Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Публикува
On 2.08.2017 г. at 11:01, Thorn said:

Направо да се чудиш как съвременниците не са оценявали тези светци. Егати и тъпите съвременници! :lol: 

Христо Иванов:

Цитирай

защото хиляда ни не жали. Като мене и другите се лесно спечелват, но като тебе ни не можем спечели никога!

Филип Тотю:

Цитирай

Радвам се на Левски,че той неуморно се труди за общото благоденствие.Моля Бога дано му Господ подари дълги дни и го запазва от неприятеля.

Панайот Хитов:

Цитирай

Аз,докато работеше Дяконът,...все имах надежда.

Данаил Попов:

Цитирай

най-добрия ни българин

Още в уводния пост съсела лъже, че съвременниците не са оценявали един или друг революционер. Приведените оценки се отнасят за Левски и са дадени още преди Освобождението, т. е. уж националистическата пропаганда тук не може да е оправдание. Егати тъпите съвременници! Как може да не видят какъв некадърник е тоя Левски? 

  • Мнения 2k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребители
Публикува

Видяли са го! Ето какво пише Стоян Заимов за случилото се в Хасковския революционен комитет (Цесовци), по повод на писмо, получено от Старозагорския революционен комитет (Атила).

5a6afd6d6243b_.thumb.png.fb37461ade7bb734ecab20a8fc9333d6.png

  • Модератор История
Публикува
Преди 5 часа, boilad said:

Христо Иванов:

Филип Тотю:

Панайот Хитов:

Данаил Попов:

Още в уводния пост съсела лъже, че съвременниците не са оценявали един или друг революционер. Приведените оценки се отнасят за Левски и са дадени още преди Освобождението, т. е. уж националистическата пропаганда тук не може да е оправдание. Егати тъпите съвременници! Как може да не видят какъв некадърник е тоя Левски? 

За тях е нормално - те са били от една и съща компания в хъшовските кръчми.

Обаче виж мнението на онези, които не са били от компанията им:

Цитирай

 

На 1876 г. през юни, в предвечерието на войната между Сърбия и Турция, в кафенето „Лабес“ в Букурещ, на една маса, натрупана с куп вестници европейски, седяха няколко души българи и се разговаряха.

 .......

Само малкото общество българи чувствуваше и мислеше инак.

— Последните новини казват, че сега засега Сърбия е вдигнала деветдесет и три хиляди души войска; това не е малко нещо, ако е истина — каза един дебел, нисък, чернокож, с тъничък чер бамтел под долната устна българин, цилиндърът, елегантното облекло, тлъстината на когото ясно свидетелствуваха, че е един богаташ-политик.

Той силно наумяваше букурещките типове на Каравелова.

— Като притурим и генерал като Черняева — допълни дълбокомислено един млад, със зарасла рязка на бузата, с тъпо изражение в очите момък, тоже облечен изящно.

— Agence Havas известява, че Русия прави мобилизация на войските си в Бесарабия, а руски доброволци на грамада ишли за насам. В никой случай Русия няма да остави Сърбия — заключи трети събеседник, момък на трийсет години, със сухо, меланхолическо, но симпатично лице.

Сега де ги нашите чапкъни, да ги видя сега на работа?… Сега да им видим народните чувства… Цяла зима ни глушат! — каза кисело първият събеседник, като се изкашля силно няколко пъти.

Младежът с цепнатата буза и тъпото изражение в очите клюмна три пъти утвърдително.

— И аз същото казвах, господин Гробов, вчера на господаря. Всичките ще се изкрият под камък, а Сърбия, може да се каже, най-много на българите се надява.

Де им е въстанието?… — пое господин Гробов. — Вятър! Сториха само да се изколят сто хиляди невинни българи… Въстание!… Помия!… Питаха ли някого, като правиха въстание?…

И господин Гробов се начумери.

— Представи си! — продължи момъкът с цепнатата буза и с тъпото изражение в очите. — Вчера не, завчера — иде някой Македонски, вагабонтин, в кантората… „Що дириш?“ — питам го… Каже: „Помощ искам за няколко бедни хъша, които ще идат доброволци в Сърбия…“ Ха, ха, ха! Чуваш ли? Македонски някой проси помощ за бедни доброволци!… Тия хора не се срамуват, като лъжат! Мръсници!

— Вагабонти! Трябваше да го изгоните тозчас — каза Гробов презрително и плюна.

— Вагабонти, че безочливи.

Е, дадохте ли му пари, за да иде да се напие в кръчмата като говедо?

