Демитологизиране на митологизирани герои

[tantin]

Хубава тема сте си отворили тука. Досега не бях поглеждал. А и не обещавам да погледна назад... Уважавам Втори след Княза.

Като чета негови постинги все едно че аз съм ги писал..

Това рядко се случва.

Но нека кажа за Вазов и Славейков.

И двамата са ми слабост.

И двамата са толкова вградени в българската идентичност, че майка плаче..

Кой е по- по-...

Ами че Славейков е по-старшия, по стария.

Но пък възхода на Вазов е след освобождението.

Тоест говорим за различни времена.

Примерно Софроний Врачански - най големия будител.

Но сина му или внука Стефанаки Богориди остава на служба в Османската империя.

Вазов е особен чишит... Четеш го. Мислиш си че го разбираш и все остава нещо недоразбрано.  Все ще те изненада с нещо.

Може би най- неподправен е Захари.. 

Моето четене и любовта към четенето тръгна от Захари .

Вазов ми беше труден. ... Това "под игото" 5 пъти съм го почвал, прекъсвал, продължавал, насилвал се да го свърша и т.н....

Докато Захари съм го чел на един път.  

Тежък е Захари, но това е живота. За по-леко се чете бай Ганя на Алеко.. Кога четох байГаня все съм се смял на глас и май все образа на един от дядовците ми интерпретирах в него..

За съжаление Алеко са го утрепали в онези времена.

Едва ли има какво много да добавя. 

Разказите на Вазов са превъзходни.

Вазов има няколко тома с разкази.. Четат се с лекота и интерес..  Вазов е превъзходен. Но прехлавеното "под игото" е най-трудното и най тежко за четене..  Това от мене..

[др-бр]

Преди 21 часа, Втори след княза said:

Наистина, неразгадаеми са пътищата на Нобеловите награди. На всеки конкурс също. Това за обективни критерии са голи приказки. Така че не мога да кажа кое прави някого подходящ за Нобел или Мис Свят. Интересно е българското неучастие- тук 

Към това, че Вазов е разбираем за българите бих добавил, че е по- интересен и за света. Обяснил съм защо мисля така. Ще илюстрирам с цифри: Статии за Вазов в Уики има на 50 езика. За Славейков- на 17. За съжаление, Вазов е пострадал от вътрешни тесногръди критици, а Яворов е особено ощетен- никога не е предложен, а е изключителен, вероятно оценката за личния му живот е повлияла.

Това си заслужава разговор, но за съжаление не е по темата. Става дума за това, че динамиката на развитието на литературата е стъпала от устойчивост и промени. Класици и романтици. Традиции и революции. Винаги се цени да има нещо познато и нещо ново в различни пропорции. Когато нещо е съвсем ново като смисъл и изразни средства, то не се приема, както и ако е банално, без капка новост.

Ето поетите, които творят между Освобождението (честит празник) и Първата световна.

Мара Белчева, Димитър Бояджиев, Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Иван Йончев, Трифон Кунев, Николай Лилиев, Елин Пелин, Димитър Подвързачов, Емануил Попдимитров, Пенчо П. Славейков, Петко Тодоров, Теодор Траянов, Кирил Христов, Цанко Церковски, Пейо Яворов, Христо Ясенов,

Види се, не всички са западнофили. Да, има последователи на модни течения, черпещи идеи от Запада, но ето- Подвъзачов превежда от руски, а Лилиев е близък с толстоисти. Вазов... знаеш. Искам да кажа, че поетите са под влияние на литературни настроения в страната, измежду горните- символизъм, модернизъм, но това не е западнофилия, както и реализмът след 1944 не е русофилия. 

Край на офтопика.

Ето едни разсъждения на Антоанета Алипиева тук, препратено от тук. Има и други изследвания.

И когато от Мисъл се противопоставят на Вазов и фаворизират Пенчо, те залагат на един мит, а не на една истина.

Западнофилството си е твоя "термин", с неясно какво значение. Или по-точно ти си решаваш какво да влагаш в него. Аз ти говоря за влияния, каквато мисля беше и твоята идея.  Пак казвам, реално всеки български творец получил възможност да учи в чужбина след освобождението го прави някъде на запад, където попива това до което е достигнала тогавашната западна мисъл.Не отиват да учат в Одеса или Москва. Явно има защо. Подвързачов не е имал възможност да ходи никъде, но в неговото издание обединява именно поетите символисти. Лилиев пак е учил на запад. 

Славейков го митологизира след смъртта му. Хора като известния критик Боян Пенев. И да, несравним е с Яворов. Но не това беше въпросът.

