Демитологизиране на митологизирани герои

[Incorrectus]

Преди 21 часа, vvarbanov said:

погрешно представяне на аргумента на друг човек, така че да е по-лесно да се отговори или да се опровергае. 

Преди 15 часа, vvarbanov said:

Сякаш не говорим за златни монети, а за колекция от гащи без нумизматична стойност.

 

Прекрасна илюстрация на научно доказания факт, че лаишката анализа винаги носи елемент на интроспекция. Защото няма какво друго да съдържа в себе си, освен лични предубеждения от суеверен ред. 

Не, не говорехме за златни монети, а говорехме с теб за един термин. За златото говореше в императив единствено ти: от колко части се е състояло и с каква цел е закопано; защо в него не присъстват френски монети след 1867г., но не и защо не присъстват турски монети след 1867г...

В подкрепа на всичките си мнения по отношение предназначението на златото даде само един единствен "аргумент" по същество, в две части:
1. "Тодор Герасимов предполага" - неадекватно позоваване на авторитет, защото
2. Тодор Герасимов предполага, а Върбанов знае - злоупотреба с авторитет.

Преди 3 часа, Thorn said:

Представете си бандата на "Наглите", която отвлича за откуп, ако се мотивираше, че парите са за благородно дело. Макар, че те вероятно са професионалисти, а Гоце е пишман хайдук и се дъни.

Няма какво да си представяме, защото представата не е форма на адекватно познание в историята.

Когато се изразява мнение по исторически въпрос, аргументите трябва да се дават в един и същи времеви обхват. Не може да сравняваш Наглите с освободителната организация, защото ставаш за смях. Не може чак пък толкова да си бос в историята, че да не знаеш, че става въпрос за различни епохи. То е все едно да наречеш цар Симеон идиот, само защото не е знаел, че съществува интернет.
Обирите за пари не са лична приумица на Гоце, а общо решение. За най-висша чест се е считало тогава от всички да задигнеш независимо откъде пари и да ги внесеш за освобождението на Македония. Какъвто е случаят в Кюстендил - чиновникът Златарев задига 20 хил. лева от пощенската каса и запрашва за Македония. А как трябва да се изкоментира отношението на Мис Стоун, която "държеше в Америка конферанси в полза на македонското освободително движение (по Хр. Силянов)"

Дух на епохата се нарича това, Торн, за който ти нищо не знаеш.

[vvarbanov]

1 hour ago, Incorrectus said:

Прекрасна илюстрация на научно доказания факт, че лаишката анализа винаги носи елемент на интроспекция. Защото няма какво друго да съдържа в себе си, освен лични предубеждения от суеверен ред.

Много вярно!Точно ти си лаика в нумизматиката, който се опитва да анализира.

 

1 hour ago, Incorrectus said:

Не, не говорехме за златни монети, а говорехме с теб за един термин.

Да бе, не говорим за златните монети от съкровището, а за гащи.

Не става въпрос за термина нумизматична колекция, а за колекция от бельо.

 Това  един Incorrectus го твърди : "Има нещо чудно, защото щом в колекцията присъстват монети на Теодосий и Хонорий, не може да става въпрос за паричното обръщение на 19 век, съответно за имането на Левски. Монети от различни епохи, събрани заедно, се наричат колекция/нумизматична колекция или както ти изнася."

 

 

1 hour ago, Incorrectus said:

1. "Тодор Герасимов предполага" - неадекватно позоваване на авторитет, защото

2. Тодор Герасимов предполага, а Върбанов знае - злоупотреба с авторитет.

  =========================

  On 14.01.2018 г. at 12:37, Б. Киров said:

Тодор Герасимов предполага, че е възможно те да са били използвани като златен материал на грам и карат и по този начин да са играли ролята на платежно средство (пак там: 31).

Това го казва не кой да е, а професора по нумизматика Тодор Герасимов.

====================

 Върбанов цитира Т. Герасимов който изказва своята хипотеза за находката.И като знае какво е било паричното обръщение в Османската империя,  прави предположения за тия златни монети. 

