Демитологизиране на митологизирани герои

[sirius]

Сън в лятна нощ, както е казал моцарт.

Самото общество се държи на митове. Митовете, митологизираните герои, са диреците които крепят Идеологията сплотяваща това общество.

Не може да има общество без идеология (и съответните и митове и герои), както и без закони.
Защото хората не са толкова знаещи и вещи, за да не се нуждаят от митология. Сега и казват пропаганда, но по същество си е едно и също.
Щото ако са вещи и знаещи ....  просто няма да има ОБЩество като сегашното. Няма да има държави, граници и пр. както е казал джонито.

А сега да се вадят митове, означава да се набиват други. Да се деструктурира едно общество и да се направи друго. Да се изтрие Ботев и Левски от спойката на обществото и да се въведе Рузвелт и Ващингтон на мястото им. Хем спойка, хем може да се сменят за тоалетна хартия или други полезни неща. 

ПРОПАГАНДА....  нямаше ли да е скучно без нея.

Редактирано Януари 8, 2018 от sirius

[Thorn]

Глупости на търкалета. Съчинявайте си приказки. 

[stinka (Rom)]

Преди 2 часа, ramus said:

Какво точно "моделират" горните традиционни примери, за да е такъв раздела?

В някакъв смисъл - дефилират съвсем обикновени и характерни за народа препирни.

песента на митологизаторите - не ни оплювайте светините, как не ви е срам, не виждате ли "доказателствата" - в доста общи тоналности, ритъм и стил.

Демитологизаторите - пет пари не даваме за светинята, а същите не са светини, нито идоли, а са нормални и обикновени човешки същества, които в общ смисъл са имали слабости, допускали са грешки, "страдали" са от типично човешки заблуди, агресия, обиди, реакции, залитания, отмъщения, гняв... Работили са за други идеологии и интересите им. Били... не толкова "идеални" колкото било прието за съответствената им идеология.

Митологизаторите (М) - светините са в основата на българското самосъзнание - защо, според кого, според кое - не е важно - идеологията ползвана за "българско" самосъзнание не предполага въобще да се задават въпроси, защото в нея са дадени система от "всички отговори" и по този начин се прекъсва посоката на възможни различни интерпретации. Особено пък - интерпретации, които пряко влизат в дисонанс с приетите "важни" опорни точки. За митологизаторите - идеологията на която се основават вече си е свършила работата и за тях въпроси относно фундаментите не са възможни да възникват встрани от готовите отговори.

Демитологизаторите (Д) - в историята са налични едни или други данни, според които светините не са били толкова "святи", колкото е прието за да бъдат "герои".

и т.н. - модели от типичните народни препирни, толкова характерни за всички народни форуми (като дир.бг, или бг-мама).

Разбира се - налице е разлика. За едни - тя е определяща, и задава всичко. Тук, за същите препирни се използва нещо, наречено "история" и "наука". Предпочитанията, подбора и начина на интерпретации си текат и въобще не влияят по какъвто и да е начин на основното. Няма същностно значение дали е "с наука" или "без нея" - резултатите, динамиката, основанията, нуждите - всичко е едно и също без оглед на подробностите.

за митологизаторите старите изпитани опорни точки, възникнали от възпитанието и облъчването, са фундамент и виждат липсата на същото в съвременните наследници като проблем, защото го проектират единствено през "проектирането през самите себе си и възникващия дисонанс". За тях това е проблем, следователно е проблем за всеки при който не е като при тях.

Още повече че заедно с "героите" в митологичната конструкция в идеологията на 'българското самосъзнание" са включени и други опорни положения. Реагирането че отпадането на една от тях, веднага би довела до изчезването и на останалите - е твърде остро. За същите "демитологизирането" е един гаден нож, с който се сече и порязват много сериозни клони на които се крепят важни за "българската идеология" положения... И понеже идеологията е в тясна връзка и отношение към "българската нация" значи че някой враг се опитва да руши нацията и националността... В този смисъл - Д се обявяват типично защитно като "врагове на нацията", като нашественици, през инструменти на други идеологии, които искат да обезличат "нашата", до това че като се демиологизират идолите и героизма им - значи се лее помия, че се хулят, плюят... и това е твърде недопустимо... "спрете се", как може, не ви ли е срам...

===========

И... нищо. Едно голо нищо - повторения, повторения на една и съща песен - едни с един куплет, други - с друг. От една тема, през едни идеологични парчета... до други - за други такива... толкова повторяема народна картина... само за моделиране на народни и социални процеси, характерни за времената на смяна на парадигми и отпадането на идеологии. И... заедно с идеологиите, на хората вкопчени с тях.

Модели толкова характерни още от пещерния период, та досега.

Да! И...

Относно демитологизаторите... пропуснал си един аспек. Част от тях се опитват да демитологизират стълбовете на една национална идентичност, за да я заменят с друга.

..."не пещерните" модели какви са? Пост и медитация... докато се открие гоненето на пеперуди.

