пропагнда революцията и еволюцията нямат значение за нашето освобождение, ние  сме останали живи благодарение на Русия.Пък ти как си оцелял, -неизвестно.

 

Преди 23 минути, Thorn said:

Като цяло е така. Който не вярва - Армения 1916.

 

 

Така, но не точно така. Армениците са жив пример какво става ако не вдигнеш навреме революция. Те са отлично интегрирани в ОИ: Имат си собствено Национално събрание и дори конституция, интелигенцията им е заела ключови позиции, а финансите на империята направо са окупирани от арменци. Още Захари обаче е усетил, че липсата на революционно движение при тях е грешка:

 

Цитирай

Най-после ние сме длъжни да споменем още една предшествующа причина на българското въстание, която, според частното ни мнение, струва ни се да има известна част от правдоподобие. Думата ни е за участта на българската интелигенция пред въстанието. Ако турското правителство наместо да преследва младите сили на България, беше им отворило път към различни граждански и военни служби, т. е. ако ние имахме по-голямо число Иванчо и Юрданчо ефендювци, както другите християнски народности на Балканския полуостров имаха своите киркоровци, гарабедовци и аристидовци - да не ни обвинят, че ще кажем голяма дума, но Турция и до днешен ден щеше да си съществува, и досега още полумесецът щеше да се развява в София и Пловдив. Интелигенцията на всеки един народ, която руските сла-ванофили, макар и да равнят по отношение на народния успех с нула - имала е и ще даима решающи глас в съдбините на простата маса; без нейното участие нищо е невъзможно да стане. Ако турското правителство искаше да убие българската интелигенция със заточение в Диарбекир, то много по-добре щеше да сполучи в целта си, ако направеше от тая интелигенция ефендета, защото ние знаеме от пример, че колкото българи имаше на турска служба, почетени с нишани, всичките до един бяха лица с развалени характери и много по-предани на Османовия престол, отколкото самите турци. Ние щяхме да имаме по образ и подобие арменска интелигенция, която да се грижи само за доброто на бадемлията мастика и на турския чиновнически разврат...

 

Арменците се усещат едва след Руско-Турската война и чак тогава подхващат някакво революционно движение. Обаче е много късно, ситуацията е променена и моментът е изпуснат.

 

Цитирай

 

Радикализацията на арменското национално движение след 1878г. е свързана до голяма степен с анализа, направен от някои арменски интелектуалци за начина, по който била постигната българската независимост. Несъмнено тя била получена вследствие намесата на Европа, но преди всичко благодарение на насилствените методи на българските революционни "комитети". Ето защо "българският модел" присъствува неизменно в умовете на  арменските борци за национална независимост и по-специално на тези, които основали първите организации.

История на Османската империя (под редакцията на Робер Мантран)
глава XIII - Последно усилие (1878-1908), автор Франсоа Жоржон

 

 

[bulgaroid]

Преди 7 минути, Thorn said:

Намести си нещата във времето и са ще си обясниш, че повечето ти писания са глупост. 

Айде бе, я ми припомни кой подокороса арменците на въстание ? Кой им обещаваше избавление и после ги заряза?

[bulgaroid]

Преди 9 минути, Thorn said:

По отношение на неща като освобождавания, войни, печелене и губене на територии - съвършено и убедено сериозен. Действията на българите и после на българското правителство и държава естествено, че са от значение, но решаващо е да има подкрепа или поне ненамеса от страна на великите сили. Това е съдбата на всяка малка страна.

Според теб коя велика сила?

[bulgaroid]

Преди 9 минути, Thorn said:

Нарушава ти убежденията?

Найстина е гнусна. 

[Thorn]

Преди 8 минути, bulgaroid said:

Айде бе, я ми припомни кой подокороса арменците на въстание ? Кой им обещаваше избавление и после ги заряза?

През 1916 когато не могат да пробият фронта или през 1918 когато Русия се разпада? Или през 1920, когато Армения сама си воюва и сама си губи войната?

[Thorn]

За отношението на населението към въстаниците

Очевидно не всички са ги смятали за достойни за прославяне герои:


Тя разказа и как преди години е успяла да издири целия текст на народната песен „Господ да убие Бача Кира и поп Харитона“. Да, такава песен са пеели местните хора след Априлското въстание, жалеейки за синовете си, които били подведени от Бачо Киро и поп Харитон и намерили смъртта си.

http://destinationdryanovo.com/razkriha ... -vastanie/

[Thorn]

Преди 15 минути, bulgaroid said:

Според теб коя велика сила?