А   Incorrectus изопачава както винаги и прави любимото си сламено човече, което опровергава.

До сега два саплъка от ТКЗС-то не ти стигнаха да правиш сламени човечета и все още държиш че  тази колективна находка от Ловеч е "нумизматична колекция".

Редактирано Януари 17, 2018 от vvarbanov

[vvarbanov]

Преди 19 часа, Frujin Assen said:

Преднамерено го правя, защото сред простите хора (като мен) това е удобен начин да обяснят за какво става на въпрос чрез достъпен пример, за по лесно усвояване на информацията. Това не е метод на манипулация, а чрез сравнение с нещо познато да се обясни нещо непознато.

Дълбоката ти психологическа аналитика в случая издиша).

Фружине, разбра ли, че това е пак сламен човек.

"Заблудата на сламения човек е логична заблуда, включваща случайно или умишлено погрешно представяне на аргумента на друг човек, така че да е по-лесно да се отговори или да се опровергае."

 Значи ти умишлено се правиш, че не разбираш какво означава заблудата "сламен човек" .И обясняваш че става въпрос "за примери за по лесно усвояване на информацията",...и други такива "лай-лай кучка" от сорта. 

 Даже си съгласен да те смятаме за прост, само и само да направиш твоя "сламен човек".Защото така ти е по лесно да отговориш и да опровергаеш.

Тука двамата с "некоректуса" сте големи мастори на тая заблуда.

Редактирано Януари 17, 2018 от vvarbanov

[ramus]

Преди 53 минути, vvarbanov said:

включваща случайно или умишлено погрешно представяне на аргумента на друг човек, така че да е по-лесно да се отговори или да се опровергае."

Това е реторичен трик и част от манипулационните техники за убеждение. Със сигурност това не включва "случайност". Доколкото виждам в цитатите думичките на "некоректус" ( ) за него това си е една съвсем обикновена естественост и си я упражнява непрекъснато и твърде повторяемо и схематично. Но и не е сам в нея...

Версията на "случайност" е когато появилият се дисонанс в аргументите на събеседника се бори чрез извъртане и изопачаване на интерпретацията им. ползва се подбор на "фрагменти" и фокусиране в тях, прикрити като "анализ". Основното е целта аргументите и техните взаимовръзки да се представят по нужния за 'защитника' начин.

Същото като механизъм важи и за варианта "преднамереност", разликата е само в мотивите и целите, опитността и уменията за боравене с тия средства.

Разбира се нищо от това няма връзка нито с историята, нито с моделирането. А и няма връзка и с "героите" и митологизирането. Съвсем ясно е с кого и защо е "връзката"

В примерите на няколко човека за боравене с реторични способи от една страна те са свикнали да им носи ползи и за тях е като "навик". Така или иначе сред народния живот и ежедневие това носи определени ползи, а и в колективното им ползване от един или друг се "попива" имитационно и подражателно - особено като модел за "успяващо" поведение. Същите умения са доста полезни в някои сфери и отношения в социалния живот - особено управленски, политически и маркетингови...

От друга страна липсва осъзнаване и специализирана систематична подготовка, за да се доведат тия похвати до нужната висота, за да се прикрият и използват поне сносно. Разбира се - всичко това не се чете, нито се учи в което и да е образование от масов социален тип. И не-случайно

Но най-важното - тия умения са изведени от практиката още преди да е имало "знанията" за това.

И другото важно - похватите от този тип са актуални и адекватни само при наличие на условия в които в събеседника или реципиента липсва нужната предварителна подготовка, знанието и уменията да се различат и след това да се намери нужния дезактивиращ подход. По този начин цялата "магия" се обезсилва и се проваля нужния търсен "резултат" и ползи...