[Doris]

Най-фрапиращото при демитологизаторите е, че се представят за абсолютно обективни, а същевременно ясно си личи едно или друго пристрастие като мотив. Стигна се и до цветисти изрази като "левскоблизци"

 

Преди 15 часа, vvarbanov said:

Мене въобще не ме интересува имането на Левски.Постнах тази информация заради молбата на Спиреев. Сетне за да не се шири тъпотията "Ей , тоя Левски чак от римско време е крал бе !"обясних защо в съкровището има монети от различни държави.

Какъв историк е Иван Лалев не зная, но заради тебе прочетох пак какво пише директора на музея в Ловеч. " Месец и половина по късно са арестувани Марин Поплуканов и Димитър Пъшков." Но никъде не пише че са арестувани за обира у Денчо Халача. 

 

Е как да не пише :

Цитирай

Според историка убийството на чирака на чорбаджи Денчо Халачев на 14 август 1872 г.
води до обиски на къщи и някои революционери напускат града. Месец и половина по-късно
са арестувани Марин Поплуканов и Димитър Пъшков.
След 14 дни ги пращат в София, а после са заточени в Диарбекир.

Няма друга причина за споменаването на убийството на чирака в текста, освен да обясни защо Марин Поплуканов не е знаел за имането - не е бил в Ловеч, когато според версията баща му е заровил "имането на Левски".

 

[ramus]

Преди 3 часа, stinka (Rom) said:

Относно демитологизаторите... пропуснал си един аспек. Част от тях се опитват да демитологизират стълбовете на една национална идентичност, за да я заменят с друга.

толкова могат, дотам стигат. В създаването на "стълбовете" да не би да е нещо по-различно. Всеки някъде по битието си стига до задънена улица в механизмите по които е пропита идентичността му. някои никога не стигат дотам, поради блокаж в развитието. Други стигат "късно" в живота си. Трети - по-рано... Това е въпрос на "психичната възраст и о-Зрелост-яване"

Колкото до "стълбовете"... нужди и потребности е цялата работа. Интереса е да се защитава идеологията пропита от идентичността. Това е изцяло личен въпрос и всеки "Пропит" си го проиграва по своите си начини. Сред това никъде го няма рациума, нито е налице осъзнаване - работят си инстинктите. И... това именно е "пещерния модел".

Цялата работа е в представянето на кауза някаква. Ти се опитваш да го пробуташ "че всички така правили" и че ако не правим и ние така ставаме уязвими, слаби. Други дори пледират че това е битка и ако загубим заварената идеология и идентичността й, направо ще изчезнем... Вече идентичността и човешките маси са толкова плеплетени, че са под един знаменател и дори еквивалентни. Това именно създава толкова силните защитни елементи с привкус на "оцеляване" - програмите за лично физическо оцеляване се преплитат с психичната идентификация и защитата припознава несъзнателно и автоматично "идентичността" като обект за "АЗ", който да се пази "на всяка цена".

Изживяването и параноите - ми кво ще правим с идентичностите, като идеологиите са в криза - дава прост отговор - личностите присвоили си идеологията за основа на идентичността си, влизат в екзистенциална криза. Така кризата на идеологиите става криза на идентичностите. И драмата си върви... Щото човека го е имало още преди да е имало идеологии. И ще го има отново и след тях. Но драмата от изживяването на вътрешните конфликти никога не е имала рационално ядро... псевдоинтелигентна е само опаковката...

От друга страна - така или иначе в етапна част от битието на всяко човешко същество е формирането на идентичност. Не е проблема че това се образува, след като това е етап - следователно е важна част, като преходен момент към "следващия етап". Въпросния "следващ" - е процеса на отделяне на идентификацията от идеологията. Първо - от заварената, като обикновено се модифицира, след това - подменят периферни елементи в търсене на индивидуалност. Последва все повече замяна на все по-основни елементи в конструкцията на заварената идеология. Докато в някоя от кризите не се сменят големи дялове от самата идеология, като това показва ясно за нарастване на самостоятелността и така зрелост на индивидуалния аспект в субекта. Нататък - смяна на едно, на друго... на друго - докато не се наситят и изчепят възможностите на готовите идеологии да се взима от тях наготово, за формиране на идентичност. Индивидуума нараства като роля и функции и самата личност се усеща че й е възможно да влияе самостоятелно на собствените си "стълбове" - все повече са й интересни, все повече я стягат и не са й достатъчни... защото тя става "по-широка от тях" и "не я побират вече в периметъра си. По-нататък - докато не се навлезне в етап на самостоятелно осъзнато формиране на собствена идентичност, на базата на индивидуалните характеристики дадености, възможности... докато всичко това не стане толкова динамично, че неговата "скорост" като процеси нараства дотолкова че започва да става все по-адекватна на условията и динамиката на контекста около самия субект. В този смисъл основния извор на екзистенциална конфликтност (разликите между субект и контекст) рязко намаляват своето влияние, до пълното им отпадане... Но това вече не е групов процес, а е в полето на ИНДИВИДУУМА и РАЦИУМА в субекта.