Зависи за какво и в кой момент. Казва се лавиране.

[Thorn]

Карани насила да въстанат:

 

Подир туй, когато въстанаха търновските села Мусина и пр., братовчед ми Кабакчиолу не доде в Трявна, защото беше болен, но понеже той щеше да ни бъде войвода, а го нямаше — затова ний решихме да въстанем и без него, като си изберем друг временен войвода, и то като додоха от Новата Махала да ни кажат да въстанем, понеже и те ще въстанат. Тогава С. Цонев заби знамето на пазаря. Събрахме се. Михал Хаджиев взе револвера в ръка. Тръгна от къща в къща и караше насила хората — мъжете — да додат с нас. И наистина, тъй насила излезоха около 80—100 души. Избрахме за временен главатар Оптарошана и тръгнахме, но колкото излезвахме из града, все намалявахме, защото едни бягаха през Свети Илия, други през реката, а из пътя още повече намалявахме и най-подир, като отидохме вс. Новата махала, събрахме се вечерта и се видяхме, че всичко сме седемнадесет души

http://www.istorianasveta.eu/index.php/ ... =&start=14

[bulgaroid]

Just now, Thorn said:

През 1916 когато не могат да пробият фронта или през 1918 когато Русия се разпада. Или през 1920, когато Армения сама си воюва и сама си губи войната?

 С конца XIX в. российский МИД предпочитал подставлять турецких армян под нож башибузуков, чем добиваться автономии для Западной Армении – лишь бы не давать автономию Восточной, российской, Армении. Когда, наконец, русские войска начали громить турецкую армию в Первой мировой войне, опять не было единства мнений о том, должна ли после войны быть создана единая автономная Армения в составе Российской империи или же Западная Армения должна стать независимым (и прозападным) государством, а Восточная остаться на положении Эриванской губернии. Великий русский философ В.Ф. Эрн обращал внимание на то, что без незамедлительного поиска пути к полному контролю России над всеми польскими и армянскими землями на условиях, приемлемых для всех, о настоящей победе России в войне не может быть и речи.

 

Максим Медоваров

«Постепенно становилось ясно, жертвой какого чудовищного обмана стали армяне, которые поверили царскому правительству и вверили себя ему. Ранней весной 1915 года союзники в Западной Армении начали осуществлять самую чудовищную часть программы Воронцова-Дашкова (наместник Кавказа) – восстание.

...Армяне Вана почти месяц воевали против турецкого войска, пока русская армия дошла до города. В авангарде русского войска шел Араратский полк добровольцев, который с большими почестями был снаряжен в дорогу под командованием командира Вардана.

...Несомененно, ясно, что делал «армянский царь» [Воронцов-Дашков]. С одной стороны, он бросал армянский народ в пламя восстания, обещая взамен отвоевание родины, а с другой – собирался присоединить эту родину к России и заселить казаками.

Черносотенный генерал Юденич приказывал не давать армянам-беженцам земель в районе Алашкерта, ждал крупного потока беженцев из Дона и Кубани, которое должно было проживать в бассейне Восточного Евфрата и называться «Евфратским казачеством». Для предоставления им большой территории нужно было сократить количество армян на их же родине.

Таким образом, до завещания Лобанова-Ростовского – Армения без армян – оставался один шаг.

Армянин для царских войск был автономистом. Такова была реальность, готовящая несказанные ужасы для армянского народа», – в частности, пишет историк."