Редактирано Януари 17, 2018 от ramus

[Thorn]

Преди 4 часа, Incorrectus said:

 

 

Обирите за пари не са лична приумица на Гоце, а общо решение. За най-висша чест се е считало тогава от всички да задигнеш независимо откъде пари и да ги внесеш за освобождението на Македония. Какъвто е случаят в Кюстендил - чиновникът Златарев задига 20 хил. лева от пощенската каса и запрашва за Македония. А как трябва да се изкоментира отношението на Мис Стоун, която "държеше в Америка конферанси в полза на македонското освободително движение (по Хр. Силянов)"

Дух на епохата се нарича това, Торн, за който ти нищо не знаеш.

Определено е дух на епохата. Криминални обири с оправдание "за делото". Е, парите кога са "за делото", кога за пиене и к..... :

"Ето какво разказва по този повод Симеон Радев в спомените си: "Конгрес на Вътрешната македонска организация в София, нейде към началото на века. Симеон Радев, сам заклет лично от Гоце Делчев, член на ВМРО още от 16-годишна възраст, ангажиран и от чужбина в борбите за освобождение на Македония, е един от делегатите на конгреса. Борис Сарафов трябва да даде отчет за някакви изразходвани от него във Виена суми - обвиняват го, че е изхарчил пари не само за преки цели на организацията, с леки жени например. Сарафов става и заявява самоуверено: "Може и да съм изхарчил нещо повече. Аз чиляк убих за тия пари. Не давам обяснения за частния си живот!""

https://liternet.bg/publish11/d_andreeva/zhenite.htm

[Doris]

Торн, ти не правиш разлика между криминална и политическа дейност. По подобен начин разсъждава поп Кръстьо в писмото до в. "Марица".

[Thorn]

Правя. Да грабиш хора, които не са политически фактори е КРИМИНАЛНА ДЕЙНОСТ.

 

Това, че криминални престъпници се прикриват зад политически лозунги и че политически екстремисти не се притесняват да се занимават с криминални дела е съвсем обичайно.

[ramus]

ма глупости - "дух на епохата".

Лудости на една или друга "епоха" откога се наричат 'дух'? Национални или религиозни залитания... или от които и да са крайни интерпретации на идеологии, са само оправдания за лични и групови психотизми и маниакални изблици. Разбира се, че от същото не се е опазила и "националната българска идеология", чрез обявените за 'герои' в нея.

Разбира се, че по принцип точния социален контекст има значение, но той се мени, а както и навремето, та и досега, начина за оправдаване на съвсем лични форми на агресия, жестокост, насилие, измами... просто чрез закрилата на оправданието че било за 'кауза' се развихрят по типичен начин.

И разбира се че сред идеологията "целта оправдава средствата" - щото това вместо престъпления се водят 'заслуги' към конкретната кауза, зад конкретната идеология. Важното е сред всичко това да се постанови подбрания образ на "героя".

Преди 10 минути, Doris said:

Торн, ти не правиш разлика между криминална и политическа дейност.

това дали е едното или другото зависи от интерпретацията, спрямо конкретика, а не от самата 'дейност'. Вече се посочиха как конкретни деяния за едни са "нужни за каузата" и били 'дух на епохата", а според други "мерки" това са криминални деяния. Но криминалните деяния и начините за тяхното разпознаване, са били в сила както сега, така и преди тия случки, така и по време на тия случки.

Типичното човешко лицемерие блесва с пълния си блясък - щом е в полза "наша" - е добре, даже и геройско може да стане в оценката. Щом е в "чужда полза", щом е вредно за НАС - значи ще е порицателно деяние...

Редактирано Януари 17, 2018 от ramus

[Thorn]

Представи си бандата на "Наглите", която отвлича хора за пари. Ако само една част от парите отиват за пиене и к.... по образеца на Сарафов, а някаква друга част за някакво "благородно дело", къде е принципната разлика? Примерно ако наглите отвлекат твоето дете и ти кажат - продай си апартамента и ни дай парите, ще ти бъде ли по-добре ако ти обявят, че го правят за да се борят със застрояването на Пирин? Грабежът си е грабеж, изнудването си е изнудване, рекетът е рекет, присвояването на сума от около 200 000 евро от касата от този кюстендилски чиновник си е присвояване. 

"Делото" не прах за пране, че да отмие мръсотията на деянието. 