Момъкът с цепнатата буза и тъпия поглед се усмихна иронически и клюмна главата си знаменателно към лявото рамо, като че искаше да каже: „Чудя ти се на ума: мислиш ли ни толкова наивни?“

— Според мене не се постъпи с него человеколюбиво. Ти го препоръча много зле. Господарят беше нещо гневен и го измъмра хубавата… Знайш, жал ми стана за клетника, когато излазяше — каза момъкът с меланхолично-симпатичното лице, който служеше в същото кантора, дето и другият.

Такъв мазник не заслужава жалост — каза цепнатата буза: — той е готов да те убие на улицата… Цяла сган разбойници… Срам те е да се кажеш, че си българин.

Четвъртият българин, който дотогава четеше мълчешком вестник „Nord“, бързо сложи листа на масата, пребледня ненадейно, хвърли остър поглед на тогози, който произнесе последните думи, и каза с разтреперан глас:

— Не каляйте така безсърдечно, господине, тия нещастни жертви. Спомнете си, че Македонски се би в България.

Господинът с цепнатата буза и с тъпото изражение в очите погледна учудено към събеседника си, който си позволи да има противно мнение за едно толкова ясно нещо, и каза:

— Моля ви, господин Говедаров, като се би той в България, какво направи?

— Все повече нещо, отколкото вий и аз, които седим в Букурещ спокойно и за да убием времето, клеветим подло народните мъченици.

Говедаров от бледен стана червен. Той беше член на революционния комитет в Букурещ.

— А бе да не бъде оня там високият с маджарската шапка? — каза бързо господин Гробов и посочи на отсрещния край на кафенето, дето стоеше един человек пред четворица други насядали и махаше нещо с ръцете.

— Ах! Той е Македонски! — извика господинът с цепнатата буза.

— Там има още няколко души дрипльовци-вагабонти — измърмори Гробов, като гледаше с монокъла си. — И в това кафене се навлякоха…

— Да, знаете ли кои са? A propos, това ще изстуди ентусиазма на господин Говедарова за народните мъченици.

— Познаваш ли ги? — попита Гробов.

— Оня ден ми ги посочиха. Троицата, видиш ли ги, са пуснати преди една неделя от пушкарията[1], дето са лежали цели три години.

Четворицата събеседници устремиха с любопитство очите си към тях.

— Защо били арестувани? Някой харсъзлък пак…

Господинът с цепнатата буза и с тъпото изражение в очите сдоби сияюще от задоволство лице, усмихна се небрежно, погледна Говедарова провокативно и захвана:

— Да ви кажа, то е цял роман. Евгени Сю нека дойде тука да дири тема. Тия народни мъченици преди три години счупват нощно време кантората на Петреска в Браила, отварят с някакви си инструменти ключалката на касата му и извличат около две хиляди наполеона в пари и бонове!

— Хъ-хъ — чухме тогава за тая кражба — пресече Гробов. — Как, тия ли господа са, дето ги улови тогава полицията?

— Същите… сега видиш ги? Ни лук яли, ни на лук мирисали — честни хора…

И господинът с цепнатата буза се изкикоти яката.

— Аз мисля, че трябва повече да ги съжаляваме тия пропаднали човеци, отколкото да се смеем над нещастието им… Три години в пушкарията!… Страшно нещо… тия хора заслужават съжаление… Грешката им е изкупена — каза печално господинът с приятното лице.

Говедаров мълчеше.

Господинът с цепнатата буза забележи с тържествующ поглед видимото смущение на Говедарова, погледна го безочливо и пак подзе:

— А знаете ли в трибунала какъв мотив са представили тия почтени господа за кражбата?…

— Какъв?

— Давам един наполеон, ако усетиш! Вий как мислите, господин Говедаров?

И цепнатата буза се изсмя нагло към Говедарова.

— Представете си: изповядали, че целта им била народна! Ха-ха-ха!

— Пак за народност! — изрева с всичкото си гърло господин Гробов. — Сега всичките хайдуци са народни. Да дойдат, да те съблекат гол в името на народа! Днес всичките благородни думи са в устата на нехранимайковците… Не откраднаха ли ми и мене лани новия цилиндър в градината на Ставри и го изпиха в една кръчма за народна слава?… Простуди ми се главата, доде го дирех!

Господин Говедаров, който седеше умислен, се усмихна неволно и погледна лъскавото, без косми търкало на Гробовата валчеста глава.

Господин Гробов сапикаса Говедаровата усмивка и се поразлюти:

— Е, господин Гробов, смеете се, а? Нали е смешно? Какво казвате вие по повод на тия „народни мъченици“, които чупят врати и пробиват железни каси?

— Казвам, че ние, българите, нямаме сърца! Великодушието е чувство, непознато нам, господин Гробов.

Господинът с цепнатата буза и тъпия поглед прие още по-нагъл вид.

