Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребители
Публикува (edited)

Tестостерон vs Окситоцин. Гени, поведение и ментални заболявания - диаметрален модел.

 

Направих си труда да преведа една интересна за мен публикация, заглавието по-горе е мое.  Попаднах на материала и на сайта, когато дискутирахме в темата за "Одомашяването на Хомо Сапиенс", и по-специално когато се разглеждаха случаите на "недостатъчно одомашяване" (метафорично казано, се отнася за хората страдащи oт ASD-спектъра заболявания) и случаите на "хиперодомашяване" (метафорично казано се отнася за хората, страдащи oт  болести от "менталистичния" спектър- шизофрения, параноя,биполярно разстройство,депресии)

 

 

Тестостерон v Окситоцин: Хормоналните съобщения се конфликрат диаметрално в умствения живот и умствените болести.


Проблемът с теориите, които започват с гени и след  това продължават да се опитват да обяснят сложните психически явления като психоза или аутизъм е в начина, е че те ви оставят да питате какво, ако изобщо има нещо, изпълва това което се намира между гените и сложните психически явление?

Отговорът на всичко това , разбира се,  е епигенезата на централната нервна система, която изгражда мозъци според инструкциите, написани в ДНК. Един базов начин, по който ДНК прави това, е като кодира невропреносители, растежни фактори и други агенти, които контролират и регулират експресията на гените в развитието на мозъка. Поразителен пример за последното е предмет на наскоро представена от колегата ми Бернар Креспи. Писайки с Питър Хърд, той показва, че GTF2I - ген който кодира общия транскрипционен фактор IIi, се изразява силно в мозъка и че вариациите в неговата експресия осигуряват неврогенетична основа за социалната комуникация и социалната тревога както сред индивидите в здрави популации в синдрома на Уилямс ( хората с този синдром проявяват учудваща липса на страх от непознати, съчетана с безразборно приятелство и изключителна гъвкавост, това са така наречените „елфи”).

Хормоните са друг пример за биологични фактори, които преодоляват разликата между ДНК и поведение, но са широко неразбрани. Хората мислят за тях като магически отвари, притежаващи вътрешна сила да ни правят по-мъжевени , например  в случая на андрогените, (като тестостерон), но всъщност  те имат много голямо знание за тялото, мозъка и поведението. Тестостеронът от друга страна е несложна  молекула, която се различава от феминизиращата си алтернатива, естрогена, само с един атом. Може ли един атом да промени магическата отвара толкова?

Истината е, че хормоните са химически послания, които, както всяко послание, трябва да бъдат получени, за да имат някакъв ефект. Класическият пример за това е синдромът на андрогенна нечувствителност, който води до това, че човек изглежда женствено, но всъщност е хромозомно мъжки и има мъжки нива на тестостерон, надвишаващи нивата, които се откриват при жените, и всичко това благодарение на пълната липса на тестостеронови рецептори.  

Рецепторите  за хормоните , на които отговарят, се кодират в ДНК и техният брой и характеристики са от решаващо значение за начина, по който се приемат и тълкуват хормоналните съобщения.
Например, вариациите във  V1aR, ген за вазопресиновия  рецептор, обясняват защо прерийните говеда са моногамисти, но ливадните волове са безразборни.

Това означава, че природната селекция получава две ухапвания на черешата, така да се каже, когато става въпрос за хормони. Селекцията  може да въздейства върху гените, участващи в образуването на хормона (в случая на тестостерон, за който няма отделен ген като такъв, се касае до гени,  отговарящи са ензимискоро редица ензими, които го синтезират от холестерол). Но селекцията  може да действа и върху гените, които кодират рецепторите (в случая на андрогенния рецептор,  броят на глутаминовите единици, определя чувствителността към тестостерон: гризачите имат 1, горилите 6-17, шимпанзетата 8-14,  хората 11-31, средно 21).