[Thorn]

Преди 2 минути, ramus said:

 

Типичното човешко лицемерие блесва с пълния си блясък - щом е в полза "наша" - е едно. Щом е в "чужда полза", щом е вредно за НАС - значи ще е порицателно деяние...

Зло - когато комшията открадне на Петкан кравата.

Добро - когато Петкан открадне на комшията кравата.

 

[ramus]

този тип "деление" идва от инстинктивния начин в разделянето на "свои" и "врагове".

Ползата на всяка базова идеологична приказка е да въведе идентичност по принадлежност. Групата която се идентифицират членовете като "свои" приема защитни мерки за формиране на груповата идеология като база за техния живот.  Същата идеология, задължително съдържа или задава цели, смисъл, ценности и по този начин тя задава и отношенията вътре в самата група, на всички равнища.

Съвсем инстинктивно е разпознаването на "своите" да става още след раждането. Онези от които зависи пряко живота и е нужно да се довериш, като след това ставаш зависим заради това че чрез тях се идват до теб основните фактори заради които те поддържат жив. Първоначално -семейно-родово. После - племенно - нуждата от оцеляване се опира на колективния фактор, който еволюционно се оказва печеливш.

Версията на групово вярване идва малко по-късно в човешкото етапно развитие, защото за него са нужни допълнителни психични натрупвания. А и чрез групова форма на обяснителна житейска приказка сплотяването и организацията на групата прерастват в съвсем друго ниво - вече са обединени чрез психични процеси.

Първоначално ролята на вярвания са играли шаманистките представни приказки, чрез важната роля на шамана в племето. Именно чрез колективните разкази се появява важната роля на колективното им приемане като версия за обяснения на света и живота. Тогава идват първите 'божества' като форма на колективните психични проекции. По този начин едни или други божества прерастват по естствен начин като "символи" на самата група. Така се раждат "тотемните" божества. Именно чрез тях идват и първите признаци по лесното разпознаване на "наши" и "чужди".

Смъртта и шаманизма определят важната роля на "отвъдното" в тия вече колективно-приети разкази. Постепенно ролята на колективния разказ прераства и във формиращ за всеки нов член. Едновременно с това - ролята и значението на разказа постепенно прераства в идеологични. Започват да стават опорни и базови, вместо да са приказки на тях им се придава значение на "реалност". Това силно нараства като функция, когато междуплеменните и между груповите битки прерастват във войни и от опит се установява, че колкото е по-развита груповата идеология на една група, толкова тя задава и начина по който се мотивират войниците в нея. А това придава "сила", а тя придава значение и предимство в битките.

Ролята на божествата е била да е крайна и контрастна колективна проекция и по този начин да спомагат за житейско облекчение на основните тегоби в битието. Но неизбежно крайният контраст задава дистанция на вярващите в божествата. Налага се тя да се преодолее чрез "хибридни" образи - с идеята че някои човеци са по-специални спрямо божествата, като те също се обожествяват. Версията за 'специалните' се превръща в "избрани". А еволюцията от многобожието до монобожието - вече е продължение на тенденцията за организиране на самата идеология като превръща ролята й в основна и идеологията - в свещена територия и значение. Така се стига идеологията да затвори целия цикъл на формиране на идентичността.

Колкото повече се решава факторът "проекция" толкова повече групова може да се опира на идеологията при оцеляване при трудни или критични обстоятелства - от природата, при поробване на друго племе, катаклизми от всякакво естество.

Така явлението наречено ГРУПОВА ИДЕОЛОГИЯ започва да шества по целия глобус, сред всяка култура, сред всички човешки процеси. И досега.

Днешния поглед върху наличните човешки процеси и отношения, както и по историческите такива, подава един доста смущаващ извод - човешкото същество в настоящия си момент, продължава да не му е възможно да формира идентичност, ако такава не му се подаде идеологично от принадлежната за него група. Или с други думи - кажи ми на каква идеология е формирана идентичността ти, и така ми разказваш кой си ти-вие.