— Великодушие!? Към авантюристи, които срамят народната ни чест? Да трошат касите на честните хора, вместо да работят, и да казват, че откраднали две хиляди наполеона не за себе си, а за да въоръжат нова чета! Великодушие!…

— А това е истина — каза натъртено Говедаров, — вие не бихте дали счупена пара за такава цел…

Господинът с цепнатата буза се разлюти от тия обидни думи за патриотизма му. Той се счете длъжен да се защити горещо, най-вече като Гробов присъствуваше тук.

...........

И като го взе хубаво под мишница, отведе го и го накара да седне пак при масата, дето тихо, предпазливо седеше друг един хъш с длъгнесто болничаво лице, с дълга космата, несресана брада и с нахлупена въз пятнестото си чело шапка. Той някак не беше взел участие в спречкването. Говедаров го поздрави, без да го познае. Тоя человек беше някогашният браилски учител Владиков.

Осъден на петгодишен затвор заедно с Бръчкова, Хаджият и Бебровски за счупването на Петресковата каса, която в едно заседание бяха решили да оберат, за да могат въоръжи, облече и снабди с всичките потребности новата чета, без което тя беше немислима, Владиков подир три години затвор беше наскоро избягал из тъмницата и предрешен, се беше събрал с отпуснатите си вече другари. 

.......................................

Планът се разруши и четата не стана. Македонски беше най-главният участник в кражбата (той беше дал плана и инструментите). Но той не беше хванат, нито пък изказан. През дълго време той посещава злополучните си другари в тъмницата, донасяше им разни угодности, да облекчава тъгата им в затвора, и им даваше малки суми за разноски от парите на кемеря. Той и сега им помагаше, като играеше успешно на книги и просеше по някой франк от благодетелни българи.

 

 

 Естествено, че Немили недраги е художествено произведение, но дава ясна представа за често срещаните чувства към хъшовете.

  • Потребители
Публикува

Браво, "цепнатата буза" и добре почерпеният поп на Гербов, горещ поклонник на османската царщина, са без съмнение първостепенни извори. Подкарвайте сега поезията, народната музика и каквото там ви се хареса.

Гербов, а защо ли само попът-ренегат мрази Левски, а другите герои в твоя текст не споделят неговото мнение?

И още един въпрос. Имаш ли сериозни сведения за раздяконяването на Левски или твоят поп нещо не е разбрал?

  • Потребител
Публикува
Преди 16 часа, Atom said:

Може, защо да не може да намерим - Царь Освободитель, Столетов, Гурко, Граф Игнатиев ......, а ако сме пропуснали някой останалите ще ги обединим под "колективния герой" Матушка Россия.

Затова ли бяха  74 страници писания?

За граф Игнатиев напоследък доста демитологизиращи житейски подробности се пишат. Дайте да го пообсъдим малко в духа на темата.:animatedwink:

http://www.faktor.bg/bg/articles/politika/na-vseki-kilometar/-pozor-na-zloveshtiya-graf-ignatiev-balgariya-krasti-ulitsa-uchim-go-kato-geroy-45157

 
Цитирай

 

През 1870 г., след като повече от 10 години българският народ се бори за църковна независимост, султанът издава ферман за независима Българска екзархия.

Територията на екзархията обхваща всички земи, населени с преобладаващо българско население – около 220 000 кв. км. с около 4 милиона българи – много повече от всеки друг етнос на Балканите.

Това никак не допада на имперската руска дипломация, която още от времето на Екатерина залага на гръцката Мегали идея в опит да осъществи своя мегаломански план – завземане на Балканите и проливите и възраждане на империя, подобна на Византия, начело с Романови.

Граф Игнатиев, консул на Русия в Цариград, наричан „вицеимператор” заради огромното си влияние в Османската империя, лично настоява българските владици да бъдат заточени, за 

да се спре процесът на единение на българската нация и църква

Османските власти отстъпват пред граф Игнатиев и на 21 януари 1872 г. българските владици са заточени в Измир, но българите в Цариград се вдигат на протестно шествие срещу Високата порта. Над 3000 българи се събират на този протест. Великият везир Махмуд Недим паша приема Славейков и Икономов като представители на шествието, изслушва ги и обещава владиците да бъдат освободени.

Махмуд Недим паша удържа дадената дума: на 30 януари владиците са върнати в Цариград.

Нещо повече! През 1872 г. Руската църква и Вселенската патриаршия, която се поддава на натиска на граф Игнатиев, обявяват схизма против Българската църква. Махмуд Недим паша дава ултиматум на Патриаршията да признае Българската църква и вследствие нейният отказ изпраща заповед до привременния български съвет в Ортакьой да избере екзарх на основание на фермана.