Друго важно понятие, което хората пренебрегват - особено когато се отнася до полови хормони като тестостерон  е, че химическите послания, както и всеки друг вид съобщение, могат да бъдат смесени или дори противоречиви.

 
Както отбелязва Бърнард Крепси в книга, която скоро ще се появи в "Биологични прегледи", при хората окситоцинът ( хормон, подобен на вазопресина) - "мотивира, посредничи и възнаграждава когнитивните и поведенческите процеси, които са в основата на формирането и динамиката на-повече или по малкостабилните социални групи  и насърчава връзката между два или повече индивиди ".

Всъщност той отбелязва, че "окситоцинът също очевидно е представен културно със специфични думи (например" hygge "на датски и" gemütlichkeit "на немски език), чиито значения съответстват в тясна връзка с документираните му ендокринни ефекти" (уют / приятелски настроение, според Google Translate). Подобреният gaze мониторинг (терминът gaze най често се използва във физиологията, за да опише координираното движение на очите и шията) и повишена емпатия са съобщени след приложението на окситоцин и заедно с интензифицирането на съществуващите просоциални тенденции, окситоцинът улеснява паметта на лицата. Вариациите в гена на окситоциновия рецептор, OXTR, са свързани с мерките за социално признаване, сътрудничество и съпричастност.


При развитието на мозъка, три скорошни проучвания са показали силно повишение на активирането на определени кортикални мозъчни зони, причинено от окситоцин, особено в областите на медиалната префронтална кората, които регулират процесите, свързани с ментализма (или „теорията на ума”). Приложението на окситоцин също води до повишена функционална връзка между амигдалите (ключови части на емоционалния или лимбичен мозък) и орбитофронната кора, която, както го прави Crespi, "може да послужи за насърчаване на контролирания ментализъм, която води до засилен и по-освободен социален decision-making " процес.

 

Тестостеронът, от друга страна, "проявява противоположни ефекти от окситоцин върху различни аспекти на когницията и поведението, най-общо благоприятствайки самоориентираното, асоциално и антисоциално поведение". С директния контраст с окситоцин тестостеронът намалява свързаността между регионите, и по този начин се очаква да намали контролираният  ментализизъм в контекста, когато се предпочита агресивното поведение пред   отношенията на принадлежност или сътрудничество.
 

Що се отнася до психичните заболявания - намаленият окситоцин и високите нива на тестостерон са свързани с недостатъчно развитото социално познание, особено при аутизъм. Обратно, известна е комбинация от окситоцин, надвишаваща нормалните нива, и по-нисък тестостерон в значителен брой проучвания на шизофрения, биполярно разстройство и депресия, а в някои случаи по-висок окситоцин включва недобросъвестно "свръхразвито" социално познание при тези условия. Този модел на откритията предполага, че човешкото обществено познание и поведение са структурирани отчасти чрез съвместните и противоположни ефекти на окситоцин и тестостерон и че крайностите на такива съвместни ефекти частично медиират рисковете и фенотипите на аутизма и психотично-афективните състояния.

 

image.png.f301c228adc09b9a820de5ae8b26495a.png

Crespi твърди, че моделът, илюстриран в неговите диаграми (отгоре и отдолу)    предполага по-специално, че по-високият окситоцин и по-ниският тестостерон трябва да се свързват с повишени нива на хиперразвити, нерегулирани или базирани на афетка менталистични състояния при шизофренията и депресията, както и други психотично-афективни състояния. Например, парадигматичният хипер-ментлистичен симптом на шизофренията, параноята, изрично включва преувеличени (exaggerated) социални взаимоотношения между „мен и тях” и може да се очаква, че това ще включва неразрешен стрес и тревожност, свързани с окситоцина, като се има предвид централната роля на този хормон в медиацията както позитивните, така и отрицателните социални връзки и очевидната му роля в пренасочването на познанието от „себе си” към „другите”.


image.png.d1c0d7f3e2d0a01a54953d0650f3e9bd.png

Накрая, писането с Микаел Мокконън в еволюционните приложения, Crespi прави преглед на генетичната и еволюционната основа на модела на тестостерон в окситоцин, по-конкретно "две основни форми на геномни конфликти, геномен отпечатък и сексуален антагонизъм по отношение на тяхното въздействие върху хормонално медиираните свързани с човешкия фенотип. "**

* Crespi, Bernard, "Oxytocin, testosterone, and human social cognition," Biological Reviews, in press.

