Развитието на българската анимация. 80-те и апогеят на българското анимационно кино

[Р. Теодосиев]

Автор: Мая Джамбазова
https://nauka.bg/razvitieto-na-blgarskata-animatsiya-80-te-i-apogeyat-na-blgarskoto-animatsionno-kino/

Анимацията води началото си от опитите на френския изобретател Емил Рейно, наречени “светеща пантомима”. Тези първи проби да се създаде движещо се изображение още преди появата на кинематографа, представляват първите стъпки в света на пъстрото и очарователно анимационно изкуство. Жорж Мелиес е следващият, който допринася за развитието на киното и в частност на анимацията, като открива технимата stop motion или раздвижване на реално съществуващи обекти и заснемане на тяхното движение кадър по кадър.

За създатели на анимацията обаче, се считат Емил Кол и Джеймс Стюарт Блактън. Кол създава първия филм, направен с техниката на традиционната анимация. Той е озаглавен “Fantasmagorie” и разказва за човече, направено от пръчици, което се среща с различни обекти по своя път. Филмът на французина Кол е от 1908 г. Американецът Блактън пък се счита за първия аниматор и създател на първия анимационен филм, който макар и в техника, която по-късно не се възприема за класическа, като тази на Кол, оставя трайна следа в света на анимацията.

В България опитите за анимационно кино най-вероятно водят началото си от дейността на карикатуриста Райко Алексиев. И макар някои изследователи, като Надежда Маринчевска, да задават като хипотеза 1915 г. за рождената за българското анимационно кино, то първите планови рисувани филми, изработени по държавна поръчка, у нас започват да се създават от 1948 г. нататък. Маринчевска е доста предпазлива в обявяването на 1915 г. Тогава е създаден и първият български игрален филм “Българан е галант”, изцяло финансиран, режисиран и заснет от Васил Гендов. За карикатурен филм на Райко Алексиев, изработен през 1915 г., съобщава вестник “Народни права” от 12.12.1915 г. Но други данни за въпросната лента няма. Не е запазено копие от нея, а дори не е известно дали и колко пъти тя е прожектирана в страната.

Следващата податка за използване на анимацията в родното кино е от 1929 г. Тогава е заснет филмът “Нашето море” на Кирил Петров. В него има откъс, който е създаден с техниките на анимацията. Кадрите показват как цифри и букви се раздвижват върху знак на черноморския флот. Това е едно, макар и спорно доказателство, че в България има опити да се създава подобно изкуство и преди 1945 г.

По-отчетливо е използването на анимация в рекламен роден филм за мострения панаир в Горна Оряховица, сниман 5 години по-рано, през 1924 г. В няколко кадъра от филма има използвана изрезкова анимация, която рекламира дейността на фабрика “Квадрат” в Рига, производител на шушони и галоши. Но и за този откъс има спорове, тъй като не е ясно дали е дело на български автори или на латвийски специалисти в областта.

От края на 30-те е опитът на Васил Бакърджиев да направи пълнометражен анимационен филм за Крали Марко, базиран на епоса за народния герой. От това начинание остават запазени само няколко рисунки и филмът не е реализиран.

Също през 30-те години друг български художник Димитър Тодоров-Жарава, се опитва да създаде нещо вече изобретено. Жарава решава да направи прожекционен апарат за книжни ленти, без да знае, че на Запад Плато (1932 г.) и Хорнер (1934 г.) вече са създали такива. Опитите на Жарава са неуспешни, но той не спира да се занимава с анимация и се стреми да създаде български анимационни филми или трик-филми, както са известни те у нас преди 1945 г.

Цялата статия: https://nauka.bg/razvitieto-na-blgarskata-animatsiya-80-te-i-apogeyat-na-blgarskoto-animatsionno-kino/

[вован1]

... и отдолу не е българска анимация, а по-скоро Ташкент;)

{Как работя в бившия самолетен завод в Ташкент}