Само месец по-късно граф Игнатиев след лична визита до султана

успява да отстрани Махмуд Недим паша

Трябва да отбележим, че още през 1861 г. предишният руски консул в Цариград – княз Лобанов успява да издейства заточение на българските владици в Диарбекир. Тогава владиците ни са заточени за три години. Поводът е, че за първи път през 1860 г. българските църковни дейци провъзгласяват Българската църква за независима и спират да споменават в молитвите руският император.

В същата 1861 г. Георги Раковски издава брошурата си „РУСКАТА УБИЙСТВЕНА ПОЛИТИКА ЗА БЪЛГАРИТЕ”. Русия изисква от Сърбия и Влашко брошурата да бъде иззета и унищожена, а Първа българска легия на Раковски в Белград да бъде разтурена. Отново след намеса на злокобния руски консул в Белгард.

Паралелно с църковните борби се развива и революционното ни движение, възприело изцяло линията на Георги Раковски за освобождение със собствени сили и средства. Начело на БРЦК са негови ученици, а ръководителят Васил Левски неслучайно предупреждава, че „Тоз който ни освободи, той ще да ни и пороби.”

След залавянето на Васил Левски лично граф Игнатиев настоява пред османските власти Апостолът да бъде съден от специален съд.

По настояване на графа в състава на съда са включени и българите:

хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович член на държавния съвет към империята.

Мито Панов Каймакчийски – член на ръководството на българската църковно-училищна община

Хаджи Мануил(Мано) Стоянов – член на софийският меджлис

Петър(Пешо) Тодоров – Желявеца, член на Софийският меджлис.

Целта е ясна – обезглавяване на националното ни освободително движение и подчиняването му на целите на имперската дипломация. Граф Игнатиев е искал да бъде сигурен, че Апостолът ще бъде осъден на смърт.

След години хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович ще заяви: „ Каква стана тя?! На нас графа ни каза, че съдим обикновен крадец, пък то какво било?!...”

Най-зловещата си роля,

обаче граф Игнатиев изиграва по време на Цариградската конференция на Великите сили, на която трябва да се реши и въпросът за територията на новата българска държава. Конференцията е свикана заради Априлското въстание и последвалите зверства и насилия срещу българското население, когато цяла Европа се надига в защита на българската кауза.

Конференцията започва през декември 1876 г., само че никой не подозира, че двете властващи в Европа империи – Русия и Австро-Унгария са се договорили тайно още на 8 юли със секретното Райхщадско споразумение.

Паралелно с конференцията в Цариград, Русия и Австро-Унгария провеждат среща на най-високо ниво в Будапеща, където подписват секретната Будапещенска конвенция. Клаузите са: Русия не възпрепятства Австро-Унгария при анексиране на Хърватска и Босна и Херцеговина, Австро-Унгария не възпрепятства Русия при евентуална инвазия на Балканите. Двете империи се задължават да не допуснат образуване на голяма и сплотена българска държава, а в случай на уреждане на въпроса на международна конференция, да си оказват взаимна дипломатическа подкрепа, което се и случва на Берлинския конгрес.

В същото време на конференцията в Цариград е постигнато съгласие за територия на новата българска държава, която почти напълно съвпада с границите на Българската екзархия, одобрена от всички Велики сили.

На 15 януари 1877 г. Русия и Австро-Унгария подписват Будапещенската конвенция и руският консул в Цариград граф Игнатиев е уведомен телеграфически. Веднага започва совалка по саботиране на Цариградската конференция. Още на следващия ден е приет от султана, и му гарантира, че Русия ще се застъпи за запазване на значителни територии на Османска империя на Балканите.

Русия ще спази това свое обещание и така голяма част от Македония, Родопите, Тракия и Беломорието действително остават в пределите на Османската империя чак до 1912 г.

Планът на имперската руска дипломация по

разкъсването на българската нация и българските земи,

стартиран още на 8 юли 1876 г. и целящ недопускане на образуването на голяма и сплотена българска държава е в своя апогей. След два дни – на 18 януари Митхат паша заявява, че Османската империя се отказва от договореното на Цариградската конференция.

Едва ли руските дипломати са предполагали, че след години архивът на Османската империя ще бъде предаден от Ататюрк за претопяване в германска фабрика и, че българското военно разузнаване ще откачи целия вагон с архивата на империята, касаещ България, а личната кореспонденция на граф Игнатиев с османските власти ще попадне в ръцете на българското военно разузнаване.