** Mokkonen, Mikael, and Crespi, Bernard, "Genomic conflicts and sexual antagonism in human health: insights from oxytocin and testosterone," Evolutionary Applications, in press.

(С благодарност и признание на Бернар Крепси за неговата помощ.)

Оригиналата стаия е оттук:

https://www.psychologytoday.com/blog/the-imprinted-brain/201501/testosterone-v-oxytocin-bridging-the-gene-behaviour-gap


 

 

Редактирано от nik1
  • Потребители
Публикува

Ееййй, никой друг ли няма да реагира тук, освен колегата?

/На мен темата и е интересна, кукувците ми са интересни, аз самия съм "куку" от психотичния спектър с хронична депресия; имам тема за Уилямс-синдорома, т.е. за "елфиният" синдром/

Киров, какво мислиш ти по въпросите? Давай по-смело, приятелю :)

  • Потребители
Публикува
Преди 41 минути, nik1 said:

Киров, какво мислиш ти по въпросите? Давай по-смело, приятелю :)

Ето, реагирах, още вчера си мислех да го направя, след като го публикува, но после се разсеях. :)

Иначе химията винаги ми е куцала по време на гимназиалното образование, не ме влечеше, както се казва. Твърде ограничени познания имам по темата и да си призная никога не съм се опитвал да ги разширявам.

Според мен, да, тестостеронът и окситоцинът /за който научих от теб, влияят върху човешкото поведение и психика, в това съм се убедил и от личен опит - най-агресивните личности, които съм срещал, очевидно имаха в излишък тестостерон. По принцип в спорта тези личности са по-успешни, там химията е от решаващо значение.

По принцип мисля обаче, че разглеждането на по-широк кръг от личностни и социални проблеми само или предимно от гледна точка на химията и генетиката силно деформира предмета на психологията и социологията. Като съставен елемент да, но не и основополагащ. Старомоден съм в това отношение.

п.с. Сега се сетих за един много драстичен, скандално драстичен, пример на привидно кротък и хрисим човек, Хайнрих Химлер, който, ако не беше на съответното място и време, вероятно е могъл да бъде почтен бюргер, занимаващ се със земеделие, добър баща и съпруг, може би "елф"; този човек обаче става идеолог на СС и най-голямото чудовище в света, организирало концлагерите и масовото убийство на евреи, славяни и цигани. Казват, че когато за пръв път демонстрирали пред него как работи газова камера, на него му прилошало и припаднал. Но после нещата "потръгнали".

  • Потребители
Публикува

А когато се касае за заболявания, защо да не е основополагащо това как са ни "изпринтени" мозъците (централната нервна система)?  В интерес на истината, темата можеше да е в медицина или аргхеогенетика (чудих се къде да я поставя), но прецених че тук ще има по-голям интерес.

ПС

Ето едно страхотно видео и материал, който илюстрира как гените влияят на поведението: "Елфите" са най-щастливите хора, независимо от психологичния и социален контекс.

http://abcnews.go.com/Health/friendly-extreme-meet-kids-adults-williams-syndrome/story?id=13795416

 

  • Потребители
Публикува
Преди 11 минути, nik1 said:

Ето едно страхотно видео и материал, който илюстрира как гените влияят на поведението: "Елфите" са най-щастливите хора, независимо от психологичния и социален контекс.

The development of our personalities is a complex relationship between our social environment and our genes -- both present and not.

Лека антитеза на твоето твърдение, която обаче може да се синтезира и по твоя начин.

