Търново е избрано за столица на България през 1879 година

[nik1]

Предлагам примирие между "регионите" - с тракийски танци, с граовско хоро,  и с "Елено моме" в изпълнение на "българогласни" (наследници на егейските българи) от днешна Гърция

.

 

 

 

 

 

[dora]

On 18.01.2020 г. at 15:08, nik1 said:

София не притежава последното, носн-сенс да се мисли, че градът е можел да се развие като водещ град в България на база на развитието на регинална аграрна икономика

София няма как да се развие на основата на регионална аграрна икономика, защото освен софийското поле регионът е чукар. Няма условия за мащабно земеделие, нито откъм климатични условия (нищо не вирее - освен "компири" -  и плодовете, и зеленчуците , и лозята, и тютюнът, и като цяло всичко на България идва от съвсем други краища), нито откъм почви. Традиционният поминък на населението по него причина е пастирство и гурбетчийство, както и някои занаяти. Шоплукът не е богат край, напротив. Беден е. Този тип бит реално е изградил шопския характер - сурови хора, недоверчиви, прагматични, но и с много силно чувство за хумор. Хумористичните народни песни като цяло са от шоплука и това е естествено: няма как без чувство за хумор хората да оцеляват в тази мизерия. Ако не беше мизерия, нямаше да ходят на гурбет, щяха да си стоят при жените и децата си. Гурбетът пък обаче ги е направил по-отракани, обръгнали на всичко, свинкали еднакво да прозират лаладжийството на всички по целите земни кълбета, както пак казваше баба ми. Шопкините пък, отглеждащи сами децата си, докато мъжете им са на гурбет, са серт жени  - не мож им скръцна със зъби и сложи ги на мястото им. Това много ясно личи и в начина на пеене, и в нрава изобщо. Потърсете "Чичовите конье" и ше видите точно този нрав.

За пояснение: от едната страна на рода си съм шопкиня. От другата - от Плевен (но от четири поколение и на този род живее в София, ако бях в родината, поколенията щяха да са пет ), така че можете да ме пишете софиянка отвсякъде . И това за бедния, мизерен край го казвам съвсем отговорно.

Затова и шопската ми баба (макар с висше образоеание) бе не готвачка, а магьосница.  Няма човек, който като нея да може да направи от нищо - нещо, от пълния глад през лукановата зима, че и през виденовата - ястия, които да изхранват не само цялото ни семейство, ами и някои от роднините.... Такъв талант се добива само в тотална мизерия, дълбоко назад в историческата си памет.

От по-съвременна гледна точка, никоя книга не може да даде на човек от други части на България по-точна представа какво представлява софийският тип характер, манталитет, от тази книга:

http://ciela.bg/books/book/razkazi-na-edno-sofijsko-kopele/589

Макар историите в нея да са съсредоточени в 1960-те, 1970-те и донякъде 1980-те, нищо не описва светоусещането на софиянеца по-добре. трудно е да го формулирам, но някакъв сложен вид духовна нега, прикрита под обръгнал, но деликатен цинизъм. Хора хем  арогантно честни, хем непрозрачни, но никак непросто устроени.

Костенурка е софиянецът - това е най-близкото сравнение, което ми идва наум. Не откъм лежерност - шопът е свикнал животът му непрекъснато да се срива в мизерия, и да трябва да бъде построяван от нищото, да я човърка тая жестока, кална земя, и  от това да не произлиза нищо, само "компири", да се бъхте, отново и отново, и пак същото (това е и причината, за разлика от други краища, софиянецът любовна връзка със земята да няма, затова и това население толкова лесно се урбанизира). А откъм твърда външна обвивка

Редактирано Януари 19, 2020 от dora

[resavsky]

Само по себе си обаче Софийското поле у достатъчно плодородно.

[dora]

Преди 1 час, resavsky said:

Само по себе си обаче Софийското поле у достатъчно плодородно.

Не е. Вижте къде традиционно се отглеждат плодовете и зеленчуците.

Сливи, кайсии, ябълки, праскови - другаде. В София праскова не може да стане посмъртно. Садиш дърво, получаваш костилка с обелка...

Дини, пъпеши - никакъв шанс.