Неслучайно само след 7 години, когато България обявява Съединението на част от разкъсаните ни земи, Руската империя е единствената държава, която се противопоставя и след неуспешни опити да провокира султана като суверен на Източна Румелия да въведе армията и да прекрати Съединението или най-малкото – да възрази официално, за да има повод Русия отново да вкара своите войски в България под претекст, че България нарушава Берлинския договор, Русия принуждава верния си слуга Сърбия да ни нападне в гръб. След това Русия ще скъса дипломатически отношения с България за 10 години.

Предстои да публикувам и секретните грами на руските дипломатически мисии в София, Пловдив, Букурещ и Цариград, в които ще видите още подлост и коварство – организиране на преврати, метежи, подкупване на български политици, организиране на убийства, въоръжаване на шайки, които да нахлуват в Източна Румелия с цел дестабилизация...

 

 

 

 

  • Глобален Модератор
Публикува

то темата вярно че е в алтернативния раздел, ама като гледам какви фантазии се вихрят, май ще е по-добре да я сложим в мистерии и загадки :)))

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 31 минути, Doris said:

Само толкова ли? Няма ли някой да се понапъне да защити героя?   :aikido:

ми ще поразгледам дискусията и ще преценя дали да не наложа и няколко банчета за груб език. Че много чувствителни псевдопатриоти са се навъдили нещо. :)

 

 

  • Потребител
Публикува
Преди 22 минути, К.ГЕРБОВ said:

Това пък е мнението на съвременен църковен историк за „Дякона”.....

 

Я докато не са ме пратили в поредната "академична" командировка да постна мнението на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит в отговор на незнайния църковен демитологизатор:

http://www.globalorthodoxy.com/novini-balgaria/64665-vyzpomenatelno-slovo-za-jerodiakon-ignatij-vasil-levski.html
 

Цитирай

 

Събрани в този старинен храм в чест на Божията Премъдрост, ние и тази година изпълняваме своя църковен и синовен дълг - да отдадем молитвена почит на един достоен син на Майка България - йеродякон Игнатий – Васил Левски и да се помолим на Всеподателя Бога да упокои душата му в селенията на праведните.

Няма българин, който да не знае за апостола на свободата – йеродякон Игнатий - пламенния, неустрашимия, вдъхновения борец-революционер, пожертвал живота си в служба на народа и отечеството си, символ на героизма и патриотизма за поколения наши сънародници.

Но една страна от неговия живот доскоро беше премълчавана - фактът, че същинската двигателна сила за него в делата и постъпките му е била неговата православна вяра, встрани от която не бихме могли да разберем светлата личност.

Израснал в религиозна семейна среда, възпитан в духа на евангелската нравственост, йеродякон Игнатий през целия си живот остава убеден християнин и тази вяра определя целия му кратък, но изцяло отдаден на Бога и на ближните живот.

Първата и най-важна заповед за християнина е да обикне Бога с цялата си душа, а другата подобна на нея е да възлюби ближния като себе си (Мат. 22:36). Християнската любов се отличава от всяка друга любов по това, че е чиста, безусловна, безкористна и саможертвена. Такава я виждаме и в живота на йеродякон Игнатий. Обета да служи на Бога, който е дал при монашеското си пострижение и дяконското си ръкоположение, намира пряк израз в служението му на народа. Защото ”дякон” в превод от гръцки означава ”служител”.

Йеродякон Игнатий никога не е прекъсвал връзката си с Църквата – манастирите са негови убежища, духовниците – негови съработници, храмът и молитвата – извор на сила, вдъхновение и надежда в делото за освобождение на поробеното ни отечество.

Той редовно участва в богослужбите и много храмове са били огласяни от ангелогласното му пение. До последния си час йеродякон Игнатий редовно се е изповядвал и причастявал, не е забравил монашеското си звание, спазвал е своите обети и е въплъщавал в себе си християнските добродетели.

Смирен и благочестив, Апостолът проявявал до края на живота си удивителна монашеска скромност, аскетическо въздържание, целомъдрие, честност, жива християнска съвест и любов към всеки.

Завършва земния си път спокоен – опростен и примирен с Бога. В предсмъртните си минути се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов, който и го причастява със св. Христови тайни. В изповедта си Дяконът казва, че каквото е правил, го е правил за полза на народа и моли, ако в нещо е съгрешил, Бог да му прости, а на отец Тодор заръчва да го поменава в молитвите си като „йеродякон Игнатий”. Така ще го поменаваме и ние.

Родолюбие, вяра, честност, надежда в Бога, неотпадаща любов към ближния - много са добродетелите, на които можем да се поучим от йеродякон Игнатий. Споменът за него нека да ни окрилява и днес, когато трудно откриваме около себе си примери, достойни за подражание! Той да ни вдъхновява в живота ни, като съзнаваме, че „очите на Господа са върху ония, които Го обичат. Той е силна защита и яка опора” на всички, които пребъдват в Него.