Воевали, разумеется, с турками. Все прочие враги хотя и были начеку, но не так активны. Когда же подвернулся удобный момент, один из этих врагов (не из ненависти, а во имя любви) в одночасье совершил то, что туркам не удавалось сделать сотни лет. (Турки были честнее: их ненависть была неприкрытой.) Это были русские. Те, новоиспеченные. Вообще-то это были те же самые, прежние русские, только они придумали новую теорию о братстве людей на земле. Они навязались Армении в братья, взяв ее на мушку. Но если они искренне верили в свою идею, никто на них не в обиде. Они убили всех командиров армянской армии, но и за это их никто не винит. Очень немногим в Армении захотелось становиться братьями этих самых новых русских, но армяне голодали и были измотаны войной, поэтому восстание против русских было коротким и трагичным. Оно моментально захлебнулось. Но, похоже, миру просто не хотелось, чтобы у армян была своя страна, даже через тысячи лет, даже после того, как больше половины армян Малой Азии были истреблены. Просто этого не хотелось русским. И вышло, что командиры армянской армии оказались преступниками, вот их и расстреляли. И все. Русские братья их расстреляли, и дело с концом. А потом сказали армянам, что им нечего опасаться. Турки их больше не потревожат. Проникнутые братскими чувствами русские солдаты маршировали по улицам армянских городов и говорили всем, что бояться нечего. У каждого солдата была винтовка. В Армении царила атмосфера великого братства.

Отрывок из рассказа "Андраник Армянский" - Уильям Сароян.

[Thorn]

За обоснованите съмнения на хората в Панагюрище, че Бенковски ги лъже: Бенковски заплашва, че ще изгори Панагюрище и селата. Панагюрският комитет иска да го убие.

Липсуването на достатъчно оръжие в страната често правеше Панагюрския комитет да се позамислюва. Бенковски, за да не го обезсърчи, мъчеше се да ги увери, че уж из Влашко имало пренесени достатъчно военни пушки в България, а в Оряхово имало готови и за в Тракия, но че трябвало пари и хора да отидат да ги откупят. Между другото Бенковски уверяваше още, че за прекарването на пушките имало даже заварден път през Балкана. Доколко тези уверения са били истински, това е още тайна, поне за мене, тъй като изпроводените панагюрци с 500- 600 лири Марин Шишков и Илия Янков — да открият пушките и ги донесат в Панагюрище се завърнали, без да свършат нещо. Свободното пътуване около дунавските градове по това време беше вече невъзможно, следователно поменатите Янков и Шишков не можаха да стигнат до Оряхово, за да се убедят доколко бяха истинни уверенията на Бенковски


Бенковски със своята смелост и юначество все не преставаше да дава кураж на комитета; но, от една страна, несполуката в доставянето военни пушки за населението, а, от друга, прибързванията на Бенковски да се обяви въстанието, преди да отвори Сърбия война, породи[ха] съмнение в комитета, който, за да се убеди какъв е размерът на приготовленията в България и дали действително България е готова да ги последва при един благоприятен случай, реши в едно събрание да поиска от Бенковски всичката кореспонденция, която той водеше с агентите в Търново, Враца, Горня Оряховица и пр. Бенковски не рачи да предаде кореспонденцията, под предлог че тя съставя тайна изключително на агентите. Поради отказването на Бенковски да предаде кореспонденцията отношенията между него и комитета станаха твърде напрегнати и работата зема застрашителен характер. Нито Бенковски беше наклонен да претърпи какво-годе унижение пред комитета с предаване на кореспонденцията, нито пък комитетът се оставяше да върви тъй сляпо в неизвестността при такова велико и опасно предприятие, така щото отношенията между им съвсем се прекъснаха и градът се раздели на две партии: партия на Бенковски и партия на комитета. Партията на Бенковски съставяха повече и по-решителни хора, понеже имаше и много селяни на страната си, които вече беше успял да привлече и сплаши със своята строгост. Партията на комитета съставяха по-малко на брой, но по-интелигентни хора, без които по-нататъшното продължение на приготовленията беше невъзможно, така щото и в двете партии се усещаше нужда от примирение. Когато партията на комитета, от една страна, се готвеше да убие Бенковски, за да спре безвременното избухване на въстанието, Бенковски, от друга страна, без да знае какво му се крои, заплашваше, че като има вече на разположението си юнаци, за да постигне целта си, т. е. да подигне въстанието, ще да изгори и направи на пепел както Панагюрище, така и всичките села, които не въстанат. Това нежелателно положение на работите се продължаваше цели три дни, когато обезпокоителни слухове, че турското правителство се догадило за същността на приготовленията, принудиха партиите да се съединят и да заработят пак задружно, но недоверчиво.