Психичните процеси на които всичко това се основава са сравнително добре изучени. Механизмите и динамиката - също. Въпроса е, обаче, че в хода на историческите процеси, нарастването на значението на идеологията като колективно-формиращо явление и процеси, бива насочвано чрез определени похвати и техники. Това е изиграло значителна роля в историческите процеси и продължава да ги играе и досега.

В древна Гърция философските школи за първи път организирано и доста показно изваждат на показ уменията за убеждаване. Първоначално - като упражнения по реторика, която се е смятала като една от важните основни умения за "идеалния гражданин". После - всичко това бива забелязано и много добре систематизирано, като през вековете се е обогатявало с наслагващи се открития и са се събирали все повече способи и прийоми. Пораждането на демокрацията в РИМ задава на това изключително важна роля и в политиката то влиза направо "официално" и става естественост и норма...

Редактирано Януари 17, 2018 от ramus

[Doris]

Преди 36 минути, Thorn said:

Правя. Да грабиш хора, които не са политически фактори е КРИМИНАЛНА ДЕЙНОСТ.

 

Това, че криминални престъпници се прикриват зад политически лозунги и че политически екстремисти не се притесняват да се занимават с криминални дела е съвсем обичайно.

За да боравиш с понятията: "политически", "криминален", "престъпник", "грабеж"  трябва да изхождаш от някакви общоприети за дадено общество закони и други норми. Ти измисляш твои си норми и  ги представяш като абсолютни.

 

Преди 39 минути, ramus said:

Типичното човешко лицемерие блесва с пълния си блясък - щом е в полза "наша" - е добре, даже и геройско може да стане в оценката. Щом е в "чужда полза", щом е вредно за НАС - значи ще е порицателно деяние...

Това не е лицемерие, а относителност на оценката "добро" и "зло".

[ramus]

Преди 4 минути, Doris said:

Ти измисляш твои си норми и  ги представяш като абсолютни.

Но ТОРН не измисля норми. Той просто ги приравнява към и тогава действащите норми за обществено устройство и функционалност. И между другото - до голяма степен те са същите както и сега са. А това означава че криминалните деяния имат същата критерийност за разпознаване както и тогава в онзи исторически контекст, така и досега.

Разбира се, понятията които изброяваш са колективно договорени, но ето - сравни същите тогава, и досега. Къде е разликата в понятието УБИЙСТВО... например.

Всичко това дори е елементарно - раздвоението и объркването идват именно от ползите и потребностите. И точно относителността им личното и групово-нашето, да е приоритетно пред чуждото на "другите"...

Нуждата да се развие нова идеология, за да послужи за идентичност, винаги идва на територията, заета от друга идеология. И идеологиите и идеолозите им се налага да "се бият" за отвоюване. Така всяка нова идеология или отрича стара заварена версия, или направо й се противопоставя, като вкарва контрасти в нейните основни постановки.

Редактирано Януари 17, 2018 от ramus

[Doris]

 

Преди 14 минути, ramus said:

И между другото - до голяма степен те са същите както и сега са.

Нормите сега и тогава не са същите, защото властта се е сменила и то няколко пъти.

Освен това и тогава в българските земи са съществували различни норми.

Тогава има две общества. Едното признава Османската власт. Другото признава властта на ВРО, по-късно пък ВМРО. И щом признаваш една власт,  когато тази власт взима, за да осъществи поставените от обществото, което я подкрепя цели,  няма грабеж.

Покрай революционната е имало и криминална дейност, за лични облаги, но това са други истории, а не историите на Левски и Даме Груев.

[ramus]

Преди 20 минути, Doris said:

Покрай революционната е имало и криминална дейност, за лични облаги, но това са други истории, а не историите на Левски и Даме Груев.

И какво - въпросните са обявени за герои, а не само това - единия е идеализиран до ранг на светец и икона... И все пак попитах:

1 hour ago, ramus said:

Къде е разликата в понятието УБИЙСТВО... например.