Бог да дарува блажен покой на приснопаметния  йеродякон Игнатий в Небесното Си Царство!

 

 

  • 7 месеца по късно...
  • Модератор История
Публикува

Още нещо за Гоце Делчев. Засега без линк, защото съответната книга я имам само на хартия и нямах време да сканирам, а в нета я има само частично, но като имам възможност, ще сложа и скан.

Та с какво се занимава Гоце в Македония. Ами например да "оправя половия морал" на населението. Накратко - забрана на извънбрачните връзки. Няколко моми и невести с по-свободни за разбиранията на "социалиста" Гоце били "посинени от бой", а други чак "насечени на късове". Вярно е, че някои от тях се обвиняват в предателство, но акцентът на мемоарите е върху морала, т. е. не всички са били такива.

Плюс това е удобен повод да се наложат още глоби на населението, след като по преценка на ръководителите на организацията парите от доброволните вноски и от киднапинг не достигат. Да не говорим, че отвличанията, които самият Гоце осъществява се провалят с гръм и трясък поради непрофесионализъм.

Та накратко- идва при Гоце тайно някаква жена и се оплаква, че мъжът и си има любовница. Комитите викат нещастния любовчия, посмял да търси любов извън семейното огнище, строго го предупреждават да прекрати връзката си, заплашват го при рецидив и внимание - ГЛОБЯВАТ ГО С ДЕСЕТ ЛИРИ!

Малко над 60 грама злато в Македония, която е била съсипвана от ужасяваща бедност, от данъци, корупция и престъпност. За едно селско семейство е огромна сума. Е, предполагам, че не му е пукало, че децата му на този човек ще отгладуват, че жената ще понесе бой колкото може да носи от мъжа си веднага щом комитите си отидат или че "насила хубост любов не става".

Предполагам, че е имал морално удовлетворение, че е спасил морала и е събрал пари за организацията.

  • Модератор Военно дело
Публикува

Защо употребяваш думата "киднапинг". Не всеки е длъжен да знае английски. Още повече, в случая даже не става въпрос за преводна литература.

  • Модератор История
Публикува

Не си бил във фирма, където получаваш и-мейл дали си инволвнат в мийтинга в офиса.

  • Модератор Военно дело
Публикува (edited)
1 hour ago, Thorn said:

Не си бил във фирма, където получаваш и-мейл дали си инволвнат в мийтинга в офиса.

Не само аз, много други не са били. Барем да да беше добавил. "Обърках се". Всички сме хора и допускаме грешки. Аз също много често допускам глупави грешки при писане.

Тая нощ нещо ме кара на дълбоки мисли. Преди време обсъждахме траките и тяхното изчезване. Това което ти сега пишеш е чудесна демонстрация "ин риал тайм" как се е случило. Тракийския елит е считал, че Рим е центъра на света и с него може само да се дружи, после са сметнали, че техните герои и прадеди са недостойни за споменаване (няма нито един тракийски надпис в прослава на тракийски герои от миналото, а твоята тема е началото на този път- всички български герои се оказват просто малко значими глупаци). После започват да копират начина на живот и езика на римляните (твоята фраза за мийтинга и офиса). А накрая... само след 200 години траки вече няма... Днес само най тесните специалисти знаят нещо за тях... Сигурно един ден така ще стане и с българите... инволвнати в имейла и миитинга, пишещи разгромни постове за никому ненужни забравени варварски герои (които всъщност не са герои, а малко значими глупаци).

Въпросът тук е, дали ти лично осъзнаваш, че си част от процес и по важното, дали според теб той е правилен. А може пък наистина да е правилен, ето траките станаха гърци и векове техните потомци са живели щастливи и доволни в Новия Рим и неговите тракийски провинции. Може пък и на нас да ни е време да изчезнем като народ, инволвнати в мийтинга в Европа и САЩ...

 

Редактирано от Frujin Assen
  • Модератор История
Публикува

Не не съм се объркал. Киднапинг вече се ползва в българския, а аз съм обратното на пурист по отношение на език. А за траките не ме е еня. По въпроса за българите след 200 години - ако изкуственият интелект, който тогава ще управлява Земята прецени ще има българи, ако ли не - няма да има. Може и въобще хора да няма.

 

Но това е офтопик.

  • Потребител
Публикува
Преди 1 час, Thorn said:

Не не съм се объркал. Киднапинг вече се ползва в българския, а аз съм обратното на пурист по отношение на език.