Редактирано Януари 8, 2018 от ramus

[stinka (Rom)]

Преди 16 минути, ramus said:

толкова могат, дотам стигат. В създаването на "стълбовете" да не би да е нещо по-различно. Всеки някъде по битието си стига до задънена улица в механизмите по които е пропита идентичността му. някои никога не стигат дотам, поради блокаж в развитието. Други стигат "късно" в живота си. Трети - по-рано... Това е въпрос на "психичната възраст и о-Зрелост-яване"

Колкото до "стълбовете"... нужди и потребности е цялата работа. Интереса е да се защитава идеологията пропита от идентичността. Това е изцяло личен въпрос и всеки "Пропит" си го проиграва по своите си начини. Сред това никъде го няма рациума, нито е налице осъзнаване - работят си инстинктите. И... това именно е "пещерния модел".

Цялата работа е в представянето на кауза някаква. Ти се опитваш да го пробуташ "че всички така правили" и че ако не правим и ние така ставаме уязвими, слаби. Други дори пледират че това е битка и ако загубим заварената идеология и идентичността й, направо ще изчезнем... Вече идентичността и човешките маси са толкова плеплетени, че са под един знаменател и дори еквивалентни. Това именно създава толкова силните защитни елементи с привкус на "оцеляване" - програмите за лично физическо оцеляване се преплитат с психичната идентификация и защитата припознава несъзнателно и автоматично "идентичността" като обект за "АЗ", който да се пази "на всяка цена".

Изживяването и параноите - ми кво ще правим с идентичностите, като идеологиите са в криза - дава прост отговор - личностите присвоили си идеологията за основа на идентичността си, влизат в екзистенциална криза. Така кризата на идеологиите става криза на идентичностите. И драмата си върви... Щото човека го е имало още преди да е имало идеологии. И ще го има отново и след тях. Но драмата от изживяването на вътрешните конфликти никога не е имала рационално ядро... псевдоинтелигентна е само опаковката...

От друга страна - така или иначе в етапна част от битието на всяко човешко същество е формирането на идентичност. Не е проблема че това се образува, след като това е етап - следователно е важна част, като преходен момент към "следващия етап". Въпросния "следващ" - е процеса на отделяне на идентификацията от идеологията. Първо - от заварената, като обикновено се модифицира, след това - подменят периферни елементи в търсене на индивидуалност. Последва все повече замяна на все по-основни елементи в конструкцията на заварената идеология. Докато в някоя от кризите не се сменят големи дялове от самата идеология, като това показва ясно за нарастване на самостоятелността и така зрелост на индивидуалния аспект в субекта. Нататък - смяна на едно, на друго... на друго - докато не се наситят и изчепят възможностите на готовите идеологии да се взима от тях наготово, за формиране на идентичност. Индивидуума нараства като роля и функции и самата личност се усеща че й е възможно да влияе самостоятелно на собствените си "стълбове" - все повече са й интересни, все повече я стягат и не са й достатъчни... защото тя става "по-широка от тях" и "не я побират вече в периметъра си. По-нататък - докато не се навлезне в етап на самостоятелно осъзнато формиране на собствена идентичност, на базата на индивидуалните характеристики дадености, възможности... докато всичко това не стане толкова динамично, че неговата "скорост" като процеси нараства дотолкова че започва да става все по-адекватна на условията и динамиката на контекста около самия субект. В този смисъл основния извор на екзистенциална конфликтност (разликите между субект и контекст) рязко намаляват своето влияние, до пълното им отпадане... Но това вече не е групов процес, а е в полето на ИНДИВИДУУМА и РАЦИУМА в субекта.

Е, каква ти е алтернативата на националната идентичност, която е продукт на националната държава?

[ramus]

Преди 1 час, Doris said:

Най-фрапиращото при демитологизаторите е, че се представят за абсолютно обективни, а същевременно ясно си личи едно или друго пристрастие

Ако в това изречение се замени "демитологизаторите", с 'митологизаторите' ще се получи също пълна адекватност по смисъл и проявление.

Там е въпроса - едно пристрастие не се изправя срещу друго като него. И двете са на една и съща основа, различават се само по идеализираните обекти, които са "стълбове". Напълно еднакви са механизмите, процесите - различните обекти на вкопчване и основание за идентичност, стават извори на конфликтите. И това няма край. От хилядолетия хора се бият едни с други, като "войници " на своят цар - идеологията чрез която се идентифицират. Несъвместимости в идеологията и стълбовете, създават с огромна лекота и естественост, несъвместимост и между самите Присвоили ги.

Това прави социалните личности, да са пешки сред бойно поле на идеологии. Обикновени и несъзнателни пешки. И всичко това - защото са зависими и слети с идеологията по която несъзнателно са възпитани и сугестирани да се припознават.