Защо Че Гевара е все още толкова популярен из целия свят - според мен той е типичен представител на този тип, наречени тук "елфи" - Че е бил изключително контактен и отворен човек, той се е обръщал към всеки срещнат непознат веднага с обръщението "че", което е жаргонното "приятелю", личи си и по усмивката му, тя е широка и от сърце, голямо сърце.

Обаче малцина знаят, че Че е организирал трибуналите, разстрелващи контрареволюционери в Куба, и го е правел безжалостно. Социалното обкръжение, идеологиите. Много са сложни и преплетени взаимодействията на социална среда и генно заложено у човек.

  • Потребители
Публикува

The development of our personalities is a complex relationship between our social environment and our genes -- both present and not.
Така е разбира се, но не смятам че е антитеза на моето твърдение. Иначе не съм съгласен със сравнението между  Че Гевара и хората страдащи от Уилямс-синдрома - хората с WS не могат да наранят друг човек..

 

  • Потребител
Публикува
Преди 28 минути, nik1 said:

"Елфите" са най-щастливите хора, независимо от психологичния и социален контекс.

Хах, може би някой ден, с точната химия задружно ще се пренесем отново в Райската градина?!:D

Не знаех за съществуването на подобен синдром, но ми припомни срещата с една жена, която за мен навремето се превърна в образец за позитивизъм. На 20 години претърпя тежка мозъчна операция, но и след като туморът бе успешно отстранен, тя не се промени като позитив.

Може би неща като сила на духа, стоицизъм, релативизъм, позитивност и техните негативни събратя, ще се окажат единствено резултати от химични процеси, а не заслуга, базирана на личностно, социално моделиране, израстване или деградация?!

  • Потребители
Публикува
Преди 18 минути, caress… said:

Хах, може би някой ден, с точната химия задружно ще се пренесем отново в Райската градина?!

Оценявам въпросителния знак, защото с точната химия би следвало да можем да се пренесем и от другата страна на Райската градина - в полетата на Ада.:ag:

Нали някой определя коя е "точната" химия, според критериите му за точна.

  • Потребители
Публикува (edited)
Преди 45 минути, nik1 said:

The development of our personalities is a complex relationship between our social environment and our genes -- both present and not.
Така е разбира се, но не смятам че е антитеза на моето твърдение. Иначе не съм съгласен със сравнението между  Че Гевара и хората страдащи от Уилямс-синдрома - хората с WS не могат да наранят друг човек..

 

PS

Както написах, аз самия съм психар от менталистичния/психотичния сектор - не говоря за burn-out-a, а за депресията ми, която се е засилвала дотам че да планирам самоубийството си (неведнъж).
Та много добре разбирам (98 процента вероятност повече от всеки друг във форума) какво значи смяна на социалния и психологическия контекст, и какво е значението им за състоянието ми , но въпреки това в е ясно (логически, въз основа на дедукцията, и а доказано чрез по-новите изследвания), че основата на заболяването е ..химията и "изпринтването" (гените)

Та това е засега :)

Не можем да бъдем на едно и също мнение винаги, няма проблем, не го взимай лично..

Редактирано от nik1
  • Потребители
Публикува
Преди 2 часа, nik1 said:

Не можем да бъдем на едно и също мнение винаги, няма проблем, не го взимай лично..

Няма никакъв проблем да не бъдем на едно мнение, би имало, ако постоянно сме:)

Всъщност ти пишеш за евгениката, науката за подобряване на човешкия геном. Преди време си дадох труд да прочета "Нашето постчовешко бъдеще" на Ф.Фукуяма. Както знаеш, той пише тази книга почти по същото време, когато Хънгтингтън пише "Сблъсък на цивилизациите", така че двете книги /и двете родени от кратки концептуални статии/ са своеобразен диспут по темата за бъдещето и за историята. Пълното заглавие на Фукуяма е "Нашето постчовешко бъдеще: последствия от биотехнологическата революция".