Аз също съм за развитие на езика, но ако ще заемаме думи е по добре да е от руски, или въобще от славянски, или дори романски език. Английските думи хич не седят хубаво в Българския. Като като кръпки са. Например за алтернатива на българската дума "овлечен", далеч по естествено звучи руската "похитен" (то тя и широко се използва и от преводачите ни).  Докато киднап, кднапед, киднапинг ми звучи, като турска дума, която значи примерно плетене на рибарски мрежи...

  • Потребител
Публикува
On 31.08.2018 г. at 2:21, Thorn said:

Още нещо за Гоце Делчев. Засега без линк, защото съответната книга я имам само на хартия и нямах време да сканирам, а в нета я има само частично, но като имам възможност, ще сложа и скан.

Та с какво се занимава Гоце в Македония. Ами например да "оправя половия морал" на населението. Накратко - забрана на извънбрачните връзки. Няколко моми и невести с по-свободни за разбиранията на "социалиста" Гоце били "посинени от бой", а други чак "насечени на късове". Вярно е, че някои от тях се обвиняват в предателство, но акцентът на мемоарите е върху морала, т. е. не всички са били такива.

Плюс това е удобен повод да се наложат още глоби на населението, след като по преценка на ръководителите на организацията парите от доброволните вноски и от киднапинг не достигат. Да не говорим, че отвличанията, които самият Гоце осъществява се провалят с гръм и трясък поради непрофесионализъм.

Та накратко- идва при Гоце тайно някаква жена и се оплаква, че мъжът и си има любовница. Комитите викат нещастния любовчия, посмял да търси любов извън семейното огнище, строго го предупреждават да прекрати връзката си, заплашват го при рецидив и внимание - ГЛОБЯВАТ ГО С ДЕСЕТ ЛИРИ!

Малко над 60 грама злато в Македония, която е била съсипвана от ужасяваща бедност, от данъци, корупция и престъпност. За едно селско семейство е огромна сума. Е, предполагам, че не му е пукало, че децата му на този човек ще отгладуват, че жената ще понесе бой колкото може да носи от мъжа си веднага щом комитите си отидат или че "насила хубост любов не става".

Предполагам, че е имал морално удовлетворение, че е спасил морала и е събрал пари за организацията.

Торн пак си не обективен.  Сега без ни най-малко да влизам  в ролята на адвокат на Георги Делчев , да ти припомня за ужасните условия на живот в македонските села в края на XIX век. И по точно порядките създадени от самите селяни. Селянинът се отнасял към жена си по зле от добитък, карал я да работи непрекъснато и то най-тежка работа, живеел в невероятна мърсотия, хигиенни навици - никакви , обитавал  в едно помощение с домашни животни , непроветрявано, нечисто, което водело до висока смъртност сред децата и т. н. Точно за повишаване на битовата култура сред селяните се заема ВМОРО и то постига забележителен напредък. Разбира се , че нещата поне в началото не са ставали с благо и со кротце, но ефектът е бил видим. Та споко ...за да бъде глобен с 10 лири значи е преценено , че въпросния Казанова е в състояние да ги плати , а самата организация е будела достатъчно респект та потърпевшия едва ли би пребил жена си от бой.....

  • Модератор История
Публикува

Силно се съмнявам да е било преценявано по тоя начин. Просто ВМРО е искало да контролира ВСЕКИ АСПЕКТ от живота. Фанатици.

 

  • Потребител
Публикува
Преди 23 минути, Thorn said:

Силно се съмнявам да е било преценявано по тоя начин. Просто ВМРО е искало да контролира ВСЕКИ АСПЕКТ от живота. Фанатици.

 

Праскаш глупости без да си информиран и без да прочетеш ! Важно е да поплюем по българите, при теб е тенденция забелязвам. Айде да се информираме малко, защо се забраняват извънбрачни връзки от ВМРО ? Защо ВМРО прави това и онова винаги си има причина. Лесно се дават определения иначе. 

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 2 часа, bulgaroid said:

Защо ВМРО прави това и онова винаги си има причина

Между другото - и онова, което е "направила" БКП... или германските национал-социалисти..., или Сталин - винаги всяко действие си е имало "причина"...

И най-големите простотии, садизми, идиотизми... или геройства... - всичко си има "причина", някаква си. Зад всяко убийство задължително стои "причина". Всеки субект в действията си се води от усещането ( и заблудата си) че е прав, че всяко негово действие има съвсем реална и оправдателна "причина" (мотив)

Дали ще е престъпление... или ще е геройство - вече зависи от гледната точка, и според една или друга идеология. Едно и също действие, спрямо гледната си точка на разглеждане - се окачествява и етикетика като - някакво си.

Въпроса е - че всяка гледна точка ( и субекта който се асоциира и идентифицира чрез нея) сякаш 'настоява' непрекъснато да се валидира като "правилна". А винаги е само относителна и условна.