Ключовия момент в идентифицирането е припознаването и формирането на сборния образ за АЗ, през НИЕ/НАС. А всичко от това е съвсем първосигнално и корените му са генетични и психично-програмирани, а процесите - напълно несъзнателни. Мога да пиша много по това, но не виждам смисъл - би имало значение само и единствено за хора, които вече са достатъчно узрели за да са изминали по не етапите на преходност, поне да са преодоляли несъзнателните кризи от разделянето между субекта и идеологията, чрез която се формира идеята му за "кой съм аз", чрез това "кои сме ние". Все още тук не съм открил такъв субект - говоря за генерални и тотални процеси, а не за фрагментарно разиграване.

[Doris]

Ти драги също си пристрастен, а се правиш че не си.

Преди 24 минути, ramus said:

самостоятелно осъзнато формиране на собствена идентичност, на базата на индивидуалните характеристики дадености, възможности.

Идивидуализмът също е вид идеология.

[ramus]

Just now, stinka (Rom) said:

Е, каква ти е алтернативата на националната идентичност, която е продукт на националната държава?

като се научиш да не ми повтаряш думите, можеш да се сетиш че за пореден път задаваш неадекватен въпрос, при положение че пиша вече толкова пъти за "алтернативите". Но това не са групови алтернативи. Не са и твои.

И че твърде ти е удобно да се скриеш зад "националната държава". Като си слят с нея, въобще недей да питаш, щото и да ти отговарят си сляп и глух... Смешно е хем да не четеш, хем да питаш. Ти самия издаваш вътрешните си опорни точки с поведението и писането си. Пишеш за ограничението си, пишеш си границите и безсилието дори да ги забележиш. А оправдателния момент и нуждата да си намериш да се скриеш зад "това е положението"... е само защото "за мен това е положението, щото аз така го виждам"...

Не е виновен никой че си в такава вътрешна "възраст" и не си се научил още да си активен фактор спрямо себе си. Лодката се клатушка сред водовъртежите на световните готови идеологии и вълните от тях си я разиграват произволно. Това че си се закотвил за една от тях, дори не е избор и никога не е бил - просто си продължаваш онова, което са те научили да се закотвяш за него. Останалото е само театър с идея че е интелигентен. Това не е нещо лично, само ползвам примера защото той е стандартен и твърде масов като условен модел.

А нямаш избор - и си го изричаш непрекъснато. ТИ НЯМАШ ИЗБОР, така че престани да питаш неща, които просто никога няма как да разбереш. Много още е нужно докато нараснат възможностите отвътре в достатъчна степен, че да станат активен фактор.

[ramus]

Преди 9 минути, Doris said:

Идивидуализмът също е вид идеология.

след като се "роди" че индивидуализмът бил "рамусов", сега пък се превърна в идеология. А рамус - в пристрастен спрямо нея. Интересно е още колко ще се налага да измъкваш тая дъвка като много удобна за дъвчене.

Идеологизиран субект му е възможно да привиди всяко друго като себе си... Не повече. Това е ограничение на отражателните и проективни способности на защитните механизми - просто те са твърде ограничени поради своята първичност и функционалност. Религиозния ме привижда като рамус е в някаква своя религия. Идеологизирания - като друга версия на идеология... Огледални са залитанията, но това е положението.

От друга страна - като "обяснение" е твърде удобно - някой си рамус е просто "като нас" ама само се прави на различен. Няма как да не е "като нас"... Щото не е възможно да не е като нас (тако'а животно нема, щот не мой да го има).

Съвсем другаде е казуса, но безсилието определя да е там, където го пишете. И това е положението - просто нямате избор и за повече въобще не може да става въпрос... Къде остана начетеността, иначе способността за съждителност, за логика, за боравене с абстракции... Ами - ясно е къде остана - там, където е заучена наготово и само се имитира, щото това се учи и усвоява. Ако не се подаде някъде наготово... просто сякаш не съществува. И е толкова весело като се гледа как се "мята" рибата в собствената си мрежа... И й изглежда че плува в океан, а всъщност е уловена в инстинктивните си мрежи, като в "живарник". От същото не спасява по никакъв начин игрите на "рамус, рамбо или рамбус", които са толкова детски и толкова наивни - на моменти тук някои са в емоционално отношение още някъде в своите тийн-години. Жалко е че интелигентността е само "протеза" и е на "каишка". Лети свободно само докато не 'опъне каишката"...

Редактирано Януари 8, 2018 от ramus

[stinka (Rom)]

Преди 8 минути, ramus said:

като се научиш да не ми повтаряш думите, можеш да се сетиш че за пореден път задаваш неадекватен въпрос, при положение че пиша вече толкова пъти за "алтернативите". Но това не са групови алтернативи. Не са и твои.