И там основната му идея е за "край на историята", такава каквато я познаваме дотогава и начало на една нова история. По-късно обаче самият Фукуяма донякъде се самоопровергава и през 2006 издава книгата си "Америка на кръстопът", ето тук има интервю с него по този повод:

https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/98-2008/broi5-2008/833-frensis-fukuyamaopitat-za-nalagane-na-liberalnata-demokratsiya-sas-sila-se-okaza-greshka

Оказва се, че оцеляването на националните държави, отлагат края на историята.

Фукуяма развива в "Нашето посточовешко бъдеще" точно твоята гледна точка, че развитието на технологиите, по-специално биотехнологиите и евгениката, ще бъдат в състояние да преобразят генофонда на човечеството, като отстранят всички вродени недостатъци на индивидуално ниво. Той е голям учен и прави това много аргументирано и задълбочено, опирайки се на огромна база данни от статистика и информация.

Като начален акорд, Фукуяма цитира две антиутопии "1984" на Оруел и "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли

https://bg.wikipedia.org/wiki/Прекрасният_нов_свят

Първата съм я чел, втората не, но прочетох резюмето й.

Фукуяма отмества като несбъдната прогноза първата антиутопия и се концентрира като реална върху втората. Доколкото виждам, Хъксли е неоплатоник, един от визионерите на Идеалната държава. Но, сега внимание, такива са били и Ленин и нацистите - не бива да се забравя, че евгениката търпи най-бурно развитие в тяхната държава, като концлагерите са играели ролята на опитни лаборатории за техните учени. Разбира се, Фукуяма го споменава, но с лекота го заобикаля от неговата гледна точка в началото на 21-ви век и позовавайки се на огромната промяна на качеството на живот и работосбособността на хората, след навлизането на химията и генетиката в техния ежедневен живот.

Не бива да ме разбираш погрешно - не съм закостенял и деградирал моралист, заставаш на амбразурата на предразсъдъците срещу научния прогрес. Просто имам съвсем рационални резерви. В общи линии те се свеждат до това, кой ще гарантира използването на всички тези вече направени и бъдещи открития да не бъдат използвани не за човечеството, а срещу него. Защото единна световна религия все още няма, няма и единно световно правителство. Но има глобализация на корпорациите.

 

 

  • Потребители
Публикува (edited)

Не съм от "утопистите" (трябва да си го разбрал вече според мен:)), а от "реалистите" и стъпващите на  познанията. Интересът ми е научен и популярен, и мисля в немалка степен актуален (факт: депресията е момента е най-инвалидизиращото заболяване в класацията на СЗО, вече оглави лошата класация https://trud.bg/депресията-мачка-света/ , не съм се интересувал от това как стоят въпросите с другите заболявания от спектъра)

Иначе щеще да бъде много добре, ако с една "врътка" в гените се оправяха нещата като с магическа пръчка . В тази връзка, ако говорим за синдрома на WilIiams, то нещата там не са само розови, за да искаме да бъдем точно като хората с този синдром:  хората със WS имат много проблеми с приемането и социалната реализация (желанието за социално свързване са едно, възможностите - друго) и това наистина ги разстройва, тяхното IQ не е ниско за да не разбират какво се случва , Освен всичко това това често са експлоатирани от своята "противоположност"- от хората с психoпатични наклонности (предпазен щит се явяват близките им, но те не винаги ще са до тях!)...

Просто е тема за дискусия, мисля че отварям някакви вратички за дискусии и размисъл..

(Апропо: аз дори не съм убеден че "диаметралният модел" е някаква доказана теза, това е просто теза за дискусия и размисъл)

Редактирано от nik1
  • Потребители
Публикува
Преди 3 часа, caress… said:

Хах, може би някой ден, с точната химия задружно ще се пренесем отново в Райската градина?!:D

 

Преди 5 минути, nik1 said:

Не съм от "утопистите" (трябва да си го разбрал вече според мен:)), а от "реалистите" и стъпващите на  познанията. Интересът ми е научен и популярен, и мисля в немалка степен актуален

Репликата на caress... ме провокира към това дълго словоизлеяние:058: Райската градина:af:

  • Потребители
Публикува

Темата ти е много сериозна и интересна, но като конкретика по нея, пак го повтарям, нямам необходимата информация и образование, за да участвам компетентно.:balloons: Мога да участвам тук засега само с балони.