Който и да е етикет - не е действието, нито е резултата - а са отношението на Етикетиращия, спрямо Етикетираното...

Редактирано от ramus
  • Модератор История
Публикува
Преди 3 часа, bulgaroid said:

Праскаш глупости без да си информиран и без да прочетеш ! Важно е да поплюем по българите, при теб е тенденция забелязвам. Айде да се информираме малко, защо се забраняват извънбрачни връзки от ВМРО ? Защо ВМРО прави това и онова винаги си има причина. Лесно се дават определения иначе. 

Защо се забраняват?

  • Потребител
Публикува
On 4.09.2018 г. at 1:10, Thorn said:

Защо се забраняват?

Е ...как така защо се забраняват ? Нали ВМРО имаш в предвид ? Хубава работа .....след Голямата война  България доколкото си спомням е от губещата страна , а пък Србия печели и става Югословенско кралство ( на сърби словенци и хървати) , което не сака бугарски организации на Вардарска Бановина . Зад гърба и са малката и голямата Антанта. Сандо Стамболийски козирува и...изпълнява .  След убийството на Тодор Александров е Ванче Михайлов , Мелпомена Кърничева , свестяването, терора  и новия курс.  Натам с комунистите също работата не ..джала.  Ама....Торне ти знаеш ли ги тия работи или...ще стреляме напосоки. Организация нелегална ...това не е общество на чест , морал , и съвест . 

  • Потребител
Публикува
Преди 19 минути, bulgaroid said:

Гледам ВМРО и освободителното движение ти е тъмна Индия и даже и Индокитай в прибавък.:ag: Около 1900г. ВМРО е организиран като вездесъща сила на българите,навсякъде където има българи има комитети и чети. Организацията се опира на Бълагрия и Екзархията, откриват се църкви и училища създават се чети и се обучават хора. Дисциплината е била желязна и най-малкото провинение са наказва жестоко, те са разбирали ,че само това е начина и нищо друго. Трябва да отбележим,борбата не е била само с Турция, всеки мюсюлманин е бил потенциален противник без значение дали е турчин,албанец или помак. Отделно българите са били най-бедното и онеправдано население много от тях са закрепостени или насила задължавани да работят на чифлици и не само. Цели села са задължавани да работят на разни местни величия. Земята и благата са били в чужди ръце и българите са били или малоимотни селяни или ратай, гурбетчийството е било масово явление. Като цяло българите са най-бедната част от населението на Македония. В Одринско положението е по-различно,там имаме богати села, и доста заможни българи. Обаче освен Турция имаме и други врагове и на първо място са гърците с тяхната Патриаршия, и по-късно андаратите. Патриршията разполага с по-голям ресурс и свободата да открива училища и църкви където пожелае ,отделно се ползва с покровителството на турците. Гърцизирането придобива заплашителни размери точно в описания период, когато гръцкия не помага пристигат андаратите и избиват всички недоволни,кланетата достигат такива размери,че турците са принудени да се намесят и да ги озаптят,към 1907г. Другата голяма заплаха са албанците, тяхната експанзия изтласква българите от цяла Албания и към 1910г. имаме българи само в най-източните части. Проблема е толкова сериозен,че срещу албанците се изправят не само българите ами и помаците и турците, албанските банди са били пословични грабители. Друг враг е Сърбия,която чрез консулства и прилични парични суми привлича хора за каузата си. Сръбските чети също налагат терор срещу българите в Македония и се налага да се отделя ресурс за борба срещу тях. Да не забравя и румънската пропаганда, да добавим и руската дипломация която е срещу българите в Македония и картинката става пълна. При това положение само дисциплината и спазването на строги правила са спасението на българите. Специално за извънбрачни връзки или изобщо безбрачни се отделя специално внимание. Тъй като българите са най-бедни и онеправдани не е трудно да се предположи,че другите имат предимство и затова българите са задължени да се женят помежду си за да не отпадат хора,поради брак или смяна на религия или народност. А това е лесно, с бои и убийства много хора сменят и вяра и народност, има конкретен случай на избиване на 40 българи тръгнали на работа в Гърция от андарати в Костурско, убиват ги просто защото са българи. 

Иначе определения се дават лесно, ама що е така не се мисли. Тия хора са подложеи на такъв натиск какъвто не можеш да си представиш ама по-лесно е да плюеш по Гоце и другите, . .. а да не забравя, тая книга дето си я чел, си я късай кротко за тоалетна хартия.

Глупости.....Това ми лъха на пропаганда....Всички зли, всички против, нас само ние горките бъргари сме невинни великденски агънцета....

Глупости или по-скоро най-примитивна фашистка пропаганда....

СМСМ

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!