И че твърде ти е удобно да се скриеш зад "националната държава". Като си слят с нея, въобще недей да питаш, щото и да ти отговарят си сляп и глух... Смешно е хем да не четеш, хем да питаш. Ти самия издаваш вътрешните си опорни точки с поведението и писането си. Пишеш за ограничението си, пишеш си границите и безсилието дори да ги забележиш. А оправдателния момент и нуждата да си намериш да се скриеш зад "това е положението"... е само защото "за мен това е положението, щото аз така го виждам"...

Не е виновен никой че си в такава вътрешна "възраст" и не си се научил още да си активен фактор спрямо себе си. Лодката се клатушка сред водовъртежите на световните готови идеологии и вълните от тях си я разиграват произволно. Това че си се закотвил за една от тях, дори не е избор и никога не е бил - просто си продължаваш онова, което са те научили да се закотвяш за него. Останалото е само театър с идея че е интелигентен. Това не е нещо лично, само ползвам примера защото той е стандартен и твърде масов като условен модел.

А нямаш избор - и си го изричаш непрекъснато. ТИ НЯМАШ ИЗБОР, така че престани да питаш неща, които просто никога няма как да разбереш. Много още е нужно докато нараснат възможностите отвътре в достатъчна степен, че да станат активен фактор.

Всяка национална държава пропагандира национална идентичност. Света е разделен на национални държави. В момента, в който си скъсаш паспорта, акта за раждане и всички документи свързващите, с която и да е национална държава. Тогава ще приема "узрялата ти" ...теза. Инак си е гонене на пеперуди. 

[ramus]

пет пари не давам ти кое, какво и как ще приемеш. Живота ми не е в това някой дали ще го приемел дали и доколко той ще ме отразил.

Та ти още не си в състояние да цитираш мимималистично, дори и да четеш внимателно. А само си играеш на въпроси, дори и на "условия" при които ти си щял да приемеш теза...

Ти ако я приемеш нали се сещаш че е нужно да се гръмнеш веднага след това... Как би живял въобще с дисонанс от толкова основно ниво - точно такъв като теб...? Нямаш си на идея повърхността от която пишеш всичко това, колко е наивна и елементарна. Но ти си караш с нея - кво да ти е...

Дано да ти е толкова забавно колкото е на мен. Поне толкова.

======

"Всяка национална държава пропагандира национална идентичност", защото матряла, дето живее в нея, пряко съответства на начина по който той формира битието си.

Държавата и националността - дава на "матряла си" идентичност и илюзията за готов и организиран контекст сред който те да реализират генетичните си и видови програми. Матряла "Й" дава житейската си енергия и Я защитава, защото през нея припознава "себе си/НАШИТЕ". Пещерните и родово-племенни инстинкти продължават да определят психичното и от него - цялото социално битие.

Това им трябва, това искат, това им е необходимо така го искат... и това се предлага. Каквото е "търсенето" такова е и предлагането. Държавата... това са "хората, дето са в нея" - както е всяка друга социална група. Идеологията предопределя разпознаването "наши-чужди" и припознаването на механизмите за идентифициране по "нашите". започва още от след раждането и минава през "родителите"... Инстинктивизмите го предопределят далеч преди въобще някога и някъде да се е появил интелект... още по-малко "рацио".

Когато някога се сетиш да зачетеш и осмислиш какво означава "ЕГРЕГОР" - ама не от уикипедия, ще добиеш възможност по-ясно да схванеш колко е елементарен театъра, наречен "битие, формирано от/през групова идентичност" - най-първичната и елементарна форма е това... Най-суровия вид, най-близо до първосигналността - почти на нивото на "кучето на павлов". Нито се контролира, нито се управлява... и няма как някой да има избор в това - единственото което за него е "видно" и отражаемо, е че то е вече даденост и единствената възможност е да си го обяснява като "обективна даденост", а това си е просто обикновена защитна реактивност. 

Хората, които са се научили и са стигнали до опитност по това... само от тяхна гледна точка става ясно, колко е малко кучето и че "без звънец" то дори не би могло да живее - доколкова се сливат "в едно" сакатия с патериците си. Именно такива хора - отработили откъсването от инстинктивно-зададената идентификация - могат да имат по-общ поглед какво въобще се случва и колко са "тесни" черупките на груповото яйце.

Редактирано Януари 8, 2018 от ramus

[Incorrectus]

Преди 2 часа, ramus said:

хора, които вече са достатъчно узрели за да са изминали по не етапите на преходност, поне да са преодоляли несъзнателните кризи от разделянето между субекта и идеологията, чрез която се формира идеята му за "кой съм аз", чрез това "кои сме ние". Все още тук не съм открил такъв субект

И няма да откриете тук дотолкова побъркан и невеж субект, който все още да не знае "кой съм аз и кои сме ние". Въпросът е не кой съм аз, а какво съм аз. Но когато не си способен да зададеш правилния въпрос, не можеш да достигнеш и до правилен отговор, а ставаш посмешище из форумите.

Преди 2 часа, Doris said:

Ти драги също си пристрастен, а се правиш че не си.

Идивидуализмът също е вид идеология.

Продължителното вторачване в себе си води до това, започваш да се обичаш все повече и повече като някакъв предмет.

