Историята на НУРС въздух-въздух

[Frujin Assen]

Още в края на 40 те в САЩ ситуацията станала доста неприятна, когато станало ясно, че методите за борба с авиацията на противника вече не устройвали не само военните, но и политиците. Защо? Ами защото станало ясно, че дори само един пропуснат бомбардировач с атомна бомба може да натвори страшни неща. По това време вече всички знаели що е то атомно оръжие и на какво е способно. От друга страна при увеличените скорост и височинност на полета картечно-оръдейното въоражение вече започнало да се явява недостатъчно. Идеята за използване на 75 мм оръдия била изпробвана още през ВСВ. Оръдието било мощно, но силно падала скорострелността. Когато ставало въпрос за поразяване на бавно летяща армада това все още било използваемо, но против единична скоростна цел вече било почти неизползваемо. Управляемите ракети давали големи надежди, но били в зачатък, а оръжие било нужно още сега. Инжинерите достигнали до една мисъл- неуправляеми ракети, и при това повече. Така на бял свят се появила 70-мм НУРС Mk 4 FFAR, известни като"Mighty Mouse".

Смисълът на идеята бил в количеството ракети. Няколко десетки (до 104 броя) неголеми (дължина 120 см и тегло 8,5 кг) ракети с 2,5 кг взривно вещество имащи скорост около 450 м/сек и далечина на стрелбата 3,4 км. Облакът от осколки който такава ракета създавала можела да унищожи гарантирано всеки бомбардировач. Приятен бонус било, че с тези ракети можело да се стреля извън досегаемостта на отбранителните картечно-оръдейни точки с които били снабдени бомбардировачите. Разбира се, колкото по далеч се стреля, толкова по малък е шанса да се улучи нещо. Предполагало се, че двойка прихващачи имат нелоши шансове да унищожат атомен бомбардировач.

С тези ракети били въоражени прихващачите F-86D, F-89, F-94C, и канадските CF-100. Даже след появата на F-102 Delta Dagger въоражен с първата управляема ракета въздух-въздух AIM-4 Falcon поставили на него 24 Mk.4 FFAR. Появата първоначално на AIM-7 Sparrow, а впоследствие и на AIM-9 Sidewinder окончателно прекратили кратката кариера на Mk 4 FFAR. Прочее ракетата се оказала много добро оръжие и станала родоначалник на всички американски 70 мм НУРС въздух-земя включително и на съвременните Hydra.

Ефективността на това оръжие в крайна сметка се оказала по ниска от очакваната, ракетите летели накъдето си искат и били ефективни едва ли не когато се стреля с тях в упор. Американците определено извадили късмет, че не се наложило с това оръжие да спират съветските атомни бомбардировачи. Колкото до СССР там такова оръжие не се разработвало. Руснаците още през ВСВ се опитвали да използват НУРС против самолети и бързо осъзнали тяхната безполезност.

F-84D с пакет ракети

 

F-94 с отворени ракетни пакети

 

 

[Joro-01]

Не може да няма "+"

[КГ125]

Че то изначално е ясно, че няма да има добра ефективност това по простата причина, че целта е подвижна и то високо подвижна и бързо се мести. Как не са се сетили? 

Въздух - земя НУРС е друго - там се прицелва по наземни обекти с определена площ и - бам бам бам бам бам бам бам бам бам бам бам ... Защото там и да има подвижни цели, като МПС, те не се местят така бързо както един самолет във въздуха, който на всичкото отгоре се мести и във всички посоки. 

Обаче материалът е УНИКАЛЕН! 

 

[Б. Киров]

Фружине, а можеш ли да свържеш тази тема с управляемите ракети и тяхната история? Доколкото знам първите такива комплекси са били германски по времето на ВСВ, но не знам докъде са стигнали в разработките им. Това което съм чел е, че чак към средата на 50-те години на 20 век руснаците и американците правят първите зенитни комплекси на базата на пленени германски, с една дума крадат идеята и я копират. Руските са "Двина", много успешен комплекс с богата история от войната във Виетнам и войните в Близкия изток. За американския аналог не знам нищо.

[Frujin Assen]

Киров, както се казва бъркаш двата щата.

Тук става въпрос за ракети въздух-въздух, а това за което ти говориш е земя-въздух. Да, германците разработват управляемата ракета Васерфал (Водопад), която е била нещо като умалено копие на Фау-2. Най сериозния проблем на тази ракета било радиокомандното насочване, което много често се сривало. В САЩ се опитали да построят нейно копие и да я използват (програмата Хермес), но срещнали значителни трудности. Към началото на 50 те окончателно станало ясно, че родното ракетостроене е надминало немското и проекта бил прекратен. Само за илюстрация, от 40 експериментални пуска напълно успешни били 14. Тоест, ракетата била твърде сурова като технология даже през втората половина на 40 те. При германците тези цифри били още по лоши, от над 50 пуска едва 5 били успешни. Колкото до руснаците, те използвали тази технология за производство на ракети земя-земя. Американците имали две програми за създаване на ракети, армейската Найк и флотската Бамбалби. Първата ЗУР била Мим-3 Найк Аякс приета на въоражение през 1953 и произведена в огромни количества, тъй като била сравнително опростена.

 

Първите руски ракети са С-25 Беркут (1955), а С-75 (Двина) са от 1957).

[piston79]

On 8/21/2017 at 22:59, КГ125 said:

Че то изначално е ясно, че няма да има добра ефективност това по простата причина, че целта е подвижна и то високо подвижна и бързо се мести. Как не са се сетили?

 

Бомбардировачите не са особено маневрени...

[piston79]

Интересен "опит" за използване на нурсовете..

 

https://en.wikipedia.org/wiki/Battle_of_Palmdale