Чудесно се забелязва 'двойния аршин' и нуждата да се борави с него. Точния лакмус за това е думичката "ПОКРАЙ " и самата конструкция на изречението в цитата. Нуждата от решение на казуса в точно определена посока е обикновена полза. Твоя полза - в конкретиката. И идеята че ти умело представяш зад груповата идеологична полза точно твоята полза.

ПОЛЗА!!!. важното е да се представи в идеологията нужната ПОЛЗА, за да се приеме като "положителна" за каузата в същата идеология.

В разисквания относно базови положения относно версия на идеология защитниците й говорят в един глас изразявайки защитата на самата идеология. В този смисъл те не са индивидуални човешки същества, а приемат ролята да са говорители, изразители и защитници на онова, което всеки един от тях е направил като "сделка" в живота си. Един от най-важните аспекти в тази сделка и едновременно полза е - възможността да се замита личната отговорност зад паравана на стадните процеси. Това устройва всички - защото ползата е задължителна, за да се привлекат "ползватели".

Редактирано Януари 17, 2018 от ramus

[Incorrectus]

Преди 6 часа, vvarbanov said:

Много вярно!Точно ти си лаика в нумизматиката, който се опитва да анализира.

Лаишката анализа се отнасяше към логическите ти напъни да характеризираш опонентите, а не към нумизматическия ти професионализъм, който го коментирах в други изречения. Интроспекцията също се отнасяше за теб. Но като не четеш какво ти пишат хората, спори със себе си.

Преди 2 часа, ramus said:

ма глупости - "дух на епохата".

Лудости на една или друга "епоха" откога се наричат 'дух'?

От времето на Хегел се нарича дух.

Рамусчо, тук се водят разговори по специфични въпроси, макар с уж всеобщо разбираеми термини. Ако не разбираш за какво иде реч, по-добре не се намесвай на всяка манджа меродия, освен ако не започнеш да контактуваш чрез съответен на разговора смислов контекст.

[Thorn]

Преди 57 минути, Doris said:

 

Нормите сега и тогава не са същите, защото властта се е сменила и то няколко пъти.

Освен това и тогава в българските земи са съществували различни норми.

Тогава има две общества. Едното признава Османската власт. Другото признава властта на ВРО, по-късно пък ВМРО. И щом признаваш една власт,  когато тази власт взима, за да осъществи поставените от обществото, което я подкрепя цели,  няма грабеж.

Покрай революционната е имало и криминална дейност, за лични облаги, но това са други истории, а не историите на Левски и Даме Груев.

И откъде реши, че ограбваните са "признавали властта" на ВРО или ВМОРО?

[Шпага]

Всеки е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда. Като това "всеки" се отнася и за хора, които вече не са между живите. Но ето, някои от участниците тук не признават тази всеизвестна и изключително важна презумпция. Те в името на "истината" са си присвоили правото да съдят и да раздават с лека ръка тежки присъди, основани на "неопровержимите доказателства", че еди-кой си някога бил казал, друг пък намекнал, написал... и т.н. Задръсти се темата от убийци, крадци, взломаджии и всякаква такава паплач... от развенчани национални герои 

[ramus]

Преди 2 часа, ramus said:

Къде е разликата в понятието УБИЙСТВО... например.

Няма никаква роля форумния съдник дали Левски е убил въпросното "момче". дали е едно или друго, как, защо го е убил... това няма връзка с казуса че е убийство. Ако беше майка на това момче ти самата нямаше да пишеш нищо от това, което чаткаш по клавишите сега.

Големият проблем в двойния аршин за мерене и настояването за относителност (примерно между добро и зло... - по твоите собствени думи). Но когато става въпрос за "героичността" и тя също се постави като относителна спрямо едно или друго - тогава вече "нееееее", не може, щото имало проблем.

Ето това е лицемерието - не че го има двойния аршин, а че се замазват очите на всеки, който иначе чудесно се играе на интелигентен. Няма никакъв проблем да се предпостави относително всеки въпрос, но никога и идеологичните основи и постановки - за тях е задължително да са "единни" и "неотносителни". Те са идеални, те са непоклатими и с претенция за вечност.