[sirius]

Там е работата, че човешкото израстване има два основни аспекта. Единият е личностен, като човек независим от групи и принадлежности и другият е на база група (общество, националност, държава, професия и пр.) 
И тези два аспекта са взаимноизключващи се. 
Обществения (системния, матричния) аспект се държи само защото задържа развитието на човешкото, като човек, развитие и го пренасочва в развитие на съответната система (група, държава и пр.)
А извън системния аспект изключва системния просто защото не може да се доразвива човек, като човек (знанието що е човек изобщо) ако е привързан за група.

Но това са неща, които не са за хора привързани за това или онова. Не са за  "-исти". Нито дори за учЕНИ.

Редактирано Януари 8, 2018 от sirius

[nik1]

Преди 1 час, Incorrectus said:

И няма да откриете тук дотолкова побъркан и невеж субект, който все още да не знае "кой съм аз и кои сме ние". Въпросът е не кой съм аз, а какво съм аз. Но когато не си способен да зададеш правилния въпрос, не можеш да достигнеш и до правилен отговор, а ставаш посмешище из форумите.

Продължителното вторачване в себе си води до това, започваш да се обичаш все повече и повече като някакъв предмет.

Или така

 

https://lifestyle.framar.bg/разберете-до-колко-сте-самовлюбени-с-този-кратък-и-приятен-тест

Разберете до колко сте самовлюбени с този кратък и приятен тест
от 24 юли 2015г.
Разберете до колко сте самовлюбени с този кратък и приятен тест - изображение

 

Нарцисизмът не е нещо ново, но с напредването на технологиите изглежда е нараснал сред нас. Всеки от нас има нарцистични качества — чувство за критичност или показност пред останалите, но ако ви е любопитно до каква степен сте нарцисист, вижте този тест, предложен от д-р Крейг Малкин — психолог от Харвард.

По скалата от 1 до 5 посочете до колко се съгласявате или не с долните твърдения.
1т. — напълно несъгласни
2т. — несъгласни
3т. — неутрално
4т. — съгласни сте
5т. — напълно съгласни

1/ Има нещо специално в мен
2/ По-добър съм от повечето хора в много неща
3/ Тайно вярвам, че съм по-добър от повечето хора
4/ Изпълнявам правилно дори по-напрегнатите задачи
5/ Пречките рядко ме спъват
6/ Самоуверен съм
7/ Чувствам добре, когато съм в центъра на събитията
8/ Мога да се радвам на комплиментите и да ги оценявам
9/ Обичам да говоря за себе си

Ако точките ви са много, не се притеснявайте. Д-р Малкин казва, че е напълно нормално да притежавате повечето от тези твърдения.

Най-нисък нарцисизъм: ако имате до 9 точки
Най-висок нарцисизъм: ако имате резултат над 27 точки

Достатъчно смели ли сте да споделите резултата?

Още за Разберете до колко сте самовлюбени с този кратък и приятен тест | LifeStyle Framar.bg от Framar.bg: https://lifestyle.framar.bg/разберете-до-колко-сте-самовлюбени-с-този-кратък-и-приятен-тест

[sirius]

....

Редактирано Януари 8, 2018 от sirius

[Galahad]

Доколко личностите за които говорим са герои само от гледна точка на някаква национална идеология?

Те се борят за определен тип държава. Идва една светла дата 3 март и се появява такава държава. Някои вече ги няма като Левски , Ботев и Бенковски, но пък други като Стамболов и Захари Стоянов я градят. Появява се тази държава, а в нея българите остават. Ходят в чужбина да учат или да препечелят нещо, но после се връщат тука да градят своето бъдеще. Светлата дата заварва и евреи тука - те също си остават. Те как да е, ама остават и турците, дето си имат държава. Даже Ахмед ага Барутлията предпочита да остане тука, вместо да иде в Турция. Идат и разни чужденци като Шкорпил и Иречек да работят. После се появяват едни други персонажи. Пак с решаващата помощ на руската армия те правят нова светла дата. Но какво става след нея. Ами първо се изселват евреите. Те имат възможност да избягат в САЩ още преди войната но остават тук до краят и чак като идва Втората светла дата се изнасят - почни всички. После се изнасят и турците - Възродителен процес. Е, не всички - онези дето бачкаха на полето отидоха в Турция, а тука останаха да управляват тези, от тях, дето са писали доноси. И точно тогава икономиката на Турция дръпна яко напред - особено в европейската й част, т.е. там където повечето от възродените се установиха. Процеса се оказа Възродителен, но от него се възроди турската икономика, а българската съвсем го окъса. И като стана последното взеха да се изнасят и българите. Някои за да учат в чужбина, но с идеята да не се връщат изобщо тука, а да останат там. Други завършват тука и отиват да работят там - с идеята също да не се връщат. Казаха - няма страшно. Идат едни бежанци-талибани, тях никой не ги иска тъй че са ни в кърпа вързани да останат. Ама и те бягат. Наложи се да ги приберат в концлагери - официално лагери за бежанци, ама с едни много високи огради с бодлива тел. Те пак избягаха, но се направиха усилия да бъдат задържани - с огради и бодлива тел. Така както удържаха и българите да не избягат между 1944г. и 1989г.