*Загдето мнозина от представителите погледнаха с недоверие на предложението на Бенковски една от главните причини беше и тази, че на 11 април се получи в събранието писмо от врачанския апостол Заимов до панагюрския комитет, в което се казваше, че въстанието не трябва да се обяви по-рано от 25 май, или 1 юни, и това беше явно доказателство, че Бенковски искаше да обяви въстанието по-рано, т. е. на 1 май без съгласието на апостолите в България.

http://www.istorianasveta.eu/index.php/ ... l=&start=1

[Thorn]

Преди 1 минута, Thorn said:

За обоснованите съмнения на хората в Панагюрище, че Бенковски ги лъже: Бенковски заплашва, че ще изгори Панагюрище и селата. Панагюрският комитет иска да го убие.

Липсуването на достатъчно оръжие в страната често правеше Панагюрския комитет да се позамислюва. Бенковски, за да не го обезсърчи, мъчеше се да ги увери, че уж из Влашко имало пренесени достатъчно военни пушки в България, а в Оряхово имало готови и за в Тракия, но че трябвало пари и хора да отидат да ги откупят. Между другото Бенковски уверяваше още, че за прекарването на пушките имало даже заварден път през Балкана. Доколко тези уверения са били истински, това е още тайна, поне за мене, тъй като изпроводените панагюрци с 500- 600 лири Марин Шишков и Илия Янков — да открият пушките и ги донесат в Панагюрище се завърнали, без да свършат нещо. Свободното пътуване около дунавските градове по това време беше вече невъзможно, следователно поменатите Янков и Шишков не можаха да стигнат до Оряхово, за да се убедят доколко бяха истинни уверенията на Бенковски


Бенковски със своята смелост и юначество все не преставаше да дава кураж на комитета; но, от една страна, несполуката в доставянето военни пушки за населението, а, от друга, прибързванията на Бенковски да се обяви въстанието, преди да отвори Сърбия война, породи[ха] съмнение в комитета, който, за да се убеди какъв е размерът на приготовленията в България и дали действително България е готова да ги последва при един благоприятен случай, реши в едно събрание да поиска от Бенковски всичката кореспонденция, която той водеше с агентите в Търново, Враца, Горня Оряховица и пр. Бенковски не рачи да предаде кореспонденцията, под предлог че тя съставя тайна изключително на агентите. Поради отказването на Бенковски да предаде кореспонденцията отношенията между него и комитета станаха твърде напрегнати и работата зема застрашителен характер. Нито Бенковски беше наклонен да претърпи какво-годе унижение пред комитета с предаване на кореспонденцията, нито пък комитетът се оставяше да върви тъй сляпо в неизвестността при такова велико и опасно предприятие, така щото отношенията между им съвсем се прекъснаха и градът се раздели на две партии: партия на Бенковски и партия на комитета. Партията на Бенковски съставяха повече и по-решителни хора, понеже имаше и много селяни на страната си, които вече беше успял да привлече и сплаши със своята строгост. Партията на комитета съставяха по-малко на брой, но по-интелигентни хора, без които по-нататъшното продължение на приготовленията беше невъзможно, така щото и в двете партии се усещаше нужда от примирение. Когато партията на комитета, от една страна, се готвеше да убие Бенковски, за да спре безвременното избухване на въстанието, Бенковски, от друга страна, без да знае какво му се крои, заплашваше, че като има вече на разположението си юнаци, за да постигне целта си, т. е. да подигне въстанието, ще да изгори и направи на пепел както Панагюрище, така и всичките села, които не въстанат. Това нежелателно положение на работите се продължаваше цели три дни, когато обезпокоителни слухове, че турското правителство се догадило за същността на приготовленията, принудиха партиите да се съединят и да заработят пак задружно, но недоверчиво.

*Загдето мнозина от представителите погледнаха с недоверие на предложението на Бенковски една от главните причини беше и тази, че на 11 април се получи в събранието писмо от врачанския апостол Заимов до панагюрския комитет, в което се казваше, че въстанието не трябва да се обяви по-рано от 25 май, или 1 юни, и това беше явно доказателство, че Бенковски искаше да обяви въстанието по-рано, т. е. на 1 май без съгласието на апостолите в България.

http://www.istorianasveta.eu/index.php/ ... l=&start=1

 

[Thorn]