[Втори след княза]

Преди 2 часа, др-бр said:

Пак казвам, реално всеки български творец получил възможност да учи в чужбина след освобождението го прави някъде на запад, където попива това до което е достигнала тогавашната западна мисъл.Не отиват да учат в Одеса или Москва.

Държавна политика. Отпускат се средства за пребиваване на Запад.  И Лилиев ходи, но попива и толстоизъм. В този смисъл може да отидеш на запад, а да останеш русофил. Ако си прочел статията на Алипиева, там разглеждайки сблъсъка на българина със запада, авторката пише

Цитирай

И разказвачите, и бай Ганьо се връщат назад в Родината, за да осъществят себе си, всички те /но в различна степен/ усещат чуждостта на другия, небългарския свят.

Пенчо също се връща. Носи някакви идеи, които не биват широко приети. Освен чужд за Европа, той става чужд и за България. Какво мислиш по това?

[tantin]

Преди 42 минути, Втори след княза said:

Пенчо също се връща. Носи някакви идеи, които не биват широко приети. Освен чужд за Европа, той става чужд и за България. Какво мислиш по това?

На това му викат алиенация. То е по-скоро персонално, отколкото групово. Но в определена степен може да се говори и за групова алиенация,  диференциране, самоопределяне.  Пенчо изглежда да е твърде модерен за онова време, дето все още се е налагало да се бият хората, да се пролива кръв и прочие. По онова време е пълно с такива поети, недоразбрани, борци за това и за онова.. Дебелянов, Яворов ..  Това е докато навлезе капитализма и установи новите правила.  Но и капитализма хич не бива приет радушно, раждат се пролетарските борци, Вапцаров, Смирненски..   Естествено най-добре се приспособява към капитализма националния герой бай-Ганя...  

[др-бр]

Преди 4 часа, Втори след княза said:

Държавна политика. Отпускат се средства за пребиваване на Запад.  И Лилиев ходи, но попива и толстоизъм. В този смисъл може да отидеш на запад, а да останеш русофил. Ако си прочел статията на Алипиева, там разглеждайки сблъсъка на българина със запада, авторката пише

Пенчо също се връща. Носи някакви идеи, които не биват широко приети. Освен чужд за Европа, той става чужд и за България. Какво мислиш по това?

Хайде сега докажи, че всички все с държана стипендия са заминавали, но иначе сърцето ги е теглило към Русия.  Тук можем да се замислим и защо са давани степендии именно за Западна Европа. Дори и при русофилски правителства. Не е ли защото там е прогресът? Ако разгледаш биографиите на български творци след освобождението те обикалят Европа. Учат при един или друг философ. Влияят се от Еди кой си западен творец. Как пък никой не е последовател на някой руски философ или писател. Както видяхме Лилиев бил толстоист. Значи неговите идеи са били известни.Ама други известни имена с такива интереси не знаем. 

За да остане някой русофил трябва преди това да е станал такъв. И тук вече е гадаене. Освен това какво ще да е русофилия? Едно е чувството на признателност и близост с братския руски народ, каквото мнозина са изпитвали. Друго да търсиш модели за подражание в икономически изостаналата и цивилизационно закостеняла тиранична Руска империя. Но що пък не, след като и сега русофилите масово живеят на запад и не си и помислят да идат в Русия. Често не знаят руски и нямат руско в дома си.

За Пенчо ще кажа, че вече си противоречиш. Нали Славейков бил пример за творец награждаван на запад, но не особено познат и приет тук. Както стана ясно е избран в жестока конкуренция с Народния поет и ти сам каза, че бил митологизиран. Всичко това не се връзва със сегашните ти твърдения. 

Точно идеите на Славейков, неговата критика отразена в сп.Мисъл са тези, които разбунват духовете и поставят нови основи. Значението на литературното му творчество е дискусионно. Но няколко години след смъртта му Боян Пенев го нарича най-добрия български поет. Съответно както казах вече, бил е достатъчно популярен сред културните кръгове.

И вече мисля, че преливаме от пусто в празно и много се отдалечихме от първоначалната ти теза и моите реплики към нея.

Редактирано Март 4, 2023 от др-бр

[Втори след княза]

Преди 9 часа, др-бр said:

Хайде сега докажи, че всички все с държана стипендия са заминавали, но иначе сърцето ги е теглило към Русия.

Хи- хи. Това не е мое и не искам да доказвам.

Другото, което пишеш е със смисъл, несъмнено.

Преди 9 часа, др-бр said:

мисля, че преливаме от пусто в празно и много се отдалечихме от първоначалната ти теза и моите реплики към нея.

ОК.