Сър Стивън Рънсиман е написал една книжка - преведена е като История на Първото българско царство. Ама на английски кой знае защо вместо царство пише империя. А той е авторитет сред византистите, и с кръстоносните походи е запознат и като човек поживял в Британската империя си има нещо на ум що е империя.

Та доколко става дума само за някаква национална идеология и митология? Защото в крайна сметка имаме и едни аналогични оценки от доста други народи.

[ramus]

А задавал ли си е въпроса г-н Малкин дали е зависима оценката от оценящите я? за разлика от чалга "тестовете" е много интересно дали е възможно да се предположи резултата от оценката на... субект сред група от резониращи си субекти по даден критерий.

Например е най-интересно кои точно субекти резонират и в динамиката си това става ясно именно когато - претендират как някой е различен от тях и те за същото си имат 'критерий' да го разпознават.

 Също така е интересен дори менталния условен експеримент, изразен чрез следният въпрос - в среда на емоционално подтиснати субекти, такъв, който не е подтиснат как би изглеждал в техните "очи". А същия - сред субекти, които не са "идентификационно (с)мачкани"?

Сладури сте, но този толкова предстаказуем вариант на реагиране е толкова детински и толкова първичен... Толкова са предсказуеми и неговите изразители... И имат толкова много общо помежду си. Изглежда че групова поведенческа динамика твърде убягва от иначе компетентния им психологичен взор, иначе достигащ далечни хоризонти... минали малко през тестове за самовлюбеност.

Искам да запитам конктерно и съгражданина си, къде е разделителната линия между нужното и оздравително самочувствие и самовлюбеността? Ей така - да прочетем малко лични съждения. Щото иначе "мене ме боли фара" са малко наивни за човек с иначе чудесни демонстрации за социални науки. Но за психичните - как е положението? Има ли нещо отвътре, или дистанцираните приказки и цитирания са "достатъчни"? А самочувствието в теб самия - как е? Дали си самовлюбен и/или нарцис? Дали си с адекватна самооценка? На каква база я оформяш, през какво се минава, как се реализира самоактуализация(та ѝ)...

Най-лесно е да се леят глупости. Но няма тест за измерването им. А биха ударили максимална оценка в него доста народ. но възниква и интересния за мен въпрос - как ли биха си направили теста, обаче - сами?

Гледам по цитатите, че колегата инкоректус продължава да играе на пич, посочващ "станалия за посмешище рамус". Изглежда че продължава да си живее някъде си в първата половина на предишния век. Аз на негово място не бих се поглеждал в огледалото - просто така или иначе не бих виждал нищо в него. Съвсем нищо... В това, може би има и доза полза - че и няма нищо дори за "посмешище".

Редактирано Януари 8, 2018 от ramus

[sirius]

После дойде колонизацията във вид на демокрация и от близо 9 млн България стана 5-6млн.
Благодарение на обилното избирателно финансово поливане на Сорос, на Америка за България, на БХК и пр. и пр. Та докато се стигне до нашумялата истанбилска конвенция, която ще трябва да ни светка кое е чест и достойнство, кое традиции и обичаи и кое е социален пол. Ще ни наложи да финансираме НПОта защитаващи доброто от злото ....  демек те щи нажат кое е добро и кое зло. Ще сложат и дипломатически имунитет на съответната комисия, която да има право да бърка на определени места и да казва кой какъв пол е.
Щото ние, видиш ли, не знаем.

 

[ramus]

Преди 14 минути, sirius said:

После дойде колонизацията във вид на демокрация и от близо 9 млн България стана 5-6млн.

извинявай, изглежда че сякаш не отиде и ти при загниващия колониализъм в Канада. А пък някак си се чете че виждаш някакъв народен български сценарий на народ мачкан от колониалисти - как "от там" точно го видя? Ти точно от това "мачкане ли избяга" и колониалистите ли те прогониха чак на майната си? И сега какво - сред колониалистите как е? Ще станеш ли и ти самия като тях?

Като чета разни национални паранои и нагласената конструирана социална картина - се чудя понякога - в какъв свят си живее всеки и как си наглася по него си да "вижда социалния си контекст". Но най-странни са именно обобщенията. Иначе в анализите всички са супергерои, обаче като стане въпрос за "биг пикчър" и се забелязва чудесно на всеки къде му е границата на хоризонта и къде се е напукала черупчицата. 

Странни са ми и тия залитания с типичните мании само като се вдигне врява и се поставят под условност тия положения, по които смята че всеки е толкова "бетонен", че сякаш са вечни, изконни... Пак за "стълбове" става въпрос, нали? ма как ще ни учи някой - ние си ги знаем бе - тоя, оня е виновен и иска да ни заблуждава и вменява разни глупости, с пари, с власт, с манипулации... Най-хитрите виждащи с този ясен и наблюдателен взор... някак си защо толкова тесничко виждат.