  • Потребители
Публикува (edited)

Чета, че шизофренията се очаква да стане номер 2 в инвалидизария списък към 2020 година..

http://d2lwoed6slg2cc.cloudfront.net/uploads%2FContent%2F20170511%2F101869%2Fbd9d4640894e2eeaa9a4ea322da4e93d.pdf

Значи проблемите/болестите са социално значими и от тази гледна точка. Не съм чул да пенсионират някого при тези заболявания в България поне (аз не съм чул може да греша за част от тях, а ако говорим за депесията БГ лекарското GP съловие все още гледа на депресиите като някаква "шега" , или глупост и изгъзица ), но пенсионират при слабоинвалидизиращи доброкачесвени тумори - Мой приятел е пенсиониран заради доброкачествен тумор, жив и здрав да е, няма и спомен помен от този тумор, Сигурен съм на 100.0 процента, че не плаща под масат за ТЕЛК -овите решения, защото си разправя всичко.

Редактирано от nik1
  • Потребители
Публикува

Според мен лекарското съсловие у нас първо не е в състояние адекватно да диагностицира такива случаи, второ само е силно засегнато от тях, и трето, ако наистина се заеме да ги дииганостицира, ще се окаже, че инвалидните пенсии трябва да се удвоят като количество, защото хора с психически проблеми са ежедневие по улиците или в градския транспорт. Нещата тук са като с политиката на щрауса - ще се правим, че проблемите не съществуват, пък току виж те изчезнат от само себе си.

  • Потребител
Публикува
Преди 3 часа, nik1 said:

Както написах, аз самия съм психар от менталистичния/психотичния сектор - не говоря за burn-out-a, а за депресията ми, която се е засилвала дотам че да планирам самоубийството си (неведнъж).
Та много добре разбирам (98 процента вероятност повече от всеки друг във форума) какво значи смяна на социалния и психологическия контекст, и какво е значението им за състоянието ми , но въпреки това в е ясно (логически, въз основа на дедукцията, и а доказано чрез по-новите изследвания), че основата на заболяването е ..химията и "изпринтването" (гените)

Всички сме психари, Ник, защото какво е това чудо "нормалността"? Ние не знаем толкова много за устройството на собствената си психика и биология, но това незнание не ни пречи да си раздаваме етикети така, сякаш са бонбонки.

Депресията се поддава на терапия, тъй като тя е по-скоро симптом, а не причина за… неразположението. Мисля, че работата с добър терапевт е за предпочитане пред приема на лекарства със съмнително действие и ефект. Опитвал ли си терапия?

  • Потребители
Публикува

Минах без  антидепресанти и антипсихотици. (Защо ще питате? Най-вече защото стомахът ми се скапва от химикалите, противорецидивното лечние е минимум едногодишно....  до пожизнено)
Опитите ми за "психо-терапия" се състоят в това да си разправяме смешки и глупости с GP-то, /жена/ или с лекарките от трудова медецина (тя: ха-ха-ха намери си младо гадже, аз: ами ха-ха-ха-ха като ме напусне какво ще правя,  и такива неща).

  • Потребител
Публикува

Офтопик - моля за извинение, че преминах на "ти" вместо да спазвам форумната традиция и да употребявам по-уважителната форма на обръщание, създаваща нужната дистанция и респект. Получи се автоматично. Не съм от хората, които държат на тези неща, тъй като бях изключително строго възпитавана от родителите си. Но ако такъв е етикетът тук, ще се постарая да го спазвам.

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!