Лозя - малко, само на мускули, не в софийското поле. Чукарът обаче е глиненопесъчлив и беводен, водата не се задържа... Слънцето го пърли безмилностно...'Лозе на баир" - нали имаше такава приказка за "напразни надежди" ...

Тютюн - нула.

Домати - в София не мож бодна едно коренче домат в земята и отгледа разкошни, розови домати. Може, но в парник.

Краставици - искат вода.

Жита  и житни култури - житницата е друга - Добруджа.

Компири и лук - това е . А, и рапица, овес. Нищо от тези култури не може да се използва за някакъв икономически разцвет....

Със съвременни земеделски методи - може би. Но с традиционните - не.... Помислете какво е традиционнно "софийско"..... аз не се сещам за нищо. Освен "Софийско пиво" и "софийска баница", не ми хрумва изобщо

Ето, вижте какво пише за културите в публикация на министерството на земеделието (но това е сега, със съвременните земеделски методи, специално подбрани култури, които да виреят, и т.н.)

През стопанската 2011/2012 година на територията на областта са засети следните култури и получени средни добиви от тях:

№	Култури	Засети площи   дка	Среден добив   кг/дка
1	Пшеница	64 538	365
2	Есенен ечемик	10 205	375
3	Пролетен ечемик	1 227	234
4	Овес	4658	202
5	Рапица	7 100	170
6	Тритикале	1 360	221
7	Маслодаен слънчоглед	37 018	137
8	Шарен слънчоглед	1249	174
9	Царевица зърно	24 945	339
10	Царевица - силаж	400	436
11	Картофи	680	389
12	Грах	314	200
	Общо:	153 694	-

 

 

Редактирано Януари 19, 2020 от dora

[dora]

Преди 1 час, dora said:

Не е. Вижте къде традиционно се отглеждат плодовете и зеленчуците.

Сливи, кайсии, ябълки, праскови - другаде. В София праскова не може да стане посмъртно. Садиш дърво, получаваш костилка с обелка...

Дини, пъпеши - никакъв шанс.

Лозя - малко, само на мускули, не в софийското поле. Чукарът обаче е глиненопесъчлив и беводен, водата не се задържа... Слънцето го пърли безмилностно...'Лозе на баир" - нали имаше такава приказка за "напразни надежди" ...

Тютюн - нула.

Домати - в София не мож бодна едно коренче домат в земята и отгледа разкошни, розови домати. Може, но в парник.

Краставици - искат вода.

Жита  и житни култури - житницата е друга - Добруджа.

Компири и лук - това е . А, и рапица, овес. Нищо от тези култури не може да се използва за някакъв икономически разцвет....

Със съвременни земеделски методи - може би. Но с традиционните - не.... Помислете какво е традиционнно "софийско"..... аз не се сещам за нищо. Освен "Софийско пиво" и "софийска баница", не ми хрумва изобщо

Ето, вижте какво пише за културите в публикация на министерството на земеделието (но това е сега, със съвременните земеделски методи, специално подбрани култури, които да виреят, и т.н.)

През стопанската 2011/2012 година на територията на областта са засети следните култури и получени средни добиви от тях:

№	Култури	Засети площи   дка	Среден добив   кг/дка
1	Пшеница	64 538	365
2	Есенен ечемик	10 205	375
3	Пролетен ечемик	1 227	234
4	Овес	4658	202
5	Рапица	7 100	170
6	Тритикале	1 360	221
7	Маслодаен слънчоглед	37 018	137
8	Шарен слънчоглед	1249	174
9	Царевица зърно	24 945	339
10	Царевица - силаж	400	436
11	Картофи	680	389
12	Грах	314	200
	Общо:	153 694	-

 

 

 И тук, ако прочетете внимателно, ше видите, че почти нищо не се отглежда в София, и до ден днешен. Въпреки близостта до такъв голям град, крайградското земеделие успява да произведе само около 3 процента от зеленчуците (и то късните), сравнете с Пловдив и Пазарджик с 25%.....  http://geografia.kabinata.com/19.htm.

За плодовете да не говорим, нищо не е от София....