Ако Бенковски повдигна въпроса за фалшивата сръбска политика спрямо българските движения, той направи това с единствена може би цел да отстрани мисълта у представителите, че не трябва да се бърза с прогласявание на въстанието, преди да отвори Сърбия война. Това мнение на Бенковски не се понрави на мнозина, понеже се мислеше сериозно за ужасите, които можеха да последват такова едно усамотено и без никакво прибежище въстание, затова панагюрските представители Искрьо Ц. Мачев и Георги Нейчев, както и татарпазарджишкия представител Иван Соколов и други някои, твърди в убежденията си, не рачиха да подпишат протокола, съставен за преждевременното избухване на въстанието, толкоз повече че Бенковски искаше да си присвои право да може да обяви сам въстанието, когато намери за нужно.* Поради тия недоразумения в събранието възникна силна препирня, но Бенковски употреби заплашване и накара горепоменатите представители да подпишат протокола против волята си. 
http://www.istorianasveta.eu/index.php/ ... l=&start=1

[Doris]

Преди 28 минути, Thorn said:

...на 11 април се получи в събранието писмо от врачанския апостол Заимов до панагюрския комитет, в което се казваше, че въстанието не трябва да се обяви по-рано от 25 май, или 1 юни, и това беше явно доказателство, че Бенковски искаше да обяви въстанието по-рано, т. е. на 1 май без съгласието на апостолите в България.

То ако бяха слушали Заимов, щяха да чакат въстание и да не го дочакат. ..Най много да дочакат сина му Владимир и т.н. да го докарат до съдбата на арменците.

[Incorrectus]

1 hour ago, Thorn said:

За отношението на населението към въстаниците

Очевидно не всички са ги смятали за достойни за прославяне герои:


Тя разказа и как преди години е успяла да издири целия текст на народната песен „Господ да убие Бача Кира и поп Харитона“. Да, такава песен са пеели местните хора след Априлското въстание, жалеейки за синовете си, които били подведени от Бачо Киро и поп Харитон и намерили смъртта си.

http://destinationdryanovo.com/razkriha ... -vastanie/

Много ясно, ако не беше така, то всички щяха да са герои, а не само някои. Това е разликата между народ и герой - народът мисли единствено за собствения си задник (като Консулов), а героят работи за националния интерес.

Освен това, ако имаше поне бегла представа за героя като митологически и исторически феномен от Древността до наши дни, щеше да знаеш, че героят като културен архетип и народът винаги са в опозиция. Те са различни класи в качествено отношение. Героят има тежко детство, не е разбиран от другите, неизменно е предаван, защото няма как по друг начин да умре, нали е герой. С други думи, нашите герои са си точно в същността - работят за бъдещото добруване на простия народ, който няма сетива да оцени това. Оценяват го историците чрез специфични изследвания и задължително от дистанция на времето. 

Но да си дойдем на думата. В темата става въпрос за история. Селяните от Дряново през 19 век не са историци, за да им цитираш тук песента. По-скоро трябваше да цитираш мнението на историците от твоя линк, но ти няма да го направиш, защото си елементарен манипулатор. Затова те връщам да си прочетеш отново линка и да кажеш кой от споменатите в линка историци дава негативна оценка на Априлското въстание.

Кой от тези:

Цитирай

проф. Петко Петков
Евгений Еков от Държавна агенция „Архиви“
Катя Гечева от габровския клон на Държавна агенция „Архиви“ 
Стефка Вълчева от Исторически музей – Дряново
Тянка Минчева, работила дълги години в Исторически музей – Велико Търново
Анастасия Георгиева, директор на Исторически музей – Бяла черква
Ивета Миленова
Росица Бакалова – правнучка на Йордан Парцалев от село Русаля
Христина Георгиева от Калофер
Нели Цонева 
Катя Ганева
Светла Атанасова
Д-р Десислава Андреева от катедра „Журналистика и връзки с обществеността“ във Великотърновския университет 
Емилия Михайлова от Исторически музей – Дряново
Момчил Кънчев, директор на Исторически музей „Искра“ – Казанлък
Пресиян Конакчиев, млад учител по история
Най-младият участник в конференцията беше Мариела Семова
Последният доклад беше на етнолога Павлин Чаушев
 

http://destinationdryanovo.com/razkriha-novi-svedenia-za-aprilskoto-vastanie/

[Incorrectus]

Преди 6 часа, Thorn said:

Карани насила да въстанат:

 