Може би - ама не са. И тия, които са вкопчени в същото - и за тях се отнася, включително казуса за 'героите", щото нямаше да е налице "развенчаване" ако не е "венчаването" и нуждата от лицемерие за да се поддържа. Ако някога, някъде е служило за нещо си, сега отдавна вече не е нужно това идеализиране. Ама просто не ви стиска да го "пуснете".

При много от "защитниците" личи наличието на товара на годините и подходящата идеологична и митологична подложка чрез която са живели. Не е нужно дори предполагане - всички си го пишете чудесно и съвсем ясно.

Редактирано Януари 17, 2018 от ramus

[Doris]

1 hour ago, Thorn said:

И откъде реши, че ограбваните са "признавали властта" на ВРО или ВМОРО?

Някои са, например мис Стоун , други, например слугата на Денчо Халача не са. Важното е ние в оценката си дали признаваме смисъла на българските революционни организации и на дейността на техните лидери. Както се вижда от снимката, ги признаваме.

Преди 50 минути, ramus said:

Няма никаква роля форумния съдник дали Левски е убил въпросното "момче". дали е едно или друго, как, защо го е убил... това няма връзка с казуса че е убийство. Ако беше майка на това момче ти самата нямаше да пишеш нищо от това, което чаткаш по клавишите сега.

Големият проблем в двойния аршин за мерене и настояването за относителност (примерно между добро и зло... - по твоите собствени думи). Но когато става въпрос за "героичността" и тя също се постави като относителна спрямо едно или друго - тогава вече "нееееее", не може, щото имало проблем.

......

Разбира се че има значение как и защо е бил убит слугата. Това, което прави слугата е поредица от глупави, нелогични действия.

Героичността също е относителна. Вече писах за това.

Логично е за хора, които признават само себе си за героЙ или признават само руския император българските национални герои да са само безсмислени смутители на реда.

 

Редактирано Януари 17, 2018 от Doris

[Курти Вълчанов]

На Васил Иванов Кунчев  присъдата е влязла в сила. И изпълнена. Най-масовият убиец в световната история Сталин е невинен. Хитлер е ангел небесен с дребна присъда за организиране на обществена неразбория в една бирария. Нъл тъй, Шпага?

[Thorn]

Между другото това ограбване в Кюстендил пак е със съдействието на Гоци и пак е провал. Чиновникт хвърлил парите и после не ги намерили.

[Курти Вълчанов]

Съжалявам, обаче сметката с Марин Поплуканов още не е приключена. Откъс от „Видрица”:

„Левски с убийство заплашвал поп Кръстя, ако не предаде Сиркова тефтерите, квитанционните книги и парите – 35 000 гроша. Левски поискал лична среща на поп Кръстя, за да се разяснят и разберат. Поп Кръстю му назначил в Къкринското ханче. Левски посрещнал Рождество Христово в къщата на Величка Хъшнова.

Съзаклятниците ловчански, а край тях и всички ловчанци вярват, че поп Кръстю е предал Левски. По тяхному биле: а) за да запази себе си, предал Левски; б) за да икономиса за себе си 35 000 гроша комитетски пари; в) за да вземе още 25 000 гроша от хазната като възнаграждение за предателството.”

Някой досеща ли се как е влязло това внушение в главата на поп Минчо Кънчев? Станало е очевидно в Диарбекир, а източникът е неговия съкаторжник Марин Поплуканов. Поп Кръстю е нарочен за предател и крадец на комитетската каса още в Диарбекир от фактическия касиер на Ловчанския комитет. Чрез свободната и оживена кореспонденция  митът за неговото предателство е стигнал до различни части на България още през 1874 година. Но да продължим с „Видрица”,  налага се да се самодемитологизирам за бизнеса на Марин Поплуканов, който не се оказа чак толкова успешен:

 