И всеки е с ясната си лична визия - че той е защитник, той е прав, той правилно прави, говори, пише - че това дето го вярва не идва от убежденията му, а е истина, че всичко е вярно и точно. И картините дето рисува че "виждал" - и те са живата и неподправена истина и очите на абсолютния наблюдател и регистратор.

Редактирано Януари 8, 2018 от ramus

[stinka (Rom)]

Рамбо, ти такова "узряло себеизрастване" ли си достигнал... "ако не ми пука за държавата, съответно проблемите на държавата не ми създават психически дисонанс"... и съответно за всяка обществена норма...голямото порастване и голямото откритие... Това е социален паразитизъм!

 

[sirius]

Рамусе, от "там" или от "тук" има ли значение? Моля те, не прави такива първични връзки, не е в категорията ти
Нещата се виждат, от този който се интересува. Ако някой се интересува от математика, то определено и ще добие някакво "уширение" в познанията и визията си по математика. И това ти много добре го знаеш, какво да ти обяснявам.

Всеки е с някаква лична визия-таван на възприятия и разбиране. Да ти кажа, и твоята си личи, но това е за бира на някое тепе

 

[sirius]

Стинка, не е паразитизъм. Друго е. На национално ниво, националния нихилизъм е национално самоубийство. Щото новия обладател просто си върши работата да очисти всякаква "местна измет". Пък била тя индивидуална и възвишена.

Байдъвей, вече съм си в БГ.

 

[ramus]

Преди 23 минути, stinka (Rom) said:

Това е социален паразитизъм!

мммдааа... И кво друго "е" ? За рамбо държавата и идеологията нямат нищо общо и не му нужна с нищо идеология за да живее където и да е, сред която и да е "държава". Не само заради "държавата" - каквато и идеология не е нужна за един човешки свободен живот.

Над 20 години живях извън всички закони на масата- оставих неадекватна адресна регистрация, нямах банкова сметка, организирах си работа на "2 часа" през приятел в счетоводна фирма и плащах чисто символични осигуровки. Нямам и 10 регистрирани години трудов стаж . Не се водя отдавна на какъвто и да е военен отчет, нямам регистрации в полицията... Бях в пълна сянка за държавата като напълно безинтересен за нея елемент. И в личен план, по отношение на социалните контакти и семейни отношения... всичко подготвих систематично и постепенно. И реализирах нужното отделяне. толкова е смешно като се пънат някои да ме обяснят с идеята колко много ме разбират... щото така им е удобно. Нямате си идея въобще кой съм и как живея за да ми дава някой адекватна оценка и да ми лепи смешните си етикети.

За същия рамбо е смешно точно ти като се вземе предвид кой си и какво изповядваш да правиш оценки на такъв, дето дори нямаш идея кой е. А форумния философ пък имал специален въпрос - той пък въпроса му бил "КАКВО СЪМ АЗ". А иронията е че спрямо рамус написа че в огледалото същия би трябвало да се вижда като 'предмет'... А въпроса му КАКВО СЪМ АЗ - огледалце, огледалце, я кажи Но въпроса е - кой кой е и кое какво е - кой е оглеждащия се, кой е огледалото - че с предметите... не е чудно да се сбърка кое "какво е"...

Забавно е, а иначе явно всички се забавляваме и това е чудесно. Разликата е само кой на какво се забавлява. Не че театъра не върви и клоуните в него не се заиграват че са публика и смешници едновременно. Но в социалния мишмаш си е резонно да се губи някой в мъглата му - толкова е удобно и същевременно да се настоява че всичко знаеш, виждаш, можеш, даже и оценки... Някъде там от мъглата на самия себе си - ама пък оценки по едно или друго...

Редактирано Януари 8, 2018 от ramus

[ramus]

Преди 13 минути, sirius said:

Байдъвей, вече съм си в БГ.

мдааааа - ето значи откъде била идеята че си обладан от новите Обладатели.  

байдъвей - ти и преди да заминеш пак имаше подобна идея, доколкото си спомням. Пак подозираше обладатели... Пак беше проблемът някъде, сред света, живота, хората...

Преди 13 минути, sirius said:

Щото новия обладател просто си върши работата да очисти всякаква "местна измет". Пък била тя индивидуална и възвишена.

Не ме интересува никой обладател, нито интересите им. Нося отговорност за живота си и няма как някой да ми повлияе, дори и да се обладават по улиците. Аз съм точно от изметта - типичен аут-сайд-ер в буквалния и преносен смисъл на английското значение на думата. Така, че обладателите - да обладават които смятат за 'значим' социален фактор. Онова, за което се води войната и сред което си вървят параноите... въобще няма нищо общо с рамбус.

Редактирано Януари 8, 2018 от ramus