[nik1]

Преди 3 часа, dora said:

София няма как да се развие на основата на регионална аграрна икономика, защото освен софийското поле регионът е чукар. Няма условия за мащабно земеделие, нито откъм климатични условия (нищо не вирее - освен "компири" -  и плодовете, и зеленчуците , и лозята, и тютюнът, и като цяло всичко на България идва от съвсем други краища), нито откъм почви. Традиционният поминък на населението по него причина е пастирство и гурбетчийство, както и някои занаяти. Шоплукът не е богат край, напротив. Беден е. Този тип бит реално е изградил шопския характер - сурови хора, недоверчиви, прагматични, но и с много силно чувство за хумор. Хумористичните народни песни като цяло са от шоплука и това е естествено: няма как без чувство за хумор хората да оцеляват в тази мизерия. Ако не беше мизерия, нямаше да ходят на гурбет, щяха да си стоят при жените и децата си. Гурбетът пък обаче ги е направил по-отракани, обръгнали на всичко, свинкали еднакво да прозират лаладжийството на всички по целите земни кълбета, както пак казваше баба ми. Шопкините пък, отглеждащи сами децата си, докато мъжете им са на гурбет, са серт жени  - не мож им скръцна със зъби и сложи ги на мястото им. Това много ясно личи и в начина на пеене, и в нрава изобщо. Потърсете "Чичовите конье" и ше видите точно този нрав.

За пояснение: от едната страна на рода си съм шопкиня. От другата - от Плевен (но от четири поколение и на този род живее в София, ако бях в родината, поколенията щяха да са пет ), така че можете да ме пишете софиянка отвсякъде . И това за бедния, мизерен край го казвам съвсем отговорно.

Затова и шопската ми баба (макар с висше образоеание) бе не готвачка, а магьосница.  Няма човек, който като нея да може да направи от нищо - нещо, от пълния глад през лукановата зима, че и през виденовата - ястия, които да изхранват не само цялото ни семейство, ами и някои от роднините.... Такъв талант се добива само в тотална мизерия, дълбоко назад в историческата си памет.

От по-съвременна гледна точка, никоя книга не може да даде на човек от други части на България по-точна представа какво представлява софийският тип характер, манталитет, от тази книга:

http://ciela.bg/books/book/razkazi-na-edno-sofijsko-kopele/589

Макар историите в нея да са съсредоточени в 1960-те, 1970-те и донякъде 1980-те, нищо не описва светоусещането на софиянеца по-добре. трудно е да го формулирам, но някакъв сложен вид духовна нега, прикрита под обръгнал, но деликатен цинизъм. Хора хем  арогантно честни, хем непрозрачни, но никак непросто устроени.

Костенурка е софиянецът - това е най-близкото сравнение, което ми идва наум. Не откъм лежерност - шопът е свикнал животът му непрекъснато да се срива в мизерия, и да трябва да бъде построяван от нищото, да я човърка тая жестока, кална земя, и  от това да не произлиза нищо, само "компири", да се бъхте, отново и отново, и пак същото (това е и причината, за разлика от други краища, софиянецът любовна връзка със земята да няма, затова и това население толкова лесно се урбанизира). А откъм твърда външна обвивка

Благодаря за включването , Дора!

Написаното и подчертаното  се вижда в танците на шопите (отделяне нагоре от земята), така както се вижда връзката на тракиеца със земята.

Друга разлика е тракиецът/тракийската вплитат празникът с  работата ("месенето"' и "точенето" например е много характерно за жените за много тракийскиче  танци)  и на танците са радостни  и усмихнати (пак  за разлика от шопите) . 
Оттук прозлиза и "айляка" на Пловдив

 

Най-кратко за манталитета и светогледа на тракийците/за тракийките - вижте във втората връзка/ е написано тук:

http://www.vitohoro.ansambalsofia6.com/Тракийска_фолклорна_област-2-4.html

https://www.aktsent.com/trakia

Аз самият съм тракиец от 5+  поколения , по всички  "дядови" и "бабини" линии.

 

 

 

Редактирано Януари 19, 2020 от nik1

[nik1]

Айляк: "Това е състояние на духа, характерно за Пловдив" отговаря Ася. "Достигаш го, когато правиш нещата, на които си се посветил, със спокойствие": отпускаш се в това, което вършиш и се оставяш да те залее като поток. 
Отпуснете се, вие сте в Пловдив. Твърди се, че хората тук имат свой собствен вътрешен мир. Перфектното състояние на спокойствие,мир и радост от живота е айляк."

Редактирано Януари 19, 2020 от nik1