„Дружество „Крив рак” Съдружиха се братя Георги, Михаил Хаджииванчеви, Димитър Пъшков, Марин Поплуканов и даскал Христо Ковачев, на които и аз бях дал малко пари (парите – 10 турски лири са дадени през юни 1874 лично на Марин Поплуканов, запазено е писмо на последния до човек от Ловеч, някой си Михаил х. Иванчов, който да ги преведе с пощенски запис на поп Минчо – бел.моя). В това проклето място няма тази търговия, но ний ще я направим, за да познаят тукашните диваци, че и ний разбираме от търговия. Тези наши търговци събраха машкина волове, та ги проводиха на село Чунгюш при Зера да ги суватландисуват. Пасяха ги, кърмиха ги, доде време да ги колят и изработят на пастърма и суджуци. Докараха ги в Али Похар село, което е на запад 20 минути отстрани Диарбекир, там ще ги колят и изработят. Даскал Янко стана учител и певец на православните араби. А ний останахме да се замяраме с камъни по мръсните тесни улици с турските турчета.

Чифтехан Втори съдружници: Костито, Янито от Хасково и Станчо Попниколов от село Лопян съдружиха, взеха Чифтехан и захванаха да събират въшките. Накупиха такъми, наргилета, дълги маркучи и кавени чаши и столове. Станчо Петров от Джамбазите взе под наем Бахчила каве, та стана каведжия, и тук наргилета и дълги маркучи. Бойчо Русев и Георги Хаджидечев отидоха да гледат едно село да го купят, да направят коля и тукашни орала, ще правят чифчилък и да докажат на тукашните диваци как се работи земята. Поп Еню и Стоян Заимов станаха готвачи, парите от поп Еня, Стояна – кяраортак.”

 

В този момент обаче (15 януари 1875), един от „бизнесмените” – Стоян Заимов  прави прословутото бягство от Диарбекир с паспорта на поляка Антон Бенковски, купен за 5 турски лири от Гаврил Хлътев  и бизнеселита е вкаран обратно в кауша:

„...Изклаха кравите та ги изработиха и направиха хубава пастърма и суджуци. Но нали ни затвориха, не ги пускат навън да надникнат, а не в село стока да заобиколят. Най-подир Георги Хаджииванчев с много прошения, та и рушвети, пари давание, пуснаха го с джандарите да иде да обиколи стоката си и да донесе и нам да вземем да ядем. Кога отиде Георги, що-щеш: кюрди носили на една страна, кучета влекли на друга, станало кожи, суджуци и пастърма дармадан.

Чифтеханджиите Костито, Янаки и Станчо Попниколов, те отидоха да си прегледат стоката: наргиле такъмлъръ, каве филджанлъръ. Станчо Петров нищо не ходи да търси из Бахчалъ каве, като знайше, че всичко й разграбено.”

[vvarbanov]

Преди 3 часа, Incorrectus said:

Лаишката анализа се отнасяше към логическите ти напъни да характеризираш опонентите, а не към нумизматическия ти професионализъм, който го коментирах в други изречения.

Ти не използваш логика , а нямаш и знания по нумизматика за да коментираш.Имаш обаче таланта да пишеш едни и същи глупости, черпейки от огромните си резерви от невежество.

 Не съм много сигурен, но май разбра накрая(стига да не се преструваш) , какво е нумизматична колекция и колективна находка.   

[boilad]

Преди 15 минути, Курти Вълчанов said:

„Левски с убийство заплашвал поп Кръстя, ако не предаде Сиркова тефтерите, квитанционните книги и парите – 35 000 гроша. Левски поискал лична среща на поп Кръстя, за да се разяснят и разберат. Поп Кръстю му назначил в Къкринското ханче. Левски посрещнал Рождество Христово в къщата на Величка Хъшнова.

Съзаклятниците ловчански, а край тях и всички ловчанци вярват, че поп Кръстю е предал Левски. По тяхному биле: а) за да запази себе си, предал Левски; б) за да икономиса за себе си 35 000 гроша комитетски пари; в) за да вземе още 25 000 гроша от хазната като възнаграждение за предателството.”

Това са част от басните на Стоян Заимов. На доста места поп Минчо буквално преписва от него. Особено по въпросите за Софийското приключение и последните дни на Левски.