Подир туй, когато въстанаха търновските села Мусина и пр., братовчед ми Кабакчиолу не доде в Трявна, защото беше болен, но понеже той щеше да ни бъде войвода, а го нямаше — затова ний решихме да въстанем и без него, като си изберем друг временен войвода, и то като додоха от Новата Махала да ни кажат да въстанем, понеже и те ще въстанат. Тогава С. Цонев заби знамето на пазаря. Събрахме се. Михал Хаджиев взе револвера в ръка. Тръгна от къща в къща и караше насила хората — мъжете — да додат с нас. И наистина, тъй насила излезоха около 80—100 души. Избрахме за временен главатар Оптарошана и тръгнахме, но колкото излезвахме из града, все намалявахме, защото едни бягаха през Свети Илия, други през реката, а из пътя още повече намалявахме и най-подир, като отидохме вс. Новата махала, събрахме се вечерта и се видяхме, че всичко сме седемнадесет души

http://www.istorianasveta.eu/index.php/ ... =&start=14

Специално подбраните ти цитати, с които си нацвъкал темата, никак не повреждат репутацията на героите, а говори лошо за народа. Това, че маса народ е избрал да го управлява страхът, робската психика и простотията е национален срам.

[ramus]

не е "национален срам", нито е за порицание, а е човешка реакция. Съвсем човешка. Стига сте се крили зад "националните' лозунги, става въпрос не за българи, нито за филанкишиеви, а за хора - просто хора.

Хората - и без да са българи или сърби, славяни или македонци - са просто ХОРА. Усилията да се сведе човекът до нужния за него етикет е обикновена атавистична патерица. Етикетите могат да се сменят и отгоре на всичкото са и преходни и относителни, но зад тях стои ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО. Това са признаците за преходност - едни неща са изменчиви и преходни, но други - остават (пак относително).

И "героите" също са се страхували. Така е навсякъде - едни могат да преодоляват, намират мотивност, дори стихийно а другите, повечето - не могат. Няма срам в това, това е навсякъде... А и сега - също е така.

Опитите да се преодолява страхът и страхуването в масата хора (тълпата) са технология. Тя е изведена от хилядолетия - чрез опит-грешка, а в днешно време е част от познанието за управление на човешките маси. Това, че в горните примери не са знаели и можели да го реализират, не е срамно - просто това е било нивото и ситуацията от отношения и процеси.

Преодоляването на страхуването не е проста работа, и за да се реализира в едно човешко същество или група от тях, има прости два варианта

- или чрез социалния канал, несъзнателно, реактивно или инстинктивно - защото самият мозък има механизми за реагиране чрез изместване и подтискане на страхуването. Налице са механизми за групова инициация на реактивности... чрез взаимни рефлексии...

- Или чрез самовъзпитаване и самоуправление - индивидуално. (по този вариант въобще не е нужно да се дискутира, защото се вижда че индивидуалния момент е твърде слабо изразен)

Страхуването е универсална човешка реакция... и не само човешка. Големият групов проблем със страхуването е - че страхът е регулатор на социалните механизми, както е и регулатор на несъзнателните психични процеси в самия човек. Преодоляването на страхуването в социума винаги е нужно да се стига до "праг", отвъд който да се спре. затова е и стихийността - реагира се на конкретни проблеми, ситуативно и обектно-ориентирано сред някаква форма на конкретика и проблем в нея... и после се "завръща" както е било.

За всеки от пишещите тук, важи всичко това. Без изключение - защото дали българи или танзанийци, налице са общи положения, минаващи далеч отвъд "националното"... както и отвъд всеки друг избор на признак, за формиране на "групова принадлежност ".

Редактирано Септември 15, 2017 от ramus

[boilad]

Преди 8 часа, Thorn said:

Ако Бенковски повдигна въпроса за фалшивата сръбска политика спрямо българските движения, той направи това с единствена може би цел да отстрани мисълта у представителите, че не трябва да се бърза с прогласявание на въстанието, преди да отвори Сърбия война.

Поне спри да оцветяш текстовете. Отвратително е за четене. Ако нещо ти се струва важно подчертай го, или използвай болд или курсив. 

В случая Бенковски е прав и ако не беше наложил мнението си политическите последици щяха да са страшни. "Пък тогава нека отсвирюва България чак до един век още." 

П. П. Освен това предполагам, че темата е за алтернативния раздел. 

Редактирано Септември 15, 2017 от boilad